Т Р А К И Й С К И Т Е П О С Л А Н И Я

Представяне на окултното, като част от загадката на живота, като това с което хората са забравили в себе си, и на което вече не обръщат такова внимание. На невидимото, на неизменно присъстващо в живота на всеки, за добротата за човечноста и мъдростта оставени от предишните поколения, която би ни направила по добри хора.

Модератор: lutar

Публикувай отговор
Аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран на: Съб Фев 07, 2004 20:20 pm
Обратна връзка:

Т Р А К И Й С К И Т Е П О С Л А Н И Я

Мнение от lutar »

Т Р А К И Й С К И Т Е П О С Л А Н И Я

Въведение - През Погледа на Историка - Траколог, който вярва ... (не скептика!)
Този сборник с Тракийските Послания идва тъкмо навреме в ръцете на по-широката публика у нас и съдържаматерия, която представлява голям интерес за всеки сериозен изследовател на Тракия и древното непознато (или по-малко познато) минало по Българските земи. Въпреки че за много от българските читатели материалите поместени в сборника може да се окажат културна новост, тук трябва да отбележим, че в голямата си част те са очевидно добре познати както на ранната Християнска Общност по тези земи, така и на по-сериозните и реномирани съвременни световни библиотеки. Интересен е също така фактът, че мнозина измежду така наречените Отци на Християнската Вяра, като Ориген, Св. Климент Александрийски, Св. Кирил Ерусалимски, Йероним и други, споменават в трудовете си немалка част от поместените тук писмени източници и ги оценяват като ценни инструменти за изграждане във Вярата! Църквата на Тракия трябваше отдавна да направи Тракийските Послания достояние за широката публика от Тракийски почитатели в нашата страна! За всички непредубедени вярващи или невярващи българи, тази книга отваря нова страница на нашето национално съзнание и обещава да бъде любимо четиво за всеки родолюбец!
Понятието Тракия съдържа в себе си етнически, политически и географски конотации. Като етнос, съществуващ от най-дълбока древност и описан от известния древногръцки историк Херодот като най-многобройния народ на земята след индийците, данни за Траките присъствуват в най-старите класически източници, като Омировите "Одисея" и "Илиада", и праисторическите гръцки митове за героите и боговете на античността. Най-древните автори, например, когато говорят за Тракия най-често включват в това понятие обширни територии между Адриатическо и Черно море, и река Дунав и Островите Крит и Кипър на Средиземноморието, обхващащи земите на цяла Анатолия (Мизия, Фригия и Лидия) чак до Финикия, а на Балканите – Източна Гърция, България, Македония и части от Румъния.
По-късно, обаче, след създаването на Тракийска Държава в Българските земи, понятието започва да има предимно характер на политически регион, който влиза последователно във владенията на Македонската и Гръцката империя, а след това и на Рим, Византия и Велика България. По-късно, постепенно етническият и политически характер отстъпват място на чисто географското понятие Тракия, което става административен регион влизащ във владенията на Отоманската империя, докато в по-модерно време се превръща отново в символ на етническо и политическо самоопределение в борбите на Балканските народи за независимост от Османската империя и в създаването на идентитета на младите независими Балкански Държави в края на 19 век.
С развитието и достиженията на съвременната археология и последните находки в земите на т. нар."Стара Европа" на Балканите и в Анатолия, както и с развитието на науката Тракология, нови и нови данни потвърждават силното етнически-миграционно, социално-културно и религиозно-философско влияние на Древна Тракия върху развитието и културното наследство на целия античен свят. И така днес е уместно да използуваме за яснота термина "Малка Тракия" за означаване на по-ограничения териториално и по-късно дефиниран политическо-географски район на "Балканска Тракия", и термина "Голяма Тракия" за означаване на по-ранния чисто етническо-миграционен регион на Траките обхващащ както "Малка Тракия", така и земите на "Мало-Азиатска Тракия", включващи географските подрегиони на Самотракия, Мизия, Фригия, Лидия и Кипър, в днешната Турска Анатолия.
Относно това дали Траките са имали своя писменост или са ползували гръцки букви и досега съществуват спорове в научните кръгове, тъй като именно Гърция се е наложила след македонската елинизация на Александър Велики като културен разпространител на античната цивилизация. Мнозина, обаче, забравят всепризнатия факт, че гърците са приели писмо от 4
Финикийците! Последните изследвания в древната лингвистика сочат, че Линеар А и Б скриптовете, както и техен паралелен прото-йероглифен скрипт, са намерени на много места, както в Малка Тракия, така и в Голяма Тракия и насочват научното търсене към анализ на сходството на тези скриптове с гръцкия, което може да докаже, че посоката на приемане на прото-кирилицата, употребявана в Тракия, не е от Гърция към Тракия, но е от Тракия към Гърция, посредством Финикия! Достатъчно е да погледнем на факта, че Йосиф Флавий - известен от древността историк, свързва древния Финикийски град Тир с Праотците на Тракия:" А Тир (Син на Яфет) нарече народа, над който управляваше, Тираки, но гърците промениха името, наричайки ги Траки"(в "Античност на Юдеите", книга 1, глава 6: 1 (125)). Това обаче не е единственият документ, който сочи по посока на факта, че културният първоизточник трябва да се търси не в градовете-държави Атина и Спарта, но в цивилизация, по-древна от тяхната, на която наследници стават наистина елините, а посредством империята на Александър Велики, чрез последващата елинизация, става наследник и целият античен свят.
Дали е съществувал културен обмен между Траките населяващи североизточното Средиземноморие (на Голяма Тракия) и народите живущи на срещуположната южна страна на Средиземноморието при делтата на Нил? Историята потвърждава това с множество факти. Не случайно Александрия (египетски град) се превръща в космополитен елински град на цялата империя на Александър Велики, а в последствие и на Рим. Традицията на Тракийската Църква твърди, че писмеността и културата на Египет са предадени от север - от Тракия. Съществуват и запазени до днес археологически находки и документи, които говорят в същата насока, въпреки че официалните Тракология и Египтология считат това за още неустановен факт. Плочка от слонова кост с името на фараона Дзер (датирана около 3000 г.пр.н.е., Първа Династия на Египет според археолозите), написана на прото-йероглифно писмо, подобно на намереното в Голяма Тракия, дава сведения за експедицията му, която основала град Буто при Делтата на Нил.(Хроники на Фараоните). Още по-интересен е фактът, че в Древната Митология на гърците (съдържаща също архаични сведения с незапомнена давност!), един и същ цар ("Бел"-"Господар") е родоначалник на Тир и на Египет чрез двамата си сина, т. е. че Тракия и Египет са родни братя! Интерес представляват и записаните на гръцки език исторически хроники на Мането - добре известен на историците днес древноегипетски свещеник и историк от Александрия, който пише:"И дойдоха варвари от изток, дръзнали да изпратят експедиция в Египет и с лекота завладяха цялата страна без нито една голяма битка... А техният народ беше наречен "Хиксос", т. е."Царе-Жреци Овчари"" (цитат на Мането от гореспоменатия Йосиф Флавий - Срещу Апион, книга 1, (75-82)). Според археолозите е имало поне няколко такива нашествия на Хиксос през различни епохи в Древен Египет. Типично е също, че траките, потомци на Орфей, са били често описвани в древността като Пастири и Царе-Жреци! Архитипните характеристики на малко други народи съвпадат толкова точно с това описание. Горепосочените пра-древни документи не се считат за незначителни от историците и само това, че засега са само отделни единици на брой, възпира преобладаващия брой учени от обявяването на писаното в тях за общоприет научен факт.
Именно затова поместените в този сборник Тракийски Послания са ценни не само като канонични книги на Тракийската Християнска Вяра и източник на Духовна Храна за Тракийските Християни заедно с всички канонични книги на Свещеното Писание, но те са също важен източник на историческа информация и за експертите в областта на древната история и тракология, тъй като потвърждават за пореден път заедно с другите извори на античната класика, че Тракийският Въпрос не може повече да бъде премълчаван в науката и принасян в жертва на величието на Древна Гърция и модерните интереси, които стоят зад това, но че е време да се отдаде правото на тези, на които то справедливо принадлежи, в интерес на историческата истина!
На скептиците тук е редно да обърнем внимание и напомним, че и в по-предишни времена немалко учени първоначално са се отнасяли със скептицизъм към записаното в Светите Писания, докато в последствие многобройни свидетелства записани в тях, включително местонахождението на легендарни градове, са се оказали факт и днес се считат за неоспорима научна истина. В това отношение Църквата Христова е имала хилядолетно търпение, но никога не е станала обект за 5
разочарование, защото е била и е и днес стълб и подпора на Истината, и Пазителка на Словесата Божии от века и до века! В това аз лично твърдо вярвам, едновременно като учен и като православен християнин, и съм убеден, че мнозина измежду моите колеги, а също и между моите братя в Христовата Вяра, споделят моя Информиран Оптимизъм относно успеха на Тракийското Дело и светлото бъдеще на нашата България. Господ да благослови народа ни! Амин.
