Регионално развитие - Стара Загора икономически център

Всичко свързано с град Стара Загора.
Отговори
Потребителски аватар
slimarkov
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 2004
Регистриран: съб май 31, 2008 23:03 pm

Re: Регионално развитие - Стара Загора икономически център

Мнение от slimarkov » съб май 11, 2019 11:45 am

Бургас все повече изостава от икономическия колос Стара Загора. Тук дори не говорим за това, че всеки втори, трети бургазлия ходи на преглед при лекар в Стара Загора, защото в Бургас липсват елементарни здравни специалисти, а говорим за това, че икономически Бургас сдава багажа все повече, докато ръстът на икономиката в Стара Загора става все по-интензивен и ножицата продължава да се отваря. Стара Загора води Бургас по номинално БВП, БВП на глава от населението, средна работна заплата, ръст на икономиката и какво ли още не.
Бургаската загадка

11 май 2019


...
Силният индустриален сектор липсва. И именно в тази насока са бъдещите планове на местната власт. "Индустриален и логистичен парк - Бургас" предизвиква силен инвестиционен интерес - парцелите са почти напълно разпределени, като за последните кандидатите са значително повече от предлагането, а вече има и планове за разширяването на зоната. Това е добра новина за област, която до голяма степен е зависима от туристическия сектор, където сигналите за предстоящото лято не са окуражаващи. Но конкуренцията наоколо също се засилва. Заявки за изграждането на индустриални зони в близост до Бургас са дали също Казанлък, Сливен и Ямбол, а в плановете си напредва и другият особено силен икономически център в региона - Стара Загора. И Бургас ще трябва да намери начин да изпъкне или рискува да продължи да изостава.
...

Интересното е, че Бургас значително изостава по темпове на растеж не само от средното за страната, но и в собствения си регион. Брутната добавена стойност нараства с 54.8% през последното десетилетие при 62.7% средно за страната и 75.9% в Югоизточен регион, като пред областта излизат Стара Загора и дори Ямбол. Брутният вътрешен продукт, който всеки човек създава, също нараства с подобен темп, докато средният в региона е 86.1%, движен отново основно от Ямбол и Стара Загора, но и Сливен изпреварва Бургас.

...

Другото, което би трябвало да гони Бургас, казва Иванов, е доброто заплащане. "Не може да искаме висока производителност, висока степен на индустриализация, ако служителите не са удовлетворени." Това ще става във все по-голяма конкуренция. От Стара Загора до Сливен вече се появяват нови индустриални зони, които се опитват да копират успеха на зона "Тракия".

...
И още инетерсни сравнения на Бургас със Стара Загора има из българските медии:
Koлĸo дoпpинacя вceĸи бългapcĸи гpaд зa иĸoнoмиĸaтa нa cтpaнaтa?

29.01.2018


...

Изнeнaдaтa зa 2016 гoдинa oбaчe ce oĸaзвa Cтapa Зaгopa, ĸoятo зaпиcвa мнoгo бъpзи тeмпoвe нa pacтeж. Aĸo пo пpoизвeдeнo БBΠ тя изocтaвa зaд Πлoвдив и Bapнa, тo пo БBΠ нa глaвa oт нaceлeниeтo ce нapeждa тoчнo cлeд Coфия-гpaд.

B cтoлицaтa пoĸaзaтeлят зa 2016 гoдинa ce изчиcлявa нa 28 465 xиляди лeвa, a в Cтapa Зaгopa e 16 248 лeвa. Heщo пoвeчe - гpaдът ce нapeждa нa чeтвъpтo мяcтo cлeд Coфия, Πлoвдив и Bapнa пo дял нa БBΠ зa cтpaнaтa c peзyлтaт oт 5,6%.

C тeзи peзyлтaти Бypгac вeчe тpябвa дa дoгoнвa Cтapa Зaгopa, ĸaтo мopcĸият гpaд e cлeд нeя и пo oбщaтa cтoйнocт нa пpoизвeдeнитe cтoĸи и ycлyги, и пo БBΠ нa глaвa oт нaceлeниeтo.

...
Последна промяна от slimarkov на съб май 11, 2019 13:25 pm, променено общо 7 пъти.

Потребителски аватар
muhogon
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 1869
Регистриран: пон май 20, 2013 18:55 pm

Re: Регионално развитие - Стара Загора регионален център

Мнение от muhogon » съб май 11, 2019 13:12 pm

Ехаа, Ст. Загора бил "колос", само дето, никой не го знае и усеща? :lol: Или е отзад напред, в опашката? Не знам какъв "колос" може да е един обезлюдяващ се, и намаляващ град, дето от десетилетия не се прави друго, освен магазини, ама вече виждам, колко колосална може да е глупостта, на шепа индивиди... :lol: Нищо лично, цитирам Айнщайн... :lol: :lol: :lol: :lol:
"Демокрация е 2 вълка и 1 овца, които гласуват какво ще има за вечеря. Свобода - това е една добре въоръжена овца, която оспорва резултата"

Потребителски аватар
slimarkov
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 2004
Регистриран: съб май 31, 2008 23:03 pm

Re: Регионално развитие - Стара Загора икономически център

Мнение от slimarkov » съб май 11, 2019 13:22 pm

muhogon написа:
съб май 11, 2019 13:12 pm
Ехаа, Ст. Загора бил "колос", само дето, никой не го знае и усеща? :lol: Или е отзад напред, в опашката? Не знам какъв "колос" може да е един обезлюдяващ се, и намаляващ град, дето от десетилетия не се прави друго, освен магазини, ама вече виждам, колко колосална може да е глупостта, на шепа индивиди... :lol: Нищо лично, цитирам Айнщайн... :lol: :lol: :lol: :lol:
Обезлюдява ти се главата. :D
НСИ: В София и Стара Загора се живее най-добре

08 февруари 2019



Софиянци живеят два пъти по-добре от варненци и пловдивчани, стана ясно от проучване на Националния статистически институт, което сравнява данните за брутния вътрешен продукт на човек от населението. В столицата той е над 30 000 лева.

Спрямо по-бедните области в страната, благосъстоянието в София е над четири пъти по-високо.

На второ място по размер на брутен вътрешен продукт на човек от населението, изненадващо се нарежда Стара Загора - със 17 500 лв. Причината е, че общината се стреми да привлича инвеститори, които да дават високи заплати, а безработицата в града на липите е много ниска, посочва bgonair.bg. През миналата година Стара Загора беше класиран на първо място в международна класация за инвестиционна дестинация. На трето място се нарежда София-област с 15 500 лв. Това се дължи на близостта до столицата.

Варна остава на четвърто място. След това се нареждат Габрово и Бургас. В Габрово бяха направени много инвестиции, а индустрията, също както в Стара Загора, има по-голяма роля от услугите. След това са Пловдив, Враца и Русе.

Във всички останали области стандартът на живот е поне три пъти по-нисък отколкото в София, а брутния вътрешен продукт на глава от населението е под 10 хиляди лева.

