Мъжът и жената обичат различно

Как да съчетаем духовното с научното или още една гледна точка за живота

Модератор: lutar

Правила на форума
В този форум важат всички общи правила на форума. И нека уважаваме българския език
Отговори
Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

Мъжът и жената обичат различно

Мнение от lutar » ср юни 23, 2004 11:34 am

Ето нещо интересно, което открих и което мисля че може да бъде от полза на доста хора

Мъжът и жената обичат различно
В.В.: Тук е много уместно следното изказване на Рудолф Щайнер:
"Любовта на жената е много различна от любовта на мъжа. При жената любовта наистина произтича от въображението и е винаги свързана със създаването на образи. Тя никога не обича мъжа такъв какъвто е в неговия обикновен, банален живот - моля, да ми простите за откровението, но в края на краи щата, мъжът не е точно този обект, в който една жена със здраво въображение би се влюбила -, а в женската любов винаги има нещо повече, жената втъкава в своята любов идеала, който е получила като небесен дар. Мъжът, от друга страна, винаги обича желаейки, неговата любов винаги е оцветена с желание. Това разграничаване трябва да бъде правено, без значение дали се разкрива в по-идеалистичен или по-реалистичен смисъл. И най-високият идеал все пак може да съдържа идеални желания; а това, което е най-ин стинктивно и разумно, може да бъде продукт на въображението. Но това е радикалната разлика между мъжката и женската любов. Женската е напоена с въображение, а мъжката - с желание. Така те могат да образуват нещо, което се хармонизира в живота “*3.
В. Гедеке: Това е фундаментално изявление на Рудолф Щайнер относно различните начини, по които мъжът и жената обичат. Разбира се, в любовта на младия мъж има елемент на въображение, който при първото вълнение на влюбеността боготвори своята възлюбена като принцеса, а при влюбеността на младото момиче може също да има аспекти на желание, но най-общо би могло да се каже, че мъжката любов се характеризира с копнеж или желание. Той иска да влезе в притежание на това, което е пред него, а именно красивото момиче. Докато момичето винаги живее с въображаемата картина на това, в което тя мисли, че момчето ще се превърне един ден. Днес това е наистина нещо, което много жени преживяват с голяма доза страдание: фактът, че днес мъжът такъв, какъвто е без съмнение не е толкова за обичане. Това е причината жените да имат нещо като основен "пе дагогически ерос" спрямо мъжете! Те никога не са доволни от това, което са мъжете в момента. Много от тях искат да ускорят мъжкото развитие; на най-примитивно ниво това е жената, която подтиква своя мъж да на предва в кариерата си. Разбира се това се повтаря и на по-високи нива, например при човек на изкуството, който дължи своето развитие на вдъхновяващата, насърчаваща и преобразяваща природа на своята партньорка. Но това не трябва да бъде разглеждано едностранчиво.
Но цитатът от Рудолф Щайнер, който току-що прочетохте, е извънредно осветляващ зa характерните отлики между мъжката и женската любов. В края на краищата, когато възникнат проблеми във връзката, често се слу чва жената да укорява мъжа, че той е същият, какъвто винаги е бил и въобще не се е променил; докато повечето мъже се оплакват, че жените им сега са напълно различни отколкото по времето, когато са се оженили. Повечето от тях биха искали да се върне малкото, покорно, красиво момиче от старите времена; а жените биха искали техните мъже най-сетне да сложат действията си в ред и да порастнат.

