ДУХОВЕТЕ НА МРАКА

Как да съчетаем духовното с научното или още една гледна точка за живота

Модератор: lutar

Правила на форума
В този форум важат всички общи правила на форума. И нека уважаваме българския език
Отговори
Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

ДУХОВЕТЕ НА МРАКА

Мнение от lutar » пон фев 21, 2011 17:11 pm

ОКУЛТНИТЕ ОСНОВИ
НА ВИДИМИЯ СВЯТ
ДУХОВЕТЕ НА МРАКА
И ТЯХНОТО СВАЛЯНЕ
Н А З Е М Я Т А


Цикъл от 14 лекции изнесени в Дорнах
от 29. 9 до 28. 10. 1917 г.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
Хаосът възниква от бездуховното приемане на света. Учението за реинкарнациите и непрекъснатото намаление на земното население. Социалният карцином. За непригодността на западните хора да разберат европейския Изток. Духовният свят не може да бъде игнориран безнаказано. За връзките между разрушителните сили на Космоса и човешкото съзнание. Намесата на Ариман.

2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
Дисхармонията между интелектуалното и морално развитие на човечеството. Изграждане на социална общност с мъртвите. Основните съставни части на човешкото същество. Миналите и бъдещи инкарнации на Земята. Христовият Импулс. Йохан Валентин Андреа и "Химическата сватба на Кристиан Розенкройц през 1459". За възрастовата граница от 27 години, която повечето хора днес не надхвърлят. Лойд Джордж

3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
Предпоставки за вникване в миналото и бъдещето. Илюзиите на социализма. Окултна характеристика на партийните програми. Доктрината Удроу Уилсън. За събитията в граничната област на свръхсетивния свят. За някои от нападките срещу Рудолф Щайнер. Вътрешната смелост и Антропософското Общество. Отказ от частните разговори с членовете на Антропософското Общество.

4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
Елементарните Духове на раждането и смъртта. За злоупотребата с окултни сили през Атлантската епоха. За моралната нагласа на днешните хора. Абсолютни идеали не съществуват. Ариманическите Същества и необходимостта от разрушение. Рикарда Хух и защо хората отново трябва да опознаят дявола. Поклонниците на Ницше и характеристика на ницшеанството.

5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
Душевните способности на човека през Четвъртата следатлантска епоха. "Върху загадките на душата". Как ще изглежда човешката гениалност в бъдещето. Подготовката за Бъдещия Юпитер. Отказът от физическото тяло. Защо жените ще престанат да раждат през седмото хилядолетие. Августин и Калвин. Същност на евгениката. Един от абсурдите на наше-то време: "Христос от психиатрична гледна точка". Един от абсурдите на бъдещата епоха: Стремежът да бъде премахната "душата" с помощта на фармакотерапията

6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
Описание на елементарния мисловен свят и на човешките мисли като един вид негови умъртвители. Мисловните трупове. Луцифер и Ариман. Елохимите или Духовете на формата. За висшата и низша човешка природа. Предпоставки за човешката свобода. Хармонията и редът в социалния хаос могат да бъдат извлечени единствено от духовния свят. Една типична имагинация. За необходимостта от пророчески дарби на педагозите от бъдещето. Възпитанието на децата като област, засегната най-силно от ужасите на материализма.

7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
Материализмът не познава "духовната тежест" и поради това няма усет за истинската действителност. Херман Грим и неговата книга за Гьоте. Мартин Лутер. Инстинктивното разширяване на сетивните усещания. Изпитанието с огън през Четвъртата следатлантска епоха. Мъртвите и живите истини. Душевната конфигурация на бъдещите педагози. Разумът не може да бъде култивиран с помощта на разума. Кога антропософията се превръща в пътепоказател.

8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
За противоположността между интелектуалното мислене и правилното, съобразено с реалния свят човешко мислене. Абстрактното мислене според това дали човек го прилага в сетивния свят или в социалния живот. Характеристика на съвременните понятия. Кийлен и "Държавата като форма на живот". Политическият живот на Земята през 16 век Принципната противоположност между Запада и Изтока. Ани Безант и Теософското Общество.

9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
Борбата между Архангел Михаил и ариманическите сили от 1841 до есента на 1879. Духовете на Мрака и последиците от тяхното сваляне на Земята. Как човекът става проводник на материалистическите импулси. Бактериалните инфекции и Лунните влияния като последици от подобна борба през миналите състояния на Земята. Пример за ариманически начин на мислене. Влиянието на духовния свят върху поведението на човека. Земното отражение на духовните събития. Соловьов и руския народностен Дух.

10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
Предразсъдъците и ужаси като помощници на ариманическите сили. За непригодността на повечето идеали. Защо днешните естествени науки не могат да проникнат в бъдещето. Ариманическите сили като вдъхновители на монизма. За необходимостта от нов вид възпитание. Значението на радостните детски спомени за живота на възрастния човек.

11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
Душевната природа на човека ще става все по-интровертна, науката все по-екстровертна. Новите импулси във възпитателното изкуство като средство срещу ариманизиране на душевния живот. Отношението на животните и човека към Слънчевите и Лунните течения. Подходящите описания на животинския и растителния свят като педагогическа необходимост. За опустошителното въздействие на специализираната терминология. Приносът на Роман Боос.

12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
Духовете на Мрака и тяхното насилствено сваляне на премята като причина за съвременните събития. Духовете на Светлината и тяхната задача в миналото: Укрепване на кръвните връзки; Духовете на Мрака: Освобождаване от кръвните връзки. Коренната промяна в тези съотношения през 19 век. Учението на Дарвин за произхода на видовете идва от миналото; учението на Гьоте за метаморфозата идва от бъдещето. Освобождаване от наследствените връзки. Индианизиране на заселените в Америка европейци.

13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
Духовете на Мрака и техните намерения: триумф на човешкото остроумие и утвърждаване на спиритизма като основно средство за общуване с духовния свят. Победата на Михаил и духовното причастие на човека. Борбата срещу Духовете на Мрака Освалд Марбах и неговото отношение към "Фауст". Удроу Уилсън като "попечител на света". Събитията от 19 век като продължение на борбата в духовния свят.

14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
Ангели и Архангели: Тяхното участие в историята и във функциите на човешкия организъм. Прекратяване на физическото размножение през 6 и 7 хилядолетие. Духовете на Мрака и дарвинизма. За противоречието между мисловния и волевия живот, и неговото отражение върху съвременната демокрация. Метерлинк. Поанкаре като пример за политическо поведение, диктувано от финансови съображения.


Указания относно публикуването на езотеричните лекции от Рудолф Щайнер
За характера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861-1925) казва следното в своята автобиография "Моят жизнен път" (Събр. Съч. Г.28, гл.35):
"Съдържанието на тези издания бе предвидено да се изнесе под формата на устни, непредназначени за издаване съобщения...
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, коетo Антропософията има да каже. Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условие то за такава оценка. А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
СПРЕТЕ ДА НИ ТРОВИТЕ. УБИЙЦИ.

Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

Re: ДУХОВЕТЕ НА МРАКА

Мнение от lutar » пон фев 21, 2011 17:17 pm

ПЪРВА И ВТОРА ЛЕКЦИЯ

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 29 Септември 1917
Вие несъмнено ще ми повярвате, че за мен е особено приятно и вълнуващо да прекарам следващите дни всред Вас и то тъкмо в Дорнах, където ние дадохме видим израз на нашата обща воля, на нашия общ стремеж да напредваме неуморимо в изучаването и прилагането на антропософията. В хода навремето, свързвайки този антропософски стремеж с най-интимните страни на човешката душа, ние често ще си задаваме въпроса: Какъв е впрочем истинският характер на нашата воля? И вероятно ще сме прави, ако заявим: В нашата трагична епоха, ние можем да се доберем до един отрицателен отговор на въпроса за нашата воля. Всички ние сме свидетели, как повече от три години над света се излива ужасяваща лавина на такива трагични събития*1, който не се нуждаят от подобни описания, защото ние ги виждаме, ние ги усещаме. За нас е ясно: Всичко което разтърсва Европа и света, е не друго, а израз, или още по-добре последица от онази яростна съпротива, която хората изпитват пред далечните цели на нашата воля, а също и пред нейния непосредствен и видим израз нашия Гьотеанум*2 тук в Дорнах. Опитаме ли да потърсим корените на духовната еволюция, от която човечеството действително се нуждае, ние ще установим, че те са диаметрално противоположни на онези импулси, които тласнаха Европа в ужасяващите и трагични събития на последните години. Все по-ясно и дълбоко трябва да вникваме в тази истина, защото наш дълг е да се намесим открито в това, което днес разтърсва нашия свят. И ние си казваме: Тези мъчителни години ни изглеждат така, сякаш времето е станало еластично, сякаш то е разтегнато по такъв начин, че спомените ни за мирните години се отдръпнаха от нас с цели столетия.
Впрочем в тази трудна епоха макар че винаги е било така -, се намериха твърде много хора, които в известен смисъл проспаха събитията, хора, които не се оказаха достатъчно будни за тях. И само тези, които са будни стига да се вгледат в това, което минава през душите им -, ще усетят какво странно впечатление правят довоенните години: Сякаш пред нас се разтваря някакъв древен ръкопис, сякаш пред погледа ни застава странно произведение на изкуството, създадено преди много столетия. Да, събитията преди тази безкрайна и яростна война, са изтеглени далеч извън нашите непосредствени спомени.
Но ако още преди възникването на тези събития казано в антропософски смисъл -, човек можеше да огледа с будно око нещата около себе си, той неизбежно щеше да забележи какво всъщност нахлу така стремително в нашия свят. Много от нашите приятели ще си спомнят налага се да го подчертая -, за стереотипния отговор на един въпрос, който често възникваше тук или там по време на публичните лекции. Вие добре знаете този въпрос: Каква е връзката между учението за прераждането и статистически доказаното нарастване на населението? Населението на Земята постоянно расте; от друга страна антропософията твърди, че се инкарнират едни и същи души как се отнасят двата факта по между си? И аз постоянно трябваше да обяснявам: Да, външно погледнато статистиката е съвсем права населението на Земята расте, само че тези обобщения се градят върху крайно недостатъчен интервал от време, и в основата си те са погрешни. И аз винаги трябваше да внасям поправка: Ние сме съвсем близо до епохата, когато хората с ужас ще разберат населението на Земята не нараства, а постоянно намалява.
Да, скъпи приятели, на определени въпроси в антропософията не винаги може да се отговаря кратко и ясно, защото нашите съвременници не застават пред фактите както трябва, не ги гледат така да се каже право в очите. Но тук се налага едно уточнение. Ако прегледате лекциите*3, които четох във Виена малко преди започването на Световната война, ще откриете там един пасаж за раковата болест, за социалния карцином, който разяжда устоите на човечеството и неговото развитие. За да размишлява правилно върху своите проблеми, занапред човечеството ще има истинска нужда от подобни уточнения. Защото ние можем да сме будни само благодарение на правилното мислене. Да, ние имаме нужда да сме будни, да живеем в будност. И ако антропософията иска да изпълни своите задачи, преди всичко ти трябва да подтикне хората към пълна будност. Защото ако човек се стреми единствено към нещата от сетивния свят, ако се интересува единствено от законите на сетивния свят, това означава, и то в един най-висш смисъл, че този човек спи. Човечеството може да постигне пълна и съвършена будност, само ако съумее да си изгради понятия и идеи за духовния свят, който ни обгръща от всички страни, също както ни обгръщат въздухът, водата, Слънцето, звездите, Луната и т.н. Когато спим, ние сме изцяло отдадени на вътрешните и несъзнаваните лесни процеси, без да имаме каквото и да е предчувствие за околния външен свят; по същия начин, когато сме изцяло отдадени на външния сетивен свят и на неговите закони, ние оставаме без каквото и да е предчувствие за обкръжаващия ни духовен свят.
Забележително е, че тъкмо през последните столетия, и особено в края на 19 и началото на 20 век, човечеството се възгордя от своите научни открития, от своите научни завоевания, в резултат на което несъзнаваният и инстинктивен живот взе един изключителен превес. И тъкмо игнорирането, съзнателното незачитане на духовния свят се превърна в непосредствена причина за това световно кръвопролитие. Обаче през годините, за които споменах, че са разтеглени във времето до степента на столетия, будното човечество далеч не можа да предвиди онова, което се разигра по-късно по такъв ужасяващ начин. За жалост, дори и сега, то не разбира какво става по бойните полета на Европа.
И коя е най-характерната черта, скъпи мои приятели, на това, което човек ежедневно и ежечасно може да проследи в мисленето на днешните хора, или по-добре казано, в тяхното мнимо мислене? Най-характерната черта е тази, че общо взето нито един човек на този свят не знае какво точно иска, и че всичко, за което индивидите и народите основателно претендират, би могло да се постигне и без ужасяващите военни кръвопролития; те впрочем са съвършено ненужни.
И все пак, тези ужасяващи събития са подчинени на загадъчни и тайнствени закони. Ако Вие, скъпи мои приятели, ако си припомните някои от деликатно разискваните проблеми по време на тазгодишните ни антропософски лекции, сигурно ще откриете, че по адрес на най-решителните събития, нещата са изнесе ни от нас твърде конкретно и ясно. Ако си припомните онези лекции, които изнесох през последните години тук в Дорнах върху характера на руския народ и върху противоположната същност на този руски народ спрямо западните и средноевропейски народи, Вие ще намерите,че те са напълно достатъчни, за да се проумеят стихийните и драматични събития на нашата мъчителна епоха, да се проумее и онова, което нарича ме "руска революция": т.е. онова чудовищно събитие, което нахлу като едно напълно разбираемо кармическо отмъщение. (Естествено думата "отмъщение" е употребена като технически термин, а не в нейния морален смисъл). Върху всичко това ще размишлява още дълго не само руският народ, върху това ще размишляват и европейските народи, ще размишлява цялото човечество. Защото събитията и Източна Европа са много по загадъчни, отколкото изглеждат на пръв поглед. На повърхността изскочи нещо, което се беше натрупало в продължения на столетия. Обаче новият елемент, скъпи мои приятели, показва едно съвсем друго лице. Вероятно по отношение на Източна Европа -, следващите поколения ще стигнат съвсем нагледно до разликата между истинските причини и Майя. Защото съвременните поколения гледат на Майя не като на Майя, а я приемат за непосредствена и истинска действителност. Обаче истината е съвсем друга.
И западните народи, скъпи мои приятели, са съвсем непригодни и зле подготвени, за да разберат какво точно се показва над повърхността на европейския Изток! А защо са зле подготвени? Защото така наречени те нормални хора Вие, скъпи приятели, не се числите към тях, понеже сте приели антропософията -, не разполагат с това, което все повече и повече ще се превръща, макар и хората да го посрещат с яростна антипатия, в безусловно необходимо качество на душата: антропософското познание. Да, за нормалните представители на нашата епоха, това звучи твърде странно: Хаосът няма да престане, докато достатъчно голям брой хора не приемат антропософските истини! Тази е световноисторическата Карма!
Оставете тези нормални хора да си вярват и да говорят: тази война е като всички други войни, и след нея ще бъде сключен мир, както е ставало много пъти в световната история. Тези хора са влюбени в Майя, в илюзията; те не различават истината от заблуждението. Оставете ги да сключат техния привиден мир. Хаосът, който изпълва днес целия свят, ще прерасне в хармония и ред само тогава, когато хората приемат антропософския светоглед в своите сърца. И ако Вие, скъпи мои приятели, доловите някакъв трепет в сърцата си, не бързайте: хората още дълго време ще се лутат, преди да отворят душите си за антропософията. А до тогава хаосът ще тържествува над света! За хармонията и реда е още рано. Всичко друго е илюзия, всичко друго е само едно привидно спокойствие, под което вече блуждаят застрашителните езици на огъня. Защото редът ще замени хаоса едва тогава, когато хората разберат откъде възниква този хаос.
А той възниква от бездуховното приемане на света, да, от бездуховното вникване в света. Духовният свят не може да бъде игнориран безнаказано! Може и да си въобразяваме, че игнорирането на духовния свят е безнаказано, може и да си въобразяваме, че сме добре осигурени срещу всякакви опасности, стига да овладеем представите и понятията от сетивния свят, може да го вярваме с цялата си душа и тази е всеобщата вяра на днешното човечество. Само че това не е истина! Не! Най-погрешната вяра, която е обвземала човечеството в хода на неговата история, е тази ако ми позволите, скъпи мои приятели, един тривиален израз че Духовете биха допуснали да бъдат игнорирани от човека. Погледнете на това като на един егоизъм, като на едно себелюбие от страна на Духовете, макар и в духовния свят да важи съвсем различна терминология, отколкото тук в сетивния физически свят. И все пак погледнете на това като на един егоизъм, като на едно себелюбие от страна на Духовете, обаче не забравяйте: ако Духовете бъдат игнорирани тук в сетивния свят, ако Духовете бъдат игнорирани от човека, те си отмъщават жестоко! Това е един общовалиден закон, една желязна необходимост: Духовете си отмъщават. И между многото други характеристики, които могат да се дадат за нашата съвременна епоха, ние сме в правото си да заявим: Сегашният хаос всред човечеството е всъщност самото отмъщение на Духовете заради тяхното продължително игнорира не от страна на хората.
Припомнете си още, колко често изтъквах тук в Дорнах и на други места: Съществува една тайнствена връзка между това, което е човешкото съзнание и разрушителните сили на Космоса. Да, тази тайнствена връзка между неудържимите разрушителни сили на Космоса и човешкото съзнание действително съществува, и то по такъв начин, че едната величина може да служи като заместител на другата, или пък в известен смисъл трябва да служи като заместител на другата.
Нека за миг да приемем, скъпи мои приятели, че през последните 20 или 30 години на 19 век възниква една епоха, през която човечеството се стремеше предимно към овладяването на материалния свят. Нека да приемем още, че в края на този 19 век хората се устремиха и към духовното знание, към духовния свят. Какво би се получило тогава? Какво би се получило, ако хората биха искали да познаят духовния свят и изхождайки от него, да променят физическия свят, вместо инстинктивно да се пристрастят към онова знание, което достигна своя триумф в производството на инструменти за убиване; какво би се получило, ако човечеството можеше да приложи духовно знание и духовни импулси в социалния си живот? Несъмнено хората биха станали по-будни и нямаше да проспят последните десетилетия на 19 век. Хората биха стана ли по-будни и ако съзнанието им би било по-силно, през първите десетилетия на 20 век нямаше да се стигне до разрушенията, на които сме свидетели. Да, духовното съзнание трябва да става все по-силно от сетивно-материалното съзнание. Ако през последните десетилетия на 19 век съзнанието беше достатъчно силно, разрушителните сили през първите десетилетия на 20 век нямаше да бъдат така неудържими в своята стихия.
Това се потвърждава по най-красноречив и покъртващ начин като в същото време е и едно жестоко изпитание за човешкото познание от състоянието на мъртвите, които пребиваваха в духовния свят било то през последните години на 19 век, било през първите години на 20 век. В неистовото надпрепускване към материализма, много души не успяха да пробудят своето съзнание с импулси от духовния свят. Много от тях минаха през Портата на смъртта без никакво предчувствие за духовните факти. Ако преди да минат през Портата на смъртта, т.е. в поредния земен живот, тези души имаха възможност да приемат импулси от духовния свят, те несъмнено щяха да ги пренесат и след смъртта. За всички тях след смъртта това би била една благодат, едно неоценимо богатство. Обаче те не разполагаха с него.
Който следи духовната история, така наречената духовна история на последните десетилетия на 19 век, ще потвърди, че думата "Дух" прекалено често беше произнасяна като синоним на истината, като синоним на правилното светоусещане. Изобщо "Дух" беше прилаган във всевъзможни съчетания, но не и спрямо това, което е наистина "Дух" Така че душите останаха без никаква възможност да опознаят Духа в условията на Земния свят, те трябваше да го познаят твърде късно, или така да се каже да го получат "на части". И сега, след като са минали през Портата на смъртта и са влезли в духовния свят, тези души, скъпи мои приятели, просто изнемогват и мъчително копнеят знаете ли за какво копнеят те? Те копнеят за разрушителните сили на физическия свят. Ето как те получават Духа, така да се каже "на части".
Тези неща не могат да се обхванат с удобно и лесно разбираеми понятия. Ако искаме да се ориентираме добре в тази област, наложително е да пробудим в себе си усещането за това, което в египетските Мистерии беше означавано като "железни необходимости". Колко страшно е, че поради липсата на духовни импулси, разрушителните сили трябваше да нараснат по такъв неудържим начин, че след смъртта да търсят убежище там, където се надяваха, че могат да бъдат приети.
И не забравяйте, скъпи мои приятели, че хаосът няма да изчезне, преди човечеството да се замисли сериозно и отговорно над тези истини, преди да включи тези сериозни истини в идеите, които днес само външно и, така да се каже, "политически" бродят из света. Ако погледнете на тези истини с известен песимизъм и си помислите: Колко далеч е човечеството от всичко това, Вие, скъпи мои приятели, ще сте донякъде прави.
Обаче опитайте се на този основателен песимизъм да противопоставите вътрешното и строго изискване: Там, където сме поставени в сегашния си живот, ние трябва да пробудим душите си за импулсите на антропософията. Естествено, днес е твърде рано, и все пак малко или много ние трябва да отворим очи те си за една съвсем конкретна подробност, а именно, че нашата епоха разпалва в душите на мъртвите един силен и мъчителен копнеж да се срещнат с това, което днес така много ни ужасява тук във физическия свят.
Днешният човек се страхува от смъртта и би дал всичко, за да разбере какво точно го очаква след смъртта. Замислете се обаче какво говорят по този въпрос нашите проповедници, философи и политици, вижте техните гладки и благоуханни речи, вижте техните удобни и безпроблемни представи за духовния свят. Усещате ли, скъпи мои приятели, каква огромна суета и какво безсилие са натрупани в тях и колко далеч са тези "волове" о истинската действителност. (Впрочем характерно за тях е, че са безкрайно далеч не само от способността да ръководят, т.е. не само от положителните, но и от отрицателните несъзнавани сили на човешката душа.) И ако сравним техните благоуханни речи с това, от което съвременната епоха действително има нужда, тогава ще разберем колко сериозни, колко страшно сериозни са всъщност нещата.
Вие знаете, скъпи мои приятели, че нашият физически свят граничи с един друг, свръхсетивен свят. И никога досега намесата на този свръхсетивен, метафизически свят в нашия видим физически свят не е била така интензивна, както днес. Само че хората не забелязват нищо, те изобщо не забелязват колко ужасно е да се погуби една човешка душа. Да, в епохата на всеобщо образование и масова култура, много хора биха били изумени, ако можеха да разберат какво става. Но по правило, те не стигат до там, поне не си позволяват да стигнат до там.
Мнозина от Вас ще си спомнят, че през последните три години аз често подчертавах следния факт: Ако в далечно бъдеще някой се опита да напише историята на тази Световна война за жалост съвременните критици не се решават, макар че това е напълно възможно тогава методологията на днешната "история", която може да измисля само легенди и басни, ще се окаже изцяло неприложима. Сега на преден план излизат усилията на онези "ерудирани капацитети" такива са те за света които в продължение на месеци, години и десетилетия живеят в библиотеките, разлистват хроники, статистики и документи, за да напишат "историята" на едно или друго събитие. Обаче наближава такова време, което ще превърне тези истории в грамади от непотребна хартия. Да, ако един учен е със здрав разсъдък, той просто не би могъл да напише историята на последните години по този начин. Защото нещата, които причиниха този хаос изобщо няма да се открият на днешните "историци". Те ще се открият на хора с развито имагинативно мислене*4; на хора,които добре разбраха достойния за съжаление г-н Сухомлинов*5. Изправен пред съда, той трябваше да признае тъжния факт: Първо се случи това, после се случи онова, и в този миг аз изгубих съзнание!
Но не само той, мнозина хора изгубиха ясния контрол върху нещата. Само че позволете ми, скъпи приятели, да запитам: Какво представляваха всъщност тези мигове, за конто хората признаваха, че губят ясния контрол върху нещата? Какво представляваха те? В хода на космическата еволюция тези мигове означаваха: Ето, точно сега Ариман*6 и неговите войнства влизат в човека, в човешката душа, в човешкото поведение! Ако обаче човек бди над своето съзнание, ако не му позволи да се помрачи или колабира, тогава няма да се появят нито Ариман, нито Луцифер. Но щом то бъде помрачено, в този момент ръцете на Ариман са развързани. И тогава се случват такива събития, които изобщо не намират място в дипломатическите документи; а в тях казано между другото през последните години се пазят съвсем безполезни сведения. Но да продължим нататък. Това, което става в нашата епоха, това което доведе хаоса, не произлиза от човека. Хаосът идва преди всичко от действията на ариманическите Същества, конто успяха да се промъкнат в човешката душа поради помраченото съзнание на съвременните хора. Убеден съм, че мнозина от Вас добре помнят: Веднага след като започна днешната световна катастрофа, определени личности получиха от мен ясни указания за следното. Ако един ден хората поискат да говорят за причините на тази катастрофа, те трябва да черпят не от официалните дипломатически архиви и документи; те трябва да обяснят всички събития чрез достъпа, който ариманическите Същества получиха в човешките души.
Към тези неща, скъпи мои приятели, трябва да се отнасяме сериозно, да ги приемаме не абстрактно, а като реални и живи истини. Напълно възможно е днес хората да се подиграват на нашето твърдение, че Ариман е проникнал в духовното развитие на човечеството. Ако обаче днес хората се присмиват над подобни твърдения, утре самите те ще бъдат подиграни и опровергани от новата историческа действителност.
През последните години представите, понятията и съжденията на хората далеч не постигнаха особена зрялост. От около две години насам хората нито веднъж не показаха правилно осмисляне на изказваните тук или там предупреждения, че нещо идва, и че те трябва да го посрещнат будни, а не спящи. Да, така е. И това, което стана, завари хората неподготвени, завари ги в тежка духовна дрямка. Те не го разбраха в дълбоките му и логични закономерности, а като нещо, което може да се прочете в пет или десет вестникарски реда.
Вероятно се досещате, скъпи мои приятели, че това,за което говоря от година и половина, е свързано с една папска нота от Рим*7. Трябваше ли да се съглася с нея? този въпрос се оказа извънредно важен за много хора. Замислете се обаче, скъпи мои приятели, че това, което днес наричаме "държава", се появи в Европа едва през 16 век. Разбира се, днешните "историци" така поне ги наричат в някои части на света говорят самоуверено и пророчески за държавите, макар и съвсем да не знаят колко време ще съществуват още тези държави. Така че тези "историци" знаят твърде малко за това, за което говорят и пишат. Това, което днес живее в държавите, е по старо от 400 или 500 години. А това, което вдъхновяваше и изграждаше държавата преди, беше нещо съвсем друго. Извънредно важно е тези неща да се разберат правилно. Естествено, сакраменталният и жречески живот, който цари в Рим е много по-древен от живота на модерните европейски държави и за дълъг период от време се намесваше с мъдрост и основание в световните събития. И аз постоянно се опитвах да отговори на въпросите: Какво ли означава фактът, че тези модерни държави, възникнали преди 400 или 500 години не могат сами да преодолеят хаоса? Какво ли означава фактът, че те отново поглеждат към сакраменталния и жречески Рим?
Скъпи мои приятели! Бих искал да узная, дали един човек ще се съгласи да се пързаля с кънки, ако ледът над езерото е дебел едва един милиметър. Защото онези понятия, които сакраменталният и жречески Рим осигурява на днешните хора, са като една тънка ледена кора над дълбоко планинско езеро. И това, което хората днес пишат или говорят, за кънкьора то е като една тънка и неустойчива ледена кора; ето защо днес нито един човек не може с официалните документи в ръка да проучи какво става всъщност наоколо.
Днешният човек е изправен пред сериозната необходимост да навлезе в истинските причини, а не само във външния ореол на нещата. Колко тежко е, когато един човек днес признае: Да, нещата са пред мен, обаче аз не зная какво означават те и не искам да се намесвам в техния ход! И не е ли учудваща невероятно повърхностната позиция на университетските среди, според която човек може да вниква и разбира всичко, което се намира около него. Ето защо за днешните хора е изключително тежко да чуят признанието, че понякога един обективен факт просто не може да бъде обяснен, че преди това трябва да се изградят истинските предпоставки за неговото правилно обяснение. Да, едва ли някому хрумва, че най-напред трябва да се изградят предпоставките за едно правилно обяснение.
Но за следващата епоха е безкрайно важно да се добере до истинските движещи сили на историята и да знае: Хаосът едва ли ще бъде укротен, ако сакраменталният и жречески Рим успее да въдвори един приви ден ред в Европа. Най-голямата грешка, която днес може да направи един човек, е да каже: О, все едно от къде идва мирът, защо не и от Папата! Разбира се, при определени обстоятелства един мир от Папата може да е нещо много добро. Обаче същественото е друго: Как ще бъде разбран този мир от самите хора, които после ще имат и грижата да го поддържат в едно постоянно равновесие!
За всички нас трябва да е пределно ясно: Нашата епоха не спира да ни призовава ежечасно, ежеминутно хора, бъдете будни! Антропософията ще бъде разбрана само от онези, които са в състояние да видят решителната алтернатива, пред която е изправено човечеството: Или Духът ще бъде приет, или Хаосът ще продължи да съществува!
Едва ли днешният кървав хаос може да премине в по-добър хаос. Защото ако през следващите години ние не постигнем нищо и останем пасивни зрители на войнствения и триумфиращ материализъм, ако човешко то съзнание остане в своята тежка духовна дрямка, ако на тази основа възникне нова и яростна надпревара за материални блага и стимули, а за мнозина тази е основната последица на мира -, тогава душите, които минават през Портата на смъртта, отново ще изпитват бясното желание за разрушенията и хаоса на физическия свят! В този случай хаосът и разрушенията изобщо няма да изчезнат от лицето на Земята.
Единственото, с което човек може да промени нещата е да изработи в себе си усещането за духовния свят, да изкове в себе си понятието за духовния свят, да подчини живота си на импулсите за приобщаване към духовния свят! Само тогава според личния си принос човек ще може да напредва в еволюцията. И ако човек държи на своята еволюция, ако иска поне отчасти да разбере сериозните истини на нашето време които ние години наред, както и днес, изнасяме тук или там по света -, тогава той трябва да премахне от душата си онази ужасна посредственост, онзи безутешен и тривиален начин, по който днешните хора пишат и разпространяват своите мисли.
Представете си следната картина: Разлудуваните деца на едно голямо семейство тичат из къщата на своите родители и разрушават всичко по пътя си чинии, чаши, сервизи, всичко. Един случаен наблюдател забелязва опустошителното веселие и решава да го предотврати, тъй като децата отново ще нахлуят в кухнята, трапезарията и т.н. всред останалите здрави сервизи от порцелан и стъкло. И ето че той изведнъж решава. Аз мога да предотвратя разрушенията! Да, този човек, който несъмнено смята, че е чудесен педагог, казва: Ако аз изнеса всички скъпи сервизи и децата ги изпочупят, повече разрушения няма да има!
Аз не зная дали подобен възпитател може да изглежда на хората иначе, освен като един кръгъл глупак. Впрочем това може да се провери лесно. Обаче когато образовани и културни хора тръбят из целия свят: Кървавата война трябва да продължи до идването на мира, и първо трябва да разрушим всичко, за да няма какво да се разрушава повече на Земята, тогава това се приема за мъдрост! Да убиваме дотогава, докато има кого да убиваме. Само при това условие ще отстраним убийствата!
За всеки, който има поне следи от логика, скъпи мои приятели, това вече не е мъдрост, както не е мъдрост и хрумването на възпитателя да изнесе пред заигралите се деца всички порцеланови и стъклени сервизи, за да изпочупят те всичко, така че да се предотвратят всякакви по-нататъшни разрушения.
Защо само хората добре виждат, че последното е глупост, а първото наричат "политика на бъдещето"? Защото днес човешкото мислене изключва и отказва точно там, където то трябва да се включи най-смело и отговорно в решаването на великите въпроси от човешкото съществувание.
Затова утре ще продължим нашия разговор и заедно ще обсъдим духовните истини, които имат отношение към нашата основна тема.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 30 Септември 1917
