БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

Представяне на окултното, като част от загадката на живота, като това с което хората са забравили в себе си, и на което вече не обръщат такова внимание. На невидимото, на неизменно присъстващо в живота на всеки, за добротата за човечноста и мъдростта оставени от предишните поколения, която би ни направила по добри хора.

Модератор: lutar

Публикувай отговор
Аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран на: Съб Фев 07, 2004 20:20 pm
Обратна връзка:

БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

Мнение от lutar »

ПРЕДГОВОР

Българския календар е продукт на древната българска култура. Той е бил дълбоко вкоренен в живота на българите. На него са подчинени цялата празнична система и народните традиции и . Всичко това е резултат от мирогледа на българите, от техните дълбоки научни познания за Слънчевата система и за Вселената като цяло.

Мирогледа на всеки народ е в тясна зависимост от степента на неговото развитие. Като разглеждаме някои характерни черти от мирогледа на българите можем да констатираме, че древните българи са стояли много високо в своето културно развитие. А именно:

1.Древните българи не са били номадско племе, а народ уседнал с развита държавност, стопанство и занаяти. От трите държави изградени от тях в Европа : Кубратова Велика България; Волжско к амска България и Исперихова Дунавска България са останали градове, отличаващи се със специфична архитектура и пространствено устройство. Данните показват, че първата столица на Исперихова България ПЛИСКА е бил многолюден град разпрострял се на 24 кв.км. и по това време е бил най-големият в Европа.

2. Характерни черти на обичаите на древните българи:

а. Свято спазване на дадената дума – от това е останала мъдростта “казана дума – хвърлен камък”.

б. Нетърпимост към лъжците и клеветниците. Поругаването на словото е било равносилно на самоубийство и много рядко са се намирали словоблудци, лъжци и измамници.

в. Силно развито чувство за отговорност, ред и справедливост.

г. Животът на древните българи е бил подчинен на почитането и строгото спазване на времето отразено в календара. Календарът, традицийте и празничната система са неразделна част от живота им.

Всичко това показва, че в мирогледа на древните българи са вплетени знанията им за Слънчевата система, Космоса и Вселената. Тези знания са представени от Учението за Върховното единство В Е Д , учението за ДАО и учението на БОГОМИЛИТЕ . От тях може да се изведе една обобщена представа за космогонията, космологията и социалната им философия.

В учението за Върховното единство В Е Д основополагаща е идеята за основното първично начално единство, което на съвременен език означава първичното единно начало. Първичното начално единство обхваща безкрайно пространство и време. Чрез пулсационни излъчвания то създава нови самостоятелни средища, които на свои ред също могат да пулсират и излъчват. Многократното повторение на този процес води до създаване на Вселената, което всъщност е сътворението. Димитър Съсълов пише:
“... Основното първично начално единство в туптежни излъчвания/ пулсации/ ТРОИ в две срещуположни посоки. Това са главните основни начала, които са самостоятелни средища. Освен отделните им времена и простори на тези средища се присвояват възможности за собствени туптежни излъчвания, за съгласувани и допълващи се взаимодействия и съчетания. Първоначалното начално единство обхваща и просмуква в безкрайните си пространство и време всичко що е излъчило. При също такива туптежи то поглъща обратно с присвоените им простори и особености всички разновидни средища, когато присвоените им времена са се завършили. Такива туптежни излъчвания на различни, разнородни и разностепенни самостойни средища, техните допълващи се съгласувани взаимодействия и съчетания на техните обратни туптежни всмуквания от първичното единство, представляват света - цялата Вселена и нейният живот... “

Това е точно описание на пулсационния модел на Вселената, където туптежът е пулсация, излъчването – разширение на пространството, а туптежното всмукване – пулсационно свиване на пространството. Съвременната теория на големия взрив се вмества в пулсационния модел само като една пулсация на разширяващото се пространство.

Подобна е картината и в даоизма, където ДАО е аналог на първичното начално единство, ЯН и ИН са аналози на двете главни основни начала, а движението от Великия предел до следващия Велик предел е пулсация или туптеж.

