Вишият Аз

Как да съчетаем духовното с научното или още една гледна точка за живота

Модератор: lutar

Правила на форума
В този форум важат всички общи правила на форума. И нека уважаваме българския език
Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

Вишият Аз

Мнение от lutar » вт авг 10, 2004 14:30 pm

Както е посочено, във всяко човешко същество, наред с обикновения човек, съществува и един по-висш човек. Той остава скрит дотогава, докато бъде пробуден. И всеки сам може да го пробуди в себе си, единствено със собствени сили. Докато този по-висш човек остава спящ, остават спящи и висшите способности, които водят до свръхсетивните познания.

Едно необходимо условие за пробуждането на “вътрешния човек” е постигането на едно вътрешно спокойствие, състояние на тишина на душата, търпеливост, вътрешна сигурност. Външните обстоятелства притискат вътрешния човек от всички страни, ако той не овладее своя живот и му позволи да го насочва насам или натам. Подобен човек е “като растение, което е принудено да се развива в пукнатината на една скала. То загива, ако не си извоюва жизнено пространство. А пространство за вътрешния човек не могат да осигурят никакви външни сили; това може да постигне само вътрешното спокойствие.Външните условия могат да променят само външната страна на живота; те никога не могат да пробудят “духовния човек”. Окултният ученикът трябва сам да роди в себе си новия, висш човек.

И тогава този “висш човек” става “вътрешния повелител”, който уверено насочва всички действия на външния човек. Докато външният човек има надмощие, “вътрешният” е негов роб и не може да развие своите сили. Ако моите натроения зависят от друг, а не от мен, аз не съм още господар на себе си, аз все още не съм открил “Повелителя в себе си”. Аз трябва да развия в себе си такава способност, с чиято помощ външните сетивни впечатления да ми оказват единствено определеното от мен въздействие; едва тогава аз мога да стана окултен ученик.”

Средството към свръхсетивното познание е медитацията, описана от много автори.
Благодарение на медитациите ученикът напълно се преобразява, започва да си изгражда нови представи за действителността и всички неща добиват за него друго значение.

Важно напътствие, което дават Учителите, е че това преобразяване не трябва да откъсва ученика от света, който трябва старателно да изпълнява своите всекидневни задължения. Ученикът вижда, че и най-незначителното действие, което извършва, и най-незначителното изживяване, през което минава, са свързани с великите сили и Същества на Космоса. И когато благодарение на медитирането той вникне в естеството на тази връзка, той ще поеме всекидневните си грижи и задължения с нова, нарастваща енергия. Защото сега той знае: всичко, което прави и всичко, което понася, той го прави и понася в името на великия духовен Космос. От медитацията блика сила за живот, а не апатия и леност.
Окултният ученик тръгва с уверена крачка по житейския път. Каквото и да срещне по него, той продължава напред. По-рано той не знаеше защо работи и страда; сега знае това.

“Този, който чрез медитацията се издига до състоянието, в което човек може да се свърже с Духа, пробужда в себе си нещо, което е вечно и не се ограничава нито от раждането, нито от смъртта. В него могат да се съмняват само онези, които не са го изживяли в себе си.”

Науката за Духа говори за вечността на истинската човешка същност, за нейните прераждания. “Често се задава въпросът: защо човек не знае нищо за своите изживявания , които се простират преди раждането и след смъртта? Но този въпрос трябва да се задава по друг начин: Как се постига това знание? Пътят е скрит в правилната медитация. Там са спотаени спомените за онези изживявания, които са отвъд раждането и смъртта. Всеки може да стигне до това познание. Всеки носи в себе си способността сам да вниква, сам да вижда всичко онова, за което учат истинската мистика, науката за Духа.”

Ясно е, че само едно същество, разполагащо с уши и очи, може да възприема звуци и цветове. А самото око не може да възприеме нищо, ако липсва светлината, която прави видими предметите.
Висшият Аз всъщност е онази същност, свързана с нас, която притежава развити духовни възприемателни органи, духовни уши и очи, способна да възпламенява духовната светлина и да прави наблюдения в духовния свят. Човек започва да усеща не само себе си като новороден Аз, но и духовните факти и Същества около себе си, също както чрез физическите сетива възприема физическия свят.