От вчерашната ми лекция Вие несъмнено сте разбрали, че нашата епоха изисква от човека да промени в значителна степен своите мисли, чувства и воля. Насоките на душевния живот трябва да се променят из основи. И тези обновени форми на мислене и чувства трябва да изместят тъкмо най-съкровените трепети на душата древните, наследените, свещените трепети на човешката душа. Това е едно неумолимо изискване на епохата. Предполагам, че след вчерашните ми думи за хаоса в нашия видим физически свят и за необходимостта от духовно обновление на човечеството, всеки от Вас е изпитал известно вълнение. Защото нека да се замислим още веднъж,че под впечатленията от подобни истини, ние сме принудени позволете ми този израз да изграждаме с мъртвите една социална общност. И едва тогава ние усещаме с остра болка събитията, които стават на физическия план; обаче от друга страна не трябва да забравяме, че онези души, които през последните десетилетия не успяха да се включат в един истински духовен живот, просто копнеят за разрушителните процеси на физическия план, понеже от тези разрушителни процеси те черпят сили за духовно-душевния живот след смъртта. Оттук следва и едно чисто практическо съображение: да стимулираме по всякакъв начин единствения фактор, който занапред ще смекчи и укроти разрушителните сили всред човечеството, а именно истинския духовен живот. Освен това трябва да бъдем съвсем наясно, че през миналите хилядолетия нещата не изглеждаха така; тогава далеч не беше задължително, щото една материалистическа епоха непременно да предизвика война и опустошения. Обаче занапред ще е точно така.
Човечеството, скъпи мои приятели, страда под бремето на много илюзии, наследени от миналото. Досега тези илюзии не бяха толкова опасни, но в хода навремето те ще стават все по-опасни. В общи линии можем да заявим, че душите на съвременните хора все още спят, и много от големите проблеми на нашата епоха, остават незабележими за тях. Обаче все пак нещо се промъква в тези души плахо, неуверено, инстинктивно. И все пак повечето хора не са готови да навлязат навътре в духовната проблематика, в духовните тайни; липсват им сили, липсва им енергия.
Малцина от нашите съвременници обърнаха внимание на една подобна тайна, на една подобна загадка. Тя се откри ясно едва върху фона на разрушителните събития в Европа през последните години. Повечето хора са напълно безпомощни пред тази загадка. Според мен тази загадка се състои в несъответствието, в дисхармонията между интелектуалното и морално развитие на човечеството. Материалистично настроените дарвинисти първи забелязаха с някой неща, Хекел също посочи своите съображения. Но сега, през тези тежки военни години, дисхармонията между интелектуалния и морален живот на човечеството, се превърна наистина в една трудно обяснима загадка. Хората с право казват: Какъв огромен скок направиха интелектът и разумът! За мнозина този напредък е индентичен с науката, което обяснява и експанзията на материалистическото светоусещане. Какъв невиждан напредък в изучаването и овладяването на природните закони, в техниката, в изобретенията. (Макар и днес да се изобретяват предимно машини за убиване). Изхождайки от своята наука, хората ще продължат да размишляват и върху други неща. Те ще анализират произхода на хранителните вещества, ще се опитват да произвеждат синтетични храни, без да имат никакво предчувствие, че макар и химически еднакви, природните продукти не могат да се сравняват с химическите.
И така, интелектуалното, или научно развитие напредва по една възходяща линия. Обаче моралното развитие на хората не напредва в същия темп. И ако моралното развитие на хората беше напреднало както интелектуалното им развитие, скъпи мои приятели щеше ли тогава да настъпи днешната световна катастрофа? Тъкмо защото моралното развитие на хората не напредва, тъкмо затова тяхното интелектуално развитие доби оттенък на неморалност и предизвиква хаоса. И днес вече много хора забелязват дисхармонията между моралното и интелектуалното развитие на човечеството. Нашето време не позволява на човека да обхване правилно основните проблеми на еволюцията; днешният човек не може да навлезе в дълбоките пластове на своето мислене и поведение, не може да ги обясни, тъй като в него различните и йерархично степенувани въздействия на Космоса са в пълен безпорядък. Вярно е, че днешната официална наука държи човека пред себе си: Физическото тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз*8 само че всички те са в безпорядък, примесени и слети в една обща и недиференцирана маса. Науката не може да ги разграничи. Но как изобщо се стигна до тази наука, която претендира, че разбира всичко, а не вниква в основните съставни части на човешкото същество, нито пък в тяхната свързаност с различните сфери на Космоса? С нашето физическо и етерно тяло ние стоим здраво тук във физическия свят; с нашето астрално тяло и нашия Аз всяка нощ ние прекарваме в един съвсем друг свят, в един свят, който засега няма нищо общо с предметния свят на нашето дневно съзнание. Тези два свята действуват съвместно само дотолкова, доколкото те са обединени в природата на човека.
Замислете се обаче колко по-млади са човешкият Аз и човешкото астрално тяло от физическото и етерното тяло! Първата заложба на нашето физическо тяло ние получихме по времето на Стария Сатурн*9, тя е минала през четири етапа: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята, т.е. днешното планетарно развитие на нашата Земя. Етерното тяло е минало през три етапа, астралното тяло през два етапа. Азът възниква едва на Земята, той е най-младият; това впрочем е в съответствие със съвършено различната космическа ситуация през последните хилядолетия. От друга страна обаче, целият механизъм, цялата "апаратура" на нашия интелект, е тясно свързана с нашето физическо тяло. Само благодарение на това, че нашето физическо тяло е минало през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя, то е превърнато в онзи съвършен инструмент, който откриваме в развитието на нервната система, мозъка, кръвоносната система и т.н. За да функционира, нашият интелект има нужда от този съвършен инструмент.
Вие добре знаете, че аз многократно съм изтъквал:човекът е много по-сложен, отколкото обикновено се мисли. Нека отново обобщим: Физическото тяло не е нещо монолитно, то идва със заложбите, които носи още от Сатурновата епоха. После идва етерното тяло и слага своя отпечатък върху физическото тяло, т.е. става елемент от физическото тяло; после астралното тяло става елемент от физическото тяло. Така, че това физическо тяло е съставено от четири елемента една част от физическото тяло е подчинена на самото него, друга част е подчинена на етерното тяло, трета на астралното тяло, и четвърта на Аза. Нека за миг да се абстрахираме от етерното тяло, което впрочем е съставено от три елемента, от три члена единият е поверен на самото него, вторият на астралното тяло, и третият на Аза. С други думи, нека останем при физическото тяло. Тогава ще установим, че през нощта, докато спим, онази част от физическото тяло, която е поверена на самата себе си, продължава несмущавано да живее; онази част, която е поверена на етерното тяло, също продължава да живее, понеже етерното тяло по време на съня не напуска физическо то тяло. Обаче как стоят нещата с онази част от физическото тяло,която е поверена на астралното тяло (защото по време на съня то се отделя от физическото тяло), и с онази част, която е поверена на Аза? През нощта Азът също е навън. Тези две части ние наричаме "астрално физическо" тяло и "Азово физическо" тяло. Практически по време на съня те са напуснати от силите, които ги организират и ръководят. Защото през нощта нашият Аз и нашето астрално тяло са навън в Космоса. Така че докато сме в този свят между раждането и смъртта, всяка нощ оставяме нещо в леглото, което се оказва незащитено и лишено от грижи, така да се каже "занемарено" от онази част, на която то беше първоначално поверено. Впрочем тези сили действуват по различен начин нощем и денем. През деня това "нещо" (което нощем оставяме в леглото) е пронизано от астралното тяло и Аза, но през нощта не. Всъщност съвременният човек е безразличен към тези важни подробности, защото както казахме той все още не различава елементите на своето физическо тяло, за него те все още са смесени и слети в една обща, недиференцирана маса.
Но сега Ви моля да обърнете внимание на следното: Онази част от човешкото физическо тяло, която нарекохме "астрално-физическо" тяло, нощем разполага и действува с такива сили, които са много близки със силите на живака, със силите, които правят живака течен и т.н. Докато онази част от физическото тяло, която е поверена на Аза, нощем действува като "сол". По време на съня, човекът е пронизан от живак и сол.
В годините преди 14 век алхимиците се отнасяха към тези неща извънредно сериозно. После настъпи едно израждане, едно затъмнение, появиха се алхимиците-сектанти, появиха се книгите. Но при един човек като Якоб Бьоме*10 все още можеше да се намери нещо вярно за солта, живака, сярата и т. н.
Да, тези неща са част от тайната на човешката природа. И това, за което сега става дума, може да бъде определено още по точно: погледнем ли зад това, което оставяме нощем в леглото, ние виждаме един шивач по-солев организъм, едно живачно-солево тяло. Обстоятелството, че тялото става "живачно" има важни последици, на които може би ще се спрем още тази седмица. А че тялото може да се превърне в "солево", според мен може да се констатира от всеки в мига на утринното пробуждане.
Какво обаче означава това? Просто нещата са устроени така, че в "солевата" или минерална структура, но още повече в "живачната" структура са съсредоточени онези живачни или оживотворяващи сили, на които при събуждането стъпват Азът и астралното тяло, след като по време на нощния сън са пребивавали в духовния свят. По този начин в съприкосновение влизат такива сили, които по време на нощния сън са пребивавали в различни светове. Ето как в това взаимодействие е заложена възможността, скъпи мои приятели, на земния свят да се свалят определени енергии и сили, които са присъщи на духовния свят. Ето, тук са живакът, солта; сега в тях нахлува Азът и астралното тяло, като ги пронизват с това, което са изживели в духовния свят. По този начин инструментът на физическото тяло, което е започнало своето развитие още от Сатурновата епоха, се обогатява и усъвършенствува. Ако от една страна във физическото тяло имаме необходимия, изпитан в цели четири епохи инструмент за нашата интелектуална дейност, от друга страна благодарение на процеса, който току-що описах в нашата епоха постоянно навлизат въздействия от духовния свят. Ето защо днес хората развиват инструмента на своя интелект като черпят сили от духовния свят, ето защо интелектът е така добре развит в нашата съвременна епоха.
Обаче светът, в който ние пребиваваме от заспиването до пробуждането,има една характерна особеност; той изобщо не е свързан с морала, там няма дори и следа от морални закони! Да, скъпи мои приятели, това е една добре проверена истина: от заспиването до пробуждането, Вие пребивавате в един свят, където няма дори и следа от морални закони. Този свят е такъв, че ако мога да се изразя така още не е станал морален. Когато се пробуждаме, ние сваляме долу определени импулси, които обхващат физическото и етерното тяло, така че укрепват интелекта; но от духовния свят не могат да бъдат свалени импулси, които да укрепят човешкия морал. Това е напълно изключено, понеже в духовния свят, където пребиваваме между заспиването и пробуждането, не съществуват морални категории, не съществуват морални закони. Възможно е тук и там хората да казват: много по-добре би било, ако Боговете бяха устроили нещата така, че човекът да нямаше нужда от физическия свят. Само че те допускат една огромна грешка, тъй като в този случай човекът никога не би могъл да изгради какъвто и да е морал. Човекът изработва моралните категории именно по време на своя живот тук на физическия план. Хората могат да бъдат морални само тук на физическия план. И така, от духовния свят ние сваляме достатъчно мъдрост в нашето физическо тяло, обаче морални импулси не.
Това обстоятелство е изключително важно. Изключително важно за нас е да разберем защо хората изостанаха в своето морално развитие, докато в същото време Боговете напълно обезпечиха техния интелект, като не само подготвиха през епохите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя физическото тяло и мозъка, но им предложиха ако позволите този израз дори и "премии" под формата на еженощно проникване в духовния свят. Подобни състояния, при които нощем ще се свързваме с един морален свят, ние ще познаем едва във втората половина на онази епоха, назовавана в антропософията като "Бъдеща Венера".
Наред с всичко останало, този факт показва от какво огромно значение е да видим, че рано или късно нашият социален живот също ще бъде проникнат от морални импулси.
Обаче съвременното човечество не иска да слуша подобни неща. Понякога то инстинктивно се доближава до тези тайни, но съвсем плахо и несигурно; дълбокото прозрение е за него все още мъчително и неудобно. Хората са свикнали да приемат "състоянието", а не "развитието"; те не се замислят, че вътре в човешкото същество са вложени импулси,които го свързват с необятните простори на Космоса, импулси които рано или късно ще надхвърлят времето и пространството, импулси, които ако останат неразпознати, ще нарушат цялостната еволюция на човека и Космоса. Този факт е наистина от колосално значение: Сънят работи в полза на интелекта, дори и в полза на гения (защото геният също взема от съня определени импулси, влага ги в своето "живачно солево" тяло и подготвя гениалните си пориви и открития). Но в областта на моралното развитие е иначе: Тук човекът трябва постоянно да се прониква с опитностите си от физическия свят, постоянно да изработва това, което е всъщност морала.
За Земното човечество средищният пункт на моралния живот е Христовия Импулс. И затова е от решително значение многократно съм го изтъквал, макар и от друга гледна точка -, че човекът трябва да срещне Христовия Импулс тъкмо на физическия план. Тази истина трябва да бъде обхваната от най-различни гледни точки. И тогава, скъпи мои приятели, ще стане съвсем ясно, че един човек може инстинктивно да се изпълни от импулси на мъдростта, на знанието (защото те се излъчват от духовния свят по време на съня), че той може да изобрети най-сложни машини и устройства, да оглавява научно-техническия прогрес и в същото време да не се нуждае от никакъв морал, да няма дори капка морал, защото моралът извира от съвсем други сфери.
Днес хората трудно осмислят тези неща, трудно ги приемат. Но ако ние искаме да излезем от хаоса, който е обхванал нашия свят, тези истини трябва да бъдат разбрани. Към тези истини трябва да се отнесем извън редно сериозно. Ако тези истини не бъдат разбрани и приложени в земния живот, еволюцията на човечеството не може да продължи нататък. Защото Боговете искат да направят хората не просто автомати, те не искат да ръководят хората автоматично, а пожелаха да ги направят свободни същества, които сами могат да разберат какво е нужно,за да вървят напред. Така че възражението: "Защо Боговете са безучастни, защо не се намесват?" е лишено от всякакви сериозни основания Днес човекът трябва сам да се доближи до духовното познание. И ако един от опитите му не сполучи, хората не следва да бързат с погрешни обобщения. Напротив съвременниците трябва да уловят още по-здраво импулса за издигане в духовния свят и да вложат в него своите собствени сили, а не своите разлагащи съмнения.
През последните години аз трябваше да отделя доста внимание на един такъв опит, за който не бих казал ,че е напълно успешен. Става дума за първата част на една моя статия, която бях задължен да напиша за списанието "Дас Райх" Статията е върху "Химическата сватба на Кристиян Розенкройц през 1459". Тази книга е написана в началото на 17 век; през 1603 се появи за първите си читатели, а през 1616 беше вече отпечатана. Авторът се казваше Валентин Андреа; впрочем Йохан Валентин Андреа*11 беше написал и други книги например "Фама фратернитатис" и "Конфесио" Изобщо забележителни книги, по чиито адрес хората измисляха всевъзможни римувани или неримувани коментарии. Днес не бих искал да обсъждам тези книги, ще си позволя само да изтъкна: Макар и да създаваха впечатление на сатири, те съдържаха в себе си един велик импулс импулсът да се задълбочи духовно това, което наричаме природознание, да се задълбочим до онази степен, която в природните закони открива вече и първообразите на социалните закони, първообразите на съвместния човешки живот.
Но точно в тази област, скъпи мои приятели, хората изключително трудно разграничават действителността от Майя. Онези мотиви, които считаме, че са в основата на нашите действия, или които другите ни при писват, не винаги са истинските. Хората обаче се дърпат като опарени от подобни изказвания,но фактът е неопровержим: Тези мотиви не са истинските. От друга страна становищата, които хората защитават във външния социален живот също не са верни. В повечето случаи един човек съвсем не е такъв, какъвто се представя в своята социална роля.
А колко силно вярват хората, че когато вършат едно или друго действие, те се ръководят от този или онзи мотив! Мнозина смятат, че се ръководят от благородни и безкористни мотиви, докато истинските им мотиви не са нищо друго, освен брутален егоизъм. Обаче те дори не подозират това, понеже спрямо себе си и спрямо своите социални импулси, живеят в Майя. И за да вникне в истинските съотношения, човекът трябва да положи не малко усилия.
Между другото Йохан Валентин Андреа се стремеше точно към това, да проникне зад булото на Майя. Естествено той не беше повърхностен драскач, който вярва, че може да постигни тази цел с онези звучни тиради на днешните педагози и социолози. Той добре знаеше, че най-напред трябва да изостри своя поглед, така че зад закономерностите на природния свят да съзре очертанията на Духа. Едва тогава човекът открива златоносните нишки към духовния свят. Едва тогава узнава и исторически необходимите социални закони. Един днешен естественик, един човек с естественонаучно мислене не може да навлезе в социалната проблематика, понеже неговият поглед е повърхностен както по отношение на природата, така и по отношение на социалния живот. Йохан Валентин Андреа гледаше дълбоко навътре както в природния свят, така и в социалния живот. Нека с тази плътна линия означим границата между Майя и действителността. Така от една страна ще разполагаме с тесния процеп на "шпионката" към природния свят, а от друга страна с тесния процеп на "шпионката" към социалния живот. Но ако се вгледаме още по-навътре, ще установим, че двете гледни точки се обединяват в една.
И все пак хората не смеят да проникнат навътре. Те предпочитат да останат на повърхността, да наблюдават природните закони на повърхността и след това, черпейки от своите повърхностни усещания, да се произнасят вещо и мъдро за социалния живот. По този начин обаче не може да се появи никакъв Йохан Валентин Андреа, по този начин позволете ми да назова нещата с истинските им имена може да се появи най-много един Удроу Уилсьн*12! И нещата остават на повърхността, остават без никаква взаимна връзка! Обаче Йохан Валентин Андреа се стремеше към дълбочината, към взаимните връзки между нещата. Този стремеж скрито пулсира във "Фама фратернитатис" и "Конфесио розикруци". Книгите на Й. В. Андреа бяха адресирани към князете, към тогавашните държавници; те представляваха един опит да се основе нов социален ред, съответствуващ на истината, а не на Майя. През 1614 се появи "Фама фратернитатис", през 1615 "Конфесио розикруци", през 1616 "Химическата сватба на Кристиян Розенкройц" (написана още през 1603), през 1618 започна тридесетгодишната война, които практически унищожи най-добрите идеи на Й. В. Андреа.
Днес живеем в друга епоха. Поради нарасналата унищожителна сила на армиите, една година война се равнява примерно на 10 или 20 години; така че днес ние имаме зад гърба си една друга тридесетгодишна война.
Скъпи мои приятели, приемете този разказ като един опит да Ви въвлека в идеалите на 17 век, унищожени от събитията на тридесетгодишната война. Вече казах: Ако един опит за издигане от духовното познание излезе неуспешен, хората не трябва да се отчайват, а да впрегнат всичките си сили за един нов опит. За тази цел обаче, е необходимо животът да се познава основно.
А сега, скъпи мои приятели, бих желал да свържа тези мисли с нещата, които изнесох тук през миналата и в началото на тази година. Аз обърнах вниманието Ви на един забележителен факт от еволюцията на човечеството. Аз Ви припомних, че докато индивидът израства и после остарява в естествения ред на години те: 1, 2, 3, 4 години, после 30, 35, 40 години и т. н., при човечеството като цяло нещата стоят точно обратно. Като цяло, човечеството беше първо старо, и става все по-младо и по-младо. Нека да се пренесем в миналите културни епохи. За, непосредствените ни цели е необходимо да се пренесем до древната Атлантска епоха и до епохите, през които човечеството мина след атлантската катастрофа. Това са Древноиндийската и Древноперсийската епохи. Дори и външно погледнато, тогавашният живот беше съвсем друг. Като цяло човечеството можеше да се развива и след 50-та година, т.е. хората запазваха годността си за развитие и след 50 годишна възраст. Днес ние можем да се развиваме само в детската и в част от юношеската възраст: Телесното развитие протича успоредно с душевно-духовното развитие. В Древноиндийската епоха обаче, в своето душевно-духовно развитие хората оставаха зависими от телесното си развитие дори и след 50 годишна възраст. Тогавашния човек израстваше като едно голямо дете и завършваше развитието си като старец. От тук произлиза пълното с обич, безусловно уважение към старите хора.
После дойде Древноперсийската епоха. Древните персийци можеха да се развиват само до началото на 50-те си години; древните египтяни до началото на 40-те години. През следващата Гръцко-римска епоха хората можеха да се развиват само до своята 35-та година. Вие знаете, че Гръцко-римската епоха започна в 8 век преди Мистерията на Голгота; междувременно човечеството като цяло можеше да се развива само до своята 33-та година (тогава точно стана Мистерията на Голгота). В своята гранична 33-годишна възраст, човечеството се изправи пред 33-годишния Христос на кръста.
Впоследствие човечеството ставаше все по-младо и по-младо. След изгрева на Петата следатлантска епоха през 15 век човечеството съхрани годността си за развитие до 28-та година; днес оставени сами на себе си хората не могат да надхвърлят 27-та година. Докато през древните епохи хората можеха да се развиват до дълбока старост, съвременният човек ако той не се вземе сам в ръцете си и не се открие за определени импулси от духовния свят т.е. ако се подчинява само на душевно-духовното развитие, свързано с физическото тяло, тогава той ще приключи своята истинска еволюция на 27-годишна възраст. Изобщо хората, които днес не успяват да приемат импулси от духовния свят, остават 27-годишни, макар и да са станали столетници! Това означава: В себе си те носят признаците и характеристиките на 27-годишния човек. За това и днес след като хората непрекъснато се отклоняват от духовните импулси ние имаме една култура, един социален живот, които по своето същество са 27-годишни. В нашия външен социален живот ние не надхвърляме 27-та година. Отличителните признаци на 27-та годишна възраст са истинската характеристика на нашата епоха. В хода на историята човечеството ще слезе до 26, 25, 24 години, в Шестата следатлантска епоха до 21-та година, а по късно до 14-та година.
Ние трябва да вникнем правилно в тези неща; трябва да ги приемем не с песимизъм и страх, а по такъв начин, че те да пробудят у нас импулса за проникване в духовния свят, защото онова,което природата не може да ни даде,ние трябва да го породим и развием самостоятелно.
Този факт ни показва колко необходими са духовните импулси и в света на културата. Типичните хора, които определят културната среда на нашата епоха, не са надхвърлили своята 27-ма година. Те са меродавни, те определят нещата! И какви са последиците от това, скъпи мои приятели? Ето, нека да приемем,че днес се ражда един нормален, подвижен и буден човек, който не позволява на средата и традицията да се намесят решително в неговите душевни заложби, т.е. той държи повече на това, което блика от самия него! Разбира се после идва възпитанието и то може да нюансира нещата твърде богато и сложно. Обаче нека да спрем вниманието си на един характерен случай, когато даден човек израства в духовно-ограничена среда, в случайно и посредствено възпитание или направо без възпитание, когато поема в себе си типичните признаци на съвременната епоха, с други думи един човек, който е "рожба на своето време". Тогава този човек би израснал като едно будно дете, тъй като за днешната епоха особено в 7-та, 24-та, 21-та година са характерни именно будна и подвижна деятелност, така че до 21-та година той би бил един твърде енергичен човек. Ако обаче той не пробуди в себе си импулса за духовно развитие, ако остане един типичен човек за своето време, тогава той ще застине на своята 27-годишна възраст. И ако той наистина остане типичен представител на своята епоха, може да се случи например следното: Много е възможно, що то тези 27 години да оставят траен отпечатък в целия му по-нататъшен живот, т.е. всички отношения, които този човек би пренесъл нататък, ще останат белязани от 27-та година. Самият той преустановява развитието си, замръзва на 27-та година, защото е отхвърлил импулсите от духовния свят и се задоволява с Майя. А в днешните европейски условия лесно може да се стигне до там, че подобен човек, един вид "самоиздигнал" се в живота с огромна енергия, проникнат с всевъзможните импулси от непосредствената действителност, но не по горе от своите 27 години, да бъде избран в един парламент. И тъй като парламентът е идеал за съвременната епоха, нещата нататък са ясни.
Благодарение на своите неизменни 27 години, този човек ще отхвърля всичко, което е длъжно да се развие и израсне в близкото и далечни бъдеще; той е застинал в своята 27 година. Занапред този 27-годишен човек може да се прояви като активен и съобразителен член на парламента, след време да се издигне до министерски пост или по-нагоре, да стане първият човек на съвремието. Обаче не повече: Със своите неизменни 27 години, той може да оглави една или друга общност само за нищожен срок от време.
Лесно е да посочим един такъв човек, израснал не в рамките на традицията, а в непосредственото силово поле на епохата, която благодарение на това стана един напорист и силен мъж, един мъж, който през първите 27 години от живота си не се спираше пред нищо. Точно на 27 години той беше избран в парламента; там организира опозицията и се превърна в неудобно лице; издигна се бързо и се превърна, така да се каже, в "шлагера" на нашата съвременност това е Лойд Джордж*13. За нашата съвременност няма по-типичен представител от Лойд Джордж! Този човек, който сам проби пътя си в живота, беше избран в парламента точно в седмицата на своя 27-ми рожден ден; неговият живот се оказа типичен пример за онзи стил на живот, на който трябва да се сложи край, иначе 27-годишната възраст ще остане заключена за импулсите от духовния свят.
Ето как може да се вниква в събитията и фактите на живота, да, човек не трябва да ги проспива. За този, който истински вниква в същината на своето време, е извънредно поучително, че един самоиздигнал се човек беше избран в парламента точно през 27-та си година.
Скъпи мои приятели, ако хората постепенно вникнат в тези факти, ако се научат да ги наблюдават и разбират, те ще вникнат и в дълбоките причини на живота. Разбира се, днес тези факти са все още твърде неудобни за хората, те са неудобни, защото хората предпочитат да изживяват света инстинктивно, да го изживяват в името на своите емоции и страсти, а не в името на своето познание.
СПРЕТЕ ДА НИ ТРОВИТЕ. УБИЙЦИ.

Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

Re: ДУХОВЕТЕ НА МРАКА

Мнение от lutar » пон фев 21, 2011 17:22 pm

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 1 Октомври 1917
По време на днешната и следващите лекции, които искам да изнеса пред Вас, ще се опитам да Ви улесня в разбирането на нашата съвременност и близкото бъдеще, разбира се само от една или две гледни точки. За част от тези неща ще говоря надявам се и много по-късно. Вероятно вече сте забелязали, че при тези лекции, аз се придържам, както се казва, към една червена нишка в изложението, което ми позволява да "намествам" отделните факти в общия замисъл на цялата постройка. В този смисъл, аз ще продължавам да нося градивни камъни, често привидно неподходящи, от които обаче Вие се нуждаете, за да изградите Вашето разбиране на съвременната епоха.
Под името "съвременна епоха" аз разбирам много по-голям отрязък от време, включващ десетки години назад и десетки години напред. Същественото сега е, че при тази "съвременна епоха" трябва да се изнесат такива истини, които в много отношения ще влязат в грубо противоречие с "вярата" и удобните "истини" на днешното човечество. Предварително се знае,че антропософията ще срещне враждебния отпор на целия външен свят. Против нея ще се изправят всички наука, религия, култура! Затова и първоначално антропософските истини ще изглеждат на съвременния човек като нещо неправдоподобно, изопачено, като нещо глупаво и безразсъдно.
Обаче веднага искаме да напомним: В предишните епохи също имаше напрежение и разлики между общо приетите истини и новите истини, които трасираха пътя към бъдещето. Само че никога, никога тази разлика не е била толкова голяма, колкото днес. Това е вярно не само в абсолютен, но и в относителен смисъл: Днешните хора са всъщност ужасно нетолерантни и не понасят мнения, които се различават от техните.
Така че в близко бъдеще хората ще посрещнат новите мнения с по-голямо субективно усещане за фантастност, отколкото това ставаше през миналите епохи. И въпреки това, нещата са замислени така, че истини те, които досега бяха строго охранявани в най-тесни и подбрани кръгове, ще стават достояние на все повече и повече хора, независимо от общоприетите мнения, независимо от предразсъдъците и реакциите на тези, които ги защитават. Защо това е така? В хода на лекциите аз отново ще се върна на този въпрос. Сега бих желал да насоча вниманието Ви върху една особеност тя се отнася до начина, по който определени истини се приемат днес от наши съвременници и до начина, по който ще се приемат те от хората на близкото бъдеще. Съвременните хора напразно вярват, че са отхвърлили далеч от себе си илюзиите и суеверията на миналите времена; напротив, те са много по-склонни от преди, да покриват с илюзии не друго, а най-съществените и важни принципи на космическия ред, така че при тях илюзиите се превръщат в сили от национален, планетарен и дори космически мащаб. Това е изключително важно, скъпи мои приятели, защото в целия хаос на нашата съвременна епоха властвуват и за това той е тук именно илюзорни представи, илюзии.
Веднага бих искал да се спра на една, така да се каже, "първична" илюзия, на една илюзия, тясно свързана със съвременните материалистични тенденции, със самия материалистичен инстинкт на човека. Тази първична илюзия се изразява в изработването на една съвсем фалшива представа спрямо това, което антропософското познание нарича "физически план" По този начин хората все по-малко ще разбират едно важно изречение от Новия Завет: "Моето царство не е от този свят". Да, в нашата съвременна епоха това изрече ние ще се разбира все по-слабо, тъй като външните и формални лидери са просто безпомощни пред илюзията, че тяхното царство непременно трябва да бъде от този свят, че то непременно трябва да стъпи на физическия план.
Какво имам пред вид? Имам пред вид, че в света може да вникне реално само този, който е успял да разбере: Материалният свят, или физическият план никога не може да стигне до някакво съвършенство. Обаче който мисли материалистично, той се поддава на илюзията, че на физическия план може да бъде постигнато някакво съвършенство. От тук идват всички илюзии и най-вече илюзията на социализма.
Днес всички хора, както и всички партии, си създават свои собствени илюзии. Либералите също изградиха своя идея за физическия план и заявиха: щом осъществим тази идея, на Земята ще възтържествува Раят. Социалистите от своя страна не се стремят към друго, освен да превръщат физическия план в такъв свят, където всеки да има свое удобно място, въобразявайки си, че всеки равноправно ще се труди и т.н. и т.н. И всеки път когато подобни хора започнат да скицират бъдещето устройство на физическия план, пред нас застава един украсен проект на Рая. Опитайте се поне веднъж да проучите партийните им програми, и Вие ще се убедите в правотата на моите думи.
Обаче подобни възгледи срещаме не само в политиката. Вземете например педагозите. Напълно естествено е, че днес всеки педагог или писател е абсолютно убеден: Той би трябвало да открие такава възпитател на система, такива принципи на възпитание, че те да са най-добрите в света.
Разбира се, срещу подобни стремежи хората въстават единодушно и ги таксуват като чиста глупост. Защото днешната ситуация е такава, че хората едва ли могат да кажат нещо друго, освен: "Ако някой се противи срещу максималното подобрение на света, той е с несъмнено лош и зъл характер" Да, хората едва ли могат да мислят по друг начин. Обаче, скъпи мои приятели, не зла воля, а просто един истински и правилен светоглед е този, който спъва подобно еуфорично мислене и заявява: Пълна илюзия е да вярваме, че на физическия план могат да се постигнат толкова и толкова градуса съвършенство, иначе това твърдение отдавна би станало прекрасен закон във физическия свят, подобен на закона, че сборът от трите ъгъла на един триъгълник е винаги 180 градуса. Да, сега вече ние трябва да погледнем този светоглед по друг начин, трябва да го погледнем сериозно и смело.
По начало самите материалистически понятия са вече илюзии. Дори и днес много хора да твърдят, че вярват в духовния свят това са само думи, един кух звук и нищо друго. Защото дълбоко в усещанията, в чувствата,в несъзнаваните импулси на хората е залегнало нещо друго, залегнал е инстинктът за материалистическо мислене. Точно този инстинкт подвежда хората и те дори и да се стремят да вярват в нещо друго започват да вярват единствено във физическия план. Да, и след като един човек вярва единствено във физическия план, след като не вярва, че наоколо може да съществува друг свят, освен физическия план, за този човек има само един спасителен изход: Единственият идеал е този, който иска да превърне физическия план в един рай. В противен случай целият свят е безумие! И за да не приемат света като едно ужасно и кошмарно безумие, материалистите нямат друга възможност, освен да прегърнат илюзията, че макар и за сега физическият свят да е дълбоко несъвършен,те трябва да сложат край на това несъвършенство и да го превърнат в съвършенство, в Рай.
И всичко, което днес има някаква стойност за външния свят, било то в областта на социалното дело или педагогиката, независимо от блестящите тиради на всевъзможни функционери и пропагандатори, всичко се гради върху илюзии. А от своя страна тези илюзии се изграждат от обстоятелството, че хората нямат никаква представа, никакво разбиране за отношението на физическия план към другите космически сфери, от обстоятелството, че хората не могат да проумеят Христовите думи: "Моето царство не е от този свят", че те не могат да проумеят защо Христос Исус не поиска да основе своето царство тук на физическия план. Нито едно от Евангелията не ни кара да мислим, че Христос е искал да преустрои външния физически свят и да го превърне в свое съвършено царство, естествено и самият Христос не се е поддал на тази илюзия нито за миг. Обаче отхвърляйки идеята за "рай" на физическия свят, Христос поиска и даде на хората нещо, което не е от този свят: А именно възможността за преобразяването на душата с импулси, които макар и постоянно да заливат света, не са от този свят, не са от физическия план.
Да, днес подобни илюзии са широко разпространени в света. Там, където човекът е свободно същество, тези илюзии се изпаряват веднага. В материалния свят тези илюзии не издържат нито миг. Онези безразсъдни хора, които теоретизират в материалния свят, те веднага легитимират своята измамна същност. Обаче в областта на социалното дело и политиката, нещата не се проявяват веднага.
Аз често съм разказвал един забавен епизод от моя живот: Веднъж, когато бях още съвсем млад човек, на 22-23 години, при мен дойде един мой състудент. Страшно разпален, той ми повери, че току-що е направил едно епохално откритие. Чудесно, казах аз, а сега какво? Сега,отговори той, веднага трябва да отида при Ратингер (университетски професор по машиностроене), за да му обясня всичко. И речено, сторено той хукна навън. Ратингер обаче нямал време за него и той бързо се върна. Тогава му казах: Няма ли да посветиш и мен в своето откритие? А работата беше извънредно остроумна. Всъщност той беше конструирал една парна машина, за която първоначално бяха необходими съвсем малко въглища. После нещата се поемаха от един специален механизъм, така че въглищата ставаха излишни. На машината трябваше само един първоначален тласък. Да, конструкцията беше нещо епохално. Ще се учудите ли, че всъщност моят състудент не стана гениален откривател? След като си обясних всичко, аз му казах: Знаеш ли, работата е наистина много остроумна; но след като внимателно проверих цялата конструкция, излиза следното: Все едно че се опитваш да приведеш в движение един железопътен вагон, след като си вече вътре в него и постоянно блъскаш стената му напред. Ако един човек е отвън и упражнява натиск, вагонът може да тръгне, ако обаче е вътре, вагонът няма да мръдне нито милиметър. Така свърши цялата история.
Да, една идея може да е изключително логична и остроумна, може да е подкрепена с всевъзможни технически принципи и все пак да е само една безсмислена и мъртва конструкция. От човека се изисква да мисли не само остроумно и логично, мисленето му трябва да бъде съобразено с реалния свят. Впрочем той не пожела да търси втори път Ратингер.
Виждате ли, в материалния свят нещата се разкриват бързо, обаче в областта на политиката и социалното дело, т.е. там където цари стремежът за едно всеобщо ощастливяване на света, нещата не се откриват толкова бързо. Там всичко се свежда до нашия пример да си вътре във вагона и да го тласкаш напред. Много скоро ни предстои да опознаем бъдещия социален ред; може би тази идея трябва да се свърже и с едно име, тъй като това име ще се окаже здраво свързано с илюзорното мислене,с нереалното мислене. Съвсем сигурно е, че в близко бъдеще ще се говори за доктрината на Уилсън от началото на 20 век, защото в политическата сфера, тази доктрина на Уилсън е точно подобие на човека, който влиза във вагона, и за да го приведе в движение започва да натиска стената му с всички сили.
Всички понятия, с които се гордее доктрината на Уилсън, правят днес огромно впечатление на хората, само че тези понятия са нереални; да, така е, независимо че хората се впечатляват така силно от тих. И те упражняват такова силно въздействие върху хората, само защото са неосъществими. Ако би трябвало да се предприеме тяхното осъществяване, веднага щеше да си проличи, че те са съвършено абсурдни. Разбира се, хората вярват, че те са малко или много осъществими. Само че ако тази доктрина би станала една политическа реалност, тогава над целия свят щеше да се стовари осезаемата и отблъскваща маса на едно все общо филистерство; така че Удроу Уилсън щеше несъмнено да заслужи и титлата "великият спасител" на всеобщото филистерство. Разбира се, на филистерите нямаше да им потръгне в един свят, подреден от Удроу Уилсън, този свят е неосъществим, макар и филистерите да си мечтаят: Ако светът бъде подреден според доктрината на Уилсън, тогава ще се сбъднат всичките ни желания, всичките ни идеали!
А в един бъдещ ден хората ще си припомнят: В началото на 20 век възникна един странен идеал как да се превърне светът в един съвършен образ на филистерството? И доктрината на Уилсън ще бъде сочена като пример за филистерските илюзии на 20 век.
Вие виждате, че в нашата съвременност има достатъчно примери за нереално и илюзорно мислене както незначителни, така и широко мащабни. И днес на подобни нереални и илюзорни мисли се поддават не пръснати из света незнайни секти, а обединени общности от милиони хора.
Днес обаче, скъпи мои приятели, на света трябва да се възвестяват реални и важни истини. И те далеч няма да съвпадат с популярните мнения по един или друг въпрос. Вие видяхте как изглеждат предпоставките за тези популярни мнения. Хората трябва да си изковат съвършено други предпоставки, за да разбират и живеят с истината. Вие помните. Истините, които днес ние предлагаме, съдържат нещо отблъскващо за широките кръгове; те са неудобни, твърде неудобни. А удобните истини, в които хората са влюбени, имат такива предпоставки, за които вече стана дума.
В хода на тези лекции ние ще трябва да се приближим тъкмо до някои от неудобните истини. Изнесени на вън с едно чувство за висша отговорност, те имат отношение не само към нещата на физическия план; тези неудобни истини просто рушат илюзиите и там, където предразсъдъци и внушения са държали човешката душа в мъчителен мрак, сега в един миг се откриват чистите и светли очертания на реалните факти. И в тази връзка, днес са възможни най-странни и неочаквани ситуации.
Наскоро получих един лексикон с фамилните имена на поети и писатели, които са малко или много свързани с еврейството, с идеите, целите и постиженията на юдаизма. Вътре бях посочен и аз. Според автора на този литературен лексикон причините са две. Първо голямата ми прилика с Игнатий Лойола, който именно поради своя юдаизъм бил основал йезуитството, и второ произхождал съм от една гранична област между земи, населени с германци и славяни (макар и аз да съм случайно роден там, без нито един от родителите ми да има нещо общо с местното население). Считаше се, че еврейското ми потекло е доказано! Виждате ли, скъпи мои приятели, аз вече не се учудвам от подобни неща, защото днес всички сме свидетели на толкова много странни и чудновати неща, нали. Обаче наред с другите представители на юдаизма, беше посочен и Херман Бар*14, който си е чист австриец и почти невъзможно е да се открие еврейска кръв в неговото родословно дърво. И въпреки това лексиконът се позоваваше на един известен литературен историк, който беше категоричен: в Херман Бар има нещо безусловно еврейско.
Когато и по-рано срещу мен бяха отправяни упреци, че съм евреин тези неща не са от вчера налагаше се да изпращам тук или там фотографии на моето кръщелно свидетелство. Херман Бар също трябваше да прибягва до подобни експерименти, тъй като един литературен историк го обвини в еврейски произход. Във всеки случай Херман Бар се стремеше да постави нещата на мястото им, макар че съответният литературен историк продължаваше да твърди: Да, обаче има голяма вероятност еврейството да е подчертано най-вече в лицето на неговия дядо. И все пак той не можа да издири никакви достоверни данни в подкрепата на своята теза, тъй като прадедите на Херман Бар са чистокръвни австрийци, и то от най-запазените и чисти области на северна Австрия. Естествено, това беше фатално за нашия литературен историк, обаче той съвсем не се отказа от своето мнение. И това, че не се отказа от своето мнение, се прояви по следния начин. Той просто заяви: Дори и Херман Бар да ми представи кръщелните свидетелства на 12 генерации от родословното си дърво, в уверение на това, че няма нито капка еврейска кръв, сега аз съм принуден да повярвам в идеята на реинкарнацията. Ето, скъпи мои приятели, виждате ли какви са основанията на този човек, за да вярва в реинкарнацията!
Да, днес понякога е доста трудно да се приемат позициите на високо образованите и културни хора. За съжаление не по-малко трудно е да се убедят широките маси в нелепите становища на техните "просветители" Естествено, съвременните хора твърдят, че не вярват сляпо в авторитета. Обаче това е само тяхното мнение. Практически вярата в авторитета е дълбоко заложена в човешката природа.
И нашата съвременна епоха поради трагичното разминаване с основни истини ще среща изключително големи трудности в овладяването на онзи свят, който граничи с физическия план. Защото този граничен, или свръхсетивен свят може да бъде овладян само от здрави, непокварени и добре балансирани душевни сили. Точно това ще създава занапред и възможно най-големите трудности в оповестяването на новите истини. Защото от oгромно значение за душевната нагласа е не само чистото съзерцаване на тези истини, но и първото, плахо и неуверено приближаване до тяхната неописуема мощ.
Що се отнася до външното знание за физическия свят, несъмнено е че то има въздействие върху човешката глава, върху човешкия мозък. Обаче онези истини, които докосват свръхсетивния свят, те засягат не главата, а целия човек. За доближаването до тези истини са необходими здрави, непокварени и добре балансирани душевни сили.
Само че много често в живота изпъкват тъкмо нездравите, покварените, зле балансираните душевни сили. И става така, че начинът, по който хората приемат тези истини, зависи твърде много от техния инстинктивен, от техния нагонен живот. Хората с лоши, покварени инстинкти нямат волята да издигнат своето нравствено равнище. Много често те са склонни да опорочат и самото проникване в граничния, свръхсетивен свят. Да, това се случва извънредно често. И когато хората не проявят здрав интерес към обективните космически процеси, когато те свеждат нещата до любопитство и лични облаги, това жестоко накърнява душата. Последицата е тази, че окултните истини остават скрити зад инстинктивния живот.
Разберете добре: За всичко, което става на физическия план, за истините на физическия план, за правилното и здраво отношение на човека към физическия план се грижи, така да се каже, самата външна природа. Там където се разпорежда външната природа, няма много място за порочни инстинкти. Там човекът следва външната природа и не може да се отклонява кой знае колко много. Но опита ли се да направи крачката от физическия план към свръхсетивния свят, тогава човекът веднага изгубва майчината грижа от страна на външната природа и много остро започва да усеща липсата на един друг вид ръководство, липса на един друг вид душевна сигурност. Това обаче е възможно само тогава, когато човек изоставя физическия план с една здрава и непокварена душа; в противен случай събитията в граничната област стават неудържими. Тези събития стават неподвластни както на природните, така и на социалните закони; те стават неудържими в буквалния смисъл на думите. Изведнъж човек се усеща свободен, а не е в състояние да понася свободата. В света на физическия план например има много неща които пречат на хората да лъжат. Ако в 6 часа вечерта някой каже: Слънцето току-що изгря, той ще бъде коригиран от самата природа. Така стоят нещата с почти всичко, което става на физическия план. Но когато нещата се отнасят до висшите светове, а дори и само до граничната област на свръхсетивния свят, тогава външният свят съвсем не предлага коригиращата си помощ,ако ще да се твърдят и най-големите и нелепи безсмислици. Става така, че след като се отдалечат от строгия ред и строгата дисциплина, която физическият план упражнява върху тях, хората изгубват всякакъв контрол върху събитията по-нататък.
Тази е една от най-големите трудности, на които се натъкват съобщенията за истините от духовния свят. Но ти трябва да бъде постоянно преодолявана, понеже истините от духовния свят са жизнено необходими за хората. Нито за миг не трябва да забравяме, скъпи приятели за истините от духовния свят се изисква съвършено друга душевна нагласа, отколкото за истините на външния физически свят. За да приемем истините от духовния свят, ние трябва да раздвижим нещо в нашето етерно и астрално тяло, да "разхлабим" нещо в нашето етерно и астрално тяло, иначе всичко остава само на думи. Да, за да разберем правилно една или друга подробност от духовния свят; ние наистина трябва да "разхлабим" етерното и астралното тяло; и тази душевна нагласа, защото с оглед на субективния душевен живот, тя не е нещо друго, освен една нагласа се оказва абсолютно необходима. Обаче това "разхлабване" трябва да бъде само средство за разбирането на духовния свят. Скъпи мои приятели, запомнете добре, че то не трябва да се изроди и деформира в нещо самоцелно. Ако Вие превърнете "разхлабването" в самоцел, това може да се окаже лошо, твърде лошо.
Представете си например ако ми позволите да прибягна до един краен случай че даден човек отива на една антропософска лекция, след което съвсем не му се отдава да погледне в духовния свят, понеже я на мира за прекалено объркана и мистична. Все пак той я изслушва с внимание, и усеща че тя го пронизва с нещо: част от етерното му и астрално тяло са "разхлабени", изнесени навън.
Лесно може да се установи, че тъкмо по време на антропософските лекции, а често и по време и на псевдоантропософските лекции, хората като че ли се стремят да изпаднат в някакъв съноподобен екстаз; те не се интересуват от самото съдържание, а по-скоро от особената и опияняваща наслада, която се причинява от "излъчването" на етерното и астрално тяло. Да, скъпи мои приятели, именно за това те са заслушани и "топло отдадени", само че докато за другите неща от живота тази душевна нагласа може и да е подходяща, в нашия случай тя е напълно ненужна!
Моля да бъда разбран правилно. Ако човек приема антропософските истини както трябва, тогава той узнава такива подробности от духовния свят, за които поначало е време да бъдат приети с оглед еволюцията на цялото човечество. Ако човек приема антропософските истини както трябва, той скоро разбира, че инстинктите му се облагородяват и пречистват, че тръгва по възходящия път на едно вътрешно развитие. Ако обаче човек не притежава необходимата воля, за да вникне правилно в антропософските истини, ако търси в тях лична изгода, или пък задоволяване на псевдоелитарни стремежи например стремежа да бъде включен в дадено "общество" -, изобщо ако внася в една или друга общност предимно личните си интереси, той скоро ще открие, че антропософските истини разбуждат низшите, възможно най-низшите и долни инстинкти. Ето защо не трябва да се учудваме, че антропософията може да разбуди и низшите инстинкти на човека. В общи линии, ние не можем да премахнем тези неща и те са характерни за мнозина наши съвременници. Въпреки това обаче, антропософските истини трябва да се изнасят на хората; разграничителна линия между "едните" и "другите" не трябва да съществува. В единия случай хората са привлечени от Антропософското Движение" поради дълбоките си вътрешни основания. Те остават в антропософията. В другия случай независимо преди или след напущането на "Обществото" на преден план излизат личните интереси; оказва се, че тези хора никога не са имали истинския импулс да работят за антропософията. И според мен съвсем не е трудно да се различават тези две категории.
Изобщо не трябва да се учудваме, че в хода на сегашното развитие и отношенията, които то стимулира, се проявяват едни или други черти от низшите инстинкти на човека. Налага се да бъдем съвършено будни пред напиращите отвсякъде опасности, да сме будни, за да им противодействуваме. Заблужденията и грешките в тази област са нещо естествено и това също е част от хаоса на днешната епоха.
Скъпи мои приятели, неизброимите и трагични събития на войната обтегнаха напрежението между хората до краен предел. Онези от тях, които преди избухването на войната не бяха свикнали да работят в името на общи интереси и то да работят неуморно и неотстъпно през последните три години се промениха много. Това е вярно. Хиляди и милиони хора се научиха да работят в името на общи интереси.
Вярно е обаче и друго: Който е влязъл по правилен начин в Антропософското Движение, той вече е свързан с другите и има общи интереси с тях. И ако тези общи интереси бъдат пренебрегнати, тогава нашите Общества твърде лесно могат да се превърнат в центрове на ленивци и аутсайдери. В условията на сегашната война има прекалено много хора, които просто не вършат нищо разумно и смислено. Попадайки в нашето движение, те осъзнават своите празни обороти. През войната аз предприех много пътувания заради т.н. "лекционни цикли" и това даваше възможност на хората също да пътуват от един град в друг, от една лекция на друга. Винаги се намираха достатъчно "сензации". Обаче сега е съвсем друго. Повечето хора не успяха да намерят пътя към една разумна и полезна дейност. В нашите кръгове действително се създадоха условия за възникване на групи от аутсайдери. Лишени от "сензациите" на лекционните цикли, хората прекратиха всякакъв друг вид общуване. А именно този беше замисълът, скъпи мои приятели, на поредиците от лекции.
Всеки от нас, чийто вътрешен дълг му налага да отстоява антропософските истини пред външния свят, да ги отстоява с пълна сериозност и достойнство, знае: ако той говори пред една аудитория от 100 души, всред тях повече от 50 са потенциални противници. Това е един неизменен закон. Дори и без да се превърнат в противници на антропософията причините за това могат да са най-различни тези хора, чийто процент винаги е над 50, не се ръководят от честни подбуди, не се стремят да вникнат в същинските основи на фактите и събитията. Да, нещата стоят точно така и ние вече споменахме част от причините за това. По принцип враждебното отношение към антропософските истини не ни учудва. Много по-полезно би било да вникнем не в самите доводи на противниците те най-добре знаят, че доводите им са фалшиви -, а в същинските извори на тяхната неприкрита враждебност.
И тук ние ще се натъкнем на нещо извънредно забележително. Тук ние ще установим, че напористият стремеж да навлезем в така желаната от противниците област, просто угасва. Ние вече искаме друго, ние искаме да стигнем до истинските причини на тази враждебност. Понякога това е много по-неудобно и трудно, отколкото да премахваме всевъзможните предразсъдъци и ограниченията на хората. Припомнете си, скъпи мои приятели, за онези години, през които четях лекция след лекция, следвайки една или друга гледна точка, днес тези гледни точки не са променени. Обаче нещата трябва да се разглеждат с още по-голяма сериозност,с още по-голямо достойнство тъй както подобава на едно Антропософско Движение. Повярвайте ми, скъпи мои приятели, след като съм длъжен да ръководя това Антропософско Движение с най-пълна и висша отговорност, аз имам много по-големи грижи, отколкото да следя злословията на двама или трима, аз наистина имам много по-големи грижи, а и никога не съм имал склонност да се занимавам с подобни неща. А мнозина от Вас, за жалост, не поискаха да разберат точно това! Защото излиза, че в нашите среди се насърчават не естественонаучни интереси, а любопитство и жажда за сензации. От естественонаучна гледна точка е интересно покрай полезните растения да се изучават и отровните; само че за тази цел е необходима правилна гледна точка. Извинете ме, скъпи мои приятели, но съм принуден да го кажа: Твърде малко са тези от нас,които имат истинско предчувствие за това, което антропософски ориентирана та Духовна наука е длъжна да бъде. Ако хората имаха поне малко предчувствие за истинската сериозност и истинската стойност на антропософията, в много отношения нещата нямаше да изглеждат така, както изглеждат те днес. Разбира се, аз не искам да кажа, че човек трябва да се отдръпне от бойното поле на антропософията. Напротив той трябва да вникне в самата воля на онези, които искат да унищожат Антропософското Движение. Само че той е длъжен да открие правилния начин за противодействие. Лесно може да се появи един опонент с цял списък от противоречията, които съм допускал тук или там в моите лекции и книги. Нека припомня, че и Лутер беше обвиняван не в едно или две, а в стотици противоречия. На това той отговарял: Добре, тези магарета говорят за противоречия в моите книги. Нека поне веднъж се напънат и проумеят дори едно от тях! Впрочем не е нужно да загатваме за тези неща. Когато днес се говори за противоречия, не винаги е налице стремежът те да се издирят и обосноват. Днес става друго: например един автор предлага своята книга на Антропософско-философското Издателство. Обаче Издателството отказва да я публикува и трябва да му я върне. Докато преди този човек ни следваше над път и под път, от сега нататък той се превръща в наш враг. Истинската причина за това не лежи в забелязването на едни или други противоречия. Ако беше така, той щеше да отвърне като Лутер. Потърпевшият обаче е разстроен от друго: Антропософско-философското Издателство отказва да публикува неговата книга. Тази е истинската причина. Днес причините са изместени в други области, така че те не са вече общовалидни. Ако човек се вслуша в разговорите на хората, в това, в което те си разказват, той едва ли ще стигне до истината не повече от литературния историк, който беше заставен, и то само за да повярва в юдаизма на Херман Бар да приеме идеята за реинкарнацията. Родословното дърво на Херман Бар не позволяваше да се мисли за никакъв юдаизъм и нашият литературен историк беше заставен да приеме идеята за реинкарнацията.
Напоследък много се говори за героизма на нашите съвременници. Но за да се приемат онези истини от които човечеството действително има нужда за това трябва една друга смелост, една вътрешна смелост Но в човешките сърца е проникнало нещо съвсем друго: удобството, насладата от несмущаваното удобство, удобството на всяка цена! И в много отношения тъкмо това удобство и произтичащата от него духовна леност, са основните пречки за подема на антропософски ориентираната Духовна наука. Но антропософията ще напредва. Обаче и това твърдение не бива да се приема с фаталистична вяра; без активното съучастие на човека, за антропософията ще бъде трудно. Занапред трябва да се свикне и с друго: По отношение на някои неща ще се налага да бъда много по-малко снизходителен, отколкото преди. Умолявам Ви да не си обяснявате тази промяна с известни колебания на моята воля, а да потърсите причините в новите отношения на епохата.
Да, скъпи мои приятели, опитайте се да разберете,че след като представлявам Антропософското Движение пред външния свят, аз не трябва да допусна неговото компрометиране. Това не трябва да допусна. Тук се намесват задълженията от най-висш порядък, каквито мнозина от Вас дори не са в състояние да си представят. Аз не мога да се съобразявам с жаждата за сензации в тази или онази група, в тази или онази категория. Съществуват много по-общи и много по-съществени интереси и импулси от чисто личните амбиции, които вземат връх в тази или онази котерия. За да прокарваме и утвърждаваме антропософските истини, ние трябва да се абстрахираме от чисто личните интереси.
В заключение искам да повторя нещо, което напоследък често споменавам в моите лекции: Наред с многобройните, сериозни и мислещи членове на нашата антропософски ориентирана Духовна наука, се намират и такива,които всъщност не принадлежат към нашите редици; които изграждат недопустими отношения в Обществото. Всред такива членове на Обществото се разискват теми, които са безкрайно далече от това, за което трябва да се говори, теми, които изглеждат като чиста лудост в сравнение с нещата, към които трябва да се стремим. В някои от нашите кръгове, за които няма защо да се грижим, тъй като наистина имаме по-важни интереси от техните едностранчиви амбиции, се обсъждат такива проблеми, че неволно човек например се запитва не търсят ли тези хора общото между бръмбара и стенния часовник? И лошото е, че хората действително започват да вярват в голямата важност на тези проблеми. Просто необяснимо е как могат да се смесват подобни теми. И въпреки това те напират от бедната фантазия на хората Да, така е, макар че хората знаят съвсем точно в думите им няма дори и следа от истината. От естественонаучна гледна точка тези проблеми са разбираеми и понятни, но те трябва да бъдат свързани от логична и вътрешна последователност. Тя би могла да се постигне с помощта на две правила, на две мерки, към които, скъпи мои приятели, вече се придържам и за. И ако даден човек спази само едната от тях, той неизбежно се отдалечава от истината. През последните месеци аз многократно напомнях за тези две мерки.
В общи линии аз прекратявам всички частни разговори с членовете на Антропософското Общество, които досега съм провеждал по най-различни поводи, занапред аз няма да провеждам частни разговори. Защо то за повечето от тези разговори се разпространяват лъжливи коментари. А аз действително имам по-важни задачи от това да опровергавам разни измислици, съчинени от празната фантазия на този или онзи. За тази цел имам само едно средство: Да прекратя всички частни разговори. За отделните и истински антропософи, които искат да вървят напред с езотерично усърдие и жар, за тих след известно време аз ще се погрижа по друг начин. Едно е важно: Никой не трябва да бъде спиран в своето езотерично развитие. Обаче в общи линии разговорите с членовете на Антропософското Общество трябва да отпаднат. Тази е едната мярка. Не се обръщайте повече към мен, скъпи мои приятели. Не ме упреквайте, че прилагам такава сурова и строга мярка. Повтарям: не се обръщайте към мен, обърнете се към онези, които причиниха тази мярка.
Втората мярка се състои в следното: Известно е,че много от Вас са имали не един и два частни разговори с мен. Досега те имаха задължението да не говорят за тих. Отсега нататък аз освобождавам всички от това задължение, разбира се, доколкото и той е склонен да го отмени сам. Всеки може да разказва всичко на всеки. Частните разговори са вече отворени за всички. Аз не спирам някого, ако той сам реши да разкаже всичко относно истината, която е доловил по време на частните си разговори с мен.
Тези две неща са взаимно свързани, скъпи мои приятели. Едната мярка е неупотребима без другата. И както вече споменах, ако Вие ги намирате за сурови и строги, тогава обърнете се към тези, които ги причиниха. Ако не престана да бъда снизходителен към тези неща, за които става дума, те също няма да престанат. Както казах преди малко, аз ще се погрижа по друг начин за онези, които са започнали своето езотерично развитие. Никой от тях не трябва да бъде засегнат. Средства и пътища за това ще се намерят, бъдете сигурни. Обаче съвременното човечество изглежда не е в състояние да приеме една Духовна наука без да изпада в една или друга крайност. Срещу тези крайности следва да се прилагат и съответните мерки.
Който гледа сериозно и отговорно на нашето духовнонаучно развитие, несъмнено ще оправдае двете мерки; за тих стана дума току-що. Може би той няма да ги разбере напълно, но така или иначе ще ги намери за нещо естествено. Занапред всичко ще става пред погледа на целия свят. Гласността и публичната атмосфера не трябва да ни плашат, скъпи мои приятели! Най-лошото в случая е точно това, че след като истината ще може да се разказва от всички и то без никакъв упрек върху нашето Движение хората ще измъкнат от миналото една несъществена подробност частните разговори. Ако тези разговори не се разпространяваха безотговорно, нямаше да са необходими и никакви мерки. Обаче сега всичко, което някога съм споделял с един или друг антропософ, може да стане достояние на всички. Защото от истината, скъпи мои приятели, нашето Движение може само да спечели. Разбира се, колкото и да е отрупана с лъжи, истината не губи своето значение, но тя не бива да се помрачава дори външно, защото за човечеството е важно да се изправи пред сериозния и достоен вид на онова, което антропософското познание сваля за него от духовния свят.
И така, повтарям още веднъж: Без да накърня ни най малко езотеричния устрем на нашите сериозни последователи, аз в общи линии прекратявам частните разговори. Всичко, което съм казвал в частни разговори, беседи и т.н. може да се преразкаже до последната подробност, стига да е в съответствие с истината, и стига човек да го изнася пред другите по своята свободна воля. Аз освобождавам всички от предишното задължение за опазване на тайната. Но човек може да направи това заради себе си, не заради мен. И аз нямам нищо против, че тъкмо тези две мерки ще останат като една от характеристиките на нашето Движение, за да разбере светът най-после, какви нечестиви и срамни измислици трябва да понесе антропософията през тази трудна епоха.
СПРЕТЕ ДА НИ ТРОВИТЕ. УБИЙЦИ.

Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

Re: ДУХОВЕТЕ НА МРАКА

Мнение от lutar » пон фев 21, 2011 17:24 pm

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах 6 Октомври 1917
В предишните ни срещи аз вече казах, че занапред човечеството ще се изправи пред необходимостта да научи определени истини за скритите духовни причини на външния свят. Ако хората не приемат тези истини, така да се каже, доброволно, в хода навремето те ще бъдат принудени да ги приемат под безмилостните удари на жестоки и страшни събития.
Но сега би могъл да възникне въпросът След като тези истини са съществували и по време на миналите епохи и след като, общо взето, човечеството е съумявало да се предпази от тях, защо точно нашето съвремие ще трябва да изживее тази мъчителна среща? В Мистериите*16 подобни истини бяха охранявани най-строго, тъй като повечето хора не можеха да устоят пред страшния им лик. Впрочем ние често сме изтъквали: тъкмо ужасът пред великите истини е причината те да бъдат отхвърляни от хората. Естествено тези хора, а днес те са твърде много които живеят с ужаса от великите истини, биха могли да възразят: Защо човечеството да не остане и занапред в един полусън спрямо тези истини? Защо на тези истини трябва да се изложи точно това измъчено и невротизирано човечество?
Ние бихме искали да обсъдим именно този въпрос, бихме искали да обърнем вниманието върху един важен факт: Отсега нататък човечеството ще бъде така да се каже третирано от духовния свят по съвсем друг начин, отколкото в досегашните следатлантски епохи.
В предишните ни срещи вече споменах и за т.н. гранична област, с други думи за онзи духовен свят, който непосредствено граничи с видимия физически свят. Занапред човечеството ще черпи своето познание главно от този духовен свят. Обаче веднага щом пристъпи в сферите на духовния свят, човек изгубва всяка ориентация, понеже нещата там изглеждат съвършено различно. Там той трябва да се запознае с определени Същества, чийто изглед е скрит за неподготвените сили на човешката душа; изобщо в този свят човешките понятия не съществуват. Защо впрочем досега човешкият поглед беше отклоняван от този свръхсетивен свят?
Това стана поради цял ред от строго определени причини. В тази гранична област защото отвъд нея са разположени още по-висши духовни светове обитават Същества, които досега се откриваха на човека само при определени условия; Съществата, които имаха определена задача както по отношение на Космоса, така и по отношение на човешката еволюция. В тази гранична област има различни Същества. Днес искам да Ви говоря за една категория от тези Същества и най-вече за онази категория, която има своите задачи при раждането и смъртта на човека. Естествено, раждането и смъртта на човека съвсем не са това, което знае за тих сетивното познание. Човек слиза от духовния свят и се инкарнира във физическия свят, после отново се прибира в духовния свят. В тези процеси активно участвуват и споменатите духовни Същества. Нека да ги означим просто за да разполагаме с някакво име като елементарни духове на раждането и на смъртта. На всички личности, които бяха посвещавани в Мистериите, се забраняваше най-строго да говорят за тези елементарни Духове на раждането и смъртта. За нищо друго забраната не беше толкова строга. Защото да се говори за съществуванието на елементарните Духове на раждането и смъртта, означаваше следното: върху човека според духовно-душевното му развитие след атлантската катастрофа да се стовари разрушителната стихия на един буен и разяждащ огън. Бихме могли да си послужим и с друго сравнение. Ако човек вникне в тези елементарни Духове на раждането и смъртта с пълно и будно съзна ние, той ще се сблъска с такива сили, които са непреодолимо враждебни спрямо живота в неговия вид тук на физическия план. Дори само това трябва да се приеме от една нормално развита душа като опасна и разтърсваща истина: че тези ръководещи божествено-духовни Същества, които са отговорни за раждането и смъртта на човека, са така враждебно настроени спрямо всичко, което тук на физическия план се явява за човека като здраве, благополучие и т.н. Ако човек би осъществявал само това, което му носи удоволствие и радост: Да се движи удобно и сигурно всред физическия свят, да заспива и да се пробужда бодър и здрав, да ръководи делата си целенасочено и мъдро ако духовните Същества действуваха в подобен смисъл, тогава раждането и смъртта просто нямаше да съществуват. В далечното минало Боговете вече показаха, че за да се стигне до раждане и смърт, са необходими такива Същества, чиято вътрешна природа е подчинена на неудържимия порив да разрушава всяко благополучие, всяко благоденствие на човека в тукашния физически свят.
Време е да осмислим идеята, че светът не е устроен според предпочитанията на хората, а че в света действува такава сила, която в египетските Мистерии беше наречена: Желязната необходимост. Към тази желязна необходимост принадлежеше и важния факт, че за да ръководят раждането и смъртта на човека, Боговете се нуждаеха от яростната враждебност на споменатите духовни Същества. Да, виждате ли, сега ние надникваме в един свят, който граничи непосредствено с нашия физически свят и този граничен, свръхсетивен свят ежедневно и ежечасно прониква в нашия физически свят, понеже тук ежедневни ежечасно се извършват процесите на раждането и смъртта. В мига, когато човек прекрачи прага на свръхсетивния свят, той попада в една безкрайна и несигурна подвижност, попада всред такива духовни Същества, които действуват разрушително върху обикновения физически живот на човека. Досега тези тайни се охраняваха в Мистериите. И какво би се получило, ако за тези Същества бяха научили и хората от широките кръгове? Би се получило следното: Хората които бяха безпомощни пред своите инстинкти и влечения, пред своите страсти, щяха да си кажат след като сме постоянно обкръжени от разрушителните сили на тези Същества, които Боговете използваха за целите на раждането и смъртта, ние ще се опитаме да ги приложим и в самия физически живот. Но ако хората биха познали удоволствието да действуват разрушително върху една или друга област, щеше да им се предостави и неповторимата възможност да превърнат тези Същества в свои "слуги"; това е твърде лесно. Ето как с опазването на тази тайна беше опазен от разрушителните сили на елементарните Духове всъщност и самият живот.
И сега неизбежно възниква следващият въпрос: Не е ли възможно за тези неща да се мълчи и занапред? Това обаче е невъзможно, скъпи мои приятели; поради ред съображения това е изключено. Една от причините се крие в един велик световно-исторически закон. Бих желал да Ви илюстрирам този световен закон не с абстрактни формули, а с помощта на неговите конкретни прояви в нашата съвременна епоха. Вие знаете: от известно време в развитието на човечеството се намесват все повече и повече такива културни импулси, които по-рано бяха съвсем непознати,или по-добре казано изобщо не съществуваха. Опитайте за миг да се пренесете мислено в някоя от онези древни епохи, които са сравнително близо до нас. Тогава Вие ще се окажете в една епоха, която не познаваше парния локомотив, електричеството; епоха, в която велики мислители като Леонардо да Винчи се мъчеха да изобретят летателни машини и много други "фантастични" съоръжения. В сравнително кратък срок от време всички те бяха реализирани. Замислете се: Колко много зависими сме от приложението на парата, електричеството, самолетостроенето и т.н. Нека да се замислим върху всичко това, което през последните десетилетия нахлу в развитието на човечеството. Замислете се върху разрушителната сила на динамита и т.н., и лесно ще си дадете сметка за скоростта, с която се развиват нещата около нас, ще си дадете сметка и за невероятните постижения, които човечеството ще има в близкото бъдеще. Вие лесно ще стигнете до извода, че занапред идеалът на човечеството съвсем няма да съответствува на днешния идеал, според който е добре да се раждат повече хора като Гьоте или Едисон.
Впрочем съвременният човек вярва, че всичко телеграфът, телефонът, парният двигател и т.н. е постигнато без посредничеството на духовните Същества. Обаче това не е вярно. В по-нататъшното развитие на човечеството дори и човек изобщо да не я по-дозира ще се намесва и помощта на елементарните Духове. И това съвсем няма да става според представите на модерното материалистическо човечество че ето, човек "изтегля" от мозъка си определени мисли и те го довеждат до конструкциите на телефона и телеграфа, до парния двигател, самолетостроенето и т.н. Нещата съвсем не стоят така; при всяка своя крачка, при всяка своя мисъл, човекът е под въздействието на елементарните духовни Същества. Те действуват и помагат навсякъде. В областта на научните открития човек не се движи сам, навсякъде в тази област той е така да се каже придружаван от тях. В лаборатории и изследователски центрове, навсякъде където пулсира изследователският дух, инспиратори са тъкмо тези елементарни духовни Същества.
Онези елементарни Духове, които дадоха формиращите импулси за нашата култура от 18 век насам, са от същата категория, от която са и елементарните Духове, необходими на Боговете за процесите на раждането и смъртта. Тази е една от тайните, които днешният човек трябва да опознае. И великият световно-исторически закон, както го нарекох аз, се състои в следното: Винаги Боговете са тези, които първоначално властвуват върху елементарните духовни Същества в някоя от техните духовни области. Обаче в хода на човешката еволюция става така, че след време хората сами навлизат в тези области и започват да си служат с елементарните духовни Същества. Докато през древните епохи, в общи линии, елементарните Духове на раждането и смъртта бяха "слуги" на Боговете, от нашата епоха нататък впрочем от известно време този процес е вече в ход тези елементарни Духове на раждането и смъртта ще се превърнат в "слуги" на техниката, индустрията, търговията, икономиката и т.н. Нека тази разтърсваща истина се осъзнае от нас в цялата и сила и интензивност.
Виждате ли, сега в нашата Пета следатлантска културна епоха се разиграва нещо, което е сходно с определени процеси от Атлантската епоха, за които аз често съм говорил. Тогава, и по-точно в Четвъртия период на атлантската културна епоха, Боговете, или божествено-духовните Същества, които насочваха развитието на човечеството, си служеха с определени елементарни Същества; те трябваше да си служат с тях, защото тогава те направляваха не само раждането и смъртта, както днес, а тогава те направляваха и нещо друго. Припомнете си някои описания на Атлантската епоха, които сте чували от мен как например тогава човекът беше все още подвижен в своето материално устройство, в своите размери, как благодарение на душевните сили той можеше да израства като великан, или да остава джудже, как изобщо целият външен вид се определяше от душата. Припомнете си всички тези подробности. Докато днес поне според външния изглед на нещата определени елементарни Същества на раждането и смъртта оказват несъмнена услуга на божествено-духовните Същества, навремето беше иначе на Боговете служеха не само елементарните духовни Същества,но и самите хора, самият човешки живот можеше да изгражда външния вид на човека според неговата вътрешна същност. Когато Атлантската епоха навлезе в своя четвърти културен период, хората станаха, така да се каже, господари на самите елементарни Същества, с чиято помощ по-рано Боговете осъществяваха растежа и физиогномичния облик на хората. С други думи хората станаха господари на определени божествени сили и започнаха да си служат с тези божествени сили. В резултат на това, приблизително от средата на Атлантската епоха, стана възможно, щото един човек, тласкан от силно и страстно желание, да вреди на другите по един ужасяващ и кошмарен за днешното съзнание начин. Човекът можеше да се намесва брутално в растежа на другите, да ги превръща в изроди или великани, да ги превръща в извънредно умни хора, или пък в безпомощни идиоти. И така, по средата на Атлантската епоха, хората овладяха една колосална сила. Тази тайна обаче не беше опазена и Вие сигурно си спомняте, че аз многократно съм подчертавал този факт. И все пак не трябва да си мислим, че причината за издаването на тайната лежи в някаква злоупотреба с нея. По силата на един световно-исторически закон, това което преди беше работа на Боговете, сега трябва да стане работа на човеците. В хода на Атлантската епоха всичко това доведе до едно голямо безчестие, до един неописуем произвол. Единственият изход от създалото се положение беше пълното унищожение на атлантската цивилизация, и то започна още в нейния Четвърти, съответно Трети културен период. Така че в известен смисъл нашата култура е спасена от древната Атлантска епоха. На времето обаче ти изживя неописуеми колизии. Достатъчно е да си при помните само това, което довърши Атлантската епоха.
Скъпи мои приятели, необходимо е да разберете, че от Петата следатлантска културна епоха нататък, респективно, за нейните последни две подепохи, божествените сили са препратени към човека, божествените сили са поверени на човека. Ние сме едва в началото на един период, когато елементарните Духове на раждането и смъртта ще разгънат своята активност в областта на техниката, индустрията, икономиката и т.н.
Този процес ще става все по-силен, все по-решителен. Така е, скъпи мои приятели, и човечеството не може да бъде предпазено, защото културата трябва да напредва. Досега елементарните Духове на раждането и смъртта действуваха само при физическото появяване и умиране на хората. Характерът на нашата епоха и нашето бъдеще обаче е такъв, че тези елементарни Духове на раждането и смъртта ще навлязат в техниката, индустрията, икономиката. С това обаче е свързано нещо друго.
Аз вече споменах тези елементарни Духове са всъщност враждебно и войнствено настроени спрямо благополучието на хората. Но нека схванем нещата правилно, скъпи мои приятели, нека да не се заблуждаваме относно тяхното величие, относно техния напредък. Културата също трябва да напредва в технически, индустриален и комерсиален смисъл. Обаче културата, която напредва по този начин изобщо не е в състояние да служи за благоденствието, за благополучието на хората във физическия план. Вярна на своята дълбока същност, тази култура може само да разруши човешкото благоденствие на физическия план.
Подобна истина е твърде неудобна за онези, които са неуморни в кухите си декламации за великия напредък на културата; те впрочем са само абстрактни сенки и подобия на хора; те не знаят нищо за редуващите се възходящи и низходящи фази от развитието на човечеството. Да, скъпи мои приятели, направете тази аналогия; вече Ви описах събитията довели до гибелта на Атлантската епоха, която откри пътя за едно друго човечество, така и всичко, което днес все повече и повече тържествува като техническа, индустриална и търговска култура, ще причини гибелта на Петата културна епоха от следатлантския свят. Ясно вижда нещата само онзи, който разбира: Сега всички започваме да работим за това, което ще доведе до гибелта на света.
Ето кое е общочовешкото потъване в железните необходимости, скъпи мои приятели. Стремежът към удобство би могъл да възрази: Добре, след като е така, аз няма да ползвам електрическия транспорт и може би ще стигна по-далеч и т.н. Обаче всичко това би било безсмислие, едно истинско безсмислие. Защото тук не става дума да се избягват определени въздействия; тук става дума за това да извоюваме яснота и разбиране спрямо железните необходимости в еволюцията на човечеството. Културата не може да се развива в една устремена неизменно нагоре линия; тя може да се развива само в редуването на възходящи и низходящи фази.
Обаче може да настъпи и нещо друго, скъпи мои приятели; нещо за което съвременното човечество не иска да знае твърде много, но точно там е съсредоточено всичко, с което днешните хора трябва да се сблъскат. Ясно и дълбоко вникване в нещата, това е главното, което трябва да намери достъп до човешките души. За тази цел обаче са необходими големи промени в душевната нагласа на човека, големи промени в неговия светоглед. Човечеството трябва да се изпълни с вътрешни импулси, които сами за себе си са ужасяващи за удобния живот. Днес могат да бъдат посочени много понятия, много вътрешни импулси, които са ужасяващи за удобния живот. Позволете ми само един пример.
Съвременният човек, именно защото той иска да бъде един изряден човек, такъв който не иска нищо за себе си и съвсем безкористно поставя на преден план другите, се стреми напълно естествено към определени добродетели. Това също са железни необходимости. Разбира се, с всичко, което казвам, аз не искам да подценявам стремежа към добродетелност, и все пак хората не се стремят към самата добродетел. Да се стремим към някаква добродетел е нещо прекрасно; обаче хората не се стремят към самата добродетел. В нашата съвременност нещата изглеждат така особено ако надникнем в подсъзнателните пластове на душата -, че стремежът към добродетелност е съвсем еднообразен и беден. Много по-важно за човека е да изгради усещането. Ето, аз съм един безкористен човек и не върша нищо заради себе си! Аз съм един съвършен човек, един добронамерен човек; един човек, който не вярва в никакъв авторитет. След всичко това обаче, той хуква след всевъзможни и съмнителни авторитети. За днешния човек е безкрайно по-важно да си изгради приятното усещане,че притежава една или друга добродетел, отколкото да я упражнява във всекидневния живот. Удоволствието да знаеш, че си "екипиран" с добродетели това е, което интересува човека. Но точно то отдалечава човека от важни тайни, свързани с добродетелите. И хората инстинктивно се отдръпват от тези тайни, не искат да знаят нищо за тях, особено когато те смятат себе си благодарение на току-що описания удоволствен механизъм за образцовите идеалисти на съвремието. Днес се пропагандират всевъзможни идеали. Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви. Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде. Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността. Същото важи и по отношение на човешките добродетели. Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят. Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост. След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло. Затова и стремежите трябва да бъдат постоянно обновявани. Тези човешки стремежи подлежат на една осцилация, на едно колебание; и нищо не е по-вредно за човечеството, отколкото вярата в абсолютни идеали, защото то е в противоречие с реалния ход на космическата еволюция.
Виждате ли, в определени случаи духовните понятия могат да се онагледят с помощта на естественонаучни понятия. Представете си едно махало, което е в покой. Ако го изтеглим встрани и след това го пуснем, то поема по обратния път към равновесието, към покоя. Защо поема то по обратния път? Защото върху него действува гравитацията така казват
pic1.jpg

хората. Да, махалото полита към точката на покоя. Обаче щом то стигне тук долу до тази точка, то не остава там. По време на своето падане, то е натрупало известна инерция и благодарение на нея се устремява в противоположна посока. После то отново се връща обратно. С други думи: докато махалото пада надолу, то натрупва в себе си такава сила, че благодарение на тази собствена сила, се устремява в противоположна посока. Предполагам, че сравнението е сполучливо. Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
С такива понятия човечеството не може да продължава по своя път. Днешният наивен филистер представете си живо тази картина мисли че основава някакво сдружение, и вярва че го прави според едни или други идеали. Но вътре в себе си, ние имаме право да кажем: С този твой идеал след като мине сравнително кратко време и се включиш в развитието на света ти ще причиниш нещо съвсем обратно на твоя идеал; и тогава ти не би бил някакъв идеалист, а същински дявол. Защото стремежът към съвършенство не трябва да затихва никога. Съвременното човечеството трудно ще замени абстрактните и сухи понятия с живи и действителни понятия. Обаче то трябва да го направи; иначе едва ли ще успее да продължи нататък. Човечеството трябва да е наясно и с друго: Самото културно развитие все повече налага да се работи с елементарните Духове на раждането и смъртта. По този начин човечеството е длъжно само да внесе един разрушителен елемент в своето развитие.
Скъпи мои приятели, антропософията е единственото средство да разберем тези неща дълбоко и правилно. И все пак тук или там съществуват хора, които макар и да не признават антропософията, инстинктивно се доближават до правилното обяснение на редица важни положения. Какво означава всъщност това, което Ви откривам днес? То означава, че тези елементарни Духове на раждането и смъртта са пратеници на Ариман. Железните необходимости на космическата еволюция действуват неудържимо. Но за да ръководят раждането и смъртта, Боговете трябваше да прибягнат до пратениците на Ариман. Все пак Боговете не допуснаха тези пратеници да се намесят непосредствено във физическия план. Обаче в низходящото културно развитие, и особено след Петия следатлантски период, трябва да се случи точно това. Човекът сам трябва да заработи с тези сили. Пратениците на Ариман са заставени, безмилостно заставени, да предизвикат разрушението, от което ще се роди следващата културна епоха. Това е една ужасяваща истина, но е така. И срещу тази истина не може да ни помогне нищо друго, освен да се доближим до нея и да я познаем, да се вгледаме право в нейния лик. По този въпрос ще говорим още. И вие ще се убедите, че дълбокото разбиране на тази истина е просто една необходимост.
Както вече споменах, отделни хора стигнаха до тези неща инстинктивно. Имам предвид например Рикарда Хух*17. Тази личност стигна инстинктивно до идеята за една добра съвременна книга и я написа; впрочем самата книга не би могла да бъде сериозно приета от антропософията. Забележителното в тази най-нова книга за Лутеровата вяра е инстинктът, не убеждението, а именно инстинктът, с който тя е написана. И ако прочетете първите глави на тази книга, там Вие ще откриете, така да се каже, настойчивия призив, че съвременното човечество отново ще трябва да научи нещо, което от Лутеровата епоха насам независимо от атавистичните ясновидчески прозрения в тази област е напълно изгубено. Рикарда Хух впрочем твърди, че най-неотложната и най-необходимата задача пред съвременното човечество е не друга, а да се научи да разпознава дявола. Според нея да се познава Бога не е толкова важно, много по-важно за съвременно то човечество е да познава дявола.
Естествено, Рикарда Хух не знае защо това е много по-важно. Обаче тя инстинктивно чувствува, че трябва да изрази нещата тъкмо по този начин. И целият настойчив призив в първите глави на книгата, апелиращи към опознаването на дявола, е нещо извънредно съществено и симптоматично за съвременната епоха. Тя разсъждава така: Хората отново ще се издигнат до Бога, стига дори и само да знаят, че дяволът е някъде около тях. Разбира се, хората които са все още твърде далеч от антропософията, търсят н почти винаги намират извинителни причини за подобни положения в живота. Рикарда Хух ясно чувствуваше: Дяволът от ново трябва да бъде опознат от хората като едно реално същество. Обаче тя веднага се отдръпва, като казва, че далеч не трябва, естествено, да си представяме дявола, забързан по улицата със своите рога и копита. Само че той е вече там! Ето в какво се състои работата! "Народът не вижда дявола, дори и когато той го друса за яката" Дори и инстинктивно да вижда желязната необходимост на определени неща, днешният абстрактен човек се нуждае от това, да ги извини, да ги оправдае. Обаче в основата на този настойчив призив, апелиращ към опознаването на дявола, лежи един добър, един верен инстинкт. Хората не трябва да израснат слепи и спящи в това, което желязната необходимост изисква от тях. че навсякъде в лабораторията, завода, банката навсякъде те трябва да се занимават, да работят с пратениците на дявола. Хората са длъжни да направят това заради напредъка на културата; те трябва да познават дявола; те трябва да знаят, че така да се каже -, в мига щом отворят железния сейф, в ръцете си държат ключ от дявола. Рикарда Хух предусети всичко това, благодарение на своя верен инстинкт. Обаче хората ще трябва да го знаят, защото само знанието ще ги отведе по правилен начин в епохата на бъдещето. И нека да припомним: От извънредно голямо значение е, че хората, макар и инстинктивно, се добират до световно-историческата необходимост: ние не трябва да минем спящи покрай дявола, след като той става все по-силен и могъщ.
Един друг момент е може би също показателен казвам го само в скоби а именно, че в Рая също имаше една женска фигура, която инстинктивно пренесе функциите на дявола вътре в този Рай. В областта на външната култура според мен това не е твърде ласкателно за мъжете и изобщо едва ли е в подкрепа на тяхното реноме: да бягат далеч от подобно женско суеверие, и постоянно да предоставят нещата в слабите ръце на жената. Може би и сега е характерно, че Рикарда Хух именно като жена призовава дявола, както и на времето Ева вкара дявола в Рая. Но това е само в скоби.
Обаче на забравяйте, скъпи мои приятели, че този т.н. "дявол" е онова Същество, което трябва да бъде и ще бъде носителят на бъдещата култура. Това е една горчива, но важна истина. Тази истина е дълбоко свързана с разрушителните сили, които ще трябва да се намесят в културата на бъдещия свят. Ако всички тези неща се възприемат и приложат неправилно за това ще говоря утре тогава разрушителните сили ще се намесят във всичко свързано с възпитанието, разрушителните сили ще се намесят пряко във възпитанието на децата и т.н. Поради всеобщата култура, поради комерсиалния характер на нашия свят и поради естеството на човешките емоции, разрушителните сили ще обхванат целия социален живот на хората и най-вече ще подкопаят техните междуличностни връзки.
Днешният човек е длъжен да осъществи Христовите думи:"Където двама души се съберат в моето име, ще бъда и Аз между тях". Обаче днешната технокрация, цялата днешна комерсиална култура, издига обратния призив: "Където двама или повече се карат, спорят и дразнят, ще бъда и аз между тях". И тази атмосфера ще нахлува все по-дълбоко в социалния живот на хората;тук се корени и мъчителната трудност, която не позволява на съвременното човечество да се сплоти и бори в името на истината.
Утре и в други ден ще продължим нашето обсъждане. Сега нека отново подчертаем съотношенията между душевната нагласа на човека и начина, по който се посреща истината. Поначало днешният човек не се обръща с доверие към истините, понеже изобщо не вярва, че истините са нещо, което може да слезе от духовния свят и да се намеси непосредствено в краткия му земен живот. Днешният човек вярва: истината е нещо абсолютно, и ти може да израсне единствено върху своите собствени основи. Днес един 20 годишен човек вече има едно или друго становище и не се нуждае от убеждение в името на истината; не се нуждае от откровенията на истината, той има свое становище. Днес всеки има свое собствено становище, и всеки вярва, че абсолютната и единствено сигурна истина може да израсне върху каквато и да е неподготвена почва. Хората не са склонни да приемат истината, да я получават с трепет и благодарност; те се самопровъзгласяват за господари и собственици на истината. Тази е една от характерните черти на съвременната епоха.
Рикарда Хух не пропусна това обстоятелство и обърна внимание върху следното: Образованите мъже на Европа, които дълго време тънеха в шовинизъм, коригираха светогледа си и приеха ницшеанството. Хората станаха поклонници на Ницше. Забележете колко много хора станаха поклонници на Ницше! Ницше издигна идеала за "синеоките бестии". Хората не разбраха твърде много от това, обаче Рикарда Хух каза: Всеки, независимо че нямаше дори заложбата да стане едно добро и примерно морско свинче, сега си внуши, че е от "синеоките бестии" в смисъла на Ницше. Да, днес становището на филистера е точно това. Доброто и примерно морско свинче може да почака. Защото сега се издигна един толкова висш идеал, и този идеал е нещо. От мен не се иска нищо повече. От мен се иска не да развивам нещо, не да стана нещо, а само да съм нещо. Подобен възглед обаче раздробява човечеството на човешки атоми. Всеки има свое становище. Никой вече не може да разбере другия.
Ето как в това особено настроение при което никой не може да разбере другия се намесват яростните разрушителни сили и подкопават самите социални опори на човечеството. Това отчуждава и раздалечава хората. Дяволът, който изкуши хората с ницшеанството, беше вече самият той от "синеоките бестии" Те обаче не успяха да го постигнат. Но ако те не успяха да станат "синеоки бестии" в смисъла на Ницше, тази участ сполетя самите разрушителни импулси на 19 век, които нахлуха с взлом в социалния ред на нашия 20 век. Впрочем утре ще продължим нашата тема.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
СПРЕТЕ ДА НИ ТРОВИТЕ. УБИЙЦИ.

Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

Re: ДУХОВЕТЕ НА МРАКА

Мнение от lutar » пон фев 21, 2011 17:35 pm

ПЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах 7 Октомври 1917
Както вече видяхте, духовният закон на съвремието настойчиво изисква от нас да се запознаем с отделни важни истини и факти от духовния свят. И аз трябваше многократни да подчертавам: Възгледите, които днешното човечество намира за извънредно удобни, след време ще се окажат съвършено неприложими. Защо? За да отговорим на този въпрос, ние трябва да вникнем в основата на нещата и само тогава ще сме в състояние с подобаваща сериозност и достойнство да се свържем с импулсите, които се дават на днешната епоха с оглед развитието на цялото Земно човечество. Може би това, което искам да изнеса днес пред Вас, ще бъде кай-добре разбрано, ако за изходна точка взема един общоизвестен факт. Вие знаете, че Четвъртият следатлантски културен период започна през 8 век преди Мистерията на Голгота и завърши през 15 век след Мистерията на Голгота. През тази Четвърта културна епоха човекът се намираше в съвсем други отношения с външния свят, отколкото сега, в Петата следатлантска културна епоха. Аз често съм заявявал: Развитието на човечеството трябва да бъде приемано от нас извънредно сериозно. Душите се променят в много по-голяма степен отколкото предполагат хората, и само удобният шаблон в мислене то позволи да се стигне до общоразпространеното мнение: в човешките души всичко е така устроено естествено и в древна Гърция както днес. Обаче сега аз бих искал да поговоря тъкмо за това душевно устройство, и по-точно за отношението на душите към външния свят.
Разбира се, привикналият с удобството човек ще каже: Гърците и римляните възприемаха сетивния свят около себе си, ние също възприемаме сетивния свят около нас, така че тук няма никаква съществена разлика. Обаче разлика има, скъпи мои приятели, и тя е много съществена! Днешният човек, който е едва в началото на Петата следатлантска епоха, възприема сетивния свят по съвсем друг начин отколкото например древния грък. Древният грък също виждаше цветове, също чуваше звуци; обаче с помощта на цветовете той виждаше и духовни Същества; той не размишляваше за духовните Същества; благодарение на това, което бяха цветовете, нему се откриваха самите духовни Същества.
В моята книга "Загадките на философията"*18 аз се опитах да обясня тъкмо тази особеност на гръцкото светоусещане. Съвременният човек "изработва" своите мисли, той разсъждава за тях и ги мисли. Древният грък не разсъждаваше върху мислите, защото той ги виждаше. Те напираха срещу него от това, което го заобикаляше в сетивния свят. Околният свят не беше просто син или червен, а Синьото и Червеното му нашепваха онези мисли, до които той достигаше по-късно. Всичко това пораждаше една интимна и братска близост между света и човека. Човекът живееше с дълбокото и силно чувство: Целият този сетивен свят около мен е населен и протъпкан с духовни Същества. И това имаше непосредствена връзка с душевната организация, с цялостното душевно устройство на човека от Четвъртата следатлантска епоха.
Вие добре помните, че в развитието на нашата Земя трябва да разграничаваме няколко големи епохи след първата и втората следва Лемурийската епоха, Атлантската епоха, нашата съвременна (следатлантска) епоха и още две предстоящи епохи. Може да се каже,че по време на Атлантската епоха както Земята, така и човекът, се намираха в средата на своето развитие. Дотогава ако мога така да се изразя всичко се намираше в един непрекъснат растеж, в едно непрекъснато развитие. В известен смисъл, от Атлантската епоха насам, нещата са съвсем други. Това се отнася също и за Земята: Когато днес стъпваме по повърхността на нашата планета често съм го споменавал ние стъпваме върху една себераздробяваща, себе разпадаща се материя, върху нещо, което сравнено с растежните процеси през миналите епохи съвсем не изглежда като продължение на всеобщия градивен процес, а като нещо свързано с един всеобщ разпаден процес. До средата на Атлантската епоха Земята беше като един буйно и смело израстващ организъм. Но после, ако мога така да се изразя, Земята се осея с пукнатини, скалисти хребети, пропасти и т. н., и едва после възникнаха днешните контури на планините. Днес този възглед се поддържа не само от антропософията. Дори външната и официална наука, вече се досеща: нашата съвременна Земя е една раздробява ща се, разлагаща се планета, която върви към своя край. Зюс*19 е подчертал това в прекрасната си книга "Обликът на Земята". В общи линии тази смела книга на Зюс обхваща всичко, което модерната наука твърди за "облика" на Земята, базирайки се на многобройни геологични и биологични факти. И както казах, черпейки само от фактите на официалната наука, Зюс стигна до убеждението, че ние се движим върху една разпадаща се, загиваща планета.
Обаче същото важи и за всички творения, доколкото те обитават Земята в едно или друго физическо тяло. Те са в едно низходящо развитие, което общо взето продължава от средата на Атлантската епоха на сам. Обаче в самото низходящо развитие е налице и едно вълнообразно движение, което съществува под формата на известни повторения. И ние ще сме прави, ако заявим: По време на Четвъртата следатлантска епоха т.е. Гръцко-римската -, стана един вид повторение на това, което беше по време на самата Атлантска епоха. Така че включително до разцвета на Гърция, у човека все още не се забелязваха никакви външни прояви от страна на низходящото му развитие. Гръцката култура все още беше запазила една съвършена хармония между душата и тялото на човека. Естествено, хармонията беше най-съвършена в средата на Атлантската епоха. Обаче в Гърция тази хармония се повтори. Ние многократно сме обсъждали въпроса за душевното устройство на древните гърци, многократно сме се спирали на гръцкото изкуство, посочвайки че то се развива от съвсем други импулси, които нямат нищо общо с изкуството на по-късните народи. Древният грък например все още чувствуваше формиращите въздействия на етерните сили спрямо човека, той не се нуждаеше от модели както съвременният европеец защото чувствуваше формата в себе си. Изобщо по време на гръцката култура, човешкото тяло се намираше в непосредствено-пространствени отношения с външния свят. Връзката между човека и неговата пространствена среда беше много дълбока. С началото на Петата следатлантска културна епоха нещата се промениха. Колкото и странно да Ви прозвучи, но е така: Днес ние не идваме на света, за да се грижим за нашето тяло, за нашата организация. Разбира се, ние продължаваме да се инкарнираме, обаче не за да подобряваме нашата организация, тъй като тя имаше вече своята върхова точка през Атлантската епоха. Тогава,а и по-късно, човешките тела стигнаха максималното съвършенство, каквото изобщо може да се постигне на Земята. Една по-висока степен на съвършенство човешките тела ще постигнат едва на Бъдещия Юпитер. Ние впрочем сме тук, за да се свързваме все повече и повече с едно низходящо развитие; ние се инкарнираме, за да трупаме опитности именно в несъвършени, разпадащи се и умиращи човешки тела. Естествено, тези изрази са твърде силни. Обаче това, което развиваме в душевен смисъл, ние не го пренасяме както по-рано в полето на физическото тяло. Занапред този факт ще има важни поледици за еволюцията на човека.
През април тази година в Цюрих почина един забележителен човек: Франц Брентано*20. Част от моите спомени за Франц Брентано Вие ще намерите в излизащата наскоро книга "Върху загадките на душата"*21. Книгата е замислена в три части и едно приложение. В първата част показвам съотношението между антропологията и антропософията; във втората част се спирам на сблъсъка между днешния т.н. образован свят и антропософията, като прибягвам до индивида Макс Десоар*22, и накрая разглеждам психологията на Франц Брентано и по-точно как този изтънчен дух въпреки че остана в оковите на официалната наука се приближи невероятно близо до антропософията. В приложението давам накратко подробности за съвременните отношения; впрочем те биха могли да станат предмет на доста книги. Тази нова книга за мислих в съвсем кратки и сбити глави, тъй като нашата все по-тежка и по-мъчителна действителност сякаш не позволява да говорим дълго. Така човек има чувството: Тук в известен смисъл е написано нещо, което прилича на завещание.
Да, скъпи мои приятели, наред с много други неща,Франц Брентано написа и едно есе върху гениалността. Особеното в това есе беше, че Франц Брентано просто не пожела да дискутира върху понятието "гениалност" Според Брентано душевните качества и импулси на гения не се различават от тези на другите хора,само че показват по-голяма бързина, подвижност и т.н., какъвто е случаят например с паметта, асоциативната готовност и т.н. Франц Брентано не се опря на традиционните понятия за гения; те впрочем са прекалено мъгливи и не са друго, освен удобни и изтъркани шаблони на съвременното мислене. Общо взе то,можем да кажем: Начинът, според който Брентано дефинира гения, изобщо не съвпада с това, което геният беше досега, обаче той съвпада с това, което геният ще бъде утре! В своя досегашен смисъл, в своите досегашни параметри, геният не може да върви напред. На какво се опираха гениите в миналото? Те се опираха на това, че душите все още притежаваха силата да извличат импулси от наследствената маса, от възпитанието, и да ги "вкарват" в тялото; така че макар и в несъзнаван вид, интуициите, инспирациите, имагинациите на гения идваха от тялото. Докато човешкото тяло беше по пътя на своето възходящо развитие, геният беше свързан с него, с тялото. Обаче с рушащото се и загиващо тяло на бъдещето, всичко ще се промени. Занапред човешката гениалност ще се прояви по такъв начин, че душите, които в бъдеще ще се наричат гениални, трябва да навлязат още по-дълбоко в процесите на духовния свят; тогава те ще извличат импулсите не от неосъзнаваните области на тялото, а именно от дълбокото си проникване в духовния свят. Да, между това, което беше развитие на миналото и това, което ще бъде развитие на бъдещето, ние виждаме тъкмо този феномен: Преобразяването на гения. Бихме могли да допълним: В миналото геният дойде от тялото, а това, което ще замести гения в епохите на бъдещето то ще дойде от проникването на душата в духовния свят.
Един човек като Брентано, който вникна в тайните на съвременната епоха, успя да разбере много; също както и Зюс от своя страна прозря, че Земята е в процес на едно бавно умиране.
Обаче на какво се основава всичко това? То се основава на факта, че отношението на човека към околния свят е вече съвсем друго. Днес пространственият свят не говори на човека така, както преди, когато неговото тяло беше така да се каже един свеж и млад организъм. Днес пространственият свят не предоставя Духа в ръцете на човека. Днес цветовете не се обръщат към човека като елементи на духовния свят, звуците също не го пронизват като елементи на духовния свят; звуците се носят наоколо като механични вибрации от един или друг вид материя. Човешката душа се прибра навътре; окова което съществува в човека, стана по-затворено, по-дълбоко. Това е забележително твърдение, нали? повърхностният, плиткият човек на нашата съвременност стана по-вглъбен, по-дълбок. Но така е той наистина стана по-вглъбен, по-дълбок. А парадоксалното тук се крие в обстоятелството, че по отношение на повърхностния, тривиален епигон на съвременната епоха, може да се твърди: той е повърхностен именно защото в сегашната си инкарнация просто не може да стигне до истинската дълбочина на своята собствена личност. Той изобщо не насочва вниманието си към своята собствена личност, не развива силата за себепознанието.
Ето защо, когато един човек духовно обгърне света, той вижда нещо странно: По света се движат хора, които всъщност не са те самите. Разбира се, това звучи твърде радикално, но е така. Духовният изследовател вижда бродещи тела, чиито души не са напълно вътре. Защо? Просто защото тези души не са изправени повече пред задачата да завладеят докрай физическите тела, които са минали вече в низходящо развитие, в упадък; те са изправени пред задачата да се подготвят за това, което ще се осъществи на Бъдещия Юпитер. Нашите души вече са вгледани в далечното бъдеще и се подготвят за него. И човекът трябва да върви към себеопознание само с оглед на този факт, само с оглед на тази ситуация. Дълбоко в себе си ние се готвим да разберем Христовите думи: "Моето царство не е от този свят". Обаче хората ще стигнат до разбирането на тази истина много бавно. Въпреки нашата плитка и повърхностна душевност, ние сме все по-малко и по-малко от този свят, което обаче не трябва да се смесва с нещо съвсем друго. Като поклонник на Ницше, човек лесно би повярвал на тези "синеоки бестии", които проповядват: Ние сме вече в духовния свят, ние не принадлежим към физическия свят. На тях впрочем трябва да се отговори: Да, това, което сами знаете за себе си, то принадлежи на физическия свят; другото е нещо окултно, нещо скрито. И нашата истинска задача се състои в следното: Ние сме длъжни с всичките си вътрешни сили, с цялата си енергия да опознаем онази част от нашето същество, която не трябва да се претопява изцяло във физическото тяло, не трябва да се изразходва изцяло във физическото тяло. Ние сме длъжни да направим от себе си кандидати за Бъдещия Юпитер. Само че това става твърде бавно. Засега хората остават в рамките на това, което им предлага външният свят. С други думи: Те остават в рамките на това, което е под тях. Обаче с всяка поредна инкарнация ние изтегляме навън от тялото все повече и повече душевни сили.
И ако това не беше така, скъпи мои приятели, цялата еволюция на човечеството щеше да тръгне по лош път. Ако човекът беше предопределен да остане единствено в рамките и традициите, завещани от гърците, еволюцията на човечеството щеше да пострада. Едно окултно изследване, устремено към цялостното проучване на човешкия род и неговите еволюционни закономерности колкото и странно да звучи ни от крива една поразяваща, една смайваща истина: Общо взето, още в седмото хилядолетие жените постепенно ще станат безплодни. Да, ето колко далеч ще стигнат телата в своето опустошително смъкване надолу: През седмото хилядолетие жените ще станат безплодни! Замислете се добре: Ако човекът би останал на сегашната степен, ако би продължил да изживява света единствено в отношенията между душевните си трепети и физическото тяло, тогава той нямаше да има повече място на Земята. И още преди изтичането на последните Земни епохи, ще стане така, че жените няма да могат да раждат деца. Ето защо човекът трябва да се свърже по друг начин със Земята. Последните епохи от планетарната еволюция на Земята ще принудят човека макар и да е все още в нейните предели да се откаже от физическото тяло. Съществуванието е много по-тайнствено, отколкото си го представят повърхностните естественонаучни теории на нашия век.
И всички тези неща, скъпи мои приятели, бяха инстинктивно доловени в края на Четвъртата и в началото на Петата следатлантска епоха. Не малко хора се опитаха да отгатнат посоката, по която нашата Пета след атлантска епоха трябваше да поеме своето развитие. Обаче те рядко стигаха дотам, че да разберат самите себе си. Замислете се върху наглед жестокото учение на Августин, върху жестокото учение на Калвин: В смисъл, че една част от хората е предопределена за спасение, а друга за проклятие; една част устремена към доброто, друга към злото. Да, такива учения съществуваха сравнително до скоро, и те изглеждаха наистина жестоки. И въпреки това, за духовния изследовател те не бяха съвършено погрешни, както впрочем не е изцяло погрешно и всичко, което на пръв поглед изглежда безнадеждно погрешно. Епохата на Августин, а и следващите столетия допуснаха едно тежко объркване по отношение на човешката душа и човешкия Дух. Вие знаете на вселенския събор в Константинопол човешкият Дух беше премахнат или така да се каже детрониран от пиедестала на човешкото тяло.
Представете си, че навън срещате един човек, а след него друг; и според учението на Августин, Вие може да заявите: Единият е предопределен за доброто, другият за злото. Обаче, скъпи мои приятели, това се отнася до външните обвивки, до физическото тяло, то не се отнася до самата индивидуалност! За самата индивидуалност, учението на Августин а и цялата тогавашна епоха не успяха да кажат нищо. Ако днес някой види пред себе си определен брой човешки същества, той може да заяви (разбира се, това има своя смисъл в по-ново време, при древните гърци то не би имало никакъв смисъл). Тук пред себе си аз имам неколцина човешки души; естествено те са ковачи на техните собствени съдби; никаква фатална необходимост не се изправя по техния път. Обаче тези души живеят в тела, които са предопределени за добро, или за зло. И в хода на Земната еволюция хората ще бъдат все по-малко годни да осъществяват своето душевно развитие успоредно със своето телесно развитие. Защо една индивидуалност трябва да се инкарнира в тяло, което според цялата си конструкция е устремено към злото? Човекът, впрочем, може да се приспособи добре, тъкмо защото индивидуалността не е вече в предишната дълбока и свещена връзка с физическото тяло. Ето още една трудна и неудобна истина, която обаче ние трябва да погледнем право в очите.
Накратко, обособяването и така да се каже "оттеглянето" на човека от външния свят, напредва все повече и повече. И ние сме длъжни да приемем този факт напълно сериозно: През последните епохи на Земното развитие, човекът все повече ще се оттегля от външния свят. Обаче – както често съм подчертавал хората ще се облъхнат от величието на тези факти едва след продължителен период от време. И все пак тези факти действуват върху човешкото познание. Виждате ли, когато днес разглеждаме хората според външния им облик, пред нас застава един образ. А когато ги разглеждаме не според външния им облик, тогава пред нас застава друг образ. Тези два образа днес не съвпадат, а занапред ще съвпадат все по-малко и по-малко. Днешният човек не трябва да разчита на това, което му дава външният свят; днешният човек е длъжен да изкове съвсем нови понятия и да изгради своята личност съобразно онзи замисъл, според който Духът работи върху него.
Занапред такива понятия са нужни особено в политиката, социалния живот и т. н., но преди всичко в областта на възпитанието. Наистина, околният свят предлага твърде много понятия, но те не са достатъчни за това, от което човекът се нуждае. От тук идват и незадоволителните, неправдоподобните политически и социалистически теории на съвремието. Хората искат да се произнасят върху нещата единствено с оглед на физическия свят, те не позволяват да бъдат инспирирани от духовния свят. Ето защо всички тези теории и политически програми са неправдоподобни. Ние не живеем в една епоха, която може да се ръководи от политическите програми на Удроу Уилсън. Нашата епоха настоятелно изисква "световна програма" от съвсем друг произход. Днес не друг, а Духът трябва да ръководи тези, които правят "световните програми".
Обаче хората съвсем не са склонни да допуснат в съзнанието си тези дълбоки истини. Те твърде бавно се превръщат в хора на Петата следатлантска епоха и искат да разсъждават като хора на Четвъртата следатлантска епоха. Да, по време на древна Гърция това беше нещо велико, нещо хармонично. Да разсъждава като грък, днес е пълно безсмислие за човека, понеже околният физически свят даваше на гърка всичко, от което се нуждаеше той. Днес този свят не дава на човека нищо. И аз бих желал да добавя, че в известен смисъл навсякъде е проникнала една враждебност, една омраза които са само обратната страна на ужаса, на ужаса пред новото и духовно вникване в човешкото същество. Нашият съвременник предпочита да остане при външния облик на нещата. А по този начин идват само реминисцении, които остават именно само реминисцении, неподвластни на човешката сила.
Ето и още едно интересно явление, което Ви моля да разберете правилно: Днес хората обичат да правят събрания, това е всеизвестно. Представете си, че някъде са събрани десет или двадесет умни глави, но духовното ръководство не е всред тях. Епигоните са вече там на първите редове; но къде са истинските глави? Те са скрити! Обаче тези, които шумят на събранията, не знаят нищо за тях. И лесно може да се случи както със събранията, така и с отделните хора -, че в тях се задвижват, като часовников механизъм, отдавна износени и стари идеи. физическите глави се тресат от старите, износени идеи. За всичко онова, което е в съответствие с новото време, те не искат и да знаят. Иначе тези автоматично действуващи мозъци приемат всичко. Виждате ли, наскоро в Лондон през 1912 беше основана една съвсем нова наука: евгениката (общоприето е за най-тъпите неща да носят и най-гръмки имена). Идеите на тази евгеника са взети от мозъците, не от душите, а от мозъците. И какво иска тя,тази евгеника? Тя иска да осигури занапред само нормални и здрави човешки поколения, тя се стреми да премахне всички непълноценни индивиди; да, с помощта на антропологията и националната икономика ти иска да изнамери такива закони, чието прилагане върху мъжете и жените ще има за последица раждането на здрави и нормални деца. Да, само че тези неща не са преценени докрай. Идеалът на този конгрес под председателството на Дарвиновия син*23 се състоеше в разностранното изследване на различните обществени съсловия колко голям е черепът при богатите и колко голям е при бедните, каква е сетивната чувствителност при богатите и каква при бедните; колко издръжливи са едните и колко другите и т.н. По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и принципи, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н. И всичко това представляваше суетен и празен шум, роден от празни мозъци; идеите им бяха износени и стари; тези идеи биха имали стойност само в условията на далечната Атлантска епоха. Тогава действително имаше определени закони, които чрез всевъзможни кръстоски и съчетания можеха да регулират човешките размери, растежа и т.н. Това беше един вид наука, с която утре ще стане дума атлантците злоупотребиха извънредно много. Тази наука,която работеше в параметрите на физическото тяло, знаеше: ако този мъж се съедини с онази жена (а в тогавашната епоха те изглеждаха твърде различно отколкото днес), тогава ще се роди дете, после на свой ред то може да се насочи в една или друга посока, също както се подхожда днес с растенията. Тази дейност се ръководеше от Мистериите; те бяха тези, които свързваха сродните и различни елементи; Мистериите формираха определени групи и общества, Мистериите отнемаха от хората това, което трябваше да се отнеме от тях. От друга страна обаче възникна и един страшен произвол, една магична злоупотреба. И редът беше отчасти възстановен, едва след като тези възможности бяха отнети от хората. Ето, точно такива неща би трябвало да се знаят от днешните хора и само антропософията е тази, която може да им ги даде. Но празните мозъци раждат празен шум и износени, стари идеи, празните мозъци основават "нови" науки и се опитват да контролират външния облик на човека.
Обаче този празен шум, скъпи мои приятели, може да се долови и в една съвсем друга област. Износени и стари идеи има навсякъде. Но в борбата си срещу тих, срещу пресъхналите и втвърдени мозъци, човешка та душа трябва да укрепи своите сили. Само тогава тя ще разбере антропософията и това, което антропософията говори за човешката индивидуалност. Вероятно сте запознати с претенцията на т.н. "психопатология". Днес е достатъчно човек да напише едно добро стихотворение, за да пристигне веднага лекар, който обяснява: "Тук има еди-каква си болест". Така ние получаваме най-различни версии: Виктор Шефел от психиатрична гледна точка, Гьоте от психиатрична гледна точка, Конрад Фердинанд Майер от психиатрична гледна точка. Ако четем между редовете на всичките тези писания, ще доловим, че техните автори всъщност казват: "Жалко, че той не беше лекуван навреме, ако беше лекуван навреме, сигурно нямаше да пише такива неща като например Конрад Фердинанд Майер, които могат да хрумнат някому само в болест но състояние." Цялата тази работа обаче е в пълно съответствие с нашето време, което изобщо не се съобразява с "отдръпването", с "оттеглянето" на човека от външния свят. При личност като К.Ф.Майер, физическото тяло може да показва един или друг болестен симптом, докато в същото време независимо от тяло то черпи своите озарения от духовния свят.
Естествено, днешният материализъм пречи на хората да стигнат лесно до разбирането на тези неща. И въпреки това, те трябва да бъдат казани, защото отговарят на истината. Занапред ще се окаже, че всички стремежи, които не идват от духовния свят, въвличат хората в хаоса. С тези факти трябва да се съобразяваме.
Скъпи мои приятели, казах тези неща, не за да очертавам едно или друго становище; от чисто медицинска гледна точка нещата са поставени както трябва; срещу тих няма какво да се възрази. Но от чисто медицинска гледна точка може да се направи и друго могат да се подберат определени места от Евангелията и да се обяснят така, сякаш са възникнали от болестните пристъпи на Христос! Такава книга вече е написана и всеки може да я прочете: "Христос Исус от психиатрична гледна точка" В тази книга е посочено, че всичко, което Исус изнася на света, може да се разбере само като проява на една или друга болест.
И ако човек иска да вникне в същността на днешното човечество и неговото развитие; той трябва да разбере тези неща. В тази връзка аз ще заостря вниманието Ви върху един друг проблем възпитанието, за да Ви покажа колко неправилно се отнася съвременната епоха към израстващото дете, разглеждайки го според външния вид на нещата. По този начин обаче възпитанието се разминава с нещо много важно а именно с онази част от човешкото същество, която все повече се "оттегля" от външния свят. Пропуснат ли се тези подробности, всички ние ще затънем във всеобщо филистерство; истинското познание за човека ще ни бъде отнето. В известен смисъл филистерството е пълна противоположност на познанието за човека; защото филистерът е влюбен в своята представа за един измислен от него нормален човек. Всичко което се отклонява от тази представа, е абнормно. Само че по този начин светът изобщо не може да бъде разбран, човекът също. И в едно такова Общество, каквото е антропософското, с тези неща трябва да се отнасяме извънредно сериозно, защото отделните индивидуалности са много по-различни, отколкото хората предполагат. В действителност човекът е нещо много сложно, тъй като в своята душа той не се покрива на пълно със своето тяло.
С това е свързано нещо друго, към което хората се отнасят несръчно и грубо, въпреки че антропософията е призована да подобри също и тези отношения. Нека мислено да се пренесем в древна Гърция. Представете си как човешката душа плътно изпълва човешкото тяло, така че те се покриваха и съвпадаха напълно. Днес не е така; в известен смисъл днес телата са празни. Аз далеч не бих искал да казвам нещо лошо за празните глави около нас; да, в този момент от развитието те са празни, обаче в действителност нищо не остава празно на този свят. И докато човекът "оттегля" душата си от тялото, това тяло е изложено на опасността да се изпълни с нещо друго. И ако душите откажат да се свържат с импулсите от духовния свят, тогава цялото тяло се изпълва с демонични сили. Днес човечеството е изправено пред опасността, че телата могат да се изпълнят с демонични сили, с демонично-ариманически сили. Представете си, че към това, за което вчера стана дума относно бъдещето развитие, се прибави и следното: Хората стават добри граждани според изискванията на бюргерския живот, обаче телата са толкова празни, че в тих се настаняват могъщи ариманически Същества. Занапред все по-често ще се срещаме с подобни ариманически Същества. Човекът само привидно ще изглежда този, когото ние виждаме. Индивидуалността на човека ще се различава все повече и повече от неговото тяло.
Да, занапред човекът ще става все по-комплициран. И ние вече бихме могли да кажем: Назряват такива времена, при които човек трудно ще се досеща с кого точно има работа; а че Рикарда Хух изпита копнежа към дявола това наистина е свързано с времената, които идват. Днес хората създават институции, понятия, социални идеи, само че те са абстрактни и неправдоподобни. Комплицираните отношения на бъдеще то изискват нещо съвсем друго. И докато хората не изковат нови понятия и нови представи за духовния свят, те ще навлизат в хаоса все по-дълбоко и по-дълбоко, както всички ние достатъчно се убедихме от тази Световна война.
Този хаос възникна именно, защото действителността е много по-различна и по-богата, отколкото хората си въобразяват с техните празни мозъци. И ние трябва да сме съвсем наясно пред нас е надвиснала алтернативата: или ще продължим всеобщото сгромолясване, или ще изковем нови понятия, нови представи за комплицираното естество на човека. Вътре в самото човечество трябва да съществува едно духовно течение, което да осигури на хората нови и съответствуващи на реалността понятия. Защото другите, стари понятия и идеи, които вдигат толкова много празен шум в човешките глави а те ще стават все повече и повече имат една важна последица: те изпълват телата с ариманическа духовност; тези стари идеи искат да вдъхновят човека от външния, пространствен свят спомнете си древните гърци! само че днес това е невъзможно. Нека да не се заблуждаваме: Изправени сме пред едно настъпателно движение на външния свят. Навремето Вселенският събор в Константинопол премахна Духа от човека и забрани да се говори за Дух. човекът се състои само от тяло и душа; да се говори за Дух е светотатство и ерес. Сега ние сме изправени пред аналогичната опасност да се премахне душата, да се премахне духовният живот. Вие помните конгреса в Лондон от 1912. Идва време и то не е твърде далеч когато открито ще се настоява: да се говори за Дух и душа при човека, това е болест; здрави са само онези хора, които имат само тяло! Да, ако един ден човекът стигне до идеята, че Духът и душата съществуват, той ще бъде провъзгласен за болен. И Вие трябва да сте напълно сигурни, че съответното лекарство ще бъде намерено. Навремето Духът беше премахнат с указ, душата ще бъде премахната с фармакотерапия. От "здравите възгледи" лесно ще се извлече ваксина, с която организмът ще бъде обработван от най-ранна детска възраст, дори още от раждането, за да стане изключено, щото човешкото тяло някога да стигне до мисълта: Аз зная, че душата и Духът съществуват! Да, ето така ще се сблъскат двата възгледа, двете течения в развитието на човечеството. Едното от тих ще се стреми да изкове нови понятия и представи, които органически израстват от сферите на душата и Духа. Другите, последователите на днешните материалисти, ще търсят "ваксината", за да направят тялото "здраво", т.е. да му придадат такова устройство, благодарение на което човек няма да говори повече за такива наивни и глупави неща като душа и Дух, а ще говори нормално и "здраво" за силите, които живеят в машините и химията, за силите които образуват планетите, Слънцето и т.н.
Да, скъпи мои приятели, онези които вярват, че с детинските си представи ще влязат в бъдещия свят, грешат твърде много. В бъдещия свят можем да влезем единствено с окрилящата помощ на едно дълбоко и сериозно познание. Антропософията не е детинска игра, нито пък някаква теория; днес антропософията е една истинска грижа за човечеството и неговото правилно развитие.
СПРЕТЕ ДА НИ ТРОВИТЕ. УБИЙЦИ.

Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

Re: ДУХОВЕТЕ НА МРАКА

Мнение от lutar » пон фев 21, 2011 17:44 pm

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах 8 Октомври 1917
Ако искаме да напреднем по правилния път на нашето досегашно обсъждане, трябва отново да отправим поглед към същността на човека и неговото историческо развитие. Нека най-напред да се замислим, че човекът притежава в себе си една интелектуална сила или определени интелектуални способности. Откъде идват тези интелектуални способности? Те идват от там, че ние мислим. Обаче ние не винаги си даваме сметка откъде идват нашите мисли. Докато сме в будно състояние, мисловният живот ни съпровожда на всяка крачка; освен това ние имаме усещането, че когато например вървим, стоим или вършим нещо, ние сме насочвани от нашите мисли, че ние следваме нещо, което предварително е вложено в нашите мисли. Дали това действително е така, ще се опитаме да проследим в хода на днешната лекция. Засега искам само да констатирам това, което имаме в обикновеното дневно съзнание: нашите мисли. Обаче с мисловният свят като такъв, нещата са съвсем други. И ние едва ли ще разберем отношението на човека към неговите мисли, ако не си изработим представа за самия мисловен свят.
Където и да се намираме във външния свят, независимо дали се движим или стоим, ние сме поставени не само в света на въздуха, светлината и т.н., а също и в един протъкан и преливащ от мисли свят. Най-добре можете да си представите това по следния начин: Като обикновен човек от плът и кръв Вие прекосявате дадено място, Вие го прекосявате дишайки;Вие минавате през едно изпълнено с въздух пространство. Обаче по същия начин Вие се движите и през едно пространство, изпълнено с мисли, с мисловна субстанция. И тази мисловна субстанция далеч не е едно аморфно море от мисли, далеч не е нещо като небулозен етер, както често си го представяме; тази мисловна субстанция всъщност е това, което ние означаваме като "елементарен свят"*24. Когато говорим за естеството, или за Съществата на елементарния свят в широкия смисъл на думата, ние стигаме до заключението, че този свят е съставен именно от субстанцията на мислите, именно от мисловната субстанция. Само че има една съществена разлика между онези мисли, които се носят и движат навън, тъй като те са всъщност живи Същества, и мислите които ние имаме в себе си. В моята излизаща наскоро книга, за която вчера споменах, Вие също ще откриете важни подробности от тази съществена разлика.
Сега вие бихте могли да поставите въпроса: след като там навън в мисловното пространство имаме определени елементарни Същества, а в себе си също имаме мисли как тогава се отнасят моите мисли към мисловните Същества, които са навън в мисловното пространство? Вие ще получите вярна представа за съотношенията между нашите собствени мисли и мисловните Същества навън в пространството, само ако си представите съотношенията между един човешки труп, след като животът в този човек е угаснал, и един жив човек, който се движи навън по улицата. Да, за да устоявате е будното си съзнание във външния сетивен свят, Вие трябва да свикнете точно с такива мисли. Нашите мисли са всъщност мисловни трупове. Мислите, които ние извличаме от външния сетивен свят с помощта на будното душевно съзнание са, всъщност мисловни трупове, те са безжизнени, умъртвени мисли. Живите мисли са вън. Тази е разликата.
Ето как сме поставени в елементарния мисловен свят: извличайки нашите възприятия от сетивния свят и преработвайки тези възприятия в мисли, ние убиваме живите мисли; и когато после боравим с тези мисловни трупове, ние казваме, че "мислим". Ето защо нашите мисли са толкова абстрактни. В основата си нашите мисли стават абстрактни, защото живите мисли тях ние убиваме. Практически с помощта на нашето съзнание ние убиваме живите мисли и като мисловни трупове ги носим в себе си, означавайки ги като наши мисли, като наши представи. Така изглеждат нещата в действителност.
Обаче живите мисли, които са навън, те не са безучастни към нас, те са дълбоко и живо свързани с нас. Аз бих обяснил веднага естеството на тази връзка, само че не трябва да се ужасявате от гротескния вид на не щата: Представете си, скъпи мои приятели, че е ранна утрин и лежите още в леглото. Съществуват два начина да станете. В обикновения живот Вие не забелязвате разликата между тези два начина, защото едва ли обръщате внимание върху момента на ставането и защото двата начина се преплитат много тясно. Обаче е така Вие можете да станете от леглото не по един начин, а по два В единия случай Вие изобщо не се замисляте и ставате по навик, в другия случай изграждате императива. сега аз трябва да стана В общи линии, двата начина са тясно преплетени. При повечето хора първо действува навикът, необходимостта да се стане от леглото, а после неусетно се оформи мисълта: сега аз трябва да стана. Вече споменах, че двата начина съществуват "инабстракто"; те са крайните случаи. Вие можете да станете машинално, без никакво мислене, или пък напълно съзнателно. Разликата обаче е огромна Когато ставате машинално, т.е. по силата на навика, Вие следвате импулсите на Елохимите, Духовете на Формата*25, които в началото на Сътворението създадоха човека като Земен човек. Обаче замислете се внимателно: Ако изключите Вашите собствени мисли и ставате от леглото като програмирана машина, това означава че сте изключили само Вашите собствени мисли. Обаче зад обективния факт, че Вие можете да станете от леглото, в цялата последователност или "форма" от движения, се намират не субективно, а обективно определени мисли, и те не са Вашите мисли,те са мислите на Елохимите, Духовете на Формата.
Ако сте един ужасно ленив човек, ако в даден момент ставате от леглото насила, ако ставате след упорита вътрешна борба и само в резултат на субективната мисъл, тогава Вие следвате ариманическата духовност; Вие следвате само Вашата глава; в този случай Вие следвате Ариман. Както вече казах, в обикновения живот тези неща са смесени. Но както стоят нещата при ставането, така стоят те и във всичко, което човекът върши; защото човек действително се състои от тези две Същества, които външно, физически, се разграничават така, както се разграничават главата и останалата част от тялото. Човешката глава е един извънредно важен и много по-древен инструмент отколкото останалата част от тялото. Според устройството на своята глава, в общи линии, човек е продукт на Лунното развитие. Днес човекът е минал през епохите на Сатурн, Слънце и Луна. Но ако в условията на Земята би поискал да се изгради, изхождайки единствено от Лунното си развитие, тогава човекът не би станал такъв, какъвто е днес. Ако хората биха се гледали един друг, те щяха да виждат нещо съвсем различно, а не това, което са те днес.
Или, казано схематично: Човекът би бил един вид призрак, от чиято фигура би изпъквала ясно само формата на главата; останалата част от тялото просто не трябваше да бъде толкова видима, колкото е тя днес. Тези неща рано или късно трябва да бъдат видени, иначе цялото развитие на човека върху Земята остава не разбираемо. Останалата част от тялото би трябвало да се представлява от самата елементарна същност; и тогава в неговата глава би действувало всичко онова, (да го наречем: А), което е наследствен дял от продължаващото на Земята Лунно развитие. Така че това, което аз нарекох А, т.е. наследственият дял от предишното Лунно развитие, това е всъщност човекът. В действителност човекът е преди всичко глава, към която функционират незначителни добавъчни части.
Обаче наред с това, човек притежава и нещо друго (да го наречем: В). За нас то е най-вече проявлението на Духовете на висшите Йерархии, така да се каже "под" Духовете на Формата; сякаш от лоното на космическите Йерархии човекът подчертава онова, което е станало от него след Сатурновата епоха.
И ако Вие мислено одухотворите екстрацефалната природа на човека, т.е. тази природа, която не се гради върху главата за тази цел трябва да одухотворите и самите себе си, или поне да се олекотите с елемента "въздух" тогава всъщност Вие ще имате телата на космическите Йерархии.
А сега в цялото това развитие нахлу луциферическото изкушение. То доведе до там, че елементарната до тогава телесност на човека се сгъсти до плътността на останалото човешко тяло. Ето как Вие получавате една представа за действителната същност на човека. За човека, главата е неговата собственост от миналото развитие. И ако ние погледнем човека независимо от неговата глава, ако се абстрахираме от неговата глава и ако тялото му не бе обвито с материална сетивна плът, този човек би бил за нас всъщност самото външно проявление на Елохимите. Да, само поради луциферическото изкушение се стигна до там, че външното проявление на Елохимите се сгъсти до степента на човешкото тяло
pic2.jpg
По този начин обаче настъпи нещо извънредно забележително, върху което аз често съм говорил като за една важна тайна: Човекът стана образ и подобие на Боговете тъкмо в онези свои органи, за които е прието да се мисли, че са с по-низша природа. Само че това "подобие на Боговете", тази близост с Боговете доколкото човекът се развиваше в условията на физическия план пропадна! Тъкмо това, което беше по-висшата част в човека, това, което човек беше длъжен духовно да усвои от Космоса, тъкмо то се превърна в негова низша природа. Моля Ви да не забравяте тази важна тайна за естеството на човека. Всичко, което човек днес има като своя низша природа, е пропаднало само поради намесата на Луцифер; поначало то беше определено да бъде неговата висша природа. Тук се корени основното и трагично противоречие на човешкото същество. И ако тази тайна бъде разбрана правилно, пред нас ще се открият много от загадките на света и живота.
Обаче развитието на човека продължи напред по такъв начин, че поради намесата на Луцифер, човек превърна в низша природа тъкмо онези сили, които непрекъснато струяха към него от Космоса. Ръководителите на древните Мистерии имаха съзнанието за тези неща. Изобщо те не бяха толкова цинично и филистерски настроени, както съвременните хора. И ако тези истини най-после се проумеят, много от историческите събития ще получат единствено вярното си обяснение. Например определени символи на древните народи, които днес се разглеждат само в сексуален смисъл, символи които са взети от низшата природа, могат да бъдат правилно разбрани едва тогава, когато си дадем сметка, че ръководителите на древните Мистерии които си служеха с тях имаха всъщност да изтъкнат именно висшия смисъл в низшата природа на човека.
Вие виждате колко прецизно трябва да се отнасяме към тези неща, които са съхранени под формата на символи. А днешният човек е толкова лекомислен. Той дори не предполага, че носи в себе си нещо повече от един еволюиращ сетивен апарат, който всъщност е проникнат от луциферическото естество на висшата природа. Ето защо човек лесно може да изпадне в грешка и да си създаде съвсем погрешна представа за историческите символи. В известен, и то благороден смисъл, древните символи могат и трябва да се тълкуват като свързани с висшата, а не с низша природа. От тази гледна точка Вие ще си обясните и нещо друго: че мислите от елементарния свят, т.е. живите мисли а не абстрактни и мъртви мисли, които възникват в главата прииждат от целия човек. И това не става просто чрез умуване и размишление. Днес хората вярват: Ако започнем да размишляваме, ние винаги стигаме до определени мисли. Днес хората вярват: Стига човек да размишлява достатъчно, той може да мисли за всичко, за което пожелае. Обаче това е пълно безумие. Истината е съвсем друга: Човешкият род е в едно непрекъснато развитие; н мислите, до които стигнаха например Коперник или Галилей – преди това беше невъзможно да се стигне до тях с помощта на каквото и да е размишление. Защо? Защото с помощта на размишлението, човек фабрикува само онези мисли, които са в главата. Когато обаче се появи една световно-историческа мисъл, и когато ти дойде като удар или озаряваща мълния, за да тласне напред цялото човечество, тогава целият човек получава тази мисъл от Боговете. След като преодолее луциферическия елемент а това става в пределите на целия човек индивидът съсредоточава мисълта преди всичко в главата. Надявам се, че ме разбрахте правилно. Ето защо в определени епохи човек може да се надява и да очаква едни или други мисли: защото той не стига до тях с усилие и размисъл, мислите не идват като някакво "съобщение" за неговите очи или уши; а става така, че от йерархичния свят се инспирират и влагат определени истини в цялото му тяло, в цялото му същество, което е образ и "подобие" на Йерархиите.
Ако добре си спомняте, вчера говорихме за същите неща. Ние живеем в такъв период от Петата следатлантска културна епоха, през която човекът се "оттегли" навътре от външния свят и напълно изгуби приликата си например с древния грък, за когото външното обкръжение беше пълно с духовни Същества. Обаче вътрешният живот има нужда от целия човек, за да посрещне мислите. В Четвъртата следатлантска епоха Боговете бяха в непосредствена "пространствена" връзка с хората. Днес човекът стана много по-дълбок, по-интимен; той се "отдръпна" от външния свят. Човекът непрекъснато общува с Боговете, само че неговата глава, общо взето, не знае нищо за това, именно защото главата стига само до мисловните трупове. Като цялостен човек, индивидът се крепи на постоянното си общуване с Боговете, но в нашето съвремие това общуване стана много по-нежно, по-дълбоко, по-интимно. Затова и природата на днешното ясновидство*26 навлезе в други отношения с Боговете и изобщо с екскарнираните духовни сили, отколкото през миналите епохи. Когато днес човешката душа общува с Духовете или с мъртвите, връзката между тях е много по-нежна. И общуването с духовните Същества е от такъв порядък, че аз бих могъл да кажа: Така общуват и нашите мисли с нашата воля. Тези душевни процеси са дълбоко интимни. И тази интимност на пълно съответствува на днешното време. Тя съответствува както на живите, така и на мъртвите, които днес прекрачват Портата на смъртта и влизат в духовния свят. Обаче за да можеше да настъпи тази интимна връзка, отношението на човека към Космоса трябваше да претърпи известна промяна. Днес съществуват много хора, чието отношение към духовния свят може да се изрази по много по-интимен начин, отколкото преди. За да се развият правилно тези интимни връзки, определени човешки качества и способности трябва да отпаднат. По време на Гръцко-римската епоха, а и в Средновековието, хората все още можеха да приемат духовни откровения от външния свят; те не виждаха както днес материални цветове, не чуваха материални звуци, в цветовете и звуците те виждаха определени духовни Същества. Освен това те притежаваха и една друга способност, притежаваха нещо, което днес се превърна в нашите хаотични съновидения. Древните хора можеха да използуват тази способност като средство за да проникват в духовния свят ,и то по един сравнително прост и отчетлив начин. Бих желал да повторя: През миналите епохи общуването с духовния свят беше много по-грубо отколкото е то днес. Преди беше сравнително лесно да се влезе в контакт с Духовете и мъртвите. Днес обикновените сънища нямат вече тази стойност; от Средновековието насам нещата се промениха. Разбира се, определени хора запазиха тази способност. Древните възприемаха всички явления около себе си именно в елементарния мисловен свят, какъвто го описах пред Вас, само че те бяха в полусън. Човекът все още не беше обособен и консолидизиран в силовите сфери на обгръщащия го отвсякъде духовен свят; човешкото същество се извисяваше в духовния свят и после пак се прибираше. Макар и смътно, човекът осъзнаваше този факт и в съответствие с него определяше своето поведение.
Естествено, днес хората приемат тези неща, сякаш им се говори за някакво древно суеверие. Обаче когато от това древно суеверие изведнъж бликне нещо съществено и важно, тогава официалната наука се оказва безпомощна. Бих искал да посоча само един пример: известната историческа личност Симон имаше приятел на име Естофилос; а Естофилос разбираше от тълкувания на сънища. Преди похода към Египет, Симон беше сънувал едно разярено куче. Тогава Естофилос му предсказа: след като си сънувал разярено куче, това означава, че при този поход ти ще намериш смъртта си. Това разказва Хораций*27.
Един умен човек от нашето съвремие, който е писал доста неща върху сънищата но в материалистичен смисъл естествено, вярва: Да, Симон е имал един обикновен сън, а мошеникът Естофилос му го "разтълкувал". Обаче този наш учен прибавя следната многозначителна забележка: И случаят пожелал, щото пророчеството му да се изпълни. Аз бих могъл да Ви посоча много книги, където по този въпрос се казва същото: "И случаят пожелал..." Цитираният пример е един от многото. Впрочем днес хората вярват, че душите винаги са били такива, каквито са днес; и тази вяра изключва каквото и да е развитие на душите.
Нещата в миналото бяха други; както външните сетивни възприятия бяха много по-духовни, така и всичко, намиращо се в непосредствена връзка с елементарния мисловен свят, беше много по-образно, много по-имагинативно. Сънищата имаха стойност на имагинации, които насочваха към бъдещето. Както спомените насочват към миналото, така и имагинациите насочват към бъдещето, разбира се не по един и същ начин. Изобщо ние трябва да си представим душевното устройство през миналите епохи като нещо съвсем различно от душевното устройство на днешния човек: през миналите епохи обикновеното дневно съзна ние беше сякаш пронизвано от подвижни и променливи съновидения, които обаче сочеха към съвсем реални факти от живота на елементарния свят. Ако ми позволите този израз, материалният свят на сетивните възприятия все още не беше минерализиран. Духовните сили бликаха от цветовете и звуците. В онези далечни времена човекът все още можеше, така да се каже, да сънува в будност, само че тези будни сънища бяха същевременно неоспорими истини в елементарния, в обикновения мисловен свят. За да се постигне и утвърди свободата на човека, той трябваше да бъде "отдалечен" от пронизания е духовни Същества външен свят, и неговият вътрешен живот стана интимен и дълбок.
Обаче ние трябва да разберем и друга, много важна подробност. С помощта на обикновения интелект човек може да разсъждава върху всякакви природни явления,обаче с помощта на обикновения интелект, човек не може да разсъждава върху социалните явления; това той не може! Днес човекът все още вярва: Моето мислене ми позволява да разсъждавам върху видимите процеси на сетивния свят, същото се отнася и ако аз приложа мисленето върху социалните проблеми, за да открия едни или други политически импулси. Да, човек постъпва по този начин, но и импулсите му струват толкова! Вземете например част от римската история; предполагам че за Вас ти не е просто сборник от измислици и легенди. Там ще прочетете, че когато имал да решава важни държавнически въпроси, Нума Помпилиус*28 се допитвал до нимфата Егерия; да, когато трябвало да вземе важни решения Нума Помпилиус се допитвал до Боговете. Да изградиш политически структури с помощта на обикновеното мислене, с помощта на интелекта, разума и т.н. на времето това се считало за нещо невъзможно. Днес човек предполага, че отделният индивид не е в състояние да предложи сам една или друга приемлива политическа структура. Но когато образованите парламенти които си въобразяват, че са двигатели на модерната демокрация свикат своите триста умни глави, тогава вече те могат да измислят това, което единият не може! Колко много противоречи това на Роседжър, когото често съм цитирал: "Единият е човек, повечето хора, многото животни!". И помислете си още, какво би казал модерният образован свят, ако един ден се разпространи новината, че не в древния, а в един нов смисъл -, че Удроу Уилсън се съгласил да бъде инспириран от нимфата Егерия,за да обнародва един или друг декрет.
Днес хората може и да се усмихват на тези неща,скъпи мои приятели, обаче истината е тази: в страдания и болки човечеството трябва да се извиси до съзнанието,че само инспирацията от духовния Космос ще му даде мечтания социален ред. Наред с това ние загатваме по един дискретен начин и за нещо друго, което ще бъде все повече и повече необходимо за човечеството.
Хармония и ред в социалния хаос на човечеството ще настъпят едва тогава, когато човек разбере, че отново трябва да се устреми към духовния Космос, за да внесе там едно царство, което не е от този свят, макар да е пронизано от край до край с елементите на този физически свят. За тази цел впрочем се налага и не що друго: Човекът трябва да преодолее неудобствата, които се пораждат на първо време от едно по-дълбоко и интимно проникване в духовния свят. В най-важните сфери на човешкото познание ще трябва да настъпи сериозен напредък и вдълбочаване по отношение на древните връзки между човека и околния свят през Четвъртата следатлантска епоха, за да се разбере ясно, че на времето човекът беше съвсем друг. Всичко това подлежи на проучване и сериозна проверка. Веднъж завинаги трябва да се преодолее тази легенда легенда в лошия смисъл на думата която днес се нарича "историческа наука" По отношение на историческата действителност ние трябва да се върнем поне до Мистерията на Голгота. А това може да се осъществи, ако външното историческо изследване се оплоди от духовно-научното, или антропософско изследване. За тази цел обаче, хората трябва да приемат поне част от антропософските истини. Днешните истини и понятия са от такова естество, че когато човек започне да навлиза в духовния свят, нещата там му се явяват в твърде гротескен вид, защото той инстинктивно се придържа към представата, че духовният свят трябва да изглежда също като сетивния свят. Той и не очаква да намери там нещо друго, освен един изтънчен, богато нюансиран сетивен свят. А че духовният свят го посреща по най-изненадващ начин, дори и в най-незначителните си подробности, това днешният човек не иска да разбере. Така е, скъпи мои приятели, споделям с Вас неща, които са напълно верни.
Представете си за миг един днешен философ, един съвсем нормален университетски професор по философия. Представете си това би било едно малко чудо, но все пак нека приемем, че чудото става реалност да, представете си, че в продължение на пет минути, благодарение на една инспирация, той е доведен до положението да отправи въпрос към духовния свят дали той е истински философ, дали е философ по призвание? И приблизително какъв ще бъде според Вас отговорът? В отговор този човек би получил една имагинация и тази имагинация би била истинският отговор, само че имагинациите трябва да се разбират правилно, това е едно важно условие. Това, което Ви разказвам, е ставало стотици и хиляди пъти. И така, в отговор този философ би получил имагинацията, че е увенчан с магарешки уши. И от тази имагинация той би трябвало да извади заключението: Ето, аз съм един истински философ. Това не е никаква шега, а се основава върху факта, че на определени представи от физическия план отговарят съвсем противоположни представи от духовния план. Да имаш магарешки уши на физическия план това не е никакво отличие; обаче в духовния план, скъпи мои приятели, да имаш магарешки уши, като имагинация, означава много повече от най-високото отличие за един професор по философия тук на физическия план. Обаче представете си, че никой, който е свикнал само с физическия план, изведнъж става ясновиждащ да, както вече казахме с помощта на едно чудо и се вижда украсен с магарешки уши; той би повярвал, че е подигран, измамен; и дори само по тази причина той би сметнал всичко това за една обикновена илюзия. В духовния свят дори и най-малките подробности са съвсем различни, отколкото тук на физическия свят. Ето защо е необходимо, това което изживяваме в духовния свят да го тълкуваме и "превеждаме" правилно, да посочваме истинските му съответствия във физическия свят. Аз далеч не искам да превърна епизода с магарешките уши в един виц. Разгънете старите хроники и ще откриете: там наистина са записани сънищата на онези философи, които искаха да се убедят в своето призвание, в своята професия; и сънят който Ви посочих е изключително характерен. Да, след като се виждаха украсени с магарешки уши, философите най-после разбираха, че философията е истинското им призвание!
И ако хората положат известно усилие и отново си припомнят своеобразията на духовния свят, те несъмнено ще трябва да изживеят доста изненадващи и фрапиращи неща. Ако прочетете "Химическата сватба на Кристиян Розенкройц от 1459", Вие ще получите усещането: Колко забавна, колко гротескна и смешна е цялата тази история. И въпреки това нещата са изключително дълбоки; пътят описан там далеч не е сантиментален, той е описан с един превъзходен хумор!
Вече казах: Дори и в по-късните столетия би могла да се търси известна аналогия с отделни примери от римската история например, с Нума Помпилиус и нимфата Егерия. Виждате ли, днес нещата не се откриват така непосредствено на хората и затова те смятат цялата история за една общоприета басня, за една измислица. Припомнете си, че в края на 16 и началото на 17 век се появи мистичния Якоб Бьоме*29, чиито дълбоки интуиции загатваха за една много по-древна епоха. Към учениците на Якоб Бьоме спадаха и много хора от по-късните времена; един от последните съзнателни ученици на Якоб Бьоме беше Сен Мартин. Особено в своята книга "За грешките и за истината" той се опира изцяло на Якоб Бьоме, макар и същността на учителя да е вече твърде разводнена, макар и ако ми позволите този израз там Якоб Бьоме да е вече твърде "изветрял" И все пак спомените от миналото бяха толкова силни, че Сен Мартин знаеше: ако човек иска да има правилни идеи за социалната структура, ако иска да има точни и ръководни политически идеи, той не може просто да ги измисли; тези идеи трябва да му бъдат предадени от духовния свят. Ето защо в своята книга "За грешките и за истината" Сен Мартин даде не просто идея за външната природа и нейното разнообразие, не просто идея за историята и нейния ход, а политически идеи, съвсем конкретни политически идеи. Днес, когато единствените политически структури на света са държавите, бихме могли да наречем идеите на Сен Мартин "държавнически" Обаче в неговото изложение откриваме една съвсем конкретна и същевременно удивителна представа. С една дума, той говори за "първичното човешко прелюбодеяние" Разбира се, това прелюбодеяние е станало на времето, преди още да е можело да се говори за сексуални отношения между мъжа и жената. И така, той няма предвид едно обикновено прелюбодеяние; той има предвид нещо съвсем друго; той има предвид нещо, което твърди и Библията, когато ти казва. "И Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, ги вземаха за жени". Точно това събитие е причина за настъпилия хаос в атлантския свят; то се намира в една загадъчна връзка и с обстоятелството, че човекът превърна своята духовно-елементарна природа в един грубо-сетивен свят. Събитие то, което Сен Мартин загатва, не може да се опише по-точно, то наистина е само загатнато.
Обаче важното е друго: Че Сен Мартин разбра необходимостта ако човек иска да размишлява върху политиката, той не трябва да се спира върху външните човешки отношения, както е на мода днес, а да проумее онези древни времена, когато, за да извоюва някакво познание за човека, окултният кандидат трябваше да се пренесе от сетивния свят в духовния свят. Принципите на политическото мислене са заложени в духовния свят. Сен Мартин знаеше това още в началото на 18 век, защото той умря в 1804. А всичко, което той казва в своята книга "За грешките и за истината" е преведено на немски, книгата излезе и в Германия. Впрочем това не е безинтересно да се спомене, защото срещу нашите усилия за духовно обновление на човека, се противопостави и един известен пастор, който се изрази така: Ние решително трябва да се освободим от антропософските приумици; достатъчно е например да си спомним за простодушния и мъдър Матиас Клаудиус; и той веднага цитира една строфа от Матиас Клаудиус, за да опровергае цялата антропософия. Само че тъкмо Матиас Клаудиус беше този, който преведе книгата на Сен Мартин "За грешките и за истината", понеже искаше да направи достъпно на своя народ онова, което в тогавашната епоха съответствуваше на Духовната наука, на антропософията. Така този пастор показа своето чудовищно неразбиране спрямо Матиас Клаудиус, като изключим и това, че той се задоволи да цитира само една строфа, защото ако беше цитирал следващата строфа, щеше да влезе в противоречие със самия себе си обаче нему беше достатъчна и само една строфа.
И така още през 18 век Сен Мартин знаеше, че за да стигне до конструктивни политически идеи, човек трябваше да намери моста между обикновеното мислене и духовното познание. А никое предишно столетие не беше толкова много изоставено от Бога, както 19 век и началото на 20 век. Тази подробност е изключително важна, скъпи мои приятели. Но и друго е вярно нито едно предишно столетие не гледаше с такова безразличие на своята изоставеност от Бога. Впрочем ако тези "умни" хора, които претендират за високите постове и бързат да се намесват в съдбата на света, ако всички те бяха прочели това, което Сен Мартин пишеше за държавното управление, стомасите им щяха да се обърнат наопаки. Защото днешната тенденция е повече от ясна: минимум внимание спрямо това, което е действително около нас! Днес нищо не е по-лесно от това: Човек да задраска духовните и живи мисли от своето съзнание и да се научи да борави единствено с мисловните трупове. Обаче човешките действия не се ръководят от мисловните трупове; когато хората действуват, те следват импулсите на живите мисли. И когато със своите мисловни трупове хората не искат да следват живите мисли, тогава идва хаосът. Днешният хаос трябва да бъде преодолян.
Точните и ясни възгледи, за които става дума в тези лекции, са необходими именно за тази цел. Съвременният човек трябва да извърши един пълен обрат в своето мислене и да вникне в това, което е скрито зад днешните истини и идеали.
И този обрат е належащ пред всичко в онази област, която непосредствено засяга всички, и млади и стари, или с други думи областта, която подготвя възпитателите на човечеството; защото никъде другаде човечеството не е потънало в ужасите на материализма така, както в областта на възпитанието.
Позволете ми накрая да формулирам онази мисъл,която ще ни занимава и в бъдеще, защото тя е поучителна и много важна за всички хора. Обаче позволете ми да я формулирам по такъв начин, че тя да промени нещо във Вашите собствени души, така че след време да се окажете колкото е възможно по-добре подготвени за нея.
Ние трябва да гледаме на децата, които днес израстват край нас, с ясното съзнание, че външната представа за тих е нещо закостеняло и мъртво, и че дълбоко в тях е скрито това, което е истинският човек; нещо, което е съвсем различно от това, каквото представляваше то до 15 век. Ние трябва да сме наясно, че тъкмо при детето този вътрешен човек не може да израсне докрай в естествените детски изживявания, чувства и мисли. Именно външното положение на нещата тук ни показва пределно ясно, че вътрешният човек не може да израсне току-така от детските качества и опитности, от детската душевност. Днес детето е не що съвсем различно от това, което изглежда то външно. На пръв поглед децата могат да изглеждат като невъзпитани уличници, но все пак здравата основа в тих да ги превърне утре в достойни и пълноценни хора. От друга страна,стотици и хиляди послушни, възпитани деца, които не създават никакви проблеми и се учат добре, може би също ще станат добри граждани според днешните понятия добри учители, директори на банки, добри юристи и т.н. Само че те няма да са истински надеждните хора, те няма да са така да се каже годни за далечните цели на бъдещето, защото няма да са открили вътрешната хармония между себе си и обкръжаващия ги истински свят. Именно педагогиката и възпитанието трябва да покажат на хората, че днес човек далеч не е това, което нашите сетива възприемат за него. За тази цел обаче педагозите и възпитателите се нуждаят от други принципи, които нямат нищо общо с днешните. Един ден ще назрее необходимостта от такова провеждане на изпитите в педагогическите факултети, което ще осигури предимството на кандидатите с интуитивна и пророческа дарба, така че другите които нямат интуитивна и пророческа дарба, да не стават възпитатели, колкото и много да знаят.
Днес при обучението на педагозите ние сме твърде далеч от изискването за пророчески дарби. Обаче ние сме твърде далеч и по отношение на много от онези неща, които тепърва ще се намесят в живота на човечеството. Рано или късно човечеството ще бъде заставено да приеме тези принципи. Изобщо не трябва да се учудваме, скъпи мои приятели, ако днес един или друг материалистично настроен мислител, окачестви тази идея като налудна: "педагозите ще трябва да станат пророци". Обаче подобни хора забравят, че нещата никога не остават едни и същи. Рано или късно хората ще бъдат заставени да приемат новите истини на антропософията.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
СПРЕТЕ ДА НИ ТРОВИТЕ. УБИЙЦИ.