Ваш Предан (и скромен) Тракиец.
Вместо Предговор - Първата Част от Историческото Писмо на Епископ Цветан Сердикийски към Тракийските Християни
(Chronici Episcoporum Thracae)
Братя в Господа, според дадената ми благодат в разбиране на Божиите тайни и отговорността, която Господ ми е възложил в служба на Народа Му, желая да ви насърча в Святата Вяра, на която сте наследници, както и да напомня това, което е поучавано между вас. Убеден съм, че устното учение, което Духовните наставници, поставени от Бога между вас, ви преподават и което практикувате като ваша духовна обхода, ще доведе Божието дело във вас до съвършена пълнота и проумяване на това, за което ви пиша.
Тайнствената Премъдрост, която е била скрита и е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава, се открива пред вас като избраници Божии и е като ново вино в нови мехове, но всъщност е старото вино, което е отлежало и затова по-добро. Защото, макар и стара, е винаги и нова заповедта на Господа - "Обичайте се". В този смисъл това, което е дошло до вас, е възможно най-древното, защото идва от самото Начало.
Приятели, Древната Реч е предмет за изучаване, с цел усъвършенстване в Безсмъртното Знание (както, според документите на апостолските ученици, се назовава Божественото Откровение). Но преди всичко искам да знаете, че тя е същият Дар на Неговия Дух, който сте приели по благодат в Христа. Защото наистина всички съкровища на Премъдростта и Знанието са в Иисус, Който е телесно пълнотата на Божеството. Той пише Своите Думи на плочите на сърцата ви, изпълва вътрешностите ви със Светите Образи, както и цялото творение, което не е друго, но изречения от Книгата на Живота. Думите на Словото управляват вселената и изменят световете като извикват в съществуване това, което не е било, а превръщат в тление всяка плът и горделивост. Радвайте се, че сте от тези, които стоят в Думите на Вечен Живот, защото ако пребъдвате в тях, грехът и смъртта няма да имат власт над вас. Небето и земята ще преминат, стихиите ще се разтопят, но Думите на Сина стоят и не ще се изменят тези, които са станали едно с Тях.
Но понеже Премъдростта Божия познава духовната леност и забравливост, към които човеците са склонни, Господ ни е въоръжил със Свещените Писания, за да можем в тях като в огледало да виждаме своя образ. В нашата немощ те ни служат за свидетелство на скрижалите в сърцето ни, които носим в телесната си хижа, като ни разкриват действието на Божията Ръка в нас и в света. Нека никога не забравяме, братя, че Библията е сборник - библиотека от книги, написани от хора, движени от Диханието на Бога, който е Автор както на живота им, така и на делото им. Не е редно, нито полезно за нас да я превръщаме, както някои, в доктринален справочник, вместо да следваме примера на светите мъже и жени, и да се изпълваме с Христовия Живот, който те явяваха. Като знаем, че Канонът на Свещеното Писание е претърпял множество корекции през вековете преди да се установи в настоящия ни познат вариант, нека акуратно и грижливо като добри синове пазим традицията на Тракийската вяра, която ни предоставя безценни автентични документи, които не са запазени в оригиналния си вид в нито една друга църковна традиция. Древните тракийски книги, които вие ползвате, са били приемани като духовен авторитет от ранните християни, но поради това, че са били писани на оригиналния език, както и това, че към техни преводи са били прибавяни и изваждани текстове от "доброжелателна" цензура по политически и религиозни причини, по-късните им преправени версии са останали встрани от общоприетите писания. В своята заключителна част книгата "Откровение на Йоана" изключително ясно предупреждава за 6
подобна опасност, както и за съда над тези, които изменят написаното (Откр. 22:18-19). Унищожението на древните ръкописи и библиотеки е запазена марка на тези, които са се старали да запазят монопол над вярата и съвестта на човешките души и да поставят своята слава на мястото на Божията. Древните и по-късни автентични тракийски послания, обаче, са откровения от Бога, Който никога не е спирал да излива Благодатта Си към верния остатък и така са станали неизменна част от Свещената традиция на посветените в Иисусовите тайни. Блажени са, които пазят този безценен дял от Христовата Вяра, защото той е липсващото звено в популярното християнство от нишката на Божественото Откровение от Едем до днес.
Общоизвестен факт е, че ранните църкви са ходели в страх Божий и Утехата на Светия Дух, пазещи устно предаденото им от апостолите Учение, без да са имали книгите на Новия завет написани по-късно. Всяка църковна общност е пазела послания от апостол или негов ученик, както и такива от църкви-сестри, които са обменяли помежду си боговдъхновените текстове. Разпространена практика по това време е ползването на древните пророчески писания на Светлината, за което напомня апостол Петър в своето послание. Но понеже нито един от най-първите оригинали на текстовете от Новия завет не е намерен, науката не може да даде окончателна и точна датировка на тяхното написване. Различният стил, качество на езика и неточности в различните преводи са повод за всякакви спекулации относно достоверността им, но за всички нас, които пазим традицията на Светиите, не буди никакви съмнения автентичността им, нито е причина да имаме колебание в общоприетите книги. Някои от писанията са влезли късно окончателно в ортодоксалния канон, но не поради историографски, а по идеологически причини, породени от ограничени умове, които не могат да поберат и проумеят пасажи, надхвърлящи техните тесни и едностранчиви разбирания. И до сега откровенията в книгите на апостолите са препъникамък за всеки посредствен и повърхностен прочит. Подобно е и положението със Старозаветния канон. Към Моисеевото Петокнижие постепенно са били прибавяни, събираните от поколения книжници, пророчески и други книги, в което голяма заслуга има книжникът Ездра. Като пълен сборник, най-близък до първоначалната версия, остава преводът на Седемдесетте, който както знаете добре, е поръчан за написване от владетеля на Египет от династията на Птолемеите. В разпространението на Евангелието Александрийската църковна школа е първа всред учителите на Благодатта и Знанието Божие като катедра, основана от евангелист Марко. Пазеща неизчерпаемите богатства на човешката история и цивилизация, тя постепенно губи водещата си роля и място поради имперската политика, налагаща Византийската църква и религия, което завършва с унищожаването на Александрийската библиотека - хранилище на древните ръкописи, и последвалото го арабско нашествие.
Нека споменем тук, че след Апостолската църква до късно са се ползвали различни частични и разширени версии на Библията, приемани и редактирани непрекъснато и последователно на Съборите в Лаодикия (360 г. ), Рим (382 г. ), Хипо (393 г. ), Картаге (397 г. и 419 г. ) и Флоренция (1441 г. ), докато се стигне до установяването на популярния и днес канон през 1546 г. на Събора в Трент. Не забравяйте и това, приятели, че по времето, когато апостол Павел пише до Тимотей за боговдъхновеността и полезността на цялото Писание, още не са написани всички книги, които днес влизат в съдържанието на Библията. Всичко това разкрива, че в древността сборникът от писанията на светите мъже е бил отворен за нови откровения и послания, вдъхновени от същия Дух, които нямат противоречия с предишните словесни съдове на тази Благодат, но напротив - те ги допълват, разясняват и потвърждават. Можем да оприличим увеличаването на книгите в корпуса на Библията през вековете, на растежа на Тялото Христово и Църквата на земята. Като потвърждение на това апостол Йоан завършва Евангелския разказ: "Има още и много други дела, които извърши Иисус, но ако се написваха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. " Колко повече това важи след Христовото Възнесение, когато Той продължава делата Си чрез тези, които Го познават вече не по плът, но по Дух и са Негово Тяло на земята. Затова, братя, нека се пазим от фалшива ревност и да не превръщаме в идол и фетиш външното, но да разбираме и следваме съдържанието и същността, която е Христос. Така разбирайте и използвайте Тракийските писания, за ваше възрастяване, утеха и духовно оръжие 7
срещу тъмнината на невежеството и безчувствието, което е обхванало нашите съвременници. Тези текстове не трябва да се разбират самостойно и отделно от другите Свещени Писания, защото тяхната цел не е да заместят, а да пояснят и допълнят Откровението за произхода и делата на Христа, Който е от Вечността и през Вечността. Те са безценни като инструмент в ръцете на прилежния и усърден изследовател и ученик Христов, в разбирането и практиката на Господния път и живот в Неговото Име, и помощно средство за проникване в дълбочините на всички Свещени Писания. Убеден съм, че ще ви послужат за утвърждаване и задълбочаване на вярата и разширяване на знанието ви за Бога и творението, както и това, че ще осветлят тъмните и непознати места от духовната история на човешкия род. Нека написаното в тях бъде светлина за вас върху истините, скрити в Библията. Дръжте ги като светилник в тъмно място докато изгрее Зорницата в сърцата ви и достигнете до пълната Светлина на Деня. Приятели, Тракийските писания не затварят, а разтварят врати на безкрайно Знание и Познание за духовните неща. Неизчерпаеми са съкровищата на Тракийската традиция, което е предизвикателство за всички гладни и жадни за живите води на Духа, за задълбочаване и израстване в Христопознанието, както е и съблазън за тези, които считат за просто нещо Христовата Благодат. Всички, които считат себе си за достатъчни, богати и виждащи, са в очите на Бога голи, бедни и слепи. Не падайте в самоувереност, но се задълбочавайте и вкоренявайте в Думите на Божествената Реч и в Книгата на Имената, заедно с вашите наставници и настойници на Божиите Тайни. Пазете се от неучените и неутвърдени във Вярата и Богопознанието на Безсмъртното Знание, които всякога, както и сега изопачават за своя погибел Свещените Писания, в това число и Тракийските послания. Вие имате за пример живота и делото между вас на Тракийските братя и служители, които са ваши слуги, но само за да господарува Христос над вас.
