Критики + Още Нещо... Part 2

Задавайте Вашите въпроси, коментари и всичко което се досетите относно игрите.
Потребителски аватар
Zac
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 895
Регистриран: пет яну 09, 2004 18:44 pm
Местоположение: Стара Загора

Мнение от Zac » ср юли 28, 2004 11:41 am

viruss написа:Championship Snow Boarding 2004
Игричката много ми харесва! Има добра графика ! В нея ти си един пич с snowboard дето от време на време вика Yo-YO-YO :) (има и доста пички...това са тези с който можеш да играеш).Играта има много мисийки който трябва да изпълниш:
...да се съзтезаваш,да събираш едни работи,да правиш точки и много други!
Нещо като Tony Halk ! Забравих да кажа че можеш да си строиш писти за каране :)
Препоръчвам я !
10/10
На мене пък не ми хареса кой знае колко.Първото е че си има стандартни копчета за управление, който изобщо не са ми удобни.Играта вместо да направят повече дисциплини за събиране на точки слагат някви измислени работи като да сабираш някви житони по пистата.Иначе графиката е на ниво.Триковете също.Не е лоша играта.
Оценка:8/10

Потребителски аватар
SniperBeta
Модератор
Модератор
Мнения: 1007
Регистриран: пон юли 15, 2002 14:52 pm
Местоположение: Nosgoth
Контакти:

DooM III

Мнение от SniperBeta » пет авг 20, 2004 23:20 pm

DooM III

Изображение


"И аз чух сякаш гръмотевичен шум,
и едно от четирите чудовища каза "Ела и виж" и аз видях,
и съзрях бял кон,
и чух глас измежду четирите чудовища,
и видях и съзрях блед кон,
и неговото име беше Смърт,
и Адът идваше след него
"

Welcome to Hell. Hell on Mars.

DooM, бащата на всички "стрелячки от първо лице" се сдоби и с трета част. И както е традицията на играта - тази част също е революционна...дали?
Chapter I: The History:
Марс. Аналогии - червено, скали, липса на кислород. Нашият маринец бива изпратен на Марс да помага на тамошните, но единственото, което печели са близки срещи с Ада, запознава се от близко с тамошните изчадия и като цяло се опитва да си пази дупката на гъза, до като е все още девствена. До тук с теорията. Време е за
Chapter II: Practice:
След като вече врътнах играта, мога с чисто сърце да кажа, че това определено не беше играта, която очаквах, определено няма да я играя скоро втори път, но също така, определено е една от най-добрите игри за жанра тази година.
Chapter II - Level 1:
ГРАФИКАТА: Графиката троши наред. Пълната оптимизация на nVIDIA базираните карти и изцяло поддръжката на DirectX 9 са улучили десятката. Играта изглежда феноменално. Високополигонни текстури, лицеви и скелетни анимации от най-високо ниво, партикъл ефектите (пушек, дим, огън, лава, вода, мараня, стъкло) през погледа на DirectX 9 галят окото. Човек може с минути да стои пред едно стъкло, само за да го разглежда и да му се радва КОЛКО РЕАЛНО Е ТО, ВСЪЩНОСТ! Хората са адски реални, като преглъщам няколко ВИДНИ полигона по дрехите им. И като отворих тема за видните полигони, не мога просто така да подмина нискополигонните текстури (да, и такива присъстват за съжаление) които изглеждат адски лепнати и супер нереални (смисъл, нарисувани на един квадрат тръби (това го има например при първия телепорт, в ляво, където свети червено (ааа, да, и светлината идва от никъде))). Решен е и проблема с физиката и no clip-инга. Като споменах за светлината, не мога да не изкажа възхищението си от енждина, който се грижи за осветителната част в играта. Всъщност...възхищение е доста силно казано, но "приятно изглежда" пасва таман! Където са сложени сенки, те са на ниво, но в повечето случай където трябва да има - няма. Какво искам да кажа? Искам да кажа, че като осветиш една решетка с фенера, отзад няма сенки от решетката. Така е с почти всеки предмет. Та като стана дума за фенера - аз съм размазан от достоверността на снопа светлина, който се процежда през тънкото стъкло. Абсолютно реално (поне то!). Осветява точно толкова, колкото НАИСТИНА осветява, а не като в някои игри, цъкнеш фенера и екрана светне!!! Чудовищата са също така пипнати като всичко останало. Изглеждат...различни, истински и страшни. Само ми се струва глупава идеята за летящите глави (и двата вида), но...какво да се прави, това си го има още от DooM I. Доста се разочаровах от видовете чудовища. Те са само няколко главни (които те нападат нон-стоп) и още най-много 3-4, които идват малко по-шефове. Разбира се има и гадове, които са си отделно.

Chapter II - Level 2:
ГЕЙМПЛЕЙ - посредствен. Вървиш, стреляш, зареждаш, цъкаш
бутони, стреляш, вървиш, зареждаш, катериш се по стълби, стреляш, вървиш, умираш (защото си правил да заредиш). Откъм тази част играта не блести с нищо. От начало всичко е много яко, разучаваш, събираш данни, вживяваш се някак си в играта. Но до към 11-12-то ниво вече играта ми беше писнала до толкова, че сядах с нежелание да я играя. Ами то все едно и също. Все еднакви коридори, все еднакви врати, все еднакви чудовища, все еднакви оръжия, все едно и също правиш. И наистина, по едно време това се оказа играта, която ИМАХ търпение да превъртя. Но за щастие последните 5-6 нива, кръстени от мен "Марин отива в Ада" успяха да ме разбудят, възбудят, развълнуват и впечатлят до толкова голяма степен, че всеки дръзнал в рамките на тези нива да влезне в стаята ми, беше потенциално застрашен (или с други думи, нищо неподозиращ, свободно разхождащ се фраг). Няма нищо да издавам, но тези нива ще ви вземат дъха, и именно те качиха оценката с две единици отгоре! Нещото, което на даден етап почна да не ме плаши, а дразни супер много бяха скриптираните сцени. ВСИЧКО В ТАЗИ ИГРА СЕ БАЗИРА НА ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПИСАНИ И ЗАДАДЕНИ СКРИПТОВЕ! Чупенета, паданета, появяванита на зомбита или...каквото и да е!
Наистина дразни. Интерактивността в играта е пренебрежително малка. Има кашони, които се мърдат, има и същите, които и с ракета не можеш ги помръднеш. И каква е разликата в иначе еднакво изглеждащите кашони? Разликата е, че едните ТРЯБВА да се мръднат (в повечето случаи за да продължиш напред в играта). Аз като видях
интерактивността в Half-Life 2...DooM-a си е заминал още от сега. Всъщност...DooM-a във всяко едно отношение спрямо конкурента си си е заминал още от сега!
Chapter II - Level 3:
АТМОСФЕРАТА - СТРАХЪТ в тази игра се изчерпва до запознаването с обстановката и с видовете гадинки, които ще ви вгорчават живота. Или както казвам - страхът свършва там, където започва скуката (дмек, някъде около 10-то ниво). За разлика от тази игра, Silent Hill ме държа от началото до края в напрежение. А като се сетя, че тук се насирах на някакви глупави скриптирани моменти, които се ПОВТАРЯТ!, чак ме фаща яд! За сметка на това пък, има няколко доста ефектни изниквания на зомбита. Например едно прасе излезе от един пентаграм и ма захапа за гъза. Лудница!
Chapter II - Level 4:
ЗВУКОВО ОФОРМЛЕНИЕ - За звука в тази игра определено могат да се кажат благи думи. Като започнем от адски реалистична стрелба на оръжията (за BFG не ме питайте), минем през това, че дори пружинката на патлака се чува как се обтяга, когато зареждаш, гилзите по земята как падат, всеки един патрон, когато зареждаш пушката и т.н. и т.н. Всяко чудовище си има индивидуално звучене. Например, когато чуеш жужене на пчели и ревене на бебе се приготви да се изправиш срещу едни от най-шибаните, лайняни, мизерни, гадни гадинки в играта - миличките херувимчета. МАМКА ИМ И ПРАСЕ! Умират от две пушки...стига да ги улучиш. И явно са адски зарибени на тема Serious Sam, защото идват на рояци! Ето ще дам пример. ДНЕСКА!!! какво ми се случи. Изправям се аз срещу едно "голямо бебе" (въоръжено с ракети!) и две от тези малки, гадни...да, същите. И! Голямото бебе с неговите ракети ми взе точно 0 кръв. За сметка на това, малките, гадни педерастчета ми нажилиха пърдялника до почервеняване.
Музиката в играта не се отличава с нещо адски запомнящо се (като в PAINKILLER например), но не дразни. На моменти дори се кефи човек, че я има. А музиката на кредитите е страхотна.
Chapter III: Hellpit:
Ада по принцип присъства в цялата игра. От начало е само на книжки, но към края Марин отива точно там и умира от кеф. И аз наред с него. Дмек - мажа покрай него. Както и да е, ада е пресъздаден...е, не мога да кажа "по реален начин", но определено доста интересно. Лавата и огънят са пипнати отнак, има ги традиционните писъци, кървища, огън, демони, по-шефове демони и демони-бащи. Демон-баща е например последния гад и/или предпоследния "Guardian". Има едни портали както на Марс, така и в Ада, през които наш Марин се разхожда свободно. Порталите в Ада са в пъти по-яки от тези на Марс. И...това е за Ада. Или както каза един приятел "Като цяло, Ада е доста приятно място".
Chapter IV: Тежката дума на Дума:
СИСТЕМНИ ИЗИСКВАНИЯ:
Не знам защо навсякъде пише, че играта е супер тежка и за да може човек да и се наслади напълно, трябва да има "машина на времето". Аз нямам такава машина, но въпреки това успях да и се насладя изцяло. Или с други думи, за мен системните изисквания, при които играта въри перфектно на ULTRA HIGH са:
CPU: 2GHz
GPU: от FX 5700 нагоре или Radeon 9700 (256DDR)
RAM: 512DDR. По-добре е 2x256DDR (зависи от дъното)...абе колкото повече рам, толкоз по-добре!
Chapter V: In The End:
Крайните ми думи за играта са, че всъщност това е една доста неприятна игра, която се играе с кеф от начало и към края, по средата става толкова еднаква, че омръзва адски много. Чудовищата са като цяло малко на брой, графиката маже наред, оръжията са страхотни, гадовете са...мощни и...the winner is... Half-Life 2! :)