Както отбелязва Георги Велев, ЯН и ИН са български думи, които често се употребяват и в съвременния ни език и обозначават мъжкото и женското начало. Имаме основание да считаме, че учението за ДАО е произлязло от учението за Върховното единство ВЕД.

Учението на богомилите дава основни познания за мирогледа на древните българи и е свидетелство за богатото културно наследство оставено ни от тях.

Богомилството се ражда в българската държава през десети век. То черпи своите идеи от древното учение на българите за общиарското равноправие между хората.

В областта на космогонията идеите им се заключават в представите за мъртвата точка и в момента на разкъсването на мъртвата точка. Антон Глогов пише:

“ ... Мъртва точка – догма: В началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на сътворението и Силата на разрушението...” “...Разкъсване на мъртвата точка: Силата на сътворението и Силата на разрушението са били затворени дълго време в тази мъртва точка, от която нищо не се е започвало и нищо не се е свършвало.

Силата на сътворението, като творческа сила не е могла да бъде вечно в тази мъртва точка, в която е била държана от Силата на разрушението.

Тласкана от съзнанието за творчество Силата на сътворението влиза в борба със Силата на разрушението и тая борба свършва най-сетне с разкъсване на мъртвата точка за да се премине от небитие към битие, т.е. да започне мирово сътворение, сътворението на света.”

По същество на съвременен език това е еквивалент на Големия взрив. Мъртвата точка е аналог на първичното яйце, а разкъсването на мъртвата точка е Големия взрив, възвестяващ сътворението на света.

В Космогонията им доминират идеите за “създаване на ред във всемира” и привеждането му в състояние на равновесие.

“... След завършека на първата част от мировото сътворение, Силата на сътворението не тури край на творчеството си, защото между телата във всемира се появи опит да се рушат едно друго, поради безредието в което се движеха из пространството. Ето защо Силата на сътворението си каза: “ Трябва да се внесе ред в движението на телата във Всемира и поради това, както се подчини на мен Силата на разрушението, така трябва да се подчинят тези тела едно на друго, според силата която съм им дал.” По този начин Силата на сътворението създаде равновесието между нейните творения във Всемира, а за център на Всемира тя определи да бъде Слънцето, нейното най-могъщо творение, около което се движат всички други тела във Всемира. Така се създаде кръговъртежа, т.е. Земята да се движи около Слънцето и да се грее от него, месеца да се движи около Земята и останалите тела да се движат около Земята или Слънцето, било едно около друго според силата която им бе определила Силата на сътворението, независимо от техния общ кръговъртеж, заедно със Земята и с месеца, около центъра на Всемира – Слънцето...”

Казаното по-горе по категоричен начин представя един Хелиоцентричен. модел на Слънчевата система. От написаното до тук ясно се очертават дълбоките научни знания, които са имали нашите предци .Тези знания предшестват сегашните научни достижения с хилядолетия.

Пакетът от тези три модела, формира представа за света и вселената. Тази представа стои много високо над съвременния горещ модел на големия взрив.

Космологичните знания на древните българи също са отразени в посочените по-горе три учения. За да докажем стойността на тези знания ще започнем с най-сакралния знак на Тангра – окръжност с точка в средата. Всъщност това е математическия модел на пространството като множество. Кръгът представя пространството, а точката е неговият елемент. В съответствие с учението за ДАО пространството е ИН, т.е. космосът и следва да бъде оцветено в черен цвят. Елементът на пространството е ЯН и се оцветява с червен цвят. Тъй като пространството е пулсираща система, то в един определен момент диаметъра на пространството става равен на диаметъра на елемента. Това е моментът на великия предел когато ЯН е равен на ИН. От тук нататък те преминават в своята противоположност. Точно в този момент пространството изчезва, за да се появи неговото първично начало, което в същност е мигновена визуализация на невидимото ДАО. Така установяваме, че първичното начало, мъртвата точка и ДАО са равнозначни. Тук виждаме и проявлението на принципа на относителността при преминаването на ИН в ЯН и ЯН в ИН. Смисълът на относителността е във възможността пространството да се разглежда и като елемент на по-голямо пространство. По същия начин елементът е пространство в сравнение с друг по-малък елемент. Тук е мястото да изясним, че съвременното понятие сингулярност е равнозначно на първичното начало.