Окултните Учители подчертават, че е много важно да се помни, че с укрепването на душевните сили настъпва такъв подем на себелюбието и егоизма, какъвто обикновеният душевен живот изобщо не познава. Ако някой смята, че в този момент може да се говори за обикновеното себелюбие, би означавало да допусне сериозна грешка. На тази стемен от развитието себелюбието израствало до такива размери, че придобивало облика на природна сила в човешката душа и само една здраво обучена воля може да победи този егоизъм. Въпросният егоизъм, посочват окултистите, не се поражда от духовното обучение; той винаги е съществувал, но чрез духовните опитности той бива осъзнат. Ето защо обученето на волята трябва да бъде включено в цялостното духовно обучение. Учителите подчертават, че за човека съществува силен стремеж към блаженство в света на имагинациите, до който той достига. Той трябва да заличи себе си в този свят, срещу което обаче се борят най-яростните инстинкти на егоизма.

“Лесно може да възникне убеждението, че упражненията за духовното обучение са нещо странично, което не държи сметка за моралното развитие на душата. Срещу подобно убеждение трябва да изтъкнем, че моралната сила, необходима за победата над егоизма, не може да бъде постигната без моралната стойност на душата да бъде издигната до определена степен на развитие. Напредък в духовното обучение е немислим, ако в същото време човек не усети необходимостта от морално извисяване. Без морална сила победата над егоизма е невъзможна. Всяко твърдение, че духовното обучение не е в същото време и морално обучение, не отговаря на истината.

Само ако подобни изживявания са напълно непознати за даден човек, той може да повдигне възражението: а как може човек да е сигурен, че когато вярва в своите духовни възприятия, той има работа с реални процеси, а не с внушения (видения, халюцинации и т.н.)?

Нещата обаче стоят така, че онзи, който е постигнал една определена степен в духовното обучение, може да различава своята собствена представа от духовната реалност, също както здравомислещият човек може да различи представата за едно нагорещено желязо от действително нагорещеното желязо, което докосва с ръката си. Разликата се установява не от нещо друго, а от нормалното изживяване.също и в духовния свят, пробният камък идва от самият живот. Както всеки знае, че в сетивния свят представата за един железен предмет, колкото и нагорещен да си го представяме, не изгаря пръстите, така и обученият окултен ученик знае дали изживява духовен факт само в своето въображение, или пробудените му духовни възприемателни органи долавят реални факти или Същества. За да не стане окултният ученик жертва на една или друга измама в това отношение, той трябва да съблюдава определени правила в хода на духовното обучение:

От изключително важно значение е, когато в ученика възниква съзнанието за новородения Аз, той да постигне едно точно определено състояние на душата. Защото чрез своя Аз човек се разпорежда със своите усещания, чувства, представи, със своите инстинкти, желания и страсти. В душата възприятията и представите не могат да бъдат предоставени сами на себе си. Те трябва да бъдат насочвани от мисленето. Азът е този, който прилага законите на мисленето и чрез тях внася ред в света на представите и мислите. По същия начин стоят нещата и с желанията, инстинктите, влеченията, страстите. Етичните принципи стават господари на тези душевни сили. А чрез нравственото съждение, Азът става господар на душата в тази област. Когато от своя обикновен Аз човек извлича един по-висш Аз, първият става в известен смисъл самостоятелен. От него се отнема толкова жизнена сила, колкото се влага в израстването на висшия Аз.

Може да възникне и следният случай: даден човек все още не е изградил в себе си най-добрата разсъдъчна способност и най-точните закони на мисленето, и въпреки това иска да роди своя висш Аз. На своя обикновен Аз той ще предостави толкова от разсъдъчната способност, колкото е развил досега. И ако мисленето, общо взето е неподредено, тогава в обикновения Аз – който междувременно е станал самостоятелен – ще се появи неподредено, объркано и фантастно мислене. И понеже при такава личност новороденият Аз също може да се окаже твърде слаб, дезорганизираният низш Аз ще вземе надмощие в процесите на свръхсетивното виждане и съответният човек няма да може да прояви точната си способност за съждение спрямо свръхсетивния свят. Но ако би развил в достатъчна степен способността за логическо мислене, той би могъл спокойно да предостави своя обикновен Аз на неговата самостоятелност.

