Самоубийството. Начин на живот
от Георги Дамянов
още статии от този автор >>
статията
Всеки си има своята история. Както беше написал един тип преди време “своята суисайдска история”. Тъжна, болезнена, унизителна понякога непосилно тежка. И един ден просто не издържаш. Правиш си равносметка на живота и откриваш, че няма какво да губиш. Или ако има, то е твърде недостатъчно за да си заслужава да се бъхтиш заради него. Затова сега си лежиш на леглото вкъщи, гледаш зловещия плакат на Алис Купър на стената пред теб и си мислиш за кошмарния си живот. В съзнанието ти бучи някаква странна музикална компилация. Микс между Вагнер, “HIM” и “Smells like teen spirit” на “Nirvana”. А покрай теб са разхвърляни няколко книги със странни заглавия: “Съвременни тенденции в самоунищожаването”, “Има ли живот… въобще?”, “Първи (и последни) стъпки в самоубийството” както и едно книжле със суицидния опит на рок певците. Според психолозите почти всеки човек е изпадал в някаква подобна ситуация. Тоест, болшинството от хората някога са си мислили да си сложат край на живота. Не знам дали това е вярно особено като се има предвид, че всеки психолог би бил неприлично щаслив, ако може целият свят да е депресиран. И действително една голяма част от него е в депресия. Поради това за мнозина да вържеш наковалня на полюлея и да чакаш да падне върху теб е единсвения възможен и логичен изход. Самоубйството е било познато още в древността, но през различните етапи от развитието на човечеството отношението към него е било различно. В първобитнобщинния строй заради съхранението на рода в тежки години, старците доброволно се самоубивали. На практика във всички древни народи, самоубийството е било прилагано в името на някакви обществени интереси. В Индия и до днес вдовиците се самоубиват в знак на вярност към своите съпрузи. През Античноста то е било не само приемливо, но и желателно при разрешаването на някакъв голям проблем. През Средновековието обаче, църквата с жестока безпощадност е преследвала и дори избивала самоубийците. Мъдро...?! Подобни парадокси са ставали и през миналия век. През 1955 година в Англия е осъдена жена на две години затвор. Причината - неуспешен опит за самоубйиство. Да и бяха дали направо смъртна присъда. Така и жената щеше да е доволна и закона щеше да е спазен. Днес самоубйците се смятат за психично болни. Или поне така твърди ортодоксалната психиатрия. Но психиатрите са психопати. Те и майките си биха обявили за ненормални ако им се отдаде такава възможност. Според антрополозите причината някой да се разпори по оста горна-долна глава е, че има дегенеративни изменения на черепа. За психоаналитиците това е самонаказание за желанието да се убие някой друг. А социолозите биха казали, че основното е в лошата адаптация на индивида към различните обществени условия. Съществува и биологична теория според която наследствени смущения в обмяната на веществата е причина за склонноста към самоубийство… Но кой го интересува всичко това. Човекът просто е решил да умре и никакви теории няма да помогнат. Затова всяка година между половин и един милион жители на планетата се решават на пътешествие през онзи странно-метафизичен диско тунел. Само в САЩ над 30 000 американци годишно се лишават от живота си, а още 250 000 правят опит за същото. За последните 70 години самоубийствата са нараснали почти десет пъти. Според едно изследване в САЩ 40% от момичетата и 30% от момчетата са обмисляли самоубийство. 20% от гимназистите са си изготвили план, 10% са се опитали да се самоубият, а 3% от тях са успяли. В България положението не е по-добро. Нашата страна традиционно е на едно от първите места по самоубийства на деца. Само през последната седмица на октомври имаше три такива случая. Най-често си слагат край на живота момчета до шестнадесет годишна възраст. Това наистина е доста сериозно. Деца, които на са видяли почти нищо от живота решават, че няма какво повече да видят. “Специалистите” смятат, че това се дължи на факта, че всяко трето българче вижда насилие на всякъде около себе си. Това може и да е вярно, но истината е че не се обръща достатъчно внимание на децата. Първо - училището не дава никаква психологическа защита. И второ - дори вкъщи те не получават достатъчно подкрепа. Има семейства, които по нрави и настроения напомнят ресторант за бързо хранене. В смисъл, че единственото което можеш да научиш в подобни условия е как да се храниш бързо и да не обръщаш внимание на никого. Имам един приятел. Единсвената проява на любов, за която родителите са му разказвали е една сантиментална любовна история, когато майка му за пръв път видяла баща му. Той излъчвал магнетичен хормонален екстремизъм докато блъскал като”маче у дирек” главата на един колега в уличен светофар. Колко мило! Такива родители биха оказали наистина страхотна подкрепа. Но няма и кой друг да ти помогне. В България липсват центрове по суицидопрофилактика. Освен това няма качествена система за събиране на своевременна информация относно извъшилите опити за самоубиство и причините за тези опити.