Потребителски аватар
realprofesora
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 3239
Регистриран: пет сеп 15, 2006 12:59 pm
Местоположение: Стара Загора

Re: ДУХОВЕТЕ НА МРАКА

Мнение от realprofesora » вт фев 22, 2011 0:07 am

Приятел, не те знам за какво се бориш и това нов прочит на библия ли е ,обаче тука няма кой да ти обърне внимание и да вземе съвременен човек да се занимава ,да си губи времето с тези нематериални неща -"духовно извисени".1во се иска да си меко казано малко отвлечен от действителния материален заобикалящ ни свят и 2ро да ти е що годе добре промито съзнанието.Ако си мислиш ,че лекции от преди почти 100години могат да бъдат актуални и днес ,си в дълбока заблуда.Освен това са написани толкова стилно и с толкова много цитати и препратки, че незапознат слушател ще има чувството, че му говорят на патагонски.
И не знам откъде ги копираш тези "лекции", но без авторско право си е жива кражба и следва да инициираш първоисточника.
:) ДиАгнОстИка на АвтОмОбили, проблеми по ел.инсталацията и др.
Пастира автомобили, пране тапицерии -цени народни :) О877 О46 889 :)
Звънете!, не разчитайте на Лични съобщения!

frvx
Начинаещ
Начинаещ
Мнения: 46
Регистриран: нед ное 21, 2010 19:44 pm
skype: hackera708

Re: ДУХОВЕТЕ НА МРАКА

Мнение от frvx » вт фев 22, 2011 1:07 am

Щом библията и корана могат да бъдат актуални и днес не виждам причина защо и това да не е. Относно откъсването от "действителния" свят не виждам какво лошо има ако не е крайност. Трябва да се живее в баланс между двете крайности отиде ли се твърде много към едната и човек полудява. И ако следването на някоя духовна пътека е промиване на съзнание.. А за първоизточника - "Указания относно публикуването на езотеричните лекции от Рудолф Щайнер" , не е ли това?

Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

Re: ДУХОВЕТЕ НА МРАКА

Мнение от lutar » вт фев 22, 2011 14:13 pm

realprofesora написа:Приятел, не те знам за какво се бориш и това нов прочит на библия ли е ,обаче тука няма кой да ти обърне внимание и да вземе съвременен човек да се занимава ,да си губи времето с тези нематериални неща -"духовно извисени".1во се иска да си меко казано малко отвлечен от действителния материален заобикалящ ни свят и 2ро да ти е що годе добре промито съзнанието.Ако си мислиш ,че лекции от преди почти 100години могат да бъдат актуални и днес ,си в дълбока заблуда.Освен това са написани толкова стилно и с толкова много цитати и препратки, че незапознат слушател ще има чувството, че му говорят на патагонски.
И не знам откъде ги копираш тези "лекции", но без авторско право си е жива кражба и следва да инициираш първоисточника.
За авторски права можеш да пишеш в другаде не и във форума. Що се отнася това дали на теб ти е полезно се рабира че не тие полезно. Ако някои няма необходимост да бъде духовен си е негово право. Кои колко е заблуден или отнесен също няма да коментирам защото никои неможе да каже в сегашната ни действителност кое е реално и кое въздушна кула която някои ни е вталпил че е реалност " в този контекст слагам и забележката ти за авторското право. Правата са на Рудолф Щайнер. Издаването на хатия е било с цел събиране на средства за да се издаде и разпространи знанието на философа, но вече има Интернет както се вижда." Трудно е човек да чете подобна литература ако не е подготвен, но аз смятам че човек има правото да знае и да опита, а вече от самия него си зависи дали ще продължи.
СПРЕТЕ ДА НИ ТРОВИТЕ. УБИЙЦИ.

Потребителски аватар
realprofesora
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 3239
Регистриран: пет сеп 15, 2006 12:59 pm
Местоположение: Стара Загора

Re: ДУХОВЕТЕ НА МРАКА

Мнение от realprofesora » вт фев 22, 2011 15:21 pm

Изобщо не виждам какъв е смисъла, млади хора да се занимават с подобни глупости, които не само ,че не са им полезни в действителния живот, но и ги отвличат от същноста му.А именно: Продължаване на човешкия род, борба за съвършенство във взаимоотношенията между хората, без оглед на тяхната расова, социална и др принадлежности, възпитаване на поколенията в дух на патриотизъм и морални ценности.Ето това има смисъл.Не някакви отвлечени фрази и безмислени теории.
Като се задомите и създадете семейство, започнете да възпитавате и осигурявате материално поне по 1 дете, тогава му четете лекциите на Рудолф Щайнер, ще бъде превъзходно. Само да не стане така ,че вие да му развивате теории за "Духовете на мрака" а детето ви да моли за 10 лв за кино и кафенце с приятели.
Сега безгрижието ви просто крещи:"Искам нещо различно" и се хващате за шлифера на Щайнера.Всеки поумнява някои по-късно.
Със здраве младежи и една последна забележка -Преди да се занимавате с философия и окултизъм се научете на граматика, че се набива на очи. Ако съм засегнал някой си е за негова сметка,казвам ви всичко без заобикалки- в прав текст. Ако искате да ме репликирате се обосновавайте добре, не ми говорете само с намеци и недомлъвки. :cheers:
:) ДиАгнОстИка на АвтОмОбили, проблеми по ел.инсталацията и др.
Пастира автомобили, пране тапицерии -цени народни :) О877 О46 889 :)
Звънете!, не разчитайте на Лични съобщения!

Потребителски аватар
lutar
Потребител
Потребител
Мнения: 374
Регистриран: съб фев 07, 2004 20:20 pm
Контакти:

Re: ДУХОВЕТЕ НА МРАКА

Мнение от lutar » вт фев 22, 2011 17:06 pm

realprofesora написа:Изобщо не виждам какъв е смисъла, млади хора да се занимават с подобни глупости, които не само ,че не са им полезни в действителния живот, но и ги отвличат от същноста му.А именно: Продължаване на човешкия род, борба за съвършенство във взаимоотношенията между хората, без оглед на тяхната расова, социална и др принадлежности, възпитаване на поколенията в дух на патриотизъм и морални ценности.Ето това има смисъл.Не някакви отвлечени фрази и безмислени теории.
Като се задомите и създадете семейство, започнете да възпитавате и осигурявате материално поне по 1 дете, тогава му четете лекциите на Рудолф Щайнер, ще бъде превъзходно. Само да не стане така ,че вие да му развивате теории за "Духовете на мрака" а детето ви да моли за 10 лв за кино и кафенце с приятели.
Сега безгрижието ви просто крещи:"Искам нещо различно" и се хващате за шлифера на Щайнера.Всеки поумнява някои по-късно.
Със здраве младежи и една последна забележка -Преди да се занимавате с философия и окултизъм се научете на граматика, че се набива на очи. Ако съм засегнал някой си е за негова сметка,казвам ви всичко без заобикалки- в прав текст. Ако искате да ме репликирате се обосновавайте добре, не ми говорете само с намеци и недомлъвки. :cheers:
Смисъл дали има или не си решава всеки за себе си без оглед на това на колко години е или какво е прижевял. Глупости са за хора които са възпитали децата си, че освен "10 лева за кино и кафе с приятели" в този живот друго няма.
От кога някои има право да определя същноста на живота за другите вкарваики ги в рамките на изтъркани фрази използвани толкова често в съвремието ни за щяло и нещяло, че са започнали да губят смисалът си почти във всеки контекст.
Явно е трудно за някои хора да разберът, че и в нищета и глад хората имат нужда да мислят, а не само да искат защо родителите им и обществото ги е възпитало като безмозъчни консуматори.

За правописа се извинявам но общи линии това е страничен ефект от писането на латиница.
СПРЕТЕ ДА НИ ТРОВИТЕ. УБИЙЦИ.

Потребителски аватар
sawo
Site Admin
Site Admin
Мнения: 5795
Регистриран: пон юли 26, 2004 9:33 am
skype: sawo_1337
Местоположение: ./
Контакти:

Re: ДУХОВЕТЕ НА МРАКА

Мнение от sawo » вт фев 22, 2011 18:57 pm

В работата ми често имам свободно време, което предпочитам да оползвотворявам, като чета книги или този раздел на форума, така че какво лошо има? На кой какво му е полезно е разтегливо определение :)
Изображение

Отговори