Извора на Живота ТЕМА 3

[lutar]

Извора на Живота


Време е да завърша темата, която започнах. Темата е взаимоотношенията на човек със заобикалящата го среда, с “Външния свят”. Поставям Външен свят в кавички, защото според мен това е просто поредното улеснение, което съзнанието е измислило за да изучи Вселената. Едно стъпало в еволюционната стълба наречена Човек, което трябва всички ние да изкачим тук и сега. Външен свят не съществува, вътрешен свят също, човекът не е нещо различно от пространството от което се разграничава. Той не е напуснал все още животинския свят както смята и наистина би трябвало имайки се предвид дългата история на човешката цивилизация. Той не е нещо различно от екосистемата на планетата, от кръговрата на веществата, от еволюционния и процес. Човеците това сме ние и искаме или не искаме сме част от Природата от Живата природа. Загубили сме съзнателността си, отговорността си за собствените си действия спрямо околното пространство. На земята благодарение на дейността на човека са изчезнали половината форми на живот които би трябвало днес да я населяват. Има и една тъжна мисъл, която всъщност ще излезе, че не е особено преувеличен факт. Мисълта че всяка минута безвъзвратно изчезва по една форма на живот. Човекът се е превърнал в най извратения хищник, изяждащ и експлоатиращ всичко по пътя си, планетата, Природата дори себеподобните си. Той дори вече не го прави по необходимост, за да задоволява жизненоважните си потребности, а чисто и просто заради някаква форма мутирало, уродливо летално “удоволствие”. Отношението може да ви се стори крайно или твърде черногледо, но това е действителността. Това са човешките взаимоотношения, базирани на извратено мутирало хищничество и канибализъм. Това са проблемите главно на Западната култура от която малко или много сме част, на Изток нещата са малко по-добре но и те са далеч от идеалната форма на общуване, помежду си и със света в който живеят. Да срещат се отделни личности осъзнали абсурда на цялата тази ситуация, осъзнали че този модел на поведение ще ги доведе единствено до самоунищожение, но те не са много. Слава богу с всеки изминал ден се увеличават и с в устрема си към Истината и Живота увличат и друго хора. Хора които или са почитани като просветлени Учители или са отричани като най-обикновени умопомрачени хаховци, а често и двете едновременно. За щастие тези хора не се спират пред трудностите и ги приемат за благословия вместо за наказание, като поредната възможност да покажат пътя на Истината. Позволих си малко да се отклоня от темата и отново да бъда по многословен и изчерпателен отколкото би се понравило на някои хора просто защото смятам че това трябва да бъде заявено, силно и ясно, на всеослушание, с надеждата че поне един последовател на Истината ще осъзнае своя път. Но да се върна на темата която започнах, темата за човешките взаимоотношения с околното пространство в техния енергиен аспект. Опитах се да покажа отчаяната нужда на съвременния човек от енергията на живота, която той добива по изключително груб, зверски и неправилен начин. Като унищожава и изяжда Природата и нейните ресурси, като се впуска в една непрестанна борба за енергия със собствените си братя. Опитах се да изразя моята гледна точка, да предложа алтернатива на тези взаимоотношения. Опитах се да предложа практически методи с които да се предотврати и избегне борбата за жизнена енергия сред индивидите в човешкото общество, опитах се да дам, една алтернатива на взаимоотношенията с Живата природа, да покажа как трябва да бъде възстановена и поддържана връзката на между Човека и Живата природа, от която той е неделима част, без значение дали иска или не иска да приеме този неоспорим факт. В темата “Човешките взаимоотношения – един безкраен енергиен вампиризъм” загатнах за един алтернативен източник на жизнена енергия, общ за всички живи същества. В темата “Взаимоотношенията на Човека с живото пространство” продължих само бегло да загатвам за него като написах единствено начина по който човек може да се свърже с него. Съзнанието е единно, Живота е единен, Вселената е единна, всичко съществуващо, проявено или не проявено е едно Единство. За това единство говоря, той е алтернативният източник, защото то е източника на енергията и Живота. Най чистата еманация на това Единство позната на човека е Любовта, чистото абсолютно Съзнание, самият Живота. Как може да се свърже човек към него ли? Няма нищо по просто и лесно от това, човек вече е свързан защото той е част от това единство, просто не иска да го осъзнае и съзнателно се опитва да се разграничи от него в името на някакво извратено Его. Единственото, което е необходимо да направи всеки, за да осъзнае връзката си с Единството, за да осъзнае че той самият е част от това Единство е да изпитва любов, чиста безусловна любов. Показах, че за да се свържеш с едно живо същество е необходимо да изпитваш любов към него. Е за да се свържеш към Единството е необходимо абсолютно същото, трябва просто да изпитваш любов към любовта, защото тя е неговата най чиста еманация. Да обичаш любовта означава да обичаш Живота и всички живи същества, да си напълно свързан с Живата природа, да я уважаваш и разбираш, а не да я унищожаваш. Да си свързан с Единството означава, непрекъснато да канализираш неговата енергия, тя тече като един могъщ поток през теб и се разлива върху всичко, до което се докоснеш. Никога няма да изпиташ недостиг от енергията на живота, защото самият Живот тече през теб. Колкото повече от енергията му успеете да разпръснете и да раздадете около себе си, толкова повече увеличава силата на потока който тече през вас. Защото той е Потока на Живота, чийто извор е Единството на Любовта, а нейният смисъл е да даваш, а не да получаваш. В Потока на Живота изкуствения фалшив център на човека наречен Его постепенно се разтваря. Човек осъзнава своята истинска същност. Осъзнава че неговият център всъщност е Единството, че той е част от това Единство, че той е това Единство. Това което аз така често назовавам Единство, хората са назовавали по много начини. Едно го смятат за Бог, други за Хаос, трети за Непроявено. Но под каквото и име да се назове смисълът му си остава един и същ. Когато човек осъзнае вътрешната си връзка с него и то осъзнава връзката си с човека, защото те в основата си са едно и също нещо. Така човек се слива с Единството, става част от него, негов проводник. Включва се истински съзнателно във вселенската Еволюция и тя започва да протича чрез него. Такъв човек, постига истинската вътрешна хармония и познание. Опознава Вселената, Битието и Небитието в неговата цялост. Останалите хора отстрани го наричат, просветлен, Учител и започват да го молят да ги води по пътя на мъдростта и познанието. И така става, хората смятат че той го прави, но всъщност не самият Учител, а Животът ги води, ако те желаят да го следват, Еволюцията ги води, Любовта ги води, Единството ги води, защото този човек Учител се е се слял с Единството, той е Единството и Единството се изразява чрез него. Такъв човек е бил Христос, и ние живеем във времето когато той отново ще слезе на земята, не като човек, а като вътрешно явление, като Светлина. Светлина която всеки който по иска ще може да осъзнае и да разбере че тя блика от него самия, от центъра на сърцето му, от центъра на душата му, от неговия истински център Единството

[wiSHmaKeR]

Моето лично разбиране за Единството е Покой - покой със себе си, покой с всичко заобикалящо. Уви колкото и да се опитваш да го постигнеш, не можеш. Покоя е като точка "Ки" - винаги се опитваш да я постигнеш, но никога не успяваш.