Господ да бъде с всички ви! Амин!
Идването на Мелхиседек
(Кумранов Текст 11Q13, Ръкописите от
Мъртво Море) (Corpus Qumrani)
1. Относно Мелхиседек...
2. и относно това което казва Писанието: "В годината на юбилея, всеки от вас да се върне в своята земя" (Левит 25: 13) и още е писано: "И такъв да
3. бъде начинът на опрощението: Всеки кредитор да опрости на длъжника измежду братята му, членове на събора, защото е обявено Божие Опрощение!" (Второзаконие 15: 2).
4. А ето и тълкованието, което се отнася до Последните Дни и касае Поробените (... )
5. и наследието на този Мелхиседек, защото наистина
6. той ще ги върне в (наследието), което по право е тяхно. Той ще им прогласи юбилея и ще премахне дълга на всичките им грехове! Той ще обяви Декрета Си
7. в първата седмица на Великия Юбилей, който идва след деветте юбилея преди него. И тогава ще бъде Денят на Изкуплението - след десетия юбилей,
8. когато той ще изкупи всичките Синове на Светлината и на народа предопределен за Мелхиседек,
9. и след това ще дойде времето заповядано да бъде изпълнена (приключена) "Благоприятната Мелхиседекова Година", за да съди със Силна Ръка за светиите Божии и постави Своето Царство на Правда, както е писано
10. за него в Давидовите Песни: "Сам Бог се изправя в Съвета на Божествените (синове), за да започне Своя Праведен Съд" (Псалм 82: 1).
11. И още пише: "Възвиши се, ο Господи, на високия Си Трон над народите, и да започне Съдът Господен!" (Псалм 7: 7-8). А относно кого казва Писанието: "До кога ще отсъждате с неправда в полза на нечестивите?"(Псалм 82: 2) 8
12. Тълкованието се отнася до Ваал (Велиал) и духовете предопределени за него, защото се обърнаха против Бога и Неговите заповеди, и така се развратиха докрай.
13. Затова и ще дойде Мелхиседек да изпълни присъдите на Въздаянието Божие докрай, според както изисква и Законът Божий! Защото Той е (пратен) да освободи Поробените от властта на Ваала (Велиала) и от гнета на тези предопределени с него.
14. И с Него (Мелхиседек) идат Божествените Синове на Светлината, тези, които по право носят Мелхиседековото Име... "
(Кумранов Текст 11Q13, Ръкописите от Мъртво Море, Corpus Qumrani)
Съборното Послание на Мелхиседек до
Църквите из Цялата Империя, която е на Звяра
(Corpus Melchisedecum)
ГЛАВА 1
1. Това пророческо слово дойде към мен, когато бях на Острова, наречен Китим, за Божието Слово и за свидетелството на нашия Господ Иисус Христос, при царуването на фараон, който не познаваше Йосиф, нито дома му, нито признаваше властта на Всевишния Бог.
2. "Ето, стоя на самата врата, казва Господ, между Стълба от облак и Стълба от огън, да, при прага на Храма Ми в Сило.
3. И не ще се поколебая, нито ще премълча относно делата на Людете Ми, които Ме забравиха.
4. Защото от изгрева на Слънцето, даже и до залеза му, Името Ми е на устните им, но повеленията Ми не се помнят вече.
5. Отхвърлиха сирачето, подиграха се с вдовицата, погавриха се със странника и чужденеца в земите си.
6. Не стига това, че не признават вината си, но ето че нарекоха децата си в чест на Гея, за мерзост пред Мене
7. и предадоха на смърт невинните си в жертва на Молох, та съкрушиха сърцето Ми,
8. омърсиха се мъже с мъже и жени с жени, и човек със скот, та поканиха в себе си духовете на разврата от гробовете.
9. С допитванията си до мъртвите си, врачките си и магьосниците си, те изпълниха въздуха със смрад до небето.
10. Кажи ми поне едно разумно извинение в тяхна защита, та да ги пощадя,
11. Сине Човешки, поне една добра причина, та да се възпре Гневът Ми и да не вдигна Меча Си срещу този Нов Содом.
ГЛАВА 2
1. О, да бяха с разбиране поне тези, които призовават Името Ми, но ето че и те са се разпръснали като кози по трънаците си,
2. всеки от тях въздиша от сласти и копнежи по чужда плът, за жената на ближния си, за къщата на брата си, за богатствата на съседа си, за душата и заплатата на работника си.
3. Нима си виждал някога някъде преди толкова зло събрано в едно? Грехът им надмина Содом и Гомора, мерзостта им надхвърли делата на Ханаан и Ниневия.
4. Отвратен съм, погнусен съм, ужасен съм от вас, творци на зло.
5. Махнете се отпред Лицето Ми и не мърсете повече храмовете Ми с крадените си приноси и омърсените си с кръв десятъци. Махнете се от присъствието Ми и престанете да Ме позорите като произнасяте Името Ми напразно.
6. Не искам да чуя гласа ви, нито ще отговоря на прошенията ви. Лицемерци, които давате десятък от кимиона, а крадете десетократно от наемния си работник.
7. Нима си въобразявате, че не съм чул гласа му, викащ към Мен посред нощ против вашата неправда? Или си мислехте, че Моята Благост ще ви пощади заради Святата Ми Жертва в деня на 9
съда?
8. Казвам ви: Не, и ако не се покаете преди огънят да ви погълне, Аз никак няма да се застъпя за вас, нито ще ви избавя от пламъците му, ако и да завикате високо за помощ и милост.
9. Аз показвам милост на тези, които показват милост. "
10. И докато аз, Мелхиседек, стоях до Олтара в Салим, Един прелетя над Завесата и застана пред Кадилника и възкликна със силен глас:
11. Свърши се! Свърши се! Свърши се! Ето сега се откри Великата Тайна Господна на Светиите Му.
12. Тези, които чакаха търпеливо да престане Пояждащият, не ще има нужда да чакат вече. Тези, които изплакаха сърцата си за помощ от небето, не ще да плачат вече.
13. Защото дойде Денят на Въздаяние от Господа и кой може да устои пред лицето на Великия Му Гняв?
14. Свърши, свърши се Благоприятната Господна Година на Неговия Юбилей и настъпи Страшният Съд Господен.
15. Съдията е седнал на Трона на Славата Си, да, Царят на царете и Господ на господарите, и мантията Му, попръскана с кръв, изпълва храма.
16. И Той ще рече: "Върнете ми Кръвта, която проляхте: Моята Кръв и кръвта на пророците и мъчениците, и свещениците, и невинните,
17. и върнете душите, които умъртвихте, и надниците, които откраднахте, и Аз ще ви простя, ако Ми върнете всичко това.
18. Но тъй като не можете, ето Моята Присъда за вас: Отсега, ще се къпете в собствената си кръв, ще бъдете умъртвени от собствените си ръце, ще погубите собствените си души и надниците ви ще бъдат смърт и външна тъмнина.
19. Нека да видим сега дали вашите астролози ще ви избавят със своите предсказания, нека да видим дали вашите мъдреци ще намерят отговор на Моята Гатанка, нека да видим дали вашите магьосници ще ви опазят със своите заклинания,
20. и да видим как вашите богове и богини, на които уповахте, ще се намесят, за да ви изкупят и избавят от Господа на Силите!
