Нов поглед върху човешката любов

[lutar]

Нов поглед върху човешката любов


В темите си за човешките взаимоотношения досега не съм разгледал един о най-основните аспекти. Типично човешката любов в най-чистия и вид, между двама души. За нея мога да говоря само на хората, които са обичали защото за тези, които не са тези думи ще са просто почти безсмислена сбирщина букви и звуци. И както правех досега ще се опитам да погледна любовта от един различен, енергиен аспект. В темите “Взаимоотношенията на Човек с Живото пространство” и “Извора на Живота” се опитах да покажа нейната свързваща и обединяваща роля. Човек е свързан и обединен с всичко което обича, то е част от него. Затова когато изгубиш нещо което си обичал истински страдаш и изпитваш болка, защото енергийното ти тяло е разкъсано и от него липсва част. Когато става въпрос за любов между хора нещата са в много по големи измерения. Семейството, в което цари любовта е един единен организъм, членовете му притежават един общ “пулс” и ритъм и всички го следват. При изчистените от егоизъм, мегаломания, борби за надмощие и енергия духовни групи положението е същото просто “семейството” е по-голямо. Какво става обаче при любовта между двама души? Когато те се влюбят един в друг те изпитват неимоверна любов и привличане един към друг. Изпитват непрекъсната нужда да са заедно, защо? Защото тяхната любов ги обединява в много по-голяма степен от колкото човек осъзнава. Буквално те вече не са двама души а са едно и също нещо. Ако погледнете такива двама души на енергийно ниво ще видите доста интересни неща, ако са един до друг ще видите, че всъщност аурата им е обща и прелива с цветовете на дъгата. Ще има розово, слънчево жълто и най-вече прекрасно зелено във всякакви нюанси. Влюбените имат една обща аура и една обща енергия, която те споделят помежду си, това споделяне извисява съзнанията им. Казват, че влюбените не са на земята, така е те са над нея, те се извисяват над грубото материално ниво и започват да виждат енергията одухотворяваща материята идваща от по-висшите нива на съществуване. Затова за тях всичко е красиво и прекрасно, дори обикновените скучни и сиви неща от ежедневието започват да преливат от цветове и красота. Първоначално потока на Любовта е толкова силен че той задушава дори егото на влюбените те самите изчезват, изгубват се, сливат се със самата любов, те са Любов. Това продължава различно дълго, колкото по-развита духовност притежават влюбените толкова по дълго се задържат в това състояние. Но понеже днес тя не е на особено високо ниво това трае от няколко седмици или месеци до няколко години. В един момент двамата се “опомнят”. По-точно са подсетени че съществуват, от обстановката около тях от хората около тях. Тяхното его се събужда, досега е било притиснато в ъгъла, до стената някъде в много на заден план в съзнанието. Това го е накарало да се свие, почти да изчезне (ако Любовта е наистина силна и истинска то то напълно изчезва и никога повече не се появява, но това става твърде рядко. Сега то е малко но изпълнено с решителност и започва да си действа, така както то си знае стъпка по стъпка. Любовта престава да е сляпа и проглежда през очите на егото, всъщност тя започва да се трансформира в нещо друго. От Любов става Обвързаност, Окови за двама. Влюбените започват да забелязват първо дребните си недостатъци, това първоначално не им пречи, но после започва. Влюбените, който все повече се превръщат в Обвързани и започват да се критикуват, да се опитват да променят това един в друг което не им харесва, което ги дразни. В конструктивната критика сама по себе си няма нищо лошо напротив полезна е, лош е източникът, които започва да я диктува. Всяко его се смята за единствено неповторимо и най-велико, то се смята за центъра на Всичко, смята че то трябва да е над всичко да доминира. За целта на него му трябва енергия, много енергия, цялата енергия. То превзема човека и той започва да му служи, прави каквото му каже егото, дори започва да си въобразява че той е егото, забравя че е бил нещо различно от него. При влюбените, не при обвързаните вече еготата започват да се бият за общата енергия, и двете я искат цялата само за себе си. Енергията е все още обединена но вече не е обща, вече е бойно поле. Еготата започват да си служат с всички налични средства, започват да разиграват Личните драми, за които говорих вече в “Човешките взаимоотношения-един безкраен енергиен вампиризъм” , обвързаните започват все повече да се критикуват, започват и да се ревнуват един друг с или без причина. Започват един безкрайни кавги и борба за надмощие. Това продължава докато едното от двете егота не капитулира, в миналото това се е случвало единия човек обикновено жената е капитулирала пред мъжа. Днес обаче това не става, еготата са по-силни и по-непримирими от всякога. Никое его