Възгледите на древните българи за пространството като множество от материални елементи дава възможност за дефиниране на времето като поредица от състояния на пространството, т.е. като поредица от събития подобно на поредица от кадри в един филм. Нагледен пример за тази представа е Именникът на българскитеканове, където един период от 600 години е представен като поредица от събития. Същността на тези събития е възшествието на поредица от канове. Мирогледът на българите позволява да се разграничат точно такива понятия като Единно начало, Първично начало и Върховно начало. Като например:

Единното начало на отделно взетия човешки организъм е неговата клетка, но неговото първично начало е ЗИГОТАТА , т.е. оплодената яйцеклетка, а върховното начало на човешкия род е човешкия геном.

Мирогледната система на българите е изградена на базата на техните знания за строежа на космоса, които са основа на вече споменатите по-горе учения и се изразяват в следното:

1. Българите са имали хелиоцентрична представа за Слънчевата система.

2. Знаели са, че Луната първоначално не е била спътник на Земята, така както е записано и в Шумерските източници, където е казано, че Луната е “ПОСТАВЕНА”. Древното българско име на Луната е САН, но в същото време САН е мястото, което определена личност заема в държавната иерархия, т.е. мястото на което е “поставена”.

3. Знаели са, че Сириус е тройна звезда. На древните диалекти в източен Иран името на Сириус е Тиштриа, т.е. Три звезди. Същото е казано и в митовете на африканското племе Догони.

4. Не е случаен и факта, че за нас българите Юпитер е овчаря. Шумерите определят Юпитер като пета спирка при пътуване от десетата планета към Земята. И това е спирката “Където се явила клетвата на овчаря”.

5. В българския календар се намира информация за три големи периода, отнасящи се до движението на Земята:

–Прецесия на земната ос – 25920 години.

–Прецесия на земния перихелий – 108000 години.

–Точката на пролетното равноденствие и перихелия се движат в обратни посоки и се срещат на всеки 20160 години. Точно толкова е един звезден цикъл на българският календар.

6.В мирогледната система на нашите предци е застъпен и въпроса за произхода на човека. За това те са ни оставили достатъчно сериозна информация. Големият проблем е, че ние съвременните хора не възприемаме сериозно твърденията им и най-вече казаното от Шумерите, че боговете са били хора, били са на Земята и са общували с човеците. Шумерите са ги наричали АНУНАКИ, което в единствено число вероятно ще е АНУНАК. Но АН на древнобългарски е небе, а НАК е човек, т.е. небесен човек.

Според преданията на волжките (сребърни, Котрагови) българи, първият българин е роден от рибата БАЙГАЛА. Това ни препраща към ОАНЕС – “човекът риба” и ЕА – “този чиито дом е във водата”. Но това са синонимите на ЕНКИ – богът на земята и водата. Както при Шумерите, така и при българите ЕН означава единствен, или бог, а КИ вода плюс земя. В съвременния ни език тези думи виждаме в Еньовден, Яньовден, а коренът КИ в съвременната дума КИША. На български ЕН означава и РАЗУМ. Друг символ на ЕНКИ е Змията, а знаем за култа на древните българи към змията.

