АРИМАНОВА ИЗМАМА

Как да съчетаем духовното с научното или още една гледна точка за живота

Модератор: lutar

Правила на форума
В този форум важат всички общи правила на форума. И нека уважаваме българския език
Отговори
Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

АРИМАНОВА ИЗМАМА

Мнение от lutar » чет фев 17, 2011 13:32 pm

Смятам че тази тема е доста актуална за съвременното ни общество.


ЛЕКЦИЯ,ИЗНЕСЕНА ОТ РУДОЛФ ЩАЙНЕР
в ДОРНАХ на 27 октомври 1919 година


Като говоря днес тази публична сказка по най-важния въпрос на нашето съвремие,има голяма разлика, при този случай, дали човек говори от едно знание за по-дълбоките сили на световно-историческата еволюция, което ще рече от Посвещението, или говори без такова знание.Сравнително е много лесно да се говори по съвременни въпроси,ако човек се основава само върху данни от външното знание,които се считат научни, практични и т.н.Обаче изключително трудно е да се говори по тези въпроси от гледна точка на Посвещението – от което наистина се извлича всичко,с което ние се занимаваме на такива събрания като нашето днес.Това е,защото онзи,който говори от такава гледна точка по проблемите на нашето време знае,че той ще има за опоненти не само случайните обективни мнения на онези, на които той говори. Такъв лектор знае, също така, че голяма част днес от човечеството е вече под контрола, от една или друга страна, на Аримановите сили от космическо естество,които стават все по-силни и по-силни.За да обясня какво имам предвид чрез това,трябва да ви дам един вид исторически преглед на един доста дълъг период от човешката история.
От различните изказвания,направени тук,и които вие също така ще намерите в някои от моите лекторски курсове,знаете,че трябва да поставим началото на нашата съвременна епоха в началото на 15то столетие. Винаги сме наричали този период – на който всъщност сме само в началото – Петата Следатлантска епоха.Тя замени Гръко-Латинската епоха,която започва на 8то столетие преди Христа до средата на 15то столетие;и още по-назад имаме египетско-халдейската епоха.Това просто го отбелязвам,така че вие да си припомните къде в човешката еволюция като цяло поставяме епохата, в която ние като съвременни хора стоим.
Вие знаете,че в края на първата третина от Гръко-Латинската епоха стана Мистерията на Голгота.И ние вече сме охарактеризирали от много различни страни какво всъщност дойде за човешката еволюция чрез Мистерията на Голгота,всъщност за цялата еволюция на земята.Днес в този обширен исторически преглед ще поставим различни неща,отнасящи се до човечеството,които са свързани с тази Мистерия.
Имайки това предвид,нека да отправим поглед назад далеч в по-ранни времена,да кажем в епохите около началото на 3то хилядолетие преди Христа.Вие съзнавате колко малко е казано във външната историческа традиция за тази ранна еволюция на човешката раса на земята.Знаете,че външните документи сочат към Азия,към Ориента.От много антропософски източници вие знаете,че колкото по-назад отиваме в човешката еволюция,толкова откриваме по-голяма разлика в устройството на човешката душа и нещо като древна,първична мъдрост,лежаща в основата на цялата човешка еволюция.Освен това вие знаете,че някои традиции на една древна мъдрост на човечеството бяха запазени в закрити, тайни кръгове дори до 19то столетие. Те дори са запазени и до наше време – но не са в по-голямата си част истински.
Когато един съвременен човек днес узнае нещо от тази първична мъдрост,той е учуден от дълбините на действителността, ние следваме, вече от много години, показано е, че тази нашироко разпространена мъдрост на древните времена трябва винаги да бъде контрастирана с разбирането на живота и за света,което бе притежание на стария еврейски народ и което носеше напълно различен характер. С известно оправдание широко разпространената първична мъдрост се описва като езическа, като елемент на безверие и на това се противопоставя Юдейския, еврейския елемент. От външните традиции и литература вие осъзнавате как християнският елемент след това изниква от юдейския.
Можете да разберете от тези външни факти нещо,което аз ви моля да държите в ума си.Именно,че бе съществено за човешката еволюция да противодействува на древния езически елемент и неговата мъдрост с еврейския елемент,от който частично еволюира Християнството.Първичната езическа мъдрост в своята цялост не бе предназначена тя да има единственото влияние върху по-нататъшната еволюция на човечеството.И сега трябва да възникне въпросът:защо трябваше древната езическа мъдрост,която в много отношения е толкова чудесна,да преживее нова форма,трансформация чрез юдаизма и християнството.Този въпрос неминуемо възниква.