вече не ще да свири втора цигулка, то се смята за венеца на творението, основата на мирозданието дори за самия Творец. Когато еготата осъзнаят, че не могат да се победят едно друг, от любовта не е останало нищо, защото колкото повече се е разгорещявала борбата между тях, те са вземали все по централно място в обвързаните, накрая са се разширили до толкова, че просто са запушили, преградили потока на Любовта струящ от Божествения през висшите нива, станали са непреодолим бент. Любовта се е превърнала в непоносима Обвързаност в окови. Обвързаните вече не се понасят, мразят се от дъното на душата си просто защото вече не могат да изпитват никаква любов един към друг, бентът от еготата им се грижи ежесекундно за това. И в един момент по взаимно съгласие (дори когато привидно единия зарязва другия пак е по взаимно съгласие. Просто еготата правят последен опит да откраднат колкото се може повече от разделящата се обща енергия за себе си разигравайки драмите на Насилника и Горкия Аз) обвързаните просто разчупват оковите и късат един с друг. Енергийните им тела се разделят по възможно най-грубия и болезнен начин. Следва дълъг възстановителен период, колко ще продължи зависи от това колко бързо ще се възстанови нормалното за човека енергийно ниво. Разбира се ако при разиграването Личната драма за последно единият от двамата е успял да открадне цялата обща енергия то той ще се възстанови много много бързо, а на другия ще са му необходими години. Разбира се това се получава просто, защото човек получава енергия по доста неправилни начини. Ако той усвои някои от ефикасните методи за енергийно презареждане то ще превъзмогне раздялата много по-бързо. Вместо за години, ще го постигне за броени дни, часове дори минути. А колкото то такива методи вече ви казах този които е най-ефикасен според мен. Горе долу по този сценарий протича съвременната връзка. Ако смятате че има виновен за това, че сте скъсали с гаджето и нищо не се е получило не е защото не си подхождате твърде сте различни не сте един за друг или оправдания от този род. Те идват от егото и то искрено вярва в тях, защото освен всичко друго то се смята и за безпогрешно, как тогава да осъзнае, че е допуснало грешка, че то самото е грешка? А докато човек си мисли че е егото си и той ще вярва на тези глупави фалшиви оправдания и връзките му все ще се провалят. При хората със силно его нещата са още по трагични те и без друго много трудно приемат грешките си. За хората с его остава един компромисен вариант да намерят някои с по-слабо его от тяхното и да го подчинят. Това пак си е само обвързване но все пак е нещо. Ще има някаква връзка която ще е основана на борбата за енергия, а в нея няма победител но егото не го знае. Такава връзка е без значение колко ще продължи, тя не е щастлива в нея няма любов, тя е обречена дори да не завърши с раздяла. Хората обаче, които съумеят да притиснат егото си до стената и просто да се радват на Любовта, да се сливат с нея държейки егото си под око и настрана са щастливи хора, истински щастливи хора. Защото егото им все повече намалява и се свива, намалява и намалява и няма никаква възможност да използва хитрините си за да нарасне, защото човек бди и е нащрек. Така в един светъл ден то напълно изчезва и човек бива освободен, тогава той открива своя истински център, Единството, то се слива с него, слива се със самото действие, слива се със самото Битие. Престава да бъде Извършител на някакво действие, вече е самото действие. Той не обича той е самата Любов, той не живее той е самият Живот, той няма битие той е самото Битие. Така той всъщност е престанал да се дистанцира изкуствено от това което прави от високата непристъпна кула на Извършителя, не се огражда с крепостни стени от това което прави, той Е своето действие, той Е своето битие. Егото е кулата, егото е крепостната стена. Тя може да бъде разрушена или изведнъж или камък по камък така като е била съградена. Ако искате пък си я оставете така щом толкова много ви харесва или толкова ви е страх да я разрушите.

[admin]

Аз малко не съм съгласен, може да се поспори по тази тема както и някой други. Обикновенно се захващаш за "енергия" която има възможност и да не съществува. Ще е най-добре първо да се започне от нея и да се обясни/докаже.

[Heskey]

Има неща с които съм съгласен, но има и неща с които не съм, от това, което е написано, но нали това е целта на форума, да ги дискутираме

Тва фройдовото Его, прекалено голямо значение му отдаваш. От това, което си написал излиза, че този, който е в позицията на по-слабия и ощетения в една разтрогната любовна връзка е с по-силно Его, защото търси вината в другия и смята себе си за жертва.

[lutar]

Мдааа трудно ще е, но от практиката ми досега знам че никога не е лесно. Трудно ще е да ви обеня неща с който не сте запознати но нали за това е форумът.