21. Къде е Мамонът (парите), на когото разчитахте и къде е Звярът, когото боготворяхте в сърцата си? Нека сега те да ви бъдат утеха. Хайде, купете душите си обратно, ако можете.
22. Нима няма да се изсмея Аз над вашите смешно малки богове и учени мъже, не е ли среброто и златото ви за мен като птичата тор?
23. Къде ще се скриете сега от Моя Съд? Не ми напомняйте Моята жертва и Моето Спасение. Те не се отнасят за тези, които вършат зло до века.
24. Не разчитайте на Моята Милост, защото тя ще показва милост само на тези, които показват милост. Свърши се Моята Благоприятна Година на Опрощение. Трябваше да помислите от по-напред... "
ГЛАВА 3
1. И ето, аз видях Трона и чух Гърма на Неговия Глас, и беше както когато гръмотевицата трещи, но няма дъжд, а само огън излиза да пояде земята, и скалите побягнаха пред гнева Му. И извиках: "Моят Господ да не се разгневи над слугата си, но ще река: Ако биха се намерили десет праведни мъже в Содом, или поне петима, които не са заслужили този гняв, нима не би пощадил града и неговите жители, както бе обещал на Авраама, избраника си?"
2. А Той каза: "Не. Даже ако биха се събрали Авраам, Мойсей, Илия и всичките пророци заедно и биха се помолили да не дойде Въздаянието, дори тогава Аз пак ще доведа Въздаяние над земята.
3. Моята Юбилейна Година не ще трае вечно. Тези, които са зли, нека бъдат още по-зли занапред, и тези, които тичат в греха, нека тичат още повече в греха занапред.
4. Но тези, които са праведни, нека растат в Правдата и тези, които са Мои истинни люде, нека светят като звезди в небосвода до века.
5. Ето, изрекох и не ще се разкая, ето, заповядах и Словото Ми ще се изпълни докрай.
10
6. Даже и земята да се превърне в пещ и стихиите да преминат стопени, и даже и небесата да се сгънат, както се сгъва свитък по Моя команда, пак не ще възпра Въздаянието Си, нито ще се разкая, та да обърна гнева Си.
7. Ето, давам ви десет часа, даже единадесет, докато се попълни броят на избраните.
8. За останалите, пиши: Вече е много късно. Вие избирахте вече. Сега е Мой ред да избирам.
9. Вършете дела на покаяние сега или никога, защото дванадесетият час е дошъл. Така може да реша да пощадя някого от огъня...
10. Бързайте, защото вече се зазорява, да, Зората на Обещаното Царство."
11. И затръби тръба: "Да живее Царят! От века и до века и во веки веков! Амин."
ГЛАВА 4
1. И когато се обърнах, за да видя светлината на изгрева, Той ми проговори отново, казвайки: "Сине човешки, пророкувай срещу тези, които наричат себе си "Пастири" на Моя Народ, но са вълци-грабители, облечени в овчи кожи.
2. Аз Съм против вас, "Пастири", които се правите, че ви е грижа за Моето Стадо. Вие, които се угоихте, хранейки се от тлъстото на стадото и крадейки от най-отбраното им мляко, вие, които обърнахте Моите Храмове в зали на вашето блудствуване и жалки увеселения.
3. Вие твърдите, че лекувате съкрушените по сърце, но в тайните стаи на своето сърце се покланяте на Ваала и заквасихте Моята Истина с човешки лъжи.
4. До кога да търпя вашите нахални увеселения и самохвални събрания, които вие наричате Богослужения и Хвалебствени Служби Богу?
5. Не на Мене служихте и се кланяхте, но на своите собствени страсти и себелюбие. Никога не сте били изпратени от Мене да мамите народа Ми със своите празни и безумни обещания. Кои сте вие, че да обещавате Живот Вечен, когато самите вие не го притежавате?
6. Аз, само Аз Съм Животът Вечен. Само Моята Ръка е изработила Спасение, и освен Мене няма друг Бог.
7. Само Аз Съм, който спасявам, само Аз Съм, който съдя, само Аз Съм, който изследвам сърцата до дълбочините на техните скрити вътрешности.
8. Кога съм ви казвал, че можете да обещавате Живот срещу десятъци, или кога съм ви бил дал Печата Си, та да давате гаранции за спасение срещу заплати.
9. Вие обикнахте заплатата от човеци повече от заплатата от Бога. Затова вие вече сте получили своята награда. Не идвайте при Мен за друга награда.
10. Аз не ще ви познавам, защото вашето служение на Ваал бе по-всеотдайно от служението ви на Мен.
11. Аз ще поразя "пастирите" и те ще се разбягат, както бягат наемниците пред лъва, когато нападне стадото.
12. Вие не се грижехте истинно за Моя Народ. Вашата грижа беше само за вашия корем.
13. Също като свещениците на Ваал и Ашера, вие работихте за храна, която червеят ще изяде, и дрехи, които молецът ще разнищи. Плодът ви е слама за огъня.
14. Затова, ето сега ще ви избълвам от устата Си и ще дам Лозницата Си на земеделци, които ще Ми носят Нейния плод навреме.
15. Вие твърдяхте, че изцелявате овцете, как така не сте в състояние сега да изцелите своите язви? Горко вам, змийски рожби.
ГЛАВА 5
1. Но на Моите истинни Пастири казвам така: Вие сте Моите Избраници, които възлюбих. Вие Ми носите радост и задоволство.
2. Да, наистина, Аз чух добри сведения за вас.
3. Елате сега и влезте в радостта на Господаря си. Ето, седнете на троновете да съдите света.
4. Моето царство е ваше царство. Елате заедно и съберете многобройна войска, както за битка. Съберете ги от четирите ветрища.
11
5. Съберете Житото Ми в Моята Единна Житница. Съберете ги всичките: юдеина и езичника, римлянина и гърка, от краищата на Азия до краищата на Китим, като почнете от Червеното Море, та стигнете до Великата Река Ефрат,
6. тези, които изричат тайнства и тези, които бълбукат на езици,
7. тези, които потапят във водата и тези, които укротяват огъня,
8. тези, които са Петрови, с тези, които са Павлови, тези, които са Йаковови, с тези, които са Йоанови,
9. тези, чиято майка е Девицата, с тези, чиято майка беше Блудницата, синовете на Авраам, със синовете на Леви, и тези на Рут и Тавита.
10. Съберете ги всички заедно под едно знаме за нова песен. Нека сега заедно да пеят:
11. Родихме се във водата и в огъня, и сега какво ново? Летим като Орли във въздуха и сега какво ново? Ето, идва краят на това, което някога е било, и началото на това, което ще бъде.
12. Тялото е събрано в едно и всички ние говорим Един Език под небето, и всички ние сме Едно тяло под небето,
13. и имаме Един Единствен Цар под небето, Цар на царете и Господ на господарите. От Господа е това и чудно е в нашите очи.
14. Не сме вече сираци, защото познаваме и Баща си, и Майка си, и времето на плача ни отмина.
15. Не сме вече овдовели, защото нашият Младоженец и нашата Невяста се завърнаха живи у дома.
16. Не сме вече странници и чужденци в тази земя, защото сега тя е станала наша и ние сме наследниците на това Царство.
17. Не сме вече човешки деца, защото сега сме Семейството на Бога.
18. Слънцето на Правдата с изцеление в крилата Си изгрява на хоризонта и никога вече няма да залезе.
19. Благословено да бъде Името Господно и благословено да бъде Неговото Царство довека! Амин, Амин и Амин.
(Съборното Послание на Мелхиседек до Църквите из Цялата Империя, която е
на Звяра, Corpus Melchisedecum)
Първото Послание на Мелхиседек до братята
в Тракия
(Corpus Melchisedecum)
ГЛАВА 1
1. Братя мои в Този, чието име е Иисус, което значи Начинателят, никой да не поставя друга основа освен тази, която вече е поставена, сиреч Христос, чийто Дух е сред вас.
2. Писах вам като един, който е изгнаник заради Вярата, не тази вяра, която е лицемерна и приправена, която даже светът днес познава, нито тази вяра, която има вид на богопослушание, която цари сред местата на събрание, но е безплодна.
3. Говоря ви за онази вяра на Силата, която възкреси Христа Иисуса, Господа наш;
4. Само тя е верна вяра; само тя е Вярата на Живота, който от Отца дойде, от Отца, но още и от Сина, а също и от Духа Свети, Който и ви новороди според обещанието на Отца! Амин!