Отговор се дава на Посвещението – само чрез един много,много важен факт, през едно събитие, което става далеч в Азия в началото на 3то хилядолетие от Предхристиянската епоха. Ясновидството открива, като гледа назад, че там бе станало едно въплъщение на едно свръхсетивно Същество в човешко същество, така както в Събитието на Голгота стана въплъщението на свръхсетивното Христово Същество в човека Исус от Назарет. Въпросното въплъщение стана в началото на 3то хилядолетие преди Христа и е извънредно трудно да бъде проследено, дори с науката на ясновидството, на посвещението. То даде на човечеството огромен блясък, който имаше остро въздействие. Онова, което това въплъщение даде на човечеството фактически беше прастарата мъдрост.
Погледната външно, би могло да се каже, че това е било една мъдрост, проникваща дълбоко в действителността; студена, основаваща се само на идеи, малко проникната от чувство. Фактическото вътрешно естество на тази мъдрост можа да бъде преценено само като се върнем към това въплъщение, което бе станало в Азия в началото на 3то Предхристиянско хилядолетие. Разкрива се на ретроспективното ясновидство, че това бе едно фактическо човешко въплъщение на Луциферовата Сила.
И това въплъщение на Луцифер в човечеството, което по някакъв начин бе постигнато, бе произходът на широко разпространената древна мъдрост,основаваща се на Третата Следатлантска цивилизация.
Имаше и други последствия, дори и през гръцки времена, от широко разпространения културен импулс, който произтичаше от това Азиатско, Луциферово човешко същество. Луциферовата мъдрост беше от най-голяма полза за човека през онази епоха на еволюция - блестяща в известно направление, градирана според различните народи и раси, сред които се бе разпространила. Тази мъдрост ясно можеше да бъде разпозната през цяла Азия, след това в египетската цивилизация, вавилонската цивилизация и дори в културата на Гърция. Всичко, което бе възможно за човечеството по онова време в мисъл, в областта на поезията,в дела бе донякъде определено чрез навлизането на този Луциферов импулс в човешката цивилизация.
Би било, разбира се, извънредно ограничаващо, ако кажем: това беше едно въплъщение на Луцифер, следователно трябва да бягаме от него! Някои ограничени хора може би също така са бягали от красотата и величието, което дойде за човечеството от този Луциферов поток, тъй като плодовете на гръцката култура със цялата тяхна красота произтичат, както вече се каза,от този поток на еволюцията. Цялата гностична мисъл, съществуваща по времето на Мистерията на Голгота, една значителна мъдрост, разпръскваща светлина дълбоко в космическите реалности, това цяло Гностично знание бе вдъхновено от импулса, идващ от Луциферовите сили. Не може следователно да се каже, че гностичната мисъл е била фалшива; тя само се охарактеризира,като се каже,че е била проникната от луциферовите сили.
След това, приблизително след повече от 2000 години след Луциферовото въплъщение, стана Мистерията на Голгота. Може да се каже, че хората, сред които импулсът на тази на тази мистерия се разшири все още бяха напълно проникнати в тяхното мислене и чувствуване от онова, което беше дошло от импулса на Луцифер. И ето, че в еволюцията на цивилизованото човечество навлезе един напълно различен импулс, импулсът произтичащ от Христос. Често сме говорили за онова, което този Христов Импулс означава вътре в цивилизованото човечество. Христовият Импулс – не ще говоря върху това днес – бе поет от сърцата и умовете, които току що охарактеризирах. Може да се каже, че той светеше във всичко най-хубаво, което беше дошло в човека от Луцифер. И през първите Християнски векове хората разбираха Христос чрез онова, което те бяха получили от Луцифер. Но тези неща трябва да се погледнат без предразсъдъци; в противен случай не ще бъде възможно да се разбере особения начин, по който христовия импулс бе получен през първите векове на нашата епоха.
И когато все повече и повече започна да избледнява Луциферовият импулс, хората също така все повече бяха неспособни да абсорбират Христовия Импулс по правилен начин. Разгледайте колко много неща са станали материалистични в течение на съвременните времена. Но ако се попитате какво специално е станало материалистично, трябва да приемете отговора: голяма част от съвременната християнска теология. Защото една голяма част от съвременната християнска теология се подаде на най-вкочанения материализъм, когато престана да вижда Христос в човека Исус от Назарет. Теологията вижда само едно човешко същество “простия мъж от назарет”, човекът, когото всеки може да разбере, ако само малко нещо повдигне себе си до някакво по-висше разбиране. Колкото повече човекът Исус от Назарет би могъл да бъде считан за едно обикновено човешко същество, за човек, принадлежащ на редиците на други забележителни човешки личности, толкова по-доволен беше известен материалистичен уклон на съвременната теология. От свръхсетивния елемент на Събитието на Голгота съвременната теология е склонна да признае малко, твърде малко.