Парадоксалната природа на сексуалността
В.В.: Как бихте дефинирали идеята за сексуалността?
В. Гедеке: Бих искал да отнеса термина сексуалност единствено към същинския сексуален акт или дейност, без по-широката интерпретация, дадена от фройдистките психоаналитици, в която към него са отнесени много дру ги неща, без те да имат пряка връзка. Бих желал сексуалността да бъде разбирана с оглед на това, което става между хората с посредничеството на техните сексуални органи.
В.В.: Вие споменахте за присъщата на сексуалността парадоксална природа. Какво имахте предвид?
В. Гедеке: Това, което ще кажа не може да се базира на преки указания на Рудолф Щайнер, но се надявам да бъде разбрано. Трябва да се разграничава това, което се случва в душата и в тялото по време на сексуалния акт. Сексуалният съюз като такъв е един жест на симпатия. Симпатия дотолкова, доколкото човек се стреми към другия извън себе си, отваря не само душата, но и тялото си; например, когато разтваря ръце за прегръдка. Трудно е да се обединиш сексуално с кръстосани ръце и крака. Този физически жест на отваряне принципно се отнася в еднаква степен към мъжа и жената: човек се отваря, обръща се към другия и се слива с него. Тези жестове на симпатия и отваряне са жестове на топлина и внимание, до самата кулминационна точка на полита щия флуид, която също е акт на симпатия и отдаденост!
В.В.: Свързвате ли това по еднакъв начин с мъжа и жената?
В. Гедеке: Да, защото и при двамата основният жест е един и един и същ и вие ще откриете аспекти от него по време на целия сексуален акт. Така може да се каже, че физическият съюз между мъжа и жената в много по-голяма степен е израз на душевна симпатия, внимание и чувства, дори обич.
От друга страна, душевната част на това е, че ние желаем нещо, искаме да имаме нещо. Проблемът е, че по време на физическия акт почти не възприемаме и не преживяваме партньора в своята душа, защото сме заети почти изключително с възприемането на своето собствено физическо състояние. Когато срещаме един човек и говорим с него, ние го срещаме физически, но физическият аспект остава на заден план и обикновено е само посредник и мост от едната душа към другата. Но в момента, когато се докоснем физически, особено в случая на сексуалния акт, ние вече не преживяваме другия, не изживяваме сексуалното докосване като мост към него, а по-ско ро преживяваме своето собствено физическо състояние; и се наслаждаваме на това. Но тази наслада е жела ние.
В трета глава на своята "Теософия" Рудолф Щайнер говори за желанието; то е свързано с душата и е съставено от симпатия и антипатия, като доминират силите на антипатията. Те водят до това изживяване единствено на себе си. Доколкото желанието върви редом със сексуалността (това незменно е така, имайки предвид начина, по кой то днес е устроено човешкото същество) в душата сексуалният акт ни разделя от другото човешко същество. Нямам предвид сексуалността като физически процес, а нейния душевен аспект на желанието. Той с присъщите му сили на антипатия ни разделя един от друг, докато физическата част със своята симпатия ни обединява. Такъв е присъщият за секса парадокс!
В.В.: Какви заключения правите от това противоречие?
В. Гедеке: На първо място, това е просто излагане на фактите. Следствието от тези факти е, че чистият секс, когато нищо друго не се направи, за да се установи връзка в душите, постепенно ще доведе до все по-голямо и по-голямо отделяне един от друг.
В.В.: Това е твърде очевидно!
В. Гедеке: Какво искате да кажете с "очевидно"? Огромно число хора са го преживели, но дали са го разбрали? Идеите, изложени по-горе, спомагат да се разбере неизбежността на казаното.