5. Аз, брат ваш в тази Вяра, пиша вам относно тази Вяра и тези Обещания, и тази Сила, която действува днес над всяка друга сила в света, именно тази Сила на Благата Вест на Обещанието на Отца, което е за времето на словото днес, да, още на това Слово, което е от века, но още Слово, което е за днес!
6. Не това слово, което беше за вчера, нито словото, което даде начало на това, което беше вчера!
7. Но ето, говоря ви от Христа относно тази Тайна и относно това Слово, което е Божият Син днес, сиреч това Слово, което имаше да дойде отново при вас!
12
8. Словото, което се възнесе, то е същото, което ще дойде, даже това Слово, което вече иде сред всинца ни!
9. Той беше от началото в света и при Своите си дойде, но Своите Му не Го приеха!
10. Още и днес тези, които сами се наричат "Своите Му" не Го приемат!
11. Ако Го бяха приели, щяха да подчинят себе си Нему докрай!
12. По това знаем, че не са Го приели, защото обикнаха този свят повече от Оногова, Който даде в жертва Себе Си за тях!
13. И ето днес се наричат с Името Му, но не са Го приели, нито са приели заповедите Му!
14. Понеже заповедите Му не са възхвала на княза на този свят, нито на властите и управниците на този свят!
15. Но заповедите Му са Блага Вест за Едно Ново Царство - Царство над царствата в този свят, и за Царско Свещенство над всяко сектантство в този свят, и за едно Царско Войнство, което няма да преклони коляно пред никоя друга власт на този свят, но само на властта на неговите Царски Посланици; даже властта на тези Двамата, които имаше да дойдат и които вече са в тайно сред вас - Двамата Свидетели, за които ви е известено даже от началото!
Амин!
16. Искам да знаете, братя, че светът не беше същият по-преди, когато дойде първото послание на Божиите сеятели до вас!
17. Нито нещата във вселената бяха такива, както по-преди от създанието на света!
18. Но Бог в Своята безкрайна Премъдрост определи времена, власти и състояния, които да служат за усъвършенствуването на тези, които беше избрал отпреди създанието на всяко нещо!
19. Така, прочее, това което беше в Едем, беше в една слава, това което беше в Нод, имаше друга слава, а това което беше в обещаната на отците земя, имаше още друга слава!
20. Не че последното беше по-славно от първото! Да не бъде!
21. Понеже преди да съгреши първият човек, Бог го беше поставил в превъзходство по-голямо от това на ангелите!
22. И тъй, човек не устоя в славното състояние на онази си плът и пребиваване, и напусна първата си сила!
23. Нито можа той да устои във второто си състояние на Нод в Египет и загуби и тази си сила, дотам, че не можеше и вече да разграничава Божиите писмена, оставени от предците му, но превърна познанието за Твореца в поклонение на идоли!
24. Затова Бог порази последния Египет и изведе остатъка Си в нова земя!
25. Славата на Египет стана язви и райската градина запустя, но ето, Бог отвори извори в пустинята и процъфтя безплодната земя за малцината Си избрани!
26. Но нито те устояха в наследието си, защото и те като бащите си скоро замениха познанието за Избавителя с поклонение на Книгата, но не и на Думите и!
27. Ако бяха верни на Посланията и на Словото на Завета, щяха да Го познаят и почетат, когато ги посети!
28. Но те запушиха ушите си и склопиха очите си, и разпнаха Словото, за което пишеше в Книгата, покланяйки се на Идола на Книгата, но не и на Живото Слово, което им беше дарило Книгата!
29. Понеже поквариха сърцата си и се закоравиха в непокорство на Пратения Божий Помазаник и Цар - Христа Иисуса, те загубиха правото си на наследие!
30. Но малкия остатък, които приеха Словото Му, Бог изведе в нова земя, земята на народите, от изгрева на слънцето, даже и до залеза му!
31. Ето, цялата земя Господ им даде да завладеят;
32. Но и техните сърца натегнаха от преяждане и житейски грижи; примамката на богатството и тщеславието на живота ги отклониха от Този, Който ги беше призвал за Свои!
33. И те си направиха Кумир какъвто този свят желаеше!
34. Предадоха на забрава Спасителя си и Го замениха с Образа на един, на когото се кланят, но който не е Христос, понеже прилича на Него, но не е!
13
35. В това е тайната на неправдата, работеща в тъмни места, че този когото ви проповядват, че е, всъщност не е, а онзи когото не почитат, нито му се покоряват - Той е Царят на Правдата, Слънцето с Изцеление в Своите криле!
36. По това знаем, че са Го отхвърлили!
37. Ако Му бяха покорни, щяха да са покорни също на заповедите Му, и ако бяха покорни на заповедите Му, щяха да са покорни на Царството Му!
38. А ако бяха покорни на царството Му, щяха да се покорят на Царското Му Свещенство, понеже Сам Господ така каза: Който приема вас, Мене приема, който отхвърля вас, Мене отхвърля!
39. По това ние знаем, че те отхвърлиха нашия Господ, защото всеки от тях казва, че слуша само Него, но това не е заповедта Му!
40. Но Той потвърди и не се отрече, но потвърди, казвайки: Който приема вас, Мене приема, който слуша думите ви и ги изпълнява, Мене почита, понеже думите, които вие им известявате, не са ваши, но от Мен дойдоха, а думите, които Аз ви говорих, не от Себе Си говорих, но говорих думите, които Отец Ми даде да говоря!
41. Затова е истина, че който слуша Бога, също слуша и се покорява на пратените от Него!
42. Но ако не слуша тези, които е видял, как ще слуша Бога, Когото не е видял, и ако не люби брата си, когото е видял, как ще люби Бога, Когото не е видял?
43. Затова, който не събира с вас, разпилява!
ГЛАВА 2
1. И тъй, братя, те паднаха, а вие стоите.
2. Но и това е милост Божия.
3. Затова, не бивайте като мнозината, които последваха страстите си и отклониха ухото си от Словото на Живота.
4. Помнете, че тези, които Сам Бог изпрати за ваши наставници във вярата и посланици до целия свят, те са, които отговарят пред Царя на цялата вселена за успеваемостта на душите ви.
5. Да не се намери сред вас ни един, който да презре тяхното настойничество, защото именно това бе грехът на непокорните Богу, понеже светлината дойде в плът до тях, а ето, те обикнаха тъмнината повече от светлината.
6. Да не бъде така между вас, но ако свети светлината в някого помежду ви, това да знаете, че Бог го е поставил да ви води.
7. Такива да слушате във всичко и да почитате, както подобава между светии, защото Божият Дух до завист ревнува относно Словото, което излезе до вас, понеже то не е човешко слово, нито привременно слово, но Слово истинно и успеваемо, което извежда правдата до победа, ако Му се покорите докрай.
8. Ето, казвам ви истината: има между вас някои, които няма да устоят в правдата, ако и да носят дрехи на благовидност и привидно послушание Богу.
9. Понеже те следват единия, когото наричат Христос, за когото ви казах, че не е, но само прилича на Него.
10. По това ще ги познаете: Бере ли се грозде от тръни?
11. Разсадете сами: Нима тръните дават достоен плод?
12. Кой е този, който дава плод, освен онзи, който има в себе си кръвта на Лозата!
13. Говоря ви като на духовни човеци: Лозата дава плод духовен.
14. Тази е Лозата, която бе разпростряна от създанието на света, предадена за вас, за да пиете Кръвта и.
15. Той е Лозата, ние сме пръчките и всяка пръчка, която дава плод, Той пречиства между вас за заявление пред света.
16. Братя мои, искам да знаете, че всеки, който пие вино, се осъжда, ако не благодари за Кръвта на Господа, и всеки, който пие вино без да вижда Този, Който е Лозата на Живота в него, пие от плода на лозата за своя погибел.
14
17. Но всеки, който вижда с очите на вярата Този, Който храни с кръвта Си вселената, той пие Виното на Правдата, питие духовно и праведно, дара на Лозницата на Живота, която е Сам Христос.
18. Не ви говоря за винопиене, нито за пиянство, нито за това, което човеците правят за свой срам, но ви говоря относно тази тайна, която познават само онези, в чиито жили тече кръвта на Царя Христос.
19. Така също, братя, казвам ви: всеки, който яде топлия крехък хляб без благодарение и без да вижда в него тялото разпростряно за цялото творение още от преди създанието на света, такъв човек яде и преяжда за своето погубление, понеже никак не е просто нещо хлябът, който бе даден за Живота на света, даже Светото Тяло на Господа, Агнецът, заклан от преди създанието на всичко видимо и невидимо.
20. Не пиша на деца във вярата, но пиша на вас, които вече сами сте Бащи във Вярата, способни да нахраните мнозина.