Едно от имената на ЕНКИ е БУРУ, което означава “Бог на дълбоките мини”. Но според изследването на инж. Серафимов най-древното име на българите е БУРГУРИ, а Христо Маджаров подчертава, че и сега арабите наричат българите БУРДЖАНИ заради уменията им в металургията. В Разградския регион има прослойка хора, която се нарича БУРГУРДЖАНИ и се занимава с калайдисване на домакински и други медни съдове. Движат се с каруци и коне, чернокоси са, но не са цигани. В българският календар е отбелязан денят ЕНИ, а също така и ЕНЬОВДЕН. Изводът, който се натрапва е, че нашите предци извеждат своя произход от бога на Земята и водата ЕНКИ, а Шумерите отнасят тази констатация за цялото човечество. Появата на човека не е резултат на еволюцията, а на съзнателна и разумна дейност, т.е. на генно инженерство, което е осъществено от “ боговете”, т.е. от небесните хора – АНУНАКИ.

Истината за това е трудно да се възприеме, но това не означава, че тя не е вярна. Всичко това е показано в мирогледната система на древните българи, която е изградена на базата на древното им учение за Върховното единство ВЕД. Календара също отразява знанията на нашите предци за Слънчевата система, Космоса и Вселената. Остава въпроса как са придобити тези знания и по-какъв начин тези знания са се отразили в мирогледа, празничната система и традициите на българите. И отговора идва от написаното по-горе, Светителя, който е създал Учението за Върховното единство ВЕД се нарича ЕНКИ, а това в най-пълна степен отговаря на въпроса за произхода на човека. От всичко това може да се направят следните изводи:

1. Човекът на планетата Земя не е резултат на еволюция, а на генното инженерство на Небесните хора – АНУНАКИ.

2. Луната е “поставена” за спътник на Земята. Това е предизвикало наклоняване на земната ос.

3. Българският род е възникнал от коляното на ЕНКИ – богът на Земята и водата.

4. Научните знания на древните българи са резултат на тясното им взаимодействие с “ боговете”.

5. Мирогледната система на древните българи е изградена на базата на научни познания за Слънчевата система, Космоса и Вселената.

6. Държавността им е отговаряла на нивото на тези научни знания.

7. Животът на българите е бил подчинен на календара, който им е “даден” от АНУНАКИТЕ.

8. Разсъждавайки върху мирогледа и по-точно върху социалната философия на нашите предци можем да си дадем ясна сметка какво представлява светът в който живеем сега. Богомилите биха го определили като свят на злото или самия ад.

Ясно е, че българския календар е пряк резултат от мирогледната система на българите. В същото време той е банка информация, в която са съхранени огромни познания за живота, Земята и Космоса. И ако ние искаме да опознаем нашите предци и себе си, ако искаме да бъдем полезни на всички хора, трябва да опознаем календара и да осмислим информацията, която се съдържа в него.


--------------------------------------------------------------------------------



ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВО ИЗДАНИЕ


ПАЗИТЕЛИ НА ВРЕМЕТО

Татяна Ярулина ( ал-Булгари)



Времето винаги е представлявало едно силно предизвикателство за човешкия ум. Тайните на времето, начините на измерването му, особеностите на неговата цикличност през цялото движение на човешката цивилизация са били в сферата на езотерично ( тайно ) знание, ревниво пазено от жреческото съсловие. Профанното съзнание винаги е използвало времето като някаква даденост, не подлежаща на обсъждане, и се е включвало в цикличния му ход по силата на традицията, установена свише и отдавна, подобно на това както ние сега празнуваме религиозните празници, без да търсим източниците им в далечното минало. В същото време нарасналата до своя предел индивидуализация и капсулизация на човешкото съществуване предразполага личността да се замисли върху времевия параметър. Затова именно в такъв исторически период – нашия ХХ век – са се родили най-революционните теории за времето: теорията на относителността на Айнщайн, субстанционалната теория на времето на изтъкнатия физик на ХХ век Н.А.Козирев, торсионната физика на Божидар Палюшев, както и представата за пулсиращото време на българския инженер Георги Кръстев, отразена в неговата книга “Пространство и време” ( Монтана, 1997 ) .

