НЛО-КАДЕ СА ТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВА

[zm]

Къде са те...?
Този въпрос бе задал покойният Енрико Ферми, лауерат на Нобелова награда. Неговите съображения се свеждаха до: вселената е тaка огромна, че в нея непременно съществуват милиарди планети и поне милион цивилизации. Не би било невероятно, ако някои от тях са се развили до такава степен, че са разрешили вече проблема за междузвездните полети. Ако това е вярно, все пак къде са те? Защо не установяват контакт с нас?
Отсъствието на космически пратеници обикновенно се обяснява с два аргумента. Първият произлиза от хипотезата на "песачинката", вторият се базира на аналогия под условното значение "пощенска марка". Привържаниците на първият довод обясняват своето гледище с помоща на поетична метафора. Човек може преспокойно да крачи по безкрайният пясъчен бряг, може да опише на карта неговите очертания и дълбочина на пясъка, но във състояние ли е да рзгледа всяка песачинка?
С други думи, може ли развита цивилизация да опознае всяка една друга от стоте милиарда звезди на Млечният път? Ако проблемеът се разгледа по такъв начин, перспективата за каквито и да е междузвездни контакти неизбежно ще отпадне. Но нека да разгледаме този аргумент по-подробно. Да се изследва всяка звезда не е и необходимо. Известни звездни системи явно имат условия за възникване на жовот; много други са още твърде млади, за да се предполада, че там се е развили съзнание. Освен това нашата слънчева система се намира далеч от центъра на галактиката, в район, където звездите са сравнително много отдалечени една от друга.В самото сърце на галактиката, където се намират най-старите звезди, междузвездните разстояния са на половината по-къси от тези, които разделят звездите около нас.
Следователно напълно логично е да си представим някаква форма на живот, надарена с разум, която изследва галактиката и която е решила да намери звезди, достатъчно стари и устойчиви, за да е възникнал разумен живот в техните предели. Така че въпреки нашата планета да представлява само нищожна песъчинка в безкрайните простори на нашит космос, разумните същества, въоражени с чувствителни и мощи прибори, биха могли да намерят, стига да притежават достатъчно енергя, време и целенасоченост. Въпросът целенасоченост ни навежда на аналогията с "пощенската марка", която еднакво охотно се ползва и от астрономите, и от антролозите.
Нека си представиме, че височината на нюйорският небостъргач "Емпаир стейт билдинг" изразява графично историята на земята- 5 милиарда години.В такъв случай историята на човечеството(1 милион години) ще бъде линийка от 30 см на покрива на небостъргача.Дебелината на една десетцентова монета, поставена върху тази линийка ще съответства на времето за развитие на една цивилизация.Тогава времето за което се създала съвременната наука, ще бъде представено с "дебелината" на една пощенска марка, залепена на самият връх на тази "конструкция".
Ако все пак има други разумни същесвава освен нас, имаме ли големи шансове да намерим живот, който се намира точно на същата степен на развитие, на която сме ние-с други думи, живот, който зрително меже да изрази като дебилината на пощенска марка от нашият макет? Повече от сигурно е, че срещнатата от нас култура по отношение на техническоти й развитие ще бъде или далеч по ниско от нас, или далеч по високо от нас...



ЕТО И ДОКАЗАТЕЛСТВА Гордън Купър през 15 май 1963 год. извършвал на космическия кораб "Меркурий" 22 обиколки около Земята. По време на това пътешествие Купър предал на Земята съобщение, че го наближава ярко зелен обект. Този обек бил засечен и от радарите от наземните станции. Той приближил кораба , известно време летял заедно с него, а след това се отдалечил. За първи пъд Купър видял НЛО през 1951 год., когато по време на полета си над Западна Германия. Сложните маневри и скоростта на апарата превасхождали всичко , което било достигнато до този момент от световната авиация. През 1978 год. пред ООН, Гордън Купър заявил: "Болшинството от астронавтите отказват да признаятза НЛО, но аз съм убеден в това че нашата планета се посещава от същества от космоса. Много години аз живях без да имам възможност да кажа истината , но сега заявявам - в САЩ не минава и ден без да се засече НЛО от радарите и космическите станции."