21. Защото нито слънцето е това, което хората мислят, че е, нито пък въздухът, който дишат, е това, което изглежда, че е.
22. Затова, казвам ви: всеки, който пие вода, да вижда в нея присъствието на Водата на Живота, която вам се даде; и всеки, който изпълва дробовете си с въздух, да съзнава, че ги изпълва с вдъхнатото от Господа Дихание на Живота, даже този Животворящ Дух, който от Господа излезе.
23. Бъдете, прочее, свети във всяко дело и виждайте светите неща, понеже светът не ги вижда, нито ги разпознава, нито отдава слава на Този, Който Единствен е, а така правят за своята собствена погибел, също както не познаха Този, Когото и разпнаха.
24. Няма, прочее, нищо скверно от всичките неща, които Бог създаде и узакони, но всички те са скверни за онези, които се оскверниха, като отхвърлиха Този, Който Сам е Животът.
25. Вие обаче сте приели Живота и затова всичко вам е свято, както е свят и Сам Той. Амин!
ГЛАВА 3
1. Затова ви пиша и за Светия Град, който слиза от Господа до вас, даже Градът на Христа, който е вече сред вас!
2. Събуди се ти, който спиш и отвори очи, ти, който сънуваш, и пробуди се, и виж!
3. Господ иде с хиляди по хиляди по хиляди светии!
4. Господният град слиза от небето, както е писано за него и горко на онези, които няма да влязат в славата му.
5. Понеже отвън остават блудниците, кучетата, страхливците, неверниците и всеки, който твори лъжа!
6. Но блажен е всеки, чието име е записано в Книгата на Живота и вписано в портите и стените, и колоните на Светия Град Божий.
7. Над такива няма власт втората смърт, защото те са царе и свещеници на Агнето!
8. Братя, искам да не сте в неведение, но да знаете, че Градът Христов, който иде, е същият, който е и който е бил от преди създанието на света.
9. Този е градът, който царува над земните царства и над властниците на този свят, този е градът на Господа Христа, Царя на царете и Господа на господарите, Когото вие познавате.
10. Ако кажехте, че не Го познавате, бихте били в грях, понеже Го познавате и сте Го видели, и сте чули гласа Му.
11. Ако не бяхте Го видели, не бихте Го последвали, и ако не бяхте чули гласа Му, не бихте Го послушали.
12. По това знаем, че сме Го видели и че сме чули гласа Му. Никой да не отнема тази увереност от сърцата ви!
13. Защото наистина, мнозина искаха да видят това, което вие виждате и да чуят това, което вие чувате, но не можаха.
14. "Понеже е склопил очите им да не виждат и запушил ушите им да не чуват, да не би да се обърнат към Мен, та да ги изцеля!" казва Господ.
15
15. Но блажени са вашите очи, защото виждат, и вашите уши, защото чуват и разбират тайните, които останаха скрити за непокорните от създанието на света.
16. Но вие сте народ избран, Нова Нация Христова и вам се даде да наследите обещанието на Отца, сиреч Градът, който слиза от небето, даже Новият Град на Правдата, който имаше да дойде и е вече сред вас!
17. Вие, които не бяхте народ, сте сега Народ Христов, вие, които не бяхте нация, сте сега Нация Христова.
18. Вие, които не бяхте приети в никой град, сте сега в своя Свет Град, вие, които си нямахте държава, сте наследници на Царство Божие!
19. От Господа е това и чудно е в нашите очи!
20. Ти, който си съкрушен по сърце и гонен навред, поради името Божие, не бой се, но повдигни глава, защото часът на изкуплението ти е сега пред теб!
21. Чули сте, че е било писано, че древните слизаха и възлизаха в Божия град.
22. И наистина, казвам ви: Портите му са и днес отворени за тези, които предстоят в служение Богу!
23. Тези са свещените служители на Агнето, които гледат лицето на Царя всякога.
24. Защото от времето на първия салимски свещеник Мелхиседек, даже и до днес, вратите на града почиват пред Салим, избраното място в света, където портите на Иерус се отварят и затварят при глас на архангел и херувимска тръба.
25. Йерус-Салим, добро място на свето присъствие! Йерус-Салим, град на мир и правда!
26. Понеже там е мястото гдето Йерус слиза в Салим и двата стават един!
27. Чули сте, братя, че от Адама насетне Дървото на Живота се пази в Светия Град и нищо нечисто не може да влезе в него.
28. Блажени сте, като знаете това и го пазите!
29. Защото Йерус стоя в Едем, догдето Едем бе осквернен, а по-после Йерус стоя в Тива, в Египет, догде Тива бе осквернена, а по-насетне Йерус стоя в Ерусалим, догде Ерусалим бе осквернен; а насетне Йерус не е престанал да търси Новото Място на Божия Салим, сиреч Мястото на Мира, своето свято място, определено вовеки.
30. Бдете, прочее, защото не знаете деня и часа, когато вратите на Йерус-Салим ще се отворят в средата на вашия дом и вашия град. Да бъде!
31. Отворете се врати небесни, за да мине през вас Царят на Славата! Кой е този Цар на Славата?
32. Господ на Силите е Името Му. А то се произнася Иисус! Амин.
ГЛАВА 4
1. А сега, братя мои, относно Спасителя.
2. Човек ли беше Той, братя, та да е юдеин, или човешки син, та да е син Авраамов?
3. Говоря ви относно тази Тайна, която е преди Авраам.
4. Защото още в Едем името Му беше Иисус и още в Египет бе прогласен като Христос.
5. По човешки да кажа: Как Този, пред Когото Египтяните трепереха като пред Бог, беше поруган от юдеите като най-долен човек?
6. Или да кажа пак: Как Този, Когото търсеха да погубят във Витлеем, растеше в сила безопасно в Египет?
7. Братя, говоря ви относно Тайната за Едного, Който влезе с бич в Храма Си в Ерусалим; същия бич, с който царуваше в Храма Си в Тива.
8. Защото Този същият Иисус, верният Амин, беше повикан от Египет от Онзи, Който Го беше вече поставил и утвърдил в Египет, даже Този, Който и рече: "Ти си Мой Син. Аз днес те родих"; а на друго място пак казва: "Повиках Сина Си от Египет".
9. Този е същият Иисус, Който беше изначало в Едем; Той е пак същият, Който беше поставен в Египет от времето преди Авраама; и Той е пак същият, Който Отец Му повика от Египет в Израиля; и пак същият, Който напусна Израиля, като рече: "Ето домът ти се оставя пуст, защото не 16
позна времето, когато беше посетен. "
10. Защото неизбежно беше, братя, за мерзостта, която извършиха юдеите, да доведе до тяхното запустение.
11. Така остана името и и до този ден: мерзостта, която докарва запустение.
12. Но аз ви говоря и за тази Мерзост, която докара запустението и по църквите днес; даже Мерзостта, стояща на крилото на Храма, защото поставиха Образа на едного, който не е Христос, а прилича на Него; а покриха в забвение образа на Христа, Светия Божий, и скриха Ключа на Знанието.
13. "Понеже малко им беше да Ме отхвърлят", рече Господ, "но трябваше още да Ме подбудят до ревност, та да ги изтребя докрай".
14. Защото всеки, който подпечатва с образа на звяра, говори с езика на звяра; и всеки, който говори с езика на звяра, говори богохулно.
15. А кой е този, който говори богохулно, ако не този, който хули Бога.
16. И що е хулата против Бога, ако не, че Бог е наречен човек, а човекът е наречен Бог?
17. И не е ли това от сина на погибелта, който прави Бога да изглежда като човек и още прави човека да изглежда като Бог, даже като Този, Който възлиза на Славния Си Престол?
18. Но, разберете, братя мои: Нима Бог е като тези, които е създал?
19. И ако и да облече човешка плът, нима е юдеин?
20. И ако е Господ Бог, нима е подвластен на Цезар?
21. И ако и да е роден от Дева, нима е син на човек?
22. И ако и да се смирява и нарича Себе Си Човешки Син, нима е като тези, които слизат в рова?
23. И ако и да е разпнат на кръст, нима е подвластен на Хадес? Да не бъде!
24. Но ако ли не, как казват слугите на Мамона: Той беше един от нашите Равини и в нашите улици е поучавал?
25. С парите си могат ли да купят Бога, както купиха пастирите; и с магиите и медиите си могат ли да издигнат името си до небето и да утвърдят града си с името на небесния град? Казвам ви, не!
26. И ако и да платяха да се напишат още и още книги, величаещи името им сред народите и племената, и да преправят историята чрез ръката на търговците, тронът им не ще се издигне до небесата, нито ще ги помня като чада на Авраама, но ще слезнат до един в преизподнята.