Своите размисли върху фундаменталните свойства на Вселената и Бога Георги Кръстев проектира върху традиционния Български календар – върху един уникален и стигнал до нас във фрагментарен и значително редуциран вид начин за фиксиране на времето. Трансформи и проекции на този календар ние намираме навсякъде в Източна и Централна Азия – в Китай, Корея, Виетнам, Япония, Лаос, сред всички тюркоезични народи на Централна Азия и Волго-Уралието. В съвременното културно пространство той погрешно се смята за така наречения “китайски календар” с дванадесетгодишен животински цикъл: Мишка, Бик/Крава, Тигър, Заек, Дракон, Змия, Кон, Овца, Маймуна, Петел/кокошка, Куче, Глиган/Свиня. Обаче в китайската традиция отсъства строгият и точен астрономически цикъл, характерен за слънчево-юпитеровия календар на древните българи. За китайската култура е характерен доста неточният, “плуващ” годишен лунно-слънчево-юпитерен календар, в който всяка година Новата година почва на различни дати, а броят на дните във всяка последваща година от животинския цикъл е непостоянна, тя може да бъде 352, 354, 355 или 383, 384, 385 денонощия. По такъв начин китайският календар запазва само формата на прабългарския, без да запази основните му строги критерии при отмерването на времето. Но връзките между двата календара трябва да бъдат проучени по-дълбоко. Може би един от първите опити в това направление е интересното проучване на математика Петър Петров в новото му изследване “Календарни системи” ( София, 1999) . Той както и предшестващите изследователи се опира главно върху “Именника на българските канове” и редица каменни надписи, запазени на територията на Дунавска България, без да се обръща към календарните системи на волжките и кавказките българи, запазени в техните исторически хроники “Джагфар тарихъ” на Махши Имам и др. Включването на нови исторически източници на източните българи в обсега на българските учени още предстои.

Огромната заслуга в изучаването и популяризирането на прабългарския календар принадлежи на големия писател Йордан Вълчев. Основно върху неговите наблюдения се крепи цялата система на доказателства, които намираме в книгата на Георги Кръстев за българския календар. Йордан Вълчев доказва следното: българският календар съдържал ЗЛАТНОТО ЧИСЛО-364, което се дели на 4, колкото са сезоните. Всеки сезон съдържа 91 дни и се дели на 13, колко биха могли да бъдат седмиците във всеки сезон; дели се още на 7 и на 52, колкото са дните на седмицата и общия брой на годишните седмици. И нещо най-важно: при календар с 364 бройни дни всяка дата винаги ще отговаря на един и същ ден на седмицата, а това идеално улеснява помненето. Освен това Й.Вълчев смята, че всяка година българският календар е имал един нулев ден, който е диаметрално разположен по отношение на най-дългия ден на годината – 22 юни, така наречения Еньовден. На нулевия ден Г. Кръстев определя статут на “месец”, “тримесечие”, “шестмесечие”.

Според Й. Вълчев всеки първи месец от сезона почва в неделя и е с 31 дни. Самата седмица почва от неделя, за което ясно говори названието “сряда” – тя е по средата на седмицата. Проучванията на Й. Вълчев сочат и вероятната причина защо българският календар отмервал годините по 12 и по 60. И в първия, и във втория случай това е служело за КОРЕКЦИЯ НА КАЛЕНДАРА. При една обиколка на Юпитер около Слънцето, което става за 12 години, българският календар “избързва” с три дни, които се разпределят по един на всеки четири години. По такъв начин цикълът на Юпитер и земната година много тясно се обвързват, при това Юпитер служи за коректор на българския календар. В същото време древните астрономи са забелязали, че коригираният по такъв начин календар изостава с половин денонощие за 60 години.Тази е причината 60 –годишният период да се ползва в системата за коригиране на календара.Българският календар има дълбоки философски проекции както в петте природни начала – вода, огън, земя, дърво, метал, а също така и в мъжката и женска космична полярност. Според Г. Кръстев редът на тези пет начала не съвпада с китайската традиция, където намираме следният ред: дърво, огън, земя, метал, вода.Той свързва тези начала с еволюционната спирала: “Цикъл вода е съответен на началния етап на развитието и еволюцията на Вселената, етапа на мъглявината и хаоса. Цикъл огън на образуването на звездите и планетите.Цикъл земя олицетворява етапа на образуването на твърда планетна кора, основа за възникването на живота. Цикъл дърво визира етапа на възникванета на живота. Цикъл метал визира появата на разума.