Хронос поглъща своите деца
В.В.: Доколкото разбирам, Вие казвате, че хора при които вече не съществува душевна връзка и всичко, кое то правят е секс, постепенно ще се отдалечат един от друг. С други думи, ако няма нищо друго освен секс, това няма да доведе до никъде. Как стои въпросът с хора, които се обичат и имат душевна връзка; няма ли сексът, въпреки всичко, да внесе елемент на отчуждение в душевния съюз?
В. Гедеке: Това разделение или отчуждение не става само, когато хората повече не се обичат, то се появява и когато любовта все още съществува. Ако те не развиват истински душевни връзки в други области освен сексуалния живот силите на антипатията присъщи на сексуалното желание ще убият и последните следи симпатия в душевното им разположение. Хронос изяжда своите деца; това е митологическият образ на този процес. Превръщайки се в секс, любовта изяжда самата себе си.
В.В.: Ако правилно разбирам, Вашите коментари не се ограничават само до връзки, които вече не функционират. Казвате, че сексуалността работи като един вид вграден разрушителен елемент, бомба със закъснител дори и при добри любовни взаимотношения?
В. Гедеке: Много правилно! Ясно е, че тази "бомба със закъснител" тик-така неминуемо и безпощадно. Ако партньорите не изградят връзка на ниво душа и дух, тя ще ги раздели. Но ако подхранват своята връзка в душата и духа си, решаващият фактор ще бъде дали общността, която израства, ще бъде достатъчно силна, за да балансира силите на антипатията присъщи на желанието на всеки от тях, отново и отново.
В.В.: Считате ли, че силите на антипатията характерни за желанието са дотам силни, та да работят по толкова разрушителен и отчуждаващ начин? Все пак, по време на сексуалния акт сближаването с другия човек е твърде възможно.
В. Гедеке: Според мен това е недобре пресметнат оптимизъм или някакъв вид рекламна мистификация.
В.В.: Нито едното, нито другото!
В. Гедеке: Осмелявам се да поставя под съмнение въпроса дали двама човека въобще могат да станат близки само чрез секс.
В.В.: Друга критика от хора, които сме интервюирали по въпроса за брака и партньорството (между другото, критиката е от жени) е, че в реалния живот, когато трябва да се установи близост, далеч по-
голяма важност се придава на секса, отколкото на това, което се нарича "гореща напитка заедно вечер" (има се предвид кратък, период от време всеки ден, когато партньорите са заедно и разказват за случилото се през деня, като по този начин си общуват душевно).
В. Гедеке: Да, това е така и може да бъде добре забелязано по време на първите две години от връзката, защото приблизително толкова продължават естествените сили на "влюбеността", които дотогава обикновено са изразходва ни, освен ако нещо ново не е било изградено в областта на душата и духа. Не твърдя, че сексуалният акт е лишен от сили, които водят до близост. Напротив, тези по-дълбоки сили са действително физическите и жизнените сили. Разбира се, че сексуалността също така включва изживяването на единение и близост, но опитът учи, че това бързо се изяжда от другия компонент, т.е. от силите на антипатията. След две години всичко свършва.
В.В.: Бихте ли казали нещо повече за това? Все още, намирам за трудно да се схване начина, по който сили те на антипатията работят разрушително в сексуалното желание и по какви специфични начини, антропософски казано, те атакуват различните съставни части на личността и съответния партньор.
В. Гедеке: Колкото повече човек е погълнат от себе си, толкова по-малко е отворен към своя партньор. Обаче сексът е предимно себе-обвързващо занимание, въпреки че включва и друг човек. Сексуалният процес е носи тел на вътрешно присъщ и непрекъснат риск от принизяване на другия човек до обект, а именно до обект за свое собствено задоволяване. Ето защо, сексуалността се среща в толкова разновидности, при които това проличава много ясно, и където човекът отсреща не е нищо друго освен един обект. Но това също е сексуалност. Наистина, фактът, че то е възможно, както и поредицата от възможности и екстремалната природа на някои от случаи те (помислете за тези хаотични индивиди, които сменят своя партньор всекидневно) показват, че сексът може да приема форми, които вече не предполагат взаимопроникваща човешка връзка, а където другият не е нищо друго освен моментен обект. Подобни примери поставят въпроса извън всякакво съмнение. Това, ко ето се наблюдава при проституцията, порнографията и др. (феминисткото движение също много набляга на това) е, че жените са принизени просто до обекти. Всичко това в зародишна форма е присъщо на сексуалността. Ако не беше така, то не би се проявило в такива крещящи форми. Именно този неин елемент и начин на взаимно превръщане в обекти разединява хората.
В.В.: Всичко това има смисъл, но звучи много абсолютно. Така може да се спори, че всеки акт на мислене неизменно съдържа един процес на смърт, но той е добър и необходим за процеса на мисленето. Процесът на смърт е част от процеса на мисленето. Но Вашето мнение за сексуалността изглежда иска да каже, че е по-добре да се преустанови всякаква сексуална дейност.
В. Гедеке: Не това имам предвид. Просто искам да насоча вниманието към факта, че на сексуалността е присъщо нещо парадоксално. И искам да подчертая, че никакъв утилитарен оптимизъм не може да премахне този факт. Човек може да каже например, че е необходимо всеки да живее в съответствие с природата си, но ще от криете, че това не се получава. Всеки, който наистина избира да живее само според природата на своята сексуалност, ще открие, че ще се превърне в едно много отчуждено от останалите хора човешко същество. Защото сексуалността (а нея разискваме сега) е само малка съставна част от целия човек; ако тя се превърне в централна, проблемите на хората ще стават все по-сериозни. От значение е и фактът, че ние говорим за чистата фор ма на сексуалност, без да разглеждаме срещата между хората в душата и духа. Тази уговорка трябва да бъде направена.
В.В.: Нека разгледаме един действителен случай: партньори живеят заедно от няколко години, начално то състояние на влюбеност е отминало, сексуалните контакти следват определена честота......
В, Гедеке: ........ два пъти седмично - според Luther.
В.В.: Бихте ли потвърдили, че силите на антипатията в сексуалните желания на тези партньори, не са толкова силни, че потенциално да разрушат връзката, която и двамата партньора подхранват на душевно и духовно ниво?
В. Гедеке: До тук разгледах само тази част от връзката, която съществува по силата на природата. Вашият въпрос ни отвежда до идеята за развиване на връзката; с други думи, културата като противоположност на природата.
В.В.: Може ли първо да разгледаме един друг аспект: съгласни сме, че сексуалността не е началото и краят на партньорството. Следователно, силите на антипатията вътрешно присъщи на сексуалното желание по никакъв начин не представляват пълния сбор от сили на антипатия работещи и в двамата партньора във всекидневния живот, а са само една негова част. В края на краищата, основна характеристика на човека днес е, че е ориентиран към себе си, основан на самия себе си и използващ другия по егоистичен начин - това е част от всекидневния живот. Защо отдавате такова голямо значение на силите на антипатията на сексуалното желание, които са само част от всички сили на антипатия при човека?
В. Гедеке: Разбира се всичко, което казвате играе голяма и обезпокояваща роля в човешкия живот, но сексуално стта е процес, който достига действително много дълбоко по простата причина, че няма друг случай, при кой то физически да сме толкова близо - дори само от външна гледна точка. Ето защо тези сили имат незабавен ефект. Освен това (простете ми, това е една почти недопустима мисъл днес) този процес е свързан с големите световни процеси на възпроизвеждането. Днес хората са все по-склонни да отричат всичко, което е свързано с въз произвеждането. Простият факт, че все повече се увеличава необходимостта от предотвратяване на бременността, показва колко силно сексуалността, по своята природа е свързана с възпроизвеждането. Това са сили, които достигат далеч отвъд границите на нашето съзнание и възможности. В тази област сме изправени пред си ли (не само в душевните, но също и във физическите процеси), които не подлежат на сравнение.