Конец

Производител: id Software
Разпространител: Activision

ОЦЕНКА: 7.5/10
Последна промяна от SniperBeta на вт фев 08, 2005 0:58 am, променено общо 3 пъти.

Потребителски аватар
SniperBeta
Модератор
Модератор
Мнения: 1007
Регистриран: пон юли 15, 2002 14:52 pm
Местоположение: Nosgoth
Контакти:

Мнение от SniperBeta » съб авг 21, 2004 0:41 am

Powered by: Muad'dib

DooM III беше хит още преди да излезне. Нещо повече - той вече беше легенда. И то не такава като Duke Nukem Ferever, ДооМ-ът беше истински. Милиони фенове фанатично тръпнеха над всеки шот от играта, точеха лиги над безценните картинки и скътаваха парички за явно необходимия ъпгрейд. Но ДууМът все не идваше, а през това време технологиите дърпаха напред и накрая се оказа че на чичковците, дет ни зарибяват със софтуеър им е станало скучно да ни доят сами, че решили да направят една кооперативка с чичковците, дет ни зарибяват със хардуеър, и накрая като ни дариха с късче от бъдещето наречено ДууМ III се оказа, че всеки, който се пише геймър, вече си има машинка, на която играта да се държи нормално даже и на Ултра Хай. Може би това е било планирано, а може би - не! Никога няма да науча, освен ако не ми каже самият Кармак, шансът за което обаче е колкото е и шансът за една свирка от Анджелина Джоли.
Та за играта... ДууМът най-после е пред очите ми. Не алфа, бета или няква друга простотия. Истинският и неподправен DooM III, който ще остане в историята в този си вид. А той наистина заслужава да бъде вписан в историята на гейм-индустрията, която и без това вече му беше запазила почетно място до славните му предшественици(от които, честно казано, ако играех повече от половин час, ме заболяваше главата). Вижте сега, не ми пука нито, че играта им струвала на ID незнам си колко милиона, нито, че повечето критици луднаха по нея и я обявиха за второто пришествие, нито, че на много геймъри им се струва мудна и еднообразна и скучна. За мен DooM III постигна това, което целеше и даде на феновете това, което желаеха: еШкън и революционно изпълнение. ДууМ III е ни повече ни по-малко от това което обещаваха, така че от ID не оправдаха очакванията.
Тогава защо това чудо след шест часа взиране в мрака ми се стува неприятно. Нали и Макс Пейн е концептуално монотонен - разбиваш вратата, пускаш булет-тайма, избиваш лошковците, ритваш следващата врата и повтаряш упражнението. И те кефи! Искаш още... Кръв!! Звярът в теб трябва да бъде укротен!!! А в ДууМ-а не е така. Тук ти писва от еднообразието. Ти си геймър и си дал парите си за забавление, за пазнообразие. Въобще не ти е наум, че в такива комплекси се стрят сгради със сходни структори, защото изпълняват сходни функции. Да, това там е като истинско. Усетих го от графиката, усетих го от звука, от многобройните текстови файлове, с които Марин биваше буквално затрупван, както и от разните им там документални филмчета на UAC. Най-големият коз на ДууМ-а е реализма, и по този критерий той направо прегази всичките си съвременни конкуренти. Играта е толкова неприлично като визия, звук и присъствие, че се чудя Кармак как е успял да укрие от другите хищници енджина на играта.
Е, това беше, ДууМ пак е на върха. Най-вероятно ще бъде издухан от Халф-а, но пък, докато дивелъпърите се борят коя от двете игри ще бъде ИГРАТА, за нас, простите юзъри, остава единствено да потривама доволно ръце, защото от тая пуста конкуренция май ние ще намажем най-много. Аз лично виждам Халф-а и ДууМ-а като допълващите се части на едно цяло, Ин и Ян един вид.

ОЦЕНКА: В сравнение с DOOM и DOOM II 9/10
В сравнение с Half-Life 2 ?/10

Не бих могъл да я сравня с други игри

Потребителски аватар
kitikri
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 552
Регистриран: пет апр 23, 2004 13:50 pm
Местоположение: /dev/null
Контакти:

Re: DooM III

Мнение от kitikri » чет сеп 16, 2004 21:18 pm

SniperBeta написа:СИСТЕМНИ ИЗИСКВАНИЯ:
Не знам защо навсякъде пише, че играта е супер тежка и за да може човек да и се наслади напълно, трябва да има "машина на времето". Аз нямам такава машина, но въпреки това успях да и се насладя изцяло.
Напълно съм съгласен!! На моят комп, с тъпото ми дъно и "не-чак-толкова" яката ми 5200 играя на 800х600 на медиум детайли и всички ефекти на мах(разбирай BumpMapping и другите без AA-то) я играя с 20-25 фпс а когато наскачат чудовища - 15-20 фпс.
Ама с едно нещо не съм съгласен - *всички* обекти си хвърлят светлина. Или поне докъдето аз съм стигнал, нищо не е отказвало да направи сянка от фенера...

Edit:
А, също така, SniperBeta, Duke Nukem Forever не е легенда - той е мит :lol:
Последна промяна от kitikri на пет окт 29, 2004 18:20 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Otherside
Потребител
Потребител
Мнения: 419
Регистриран: пон мар 31, 2003 22:25 pm
Местоположение: До ДНА-то
Контакти:

Мнение от Otherside » пон окт 18, 2004 18:52 pm

Rome - Total War - 9/10
Това е смесица м/ду Age Of Empires и Civilization...Играеш си на картата както че играеш Civ, а битките са 3d вариянт на Age-a. Като изключим науките всичко го има- сгради, дипломация, армии, много единици и тн. Но битките са много яко направени- там подреждаш армията си, настъпваш, оттегляш се, правиш флангови атаки и тн... Тук е много важно как ще изиграеш битката- не е съмо до това кой има по-голяма войска...Много интересна игра! Вече 3-4 дена само на нея играя! Изискванията и не са големи(само за място май ламтеше повечко). При мен се движе много добре.