В действителност е много трудно да се помогне. Невъзможно е да се предскаже кой ще се самоубие. Все пак проучванията показват, че самоубийствата са по-чести сред студентите от колкото сред учениците, сред разведените от колкото сред женените, сред лекарите и адвокатите. Също така съществува повишен риск във възрастта между 15 и 25 години. И какво излиза от всичко това. Че ако си около двадесет годишен разведен студент, учеш право или медицина, вероятността да решиш да си поиграеш на руска рлетка с полуавтоматичен пистолет е стряскащо голяма. Всички теории са безкрайно повърхностни. Такива са, защото сеизползват за спорове, а не за да бъдат в полза на човека. Приема се, че причина за суицида е бягството от непоносима житейска ситуация. Въпреки това, ако причините са по-дълбоки, интимни и неразбираеми, тогава човека се приема за луд. И започват да го тъпчат със слонски дози антидепресанти, невролептици и транквиланти. Това не е решение. В живота нещата са много по-сложни. Истината е, че всеки има право да живее както иска. Също така всеки има правото да умре както иска. Хемингуей се е гръмнал с пушката си. Но той е живял предостатъчно, и е написал толкова много неща. Пък и бил болен от рак... Нямало защо повече да живее. Когато Ван Гог излязъл от лудницата също се е самоубил. Той написал писмо на братята си: ”Пичове, недейте да смятате, че се самоубивам. Не се опитвам да избягам. Свърших всичко, което имаше да свърша и се чусвам доволен. Вече не мога да се грижа и за тялото си и за картините си (живял е в абсолютна бедност и мизерия). Нарисувах всички картини, който исках и умирам без съжаление, без да се оплаквам и напълно удовлетворен от това което съм направил” ...такава смърт е красива. Човекът е живял пъноценно. Дал е толкова много на света, бил е щастлив от това което върши и решил, че е това е достатъчно. Но за да умреш спокоен, трябва да си живял смислено. Ако си живял безсмислено и смъртта ти ще е безсмислена. Защото живота е свещен. Ако не си го оползотворил, ако не си го изстискал до край, ако не си вложил цялата си страст и желание да се реализираш в него, то тогава леталния изход е просто един грозен завършек на тъпия ти живот. Ще останеш единствено в статистиките като поредния хахо, размазал се пред блока. Ако не можеш да умреш като готин пич цялата работа е напално безсмислена. А пък няма как да умреш като готин пич, ако не си живял като такав. Абе, изобщо всичко е много свързано... Но днес самоубийствата са повече от когато ида било. Това си е някакъв бунт на обществото против целия шибан живот, против всички гадости и лъжи, който човек се налага да търпи. От родителите ти до рекламите по телевизията всички искат са те манипулират. Един ден се сриваш от целия този натиск и понеже няма кой да ти помогне просто се гръмваш. Така че освен правото да умре и правото да живее, човек би трябвало да има и правото на помощ, ако не знае какво иска. Това се отнася най-вече за децата. Милата ни родина почти всяка година води класацията по самоубийства на деца. Държава, която не мисли за бъдещето си е обречена. Но политиците се интересуват само от изборите; статистиците - от данните; учените - от теориите си... а кой, кой се интересува от хората?
P.S. Това е първата българска статия със саундтрак. Албумът- дело на “Suicidal tendencies” можете да намерите в музикалните магазини и веригата погребални агенции “Хадес”.
Списание ентелегентно
Офис: София 1618, ул. Монтевидео 21, стая 102, тел. 8110102
e-mail: entelegеntno@abv.bg