Импулсите, навлизащи в човечеството от Луциферовия източник постепенно потънаха на долу в душата. От друга страна обаче, друг импулс, който ние наричаме Ариманов, все по-силно и по-силно расте в съвременни времена. Той все повече ще се засилва в близко бъдеще и през бъдещите векове. Аримановият импулс произтича от едно свръхсетивно Същество, различно от Съществото на Христос или на Луцифер. Както “свръхсетивно” може да се каже и “подсетивно” – но тук няма да говорим за това. Влиянието на това Същество става специално силно през Петата Следатлантска епоха. Ако разгледаме обърканите условия през последните години, ще открием, че хората са доведени до такива хаотични състояния главно чрез Аримановите сили.
Точно така както е имало едно въплъщение на Луцифер в началото на 3то Предхристиянско хилядолетие, така както имаше Христовото Въплъщение по времето на Мистерията на Голгота, така ще има едно Западно въплъщение на Аримановото същество, малко след нашето съвременно земно съществуване, всъщност през 3-то Следхристиянско хилядолетие. За да си оформим правилно понятие за историческата еволюция на човечеството през приблизително 6000 години, би трябвало да схванем, че на единия полюс стои едно Луциферово въплъщение, в центъра въплъщението на Христос, и в другия полюс Аримановото въплъщение. Луцифер е силата, която задвижва у човека всички фанатични, всички фалшиво мистични сили, всичко, което физиологически клони да доведе кръвта в безредие и по този начин да издигне човека над и вън от самия него. Ариман е силата, която прави човека сух, прозаичен, еснаф – която го втвърдява и довежда до суеверието за материализма. И истинското естество и същество на човека е фактически в усилието да държи баланс между силите на Луцифер и Ариман; христовия импулс помага на съвременното човечество да установи това равновесие.
Така тези два полюса – Луциферовият и Аримановият – непрекъснато присъствуват у човека. Гледано исторически, откриваме, че Луциферовият е преобладавал в известни течения на културното развитие на Предхристиянската епоха и продължил през първите векове на нашата епоха. От друга страна, Аримановото влияние е започнало да действува от средата на 15то столетие и ще се увеличава по сила до факти ческото въплъщение на Ариман сред западното човечество.
И тъй, характерно е за такива неща, че те се подготвят дълго и предварително. Аримановите сили подготвят еволюцията на човечеството по такъв начин, че то да може да стане жертва на Ариман, когато той се появи в човешка форма вътре в западната цивилизация – която едва би могла да се нарече “цивилизация” в нашия смисъл – както някога Луцифер се появи в човешка форма в Китай, както веднъж се появи Христос в човешка форма в Мала Азия. Никаква полза няма, човек да си прави днес илюзии за тези неща. Ариман ще се появи в човешка форма и единственият въпрос е как той ще намери човечеството подготвено. Дали неговите приготовления са му осигурили за последователи цялото човечество, което днес нарича себе си цивилизовано , или ще намери едно човечество, което ще му даде отпор. Никак няма да ни е от помощ да си създаваме илюзии. Съвременните хора бягат от истината и човек не може да им я даде в една целеустроена форма, защото те ще и се присмеят и ще я подиграят. Ала, ако човек им я даде чрез “Троичният социален организъм”, както сега се опитваме да направим, те тогава също не я приемат – всеки случай не болшинството. Фактът, че хората отхвърлят тези неща е едно от средствата, което Аримановите сили могат да използуват и което ще даде на Ариман възможното най-голямо число последователи, когато той ще се яви в човешка форма на земята. Това отхвърляне на най-важните истини е точно онова, което ще изгради моста за Ариман към успех на неговото въплъщение. И нищо не ще им помогне да открием правилното ни отношение на ролята играна от Ариман в човешката еволюция освен едно непредубедено проучване на силите, чрез които действува Аримановото влияние, както и да се научим да познаваме силите, чрез които човечеството може да въоръжи себе си срещу изкушението и извеждането му встрани от правилния път. По тези причини днес ние ще хвърлим кратък поглед върху различни неща,които биха дали подкрепа на Ариман и които Аримановите сили,работещи от свръхсетивните светове чрез човешки те умове тук долу,специално ще използуват за да могат да създадат за Ариман колкото се може повече последователи.