Richard Burns Rally 9/10
Най-реалистичното рали! Просто се изкъртих! Супер трудно! Ако нямате кормило направо невъзможно! Още от началото на играта се казва че тва не е аркадно рали, а симулаторно! И наистина си е така! Не като на колин-а или неед-овете дето надуваш газта и само от време на време натискаш ръчната! Тук даже и газта не можеш да натиснеш като хората! :) При триста коня под капака дори и на трета превъртат гумите :twisted: Тъй че газта се натиска неежно! :P (освен ако не целиш определен ефект :wink: ) Същото се отнася и за спирачката... И пак ралито си остава трудно(дори и за профисионалисти като мен 8) ) В началото минаваш през нещо като тотуриял(задължителен) още там започват трудностите...последната мисия ми трябваха ~50 опита за да завърша в минимума 8O (е, в последствие подобрих рекорда и на Richard- едва преди час)
Наплашен от трудността на "училището" аз направо почнах на "easy", ама явно вече съм му набарал цаката щото им чупя тиквите- с по 20 сек. ги водя(ако не направя някоя гадна грешка естествено)
Геймплея е много як(ако имаш кормило). Графиката също! Единствено което не ми хареса беше че "alt + tab" и забравяш за доброто си представяне до момента... :( Заради тъпото icq пак ще повтарям пистата :evil:

Потребителски аватар
SniperBeta
Модератор
Модератор
Мнения: 1007
Регистриран: пон юли 15, 2002 14:52 pm
Местоположение: Nosgoth
Контакти:

Half - Life 2

Мнение от SniperBeta » съб дек 04, 2004 15:39 pm

Half-Life 2

Изображение


Aко имa просто еднa думa, с която дa определя тaзи игрa, то тя е "великa". Но некa всичко по редa си, тaкa че зaпочвaм директно с нещото, което ми нaпрaви нaй-голямо впечaтление - грaфикaтa.

Действие 1: Graphic

До къде се простирaт грaфичните възможности нa съвремените игри? Често задаван въпрос, нaли? Ами мога да кажа, че графиката на Half-Life 2 е изпреварила събитията, тaкa дa се каже и това, което предлaгa тя определено не може да се сравни с нищо, което някой е виждал до сегa. Дори DooM III отстъпва по абсолютно всички параграфи, кaто може би изключение прави сaмо грaфикaтa нa хорaтa. И кaто споменaх зa DooM III, с нaй-голямо сaдистико-мазохистично удоволствие казвам, че Half-a така яко издуха DooM-a, че го изхвърли от картата, без възможност за връщане обратно на състезателното трасе. Или с други думи го кикна без право на обжалване. И това го гледах на GeForce 4 MX 440 на 64DDR. Просто нямам думи. Не ми се мисли какво ще изглежда играта на FX. Другия голям плюс е, че играта е адски олекотена, така че и на средностатическа машинка да се държи задоволително. И това е наистина един гигантски плюс, в сравнение с главния и конкурент - DooM III. Вярно, че я играх на P4 2.4Ghz/1024DDR, но на фона на тази карта, играта не трепна на 1024х768. Така, че ако шибнем една FX-ка, това определено ще е най-красивата игра, която съм виждал някога. Но на този етап останах потресен от графиката, въпреки че не можах да се насладя и на малка част от DirectX 9 благинките, като например блясък по покривите, слуз по чудовищата.

Действие 2: History

Ами Гордън Фриймън работи за онзи с куфарчето. Повече от това какво? Плюс това до като я играех всички около мен вдигаха пиянска врява, така че не очаквайте в такава обстановка да съм разбрал нещо повече от това.

Действие 3: Gameplay

:twisted:

Мислех да се задоволя само с това, но в крайна сметка не мога да не напиша тук едно есе на тема геймплей. Този път искам да почна от минусите:
1. Първият такъв е, че играта е адски линейна. Не може нито за миг да кривнеш от предварително начертания път! То и на конкурента беше така. Играйш, сучиш, точиш, плющиш и не можеш да направиш нищо различно от това, което са задали авторите. Което не е чак толкова зле, при условие, че имаш голям избор от...примерно убийства на различни гадчета. Но като цяло на даден етап дразни малко.
2. Вторият минус определено е краткостта и! Не знам само на мен ли така се стори, но за такава игра, 15 часа игрално време си е пренебрежително малко число. Точно за 3 вечери я врътнах. Ужас! Откъм тази страна определено съм разочарован. И то много. Станало ти такова супер интересно, хвърляш по командосите радиатори и оп, последното ниво дошло. Valve ще търпят много критика!!!
Aaand now, the good sides of this game:
Най-зарибяващата игра, която съм играл от първия Халф насам. Всичко в нея е толкова перфектно, че ти се иска да играеш и да играеш и да играеш и никога да не свършва магията наречена Half-Life. Фаворита тук, както и сами можете да се сетите, е гравитационното оръжие. Това е истината, копеле! Фаниш ли го веднъж, дори ще правиш невъзможни неща от рода на да претрепеш Страйкър с кухненската мифка, само за да се накефиш как я откъртва от стената и я мята нагоре. Всъщност, може и да успеете да го убиете така...с няколко фабрики с мивки. Кефа от това да те стрелят командоси, а ти да хванеш радиатора като щит и онзи когато зарежда да му го стовариш на главата е неописуемо голям. Адреналина, копеле, адреналина от Half-Life 2 ти излиза през ушите и носа! Но тук го играх на easy и не видях особена съпротива от командосите (изглеждащи поразително яко), като например на онова филмче, когато един те стреля от едни стълби, ти влизаш в една сграда и "запрътваш вратата" с една маса, а той почва да стреля през стъклата, защото не може да влезе. Може би на по-висока трудност, освен че ще умират по-трудно и някои други неща ще се променят, не знам. Но като цяло А.И.-то на противниците трябва да се види и усети. Те действат точно като в екип. Стрелят, крият се, кореспондират си и...в крайна сметка те убиват (рисковете на професията). Сега като се замисля, голяма част от нещата, които съм гледал по филмчета ги няма тук. Примерно я няма онази камера, която следеше Фриймън под различни ъгли, в зависимост как ще я извъртиш с гравитационното оръжие. От Valve все пак са я попретупали на някои места. Било то от изтеклия сорс (което според мен си е чиста маркетингова стратегия и няма нищо общо), било то поради някоя друга причина.
Време е да кажа някоя и друга блага дума за физичния енджин. Ами перфектен, какво друго може да се каже за него. С Havoc се запознахме още в Max Payne 2. Това е енджина на новото поколение и съм сигурен, че няма да мръдне от върха в продължение на дълги години, защото той поросто е разкошен и най-вече - реален!
Интерактивността с другите предмети в играта обаче е ограничена. За огромно мое, а и не само, съжаление, колкото и всичко да е прекрасно, не можеш да правиш ВСИЧКО което си поискаш. Цялата хава се свежда до вземането на различни пръснати предмети и мятането им насам-натам. Не могат да се рушат сгради или други подобни неща. Само Страйкерите го правят, но това са скриптове. Е...и все пак...ти нямаш ракети, с които да ги рушиш де, но можеше да се поработи по този въпрос, като се включи гравитационното оръжие, примерно. Куршумите също не минават през стените, както на CS-а. Разбира се има и някой благинки, които приятно гъделичкат, от рода на кофа с боя, която оцветява стената, когато бива хвърлена натам. Проблемът е, че се оцветява само в бяло и по един и същ начин стоят лекетата.
Друг плюс е, че играта те кара да мислиш. Не е просто безцелно пуцане, ала Quake. Пример: Караш си с един съдеход и стигаш до един трамплин, който обаче е паднал във водата. Какво правиш ти? Бъркаш си в носа и гледаш в недоумение? Да!, но въпреки този факт се качваш по една тръба и буташ във водата няколко празни варела. Хващаш ги с гравитацията и ги носиш под водата, за да надигнат трамплина. Яко, а? Разбира се можеш и да не го правиш това и да си продължиш без съдехода. Друго нещо, което адски много ме изкефи, това са така наречените "decals", или в случая какво става, когато стреляш с пистолет по стена? Ами остават се реалистични дупки и пада мазилка. А ако стрелнеш по стена с плочки, примерно в баня, тогава плочката се напуква и част от нея пада. А какво става, когато стрелнеш по желязна врата? Зависи. От къде и как ще изстреляш куршума. Той може да остави дупка или само да огъне ламарината, точно като на бронирана жилетка. Въобще има много такива малки неща, които обаче правят кефа голям. Ето това, копеле, е вече яко! Друг як момент: Трябва да свалиш един мост, но няма видим път до него. И какво правиш ти? Това с бъркането в носа остава, разбира се, но е перфектно решение да се качиш на един кран с магнит, да хванеш един голям варел и да бутнеш с него моста. Като това не изключва под действието на магнита да хванеш де-що желязо видиш по пътя. А и точно тогава излизат и командоси и в крайна сметка на екрана виждаме един мега-учуден командос, гледащ как 3 варела по 20 тона всеки + един съдеход + няколко малки контейнера хвърчат стремглаво към него, като по никакъв начин не показват с действието си, че ще спрат на няколко санта от крака му. И така нашият мил командос се намаза в гащите, а варелите допълнително го размазаха по паважа. Другите трима доброволно скочиха от платформата на която се намираха...ще бъдат повишени посмъртно.
И като стана дума за командосите искам да изразя моето тотално възхищение към облика им. Българина, който ги е правил, си е оставил пръстите в добрия смисъл на думата. Те изглеждат потресаващо реалистично и яко. А, да. По време на игра просто не успяхме да се сдържим да не се избъзикаме с комадос и с Havoc, така че ако си поиграете малко да постреляте по някой мъртъв командос ще се насладите на брутално смешни пози. И като заговорих за българина, не мога да не усетя тоталното му доминиращо присъствие в тази игра. В града се чувстваш като в София. По Дяволите, копеле, на един олющен блок пишеше "33". Блок 33 !!!! Може би... кв. "Люлин". И най-якото за мен от цялата игра беше, че в кредитите на първо място се мъдри името на нашия човек! Ето това наричам аз respect !
Звукът на играта е неповторим. Не успях да чуя някакви изявени готини парчета, но който притежава 5.1 система, просто може да не мръдне от стаята си до като не врътне играта. Че и след това...