Въпреки ръста на икономиката през последните години, България остана на последно място в Европейския съюз със средно 7300 евро на човек от населението - четири и половина пъти по-малко от средното за Общността - от 30 000 евро на човек.
https://www.kmeta.bg/nsi-v-sofiya-i-sta ... -naj-dobre

Потребителски аватар
muhogon
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 1869
Регистриран: пон май 20, 2013 18:55 pm

Re: Регионално развитие - Стара Загора икономически център

Мнение от muhogon » съб май 11, 2019 13:34 pm

Ама разбира се, според гробаджийското НСИ, които пък са на хранилка от Брюксел и Вашингтон, под слънцето на еврогейтлантическата геймокрация, нищо лошо не се случва, и не може да се случи... :lol: вЕрвайте им, ама друг път...
"Демокрация е 2 вълка и 1 овца, които гласуват какво ще има за вечеря. Свобода - това е една добре въоръжена овца, която оспорва резултата"

Потребителски аватар
muhogon
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 1869
Регистриран: пон май 20, 2013 18:55 pm

Re: Регионално развитие - Стара Загора икономически център

Мнение от muhogon » нед май 12, 2019 14:45 pm

Какво е построено в България по времето на 30 години откак сме в капитализъм и 12 години откак сме в ЕС?
Помогнете ми аз не се сещам. Oсвен разрушаването на всичко постигнато от нашите родители, баби и дядовци за 44 години в Народна Република България, друго няма.

----------------------------------------------------------------------------------

Изгубената индустрия

Инж. Иван Пехливанов

„Бъдните поколения трябва да знаят, че България е била индустриална страна, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Без тази памет е невъзможно ново възраждане на България. За високия български индустриален интелект има безброй доказателства. Ето някои от тях:”
БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА

До средата на XX век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз.

Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център “Енергопроект”. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:
Енергопроект
– – АЕЦ “Козлодуй”. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света!
– ПАВЕЦ “Чаира”. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог!
– Каскада “Белмекен-Сестримо”. С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост!Заема водещо място между действуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света.
– Каскада “Арда” – с обема на трите й язовира 1,15 млрд. куб. м, е една от най – големите в Европа!
Източномаришкият енергиен комплекс.
Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност – 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра – най-високите в Европа!
/Сега абсурдът на капиталистическата непланова икономика е следният: “… Най-големият трън в очите на всички е проектът на ХХI век – АЕЦ “Белене” (започнат преди 89 г. и спрян след избухването на демокрацията). Изграждането на 2000-мегаватова ядрена мощност обедини цялото анти-ядрено лоби не само у нас, а и в чужбина. Начело е целият източномаришки енергиен комплекс. Той вече дава близо половината електроенергия на България и на него се възлагат огромни надежди да отстоява енергийната независимост на страната за десетилетия напред. Изграждането на една огромна ядрена мощност ще заплаши бъдещите продажби на електроенергия от ТЕЦ-овете…”/
Производството на водни турбини и тенератори.

До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW. В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония.
Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.
Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950-1990 г. България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове.
След 1990 г. управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:

Разруши мозъчния й център “Енергопроект”.
Старателно организира националното престъпление – закриване на АЕЦ “Козлодуй”.
– Спря строителството на АЕЦ “Белене”.
– Разпродаде електроразпределителната система.
– Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата “Горна Арда”, 4 пъти по-малка от каскадата “Арда”, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, не построили нито един енергиен обект! Това е грозно унижение на нашия индустриален интелект!
МЕТАЛУРГИЯТА

До 1950 г. България няма металургия. Към 1989 г. вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света. Стратегията, проектите и изпълнението се водеха от крупния научно-проектантски център “Металургпроект”. Нови технологии и продукти разработваха институтите по черна и цветна металургия, катедри във ВХТИ и ВМЕИ, Институтът по металознание към БАН, институтите по леене, по металокерамика и прахова металургия.
Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти:

– Корабна ламарина. От 1970 година българското корабостроене работеше изцяло с местни метали.
– Бронестомани. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани.
– Студеноогънати олекотени профили.
– Валцовани стомани за транспорта и мините.
– Студеновалцована ламарина , в т.ч. с метални и пластмасови покрития.
– Щранговани профили за кари и асансьори.
– Радиални профили и тръби вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия.
– Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков.
– Непрекъсната разливка на стомани.
– Електрошоково претоплени стомани в сътрудничество с института “ПАТОН” в Киев.
– Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров.
– Вакуумно леене на качествени отливки. – Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30%, бе закупен от много фирми, в т.ч. от Канада и Великобритания.
– Изработихме от наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за газ от Русия.
– Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби.Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев.
– Леенето с газово противоналягане по метода “Акад. Балевски – проф. Димов” е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20 век! По този метод: Произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс.

Член.-кор. проф. Янко Арсов създаде високояки отливки от азотирани стомани, в т.ч. и корабни винтове. Вече имаме стомани със съдържание на азот до 3%, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера. С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света!

Всичко изброено вече е унищожено, или е пред рухване. Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил. т газопроводни тръби. От тях 50 хил. т са от българска стомана, произведени от Завода за спирало шевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. т са вносни право шевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология!
БЪЛГАРСКАТА ХИМИЯ

През 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък!
Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно:
– 2,5 млн. т минерални торове
– 1 милион тона калцинирана сода
– 400 хил. т пластмаси
– 1,8 милиона броя автомобилни гуми
– 20 хил. т химикали за растителна защита
– Преработваше 12 млн. т суров нефт
– Имаше 11% от националните промишлени основни фондове.
– Даваше 8,5% от националната промишлена продукция
– Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута
– Поддържаше 100 000 работни места

“Химпроект” водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.

– Българският карбамид имаше неограничени пазари.
– Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода.
– Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси.

– В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада.
– Произвеждахме или таблетирахме от вносни субстанции всички масови лекарствени средства.
– Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба.
– Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика. – Огромният износ в СССР ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.

Всичко това вече е ликвидирано.
МАШИНОСТРОЕНЕТО

Най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект.

През 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника. Едва намирахме работа за задължителния студентски стаж. В 1950 г. с месеци стояхме като безработни млади инженери. През 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института. С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България.
Това бяха плодове на индустриалния ни интелект. Първата конструкторска организация “Машпроект” заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини. Последваха – Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи “Машелектропроект”, отраслеви институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла.
Транспортното машиностроене

Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: “Кларк” – САЩ, “Тойота” – Япония и “Балканкар” – България.