Едно от средствата е това – да не се осъзнае какво е фактическото значение за човека, значението на някои видове мисъл и понятия, които преобладават в съвременното наше време. Вие знаете наистина каква голяма разлика има между начина, по който човек бе усещал себе си да е вътре в целия космос през Египетската епоха и дори по времето на Гърция и как той се чувствува от началото на съвременната епоха след приключване на Средните векове. Представете си един добре обучен древен египтянин. Той е знаел, че неговото тяло е съставено не само от съставките, които съществуват тук на земята и се намират и в животинското, растителното и минералното царство. Той е знаел, че силите, които вижда горе в звездите, работят в неговото същество като човек; той се е усещал гражданин на целия космос.Той е усещал целия космос изпълнен не само от живот, а и одушевен и проникнат от дух; в неговото съзнание е живяло нещо от духовните същества на космоса, от душевното естество на космоса и неговия живот. Всичко това е изгубено в течение на последната човешка история. Днес човекът гледа нагоре от своята земя към звездния свят и за него той е изпълнен с неподвижни звезди, слънца, планети, комети и пр. Но с какви средства той изследва всичко, което гледа надолу към него от космическото пространство? Той го разглежда с математиката, с науката механика. Онова, което лежи около земята, е ограбено от духа, ограбено от душата, ограбено дори от живота. То е един огромен механизъм, който може да се схване само с помощта на математиката и механичните закони. С помощта на тези математически , механически закони ние го схващаме великолепно! Обаче само един ученик на Духовната Наука без съмнение е този, които можа да оцени постиженията на един Галилей, на Кеплер и др., ала онова, което навлиза в човешкото разбиране и съзнание чрез откритията на тези велики духове в човешката еволюция показва вселената само като един огромен механизъм.
Какво означава това се открива само на онзи, който е в състояние да схване човека в цялото негово естество. Много добре е за астрономите и астрофизиците да представят вселената като механизъм, който може за бъде разбран и изчислен чрез математически формули. Това е наистина онова, което човек вярва през времето от събуждането сутрин до заспиването отново вечер. Но в онези несъзнателни дълбини, до които той не достига със своето будно съзнание, но които все пак принадлежат на неговото съществуване и в които той живее между заспиване и събуждане, нещо съвсем по-различно протича в душата му относно вселената. В човешката душа живее знание, което макар, че е неизвестно за будното съзнание, то присъствува в дълбините и оформя в душата знание за духа, за живота на душата, за живота на космоса. И макар, че в своето будно съзнание човекът нищо не знае за това, което става там в общение с духа, с душата и живота на вселената, докато той спи – в душата нещата съществуват; те живеят вътре в нея. И много от голямата дисхармония, усещана от съвременния човек произтича от дисхармонията между онова, което душата преживява и онова, което будното съзнание смята за свой световен мироглед.
И какво духът и целта на антропософската Духовна Наука казва за такива неща? Тя казва: онова,което идеите на Галилей и Коперник са донесли на човечеството, е велико, ала не е една абсолютна истина, в някакъв случай не е една абсолютна истина. Това е едната страна на вселената,една страна от известна гледна точка. Само поради високомерието на съвременния човек хората днес казват : ”птоломеевата световна система е детинска; това бе за хората, когато те все още са били деца. Ние сме направили толкова големи крачки – до самите звезди и това е, което ние сега вземаме за абсолютно”. То е толкова малко абсолютно, колкото и Птоломеевата система не беше абсолютно , то е едната страна. Единствено правилния възглед – според Духовната Наука – е да се осъзнае, че всичко онова, което се приема само като световна математика, само като световна скица на един механичен ред, не дава на човека абсолютната истина за вселената, а илюзия. За съвременното образование на нас са необходими тези илюзии за математическото естество на вселената, ние трябва да ги придобием, ала трябва да знаем, че те са илюзия. И най-много те са илюзия, когато ги прехвърляме в нашата ежедневна заобикаляща ни среда, когато, в унисон с атомната или молекулярната теория, се стараем да създадем един вид астрономия за веществата на земята. Едно правилно отношение към цялата съвременна наука, дотолкова, доколкото тя мисли в тази насоки, ще осъзнае, че нейното знание е илюзия.
И тъй, за да може неговото въплъщение да стане много успешно, от голям интерес за Ариман е, щото хора та да се усъвършенствуваме във всички наши илюзорни съвременни науки, ала без да знаем, че това е илюзия. Ариман има възможно най-големия интерес да обучава хората в математиката, ала не и да разберат, че математично-механичните понятия за вселената са само илюзия. Той е крайно заинтересован да достави на хората химия, физика, биология и пр., такива ,каквито те са представени днес във всичките им забележителни резултати, но той е най-заинтересуван хората да вярват, че тези неща са абсолютни истини, а не че са само гледни точки, като фотографии само от едната страна. Ако вие фотографирате едно дърво от едната страна, това, това може да е правилна фотография, и все пак тя не ни дава представа за цялото дърво. Ако обаче го фотографирате от четирите страни може да си съставите една идея за него. Да прикрие от човечеството, че в модерната интелектуална, рационалистическа наука с нейната добавка суеверния емпирицизъм, човек борави с една велика илюзия, една измама – и хората да не разберат това, е най-големият възможен интерес за Ариман. Ще бъде един истински триумф за него, ако научното суеверие, което е обхванало днес всички кръгове, и чрез което хората дори желаят да организират своята социална наука, би преобладавало и през 3то хилядолетие. Той би имал възможно най-големият успех, ако би могъл тогава да дойде като човешко същество в Западната цивилизация и намери валидно това научно суеверие.
