"Дупката" в село Царичене

Представяне на окултното, като част от загадката на живота, като това с което хората са забравили в себе си, и на което вече не обръщат такова внимание. На невидимото, на неизменно присъстващо в живота на всеки, за добротата за човечноста и мъдростта оставени от предишните поколения, която би ни направила по добри хора.

Модератор: lutar

Публикувай отговор
Jarmen
Потребител
Потребител
Мнения: 123
Регистриран на: Съб Авг 21, 2004 17:21 pm

Мнение от Jarmen »

хаха абе вие да знаете колко неща има...всичките са строго секретни щото излезат ли наяве ще стане лошо за църквата, вярата, религийте и някои нации :P
Аватар
AlexV
Потребител
Потребител
Мнения: 111
Регистриран на: Сря Апр 16, 2003 21:14 pm
Местоположение: world wide web
Обратна връзка:

Мнение от AlexV »

  • Извадки от книгата “Феноменът Царичина” на полк. Цветко Кънев

    Скъпи читатели, в настоящият материал ще се опитам да ви цитирам най-основното и съществено (според мен) от книгата на полк. Цветко Кънев - един от участниците в разработката на Царичина. Няма да се впускам в тълкуване, разгадаване и ненужни хипотези, а ще ви представя разказ от “първа ръка” за това, какво е търсено, какво е намерено и какво се е случило на т.нар. обект №1.

    Началото

    Няколко дена след учредяване на Асоциация “Феномени” (21.11.1990 г.), при тогавашния изпълнителен секретар на Асоциацията инж. Стамен Стаменов, идва Димитър Кекеменов, родом от село Царичина. Желанието му е да съобщи на Стаменов нещо много важно. /…/ Двамата взимат решение да информират Военното министерство. По това време работех като заместник-началник на Военно-научния отдел на Генералния щаб. И тъй като инж. Стаменов е мой възпитаник от Военновъздушното училище, той сметнал за необходимо да потърси съдействието на министерството чрез мен.

    Стаменов ми се обади и организирането на една среща не беше трудно. На нея присъстваха полк. проф. Наплатанов, екстрасенсът Димитър Сираков, майор Серафимов от Военно-научния отдел на ГЩ и Дора Синева-Петрова - радиестезист. /…/ Кекеменов разказа, че в техния род от поколение на поколение се предава легендата, че в Царичина е закопано златното съкровище на един от българските властелини (цар Самуил). Той каза, че знае къде се намира това място. /…/

    Решено беше на 5 декември да проведем рекогносцировка, за да уточним къде е мястото. /…/ От министерството на отбраната тръгнахме полк. Наплатанов, майор Серафимов, Димитър Сираков, Дора Синева-Петрова и аз. Пътьом взехме и дъщерята на полк. Наплатанов - Марина. /…/ Така групата от шест души потегли за Царичина. В интерес на истината искам да подчертая, че никой от нас не беше чувал за това село, камо ли да знаеше къде се намира. /…/

    Така след кратка разходка между вилните постройки стигнахме до мястото. Уточнихме го и го нанесохме на картата. На стотина метра източно от него Димитър Сираков се подхлъзна и падна. Това място може да се окаже историческо, защто сега там се намира входът на “оная дупка”. Качихме се в колата и тръгнахме обратно за София. /…/ В министерството се явихме на доклад при генерал Минчев. Доложихме му за пътуването, за мястото и как госпожица Наплатанова ни направляваше. /…/

    На съвещанието при началника на Генералния Щаб обсъждахме колко, какви и кои хора да привлечем, каква техника ще ни бъде необходима, организацията на движението и регулировъчната служба, охраната на самото място при започване на работата и други въпроси. Специално внимание ми беше обърнато да направя протокол, след като открием съкровището и да опиша всичко в присъствието на участващите, включително и на представител на Военната прокуратура. Не се предвиждаше нищо за битово устройване, тъй като предварителната информация сочеше, че работата ще свърши за три дни.

    Всички бяхме ентусиазирани от възможността да участваме в едно такова начинание, още повече, че се очертаваше то да е свързано не само с миналото, но и с бъдещето на България. Пък и кой не би се вдъхновил от подобна мисъл. А тя звучеше и предизвикателно и убедително. Говореше се, че тук освен златно съкровище ще намерим и послание, и карта с границите на тогавашна България с обозначени на нея места, в които има аналогични обекти.

    Съвещанието при Началника на Генералния щаб завърши около 22 часа. Уточнихме всичко и си тръгнахме. Тази нощ “машината” трябваше да заработи. Сутринта на 6 декември всички, предвидени по плана от снощното заседание, бяха по местата си. Осигуряващата група под командването на старши лейтенант Митов беше разпънала две палатки. Свързочниците на лейтенант Василев търсеха удобно място за разставяне на радиорелейната станция. Чрез нея щяхме да поддържаме връзка с Министерство на отбраната, респективно с началника на Генералния щаб. Малко по-късно пристигна и генерал Динев със свой екип, който по-късно пое ръководството на операцията. Началото бе поставено, връщане назад нямаше.

    6 декември 1990 г.

    Изкопните рьботи започнахме на онова място, на което най-напред спряхме по време на рекогносцировката. /…/ До 16 часа бяхме направили изкоп с дължина 14-15 метра и дълбочина около 2,5 метра. Полученият резултат с нищо не подсказваше, че може да се очаква нещо забележително. За това решихме да спрем и да се консултираме с екстрасенсите /…/ От разговора, проведен с тях, се стигна до извода, че мястото за копаене не е тук, а на около 100 метра в източна посока /…/

    Преустановихме работа и се отправихме към Министерството на отбраната. /…/ На същото това съвещание Ели Лонгинова нарисува рисунката …(фиг.1) Текстът, съпровождащ рисунката, гласи: “ Това е игра на шахмат. Това е опасна игра на шах, от която можете да излезете с мат. И така, последният ход е най-важен. Това е вашият ход. Това е мястото и обозначението на копаенето и откриването. Това ще е спасението на Велика България. Това ще спаси вашата страна от гибел, от обречеността на разпадането, от нейната кристална чупливост. Тя ще стане стоманено здрава, силна и могъща, както преди 1350 години.”