Достигане душата на другия чрез физически контакт!
В.В.: Нека сега се занимаем с културния аспект: какво да направи човек със сексуалността, така че силите на антипатията да не придобият надмощие в партньорството?
В. Гедеке: Наред с всичко останало е съществено да се балансира наблягането върху сексуалния аспект, нещо ко ето става много бързо, чрез полагане на усилия за участие в живота на другия по един по-всеобхватен начин - не само в сферите на духа и душата, но и във физическата сфера. Имам предвид това, което в наши дни означават целуването и прегръщането. Нещо, което без съмнение са потвърждавали всички жени, с които съм говорил по време на брачни консултации е, че за тях прегръщането и целуването са по-важни, отколкото самият секс. Това означава, че тяхното физическо желание е насочено повече към цялостния физически контакт противопоставен на чисто сексуалния; някой би нарекъл това еротизъм. Съществената особеност на целуването и прегръщането е, че човек не е толкова интензивно погълнат от своето собствено физическо възприятие, а остава по-от ворен за душевно-духовното същество на другия, както е при гледането и говоренето. Както изразът на лицето отразява вътрешните мисли и чувства, така човек е длъжен да се опита да направи физическата среща колкото е възможно по-изразителна за протичащото вътре в него.
Когато се целуваш и в същото време мислиш за следващата си бизнес сделка, процесът ще бъде лишен от някои качества, което потенциално създава затвореност. Тези неща обезценяват физическата среща между хората, качеството на нежността между тях, а душата е изхвърлена извън случващото се поради физическия досег. Вместо това човек трябва да се стреми към обратното, а именно, да се опита да достигне до душата на другия в истинска почуда от него. Физическата среща трябва да бъде като продължение на един разговор, на нещо, което помага на срещата в душите. Жените разбират това много по-добре! При брачното консултиране става много ясно, че те желаят точно това. Следователно, сексуалността трябва да се допълва от нежност и чувства, еротика и от по-всеобхватна телесна среща, която в същото време е и среща в душите.
В.В.: Много от това беше засегнато в нашите разговори за брака и партньорството. Сега, може би, трябва да се спрем на разликите, които съществуват между любовта и секса?
В. Гедеке: Бих искал да насоча вниманието към една книга на Ерих Фром * - "Изкуството да обичаш". Там той изяснява, че любовта е нещо различно от това "да бъдеш влюбен", нещо което пада от небето подобно на дъжд или сняг. Любовта е изкуството на душевна активност към друго човешко същество, изкуство, което трябва да бъде научено. Любовта не става от само себе си; тя не е способност, която притежаваме по начало, а не що, което трябва да бъде овладяно чрез практикуване. От факта, че сексуалността е представена като една от силите на природата и за нея не е необходим процес на учене, както е при повечето нормални индивиди, следва, че любовта и сексуалността са две напълно различни неща. Мисля, че за да се преодолеят разделящите последствия на сексуалността, е важно партньорите наистина да имат воля да изучат изкуството да обичат и да напра вят първите стъпки в това отношение, които са очертани от Ерих Фром. Ако такава воля не е налице, колко то и колеблива и непохватна да е тя, разделящия аспект на сексуалността ще окаже въздействие. За повече под робности от изкуството да обичаш препоръчвам книгата на Ерих Фром.
* Ерих Фром, 1900-1980, бележит мислител на XX век, в областта на психологията, философията и социалните науки - Бел. прев.
В.В.: Как ще дефинирате нежното чувство и еротиката?
В. Гедеке: И двете са подходящ израз на този вид любов.