Така стоят нещата и в моралната област. Ако човек не е постигнал точност и сила в моралното съждение, ако не е станал в достатъчна степен господар над своите влечения, инстинкти и страсти, той ще тласне своя обикновен Аз в една област, където действуват тъкмо споменатите душевни сили. Може да се случи така, че в проверката на свръхсетивното познание човек да не прояви онзи висш усет за истината, какъвто проявява спрямо физическия свят. И при такъв “разхлабен” усет за истината той би могъл да вземе за духовна реалност всичко, което всъщност е само плод на неговата фантазия. В този специфичен усет за истината трябва да действуват здравината на моралното съждение, сигурността на характера и неподкупната съвест, които са изработени в обикновения Аз, преди висшият Аз да се е ангажирал в свръхсетивното познание.

Това не трябва да се превръща в някакво застрашително предупреждение срещу обучението, но все пак на него трябва да се погледне напълно сериозно.

Който има силната воля да върши всичко, което довежда първият Аз до вътрешна сигурност в неговите действия, той няма защо да се плаши от освобождението на втория Аз в хода на духовното обучение.

Всяко истинско духовно обучение винаги посочва на окултния ученик определени качества, които той трябва да развие с помощта на съответни упражнения. Преди всичко това са: власт на душата върху нейните мисли, чувства и воля. Начинът, според който се постига тази власт, има двойна цел. От една страна, в душата трябва да се вложат до такава степен здравина, сигурност и равновесие, че тя да съхрани тези качества дори тогава, когато от нея се ражда вторият Аз. От друга страна и вторият Аз трябва да получи крепкост и вътрешна сигурност още в началото на своя път.”

И развитието на този висш Аз ще ни отведе и до по-висшите еволюционни етапи на човека.

Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

Висши Степени на Съзнанието

Мнение от lutar » вт авг 10, 2004 14:57 pm

Тук следва едно по-подробно описание на висшите степени на съзнанието, за които стана дума преди. При “нормална” еволюция човек ще ги достигне на бъдещите планетарни въплъщения на Земята: Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещият Вулкан.

Данните са извлечени от хрониката Акаша и описани от Рудолф Щайнер в книгата “Евангелието на Лука”.

На сегашната степен на нашето развитие ние притежаваме т.нар. “предметно” съзнание, което “възниква благодарение на обстоятелството, че наблюдаваме света чрез нашите сетива, след което прибягваме до помощта на нашия разум и останалите душевни способности. Обаче съществуват и други три степени на познание. Първата степен имаме под формата на т.нар. имагинативно познание, втората степен е тази на инспиративното познание и третата степен е тази на интуитивното познание, разбира се, когато схващаме думата “интуиция” в нейния истински духовно-научен смисъл.

Кой притежава имагинативното познание? Притежава го онзи човек, пред чийто духовен поглед се простира това, което се намира зад сетивния свят и то под формата на образи, под формата на величествена панорама от образи, които нямат нищо общо с това, което в обикновения живот наричаме “образи”. Независимо от обстоятелството, че зад имагинативните образи не съществува нищо от това, което наричаме триизмерни закони на пространството, съществуват и ред други особености на тези имагинативни образи, които не могат да бъдат сравнени с нищо от видимия сетивен свят.

Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин. Нека да си представим, че пред стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха. Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри, и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв. Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение – разбира се, след съответната медитативна подготовка – тогава този цветен образ просо оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят. С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.

Представете си за един миг такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможни начини и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно Същество. Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове – бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всички те са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни Същества. Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят. В този случай обичайната езикова употреба на думите “имагинация” и “въображение” е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят. Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание.

В имагинативния свят пред човека застава всичко онова, което се намира зад сетивния свят и което не може да бъде възприето с т.нар. “физически сетива”, какъвто е случаят, например, с човешкото етерно и астрално тяло. Следователно, този, който опознава света като ясновидец, т.е. с помощта на имагинативното познание, започва да различава висшите Същества откъм тяхната външна страна, както например, минавайки по улицата, Вие се разминавате с хората, но ги наблюдавате само външно. Вие ги опознавате много по-точно, когато имате възможност да разговаряте с тях. Тогава чрез всичко, което те споделят, Вие се добирате до съществени подробности, твърде различни от онова, което научавате за тях при една бегла среща. И така, когато минавате покрай един човек – нека да си послужим с един обикновен пример – Вие съвсем не можете да прецените дали той таи в душата си страдание или радост и дали душата му е обзета от скръб или възхищение. Но когато разговаряте с този човек, Вие ще научите много повече. В единия случай той Ви показва само своята външна страна, а в другия той сам разкрива част от своята душевност. Така стоят нешата и със Съществата на свръхсетивния свят.