    7 декември 1990 г.

    … започнахме да копаем на новото място. /…/

    “ От десния ъгъл на триъгълника измерете два метра вдясно и там започнете изкопа.” Така гласеше командата, получена от кабинета на генерал-полковник Минчев. Там беше останала Ели Лонгинова. /…/ На дълбочина около два метра се появи материя с интересна цветова гама. Земната маса беше украсена с бял, жълт, вишневочервен, сив и кафяв цвят. Впрочем част от тези цветове личат и сега на входа. Личат и отделни каменни редове. Друга част на която се очертават ясно отделни фигури, сме закрили с облицовката на стените, за да предотвратим срутване и евентуално запушване на входа на тунела. За всичко това, близо две години по-късно, учените щяха да кажат, че са обикновени тектонични образувания. /…/ Моето мнение е, че те (учените) не “видяха” или не пожелаха да видят това творение и набързо решиха съдбата му, като ни обвиниха в идиотизъм, шарлатанство …

    /…/ работата ни през втория ден. Повече от два, два и половина метра дълбочина с багера не можеше да се работи. /…/ Той просто блокираше. Ние не можехме в този момент да си обясним причината за това. Не можем и сега. Като обикновени хора естествено търсихме причината в техническата неизправност на машината. Опитахме се да си обясним блокирането с повреда в хидравликата на стрелата, но багерът беше съвсем нов. /…/ “Нещото” все пак ни застави да се откажем от услугите на машината. От този момент нататък щяхме да продължим да работим на ръка. /…/

    “Операция Слънчев лъч или как бе открит пантеонът на човешкото начало на Земята”. Да. Това е заглавието, което изписах на 7 декември 1990 г. Действително такова име беше сложено на операцията. Но аз и сега се питам от къде дойде продължението на това заглавие в главата ми? От къде можех да зная тогава, че по-късно в информациите, които получава Елисавета Лонгинова, най-упорито ще се говори, че ние търсим на това място първият вселенски човешки индивид? Не можех тогава, не мога и сега да си обясня това, но заглавието си остана такова и след него се подредиха повече от две хиляди страници.

    Продължение

    … Разделихме се на три групи и въртяхме кирките без да прекъсваме. Колкото по-дълбоко слизахме, толкова повече отворът се стесняваше. Материята, която обработвахме, беше изключително здрава. По-късно щяхме да разберем, че оставена на външно въздействие, тя омеква и става като тесто. /…/ Чупеха се дръжки на кирки и лопати. Хвърчаха искри и то именно от тази материя. По някое време стигнахме до идеално оформен правоъгълен камък, който беше наречен “ЧИП”. /…/ Според мен той се оказа водещ камък. По-късно вляво от нас се появи и светлокафяв камък. В един миг, когато се канех да го разбия с варията (голям железен чук), при мен дойде Дора. Тя го обхвана с две ръце и изведнъж подскочи като ужилена.
    - Но този камък се клати! - учуди се тя.
    - Ами, клати се! - отвърнах аз. - Бабината ти! Сега ще го бухна с чука и ще видиш колко се клати.
    - Не! Не удряй! Пазете “Флинта”! - извика Дора.
    Послушах я и не разруших този камък. Той наистина ни беше полезен по-късно. Точно под него започна големият тунел. Според описанията в енциклопедията “флинт” значи “кремък” или “оптически камък”. /…/

    Не си спомням дори, кой пръв заговори за вратата и за някакво отваряне. /…/

    … всички вярвахме, че за три дена ще свършим работата. Дори и тогава, когато бяхме упрекнати, че се мотаем и все още не отваряме вратата. Ние очаквахме всеки момент да намерим отвора и да влезем в някакво помещение. Уви! Това не се случи. /…/

    След изпълнението на всичките тези мероприятия отвор не зейна. Поне такъв, какъвто очаквахме ние. /…/

    От получената текстова информация личеше, че ни предстои разрушаването на плоча за биологична защита. Разбиването й трябваше да се извърши с всички средства за защита и при непрекъснато дезинфекциране. Според съдържанието на информацията в плочата за биологична защита били вградени много опасни бактерии, които ако не бъдат обезвредени в процеса на разрушаването, нищо добро не очаквало Земята, тъй като те се размножавали много бързо и за кратко време щели да се разпространят в земната атмосфера. /…/ Показателен обаче е фактът, че преди да се премине към разбиването на плочата, тя беше разчертана на малки квадратчета с указания от кое квадратче, как и в какъв порядък да се разгражда. /…/ За да не се допуснат нещастни случаи, генерал Динев забрани други да работят по тази задача, освен офицерите химици. От техните разкази знам, че плочата е имала няколко пласта, всеки от които се е състоял от три слоя с еднакви разцветки (бяло, жълто, червено). /…/ (фиг. 2)

    След разбиването на плочата за биологична защита последва указание за разрушаване на стената пред нас, на която беше ЧИПЪТ. В тази посока продължихме около два метра напред и на височина около човешки бой. /…/ Материята над главите ни беше мека, с жълто-бяла окраска. И тук също ни беше предложен тест. Накараха ни да забием в нея железен лост и ако той влезе навътре с цялата си дължина, значи влиза в празно пространство. Лостът, разбира се, влезе, но не в празно пространство, а именно в тази материя. Тогава, разглеждайки разположението на пластовете, установих, че те се движат в дълбочина и под формата на спирала. Отдясно по посоката, в която работехме (в източна посока) се очертаваше плоча, с формата на изпъкнала леща. С помощта на длето издълбах меката материя около нея, също с два цвята - жълт и бял. Тази плоча (според мен тя беше излята, както е изграден и целият обект) имаше диаметър около 150 см и твърде голям наклон. /…/

    Тази плоча се оказа с дебелина около 40 см. За да “отворим”, трябваше да я махнем, но това не беше възможно нито с лостове, нито на ръка. /…/ За пръв път видях как се огъва железен лост със сечение 36 мм, а камъкът не мърда. С много пот и много усилия разбихме тази плоча. Едва сега добихме представа за размерите й: 150 см в диаметър и дебелина 40 см. Под нея имаше сивочерна замазка с дебелина около 10-15 см. Пет такива плочи свалихме и през цялото време работихме с противогаз. Единствено аз проявявах недисциплинираност и работех без противогаз и без ръкавици. /.../, но слава Богу нищо лошо не се случи.