И в заключителни думи какво мога да кажа за играта...да видим. Half-Life 2 предлага всичко, което някой може да очаква от продължението на най-великата игра за всички времена (според мен, разбира се) и също така не предлага нищо виждано до сега. Вярно, на някой места има разминаване между обещания, очаквания и реалност, но какво да се прави. Единственото, което не предлага този шедьовър е дълготрайност и нелинейност. Но на фона на задоволителното количество начини по които можеш да подходиш към (за жалост) някой само ситуации, предопределя здравото стъпване на Half-Life 2 на моя хард диск с претенций никога да не си отиде от там. Ще я преигравам, копеле, ще я преигравам дори да умра на клавиетурата, защото играта е велика. А ако беше поне 30 часа игрално време...можеше да не стигна и до писането на тази статия. Но...няма толкова велики неща, които да не се дънят по нито един параграф.

Производител: Valve Software
Разпространител: Valve Software
ОЦЕНКА: 9.5/10

Потребителски аватар
Zac
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 895
Регистриран: пет яну 09, 2004 18:44 pm
Местоположение: Стара Загора

Мнение от Zac » нед фев 06, 2005 21:30 pm

Pro evolution soccer 4 (Winning eleven 8 )

Ами това е продължение на PES3 (WE7). Като цяло има доста обновявания. Вече са закупени правата за имената на играчите и отборите(не всички но повечето). Като гейм плей е невероятно направена. Много по раздвижена.. като са развили невероятно дриблинга. Вече могат да се правят финтове, но не като на фифата с едно копче минавам терена, а са направени да се правят трудно и за да вършат работа трябва да се правят в точният момент. Добавени са много отбори. Абе играта е още по-добра от преди което ме навежда на мисълта, че фифата залязва.

Оценка: 10/10


Playboy - The mansion.

Играта е малко тип Sims. Пуска те пред врата на имението "PlayBoy" и там трябва да пражиш партита, да слагаш мебели които повдигат настроението и най - различни други. После правиш некви фото сесии... абе общо взето глупава работа.

Оценка: 2/10

Потребителски аватар
SniperBeta
Модератор
Модератор
Мнения: 1007
Регистриран: пон юли 15, 2002 14:52 pm
Местоположение: Nosgoth
Контакти:

The Chronicles Of Riddick: Espace From Butcher Bay

Мнение от SniperBeta » нед фев 06, 2005 23:56 pm

The Chronicles Of Riddick: Escape From Butcher Bay

Изображение


Ако трябва да бъда честен, ако наредят 3 игри пред мен и ме накарат да ги подредя така, както бих ги играл, а игрите са DooM 3, Half-Life 2 и Riddick, то подредбата им без да се замисля ще е Half-Life 2, Riddick, Riddick второ превъртане, DooM III. Просто играта е повече от специална. А за притежателите на достатъчно добра машина, дори тя е задължителна. Или ако треби да го кажа по друг начин - от Дума се отказвам, от Ридика не! Плюсовете в играта са толкова много, че се чудя от къде да започна. Ами да започна от най-набиващото се нещо на очи - графиката. Ридик използва модифициран Enclave (Starbreez Studious®) енджин, а той от своя страна не отстъпва по нито един параграф на Думовския такъв. Лицевите и скелетни анимации са изключителни. А самият Ридик изглежда 1:1 с този от екрана на телевизора от едноименния филм и като за капак на всичко е озвучен от господина с гориво, наместо кръв - г-н Diesel и на моменти, копеле, ще крещиш от кеф до като го слушаш. Моделите на хората изглеждат поразително истински, играта на сенки е страшно реалистична, но за да насладите на цялата прелест на играта ще ви трябва наистина зверска машина, която не е по силите на всички за жалост. Ето малко картинки от графиката, тествани параметри и съпоставки:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