Но аз ви моля да не си вадите фалшиви заключения от това, което току що казах. Би било едно фалшиво заключение да се избегне съвременната наука; това е едно от най-фалшивите заключения, които могат да се направят. Ние трябва да опознаем науката; би трябвало да получим точно знание за всичко, което идва от това направление – ала с пълното съзнание, че ние възприемаме една илюзорна страна, една илюзия, необходима за нашето образование като хора. Ние не се предпазваме от Ариман, като избягваме съвременната наука, а само като се научим да познаваме нейния характер. Съвременната наука ни дава една външна илюзия за вселената и ние се нуждаем от тази илюзия. Не си представяйте, че нямате нужда от нея. Ние обаче трябва само да я попълним от една съвсем друга страна с действителната реалност, придобита чрез духовно изследване, трябва да се издигнем от илюзорният характер до истинската реалност. Вие ще откриете много споменати неща в много от моите лекторски цикли за това, което аз говоря днес и ще видите как навсякъде съм търсил да навляза напълно в науката на нашето съвремие, ала да я повдигна до сферата, където може да се види нейната действителна стойност. Вие не може да желаете да се освободите от дъгата за това, че знаете, че тя е илюзия от светлина и цвят! Вие не ще я разберете, ако не осъзнаете нейния илюзорен характер. Същото е с всичко онова, което съвременната наука ви дава за вашето въображение за вселената. Тя дава само илюзии и това трябва да се осъзнае .И само когато човек се самообразова и извън тези илюзии, той достига до реалността. Следователно, това представлява едно от средствата, използувани от Ариман, за да направи своето въплъщение колкото е възможно по-резултатно – това да се държи човекът в обсега на научното суеверие.

Второто средство, което той използува е, да подтиква онези емоции, които разделят хората на малки групи – групи, които взаимно се нападат една друга. Само погледнете всички борещи се партии, които съществуват днес и ако вие сте непредубеден ще осъзнаете, че обяснението за това не се намира само в човешката природа. Ако хората честно се опитат да си обяснят тази т.н. Световна война чрез човешките дисхармонии, те ще осъзнаят, че с онова, което те намират във физическото човечество, те не могат да я обяснят. (И точно тук “свръхсетивни” сили,Ариманови сили,са работили.Тези Ариманови сили всъщност работят винаги, където възникват дисхармонии между група хора. Възниква въпросът на какво основание се базира това, което разглеждаме сега?)
Нека започнем с един много характерен пример. Съвременният пролетариат има своя Карл Маркс. Наблюдавайте добре как доктрините на Карл Маркс са се разпространили сред пролетариата, като марксистката литература е достигнала практически неимоверни пропорции. Вие ще откриете всички методи на съвременната наука, използувани в тези книги; всичко е строго доказано, толкова строго доказано, че мнозина които никога не бихте предполагали, са станали жертва на марксизма. Каква беше фактическата съдба на марксизма? Първоначално той се разпростря, както знаете, сред пролетариата и бе твърдо отхвърлен от университетската наука. Днес вече има известно число университетски учени, които са се обърнали на 180 градуса и признават марксистката логика.
Те се придържат към нея, защото нейната литература е доказала, че неговите заключения са в превъзходен унисон, че от гледна точка на съвременната наука Марксизмът може твърде добре да бъде доказан. За съжаление буржоазните кръгове не са имали свой Карл Маркс, който би могъл за тях да докаже противното; защото така както може да се докаже идеологичния характер на правото, моралността и пр., теорията за пренадената стойност и материалистичните исторически изследвания от гледна точка на марксизма, така е възможно да се докаже точно и тяхната противоположност. Един буржоазен Карл Маркс би бил напълно способен да докаже точно противоположното по същия строг ред. И нямаше да има никаква измама, никакво фразьорство за това; доказателството щеше да бъде съвсем правилно.
От къде произтича това? То идва от факта, че съвременното човешко мислене, съвременният интелект, се намира в такъв слой на съществуване, където не могат да достигнат до реалността. Следователно човек може да докаже нещо много твърдо, а също да докаже спиритизмът от една страна и материализма от друга. И хората могат да се борят един срещу друг, бидейки еднакво прави, защото съвременният интелектуализъм е в една по-горна област на реалност и не слиза долу до дълбините на съществуването. Същото е и с партийните мнения. Човек, който не гледа по-дълбоко, а просто влиза в някаква партия – поради образова нието си, наследствеността, жизнените обстоятелства и държавата – твърде честно вярва – или поне така той мисли – във възможността да се докажат основните принципи на партията, в която той е влязъл. И после – после той се бори срещу някой друг, който е влязъл в друга партия! И едната е толкова права , колкото и другата. Това предизвиква хаос и объркване за човечеството, което постепенно ще става все по-голямо и по-голямо, ако хората не го осъзнаят. Ариман използува това объркване, за да може да подготви триумфа на своето въплъщение и да натика хората с все по-голяма сила в онова, което е толкова мъчно за тях - да осъзнаят – именно, че чрез интелектуалното или съвременно научно размишление днес човек може да докаже всяко нещо, а също така добре да докаже и неговото противоположно. Трябва ни е да осъзнаем, че всичко може да бъде доказано и поради тази причина да изследваме доказателствата – които днес ни дава науката. Само в естествената наука реалността е показана чрез факти; в никоя друга област не може да се приемат интелектуалните доказателства за валидни. Единственият начин да се избегне опасността, която ни заплашва, ако възприемем примамките на Ариман и неговото желание да натика хората все по-дълбоко и по-дълбоко в тези неща, е да се осъзнае чрез Антропософската Духовна Наука, че човешкото знание трябва да бъде търсено в един слой по-дълбок, отколкото онзи, в който валидността на нашите доказателства възникват.