/Тук не можем да не отдадем почит на култовата реплика на сините шамани, която ще остане като ярък бисер: че японците купували нашите мотокари, заради чугуна. Изглежда е имало голям глад за чугун по света, а в България се е намирало някакво извънредно находище, защото нашите мотокари се купуваха на 5 континента и то с десетки хиляди – включително и от най-развитите “демокрации”./
Закупихме лицензи за основни карни възли от най-реномирани фирми, производителки на хидравлика, пневматика, електроника, механика, дизелови двигатели, тягови акумулатори. Това развитие се ръководеше от д-р инж. Пантю Карапантев, д-р инж. Николай Георгиев, инж. Илия Ивановски. – Първият ни електротелфер е от 1952 г. След 30 години износът стигна 150 000 броя годишно, бяхме сред петицата световни производители. Пионер в тази област бе рано загиналият инж. Марчев. Комплектна техника за складова механизация усвоихме в края на 50-те години. След 3 десетилетия изнасяхме в десетки страни машини за обработка на стелажи с височина до 24 метра и при скорост на придвижване на палетите до 120 м/мин., с телеуправление, с програмно адресиране и с робокари. Тази система се създаде от инж. Илия Джагаров и инж. Тодор Мутаров.
Днес транспортното машиностроене е разрушено! Производството на кари намаля 20 пъти.
Корабостроенето

От Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона. От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла). Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа. Цикълът до готов кораб може да бъде 3-4 месеца! Той произведе танкера “Хан Аспарух” с товароподемност 100 хиляди тона. С помощта на ООН (ПРООН) във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове за сложни комбинирани ситуации. Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника.

Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.
Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Богданов, Тремол Иванов и много други.
След 1990 г. се постигна невероятното – корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене – ККЗ, Варна бе продаден за 1 щ.д.!
Инвестиционното машиностроене

До 1945 г. не беше известно у нас дори като понятие. Индустрията работеше само с вносни машини. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника.

Заводът за пектин в Перник проектирахме под ръководството на инж. Иван Байчев. Завършил и работил в Германия, той донесе в паметта си технологичната схема и конструкциите на машините.
Сега: Ако заработи известният в миналото с производството на пектин и плодови сокове пернишки завод, който е единствен на Балканския полуостров, това ще е не само успех…
Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини. Под ръководството на инж. Петко Башев и инж. Илия Илиев конструирахме трошачките, ситата, елеваторите, шнековите транспортьори, 40-метровата въртяща се пещ за клинкер.
Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена с наши топкови, конусни, челюстни, чукови мелници и трошачки, транспортьори и флотационни басейни.
Днес: Кърджалийската фирма “Монек-юг” ще оборудва флотационна фабрика, която ще бъде построена в турския град Чанаккале.

Заводът за помпи във Видин заработи в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 000 помпи, вкл. за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми, в т.ч. и “Сигма”.

Завод “Спартак” в Бургас стигна годишно производство 30 000 вентилатора, главно за износ. Усвои промишлени вентилатори с размер на работното колело до 2 метра!
Завод “Мир” в Монтана стана за две десетилетия известен производител и износител на комплектни линии за тухли и керемиди. Осигури високото им качество с лицензи от италианската фирма “Морандо” и немската “Келер”.

Машиностроителният завод в Ст. Загора бе специализиран в производството на бутилираща техника. Програмата му включваше линии с производителност 36 000 бутилки на час. През 80-те години закупи световноизвестната фирма “Ортман и Хербс” в Хамбург. Десетки негови линии още работят в Русия, Украйна и Китай.

Машиностроителният завод “Вапцаров” в Плевенпроизвеждаше преси, въздушни компресори, водни помпи. Още в 1954 г. изработи водните турбини за ВЕЦ “Батошево”, а през 1986 г. стигна до турбопомпените агрегати за ПАВЕЦ “Чаира”. От 70-те години пое и производството на възли за атомни електроцентрали по международната специализация на СИВ.
Металообработващите машини

Бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 г. то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков.
Днес производството на металообработващи машини е почти ликвидирано. Преди месеци посетих флагмана му – ЗЗМ, София. Цехът за агрегатни машини, линията за сачмено-винтови двойки, участъкът от автоматични технологични линии с програмно управлявана и роботизирана техника бяха гордост за българската индустрия. Попаднах в потресаваща обстановка: празни и изоставени цехове, разграбени уникални машини, безцелно лутащи се хора с блуждаещи и тъжни погледи. Господа управляващи, ако искате да видите успеха на вашето преустройство, отидете в ЗММ – София!
Инструменталното производство

Беше силно развито! Съвременният индустриален свят добре знае, че то има стратегически характер, затова държаха под око действията ни в този отрасъл. Над 80% от оборудването и технологиите бяхме купили от водещи западни фирми. Имахме и наши ценни разработки. Прецизните ни инструментални машини бяха колкото тези на швейцарските заводи, известни като водещи в тази област. Само нишковите и обемните ни електроерозийни машини надхвърляха 600 броя. Инструменталните заводи в Габрово, Шумен, Монтана, Севлиево, София, Кърджали не отстъпваха на световните еталони. Други 300 индустриални предприятия имаха съвременни инструментални цехове. Квалификацията на инструменталчиците ни беше висока. България можеше да се запази като производител на инструменти и пресформи за експорт. Една пресформа с тегло 50 кг струва колкото лек автомобил!
През 1983 г. построихме в София малко предприятие за производство на пресформи с вносни машини и ембаргова КАД-КАМ система за управление. Първият западен бизнесмен, който го видя през 1990 г., поиска да го купи за луди пари!
Инструменталните ни мощности, включително и това предприятие вече почти са ликвидирани. Три четвърти от инструменталните ни машини бяха купени на безценица от турски фирми. Един от основателите на това производство, починалият инж. Леон Маиров, ако можеше да види какво стана с делото му, щеше да се обърне в гроба.
Индустриалният умствен капитал на България вече е унищожен Това е престъпление, по-голямо от самото разрушаване на индустрията, защото без интелект е невъзможно нито изграждането, нито развитието й. Той се създава бавно и трудно. Нужни са време, подходяща среда и много пари. Разправата бе извършена професионално. Тя включваше: Бърза раздяла със старите специалисти. Те бяха унизени и оставени на мизерно доизживяване. Разгонване по чужбина на специалистите от средното и младото поколение под натиска на безработица и безперспективност. Сриване възпроизводството на нови специалисти. Съсипана бе образователната система.
Това изключи България от групата на индустриалните държави, тя се превръща в нео-колониална територия. Изпълнението започна още от началото на 1990 година. Фалшифициран бе външният дълг, за да се представи икономиката ни като катастрофирала. Изчезна 1,4 милиард щ. д. валутен резерв.
Необяснимо защо не бяха прибирани 2 милиарда и 350 милиона щ. д. външни вземания. На 28 март 1990 г. бе обявен мораториум по външния ни дълг. По покана на правителството господата Ран и Ът от САЩ с екип от американски и български специалисти разработиха план за “реформи”. Вече 15 години той се изпълнява безпрекословно. В съответствие с него България единствена в света извърши 100 % разрушителна приватизация. Лекомислено се изоставиха традиционни пазари. Чрез “преструктуриране” бяха разбити социалната, здравната, образователната и културната национални системи. Така бе разрушено всичко, което ни свързваше със съвременния промишлен свят. Отприщените стихии унищожиха средата, в която може да се развива индустриалният интелект.
Изправени пред изгнилата страшна икономическа гробница, ние, работилите по 30-40 години за нова България, можем само да кажем: Господа, изпълнихте поръчението:
Унищожихте плодовете на десетилетния национален труд!
Продадохте десетократно по-евтино индустриалните мощности!
Родихте хиляда нови милионери за сметка на милиони обеднели!
Създадохте най-голямата безработица в Европа!
Разпръснахте по света 800 хиляди млади хора!
Направихте от специалистите улични продавачи и охранители!
Превърнахте боклукчийските кофи в спасителен изход!
Намалихте нацията с близо 1 милион жители!
Съкратихте средната възраст на българите с 10 години!
Върнахте забравената детска неграмотност!
Отворихте път на младите хора към проституцията и наркотиците!
Не можете само едно: да ни отнемете самочувствието на строители на съвременната ни родина! Нарекохте го “носталгия по миналото” и я обявихте за голям грях. Това си е ваша грижа! Наш дълг е, докато можем, да пазим паметта за съзиданието!
ЕЛЕКТРОНИКАТА