27. Понеже Аз не благоволих в тях, нито в потомството им, казва Господ, нито ще забравя злите им беззаконни дела на лъжи, кражби и погубления спрямо Мен и Домашните Ми!
28. Защото мислите Ми не са като техните човешки мисли, нито страстите Ми като техните човешки страсти.
29. Защото Бог не е човек и човек не е Бог.
30. В милостта Си ги посетих, но не бях един от тях; в праведността Си ги изцелих, но те презряха изцелението Ми.
31. Затова ги оставих навеки и само остатък от тях ще се спаси.
32. Защото Аз не съм човек, нито син на човек, нито полубогполучовек, нито даже, както те казват, богочовек.
33. Ако и да облякох дреха на човек, беше за миг; ако и да ходих сред тях, беше за мигновение; ако и да умирах като тях, Аз бях Животът, който не познава смърт.
34. Но те се удоволствуваха да Ме нарекат като един от тях и Ме предадоха на смърт като човешки син.
35. Да, още за пари и гнусна печалба предадоха Началника на Живота и за тридесет сребърника продадоха своя Бог и Цар!
36. Като търговци на борса обезцениха Истинния и покачиха цената на Подправения!
37. Като продавачи на добитък купиха измамно на безценица първородното за заколение, а продадоха недъгавото прескъпо за жизнен разплод.
38. Затова, Аз ги продавам днес без пари и без плата, и златото им няма да ги ползува съвсем.
39. Защото се заклех и не ще се разкая, казва Господ, че Погубителят ще престане и Пояждащият ще бъде пояден, и ще изведа Правдата Си до победа.
17
40. И няма вече да казват "Богочовекът Христос", нито ще поставят амвоните си в центъра на храмовете си, та да се обожествяват тези, които не са Богове.
41. Но ще поставя Своето Свято Име в центъра на Храмовете Ми и тези, които Ме познават, ще Ме познават като свой Бог и Цар.
42. И всеки, който Ме познава като свой Бог и Цар, Аз ще направя да бъде от домочадието на Единия, Който е Бог и Цар. Амин.
ГЛАВА 5
1. Какво още да ви пиша, братя мои, относно Народа Божий?
2. Сами вие знаете, че не са Божии люде тези, които служат на властите от света, нито на княза му.
3. Ако и да клатят глави, казвайки: Благословен Господ, Който ни обогати и умножи; вижте добре делата им и ще разберете, че не съм Аз с тях, казва Господ, но един друг, който се прави на Бог, но не е!
4. Числото му е предадено вам и знаете, че е число на човек; и името му знаете, защото е звяр и открай време човекоубиец.
5. Баща е на лъжата и на всички, които творят лъжа.
6. Облечен е в скъпи дрехи и златото му е славата му.
7. Но, братя мои, тук е мъдростта на светиите и търпението на разумните.
8. Ако и да е съюзник той на тези, които крадат хляба от децата ви, за да го дадат на своите рожби ехидни, пак казвам ви, вашите деца ще са винаги сити, а техните ще останат в глад.
9. Ако и те да са обсипани с почести, които не заслужават и хвалени от устните на всички, които делят корист с тях, пак сърцата им чезнат от страх пред деня на Съда и телата, и душите им са подложени на развалата на техния грях.
10. Така казва Господ за тях: Да не се боите от тях, нито да ги облажавате в сърцата си, защото те падат само веднъж, но щом паднат, падат до ада.
11. Не ще ги спаси този, комуто се кланят и служат.
12. С Моето Име него наричат, но казвам ви, Аз нямам нищо в него, нито пък в тях.
13. Защото не са Мой Народ тези, които по плът така се наричат, нито са Мои люде тези, които се приближават до Мен с устните си, но сърцата им са прилепени до златото, чийто печат носят.
14. Понеже за злато, даже и за сребро, всеки от тях продаде и Бога си, и брата си, и майка си, и баща си.
15. Погубиха праведника и отнеха правосъдието от съдилището, за да откраднат и трохите от хляба на сиромаха.
16. Но казвам ви, ако и да преливат от охолство и прибавят изобилие към изобилие, пак ще погинат незаситени и гладни, и в нищета; защото даже и гърлата на гладни дечица се обръщат и викат в нощта против тях!
17. Истина, истина ви казвам, не е юдеин този, който е крадец на детски хляб, нито е Христов онзи, който се е сдружил с нечестивци, за да пороби брата си.
18. Народе Мой, не бъдете като тях, защото нито един от тези не ще наследи Моя Град; и нито един от тези не ще види Лицето Ми до века.
19. Дерзайте, прочее, Аз съм обаче с вас и вашето потомство ще се насити на благите Ми обещания за всегда. Амин.
ГЛАВА 6
1. Нима мога да опиша, братя и сестри, голямата радост на Младоженеца, когато влиза в Храма Невястата Му?
2. Красотата и не е като на другите жени; нито осанката и е като на тези, които са отвън.
3. Копнее тя и тръпне да я докосне Любимият и - Този, Който плати цената, даже цената на Кръвта.
4. А тя е като пролетен бриз, воалът и е като Дъха на Вятъра, очите и - като звездите, които 18
гледат топло; когато диша, се изпълва с уханието на небесата.
5. Тялото и тръпне, защото вече не е тяло, а Дух и Духът жадува, за да роди Любовта им.
6. Но аз ви говоря относно онази Тайна, която е скрита в брачното място, тайна, която никой не знае, освен тези двамата – Иисус и Иисусовата, Иисусовата и Иисус.
7. 0 Душе, който любиш с любов над всяка любов и чиято прегръдка ражда Живота; ти Дух единствен и Свет, нежна Майка за всяко духовно бебе, нежен Баща за всяка духовна рожба, скрит зад вратите, обгърнат с воал и криещ лицето си от всички, освен от тези, които възлюбиш докрай!
8. Ето че дръзнах да ви говоря любовни неща, при все, че тези са най-светите, защото в тях няма и сянка на нечистота или срам.
9. Понеже светият гледа със свети очи дори там, където другите виждат срам и извръщат глава, защото този, който люби истински, люби даже докрай!
10. Росата на Живота капе там, където е Любимият ми, Който вали с дъжда и мокри земята.
11. А Тя, която Го чака, ожида Любовта Му скрита, като гълъбица в пукнатината на канарата.
12. Гласа ти, о, гласа ти да чуя Любими мой!
13. Ръката ти, ръката ти да усети сърцето ми!
14. Нежна моя, най-красива между красивите, благословена си Ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! Амин.
15. Голяма е тази Тайна, скъпи мои в Христа, затова не е позволено на моите устни да я изкажат докрай, понеже и аз съм човек и нося човешка плът.
16. Но тя е предопределена за тези, които възлюбят Бога докрай.
17. Затова, умолявам ви, скъпи сестри мои и братя, предавайте Богу сърцата си в тази пълнота, която светостта на Духа Му изисква,
18. за да се обнови вашият ум и стане Христов. Само така, грабнати в прегръдките на Духа, ще можем да се възнесем с Него там където сам Той е. Амин.
ГЛАВА 7
1. Братя мои, трудни са нещата, които ви пиша, но затова трябва да разбирате с ума, който е Христов.
2. Човешка плът и кръв не са познали Бога, нито на човешки ум и разбиране са се открили тайните Божии.
3. Необходимо е, прочее, и блажено е да се облечем с новия човек, сиреч, човека, който е от Духа, този, който има Ум Христов.
4. А кой е този, който има ум Христов, освен същият, който е в общение със Сина Божий; и кой е онзи, който царува с Христа Иисуса, ако не онзи, който е грабнат в Духа, в облаците?
5. Добре е прочее, братя, да сте в знание относно тази истина: Този който е плътски, мисли по плътски, по човешки, сиреч така, както мисли и светът.
6. И ангел да му проговори, той ще види само човек; и Божият Дух да го помилва, той ще почувства само вятър.
7. Когато чува шума му, не знае нито отгде идва, нито къде отива.
8. И от мъртвите да възкръсне някой, ще каже, имал човекът късмет, спасили го навреме.
9. Но вие, братя мои, не сте като тях! Във вас да бъде обновен старият човек пак и пак, догдето Образът на Сина Божий огрее лицата ви, и очите ви съзрат Невидимия!
10. Защото това, що бе покрито от взора човешки още от Адама, това Божият Дух открива нам в ума на Иисуса, Който се казва Христос.
11. Той е Слънцето, което огрява окото, за да прогледа то и изчезне всяка тъмнина.