Физичния енджин (отново собествена разработка) може да не е на нивото на Havoc, но се справя повече от задоволително. Както се разбира от подзаглавието, действието се развива в затвора Butcher Bay, а хронологическите факти датират от преди действията във филма Pitch Black. Историята на Ридик разказва за едно бебе, което е намерено в кофа за боклук с овита около врата пъпна връв. Когато пораства се присъединява към Армейския корпус. Става елитен рейнджър и е преместен на служба в сектор на Sigma Galaxy. Това са гори, обитавани от огромни създания, приличащи на гущери с които той се бори. След това бива повишен и прехвърлен в подразделение на Sigma 3, носещо името Strikeforce Academy. Това са всъщност силите за сигурност на планетата, които компанията контролира за да поробва населението. Ридик разбира за това и решава да се откаже, но бива обвинен и обявен за издирване с награда за главата му. Тук се намесват и ловците на глави, между които спада и Уилям Джоунс, който го залавя и го праща в затвора с максимална охрана - Butcher Bay. Там, срещу малко помощ от негова страна се сдобива с нощното си зрение. След това успява да се измъкне от затвора, но отново е заловен. По време на транспортирането му, затворническия кораб катастрофира на непозната планета, която е заселена с нощни същества - хищници (Pitch Black). След като се измъква здрав от тази планета, той взима двама спътници с него (Имам и Джак), като им казва, че ще ги остави на първата подходяща планета, където Имам ще се засели в New Meka. По пътя си попадат на странна био-технологична раса, живееща на един огромен космически кораб (The Chronicles Of Riddick: Dark Fury). Тримата се измъкват и след като Ридик оставя другите двама на планетата се оттегля за кратко на друга планета, покрита цялата с лед. Но след известно време отново бива открит от група ловци на глави и е принуден да бяга (The Chronicles Of Riddick). Връща се на планета Нова Мека и разбира, че трябва да помогне на двамата си "приятели", които е оставил там. Но нещата не са толкова лесни, сега той е принуден да се изправи срещу нова раса, желаеща тотално господство над всички - Некромангери, предвождани от лорд Маршал - полу човек-полу мъртвец. Или както звучи във филма "полу-мъртвец, който очаква да бъде повишен в пълен мъртвец" ( :) ).
Чарът на играта е, че не следва точно, специално действието на някой филм, а разказва за събития, за които зрителя не би имал ни най-малка представа, но геймъра-зрител - би. Така, че както сам виждаш, за да получиш една задоволително пълна представа за света на Ридик е нужно да изиграеш и изгледаш всичко. За играта най-хубавото е, че не всичко се свежда до безсмислено пуцане с различни пушкала из футуристични нива. Някак си самата игра предразполага до толкова да се вживееш в нея, че да усещаш със собствените си сетива всеки куршум, забиващ се в тялото ти, всеки един откат, всяка неправилно взета позиция...всичко. Ти си В този свят. Свят, отдавна надскочил ограниченията на монитора. Ти си Ридик! Ти си мишена! Ти си стръв! Ти ще умреш! А не искаш, нали?
Изпитаната куейкърска тактика "напред с ракетите и божията помощ" отдавна си остава само в едноименната трилогия и използвана тук в 99.99% от случайте води до екрана за зареждане, защото подобни акробатщини с лег привкус на камикадзе-мазухист са повече от нелепи. Но това не ти пречи да бъдеш най-големия лошко в затвора и да убиваш наред затворници и пазачи. Стига камерите да не те засекат, защото тогава се включват едни сладинки малки оръдийцета, дето те свалят, пускайки ток. И дават една готинка анимацийка как те носят обратно в килията ти. Ридик има свобода на действие, може да помага на едни и да убива други, а може и да не помага на никого и да е stand-alone. Или да бъде просто добрия стар Дядо Коледа - всичко зависи от теб. Оръжията в играта са сравнително футуристични, но се делят общо взето на shot gun-и, machine gun-и, pistols и, разбира се на къде без него, нож/стъкло/отверка. Нововъведението, с което пичагите от Starbreez Studios са се справили просто великолепно е ръкопашния бой от първо лице. Имаше преди една игра за SEGA Dreamcast, бокс, който се наричаше Ready to the Rumble и само там беше направен този пердах от първо лице толкова добре. Но все пак онази игра се беше специализирала в това, защото всичко се свеждаше само до този бой. А Хрониките на Ридик е наистина всеобхващащ повечето жанрове и самия факт, че всичко в него е направено толкова добре и е изпипано до последния детайл е достатъчен за да сведем глави пред момчетата, стоящи зад проекта. Това означава или, че те са истински професионалисти, правили я с хъс, или че са най-големите калитари на тоя свят. Но и в двата случая с кеф ще разбиваш главата на противника, правещ го труден за развъждане. Също така има различни фатки, позволяващи ти примерно ако той замахне с оръжие срещу теб, ИЛИ да му отбиеш удара с дясната ръка, с лявата да го обърнеш с гръб и отново с дясната да му прережеш гърлото, боядисващ интериора с приятния тъмно-червен цвят ИЛИ да му хванеш пушката (!!!), да я обърнеш към него и да натиснеш спусака, докарващ на бял свят същия ефект с тъмно-червенкото. А атмосферата отвъд затвора, виждаща се през стъклата е меко казано смазваща. Другото, което може да те разцепи на пет е зрението на Ридик у Мрак.

Ако трябва да кажа тази игра съвкупност от кои игри е, то те смятам, че са:

1. DooM III
2. Half-Life
3. Splinter Cell
4. Ready to Rumble
5. Alien VS. Predator
6. Chaser
7. Oni
8. Red Faction
9. KOTOR
10. Unreal 2

И в заключителните си думи мога да кажа, че това е една от най-страхотните игри след Half-Life 2, която играх не само 2004 година но и по принцип. Може би толкова силно и приятно впечатление са ми правили само Half-Life 1, 2 ; Alien VS. Predator 1, 2, System Shock 2, Thief 2 и DooM-а, но за жалост само по графика. И така, това определено остава предпочитаната от мен игра. И те уверявам, че след първото превъртане ще я захванеш отново, защото тя просто кърти подред.


Производител: Starbreez Studios
Разпространител: Tigon Interactive
Оценка: 9.5\10

Потребителски аватар
boyzone
Потребител
Потребител
Мнения: 93
Регистриран: пет дек 01, 2006 16:14 pm

коментар

Мнение от boyzone » вт яну 09, 2007 1:19 am

леле,брато,направо ми събра очите с тоя подробен game-анализ.Виждам,че е постнат от доста време,но сега го прочетох случайно ,евала за усилията :wink:

Потребителски аватар
[Sz]T-Rex
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 782
Регистриран: чет фев 05, 2004 15:34 pm
Местоположение: по света и у нас
Контакти:

Мнение от [Sz]T-Rex » вт яну 09, 2007 1:30 am

Impossible Creatures

Изображение

Идея : 10
Графика : 6
Gameplay : 4

Играта е мноо здрава , но само gameplay-я куца нещо .. в смисъл , не е доизмислен както трябва .. действието се развива супер бързо и е малко дървено ... да не кажа доста дървено .. иначе като идея е просто перфектно..ако има 2ра част може би ще стане хит .. стига да бъдат оправени нещата , на които всеки gamer държи (главно графика..)

Потребителски аватар
SniperBeta
Модератор
Модератор
Мнения: 1007
Регистриран: пон юли 15, 2002 14:52 pm
Местоположение: Nosgoth
Контакти:

Мнение от SniperBeta » съб яну 20, 2007 20:09 pm

Приятно е да се завърнеш след дълго отсъствие към нещо, което ти доставя удоволствие. В случая - писането за някоя игра. Но още по-приятно е, когато има такава игра, за която си заслужава да се пише. E - здравейте отново на всички.


God Of War


Този който Боговете ше унищожат, първo го подлудяват
Европеидий (480-406 П.Х.)


Боговете на Олимп ме изоставиха. Сега вече няма надежда.


Изображение

Глава I: Събранието на Боговете:

Зевс: Събрал съм ви тук, на тези свещенни земи, за да решим съдбата на един смъртен, чийто действия усещам, могат да имат голямо значение за всички нас тук, на връх Олимп.

Атина: Татко, този за когото говориш се казва Крейтъс. Аз съм му богиня през изминалите 10 години докато той се бореше за да се спаси от лудостта и да заслужи нашата прошка.

Арес: Той е глупак. Той обърна гръб, така че...

Зевс: Достатъчно! Знам какво е направил и, ако може да добавя, знам защо го направи. Вие двамата трябва да се засрамите.

Атина: Действията на Арес бяха брутални както винаги, господарю. Оракула ме предупреди, че дори сега, когато говорим Арес събира войските си за да атакува и унищожи моя честен град.

Арес: Атина? Той е нищо повече от една загниваща дупка; цирей на самата Майка Гея. Може да бъдеш убедена, че ще унищожа града ти, мила моя сестричке.

Атина: Не и ако аз те спра, братко.

Зевс: Достатъчно! Вашите детски дърления са си ваша работа, но не искам тази война да стигне до дверите на Олимп. Имаме си други грижи в момента. Крейтъс може да промени пътя на всичките ни съдби.

Атина: Той е доста побъркан, господарю, но е и силен.

Арес: Тук сме на едно мнение.

Зевс: Да...той е силен. Но един ден може да стане още по-силен...за негово добро...и за наше.