Г. Кръстев отбелязва, че в българския календар е закодирано понятието за мъжка и женска полярност. Всеки 12 – годишен цикъл може да бъде или само мъжки, или само женски, което се маркира в названията – свиня (глиган, петел) кокошка и т.н. Шестдесетгодишният календарен цикъл е мъжки, когато от съставящите го 12 – годишни цикли нечетните са мъжки, а когато същите тези цикли са женски, 60 – годишният цикъл е женски. Неизвестно е дали опозицията “мъжко – женско” е чисто календарна, или има някаква математическа мотивация, но тя по особен начин долавя и отбелязва смяната на ЯН / ИН в земния кръговрат като една проекция на космическото си съответствие. И може би оттук тя прониква във философската система на Китай,където се признава, че “взаимодействието на тези взаимно отричащи се енергии ражда самата веществена частица и предопределя движението и около нейната ос”.

Йордан Вълчев изказва предположението, че за древния астроном цикълът от 60 години се е равнявал на 1 звезден ден. Тогава 7 звездни дни образуват 1 звездна седмица от 420 години.Четири звездни седмици образуват звезден месец от 1680 години, а 12 звездни месеци образуват 1 звездна година от 20160 години.Както подчертава Г. Кръстев, въвеждането на такава единица, като звездната година , е било предназначено да осигури векова корекция на календара. В същото време тя е една мярка за измерване на времето в космически мащаби.Звездната година създава връзка на календара с астронмията. Тя е свързана с движението на точката на равноденствието по отношение на земния перихелий, за което древният астроном очевидно също е знаел. Ако това предположение е вярно, то възрастта на българския календар се измерва с много хиляди години. Г. Кръстев по много елегантен начин издирва връзката между прецесията на земната ос и календарната звездна година. Периодите на прецесията от 25920 години и на звездната година от 20160 години се съдържат в един минимален период от 181440 години съответно по 7 и 9 пъти.Виждаме златните цифри седем и девет.В същото време отношението на прецесионния цикъл към звездната година, повдигнато на квадрат, се доближава до класическото първо златно сечение със стойност 1.618 (!!). Това число лежи в основата на много материални и нематериални форми на живата и неживата природа и.в ноосферата.

Г. Кръстев предлага в своята книга затворен кръг на корекцията на календара:високосна корекция за период от 4 земни години, звездноседмична корекция за период от 420 земни години, звездномесечна корекция за 1680 години, звездногодишна корекция за 20160 години, корекция за период от 80640 години и корекция за период от 10080000 години.Можем да предположим, че древният астроном редовно е осъществявал поне за срок от една или четири звездни години, защото българският календар показва една изключителна точност през вековете (за това знаем от историческите свидетелства), което красноречиво говори за своевременната му корекция.Г. Кръстев “закрепва” местната координатна система с център Слънце с добре подбрани ориентири в галактичното пространство.Той подчертава, че ориентацията на местната координатна система е равнозначна на пространствена ориентация на календара.Авторът достига до извода, че за древния астроном зодиакалната равнина е “закрепена” за центъра на нашата галактика, който се намира по посока на направлението, разделящо зодиакалните съзвездия Стрелец и Скорпион.Другият допълнителен ориентир е най – светлата звезда на небето – Сириус, който се намира в противоположно направление.Това означава, че древните съставители на календара със сигурност са били посветени в такива сложни и глобални понятия, като Галактика и галактичен център, което за пореден път потвърждава космическия произход на календара.Както подчертава самият автор, “древните хора са знаели параметрите на орбитата на Слънцето в галактиката.Знаели са също, че съществува галактичен център и са ПОЗНАВАЛИ НЕГОВИТЕ КООРДИНАТИ. Това показва високонаучните им познания в областта на космологията и космогонията, сравними само с достиженията на съвременната наука.