    След изпълнението на тази задача /…/ Направлението за работа се очертаваше да мине под ФЛИНТА (“главата на птицата”) /…/ (фиг. 3 Кладенеца - дълбочина 5,5 м)

    Въпреки всичко и до ден днешен се съмнявам дали следвахме вярната посока за работа. И все нещо ме човърка, че сгрешихме. Субективизмът и тук се наложи. Единствен от всички Димитър Сираков ме подкрепяше в тези размисли. Имахме и основание за съмнения: от точката на местостоене при определяне на посоката и вдясно от нишата ясно личеше стена, разположението на градивните елементи на която, оформяха нещо като човешка фигура, но със значително по-голям ръст от земните хора. /…/ (фиг. 4)

    След месец и половина от започване на разработката на обект №1 в Царичина, 10 метровият тунел беше факт. Последва смяна на посоката на 90 градуса. Сега вместо в посока изток-запад започнахме да копаем на север. Тук ни беше казано, че десетметровия тунел, който бе висок около 80-100 см, представлява чистилището, през което задължително трябва да се премине, за да се стигне до пирамидата-храм./…/

    Около 18-19 януари пред нас се очерта каменен блок с дължина 160 см, ширина 50 см и височина 120 см. /…/ Решихме, че единственият начин да го премахнем е взривяването му. /…/ Никакви последствия след взрива нямаше. Разчистихме. Изхвърлихме взривената материя и продължихме напред. Градивните елементи тук бяха големи сиви каменни блокове, които много трудно се поддаваха на обработка. З това нашето решение беше да разграждаме чрез взривяване. /…/

    След прокопаването на участък от тунела с дължина 3,75 метра последва нова промяна в направлението. Този път отново в посока изток-запад, но с чувствително спускане в дълбочина. Той беше наречен “пързалката” заради големия наклон. /…/ дължина около 3,5 м. /…/

    След прокопаването на този участък последва нова смяна на посоката. Отново на 90 градуса, само че със завой наляво. Новата посока беше севе-юг. Дължината на този участък беше около 6 м. Тук под краката ни се появи сивочерна материя, която беше наречена /…/ филтър. С това фактически (поне по моя преценка) завърши първият етап от операцията. Мисля така, защото сивочерната материя имаше изпъкнало-кръгла форма като леща. При взривяването тя се превръщаше буквално на пепел. Почти нямаше едри късове. /…/

    Най-интригуваща беше информацията, че това е капакът на кладенеца, през който ще влезем в каналния сектор. /…/

    Никакъв отвор, никакъв кладенец не открихме, да не говорим за канален сектор. Кладенецът си изкопахме ние и от неговото дъно отново последва смяна на посоката. Отново вдясно и отново на 90 градуса, т.е. пак се озовахме в посока изток-запад. От тук започваше участък “Провала”. И това като понятие не ни беше известно. Много тълкувания му правихме, но какво се изразяваше с него разбрахме чак след като прокопахме нови 7-8 метра. Оказа се, че това е много стръмен, слизащ в дълбочина участък. За да можем да работим по-удобно, го разделихме на четири площадки. Така се получи нещо като стълбище, но с голяма денивелация.

    В ляво по посока на движението се разкри гладка отвесна стена, която в процеса на работата ни беше изчистена на височина повече от три метра. Може би точно тук най-изразително от целия тунел личат редовете на градивните елементи. И те са споени помежду си с оная жълто-сиво-бяла материя.

    Продължение

    /…/ Естествено ние избрахме по-лекия за нас вариант и приехме да сменим посоката на дясно и отново на 90 градуса. С други думи, тя отново ставаше юго-север. Но тук имаше още една особенност. Беше ни казано, че със започване на работата надясно ние фактически започваме пробива на стената на коларгетума. Ново понятие, нови въпроси, нови тълкувания. Така и не можахме да разберем какво значение има тази дума. /…/ На шестия метър от началото на новото направление отново бяхме спрени.

    Информацията, която получихме, беше, че трябва да изкопаем квадрат със страна 1м, мерено от челната стена назад и 1 метър дълбочина. Това пространство беше наречено “затворен квадрат”. /…/ След затворения квадрат започнахме копаене в североизточна посока. Тук също бяхме изненадани. В продължение на четири метра ние изваждахме някакъв пълнеж и когато свършихме с него, се оказахме в участък, който беше наречен “лунната пътека”. /…/ Какво е забележителното тук? След прокопаването на тези четири метра ние се озовахме в участък с правилна геометрична форма. Дължината на четирите стени беше 4 метра, ширина около метър и половина и височина също около метър и половина. Всички стени са гладки, а тази, по която ходехме (подът), имаше ярко изразен сребристо-сив цвят./…/

    След изпълнението на участък Х имаше едно пространство около метър, което може да се нарече праг. То е почти в хоризонтална плоскост. От него започва ново направление, според мен в югозападна посока. Този участък с дължина около 6 метра беше наречен участък Y. /…/ Мога да кажа, че ако участък Х има ъгъл на издигане, то участък Y има плавно спускане.

    Участък Y е забележителен не толкова с плавния си наклон, колкото с едно събитие, което доста ни разтревожи. Някъде напред в страниците и назад във времето беше ни казано да запомним числото 19.3. /…/ Ние бяхме позабравили за него, но точно на 19 март (19.3) си спомнихме. Как стана това?