При полета си до Луната членовете на екипажа "Аполо-16" през април 1972 г. Чарлз Дюк и Джон Янг наблюдавали странни обекти, движещи се по отвесния склон на лунната гора. В Центъра за управление на полетите в Хюстaн е зафиксиран диалога: Дюк: "Виж, това е направено просто невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно!" Янг: "Да, действително. Погледни, те се движат по стената!" След няколко минути астронавтите видели НЛО-то да прелита на малка височина над тях . През есента на 1973 год. началникът на отдела за информации към НАСА направил официално изявление: "По време на полетите по програмата "Аполо" астронавтите са наблюдавали обекти, които трудно биха били обяснени

През декември 1965 год. екипажа на космическия корабл "Джемини-7", Джеймс Ловел и Франк Бруман вижда загадачен обект. Кораба изваршвал рекорден 14-дневен полет. Ловел съобщил на центъра за управление на полетите в Хюстан, че НЛО-то се намира близо до тях. Първия човек стъпил на Луната , американеца Нийл Армстронг уверява всеки, че на Луната той не е видял нищо необичайно. През 1979 год. един от бившите научни сътрудници на НАСА Морис Шателен заявил, че лично бил свидетел на радиосъобщението на Армстронг и Центъра. По думите на Шателен, Армстронг видял на края на кратера два извънземни космически апарата. Буквално всеки полет на "Аполо" или "Джемини" се съпровожда от ескорт от извънземни космически кораби. И всеки път после за тези срещи в космоса астронавтите запазвали мълчание. За първи път назвнието "Санта-Клаус" го използва пилта на "Меркурий-8" за да отбележи присътствието на НЛО. През 1968 год. тази традиция продължава и астронавта Джеймс Ловел, цяла Америка чула думите му : "Бъдете сигурни Санта-Клаус съществува !"


През 1980 година френското списание 'Ла Решер" публикува документ от бивш американски войник, член на екипажа, открил разбит извънземен кораб в покрайнините на село Азтец в Мексико. Той прилага и показанията на двама войскови лекари, които непосредствено след катастрофата, участвали в аутопсия на намерено същество. То било високо 90 см., главата представлявала 1/5 от цялото му тяло (при човека е 1/7). Потвърдена била липсата на гласни струни, език, зъби, черен дроб, бъбреци, панкреас и положи органи. Вместо кръв имало жълто-зеленикава течност, която при съприкосновение с въздуха се изпарявала, без да оставя следа. Интересно е, че подобен случай е регистриран и през 1947 година.


ТЕ СА НЯКАДЕ СРЕД НАС

ИНФОРМАТОР:arrow: http://e-l.hit.bg/dokazatelstva.htm

[lutar]

Ето ти нещо по темата http://www.ufolog.nm.ru/raih3.htm
Ще се омотате от четене има много линкове в този саит дано ви стигне един живот да ги прочетете.


П.С. Между другото има и много документални кадри който доказват написаното там.

[admin]

може и да прегледате филмчетата на ftp.abc.tv

[Anubis]

Един въпрос: А защо с края на Студената война историите за НЛО драстично намаляхя?

[Big_Brother]

не са намалели,винаги ги има,обаче не сте достатъчно 'извисени ;,за да ги проумеете

[NightWolf`]

Една от най-неизвестните теми има ли ги няма ли ги? Чакам да дойдат да ме вземат:) Но все пак съм склонен да вярвам в тях.

[kitikri]

На абц-то са особено интересни. В един филм имаше кадри от Area 51 как янките ги тестват. И някакво интервю с Боб Лазар, дето вика че работил там (Area 51).

[admin]

Вселената е огромна, нормално е да съществува живот и другаде. Само си я представете, зад всяка една пясъчинка от пясъка на морето се крият над 100 000 галактики, а може ли някой да изброй всички пясъчинки от всички плажове на света ? За това че не требвя да се очудвате има ли или няма, а да си задавате други въпроси свързани с тяхното технологично ниво. Един ден ще ни се обадят и покажат, но света трябва да мине по този път естественно, само си представете колко много хора има който все още не са готови за такава среща. Светът ни трябва да се развие по-естествен път за да стигнем до там.

[Zac]

Както може и ние да сме в ролята на развитите, ако не се унищожим но това е друга тема..
Както по-развити така и по-нисши мисля, че има но просто тях няма как да ги видим понеже те не могат да дойдат и ние все още не можем да отидем при тях.

[admin]

Точно писах по-нагоре по тази тема, че трябва естественно да минем по този път на развитие и чак тогава ще ни се покажат, преди това ще настане паника, а никой не я иска. За по-нишите ... само се замисли ... ти поздравяваш ли хлебарките като влезнеш в кухнята ?