И тъй, за да създаде разногласия, Ариман също така използува и онова, което се развива от старите условия на наследствеността, която фактически човек е надрасъл в нашата Пета Следатлантска епоха. Аримановите сили използуват всичко, което може да се извлече от старите обстоятелства на наследственост, за да поставят хората едни срещу други в спорещи групи. Всичко, което идва от старите различия на фамилии, раси, племена, народи, се използува от Ариман, за да се създаде объркване.”СВОБОДА ЗА ВСЕКИ НАРОД,ДОРИ И НАЙ- МАЛКИЯ. . . “ Тези бяха чудесно звучащи думи. Ала враждебните на човека сили винаги използуват чудесни думи, за да внесат объркване и да постигнат нещата, които Ариман желае да постигне за своето въплъщение.
Ако ние запитаме; кой подбужда народите един срещу друг? Кой повдига въпросите, които направляват човечеството днес? – отговорът е: аримановата измама, която се вмъква в човешкия живот. А на това поле хората много лесно остават да бъдат измамени. Те не желаят да слязат до по-ниския слой, където се намира реалността. Ариман много изкусно приготвя предварително своята цел: от реформацията и ренесанса икономистът бавно възниква в съвременната цивилизация като представетил на управляващия тип. Това е един действителен исторически факт. Ако вие се върнете към древни времена, дори към онези, които аз охарактеризирах днес като Луциферови – кои са управляващите тогава? Посветените. Египетските фараони, вавилонските управители, азиатските управители – те всички са били посветени. След това възниква жрецът като управител, свещеникът и той бе наистина управителят до самата Реформация и Ренесанса. Оттогава насам реформистът се разпорежда. Управителите са всъщност подчинени, слуги на икономистите. Човек не бива да си мисли, че управляващите в съвременния свят са нещо друго извън подчинени на икономиста. И всичко това, което е произлизало чрез закон и справедливост – човек би трябвало да го проучи много внимателно - е само последствие от онова, което са мислели икономически ориентираните хора. През 19то столетие “ИКОНОМИЧЕСКИЯТ” човек е заменен за първи път от човека, мислещ с банкерски термини и през същото столетие за първи път в създадената организацията на финансите, която залива всички други отношения. Човек трябва да е само в състояние да погледне в тези неща и да ги проследи емпирично и практично.
Всичко, което казах тук във втората публична лекция/”Социалното бъдеще”,октомври 1919 год./ е дълбоко истинно. Може само да се пожелае то да бъде проследено във всички подробности; тогава би се видяло колко основно верни са тези неща. Ала само защото това управление на “символа на твърдата стока”/това ще рече парите/ - цитат от горната лекция, е възникнало, на Ариман е дадено друго съществено средство за измама на човека. Ако хората не осъзнаят, че правовата държава и организмът на духа трябва да бъдат противопоставени на икономическия ред, въздигнат от икономистите и банките, то тогава чрез тази липса на осъзнаване Ариман ще намери един важен инструмент за подготвяне на своето въплъщение. Неговото въплъщение без съмнение идва и тази липса на проникновение ще му даде възможност да го подготви триумфално. Такива средства могат да бъдат използувани от Ариман за известен тип хора. Но има и друг тип – всъщност двата често са смесени в една личност – и този тип също, от друга страна, дава на Ариман лесен начин за успех.
Факт е в живота, че пълните грешки не са толкова вредни, колкото са полуистините или четвърт-истините. Пълните грешки скоро ще се забележат, докато полуистините и четвърт истините заблуждават хората. Те живеят с тях, тези частични истини стават част от живота и причиняват най-ужасяващи отклонения.
Има хора днес, които не осъзнават едностранчивостта на Галилео-Коперниковия световен мироглед, или поне такава, които не виждат неговия илюзорен характер, или просто ги мрази да го проучат. Току що сме показали колко неправилен е той. Но има също хора днес, безброй хора, които виждат някаква полуистина, една много значителна полуистина и които не навлизат във въпроса за чисто хипотетичното оправдание за нея. Колкото и странно да изглежда за мнозина, толкова едностранчиво е да се гледа на света само през очите на Евангелието и да се отхвърля всяко друго търсене в истинската реалност, както и да се гледа на света от гледна точка на Галилей и Коперник или от тази на университетската материалистична наука изобщо.