12. Той е също Окото, което гледа слънцето и прави да възкликне сърцето ти, казвайки: Велик е Господ Бог на Силите, Който праща Светлината Си да огрее душите на седящите в долината на смъртната сянка!
13. Внимавайте, прочее, как гледате и с какво око гледате, защото както гледа човек, такъв е той.
14. Но който гледа с очите на Господа наш, той има Ум Христов.
19
15. Той е този, който вижда все що е скрито от човека; а него никой не вижда, освен Сам Господ Бог.
16. И пак, той е този, който вижда светите неща, още този, който чува Силните Думи, които променят света, сиреч, думите изречени от Господа на Силите, Когото силите слушат.
17. А що е промяната в света, братя мои, която имаше да дойде и е вече сред вас?
18. Ето, това е истинската промяна, даже откриването ни пред света като Синове Божии, сиреч, чада родени от Духа Свети, още като едни, които царуват с Христа, грабнати в Духовни места!
19. А който царува с Христа, ще дойде отново с Христа, сиреч, с Този, чието Царство няма край. Амин.
ГЛАВА 8
1. А относно светите Думи на Сила, братя, няма нужда да ви пише някой изначало, понеже сте ги опитали и силата им е дошла до вас.
2. Затова и стоите, затова и плодът ви е траен в Господа.
3. Затова сте и силни самите вие, както и пише за Служителя Божий, даже за Моисея, че беше силен в Слово и в Дело.
4. Защото силен в дело е само този, който първом е силен в слово.
5. А кой е този, който е силен в слово, ако не същият който има Словото на Силата, сиреч на Живота!
6. Ά кое е това Слово на Силата, още и на Живота, ако не Христос, Синът Божий, Който е сред вас; даже същият Иисус, чиито Думи на Сила пребъдват в сърцата ви?
7. Понеже, братя, искам да знаете, че ако и светът днес да не вижда, нито проумява Словата на Силата, пак те потъват дълбоко в челото му като Камък Давидов, изпратен от Божията Ръка, сиреч, камък, когото отхвърлиха зидарите, но пак стана Глава на ъгъла; още камъкът, който удари звяра в нозете, докле го пръсна отвред.
8. Не знаете ли, че е писано, че върху когото падне този Камък, ще го пръсне, а който падне върху Него, ще се слее?
9. И въпреки че се разбъркаха във Вавел езиците, пак този първи Език от Едема говори Словата, които имат Силата в света.
10. За вас е потребно, прочее, да знаете, братя, че Бог отне от тях Езика Си, защото както рече Писанието, всичко що мислеха умовете им, беше зло.
11. А ето, говорят Единната Реч, и са силни, и нищо, което планират, не би им било невъзможно.
12. Нека, прочее, се обърка говоренето им, та да не разбират вече Езика Ми, нито да имат сила да говорят Речта Ми, рече Господ, да не би да осъществят злите си намерения, но нека да загубят силата си и оставят плановете и измишленията на сърцата си, които са само зло.
13. Не знаете ли, братя, че даже ангелите Божии до завист ревнуват относно Езика, що Бог даде нам; даже този Език, с чиито думи се именува всичко, още от създанието на света, даже от Първия Ден?
14. Копнейте, прочее, братя, за този Език, даже за Езика на Духа, който сам Духът Божий ви дава способност да изречете.
15. Защото е писано: "И ще говорят на чужди езици, според както Духът им дава способност да говорят; и ще възлагат ръце над болни и те ще оздравяват; и ще изгонват бесове; и ще вършат чудеса и знамения"; "ето, давам им сила над всичката сила на врага". Амин!
16. Но още повече, братя, копнейте за тази дарба, да разбирате това което изричате, защото още е писано:
17. "И ще пророкуват, и каквото вържат на земята, ще бъде вързано на небесата, и каквото вържат на небесата, ще бъде вързано на земята. И ще връзват и ще развързват, и ще влизат и ще излизат, и паша ще намират". Амин!
18. А кой е този, който връзва и развързва на небесата и на земята, ако не само този, който има Ум Христов, когото никой не връзва!
20
19. Защото пак Този Същият казва: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята!"
20. Идете, прочее, и направете Истински Ученици, в името Христово, сиреч такива, чиито Учител е сам Иисус.
21. А който се учи от Него, като пострада малко и устои докрай, този има Ум Христов!
22. Затова, братя, да е на почит при вас всеки, който се подвизава в доброто войнствуване, всеки един, който расте в Ума Христов, защото това не е умът на света, нито на тези, които мислят като света, нито на тези, които говорят като света, но само на онзи, който говори Думи на Сила, сиреч, Думите на Ума Христов.
23. Тези са Думите и това е Словото, което слушат Силите, и тези, които ги говорят, царуват заедно с Христа!
24. Защото пак е писано: "Кажи само Една Дума и слугата ми ще оздравее!"
25. А що рече Божественият Отговор: "Казвам ви, не съм видял толкова вяра даже в Израил!"
26. Затова, братя мои, копнейте да придобиете от Бога Ума на Сина Му, сиреч, Ума Христов, за да разбирате все, що Духът Му ви дава да изричате и като разбирате, да придобиете Живите Думи на Сила, даже тези Свети Думи, които Сам Той, вечното Слово на Силата дава даром нам!
27. Смили се над Своя народ, Господи, кажи само Една Дума на Сила и Народът Ти ще оздравее! Амин.
28. Ето, писах ви всички тези неща спешно, братя и сестри мои в Господа, защото времената са скоропостижни и съкратени, и беше полезно за вас да знаете и разбирате кой час е в Божия План за вселената.
29. Дерзайте, прочее, защото сме близо до Града Му, ако и бученето на морето на народите да надига стихиите си за война против помазалите Божии.
30. Бъдете будни винаги и облечени за Пасха, защото ние преминаваме от този век в друг и Ангелът Божий е прострял меча си да порази с язви нечестивите.
31. Но Божият Народ ще премине през морето в Нова Земя, даже в Обещания Свет Град, слизащ от Господа, и ще царуват с Господа грабнати в Духа, сиреч тези, чиито Ум е взет на облаците с Господа Иисуса Христа.
32. И ще говорят Думи на Сила, които знаят, защото имат Ум Христов, и ще царуват над земните царе, защото обещанието Му е до вас и до чадата ви, сиреч до всички, които Го следват докрай!
33. И който чуе, нека да каже "Амин", и който е верен, нека се слее с Камъка, който е Амин!
34. Дух и Невяста слети в едно, които казват "Амин". Ела, Господи Иисусе и кажи една Дума на Сила - Твоя вечен Амин!
(Първото Послание на Мелхиседек до братята в Тракия, Corpus Melchisedecum)
Второто Послание Мелхиседеково до братята в
Тракия, сиреч тези, които се наричат Тракийци,
а днес Българи
(Corpus Melchisedecum)
ГЛАВА 1
1. След като ви писах вече надълго, братя мои, относно славните Думи на Сила, които променят света още от деня, в който Сам Бог насади Едема,
2. не мога да се въздържа да не ви пиша от Господа и относно славните ви начала в Него и избора Му над вас,
3. да извършите всичката Му съвършена Воля, според както е и писано!
4. Затова се и моля на Господа наш Иисуса Христа, да осъзнаете, братя мои, отговорността, която Бог повери вам още от началото на създанието на света,
21
5. именно на вас и вашия род,
6. защото това, що произлиза от Едем, е свято и изначално, и ще се върне пак там, откъдето е излязло,
7. сиреч, в Божия Град, даже Града Христов, слизащ от небесата, в който и се откриваме в Славата Божия като Божии чада!
8. Защото името Траки, братя мои, е едно от най-древните и почетни имена, и от него произхожда и вашият български род изначало.
9. Мнозина се трудиха да проследят корените на този древен род, но не почетоха Словото Божие в труда си и затова и не родиха от Бога плод.
10. Но светите мъже от древността, които изследваха усърдно Светите Писания, те и посочиха още изначало, че от Тира са корените на древния род Тракийски - както и писа и известният вам историк и Божий Инструмент - Йосиф Флавий, в история за царе и императори още в апостолско време,
11. че от Ноевия син Яфет се родиха седем синове и седмият от тях бе Тира.
12. Родът, който той, прочее, управляваше, се наричаха Тиракийци и
СПРЕТЕ ДА НИ ТРОВИТЕ. УБИЙЦИ.
Аватар
jerry
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 1137
Регистриран на: Чет Дек 09, 2004 3:56 am
Местоположение: S. Wind Основен Клас: Mage Слабост: Mele Damge Питие: Бира

Мнение от jerry »

Прехвърлих го набързо и изглежда много интересно. Довечера като имам повече време ще го прочета.
Публикувай отговор