Между нежността и секса
В.В.: Нека се върнем към онзи момент, който Вие определихте като "изживяване на нежността и сек са като процеси на живота, противоположни на душевните и телесни процеси".
В. Гедеке: Разбира се начинът, по който човек се справя със сексуалността е от решаващо значение. Проблематичната страна на секса няма нищо общо с физическо-етерния процес, а по-скоро с факта, че той е придружен от желание. Желанието е душевна сила, при която антипатията е по-силна от симпатията (виж "Теософия" на Рудолф Щайнер, главата"Душевният свят"). След като разберат, че желанието фактически унищожава любовта, се появява въпросът до каква степен човек ще успее да освободи своя сексуален живот от това качество на желанието. Друг е въпросът дали ще бъде успешно.
В.В.: С други думи заглушаване на сексуалността?
В. Гедеке: Не, тънкостта е в това, че в сексуалността физическо-етерната природа е тясно свързана с душевна та природа. Физическият акт на себеотдаване, изливане към другия, е жест на любов, топлина и преданост. Той определено е израз на обич! Но е непрекъснато торпилиран от желанието да притежаваш, при което по начало човек възприема единствено собственото си физическо състояние. Следователно, важно е да се стремим да превърнем физическата среща в мост към другото същество, към неговата душа.
В.В,: Бихте ли обяснили това по-подробно?
В. Гедеке: Една реална възможност за това е да се намали колкото е възможно астралния елемент на движени ето по време на целия сексуален акт. Колкото е по-спокоен сексуалният съюз, толкова по-душевен може да е той и толкова по-голям е шансът за човешка среща. От друга страна, колкото по-страстно е цялото нещо, толкова по-обзет е човек от самия себе си! Разбира се, днес това може да бъде постигнато само отчасти, но са възможни усилия в тази насока.
Освен това, трябва да отбележим, че осезанието само по себе си е неспособно да възприема външния свят, а само промените, които той причинява върху или в тялото. Слухът, от друга страна, е духовно сетиво, защото чрез ушите си аз чувам цялото звучащо същество, с очите си виждам само повърхността на предметите, но не и вът ре в тях, а с носа и езика, дори нещо от другата субстанция се изгубва вътре в мен, т.е. тук е налице израз на антипатия.
В.В.: Разглеждате ли акта на приемане на нещо навътре като израз на антипатия?
В. Гедеке: Актът на затваряне показва антипатия, разделяне от света, при което нещо трябва да бъде взето като притежание, прието навътре и отнето от света. Симпатията е акт на свързване със света. Но когато вдишвам, да кажем уханието на роза, тогава това ухание остава в мен и бива загубено за света. Аз го ограбвам, пра вя го лично притежание и тук е налице качеството антипатия.
Докосвайки едно тяло аз отбелязвам само въздействието му върху мен - това е начинът, по който осезанието ра боти във физически смисъл. Аз възприемам различните състояния на моето собствено тяло. И имайки предвид факта, че сексуалността работи преди всичко чрез осезанието, става ясен присъщият й проблем, а именно, че ние се затваряме за това, което искаме да възприемем - другия човек. Ние активно искаме да прехвърлим бариерите на това сетиво осезание и да стигнем до другия. Възможно е да практикуваме това в контекста на целуването и прегръщането, защото тогава нещата са много по-прости; ето защо, в интервюто за сексуалността, аз наблегнах на аспекта нежност.

Отговори