Евангелието бе дадено за онези, които живееха в първите векове на Християнството и да се вярва, че днес Евангелието може да даде цялото Християнство е просто една полуистина. Следователно, това е също полугрешка, която заблуждава хората и така доставя на Ариман най-доброто средство за постигане на целта и за триумф на неговото въплъщение.
Колко многобройни са онези, които мислят. че говорят от християнско смирение, а фактически то е от ужас на арогантност, когато казват: ”О, ние не се нуждаем от духовна наука! интимността, простотата на евангелията ни водят до онова, от което хората имат нужда за вечността! ” Ужасяваща арогантност е изразена в повечето случаи в тази явна смиреност, която много добре може да бъде използувана от Ариман в смисъла, в който говоря. Защото не забравяйте това, което обясних в началото на днешната лекция, как във времето, от което са Евангелията, хората са били все още проникнати от Луциферовия импулс в тяхната мисъл, чувство и общи възгледи и че те са могли да разберат Евангелието чрез известен Луциферов Гнозис. Обаче схващането на Евангелието по този стар смисъл не е възможно днес. Не може да се придобие никакво истинско разбиране на Христос, ако човек само се обляга на Евангелието, особено във формата, в която е дошло до нас. Днес няма никъде по-малко истинско разбиране за Христос, отколкото в различните вери и изповедания.
Евангелието трябва да бъде задълбочено от Духовната Наука, ако искаме да придобием фактическо схващане за Христос. Тогава е интересно да проучим отделните Евангелия и да достигнем до техните действи телни съдържания. Да приемем Евангелието такова, каквото е и така както множество хора го приемат днес, и специално, както бива преподавано днес, това не е път на Христос; това е път отдалечаващ се от Христос. Ето защо вероизповеданията се движат все по-далече и по-далече от Христос. До какво понятие за Христос идва човекът, който приема Евангелието и само Евангелието, без дълбочината дадена от Духовната Наука? В края на краищата той идва до един Христос – Ала това е най-многото, което той може да достигне само чрез Евангелието. Това не е реалността за Христос, тъй като днес само Духовната Наука води до това. Онова, до което води Евангелието, е една халюцинация за Христос, една действителна вътрешна картина или видение, но все пак само една картина. Евангелието днес дава начин, път да се дойде до едно видение за Христос, но не и до реалността за Христос. Това е точно причината, поради която съвременната теология е станала толкова материалистична. Коментаторите на теологията и разяснителите на Евангелието са си задали въпроса: какво в края на краищата да правим с евангелието? Те решават най-после, че от тяхна гледна точка резултатът е подобен на онова, което човек получава като изследва случая на Павел пред Дамаск. И тогава тези теолози, които би трябвало да утвърдят християнството, ала които всъщност го подценяват, казват: Павел просто е бил болен, страдал от нерви и преди да влезе в Дамаск имал видение.
Въпросът е, че чрез самото Евангелие човек може да дойде само до халюцинации, до видения, ала не до реалности. Евангелието не ни дава действителния Христос, а само една халюцинация за Христос. Истинският Христос днес трябва да бъде търсен чрез всичко, което човек може да придобие от едно духовно знание за света.
Самите хора, които се кълнат само в Евангелието и отхвърлят всякакво действително духовно знание, образуват началото на една Ариманова тълпа, когато той ще се яви в човешка форма в съвременната цивилизация. От тези кръгове, от тези членове на вероизповедания и секти, които отхвърлят конкретното знание, донесено от духовно усилие , цели войнства ще се развият като последователи на Ариман. И това вече е започнало да се проявява. То е тук, то работи в съвременното човечество и ако човек говори днес на хората със знание от Духовната Наука, то той говори в тяхна защита, независимо дали говори на социална или друга тема. Той много добре знае, къде лежат враждебните сили, знае, че те живеят свръхсетивно и че хората са техните нещастни жертви. Ето с какво се позовава такъв говорител към човечеството: ”ОСВОБОДЕТЕ СЕ ОТ ВСИЧКИ ТЕЗИ НЕЩА, КОИТО СЪСТАВЛЯВАТ ТОЛКОВА ГОЛЯМО ИЗКУШЕНИЕ, ЗА ДА НЕ ДОПРИНЕСЕТЕ ЗА ТРИУМФА НА АРИМАН!”