Към 1970 година вече работеха заводи за:

Запаметяващи устройства в Стара Загора, Пловдив и София.
Изчислителни машини и процесори в София.
Памети и теле обработка във В. Търново.
Механични конструкции в Благоевград.
Магнитни глави в Разлог.
Печатни платки в Русе и Търговище.
Инструменти в Шумен, Благоевград и София.
Градивни елементи в София, Перник, Айтос, Кюстендил, Никопол, Сливен, Ст. Загора, Ботевград, Разлог, Белица.
Организационна техника в Силистра и Самоков.
Пишещи машини в Пловдив.
Радио и телевизори в София и В. Търново.
Телефони и телефонни централи в Белоградчик и София.
УКВ радиостанции в Гоце Делчев.
Радио навигационна апаратура във Варна.
Осветителна техника в Сливен и Ст. Загора.
Окръжни и заводски изчислителни центрове.
Териториални школи за подготовка на програмисти.
Научноизследователски институти: БАН – София, ЦИИТ-София, в Ботевград, Пловдив, Бургас, и др.

Заети в производството и научното развитие – над 100 000 души. България се нареди сред развитите страни в тази област. Това беше тържество на нашия индустриален интелект! Изчислителната техника, телекомуникациите, кибернетиката, автоматизацията, програмната индустрия се превръщаха в съдба на младите българи! Принос за това имаха проф. Богомил Гъдев, акад. Ангел Ангелов, акад. Васил Сгурев, акад. Кирил Боянов, акад. Благовест Сендов, проф. Владимир Гановски, проф. Трайко Петков, д-р Йордан Младенов и др. Инициатор и ръководител на цялата програма беше проф. Иван Попов (1907-2000 г).

Ураганът, вилнеещ през последните седемнадесет години над нашата индустрия и икономика, унищожи тази национална перспектива. За техническата ни младеж остана единствен изход – да продават на безценица своя талант в чужбина, който е търсен по целия свят!
ВОЕННО-ПРОМИШЛЕНИЯТ КОМПЛЕКС

Води началото си веднага след Освобождението. Софийският военен арсенал, основан в 1896 г., в 1924 г. е превърнат в Държавна военна фабрика. Непосредствено след Първата световна война победената, териториално ограбена и икономически катастрофирала България, намерила сили да построи нови военни заводи и арсенали в Казанлък, Ловеч, Сопот, Карлово за производство на снаряжение, военна екипировка, взривни материали, оръжие, дори на учебни самолети.
Тогава е зародена и първата ни индустриална интелигенция. Генерал майор проф. Симеон Ванков е с международна известност. Следват го Стефан Белов, К. Никифоров, Гочо Гочев, ген. Владимир Вазов, първият български оръжеен конструктор Димитър Рафаилов. Сред тях и оръжейникът, по-късно станал голям български оперен артист, Стефан Македонски. През 30-те години се появява ново поколение оръжейници, между които е и самолетният конструктор проф. инж. Цветан Лазаров.
Тези заводи и опитът на специалистите влизат в основата на военно-промишления комплекс след Втората световна война.
За 3 десетилетия той постигна огромно развитие. Мощностите му се увеличиха стократно, създадени бяха нови продукти и технологии както в традиционните оръжейни направления, така и в съвременни области: бронетанкова техника, специална електроника, оптико електроника, телекомуникации, телеуправление, радиолокация, УКВ радиостанции, специално приборостроене, лазерни технологии, металокерамика и твърди сплави, точно леене, хидравлика, пневматика, лагерно производство. Израснаха мощна научна база и специалисти в института НИТИ, Казанлък и в основните заводи.
Красноречив е примерът с бронетанковото производство.

Завод “Девети май” в Червен бряг бе построен само за две години. Покритите му площи са над 120 декара. Има уникално оборудване: 4000 и 2500-тонни преси, гилотина за рязане на ламарина с ширина до 3200 мм и дебелина до 25 мм, линии за газово и лазерно обрязване на метални листове, камери за обемно отгряване на танкови корпуси, кантователи, прибори за контрол на изпитателни стендове и полигони. Произвеждаше бронетранспортьори в много модификации: универсални, амфибии, спасителни, санитарни, специално защитени срещу газове и радиация, самоходни установки, танкове с оръдия 122 мм, снабдени с наша радио- и оптикоелектроника.

Военно-промишленият комплекс бе изграждан, развиван и ръководен от няколко поколения високо квалифицирани специалисти. През 50-те години сред тях бяха инж. Марий Иванов, инж. Пеню Кирацов, ген. инж. Август Кабакчиев, инж. Лозанов, инж. Пантю Карапантев, инж. Богословов, инж. Точев, инж. Христо Минков, инж. Цветанов, ген. инж. Георги Ямаков, ген. инж. Борис Тодоров, ген. инж. Даиков. Последваха ги инж. Тончо Чакъров, ген. инж. Васил Василев, ген. инж. Кошинов, инж. Васил Тюркеджиев, ген. инж. Стайков, ген. инж. Александър Александров, инж. Климент Вучев, инж Илия Гунчев, д-р инж. Стефан Дамянов, проф. инж. Евгени Гиндев, ген. инж. Тодор Дончев, инж. Стоян Тодоров, инж. Иван Дамянов, ген. инж. Иван Колев.
Военно-промишлената ни продукция беше под 0,1% от световното специално производство. Въпреки този малък дял комплексът осигуряваше от експорт годишен валутен доход на България над 1 милиард щ. д., създаваше работа на 100 000 души, спираше внос и задоволяваше основните нужди на армията. Това показва както неговата ефективност, така и причините за отдавнашните опити на чуждите сили да ни изключат от тази сфера.
Пред 1943-1944 г. англо-американската авиация бомбардира наши военни заводи. След войната ги възстановихме за година-две. Много по-успешни от бомбените удари се оказаха днешните действия на собствените ни управници. Усърдни слуги на чуждестранни господари, те обявиха военната ни промишленост като престъпна, изоставиха традиционни пазари, затвориха десетки заводи, разгониха специалистите, уволниха хиляди работещи и вече подготвят пълното закриване на комплекса. Тези невежи хора дори нямат представа какво рушат!
Военно-промишленото производство не е обикновено. То е синтез от науки, нови технологии, висока производствена култура, ред и дисциплина. Успехите му бяха ярък показател за нивото на националния ни индустриален интелект! Разбиването му ще покаже интелектуалната нищета на управниците ни!
Оптимизъм и надежда буди колективът на Института по металознание “Акад. Ангел Балевски” към Българската академия на науките. Под ръководството на акад. Янко Арсов и на чл. кор. проф. Стефан Воденичаров при трудни условия творят нови продукти и показват възможностите на българския индустриален гений.
ЛЕКАТА И ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