Този, който се запознава със Съществата на свръхсетивния свят като ясновидец чрез имагинативното познание, той се запознава – така да се каже – само с външната духовно-душевна страна. Обаче, когато се издигне от имагинативното познание до инспиративното познание, тогава той започва да чува тези Същества. Сега започва едно истинско общуване с тях. Сега те сами разкриват кои са и какво представляват. Ето защо инспирацията е една по-висша степен на познание, отколкото чистата имагинация и тя позволява на човека да научи много повече за свръхсетивните Същества, много повече от всичко онова, което може да бъде постигнато чрез имагинативното познание.

Една още по-висша степен на познание, това е интуицията. Разбира се, стига думата “интуиция” да се употребява не в обикновения смисъл, когато под “интуиция” се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само когато понятието “интуиция” се разбира в неговия действителен антропософски смисъл. Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества. Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание. Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял – така да се каже – своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях. И понеже това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава “намирам се, стоя в Бога”, е напълно оправдан.”

За един от великите учители по състрадание и любов, Гаутама Буда, и неговото учение за осемстепенния път Рудолф Щайнер привежда много интересна информация в същата книга, част от която ще изложа в друга тема.

А сега да продължим със висшите степени на съзнанието:

“Съществува възможност човек да усвои и трите степени на свръхсетивното познание. Но възможно е също, например, в една от своите инкарнации човек да достигне само до степента на имагинацията; тогава пред този ясновидец, който е стигнал само до степента на имагинацията, остават напълно скрити онези области от духовния свят, които могат да бъдат овладяни единствено чрез инспирацията и интуицията. Тези хора определяме като “ясновидци”. Днес съвсем не е общоприето хората да бъдат направо довеждани до по-висшите степени на свръхсетивното познание, без преди това да са минали през степента на имагинацията, така че за нашите съвременници едва ли има възможност – така да се каже – имагинацията да бъде “прескочена” и те да попаднат направо в полето на инспирацията и интуицията. Обаче всичко, което днес би било неправилно, в определени исторически епохи е представлявало нещо обичайно и нормално.

Да, през определени исторически епохи различните степени на свръхсетивното познание можели да бъдат “разпределяни” между едни или други индивидуалности, така че едни от тях да стигат само до имагинацията, други до инспирацията, трети до интуицията. В много от древните светилища, в много от мистерийните центрове на древността е имало хора с отворени духовни очи, чийто поглед прониквал единствено в областта на имагинацията, достигайки до символния свят на образите. Благодарение на това обстоятелство те развиваха предимно своите имагинативни способности. Те бяха обучавани точно в този смисъл и в душите им живееше следното настроение: в рамките на тази инкарнация аз се отказвам от по-висшите степени на инспирацията и интуицията, но за сметка на това трябва да обуча себе си в областта на имагинацията.

Но тук беше наложително и още нещо. Всеки, който постига единствено имагинативното познание и се отказва от света на инспирацията и интуицията, живее в един свят на несигурност. Когато човек се потопи в безкрайния и подвижен свят на имагинацията, той плува в него насам и натам, без всъщност да е наясно с посоката и целта. Ето защо през епохите и всред народите, където определени хора се отказваха от по-висшите степени на свръхсетивното познание, се налагаше следната необходимост: ясновидците, а такива бяха по-голяма част от учениците, трябваше да се обърнат с пълно доверие към онези, които разполагаха с инспиративното и интуитивното познание. Само в този случай човек можеше да си каже: “Ето пътя! Ето целта!”

Например, лишеният от инспиративно познание не можеше да си каже: “За да стигна моята цел, аз трябва да поема точно по този път!” И ако човек не можеше да изрече тези думи в себе си, той трябваше да се обърне към опитното ръководство на друг човек. Ето защо с право се подчертава, че онзи, който е постигнал единствено имагинативното познание, на всяка цена трябва да се обърне към своя ръководител, към своя гуру, който да му посочи истинския път и истинската цел.