[Big_Brother]

извънземните винаги са се пробвали и успяват да се свържат с нас,само че общуват чрез мисли и енергий с много по-развитите хора

[Jarmen]

Ами представете си, каква е възможноста да НЯМА друг живот на друга планета на която и да е друга галактика? Както админ-а каза за всяка песачинка има по 100 000 галактики, така че каква е възможноста на поне 1 планета да няма живот? От там следва че може да има десетки милиони други цивилизации от които има и по развити и по млади...От това следва че щом са толкова развити най-вероятно се знаят 1 други и си помагат, и от това че са по-развити сигурно разбират че няма да е етично да дойдат на Земята и да кажат "Ето ни!"...От къде например знаете че не ни наблюдават от луната, или от някоя друга планета/система/галактика? От къде знаете че те не ни пазят от друга като тях на които само им трябва още 1 планета? Възможностите са безбои, но мисля че въпросът дали сме сами в цялата вселена е безсмислен

[Kyuku]

Правилно.Адски е егоистично и ограничено да твърдим че сме сами.

[AlexV]

ВРАЖДЕБЕН РАЗУМ НИ ДЕБНЕ В ОКОЛНОСТИТЕ НА МАРС
На 7 и 12 юли 1988 г. от космодрума Байконур в Казахстан СССР изстрелва безпилотните междупланетни апарати “Фобос-1” и “Фобос-2” към Червената планета с основна цел изследване на загадъчната марсианска луна Фобос. “Фобос-1” е злощастно загубен два месеца по-късно поради операторска грешка при програмното общуване чрез радиосеанси. “Фобос-2” пристига благополучно до Марс през януари 1989 г. и влиза в орбита около планетата като първи етап от програмата, предвиждаща близко /до 50 м/ облитане на Фобос с модерно техническо оборудване, включващо и два пакета с инструменти, които да бъдат доставени на повърхността му. Всичко върви успешно до момента, в който сондата се приближава до спътника на няколкостотин километра. Тогава, на 28 март, съветският Център за управление на полетите регистрира неочаквани комуникационни “проблеми” с “Фобос-2”. Информационната агенция ТАСС съобщава, че специалистите не са успели да установят контакт с “Фобос-2” след завършване на маневра около марсианския спътник за предаване на събраната информация на Земята. На 16 април комисията, разследваща причините за инцидента, взима решение да се изоставят по-нататъшните опити за връзка с апарата и така окончателно пропада международния проект на стойност по тогавашния курс 252 милиона рубли.

Три месеца по-късно се появява версия за гибелта на апарата, рязко контрастираща с официалното становище за техническа неизправност. Въпреки ироничното изказване на професор Арнолд Селиванов, главен конструктор на радиокомплекса, че е ясно, че краят на “Фобос-2” не е причинен от “ракета на марсианците”, съветските власти предоставят запис на телевизионна трансмисия от сондата, получена в неговите последни мигове с изключение на снимките, изпратени на Земята секунди преди корабът да замлъкне. Репортажът е излъчен от ТВ-станции в Европа и Канада като част от седмичните обзорни програми и е интерпретиран като любопитен факт, а не водеща новина. Телевизионното предаване е фокусирано върху открити на марсианската повърхност аномалии. Става дума за система от прави линии в областта на марсианския екватор с различна дължина и широчина. Паралелните линии обхващат площ повече от 600 кв.км. В съпроводителен коментар д-р Джон Беклейк от Лондонския музей на науките разглежда феномена като твърде озадачаващ, защото въпросният участък от повърхността на Марс е заснет не с оптическата , а с инфрачервената камера на видеоспектрометричната система “Фрегат”, която получава базирани на топлинното излъчване на телата изображения, а не такива, провокирани от играта на светлини и сенки върху обекта. Оказва се, че топлинното излъчване от зоната с паралелни линии е необичайно високо спрямо това на естествен източник (гейзер или концентрация на радиоактивни минерали под повърхността). На видеофрагмент, излъчен от канадската телевизия и заснет също в инфрачервения спектър, ясно се открояват правоъгълни области. Те са свързани помежду си с решетка от геометрично правилни канали, наподобяващи градски квартали. На инфрачервеното изображение се различава мрежа от подземни кухини или тунели, които имат прекалено симетрични контури, за да са формирани по естествен път. Според д-р Беклейк подобният на град участък е широк 60 км и може лесно да бъде сбъркан с въздушна снимка на Лос Анджелис.