Много хора са усетили подобно нещо. Но все още липсва смелост да се дойде навсякъде до едно разбиране за историческите импулси на Христос, на Луцифер и Ариман и то да се дойде в скоро време по ясен начин, което е необходимо и което се подчертава от Антропософията. Дори и онези, които имат някаква идея за това какво е необходимо , не отиват достатъчно далеч. Например да видим примерите, където възниква някакво знание, че материалистичната наука със своя Ариманов характер трябва да бъде проникната от Христовия Импулс, и как от друга страна, Евангелието трябва да бъде осветено чрез обясненията на Духовната Наука. Размислете колко много хора се борят за това действително да хвърлят светлина в едно от тези две направления посредством знанието на Духовната Наука! И все пак човечеството ще придобие правилно отношение към земното въплъщение на Ариман само ако разбере тези неща и ако има смелостта, волята и енергията да освети както светската наука, така и Евангелието чрез Духа. В противен случай резултатите са винаги повърхностни. Помислете например как кардинал Нюман – който след всичко беше един просветен човек, който следваше съвременното религиозно развитие – по време на неговото ръкополагане за кардинал в Рим в своята реч открито каза, че за да продължи Християнското Католическо учение, необходимо е ново откровение. Нямаме обаче нужда от ново откровение: времето на откровенията в стария смисъл е отминало. Необходима е една нова наука, наука осветена от Духа. Ала хората трябва да имат смелостта за такава нова наука.
Да видим едно литературно явление като движение, наречено “ЛУКС МУНДИ /LUX MUNDI/, което се основа от някои известни теолози, членове на английската висша черква в края на 80те и началото на 90те години на изминалото столетие. То се състоеше от серия проучвания, наситени напълно с усилието да се изгради един мост от светската наука към съдържанието на догмите. Това може да се нарече лутане натам насам, без никакво смело схващане на светската наука, без никакво осветяване на тази наука с духа. Нямаше никакво непредубедено изследване на Евангелието, съпроводено със знанието, че самото Евангелие не е достатъчно за времето, че то трябва да бъде изяснено и осветено. Ала човечеството трябва да бъде смело и в двете направления и да каже: светската наука само по себе си води до илюзия. Евангелието само по себе си води до халюцинации. Средният път между илюзия и халюцинация може да се намери само, като се схване реалността чрез Духа. Ето това е проблемът.
Трябва да се виждат тези неща днес. Чисто светската наука ще доведе хората напълно до подчинение на илюзията; всъщност в края на краищата те ще вършат само глупости. Достатъчно голяма глупост се извърши, защото наистина катастрофата, наречена Световна война, бе огромна глупост! И все пак в нея бяха включени мнозина, които напълно бяха наситени с официалната светска наука на нашето време. И ако вие забележите какво забележително психологическо явление изниква, когато някоя секта поставя ЕДНОТО от четирите Евангелия на преден план, тогава по-лесно ще разберете, това което говорят днес за Евангелията. Забележете колко силно склонни са към всевъзможни халюцинации сектите, които подчертават важността само на Евангелието на Йоан, или само Евангелието на Лука! За щастие има четири Евангелия, които външно си противоречат едно на друго и това засега е предотвратило голямата вреда, която една такава едностранчивост би нанесла. Имайки четири Евангелия, хората не стигат твърде далече в направлението на едно от тях, защото имат и другите извън него. Едно Евангелие се чете на глас в един неделен ден и друго в друг неделен ден. И така илюзорната сила на едното се уравновесява от тази на другото. Голяма мъдрост е това, че тези четири Евангелия са дошли до съвременния цивилизован свят. По този начин човек бива запазен да не бъде подхванат само от един поток, който би го обсебил напълно, както е случаят с толкова много членове на секти – ако би бил под влияние на само едно Евангелие. Когато човек е под въздействието само на ЕДНО Евангелие, става съвсем ясно как това води до трайна халюцинация.
Всъщност днес е съществено човек да се откаже от много свои субективни склонности , от много, към които е привързан и което смята за набожно или умно. Човечеството преди всичко трябва да търси универсалност и смелостта да гледа на нещата от всички страни.
Желая да ви кажа това днес, така че вие да можете да осъзнаете, че това което се старая да внеса в човечеството, има наистина по-дълбоки основи, отколкото само някакъв вид субективен предразсъдък. Всъщност може да се каже, че това е разчетено от знаците и времената и че ТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОПОВЕСТЕНО
СПРЕТЕ ДА НИ ТРОВИТЕ. УБИЙЦИ.

Потребителски аватар
sawo
Site Admin
Site Admin
Мнения: 5795
Регистриран: пон юли 26, 2004 9:33 am
skype: sawo_1337
Местоположение: ./
Контакти:

Re: АРИМАНОВА ИЗМАМА

Мнение от sawo » ср мар 23, 2011 14:45 pm

А как по-точно можем да придобием фактическо схващане за Христос? Поне на мен не ми стана напълно ясно от текста.
Случайно да знаеш дали има някъде достъпни книги на този автоp?
Изображение

Отговори