От друга страна, за определени периоди от развитието на човечеството беше полезно – днес това вече не се практикува – някои хора да надхвърлят имагинативното познание и да бъдат издигнати направо до инспиративното познание или по възможност направо до интуитивното познание. Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе си имагинативните образи на духовния свят. Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят. Такива хора ще наричаме посветени. Представете си за миг, че между Вас и друг човек има една стена и Вие не можете да виждате този човек, обаче Вие го чувате как говори през стената. Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: хората да се отрекат – така да се каже – от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества. За такива хора казваме, че са надарени с вътрешното слово – противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.

За определени епохи от развитието на човечеството, характерно за Мистериите беше това, че там действуваха тъкмо тези два вида свръхсетивни опитности, чрез ясновидците и посветените. И благодарение на обстоятелството, че даден окултист се отказваше от това, което другият можеше да възприеме, всеки от тях беше в състояние да развие още по-точно и по-ясно това, което беше по неговите сили. По този начин в Мистериите (древните окултни центрове) се получаваше едно прекрасно и чудно взаимодействие. Единият лесно можеше да съобщи на другия това, което беше изпитал чрез своето собствено обучение. Това беше напълно възможно през времената, когато между човек и човек имаше такава степен на доверие, което днес е просто изключено – чисто и просто поради самия характер на съвременната епоха. Днес човек далеч не вярва така силно на другия, на описанията му за образите от имагинативния свят, за да прибави на свой ред и онова, което сам познава чрез самата инспирация. Днес всеки човек иска да се убеди със собствените си очи. Това изискване е напълно оправдано за нашата епоха. Днес твърде малко хора биха се задоволили с едно частично развитие на имагинацията, както е било общоприето за определени времена от миналото. Ето защо за съвременния човек е необходимо да мине постепенно и през трите степени на висшето познание, без да пропусне нито една от тях.
Тук следва едно по-подробно описание на висшите степени на съзнанието, за които стана дума преди. При “нормална” еволюция човек ще ги достигне на бъдещите планетарни въплъщения на Земята: Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещият Вулкан.

Данните са извлечени от хрониката Акаша и описани от Рудолф Щайнер в книгата “Евангелието на Лука”.

На сегашната степен на нашето развитие ние притежаваме т.нар. “предметно” съзнание, което “възниква благодарение на обстоятелството, че наблюдаваме света чрез нашите сетива, след което прибягваме до помощта на нашия разум и останалите душевни способности. Обаче съществуват и други три степени на познание. Първата степен имаме под формата на т.нар. имагинативно познание, втората степен е тази на инспиративното познание и третата степен е тази на интуитивното познание, разбира се, когато схващаме думата “интуиция” в нейния истински духовно-научен смисъл.

Кой притежава имагинативното познание? Притежава го онзи човек, пред чийто духовен поглед се простира това, което се намира зад сетивния свят и то под формата на образи, под формата на величествена панорама от образи, които нямат нищо общо с това, което в обикновения живот наричаме “образи”. Независимо от обстоятелството, че зад имагинативните образи не съществува нищо от това, което наричаме триизмерни закони на пространството, съществуват и ред други особености на тези имагинативни образи, които не могат да бъдат сравнени с нищо от видимия сетивен свят.

Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин. Нека да си представим, че пред стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха. Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри, и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв. Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение – разбира се, след съответната медитативна подготовка – тогава този цветен образ просо оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят. С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.

Представете си за един миг такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможни начини и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно Същество. Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове – бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всички те са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни Същества. Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят. В този случай обичайната езикова употреба на думите “имагинация” и “въображение” е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят. Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание.

В имагинативния свят пред човека застава всичко онова, което се намира зад сетивния свят и което не може да бъде възприето с т.нар. “физически сетива”, какъвто е случаят, например, с човешкото етерно и астрално тяло. Следователно, този, който опознава света като ясновидец, т.е. с помощта на имагинативното познание, започва да различава висшите Същества откъм тяхната външна страна, както например, минавайки по улицата, Вие се разминавате с хората, но ги наблюдавате само външно. Вие ги опознавате много по-точно, когато имате възможност да разговаряте с тях. Тогава чрез всичко, което те споделят, Вие се добирате до съществени подробности, твърде различни от онова, което научавате за тях при една бегла среща. И така, когато минавате покрай един човек – нека да си послужим с един обикновен пример – Вие съвсем не можете да прецените дали той таи в душата си страдание или радост и дали душата му е обзета от скръб или възхищение. Но когато разговаряте с този човек, Вие ще научите много повече. В единия случай той Ви показва само своята външна страна, а в другия той сам разкрива част от своята душевност. Така стоят нешата и със Съществата на свръхсетивния свят.