Борис Болицки, научен кореспондент на радио “Москва” задълбочава интригата около аномалните прояви, като заявява, че малко преди разпадане на връзката с “Фобос-2”, към Земята са изпратени няколко изображения на “изключително забележителни обекти”. В съобщение на “Ню Сайънтист” от 8 април 1989 г. се съдържа предположение, че “обектите се намират на марсианската повърхност или в ниските слоеве на атмосферата … с диаметър между 20 и 25 км и не наподобяват която и да е известна геоложка формация.” Тъй като не са оповестени точни координати, е трудно съпоставянето с друга аномална формация, заснета от “Маринър-9” в началото на 70-те години (изображение 4209-75). Обектът също е разположен в екваториалната зона и е дефиниран като “необичайна начупеност с радиални лъчи, излизащи от овална зона”, причинена според специалисти от НАСА от разтопяването и хлътването на вечнозамръзнали пластове лед. Дизайнът на тази формация напомня структурата на съвременно летище с концентричен център, свързан с радиално разположени “ръкави” - терминали за обслужване на кацащите и излитащи самолети. Това впечатление се затвърждава, ако се създаде триизмерен модел на изображението, за да се откроят зоните с депресии и изпъкналости в загадъчния участък.

На отрязък от съветския телевизионен клип се вижда и ясно откроена сянка, първоначално дефинирана като “елипса”. Тя силно се отличава от сянката на спътника Фобос, заснета върху марсианската повърхност от “Маринър” 18 години по-рано. За разлика от предаденото от “Фобос-2” изображение, тя е кръгла елипса със замъглени контури, което се определя от неправилната форма на сателита. Сянката, заснета от “Фобос-2”, е вретенообразна елипса с рязко открояващи се очертания. Австралийският учен Брайън Кроули е на мнение, че сянката е хвърлена от вретенообразен или пурообразен обект зад орбитата на апарата, а не от спътника Фобос, който има форма на неправилен картоф. Д-р Беклейк отбелязва, че това е “нещо между кораба и Марс, защото можем да видим марсианската повърхност отдолу” и подчертава, че обектът е фиксиран и във видимия и в инфрачервения диапазон на електромагнитния спектър.

Подозренията, че “Фобос-2” е бил ударен или взривен, за да не станат достояние на земната раса потресаващи факти за чуждо присъствие в Слънчевата система, се превръщат в твърде реален сценарий благодарение на секретна фотография, по-късно предадена на западната преса от полковник д-р Марина Попович, руски пилот и кандидат-космонавт, която от дълго време е съпричастна на уфологичната проблематика. На посветена на НЛО конференция през 1991 г. Попович предава на надеждни изследователи секретна информация, “открадната” от бившия СССР. Част от информацията е наречена “първото нецензурирано свидетелство за извънземен кораб-майка в Слънчевата система”. Последната трансмисия от “Фобос-2” била фотография на гигантски цилиндричен космически кораб - огромен, с дължина около 25 км и с диаметър 1,5 км, заснет на 25 март 1989 г. в близост до марсианската луна Фобос. След изпращането на това изображение до Земята, сондата мистериозно изчезва - вероятно унищожена от изстрелян високоенергетичен импулс. Съществува и друга версия - че междупланетният апарат е срещнал космическо тяло от изкуствен произход, ударил го е и дори е преминал през него, без да го разруши, но е претърпял сериозни повреди и останал безмълвен пленник на космическата пустош. Дори се намеква, че повече светлина върху тази мистерия e хвърлило друго засекретено изображение, показано на закрита среща на британски и американски официални представители.

На 19 април 1989 г. в сп. “Нейчър” съветските специалисти публикуват страничен технически доклад за осъществените от “Фобос-2” експерименти. Отделен параграф е посветен на загубата на апарата. Докладът потвърждава, че “Фобос-2” е загубил ориентация поради компютърна неизправност или защото е бил “ударен” от неизвестен обект. Ако последното е вярно, вероятно този трагичен инцидент може да се окаже истинското начало на космическата сага “междузвездни войни”, чийто сценарий не би могъл да предвиди дори гениалният Лукас.

[kitikri]

Де да беше сценария на Лукас... Ами ако е тоя да Doom? И сега се приготвят за атака след като (почти) сме ги разкрили?
Only time will tell...