    Участък Y беше завършен и последва нова промяна напосоката - този път на север-северозапад. Та този ден майор Балев и капитан Янков слязоха да заредят и подготвят поредния взрив. Майорът, като старши, пълноправен член на екипа (капитанът все още не беше в редиците на работния екип) и комендант на обекта се движи напред. Минава участък Y и е до мястото за взривяване. Капитанът обаче не може да премине по-напред от прага между участък Х и участък Y. Той прави три опита да премине и трите пъти неуспешно. Три пъти пада назад.

    - Имах чувството - сподели с мен той по-късно, - че се удрям в невидима стена. Така беше първият път. Така беше и вторият път. След третото падане затворих очи и - о-д, Боже! Пред мен стояха египетските пирамиди. Ако искаш вярвай, ако искаш недей. До днес аз не вярвах на нито една мълва за вашата работа …

    Прокопаването на участък Y даде началото на нова посока, която вече не мога да определя точно, но ми се струва, че отново води към север-североизток. Предстоеше ни /…/ да прокопаем участък “прибоя”. Отначало ни беше казано, че ще намерим излети стъпала (“казващите” са ? говорещи с екстрасенсите от екипа). Това обаче не се случи. Стъпала сега има, но си ги направихме ние в процеса на изкопните работи./…/

    /…/ имахме много стръмен участък с дължина повече от 20 метра. След него движението ни напред придоби спираловидна форма. Някъде към 115-я метър от началото на тунела се появи вода, която вече ни водеше и съпътстваше до края на изкопните работи. Нещо повече, дебитът се увеличаваше и от февруари 1992 г. всяка сутрин изпомпвахмес ръчна помпа по тон и 200-300 литра.

    /…/ Информацията, която получихме след прокопаването на участък прибоя /…/ Не мога да я цитирам точно, но тя гласеше, че таванът над главите ни след няколко метра ще стане гладък и дъгообразен, с изпъкналата си част към пода. Прокопаните 5-6 метра след това напълно потвърдиха тази информация. Таванът на това разстояние е наистина такъв, а оттук нататък той е и гладък, до края на тунела. Само между 96-ия и 110-ия метър има друг характер. /…/ Участъкът с дъгообразния таван бе наречен от водещите ни “линия на живота”. /…/ този участък бе и по-широк, и доста висок./…/

    След още две смени на посоката се завъртяхме почти обратно, даже на едно място се получи пробив на стената, разделяща участък “линията на живота” и тунел в ново направление./…/

    В началото на май бе решено да преминем на постоянно лагеруване в района на обекта /…/ От този период най-поразителното събитие, което преживяхме, стана на 12 май. /…/

    И така, 12 май 1991 година.

    Вечерята ни започна в 22 часа. /…/ Бяхме насядали около масата и започнахме вечерята, когато във фургона влезе началникът на караула лейтенант Нейков. Интересно защо този млад офицер извика Сираков, а не доложи нищо на генерал Динев. Лейтенантът беше прежълтял и изплашен. Двамата със Сираков излязоха. Не след дълго Нейков се върна и доложи, че наблюдават странни светлини, чиито произход не могат да си обяснят, и че друг път не са виждали такива. Незабавно излязохме всички офицери. /…/ Изнесохме се по шосето в източна посока на около 150 метра. Зад близките хълмове се виждаха пулсиращи светлини с дължина няколко десетки километра, които бавно се спускаха зад височините. При всяка пулсация над хълмовете се виждаха огромни облаци белезникав дим. Казвам дим, защото небето бе кристално чисто и ясно. /…/

    От този момент на нас ни бе заповядано да снемем цялата охрана на обекта, да отключим входната врата и всички, включително и ние, да се приберем в машините и навън да няма жива душа. /…/

    В 23,30 часа /…/

    В този момент кучетата залаяха много настървено. Лаят премина покрай нашата кола, продължи по посока на обекта и затихна. Впрочем още от 23,00 часа кучетата в цяла Царичина лаеха и то много тревожно. Крякаха даже и жабите в близкия гьол. Десет минути продължи тяхната /?/ работа в обекта. Това установихме по обновения лай на кучетата (тези, които бяха в района на лагера). Този път лаят започна откъм тунела, премина покрай фургона и излезе на асфалта в източна посока. /…/

    В 24,00 ч излязохме от колата. Неописуема е радостта, с която ни посрещнаха кучетата. То не беше радост, не беше чудо. /…/

    В колата ги /?/ попитахме кога ще излетят. Отговориха ни, че това ще стане след миг. Тогава поискахме да наблюдаваме тяхното излитане. Отговориха ни, че можем да направим това. Отправихме се към близката височина. Чакахме доста време, но излитане не дочакахме. Само зад височината пред нас, където беше “осъществено кацането”, продължаваха да проблясват периодично ослепителни светлинни лъчи, като тези от прожекторите на войските за противовъздушна отбрана./…/

    … открихме една много хубава стеничка (фиг. 5) Това място ние наричахме олтара. По-нататък при прокопаването на тунела срещнахме още две такива стени. /…/

    Мисля, на осми октомври изби вода в тунела./…/

    В началото на декември поисках пред всички да ползвам отпуската си за 1991 година. /…/ От екипа бе проявено разбиране и на 10 декември аз излязох в отпуск. /…/ в края на януари 1992 г. се върнах. /…/ записките за този период бяха водени от генерал Динев. Той продължи да ги води до средата на март. По какви съображения - не зная.

    Влизането ми под земята не ме ентусиазира. Първо, не беше кой знае колко голям напредъкът в мое отсъствие. Второ, колегите бяха ползвали по някой и друг ден почивка. И съвсем основателно. /…/ Картината в челото на тунела не беше съвсем от приятните. /…/ След два-три дни отново сменихме посоката и отново надясно. Като че ли идваше краят на спиралата, която бяхме започнали /…/ Пробивахме си пътпрез богато цветово наситена материя, която не бе много трудна за обработване. Така продължихме около 6 метра. Един следобед, когато уточнявахме решението, Ели нарисува кръг на челната стена и в средата на този кръг - кръст.