Глава II: Егейско море – Градът на Атина:

Зевс: С голяма болка свеждам глава към Атина и виждам как сина ми сее разруха. Градът е на прага на тотално разрушение и се страхувам, че предсказанията на оракула в Атина са верни...само смъртен може да го спаси от унищожение. Дори сега Арес превръща сградите в прах и насъсква чудовищата от подземния свят срещу неговите граждани. Ако този смъртен ще спасява града на дъщеря ми, трябва сам да си проправи път през улиците му и да стигне до храма на Оракула. Само там ще може да научи единствения път за унищожението на Бог.


Глава III: Пустинята на Изгубените Души:

Зевс: Пътят през пустинята на Изгубените Души е не само за храбрия, но и за глупавия. За тези търсещи награда и величие, той води само до смърт. Ако безмилостните ветрове и парещото слънце не изтръгнат плътта от костите на тези, които са достатъчно самонадеяни да прекосяват дюните и, нежните звуци на пустинните сирени, чиято хипнотична песен не може да бъде игнорирана, със сигурност ще ги отведе до гибел. Само войните с изумителна физическа и психическа мощ, които следват единствено сърцето си ще успеят да я прекосят непокътнати. Ако Крейтъс успее да изпълни такава задача, той ще открие бойните рогове на Пандора, които имат силата да призоват Титана.



Глава IV: Храмът на Пандора:

Зевс: Изглежда като подла съдба, но баща ми Кронос залужава много повече. Някога владетел на могъщите Титани, аз бях този, който го детронира и който отне цялата му мощ само за себе си. Като наказание за неговите провали го пратих на безкрайно заточение в пустинята на Изгубените Души, прокълнавайки го да носи цялата тежест на храма на Пандора на гърба си. Вътре в храма се намира оръжие, достатъчно мощно да убие Бог.



Глава V: Боговете:

Зевс:
Властелин на всички богове, Зевс управлява небесната шир, докато неговите братя Посейдон и Хадес управляват морето и подземния свят. Като господар на небето и дъжда, Зевс притежава огромна сила и може да сее унищожение над тези, които го предизвикат.

Посейдон:
Посейдон е властелина на всички морета. Носейки тризъбец в едната си ръка, Посейдон може да предизвика гнева на океаните върху тези, които се противопоставят на неговта власт.

Хадес:
Подземния свят е скрит в самата сърцевина на земята - мрачно място, където душите на умрелите постепенно избледняват в нищото. Това е царството на мъртвите, управлявано от Хадес, брат на Зевс и властелин на подземния свят. Хадес е най-алчния от боговете, постоянно жадуващ повече и повече мощ.


Атина:
Атина е дъщерята на Зевс. Тя е безмилостен и смел войн, но проявява характера си само ако е застрашено нещо близко и свързващо го с нея. Тя е богинята на Атина и е въплащение на мъдрост, разсъдък и чистота.


Арес:
Бог на войната, Арес е син на Зевс и Хера, като е взел по малко и от двамата. Въпреки, че е жаден за кръв убиец, Арес е също така и страхливец, който манипулира останалите за своите нужди.


Артемида:
Близначка на Аполо и дъщеря на Зевс, Артемида е богиня на природата и дивите животни.


Афродита:
Дъщеря на Зевс, Афродита е богинята на любовта и красотата. Изпълнена със светлина и любов, Афродита притежава силата да открадне сърцата както на смъртните, така и на боговете.





Глава VI: Светa на древна Гърция:

Така, сега след като направих кратък увод към историята на играта, първото нещо, което бих желал да кажа е, че това не е игра. Игра е ... Принца на Персия, да кажем. Игра е и Марио. Това тук е изцяло една брутална история, даваща ти осезаемия шанс да проследиш живота на най-бруталния войн в древна Гърция (Крейтъс), да се влееш на едно с него, да се биеш рамо до рамо с него, да усещаш всеки един труп който бива жестоко посечен под жадните ти за кръв ръце. Това е една история, предоставяща ти реалната възможност да чувстваш това, което става на екрана. Ти си Крейтъс. И боговете те изоставиха. Единствения проблем е, че... не знаят с кого се ебават.
Светът на древна Гърция е пресъздаден по особенно автентичен начин, а гледките които ти се откриват кръстосвайки руините на Атина са меко казано фрапиращи. И така и така говорим за фрапиращи моменти, тук е времето да кажа, че определението „жестока” се стоварва с всичката си сила върху логото „Бога на Войната”. Насилието в тази игра, скъпи мой читателю е отвъд това, което очакваш. Забрави за всички лигави игри в които след думата „насилие” стои в скобички „откъсване на крак или ръка и туй е” Да, забрави и за втория Принц. Богa на Войната е надскочил всичките възможни представи за насилие в игра, правена по време, когато комерсиализма и PG 13+ са главните зъбни колелца в машината на парите. Богa на Войната не пести. От нищо и от никъде. Както главния отговорник за проекта и режисьор казва „Ако ситуацията изисква цици – ще ги покажем. Ако трябва да се леят литри кръв – ще се леят”. Е – евала! В този ред на мисли, играта определено не се препоръчва на малки деца и на хора със слаби сърца (също така на убийци (Анкх-Морпоркската гилдия да ме прощава, нищо лично)) не защото е страшна, а защото е просто наистина брутална. Крейтъс е един силно изнервен човек, който не си пести богатия набор от умения за многофункционална и перманентна дисекция на тези които го погледнат на „макар че”.
Следващото нещо, което бих желал звучно да изкажа е наистина бруталната графика, която се откри пред мен след завъртането на диска. Дори на платформа, която е вече на 6 години, играта изглежда смазващо добре. Специални поздрави и благопожелания на левъл-дизайнера на играта, който вече се превърна в мой тотален фаворит. И като отворих дума – облика на древна Гърция (и не само (визирам царството на Хадес)), освен, че ще те впечатли, много е вероятно да открехне твореца в теб и ти да започнеш да пишеш/свириш/рисуваш. А защо не и всичките заедно? Наистина няма по-надъхващ левъл-дизайн съчетан с бруталната графика поне на този етап от компютърните игри. Да, знам че нещата в Принца бяха много яки. И да, знам че и в Soul Reaver светът на Носгот беше също много добър. Но това тук е... невиждано. Който не вярва, нека да пусне играта и да поиграе, а после, ако е все още надъхан, може да поспорим надлъж и на шир. Може би забелязвате постоянните ми препратки и сравнения с Принца. Еми – неизбежни са. И двете игри следват една и съща игрална концепция, но колкото и да ми беше любим принца, Бога на Войната е с едни доста големи гърди пред него. Всъщност...пред 3та принца взети заедно. Дам, знам, че звучи доста странно и почти утопично, но СИ Е ТАКА МАМКА МУ! Дотолкова не бях се влюбвал в подобна игра, в която да бъда, да чувствам и да виждам през очите и с главния персонаж, от времето на първия Soul Reaver (Silent Hill не се брои, защото е съвсем друг жанр). Наскоро една приятелка ми зададе странния въпрос, а именно „Как така тази игра ти е любима, като ти живееш в света на Silent Hill?”. Отговора е прост, разбира се. Просто това са тотално различни жанрове. Все едно до кажеш „Как може да обичаш Cola като пържените картофки са ти любими?”. Абе...общо зето я погледнах с огромно учудване.
Чудовищата срещу които ще трябва да се изправиш в този брутален свят са не по-малко брутални, като започнем от харпий, минем през ъндеди, хидри, минотаври, циклопи, кентаври и стигнем до наистина брутално изглеждащите медузи и сирени. Има и още много, разбира се, всички извадени от гръцката митология.
И така, може би като финални думи, защото колкото и да говоря за достойнствата на играта, тя просто требе да се види, това е най-добрата игра за 2005та година, която играх през 2006та, заемаща безпрекословно 1во място в личната ми класация на подобни игри. Игра, която ше разчупи отдавна скованото ти от леда на комерсиализма желание да чувстваш това, което става на екрана. Игра, която ще те накара с финес да прережеш, мамка му, гракляна на онуй шибано копеле, чувстайки болката на Крейтъс.
Богоподобна игра, която ще те направи бог.
Единствения въпрос, който требе да си зададеш сега е „Готов ли съм да срещна Арес?”