Математическото мислене на автора проличава навсякъде. Всяка съпоставка между календарните единици и асрономическите събития и обекти е обоснована математически, което прави изложението много убедително.Посочва се паралел между движението на Юпитер и Уран, за чието съществуване древните хора също са знаели. Така за период от 1008 години Уран прави точно 12 обиколки около Слънцето, а в същото време една звездна година съдържа точно 20 периода от 1008 години.Прецесионният период съдържа 24 периода от 1080 години.Периодът 1080 години съдържа 91 обиколки на Юпитер около Слънцето, колкото са дните в едно тримесечие.

Изключително интересни са наблюденията на автора относно връзката между прецесионния цикъл и ъгловите измерителни единици – секунда, минута, градус. След прецизни математически доказателства авторът прави заключение, че “прави впечатление, като че ли прецесионните периоди на земната ос и земния перихелий са нарочно нагодени едни към други”. Според него е вероятно ъгловите единици да са подбрани съзнателно, за да може периодът на прецесията като време да е свързан с ъгловите величини и да формира тяхните единици.Така за един период от 25920 години земната ос описва една окръжност разделена на 360 ъглови градуса.Авторът предполага, че това знание ни е оставено от цивилизация с несравнимо ниво на науката. Ще добавим, че първата според науката цивилизация на шумерите е използвала 60-терична система за измерване на време и разстояние.За първи път шумерите разделили слънчевата орбита на 360 равни части, т.е. астрономическото действие е предшествало абстрактното математическо действие – разделяне на окръжността на 360 ъглови градуси. Абсолютно по същия начин ние постъпваме сега, като разделяме окръжността на 360 части, макар че мотивацията за това действие остава извън нашето съзнание.Именно тогава еклиптиката е била разделена на 12 равни части по 30 градуса, което отговаряло на 12 зодиакални съзвездия. Г. Кръстев проследява как зодиакалните съзвездия се нареждат и кое от тях можем да смятаме за начало на зодиакалния цикъл.

Според автора българският календар е базиран на строги математически принципи.Най-важният от тях е факториелният принцип. Така звездното тримесечие може да се изрази чрез факториелната функция 7! = 1.2.3.4.5.6.7 = 5040. Звездната година ще се изрази кат o ?(8!) = 3.4.5.6.7.8 = 20160. O смицата се явява като важен структурообразуващ фактор в българския календар. В същото време осмицата структурира редица материални системи, но окончателният смисъл още не е разкрит от земната наука.

Книгата за българския календар на Г. Кръстев е построена по-скоро като един универсален справочник за отмерването на времето при древните и евентуално при съвременните българи, за празничната система на българите, за различните календарни периоди и др. В главата, посветена на българските народни и християнски календарни празници можем да открием тяхното съответствие с древнобългарските. Според автора народните празници нямат християнско съдържание. В специална таблица са подредени известните български народни и християнски празници. Тази таблица е още едно доказателство, че църквата е нагодила християнските празници към българската традиция, а не обратното, както се считаше до сега.

Можем да възприемем конкретните предложения на автора, представени в обширно приложение, където е дадена в табличен вид българската календарна година. Дните на седмицата и датите са точно фиксирани и не се променят от година на година. Този календар важи за всяка следваща година. Може би целта на автора е един призив към българите да се замислят върху календарното време. За съжаление съвременния календар е неточен и не важи за всяка година. Древните българи са знаели точно в кой ден се пада определена дата от даден месец. По такъв начин те не само опазвали своята историческа памет и календара, но и ръководели времето, в което живеели. Съвременната цивилизация не е достигнала такова съвършенство, или по-скоро го е загубила. Ние не знаем с точност и не можем веднага да кажем в кой ден от седмицата ще бъде Нова година след няколко години. Древните народи, ползвали древнобългарския календар, дори не се замисляли върху този проблем. Защо при древните българи дните на седмицата са така тясно свързани с датите? Очевидно символиката на дните на седмицата е била тясно свързана с номерацията на дните, т.е. с номерологията, със символното значение на числата. Така например първият ден на януари е трябвало да съвпадне с неделя – денят на Слънцето. Така е трябвало да бъде всяка година. Това е изискването на древното знание за символиката на имената и числата, и за връзката им с космическите обекти и събития. В такава календарна система знанието е много по-фино от нашето знание . Това знание е отчитало корелацията на такива параметри, като космическо време и проекцията му в земната среда, а така също и отражението на тази проекция в цифровата символна система на човешкото познание. По тази причина древните съставители на календара в пълно основание могат да бъдат наречени ПАЗИТЕЛИ НА ВРЕМЕТО.