    Оттук нататък започва краят на нашата работа. Наклонът бе много голям. Наложи се пак да си правим прагове, за да можем да се задържаме, когато работим. А какво ни предстоеше? От това положение ние трябваше да копаем в двете посоки (вляво и вдясно) дъгообразни участъци, докато ги съединим. По такъв начин се образува каменен цилиндър с диаметър около 3 метра и височина около 150 см. /…/ Цялата тази дейност продължи до към средата на април. /…/

    Със завършване на работата по оформянето на цилиндъра и неговото укрепване фактически завърши втория етап от операция “Слънчев лъч”. /…/ Повече не ни се разрешаваше да използваме взривно вещество. Нещо друго, което очертаваше нов етап, етап на интелектуалната част, както го нарекох аз. През тези 18 месеца се случиха много неща. Още през лятото на 1991 г. Ели беше предупредила, че ще получава писмени послания в продължение на няколко месеца, и то всекидневно. И през ноември този процес започна. Тя пишеше и рисуваше на непознато за нас писмо. Нищо от това, което тя пишеше, ние не разбирахме. Отначало писмото беше разхвърляно, но после придоби много строен, систематизиран вид.

    Писанията бяха в хоризонтални редове, в колони, във вид на животни, на свитъци и др. Така за тези няколко месеца тя изписа около 800 страници, които грижливо подвързахме в пет книги. /…/ Именно затова казвам, че настъпи интелектуалната част от операцията. /…/ Един от първите, посветени в това дело, е директорът на Националния археологически музей професор Димитър Овчаров. По-късно до сформирането на експертна комисия на Министерството на отбраната с нашата работа частично или напълно се бяха запознали повече от 40 научни работници с различна насоченост и пофесия. За съжаление все още никой нищо не е разчел. Догадки и предположения много, но отнасящи се до вида писменост и от кой географски район е. Нищо друго. /…/

    Експертната комисия на Министерството на отбраната работи по предварително подготвена план-програма от 21 до 28 септември. На 28 септември бе планирано заседание на комисията за обсъждане на частните протоколи. Отсрочка до 2 октомври поискаха представителите на геоложката група. /…/

    Неблагоприятните (за нас) изводи на експертната комисия доведоха до заповед на министъра на отбраната от 4.XI.1992 г. за консервиране на обекта. /…/

    На 19 ноември 1992 година се простихме с обект No1.

    ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Химически състав на глината, която според полковник Кънев е употребявана като “хоросан за спойката на отделни пластове”. (надявам се, че измежду вас ще има достатъчно силни ученици и дори специалисти по химия и геология, които ще проявят интерес и може да ни изпратят някои интересни идеи и предположения. Обичаен ли е такъв състав на глината? )

    1. Желязо - над 100 г. на тон
    2. Берилий - 30 г. на тон
    3. Манган - 0,03 %
    4. Олово - 30 г. на тон
    5. Цирконий - неуточнено количество
    6. Хасний - неуточнено количество
    7. Галий - неуточнено количество
    8. Никел - неуточнено количество
    9. Ванадий - 70 г. на тон
    10. Хром - неуточнено количество
    11. Мед - неуточнено количество
    12. Цинк - 100 г. на тон
    13. Барий - 100 г. на тон
    14. Титан - неуточнено количество


    ОЩЕ:

    Царичина:

    Природно описание :

    Тук се намира и единственото по-ясно обособено находище на бяла мура в Средна Стара планина. Скалистите, трудно достъпни терени на Царичина гарантират оцеляването на повече от шестстотин вида растения, от които двадесет и три се считат за застрашени от изчезване и са вписани в Червената книга на България. Между тях са витошкото лале, нарцисолистната съсънка, самодивското лале, чиято красота застрашава оцеляването им. Преминаващи туристи събират букети от тях, без да осъзнават реалната опасност да не ги открият при следващото си посещение. Освен великолепните певци - дроздовете и чинките, тук най-многобройни са грабливите птици и совите. Както навсякъде в резерватите на Централен Балкан и в Царичина изконен господар е кафявата мечка. Тук броди волният вълк, а при повече предпазливост в буйните потоци можете да зърнете палавите видри. На великолепието на Царичина можете да се любувате по време на целия преход между хижите Вежен и Ехо. Така ще забележите и бурните темпове, с който гората си възръща териториите, отнети от каракачанските пастири - млади смърчове и мури са се изкачили почти на самото било на планината. И може би не е далеч времето, когато над младата гора ще останат да стърчат само гордите чела на Вежен и Юмрука...

    Вестник “Сега”:
    “Село Царичина. Тук 2 години в голяма секретност офицери от Генералния щаб търсиха под земята (180 метра) следи от висш разум по внушение на две контактьорки. Трима военни министри - Мутафчийски, Луджев и Сталийски, бяха дали благословия за уникалната операция”. (това е придружено със снимка на селото)