Бяха слабо развити поради политико-икономическите догми на съветския тип социализъм.

10 ноември 1989 г. роди надежда, че настъпва ново време за тези подценявани отрасли. Тя се оказа напразна и това се вижда от сравнението на производството през 1987 и 1997 г. След 1970 г. бе създаден добър потенциал в леката и хранителната индустрия.
Мъжките облекла на заводите “Витоша”- София, “Дружба”- Варна, в Плевен и в Луковит стигнаха международните стандарти и имаха пазари в много страни.
Трикотажните изделия на “Яница”- Елхово, “Росица”- Севлиево и други имаха неограничени пазари. Не случайно и днес заводът в Доспат работи почти изцяло за експорт и заслужи правото да бъде приватизиран от височайша особа.
Спортните облекла в Кърджали, Симеоновград, Попово, Елхово само за няколко години измениха гледката по ски-пистите със съвременния си дизайн. Те се произвеждаха по марки и лицензи от “Пума”, “Адидас”, “Виеналайн”. Пионерът на българския спортен дизайн Васко Василев превърна предприятията “Невен” и “Яница” в известни у нас и в чужбина производители на модни облекла.
Станахме производители на марковите ски “Атомик”.
До 1980 г. произвеждахме само спортни гуменки. След 3-4 години, по лицензи от “Ромика”, “Трейнинг”, “Адидас” и “Пума”, предприятията в Благоевград, София, Хаджидимово, Добрич, Хасково стигнаха общо годишно производство 5 милиона маратонки – повече от всички соцстрани, взети заедно. Всяка събота и неделя туристи от Гърция и Югославия купуваха по 4-5 чифта български маркови маратонки от софийския ЦУМ.
В тази поредица могат да се включат още много стоки на леката ни индустрия: обувки – от София, Пловдив, Добрич, Кюстендил, с. Бояново – Елховско; дамски блузи и трикотаж – от Ст. Загора, Русе, Враца, Червен Бряг; куфари и чанти от Пловдив, Силистра; съвременна пасмантерия – от Ямбол, Първомай, Болярово; копринени изделия – от Карлово и Хасково; ленени тъкани – от Самоков; килими – от Сливен, Котел, Смолян и др.
Раздвижи се хранителната индустрия:

Създадоха се нови или се обновиха старите пивоварни – “Астика”, Хасково; “Ариана”, София; “Загорка”, Ст. Загора; “Каменица”, Пловдив; “Леденика”, “Болярка”.

Усъвършенствано бе производството на бяло сирене, внедри се ултрафилтрация на млякото. Произвеждаха се топени сирена, френски сирена “Бри” и “Рокфор”. Започна производство на детски храни. Появиха се майонезни деликатеси.
Селскостопанската академия на науките създаде технология за производство на храни за космонавти.
По английска технология се появи маргаринът “Калиакра”.
Изградиха се малки колбасарски предприятия в Садово, Севлиево, София, Ботевград, Видинско.
Появиха се малки квартални хлебопекарни по френски технологии.
Модернизирани бяха винарските заводи в Хасково, Търговище, Сливен, Перущица, Видинско, Варна.
По шотландска технология бе произведено българското уиски “Диво козле” в Асеновград.

Годишното производството на тютюн стигна 160 хил. тона. Генерално бяха преустроени фабриките за цигари, годишно произвеждахме 71 хил. тона и излязохме на трето место в Европа след Англия и Германия. Износът на тютюневи изделия осигури 1 милиард долара валутни постъпления.

Тези отрасли бяха развити от стопанските дейци Иван Недев, Дора Белчева, Стоян Жулев, Димитър Ядков, Стоян Киндеков, Петър Петров, Александър Дионисиев, Тодор Тонев, Павел Цветански, Илия Пачев, Жеко Георгиев, Илия Георгиев, проф. Дамянов, проф. Георги Митов, Иван Шипчанов, Велико Ненов, Пантелей Митов, Гено Станчев, Петър Пеев и много други. Днес тези имена са забравени.
Главната мишена на разрушителната канонада бе индустриалният интелект на България. Местните компрадори очевидно бяха получили заповед: “Изкоренявайте индустриалното мислене!” Изпълнението й започна още от началото на 1990 г.
Изгряваща звезда от БКП, преминала после през ред други “леви” партии, за да стигне и до българския футбол, заявил в Москва на тогавашния член на политбюро на КПСС Яковлев: “Решили сме да се разделим с всички кадри, надхвърлили 35-годишна възраст”. Дори дълбоко законспирираният атентатор на социалистическата система се смутил: “Помислете, това ще ви лиши от най-опитните специалисти!”
Заканата бе изпълнена. Изхвърлени бяха от индустрията най-опитни конструктори, технолози, проектанти, учени и стопански ръководители. Закриха десетки проектантски и научно-изследователски институти.

Коварен ход срещу индустриалните специалисти беше представянето им като закостенели, неразбиращи новото, слепи привърженици на “живковизма”… Използвана бе особеността, че индустриалците не владеят политическите пируети. Строгите правила на производството и на материалната наука изискват професионална стабилност. Връзката с обикновените хора съхранява нравствената чистота.
Истината беше друга: индустриалната интелигенция първа осъзна изискванията на новото време, нейни бяха началните стъпки към основните промени:

Още през 1962 г. инж. Пантьо Карапантев създаде “Балканкар” – най-динамичния и модерен индустриален комплекс в източния блок;

Пак той изгради в 1966 г. в Ловеч смесено предприятие с италианския гигант “ФИАТ” за монтаж на леки автомобили;
През 1967 г. генерал инж. Георги Ямаков построи смесено предприятие на “Металхим” с “Булгар-Рено” в Пловдив. За 3 години то даде на пазара 5 хиляди леки автомобили;
През 1967 г. бе подготвено създаването (с японски групировки) на смесена фирма с корабостроителницата ни във Варна. Съветски бюрократи разпоредиха отмяна на договореността.
През 60-те години по инициатива на Георги Найденов и на инж. Тончо Михайлов бе сключен първия договор между социалистическа страна и английската “Швепс”, след това и с американските “Кока-Кола” и “Пепси-Кола” за производство на безалкохолни напитки.
През 1962-1970 г. бяха построени десетки заводи по закупени от западни фирми лицензи за високи технологии и продукти със съвременно оборудване. Сред тях са:

Завод за германиеви полупроводници в Ботевград от френската фирма CSF по инициатива на Лазар Данчев;
Завод за метален обков във Варна, вкл. стан за студено валцоване на ленти по инициатива на инж. Димитър Валев;
Завод за санитарна арматура в Севлиево, с първия в източните страни цех за метални покрития на пластмасови детайли. За кратко време той завладя пазарите в Близкия изток;
Завод за тягови панцерни акумулатори от фирмата “Варта”;
Завод за диамантни дискове по шведски лиценз;
Завод за електропреобразователни елементи с линии за кварцови монокристали от Япония, по инициатива на инж. Янко Дюлгеров;
Завод за автобуси по лиценз от немската фирма “Кесборер”;
Завод за въздушни и маслени автомобилни филтри “Пирели”;
Завод за стоманени профили по лиценз на “Шльойман”, ГФР;
Завод за заваръчни електроди по лиценз от Германия;
Завод за дизелови двигатели по лиценз от “Перкинс”, Англия;
Завод за ръчни електроинструменти по лиценз на “АЕГ”;
Завод за вентили за автомобилни гуми по японски лиценз;
През 70-те и 80-те години първи в соцсистемата пристъпихме към практическа реализация на малки и средни предприятия, към привличане на чуждестранни капитали у нас и на наши в чужбина, към темите за стопанския риск, за рискови капитали, за неефективни предприятия и техния фалит.
Тези опити на индустриалната ни интелигенция за насочване на развитието ни по нови пътища бяха засилени след 1980 г.:

С нови високи технологии, съвременно оборудване, лицензи и марки на световноизвестни фирми бяха построени над 600 малки предприятия и производствени линии;
“Металхим”, “Балканкар” и БСК договориха с френската фирма “Рено” производството у нас на леки автомобили, към 1992 г. трябваше да стигне годишно 60 хиляди броя.
Подписан бе договор с немската “ОБИ” за изграждането у нас на верига от хипермаркети. Първията сграда бе готова в Хасково и трябваше да заработи в 1990 г.;
С холандската фирма “Беренберг” бе сключен договор за изграждането на верига от магазини за стоки за малкото селско стопанство. Първият от тях бе построен в Пловдив. Договорът бе прекратен веднага след 10 ноември 1989 г.
С японска фирма бе договорено създаването на смесена лизингова фирма. През 1986 г. у нас бе учреден “Булгарлизинг” – първото в Източна Европа. След 1990 година връзката с японската фирма бе прекратена.
През 1986 г. задейства първата в страната кооперация на частни собственици на леки автомобили “Кооптакси”.
През 1988 г. неуморимият стопански и кооперативен деец Благой Рагин създаде кооперация “Коопхотели”.
Учредена бе в 1981 г. “Банка за стопански инициативи” – първата в източния блок акционерна банка. За 6 години тя даде кредити над 700 милиона лева, в т.ч. 150 млн. щ.д. Изградените с тях МСП даваха към 1987 г. годишна продукция 1 милиард лева, осигуриха над 1000 нови видове стоки и разкриха 30 хиляди работни места.
През март 1988 г. икономическият директорат на НАТО, по доклад на американския професор Макинтайър посвети 12 страници на икономическите промени в България и призна: “Програмата за малките и средни предприятия в България е важна и наистина новаторска форма за осъществяване на децентрализация. Това е реална крачка към пазара”. До днес никой не е погледнал нито програмата, нито доклада.
За съжаление много инициативи на индустриалната ни интелигенция не бяха реализирани.

Ярък е случаят с Горбачов. На 16 октомври 1987 г. той каза на Живков: “Около Вас има хора с прозападна ориентация. Вие трябва да го знаете! Във Вашето обкръжение има хора, които смятат, че трябва да вземат технологии от ФРГ, от Запада. Такива разговори ни безпокоят! И ако около Вас има хора, които дори само си мислят за “мини – ФРГ” и “мини – Япония”, не трябва да ги държите повече близо до Вас!”

Това беше не сигнал, а заповед на първожреца на съветската идеология и политика за разправа с индустриалната ни интелигенция.
Само след 3 години Горбачов, българските му наместници и кръжащите около тях идеолози, философи, социолози, политикономисти, медийни играчи и партработници се преустроиха по невероятен начин като дисиденти. Те обвиниха индустриалната ни интелигенция в закостенялост, разгониха я и сринаха цялата ни икономика.
Тези остри думи не са от професионална завист. Животът се оказа безкрайно сложен.
Горбачов се превърна в жалка фигурка. Някои от наместниците му имаха фатална съдба. Дори новите милионери не могат да предизвикат завист! Няма да останат без висше възмездие и други, познати по своята низост, грабителство и корупция!
Голямо престъпление на нашите перестройчици е, че разединиха националния интелект във върховно време, когато се решава съдбата на България за векове, а може би и завинаги! В ужасната транжорна те изрязаха и изхвърлиха от живота почти цялата ни индустриална интелигенция!
Прегледайте списъка на българските експерти в екипа на г-дата Ран и Ът – и в него няма да срещнете нито едно име, утвърдено през дългогодишния процес на индустриалното съзидание. Перестройчиците наложиха неслучайно това разединение:
Те нямаха общ език с индустриалната интелигенция. Строгите условия на материалното производство и прецизността на точните науки изискват от индустриалния интелектуалец взискателност, самодисциплина, обективност, самостоятелност, категоричност, бързи реакции, недопускане на низкопоклонство и най-вече вътрешна чистота. Хора с такива качества щяха да пречат на перестройчиците да осъществяват поръченията си.
Тези различия имаха стратегически характер – целта на ”перестройката”, прикрита зад мъгляви декларации беше ликвидацията на българската промишленост. Индустриалните интелектуалци нямаха място в такъв процес! Неизмерима е загубата на България от това разединение! Българските индустриалци бяха естественият екип, годен да поведе по правилен път Родината ни през сложните процеси на промяната.
Само те можеха да дадат верни съвети! Ето някои от тях:

Съвет 1: Пазете и развивайте индустрията! Тя крепи държавата! Защото:
Дава 80% от обществения продукт.
Създава работа на 2 милиона и 200 хиляди българи.
Осигурява финансово здравеопазването, образованието, културата, пенсиите на старите хора.
Тя е средата, в която се създава и развива индустриалният интелект, а той е абсолютно нужен в 21-вия век.
Към 80-те години Турция, Гърция и Португалия бяха изоставащи страни. За 25 години постигнаха неимоверно развитие благодарение на бързото си индустриализиране.
Ако индустрията е ненужна и вредна, първи от нея щяха да се откажат богатите нации!
Ако някой ви съветва да я ликвидирате, не му вярвайте!
Той мисли за личния си, а не за нашия интерес!
Съвет 2: Всяка индустриална форма – държавна, частна, кооперативна – има своето естествено място! Осигурете го! Защото:
Няма в света държава с едностранно развита собственост.
Ако това беше добре, първи щяха да го възприемат богатите нации.
Страна без държавно участие в собствеността на стратегическите отрасли лесно ще загуби независимостта си.
Огромната държавна индустрия беше национално богатство, което никой нямаше право да разпилява потайно. За нейното създаване бе направен и външен дълг от 9, 2 милиарда щ. д. Първото задължение беше именно неговото погасяване. Нямахме право да го оставим за бъдните поколения! Задачата не беше сложна. Само от продажбата на внесеното и още немонтирано оборудване можеха да постъпят над 1 милиард щ. д. Приватизацията на 50-60 добри завода от реномирани чужди фирми можеше да покрие останалия дълг. Това не стана! Немонтираното оборудване още отлежава в сандъците, или се даде за скрап. Заводите рухнаха и се разпродават на безценица. Другото задължение беше да се формират стабилни здравни, осигурително-пенсионни и просветни фондове, които да гарантират поносим преход. Това също не беше трудно – средствата от приватизацията на още 80-100 завода стигаха за създаване на силна финансова основа на тези фондове. В периода 1960-1989 г. Министерството на външните работи бе изградило нужни и ненужни големи сгради за посолства, посланически резиденции, търговски представителства, хотели и жилищни блокове в близо 100 световни столици. Реалната стойност на тези сгради с терените към 1990 г. надхвърляше 3 милиарда щ. долара. Продажбата на част от тях също можеше да осигури средства за новите фондове. Знае ли се обаче как, на кого и за колко бе продаден хотелът в центъра на Берлин? А такива хотели имахме във Виена и в Москва. Пак в Москва, където днес имотите може би са най-скъпите в света, е и изложбено-търговският ни център, най-големият на чужда страна в Русия. Какво ли стана с него?
В индустрията имаше скъпи машини. Още в 1990 г. експертни групи трябваше да ги огледат, ненужните да се рециклират и да се продадат на добри цени. Много машиностроителни заводи можеха да извъшат това вместо да се разрушават. Поне 1 млрд. щ. д. щяха да постъпят от такава операция, но техниката беше разпиляна или замина за жълти стотинки към Турция и Гърция.
1990 г. завари в заводите и особено в новостроящите се обекти огромно количество метали, строителна и транспортна механизация. Само в АЕЦ “Белене” те надхвърляха 500 милиона щ. д. Никой не се погрижи за опазването и за ефективната им продажба. В приватизационните договори има клаузи за анулирането им при нарушения от страна на приватизаторите. Могат ли управляващите да съобщят поне един такъв случай на анулиран договор? Защо се крие, че в Чехия досега са анулирани 254 проватизационни договора? Изобщо защо не се съобщава колко са постъпленията от почти завършващата приватизация? Къде и за какво са използвани? Ако е истина, че те са под 4 милиарда щ. д., това е потресаващо! Извършен е огромен грабеж, надвишаващ 10 пъти валутния дълг на България към 31.12.1989 г.! Вместо нова средна класа са “отхранени” само няколко хиляди милионери, а единици от тях вече са сред 1000-та най-богати на планетата!
Съвет 3: Не се втурвайте в 100-процентова приватизация! Защото:
Такова чудо не е осъществявано от никоя друга страна!
Опорните страни на САЩ – Турция, Израел, Южна Корея, Чили, са с най-голям дял държавна собственост. Тях никой не ги притиска за бърза и 100% приватизация.
Ричард Ран и Роналд Ът, предложили с “програмата” си да разпродадем за две години цялата си държавна собственост, като започнем от стратегическите мощности, сами признават, че това е първи експеримент в света! Ако бяхме сериозна държава, трябваше да им благодарим и да им купим еднопосочен билет за напускане на страната! На нашите “специалисти”, подписали тази “програма”, следваше да се осигури санаториален отдих. Ако е вярно обяснението им, че са я подписали без да я четат, трябваше незабавно да се отстранят от стопанска, научна, или обществена дейност, защото там не се допускат такива безотговорности! Вместо това някои от тях и днес са големи дейци, един даже е новоизлюпен президентски съветник.
От приватизацията трябва да се изключат поне за 30 години:
Големите и средни енергодобивни обекти, енергоразпределението и енергопласиментът.Минодобивът и подземните богатства.Военнопромишленият комплекс.Националната телекомуникационна система.Народната и няколко национални банки.Националната транспортна и пътна мрежа.Монополни сфери, в които не е възможна конкуренция.
Продажбата на държавната ни собственост на чужди държавни фирми не е приватизация. Тя е признание за некадърността на нашето държавно чиновничество!
България има свои вековни традиции и като другите нации трябва да ги съхранява!
Все по-ясно става, че глобализмът използва приватизацията не за укрепване, а за дестабилизиране на националните индустрии и икономики на страните, набелязани за ликвидация.