В този календар са заложени фундаментални космически познания, разшифровката на които води до извода за космическия му произход. Както отбелязва авторът в края на книгата, анализът на фактите води до извода, че високо развита цивилизация е съществувала. Читателят избира да признае този факт, или да го отхвърли, а може би да го премълчи. Заслугата на автора на книгата е в това, че откривайки звездните источници на българския календар, не иска да ги премълчи. Обратно, той се стреми да повдигне нивото на читателя, въвеждайки сложни астрономически и календарни понятия в изложението. В приложенията се дават сложни сравнителни таблици като “Българска календарна звездна година”, “Таблица за корекциите на календара” и др. По такъв начин книгата за българския календар идва навреме за да изпълни своята евристична роля в съвременното информационно пространство, подготвяйки читателя за настъпващата епоха, в която основният източник на знание ще стане Космосът, Световното информационно поле, Всемирното поле на Съзнанието.
СПРЕТЕ ДА НИ ТРОВИТЕ. УБИЙЦИ.
Аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран на: Съб Фев 07, 2004 20:20 pm
Обратна връзка:

Мнение от lutar »

Автор Георги Кръстев.

ЧАСТ ПЪРВА

УСТРОЙСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР

Съдържание

1. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КАЛЕНДАРА

2. СТРУКТУРА НА ЗЕМНАТА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА

3. ДЕНОНОЩЕН ЦИКЪЛ

4. СЕДМИЧЕН ЦИКЪЛ

5. МЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ

6. ТРИМЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ

7. ШЕСТМЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ

8. ЕДНОГОДИШЕН КАЛЕНДАРЕН ЦИКЪЛ

9. ВИСОКОСЕН КАЛЕНДАРЕН ЦИКЪЛ

10. ДВАНАДЕСЕТГОДИШЕН КАЛЕНДАРЕН ЦИКЪЛ

11. ШЕСТДЕСЕТГОДИШЕН КАЛЕНДАРЕН ЦИКЪЛ

12. СТО И ДВАДЕСЕТГОДИШЕН ЦИКЪЛ

13. НАЗВАНИЯ НА МЕСЕЦИТЕ И ГОДИНИТЕ

14. ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ НАЗВАНИЯ НА БРОЙНИТЕ

15. СЪСТАВ НА ЗЕМНАТА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА

16. ЗВЕЗДНА ГОДИНА

17. КАЛЕНДАРНА ЗВЕЗДНА ГОДИНА

18. КОРЕКЦИЯ НА КАЛЕНДАРА

19. ДАТИРАНЕ ПО БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР

20. АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР

21. MATEMАТИЧЕСКИ ОСНОВИ НА КАЛЕНДАРА

22. СРАВНЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА КАЛЕНДАРА НА БЪЛГАРИТЕ С КАЛЕНДАРИТЕ НА КИТАЙЦИТЕ, БОГОМИЛИТЕ И МАИТЕ

23. АФЕРАТА ИН – ЯН

24. КАЛЕНДАРЪТ НА ЕНОХ

Ето и линка към Първата Част на Българския Календар
СПРЕТЕ ДА НИ ТРОВИТЕ. УБИЙЦИ.
Публикувай отговор