Този, който се запознава със Съществата на свръхсетивния свят като ясновидец чрез имагинативното познание, той се запознава – така да се каже – само с външната духовно-душевна страна. Обаче, когато се издигне от имагинативното познание до инспиративното познание, тогава той започва да чува тези Същества. Сега започва едно истинско общуване с тях. Сега те сами разкриват кои са и какво представляват. Ето защо инспирацията е една по-висша степен на познание, отколкото чистата имагинация и тя позволява на човека да научи много повече за свръхсетивните Същества, много повече от всичко онова, което може да бъде постигнато чрез имагинативното познание.

Една още по-висша степен на познание, това е интуицията. Разбира се, стига думата “интуиция” да се употребява не в обикновения смисъл, когато под “интуиция” се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само когато понятието “интуиция” се разбира в неговия действителен антропософски смисъл. Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества. Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание. Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял – така да се каже – своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях. И понеже това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава “намирам се, стоя в Бога”, е напълно оправдан.”

За един от великите учители по състрадание и любов, Гаутама Буда, и неговото учение за осемстепенния път Рудолф Щайнер привежда много интересна информация в същата книга, част от която ще изложа в друга тема.

А сега да продължим със висшите степени на съзнанието:

“Съществува възможност човек да усвои и трите степени на свръхсетивното познание. Но възможно е също, например, в една от своите инкарнации човек да достигне само до степента на имагинацията; тогава пред този ясновидец, който е стигнал само до степента на имагинацията, остават напълно скрити онези области от духовния свят, които могат да бъдат овладяни единствено чрез инспирацията и интуицията. Тези хора определяме като “ясновидци”. Днес съвсем не е общоприето хората да бъдат направо довеждани до по-висшите степени на свръхсетивното познание, без преди това да са минали през степента на имагинацията, така че за нашите съвременници едва ли има възможност – така да се каже – имагинацията да бъде “прескочена” и те да попаднат направо в полето на инспирацията и интуицията. Обаче всичко, което днес би било неправилно, в определени исторически епохи е представлявало нещо обичайно и нормално.

Да, през определени исторически епохи различните степени на свръхсетивното познание можели да бъдат “разпределяни” между едни или други индивидуалности, така че едни от тях да стигат само до имагинацията, други до инспирацията, трети до интуицията. В много от древните светилища, в много от мистерийните центрове на древността е имало хора с отворени духовни очи, чийто поглед прониквал единствено в областта на имагинацията, достигайки до символния свят на образите. Благодарение на това обстоятелство те развиваха предимно своите имагинативни способности. Те бяха обучавани точно в този смисъл и в душите им живееше следното настроение: в рамките на тази инкарнация аз се отказвам от по-висшите степени на инспирацията и интуицията, но за сметка на това трябва да обуча себе си в областта на имагинацията.

Но тук беше наложително и още нещо. Всеки, който постига единствено имагинативното познание и се отказва от света на инспирацията и интуицията, живее в един свят на несигурност. Когато човек се потопи в безкрайния и подвижен свят на имагинацията, той плува в него насам и натам, без всъщност да е наясно с посоката и целта. Ето защо през епохите и всред народите, където определени хора се отказваха от по-висшите степени на свръхсетивното познание, се налагаше следната необходимост: ясновидците, а такива бяха по-голяма част от учениците, трябваше да се обърнат с пълно доверие към онези, които разполагаха с инспиративното и интуитивното познание. Само в този случай човек можеше да си каже: “Ето пътя! Ето целта!”

Например, лишеният от инспиративно познание не можеше да си каже: “За да стигна моята цел, аз трябва да поема точно по този път!” И ако човек не можеше да изрече тези думи в себе си, той трябваше да се обърне към опитното ръководство на друг човек. Ето защо с право се подчертава, че онзи, който е постигнал единствено имагинативното познание, на всяка цена трябва да се обърне към своя ръководител, към своя гуру, който да му посочи истинския път и истинската цел.