И така Крейтъс се хвърли от най-високата планина в древна Гърция, търсещ своята смърт.
Но понякога смъртта не идва, когато я пожелаеш.
Понякога боговете имат други планове.
Не винаги е било така...






Производител: SCE
Разпространител: SCE Studio Santa Monica
Платформа: PlayStation 2
Оценка: 10/10

Потребителски аватар
SniperBeta
Модератор
Модератор
Мнения: 1007
Регистриран: пон юли 15, 2002 14:52 pm
Местоположение: Nosgoth
Контакти:

Re: Критики + Още Нещо... Part 2

Мнение от SniperBeta » вт сеп 16, 2008 19:44 pm

Magna Carta: Tears Of Blood

Изображение



Наскоро попаднах на една доста интересна игра, която имах удоволствието да разцъкам 3 години след нейната премиера. Това е така поради 2 факта:
- Magna Carta има успех на Изток (Япония) и е не особено известна в Европа.
- тоталния доминант в лицето на Final Fantasy, който поглъща всичко и всеки и го прави сляп за останалите заглавия от подобен характер а.к.а. JRPG, които в повечето случаи са от доста успешни такива до тотални хитове като Kingdom Hearts, Shin Megami Tensei и Dragon Quest

Както и да е – сега ще разгледаме PlayStation 2 релийза на това заглавие, носещ гръмкото име Tears of Blood.
Действието на Magna Carta: Tears of Blood се развива в света Efferia, където расата на хората и расата на Yason се борят за късче земя. И двете раси доста си приличат при все различията помежду си. Yason са по-мрачни и са в хармония с природата. Имат и странни уши и един от тях поразително прилича на Мерилин Менсън! Но като цяло няма особено голяма разлика между двете раси. Ние поемаме контрол над Calintz, който след около 20мин в играта се разбира, че е всъщност момче, а не момиче както изглежда на пръв, втори та дори и трети поглед. Calintz е капитан на група наемници, познати под името Tears of Blood. След като конфликта не може да бъде разрешен по цивилизован начин, хората решават да използват олд-скуул скиловете си и да го решат по нетрадиционен. За целта използват „Забранената Магия”, която не само че не прекратява войната, но и нещата стават още по-приятни. Наемниците се включват и те в борбата за общото благо, но срещу тях се изправя кралица Amilia от Ясонците, която пръска наред! Хората се „разбягват” и преминават в стенд-бай режим докато измислят друга тактика, а през това време Calintz и компания се натъкват на младо момиче, страдащо от амнезия, която се казва Reith и притежава магически лековити сили, отвъд представите на хората. Дали тя ще е ключа към прекратяване на войната и възвръщане баланса в природата?
Историята е най-силната страна на Magna Carta и смея да твърдя, че е доста увлекателна. Пълна е с мистицизъм и конспирации и си личи, че наистина много е мислено по нея. А не като в една игра, която не помня, но помня, че plot-а беше: „There isn’t much story in it. You and your party join forces against the forces of evil”. В началото играта започва мудно, но ако си се захванал с нея ти предлагам да и дадеш шанс, защото ще се отплати. Историята щ е те държи буден докато навлезеш в играта (което не е особено лесно) и е наистина пленяваща.
Плюсовете на играта са немалко.
Членовете на партито ти са различни и имат собствена индивидуалност. Както и останалите членове, които не са в партито ти, но може да си ги менкаш когато пожелаеш, разбира се. Типично като FF, партито ти се състои от 3ма активни приятели, които се бият рамо до рамо и обменят заедно опит и от неактивни такива, които са още 6 и стоят като резерва.
Бойната система е доста иновативна и разчита единствено и само на твоето време за реакция. След като ти се напълни хода (това е една времева оранжева линия в горния десен край на екрана, която ти позволява да извършваш действие, независимо дали ще е атака, сменяне на стил или пиене на колбичка с оцет), избрания от теб парти-мембър може да извършва действие. При избиране да атакува противника, примерно на екрана се появява кръг с 3 малки кръга в него и копчетата от джойпада (X и O) започват да се въртят около него. От теб се иска да нацелиш правилните копчета в горния малък кръг. На теория звучи малко объркващо, но не се притеснявай. И на практика е така. Играта е доста юзър-енеми в началото и за да усвоиш доволно битката като цяло (видовете магии, ударите и Чи-то) ще ти трябват часове. Но ние за никъде не бързаме, защото играта никак не е кратка.Имаш също и Overdrive mode, който праща героя ти в екстаз и ти умножава атаката и щетите които нанасяш х2. Малко по-нагоре споменах „стил”. Да, героите ти имат различни стилове, които ти научаваш от скролове, пускани от някой по-мощен противник. По време на битка може да избираш който стил си вдигнал и искаш, но веднъж получиш ли нов стил за някой твой съекипник с който играеш – разучи го добре, защото не знаеш кога ще ти потрябва. А сега отностно Чи. Това ти е всъщност мана-та. В природата съществува Чи. Туй са го казали китайците. Сигурно и Буда преди тях. Чи-то само по себе си разделя магията, която струи от всякъде на различни състояния – fire, water, ice, earth, mountain, air... В горния ляв край на екрана има по една буквичка от всеки един тип магия и в зависимост от това какво умение прилагаш се изразходва тази част от Магията. За да избегнеш неприятния момент в който по средата на битката ти вече си неспособен да удряш, може да използваш или колби за възстановяване на Чи-то или латерна. Латерната е ъъъ латерна, която се намира на 1-2 места в съответния раьон, в който си и която реално ти предава Чи. Примерно имаш Water-латерна. Ако героя ти прави Ice магия, можеш да преконфигурираш латерната да изпраща Ice Chi и така де-факто да те зарежда с енергия. Само внимавай, защото ако преконфигурираш латерна в напълно противоположното Чи (Fire->Ice) ще гръмне.
И така, дотук стана ясно, че историята и gameplay-а са доста зарибяващи и са най-силните козове на Magna Carta.
Сега е времето за малко критика:
Историята на играта. Да, най-големия проблем е именно на тази мащабна история. Толкова е мащабна, че като нищо може да изгубиш стотици часове в нея. Което би било супер, но не е така. До такава степен е линеен прогреса на играта, че граничи с ограничен. Имаш един път – той е напред. Давай смело и следвай пътя. Имаш гадното чувство, че се водиш по игра, а не че си на епична мисия по твое желание. Странични куестове почти няма, като единствените такива се взимат от ковачите, а те са нарядко. Също имаше и един куест да направя бижу.
Като стана дума за ковачите – веднъж взел някой куест от ковач е невъзможно да го прекратииш или върнеш или да вземеш нов от друг ковач. Задължително е да минеш взетия! Това е супер-тъпо предвид факта, че взех един куест още на ранен етап от игра и сега не мога да взема нито един от който и да било ковач, а маняците дават доста добри оръжия ако им изпълниш задачата и им спечелиш доверието.
Нямаш възможност да се телепортираш по картата или да използваш въздушен транспорт с цел да отидеш до друг град за търговия или до някаква местност за да трупаш опит. Ако случайно, не-дай-си-боже искаш да отидеш донякъде, в повечето случаи ще се наложи да извървиш ЦЕЛИЯ път до там (освен ако не е в другия край на кратата, където играта или няма да ти позволи да отидеш или услужливо ще те транспортира).
НЕВЪЗМОЖНОСТ да заредиш или излезеш от играта. Няма такава опция. Единствения начин е „с резет всичко е наред”. А това ще ти се налага понякога.
Битките понякога могат да бъдат невъзможно трудни. Това „понякога” да се чете „през цялото време” ако не си наясно какво правиш и как точно стои въпроса с механиката на играта. В обратен случаи са доста приятни и не-особено трудни.
Дълги и неозвучени диалози. Само част от тях са озвучени под формата на филмчета, но като цяло има да почетеш. За мен това не е минус, аз против нямам, но пък има хора, които ги мързи да четат, прицъкват диалозите на бързо зажаднели за ешкан и на първата битка сгъват. Защо ли...
Това бяха минусите на играта. Както и тук се вижда, не са толкова много и не са и толкова фрапиращи. В заключение единствено бих препоръчал играта на притежателите на PS2, защото заглавието определено има какво да покаже и как да прикове вниманието към себе си за ... така... доста часове.

