Еволюция

Как да съчетаем духовното с научното или още една гледна точка за живота

Модератор: lutar

Правила на форума
В този форум важат всички общи правила на форума. И нека уважаваме българския език
Публикувай отговор
Аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран на: Съб Фев 07, 2004 20:20 pm
Обратна връзка:

Еволюция

Мнение от lutar »

Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Зми ята. Рудолф Щайнер ги нарича луциферически Сьщества или накратко Луцифер. През Атлантската епо ха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Са тана. Рудолф Щайнер ги назовава "ариминически Сьщества" или Ариман – терминът идва от древно персийското божество на мрака Ангра.
Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата). "Културата изисква ариманизнране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мисле не, в неговите имагинации, инспирации и интуиции." Изграждането на духовни възприемателни органи, сьзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.

Луцифер ---------------------------------------------------Ариман

Воля----------------------------Чувства-------------------Мисли
-----------------------------Уравновесяване------------------------
Симпатия--------------------------------------------------Антипатия
Страсти----------------------------------------------------Заблуждения
Фантазиране---------------------------------------------Догматизъм
Бягство от отговорност--------------------------------Борба за власт
Революционно-войствен-------------------------------Консервативно-миролюбив
Абсолютизира “правата”-------------------------------Абсолютизира “задълженията”
Анархизъм------------------------------------------------Държавен монополизъм
Космополитизъм-----------------------------------------Национализъм
Поезия, Музика-----------------Живопис-------------Архитектура, Пластика
Религиозни движения----------------------------------Финасова власт
"Отказ от инкарнация"---------------------------------“Живот в една единствена инкарнация”
Изкуствено разширяване------------------------------Висши технологии
на съзнанието, наркомании
Възпламенява--------------------------------------------Изсушава
Треска, фебрилни състояния------------------------Склероза

Още с първите си опнти да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:

Физическо тяло – неживо, веществено, "минерално"
Етерно тяло – или "жизнено тяло", "растително"
Астрално тяло – лежи в основата на сетивната организация и чувствата, "животинско"
Азова организация – лежи в основата на индивидуалните, духовни "човешки" качества
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организьм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:


1. Нервно-сетивната система – носител на мисленето.
2. Ритмична (симпатична) система – носител на чувствата.
3. Системата "веществообмен-крайници" – носител на волята.

Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета "Земя" е минала през три планетарни със тояния, на всяко от които се развива и съответната степен на човешкото съзнание.

1. Старият Сатурн (трансово съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
5. Бъдещ Юпитер (имагинативно съзнание)
6. Бъдеща Венера (инспиративно сьзнание)
7. Бъдещ Вулкан (интуитивно съзнание)

Планетарното състояние "Земя" включва седем епохи:

1. Полярна епоха
2. Хиперборейска епоха
3. Лемурийска епоха
4. Атлантска епоха
5. Следатлантска епоха
6. Шеста епоха – предстояща
7. Седма епоха – предстояща

На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културии епохи:

1. Първа следатлантска културна епоха (Древиоиидийска) 7227-5067 пр. Хр.
2. Втора следатлантска културна епоха (Древиоперсийска) 5067-2907 пр.Хр.
3. Трета следатлантска културна епоха (Египетско-халдейска) 2907-747 np.Xp.
4. Четвърта следатлантска културна епоха (Гръцко-римска) 747 пр. Хр.– 1413 сл.Хр.
5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременна) 1413-3573
6. Шеста следатлантска културиа епоха 3573-5733
7. Седма следатлантска културна епоха 5733-7893
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
В своята "Тайна Наука"(Събр.Съч. № 13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Елохимите, по следния начин: (вдясно са имената им според езотеричното християнство)

1. Серафими – Духове на Любовта
2. Херувими – Духове на Хармонията
3. Престоли – Духове на Волята
4. Господства (Кириотетес) – Духове на Мъдростта
5. Сили (Динамис) – Духове на Движението
6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) – Духове на формата.
7. Архаи – Духове на Личността.
8. Архангели – Духове на Огъня.
9. Ангели – Духове на Здрача, (Синове на Живота).

Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в:

Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли.
Bmopa Йерархия: Господства, Сили, Власти.
Tpema Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
Йерархията на Архангелите включва

1. Орифиил с период на действие от: 200г. пр.Хр. до 150 сл. Хр
2. Анаил-----------150 до 500
3. Захариил-------500 до 850
4. Рафаил---------850 до 1190
5. Самаил---------1190 до 1510
6. Гавраил--------1510 до 1879
7. Михаил---------1879 до 2300
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способността да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятий ното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното, или смътно ясновидство,е представ лявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблю дава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм – и сред отделни представители на европейския свят.
Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответните им степени на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното позна ние: инспиритивното и интуитивното.
В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен: от друга страна Посветеният, за да проник ва в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно сьзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
От "биологична" гледна точка ясновидството е свързано със световно историческата тенденция на човеш кото етерно тяло да се "разширява": то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен живот, независимо от законите на физическото тяло. Ето защо все повече хора ще имат опитности "вън" от своето физическо тило. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично на растващите "екстрасензорни" феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното поз нание.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обуче ние, при което човек може да постигне така нареченото "екзактно ясновидство", или "изследователско ясновидство". То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзна ние, а не в "транса", характерен за старото Посвещение.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ариманическата школа (наричана още "подземна" или "подсетивна") е създадеиа през 15. век като един вид отговор от страна на Ариман спрямо "сврьхсетивната Михаилова школа. При свръхсетивната Михаилова школа сме изправени пред едно духовно събитие, което обединява – в областта на Слънцето – определеии свръхсетивни Същества от Йерархията на Ангелите, Архангелите, както и неинкарнираните човешки души, чиято Карма ще им позволи да се включат по-късно в Антропософското Движение.
Ариманическата школа, чиито първи прояви във физическия свят са ислямът и книгопечатането, подготвя материалистическото светоусещане на днешното човечество, изразяващо се в подчертан иителектуали зъм, разцвет на банковото дело и индустриализацията, подем на откривателството в областта на материал ния свят. Р. Щайнер говори за "грандиозни магически изкуства", за "технологическо магьосничество",към което бихме могли да причислим някои съвременни открития като новите енергийни източници, тоталния компютърен контрол, трансплантацията на органи,генното инженерство и т.н.

Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели, Архангели, Архаи и т.н. всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тило и са на по-низши еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата пла нета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р. Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни Духове, макар че подобни имена са "крайно неподхо дящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-ско ро автоматично, иай-вече в четирите елемента на Земята. Гномите – в елемента "земя", Ундините – в еле мента "вода", Силфите – в елемента "въздух" и Саламандрите – в елемента "огън".
Народните легенди имат предвид същите тези Същества, когато говорят за "джуджета", "коболди",,феи", "елфи" и т.н. В древните епохи на инстинктивнотю ясновидство хората непосредствено са възприемали тези Същества в природните царства.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Идеята за "троичното устройство на човека (част от което представлява ритмичната система) е загат ната от Р, Щайнер най-напред през 1917 г. в книгата му "Върху загадките на душата" (Събр. Съч.№ 21): Там са описани:
а) нервно-сетивната система: носител на мисленгто
б) ритмичната система: носител на чувствата
в) двигателно-веществообменната система: носител на волята,
По този начин за пръв пьт в историята на човечеството става възможно действителното обхващане на съотношението между "тяло" и "душа" Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на "троичното устройство" ще се гледа като на единствено възможната основа за съществу ването на анатомията, физиологията и психологията.
Идеята за "троичното устройство на социалния организьм" е също толкова новаторска и по същество тя от хвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвмес тен човешки живот. Държавата, или социалния оргаиизъм далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чиито сместване вииаги ще води до един или друг вид деформация.
1. Силите на икономическия живот: Братството може и трябва да се осъществява единствено тук, в обла стта на икоиомиката.
2. Силите на духовния живот: Свободата може и трябва да се осъществява единствено тук в областта на духовния живот.
3. Силите на правовия живот: Равенството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на правовия живот.
Днес според Р. Щайнер истинският еволюционен импулс на Средна Европа е не в областта на изкуството, религията или науката, а в жизнеспособността на идеята за "троичния социален организьм" и във волята за нейното осъществяване.
Публикувай отговор