От друга страна, за определени периоди от развитието на човечеството беше полезно – днес това вече не се практикува – някои хора да надхвърлят имагинативното познание и да бъдат издигнати направо до инспиративното познание или по възможност направо до интуитивното познание. Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе си имагинативните образи на духовния свят. Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят. Такива хора ще наричаме посветени. Представете си за миг, че между Вас и друг човек има една стена и Вие не можете да виждате този човек, обаче Вие го чувате как говори през стената. Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: хората да се отрекат – така да се каже – от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества. За такива хора казваме, че са надарени с вътрешното слово – противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.

За определени епохи от развитието на човечеството, характерно за Мистериите беше това, че там действуваха тъкмо тези два вида свръхсетивни опитности, чрез ясновидците и посветените. И благодарение на обстоятелството, че даден окултист се отказваше от това, което другият можеше да възприеме, всеки от тях беше в състояние да развие още по-точно и по-ясно това, което беше по неговите сили. По този начин в Мистериите (древните окултни центрове) се получаваше едно прекрасно и чудно взаимодействие. Единият лесно можеше да съобщи на другия това, което беше изпитал чрез своето собствено обучение. Това беше напълно възможно през времената, когато между човек и човек имаше такава степен на доверие, което днес е просто изключено – чисто и просто поради самия характер на съвременната епоха. Днес човек далеч не вярва така силно на другия, на описанията му за образите от имагинативния свят, за да прибави на свой ред и онова, което сам познава чрез самата инспирация. Днес всеки човек иска да се убеди със собствените си очи. Това изискване е напълно оправдано за нашата епоха. Днес твърде малко хора биха се задоволили с едно частично развитие на имагинацията, както е било общоприето за определени времена от миналото. Ето защо за съвременния човек е необходимо да мине постепенно и през трите степени на висшето познание, без да пропусне нито една от тях.

System

Мнение от System » вт авг 10, 2004 17:30 pm

уффф не ми се чете много е дълго кажете с две думи за кво става въпрос :)

DeathLord
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 759
Регистриран: съб юни 21, 2003 20:13 pm
skype: internalinfernal
Местоположение: Ст. Загора/Благоевград/София
Контакти:

Мнение от DeathLord » ср авг 11, 2004 4:00 am

малллееееееиийй 8O 8O 8O аз толкова през живота си не съм про4ел :)

Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

Мнение от lutar » ср авг 11, 2004 8:59 am

Ами точно там ви е проблема прочетете поне първото пук може да ви стане интересно.
И аз си мислех да пусна цяла поредица от теми те не имсе четяло.Що ли си губя времето с вас.

Става дума за самоопознаване. Начин по който не сме гледали до сега на себеси или поне някой не са гледали така на себе си.

DeathLord
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 759
Регистриран: съб юни 21, 2003 20:13 pm
skype: internalinfernal
Местоположение: Ст. Загора/Благоевград/София
Контакти:

Мнение от DeathLord » ср авг 11, 2004 14:20 pm

lutar не го приемай на вътре ама пове4ето от хората смятат тея неща дето ги пишеш за пълни простотии даже и аз не знам как стоя в тоя форум явно ми е интересно .... но не и да 4ета с тонове тука неща с които не мога да се съглася и съответно неща които смятам за глупости ...

DeathLord
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 759
Регистриран: съб юни 21, 2003 20:13 pm
skype: internalinfernal
Местоположение: Ст. Загора/Благоевград/София
Контакти:

Мнение от DeathLord » ср авг 11, 2004 14:21 pm

lutar написа:Ами точно там ви е проблема прочетете поне първото пук може да ви стане интересно.
И аз си мислех да пусна цяла поредица от теми те не имсе четяло.Що ли си губя времето с вас.

Става дума за самоопознаване. Начин по който не сме гледали до сега на себеси или поне някой не са гледали така на себе си.
то4но що си губиш времето щом си се кефиш на тея неща аз нямам нищо против .... просто не ни зарибяваи остави си знания за себе си ...