    Вестник “Новинар”:
    Космически поздрав Извънземи шетали край загадъчни канали Зорница ВЕСЕЛИНОВА Мистериозен електромагнитен лъч, изпратен от космически източник, е бил прихванат от екип на американската научна лаборатория "Стар", в който участват и български специалисти. Компютърната обработка на данните сочи, че адресатът се намира край село Царичина, където преди време военни копаха тайнствен подземен тунел. Писанията за този тунел са толкова много, че могат да го задръстят. Според едни усиленото ровене било заради подземна колония на извънземни, според други - специално обучени хора трябвало да приберат мумията на "зелено човече", а според трети - загиваща чужда цивилизация закопала около българското село устройство, съхраняващо информация за най- значимите й постижения. Източникът на загадъчния лъч е космическото тяло SS 433 което вече няколко десетилетия не дава покой на астрономите. То е разположено на 11 000 светлинни години от Земята. Поведението му е доста странно - движи се със скорост около 25 000 км/сек едновременно в две противоположни посоки, т.е. едновременно се приближава и се отдалечава от нас. Учените се побъркаха - това противоречи на всякаква логика. Единственото обяснение е, че SS 433 е изкуствен обект, изграден за по-специални цели от високоразвит интелект. Не е изключено там да е монтиран свръхмощен излъчвател, който изпраща послания на планетата ни, или пък задейства някакво устройство. Експерти от лабораторията "Стар" предполагат, че то може да е анабиозна вана където в продължение на векове (а защо не и хилядолетия) "спят" извънземни. Вероятно е настъпил мигът, когато гостите трябва да се размразят, за да започнат изпълнението на определена програма.
    Авторите на друга хипотеза смятат, че преди стотици хиляди години на Земята долетял космически кораб, чийто компютър съхранявал важна информация за "рецептата", по която се създават разумни живи същества, за генетичния им код, за ролята на протеините в клетките и т.н. Компютърът бил зарит под Царичина.
    Втората версия на изследователите е, че мистериозният лъч е включил този компютър. "Моментът съвсем не е случаен, човешкият геном вече е разчетен, по всяка вероятност конструкторите на умния уред искат да улеснят земните хора, разкривайки подробности във връзка с бъдещи приложения на генетиката", обясняват те. Някои специалисти обаче се опасяват, че под въздействието на онзи лъч компютърът вече е изиграл зловеща роля - стартирал е програма за създаване на биороботи които са програмирани да вършат поразии. В основата на друга, много интересна хипотеза, лежи предположението, че от повърхността на Земята към ядрото й се вият особени канали. Местата, където те излизат на повърхността, са огнища на бедствия - земетресения, наводнения - и там често акостирали неидентифицирани летящи обекти, шетали извънземни. Поддръжниците на тази версия споменават тайнствен гравитационен лъч, който идва от земното ядро, минава през каналите и се насочва към ... SS 433. Според тях този лъч е носител на информация и някой (нещо) навярно го използва като средство за шпиониране Копаенето край Царичина било именно с цел да се открие отворът на такъв канал. Електромагнитният сигнал, насочен към софийското село, е уловен и от канадски астрономи. Те пък хвърлиха друга научна "бомба" - мястото, откъдето е излъчен сигналът, е върху или под повърхността на астероида Ерос. Ха сега, де! Какво е инсталирано на гигантския камък, отдалечен на 315 424 760 000 км от Земята? Защо изведнъж се наложи на 12 февруари там да кацне американската сонда "NEAR"? Официалното обяснение на първия в историята на космонавтиката десант върху астероид е, че от НАСА искат да удължат живота на сондата. Дали обаче то не е прах в очите на "простолюдието"? Възможно ли е, след като е прихванат мистериозният сигнал, "NEAR" да е получила команда за кацане, за да огледа Ерос съвсем отблизо и да изпрати ценни фотографии, както и стана? Възможно е. Световноизвестният американски астроном Франк Дрейк, един от учените-оптимисти, които твърдят, че в края на ХХ или в началото на ХХI век човечеството ще установи контакт с извънземна цивилизация съобщи, че електромагнитни импулси с източник SS 433 са уловени от радиотелескопа в Аресибо, Пуерто Рико. Част от тях били дешифрирани и предствлявали космическо послание, в което се споменава за концентрични окръжности, появяващи се периодично тук-там на Земята. Кръговете са с диаметър от 3 до 60 м и са откривани най-често в житни ниви. По правило културите там никога не съзряват и никога не добиват плод. В 84 на сто от случаите окръжностите са строени в две редици, разположени под малък ъгъл една спрямо друга. В посланието се споменавало и за специална течност, без която съществуването на подателите му би било немислимо. Навярно става дума за водата, предполагат някои специалисти. Защото вероятността живото вещество да се е зародило в нея - както е станало на Земята - е твърде голяма. Освен това се знае, че водата е не само съединение, в което са разтворени хранителни вещества, но и среда, обменяща информация с всички природни елементи
    Други учени пък са на мнение, че съвсем не е задължително споменатата течност да е водата. Вселената предлага голямо разнообразие на живот, част от него може да се е пръкнала в друг вид вещество, смятат те. Почти по същото време, когато радиотелескопът в Аресибо засякъл импулсите, космическата лаборатория в Лос Аламос, САЩ, съобщи, че тайнствена сила принудила сондите "Пайъниър 10", "Пайъниър 11" и "Одисей", движещи се в периферията на Слънчевата система, да се отклонят леко от траекториите си.
    Мнозина учени предполагат, че това "побутване" на космическите апарати не е случайно, че то е дело на неизвестния някой (нещо), изпратил(о) сигнала към Царичина. "Това е вселенско "намигване", вселенска "шегичка" с цел легитимиране - да знаем, че те (то) съществува(т), да очакваме нови послания", коментира Дрейк.

    ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ (Открито в 9 ч. и 15 м.) Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник- председателите Кадир Кадир и Снежана Ботушарова Секретари: Христо Атанасов и Руслан Семерджиев ……………………………………….
    ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Петър Балабанов е тук. Давам му думата, за да развие своя актуален въпрос към министъра на отбраната.
    ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПСБСП): Благодаря ви! Уважаеми колеги! Господин Сталийски, аз няма да развивам надълго тази история, която очевидно има иманярски характер. Искам просто да ви попитам: знаете ли, че в България работят едни от най-добрите геофизици в Европа? Хора, които бяха ангажирани от НАТО да проучват терени за евентуални археологически обекти или други интересни обекти в Гърция, където НАТО смяташе да прави почивна база. Аз сам съм ги виждал как със своята апаратура, без всякакво копане, могат да покажат на екрана на дисплея какво има под земята. Между другото именно те, а не американци или японци, или канадци направиха план на подземните етажи на бункера на Хитлер край Виница, които са заляти с вода и са много добре минирани. Това ми дава основание да ви препоръчам такъв начин на действие в подобен случай.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър, заповядайте!
    МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Балабанов! Въпросът, който вие поставяте, е продължение на непрекъснати въпроси, отправяни към министерството, относно провеждане на научно-техническия експеримент в с. Царичина, Костинброд.(хъм...) Бяха проведени целви разследвания от страниците на някои вестници и в редица предавания на Българското радио. Във връзка и в отговор на този интерес министерството, чрез своя ежедневник "Българска армия", бр. 288 от 25 юни чрез БТА направи официално изявление. В общи линии това изявление представлява отговор на повдигнатия от уважаемия господин Петър Балабанов въпрос.
    Това, което аз имам да добавя и обобщя се заключава в следното: Информацията, която предлагат вестниците "Нощен труд", "Труд", Дума", "Време" и предаването "Постфактум", на което аз съм редовен клиент, "Подкрепа", "Наука и общество", "Нощен живот" е в огромната си част недостоверна, казано буквално често измислена и фалшива. Целта естествено е този факт да се превърне в сензация и да позакръгли тиража на някои недотам популярни печатни издания. Аз искам да отворя една скоба и да кажа, че министерството е отворено за всички. Всеки може да покаже депутатската си карта, да дойде, няма ред, няма чакане, няма записване. Това е нещо като централната баня, както беше преди. И така трябва да бъде. (Смях в залата) Затова се учудвам защо господин Балабанов не дойде при мен. При мене идват толкова хора, аз не съм връщал никой - и комунисти, и наши от СДС, и от ДПС. Щяхме да се разберем пределно ясно по този въпрос. Този въпрос не е отсега. Аз се учудвам защо той не го е поставил пред моя предшественик. Всичко е пределно ясно. Той е прав в едно - че трябва да има яснота. Проблемът обаче, уважаеми дами и господа народни представители, става много сериозен, когато се пише и говори за 30 смъртни случая. Мога съвсем сериозно и отговорно, като министър, да окачествя тази информация като съвършено невярна. Нещо повече, да ви уверя, дами и господа, че в Царичина няма нито един случай дори на травма. Една от честите злоупотреби е, че обектът не е регистриран в списъка на въпросите, представляващи държавна и военна тайна. И в такъв случай, ако цитирам уважаемия господин Балабанов, не би трябвало да има никаква пречка да се разкаже на обществеността за това, което се разиграва пред очите ни . Уважаеми дами и господа, нищо не се разиграва. Копае се! Оставете тези легенди за земни, извънземни и подземни. Оставете тези легенди за археологически разкопки. Сега пред българския народ, а българският народ сме както от ляво, така и от дясно, седи една съществена и важна задача - това е реформата. Лъжа е, ако смятате, че реформата е спряла. Реформата ще продължи! Само за 24 дни, откакто съм министър, реформата мина през Министерския съвет. Мина и бюджетът. В момента законопроектът, който според мен не беше добър, 24 текста от него се преработват. Много ви моля, армията е ваша. Пазете я! Защото едни такива дребни, бих казал клюкарски проблеми, отклоняват всички от най-важното - от една армия, която да е нова. Защото, аз винаги съм казвал, ние не сменяме системата, ние сменяме режима! Благодаря ви.
    (Ръкопляскания от мнозинството)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Балабанов, имате думата да кажете доволен ли сте или не от отговора на господин министъра.
    ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПСБСП): Аз искам да благодаря на господин министър Сталийски и да го уверя, че в най-скоро време ще се възползувам от любезната му покана. Вероятно в понеделник ще съумея да дойда, за да разискваме този въпрос по-подробно. Само с разрешението на госпожа председателствуващата аз не съм включвал във въпроса си нито убити, нито ранени. Просто нямам такава информация.
    МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Аз цитирах вестниците.
    ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Да, в българските вестници действително се пишат най-различни неща. Доволен съм от това, че Българската армия не е включила в арсенала си черната и бялата магия, както би могло да се заключи от някои злоумишлени информации.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може ли да уточните допълнително информациите си при посещението си при господин министър, а аз трябва да спазя правилника.
    ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Благодаря. Ще се възползувам от това в най- близко бъдеще” а ето и изявлението на Сталийски днес пред в. “Сега:” Какво не успяхте да свършите в кабинета на Филип Димитров? - Мога да кажа нещо, което свърших. Приключих с една дупка и смятам, че е мой плюс. –Дупката в Царичина ли? - Да! Е, какво е това? - Какво е това? - Това е лудост. Не е виновен нито Йордан Мутафчиев, нито Митко Луджев (бивши военни министри - б. а.). Там се хвърлиха много пари. - Колко? - Не е държавна тайна, но имам съображения да не казвам. - Какво са търсели там? - Отивам с един комунист генерал. Ама той дори не е комунист, а болшевик. Слизаме надолу - около 20 метра под земята. Алуминиеви стълби. Казва ми: "Г-н министър, чувате ли гласове?" Абе какви гласове, то вода шурти отвсякъде, той гласове чува. Щом тоя генерал болшевик чува гласове, какво искате. Донесоха ми в кабинета един къс от гранит с разни йероглифи на него. Така и така да дадете 100 000 лв. Аз съм възпитан да обичам армията, да обичам войската. И не мога да оставя да войската да гладува заради някакви там дивотии. Отказах. Обажда ми се Желю и вика: дай 150 000 лева. Аз взех, че дадох няколко пъти. Хайде да не казвам колко пари съм дал, че ме е срам. Това ми е една от черните точки в цялото 7-месечно министерстване. книгата “Колелото на съдбата – светлина от Акаша” от Елисавета Логинова (ясновидката, която изписва 1000 страници с неозвестни йероглифи) и Владимир Зарев. Препоръчвам ти да прочетеш книгата, тъй като не мога да ти я препиша тук.
    РЕЦЕНЗИЯ: Очевидно става въпрос за СВРЪХСЕКРЕТНА операция на Б.А. Името на тази операция е “СЛАВА”. Логичният въпрос, който следва е “ЗАЩО точно “Слава”??? И тук мога да заема замалко позицията на Сталийски, въпреки, че яростно я отхвърлям. Има много възможонсти и могат да се измислят много теории какво са правили българските военни в Царичина две години в пълна секретност? Според Сталийски това е “научно – технически експеримент”, а после казва: “Копае се!”. От това аз мога да предположа, че става дума за експеримент, който има за цел да изпробва нов метод на копаене. Следователно това ще донесе много СЛАВА на откривателите му. И от тук вече идва “проектът “Слава”. Но дотук бях с тази теория...Аз не знам дали г-н Сталийски осъзнава как си противиречи. Време е да чуем и друга теза. Ами ако медиите са прави? Ако наистина “легендите за земни, извънземни и подземни” са верни? Ако в село Царичина военните наистина са изкопавали кивот с прародителя на човечеството – двуполов човек дошъл тук от взривилата се планета Фаетон? Тогава те са написали историята на света наново. И ето това вече ще донесе истинска СЛАВА на онези, които са открили “новата стара история”.
    И тук започват противоречията на ексвоения министър Сталийски:

    Противоречие # 1: Когато той казва: “Копае се! Оставете тези легенди за археологически разкопки”, сигурно не е мислел какво ще каже след години пред в-к “Сега”: “Донесоха ми в кабинета един къс от гранит с разни йероглифи на него.” На мен “къс гранит с разни йероглифи на него” ми звучи съвсем като арехеолгическа разкопка.

    Противоречие # 2: Той казва: “имам съображения да не казвам” във връзка с зададения му въпрос колко пари са пръснати по проекта в село Царичина. А после казва:”Обажда ми се Желю и вика: дай 150 000 лева. Аз взех, че дадох няколко пъти. Хайде да не казвам колко пари съм дал, че ме е срам.”
DeathLord
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 759
Регистриран на: Съб Юни 21, 2003 21:13 pm
skype: internalinfernal
Местоположение: Ст. Загора/Благоевград/София
Обратна връзка:

Мнение от DeathLord »

какво за тези летописи ... и Jarmen е много прав .... с две думи ... нещо не зву4и фънки стайл(метафора)
Аватар
PathFinder
Потребител
Потребител
Мнения: 107
Регистриран на: Пет Авг 15, 2003 10:10 am
Местоположение: Mars 1 Base

Мнение от PathFinder »

Като чета кво е написал военния и си мисля, че се чустват прецакани и са се минали от тва копане и ся ги е срам :roll:
Search and Explore
Аватар
admin
Site Admin
Site Admin
Мнения: 3580
Регистриран на: Съб Май 11, 2002 9:43 am
skype: john.doe.12
Местоположение: Earth
Обратна връзка:

Мнение от admin »

aко рaзбирa се информaциятa не е силно цензурирaнa и огрaниченa....
Jarmen
Потребител
Потребител
Мнения: 123
Регистриран на: Съб Авг 21, 2004 17:21 pm

Мнение от Jarmen »

Някой гледа ли БТВ репортерите преди малко? Говореха за Царичина и дупката там но аз само го хванах на края...Дядо ми го гледал и каза че са показали някакви рисунки дето пророчката ги е рисувала...възможно ли е някой да ми ги намери? Търсих на btv.bg ама там ги няма...
irc.ph4t3.net - #VereyaNET
Vcable bulfleet съюз IRC
Аватар
admin
Site Admin
Site Admin
Мнения: 3580
Регистриран на: Съб Май 11, 2002 9:43 am
skype: john.doe.12
Местоположение: Earth
Обратна връзка:

Мнение от admin »

някаква измислица, не е ясно какво точно е рисувала и дали това не е плод на въображението и, представи си пират с голяма обица на едното ухо, после го обърни в четно/бяло и най на края махни плъта обаче остави само ушите и обицата ... това е скелета.
Аватар
Otherside
Потребител
Потребител
Мнения: 419
Регистриран на: Пон Мар 31, 2003 23:25 pm
Местоположение: До ДНА-то
Обратна връзка:

Мнение от Otherside »

струва ми се че и админа заема нашата страна по въпроса! :D и все пак, това че кръговете в полетата са се оказали измислица не значи че извънземните не съществуват! :!:
Аватар
vandala
Потребител
Потребител
Мнения: 170
Регистриран на: Нед Яну 30, 2005 14:24 pm
Местоположение: Стара Загора

Мнение от vandala »

---
във форумa се пише единствено и сaмо нa кирилицa!
Аватар
omega
Начинаещ
Начинаещ
Мнения: 60
Регистриран на: Вто Сеп 23, 2003 0:24 am

Мнение от omega »

според мене неможе да няма други в тази "малка" галактика... Просто НАСА крие всичко ... имаше репортажи преди ми те сами си го казват че укриват информация ...
Big_Brother
Потребител
Потребител
Мнения: 315
Регистриран на: Сря Ное 17, 2004 14:56 pm

Мнение от Big_Brother »

много ясно,че крият всичко от нас,и те,и военните
Аватар
clipz
Новак
Новак
Мнения: 17
Регистриран на: Чет Сеп 09, 2004 16:17 pm
Местоположение: Stara Zagora
Обратна връзка:

Мнение от clipz »

"те го крият за наше добро" друн друн тва са некви глупости НАСА са миндили аз си мисля че го правят тва защото ако открият неква технология да я имат само те , а не всички и така да бъдат най-силния народ американците..... тва звъчи малко като сюжет на филм тва ,но си е мое мнение
апак предлагам на Jarmen да намали малко филмите за ФБР (не се засягаи)
Jarmen
Потребител
Потребител
Мнения: 123
Регистриран на: Съб Авг 21, 2004 17:21 pm

Мнение от Jarmen »

ЦРУ...Но както и да е :)
Ама найстина, те го крият там това нещо за наше добро защото дори те не знаят с какво точно си имат работа 8)

То онази технология там никой не може да я притежава още, те са го разбрали и са бетонирали дупката...
irc.ph4t3.net - #VereyaNET
Vcable bulfleet съюз IRC
Аватар
Kyuku
Потребител
Потребител
Мнения: 393
Регистриран на: Сря Дек 29, 2004 21:54 pm
Местоположение: Somewhere in the Shadows

Мнение от Kyuku »

Jarmen ако наистина окриват важна информация от нас би
трябвало да знаят много работи,така че сигурно си имат на
представа с какво си имат работа. :wink:
Публикувай отговор