Производител: Atlus. Co
Разпространител: SoftMax
Платформа: PlayStation 2

Оценка: 7/10

Потребителски аватар
SniperBeta
Модератор
Модератор
Мнения: 1007
Регистриран: пон юли 15, 2002 14:52 pm
Местоположение: Nosgoth
Контакти:

Re: Критики + Още Нещо... Part 2

Мнение от SniperBeta » ср окт 08, 2008 22:28 pm

Brothers In Arms - Hell's Highway


Изображение



Най-накрая излезе новата игра на прекалено любимите ми Gearbox, поднесли ни класиката Half Life (в случай, че има все пак някой, който не знае). Не съм особено голям фен на поредицата Brothers In Arms, при условие, че имаме още 2 конкуриращи се поредици, които според мен са по-добри (а именно Call of Duty и Medal of Honor), но това не променя факта, че останалата част от света поглъща всичко, което се предлага на пазара и е свързано с Втората световна война. Също така, това не променя факта, че поредицата сама по себе си е достатъчно добра, за да може да се конкурира с другите два гиганта. След успешните Road to Hill 30 и Earned in Blood, Gearbox не изменят на традицията и ни поднасят отново игра за войната, но и отново добра.
Най-открояващата се черта на Hell's Highway е историята. За разлика от другите игри за войната, където те пускат нарамил пушката и ти казват 'върви застреляй Хитлер', тук геймплея следва всъщност една доста интересна и дълбока исторя, която Gearbox са вградили успешно наред със зарибяващия геймплей. Графиката на играта не е нещо невиждано (взимайки за пример Call of Duty 4), но в никакъв случаи не мога да кажа, че е зле. Дори на места има спиращи дъха пеизажи (и моменти (headshot-a например). Лафовете, които си пускат комрадите са свежи и забавни и полека, но сигурно, ти се вживяваш в историята. В тяхната история. Както казах, на геймплейно ниво играта е наистина зарибяваща, но все пак това са Gearbox, after all, а те заедно с Infinity Wards са единствените хора, които знаят как да разчупват механиката на стрелбата от първо лице.
И много ми се иска да завърша с тези сладки думи, но за жалост няма нищо перфектно на този свят и новите Братя не правят изключение.
Първото което е - мисиите са линейни. Стигни от точка А до точка В, като избиеш всичко по пътя. То реално погледнато няма шутър, в който мисиите да са нелинейни, но все пак можеха да се постарят малко повече в тази насока.
Второто, което е по-скоро нещо между + и - за играта е трудността и. На най-лесна трудност е достатъчно трудна, за да те накара да зареждаш мисията отново и отново. Но това става в повечето случаи заради твоите съекипници.
И третото, което е - твоите съекипници! Ако Войната сама по себе си не успее да накара из цялата стая да хвърчат мишки и клавиетури, то съотборниците ти ще ти вгорчават живота на всяка мисия. Да, Brothers in Arms - логично - е съотборна игра. Проблема е, че Gearbox не са разбрали явно дефиницията на "съотборна" и в повечето случаи сам е далеч по-успешна формула от целия взвод. Изкуствения интелект на комрадите е нещо наистина впечатляващо, което требе да се запише в графата "Развитието на ИИ през 2008г". Това е най-добрия изкуствен интелект, който съм виждал в игра някога изобщо. Всеки твой подчинен има напълно и непоклатимо свое собствено мнение за терена, пътната настилка, вражеските единици и местата за прикритие и не взима под внимание нито една думичка, която му КРЕЩИШ в ухото! Независимо къде го караш да застане или по кого да стреля, той няма да го направи докато сам за себе си не се убеди, че заповедта от теб е опасна за неговия живот. Когато в крайна сметка след няколко преигравания на нивото той осъзнае, че ако застане на избраното от теб място ще бъде разстрелян от 3 места, той без много много да му мисли ще отиде и ще умре. За теб. Съотборниците ти са непрестанно и безкомпромисно жертвоготовни и първото нещо, което правят е да намерят най-удобното и бързо място да се самоубият.
Е на това вече му казвам характер!


Минимални системни изисквания

CPU: Intel Core2Duo E4500 / AMD Athlon 3800+ X2
RAM: 1GB DDR2 800Mhz
GPU: ATi X1650PRO / nVidia 7300GT

Препоръчителни ситемни изисквания
CPU: Intel Core2Duo E6xxx / AMD Athlon 4800+ X2
RAM: 2GB DDR2 800Mhz
GPU: ATi X19xxPRO/XT ++ / nVidia 8600GT++



Производите: Gearbox Software
Разпространител: Ubisoft
Оценка: 7/10

Потребителски аватар
SniperBeta
Модератор
Модератор
Мнения: 1007
Регистриран: пон юли 15, 2002 14:52 pm
Местоположение: Nosgoth
Контакти:

Re: Критики + Още Нещо... Part 2

Мнение от SniperBeta » вт ное 18, 2008 1:42 am

LEGENDARY



Изображение



Legendary би требило сама по себе си да е една стилна и наситена с ешкън игра, задвижвана от Unreal 3 енджина. Игра, която да предлага иновативност и интрига. Или поне малко интерес.
НЕ!
Това е една от най-безинтересните игри на 2008ма година, която има наглостта да струва 70лв за компот и по 120лв за конзоли. И след като играта е нагла до безобразие, единственото, което може да направи - типично за всяко нагло нещо - е да вземе всичко от теб (в случая парите) и да не ти даде абсолютно нищо в замяна.
Цялата интрига на играта е, че Рик Декърд...ъъъ Чарлз Декърд си мушка ръката в Кутията на Пандора и извиква на бял свят феи, грифини и върколаци от паралелно измерение да фъргат псувни и сополи из Америка.
Nice!
Механиката на играта е малоумна - вървиш, стреляш, скриптове се включват, стреляш докато вървиш, изкачат silly-looking-крийчъри които те приканват да ги обстреляш ... как - позна - докато вървиш!, продължаваш да вървиш докато се включи следващия скрипт с изкачащите същества, събираш сила в лявата си ръка, която по подобие на BiOSHOCK е мутирала и можеш да я ползваш за различни неща, нито едно от тях интересно. Това всъщност е и самия gameplay. Пушкалата стрелят по трудно разгадаеми криви, така че си е майсторлък ДА СЕ ПРИЦЕЛИШ, а ако случайно успееш и да улучиш някой ми се обади лично да ти стисна ръката. При преминаването от first person в in-the-weapon-first-person мишката става 40 пъти по-бърза, така че А си трепнал, А са тъ измушили!
И след като вече доволно си се изнавървял и изнапоизстрелял де-що видиш се усещаш, че въобще не ти пука нито за историята, нито за Чарлз Декърд, нито за помощницата му, бийш си куита и даваш uninstall!
Графиката не предлага нищо невидяно както и нищо ново, но пък през 2008ма година коя игра не е с хубава графика вече?
Системните изисквания са в нормата, така че всеки средностатистически компот може да я подкара.

В заключение:
LEGENDARY е една ЛЕГЕНДАРНА пръдня, която си заслужава единствено ако някой твой враг ти я подари за деня на неблагодарността! Дори не си заслужава дърпането от интернет!

Минимални системни изисквания

CPU: Intel Core2Duo E4500 / AMD Athlon 3800+ X2
RAM: 1GB DDR2 800Mhz
GPU: ATi X1650PRO / nVidia 7300GT

Препоръчителни ситемни изисквания
CPU: Intel Core2Duo E6xxx / AMD Athlon 4800+ X2
RAM: 2GB DDR2 800Mhz
GPU: ATi X19xxPRO/XT ++ / nVidia 8600GT++



Производител: Spark Unlimited
Разпространител: Gamecock Media Group
Оценка: 2/10

Отговори