Потребителски аватар
magic_guard
Новак
Новак
Мнения: 4
Регистриран: пон яну 03, 2005 13:07 pm
Местоположение: Middle Earth
Контакти:

Мнение от magic_guard » пон яну 03, 2005 22:01 pm

Висшият Аз развиваме едва след като сме реализирали напълно потенциите на низшия аз или личността си и сме изживяли необходимите опитности. Развили сме егото си докрай и сме се отрекли от него, рапънали сме се на кръст, приели сме посвещение. Това духовно израстване и разширяване на съзнанието е предшествано от дълъг период на пречистване и усвояване на добродетели, което е невъзможно без помощта на Бог и подаване на благодат. Едва след отварянето на т.нар. чакри, които представляват различни нива на съзнание, което се постига естествено, ако придобием добродетели и бдим да ги опазим, става възможно излъчването на ефирно тяло и функционирането в тънките светове. Без да сме постигнали състояние почти на святост, любов към всяка твар във видимия и невидимия свят почти до екстаз, без моралната ни субстанция да е достатъчно висока, е безумие да се пристъпва към техники за завихряне на центровете/чакрите/. Контактът с Висшия Аз или Свещения Ангел Хранител, с Учителите, с егоичната група към която принадлежим, с паралелни светове са невероятни преживявания, които разгарят духовната любов. Проблемът обаче е, че трудно се поддържа състояние на любов и ние често отпадаме от нея. Тогава идват и окултните наказания и само който ги е търпял знае за какво иде реч. Като добавим и че е нужен дарът за различаване на духовете и че в тези светове се влиза да се върши работа, а не на екскурзия става ясно, че да гледа зад завесата не е работа за всеки.

Потребителски аватар
Daydreamer
Начинаещ
Начинаещ
Мнения: 61
Регистриран: чет мар 03, 2005 19:49 pm
Местоположение: sz
Контакти:

Мнение от Daydreamer » чет мар 03, 2005 21:19 pm

браво lutar i magic_guard, напълно съм съгласен с вас.
Повечето хора дори не знаят че не знаят, но още по-жалко е че не ги интересува да знят. :roll:

Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

Мнение от lutar » пет мар 04, 2005 1:09 am

magic_guard

Каза го точно както аз бих искал да го кажа. Това е. Няма друго. Дано всеки разбере какво значат тези думи, защото на мен са ми до болка познати.

Потребителски аватар
PoSSeSSeD
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 1175
Регистриран: пон ное 08, 2004 14:07 pm
skype: komilev
Местоположение: in the middle of nowhere
Контакти:

Мнение от PoSSeSSeD » пет мар 04, 2005 13:39 pm

Daydreamer написа:браво lutar i magic_guard, напълно съм съгласен с вас.
Повечето хора дори не знаят че не знаят, но още по-жалко е че не ги интересува да знят. :roll:
Аз знам, че не знам, но знам също, че искам да знам :wink:
:twisted:

Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

Мнение от lutar » пет мар 04, 2005 14:48 pm

Да но ти знаеш повече от колкото някой хора изобщо са си мечтали да знаят, но сравнение с това което ти предстои да научиш е нищо.

Както обази поговорка за знанието и незнанието. Бе този се цяло мото.

Ако имаме два кръга описани един в друг и ако на малко знаещия кръгът е вътрешния, а външния на този който знае повече от него то повъхностна на външния кръг с непознанието е по голям от колкото на вътрешния.

В крайна сметка това значи че колкото повече научаваш толкова по-малко знаеш и то е самата истина, защото допирните точки с непознанието ти се увеличават и ти искаш да знаш още повече и т.н.

The Feeling
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 657
Регистриран: вт фев 11, 2003 15:04 pm

Мнение от The Feeling » пет мар 04, 2005 19:00 pm

Знанието носи тъга :wink:

Потребителски аватар
PoSSeSSeD
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 1175
Регистриран: пон ное 08, 2004 14:07 pm
skype: komilev
Местоположение: in the middle of nowhere
Контакти:

Мнение от PoSSeSSeD » съб мар 05, 2005 0:42 am

Това което прочетох горе ми се стори много интересно. И ми възникна един въпрос. lutar, ти какъв вид познание имаш?
:twisted:

Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

Мнение от lutar » нед мар 06, 2005 15:06 pm

Познанието е едно само пътищата по който стигаме до него са различни. :lol:

Отговори