Съвет 4: Забавете поне с 5 години приватизирането на бюджетопълнещите предприятия! Защото:
Ще помогнат да се направят по-нормално промените.
Ще осигурят средства за здравеопазването, образованието, културата и пенсиите в критичния период на преустройството.
Сред бюджетопълнещите предприятия са пивопроизводството, винарската промишленост, производствата на тютюневи изделия, на безалкохолни напитки, на минерални води, на млечни произведения, на кибрит, на захар, сол, хлебна мая, нефтопродукти.През 60-те и 70-те години Министерството на финансите се ръководеше от легендарния финансист Димитър Попов. Той често събираше стопански ръководители и сам ни предлагаше средства да инвестираме в такива мощности.Какво наложи тези заводи да бъдат приватизирани още през 1991-1993 г.? Защо това не стана в по-късен етап, когато преустроената икономика вече е стабилизирана? Защо голяма част от тях бяха подарени на външни фирми, които днес ни продават българската минерална вода, млякото, бирата и кибрита? Защо не се публикуват данни какво са давали тези производства на бюджета преди приватизацията и сега, след нея? Те не се ли превърнаха от бюджетопълнещи в джобопълнещи предприятия? Защо трябваше бързото формиране на новата богата класа да се стовари като тежест върху народа?
Съвет 5: Пазете банките от нечисти ръце! Защото:
Без банки индустрията ще загине.
Без тях няма нормален пазар.
Чрез тях се осигуряват нормални външноикономически връзки.
Те са кръвоносната финансова система на икономиката.
През 1920-1923 г. Александър Стамболийски се опря на кооперативната банкова система. Бяха учредени стотици популярни банки, включително и в големите села. Чрез тях се раздвижи икономиката, укрепна левът. През 1920 г. 100 швейцарски франка са стрували 2900 лева, а в началото на 1923 г. – 1315 лева!Престъпното разбиване на банковата система през 1947 г. изправи България пред срив. Спаси я незабавното създаване на Българска инвестиционна банка (БИБ). Благодарение на нея още в 1949 г. заработиха първите ВЕЦ, заводите в Димитровград, Перник и Кърджали, всеобщата електрификация, бригадирските обекти: жп линиите Перник – Волуяк и Ловеч – Троян, проходът “Хаинбоаз”, язовирите “Копринка” и “Александър Стамболийски”. Новата икономическа катастрофа започна с разбиването на банковата система!
Съвет 6: Спасението на България е в собствените ни ръце! Защото:
Ние най-добре знаем собствените си проблеми.
Никой не може да намери по-добър спасителен изход.
Външните съветници винаги ще пречупят нашите истини през собствените си интереси.
1990 г. завари България с над 120 млрд. щ.д. основни фондове, от тях 70% – основни производствени фондове. За малката ни страна това беше огромна собствена инвестиция. 2,8 милиарда щ. д. от валутния ни дълг се изразходваха за нова техника, активните ни производствени фондове бяха в процес на обновление. Малко държави бяха в такова благоприятни положение.Вместо стартова позиция за нов растеж, това състояние беше разхитено по чужди указания! Тези и други съвети за ефективни промени можеха да се чуят от индустриалните ни интелектуалци. Никой обаче не ги потърси. В началото бяхме обвинявани, че сме строили много, днес – че сме построили малко и скоро ще дойде краят на грабежа от приватизацията. Сега дори великата задокеанска сила да се смили да опрости външните ни дългове, както това направи с Полша и с Унгария, даже да позволи да приберем външните си вземания, пак няма да се спасим, ако сами не се заемем! За съжаление, това вече е почти непостижимо, защото е разбит индустриалният ни интелект! Вместо интелектуален елит се роди странен политически разноцветен сурогат. Той заграби властта, прие механизми за вечно властване и наложи чужда цел – превръщане на България в неоколониална територия с послушни местни компрадори!
Затова България днес няма:
Национална стратегия и програма за индустриално възраждане.
Национална стратегия и програма за новото селско стопанство.
Национална политика за перспективата на младите българи.
Национална политика срещу гибелното намаляване на населението.
Обединяваща идея за съхранението на българската култура.
Нямаме даже единно виждане по националната ни история.
Вместо истински програми и стратегии за стабилен изход, на народа се обещават далечни “светлини в тунела” и зад него – красиво бъдеще.
Автор: инж. Иван Пехливанов
Инж. Иван Пехливанов е зам-министър на машиностроенето през 70-те. Дългогодишен председател на БИСА (Българска индустриална стопанска асоциация – днешната Българска стопанска камара), поставил нейните основи и постигнал признанието й на национално и международно ниво, ръководил асоциацията от 1983 г. до 1990 г.” (по признание на Българската Стопанска камара)
Уникалните данни на инж. Пехливанов трябва да бъдат запазени и разпространявани. Днес икономическите постижения на социализма се отричат по чисто политически и неикономически причини. Идеята е да се изнася и разпространява действителната информация за успехите на българския народ и държава, за да бъдат те пример и за по-новите поколения. Тези успехи не зависят от политически пристрастия, предразсъдъци, митове и легенди.
11
"Демокрация е 2 вълка и 1 овца, които гласуват какво ще има за вечеря. Свобода - това е една добре въоръжена овца, която оспорва резултата"

Потребителски аватар
Веско
Потребител
Потребител
Мнения: 402
Регистриран: съб юни 23, 2012 18:11 pm

Re: Регионално развитие - Стара Загора икономически център

Мнение от Веско » нед май 12, 2019 17:13 pm

Ти си болен червен паразит, ходи се лекувай! Не че сегашното положение в Държавата ми харесва.

Потребителски аватар
muhogon
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 1869
Регистриран: пон май 20, 2013 18:55 pm

Re: Регионално развитие - Стара Загора икономически център

Мнение от muhogon » нед май 12, 2019 19:53 pm

Веско написа:
нед май 12, 2019 17:13 pm
Ти си болен червен паразит, ходи се лекувай! Не че сегашното положение в Държавата ми харесва.
Не ти харесва истината, нали? :lol: :lol: :lol: Не съм го писал аз, ама дори и за соросоидите е шокиращо, да се сравняват онези мащаби на икономика и армия, със сегашните нещастни остатъци и огризки, които благоволиха да ни оставят окупаторите от ЕС и САЩ! Та като някои соросоиди вземат пак да се тъпанчат, какъв "колос" сме днес, нека хвърлят по едно око на тая статия, да им охлади ентусиазма! И нека си изпадат в овчи възторг, от някоя чешмичка, пейка, или асфалтирана уличка...
"Демокрация е 2 вълка и 1 овца, които гласуват какво ще има за вечеря. Свобода - това е една добре въоръжена овца, която оспорва резултата"

Потребителски аватар
slimarkov
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 2004
Регистриран: съб май 31, 2008 23:03 pm

Re: Регионално развитие - Стара Загора икономически център

Мнение от slimarkov » нед май 12, 2019 20:19 pm

Веско написа:
нед май 12, 2019 17:13 pm
Ти си болен червен паразит, ходи се лекувай! Не че сегашното положение в Държавата ми харесва.
Игнорирай го този комуняга.
Аз вече почти не му отговарям.

Потребителски аватар
muhogon
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 1869
Регистриран: пон май 20, 2013 18:55 pm

Re: Регионално развитие - Стара Загора икономически център

Мнение от muhogon » нед май 12, 2019 21:27 pm

slimarkov написа:
нед май 12, 2019 20:19 pm
Веско написа:
нед май 12, 2019 17:13 pm
Ти си болен червен паразит, ходи се лекувай! Не че сегашното положение в Държавата ми харесва.
Игнорирай го този комуняга.
Аз вече почти не му отговарям.
Голям праз, щели да ме игнорират някакви соросоиди... :lol: :lol: :lol: Дето, най-колосална е собствената им глупост и невежество... :lol:

Четете соросоиди, и се образовайте, че изпадате в положението на оная планина, дето се напънала, и родила мишка... :lol: Нещо такова са и тукашните ви писаници, некви розови тюрлюгювечи, нямащи нищо общо с реалността... :lol: :lol: :lol:
"Демокрация е 2 вълка и 1 овца, които гласуват какво ще има за вечеря. Свобода - това е една добре въоръжена овца, която оспорва резултата"

Потребителски аватар
muhogon
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 1869
Регистриран: пон май 20, 2013 18:55 pm

Re: Регионално развитие - Стара Загора икономически център

Мнение от muhogon » пет май 17, 2019 18:48 pm

"Демокрация е 2 вълка и 1 овца, които гласуват какво ще има за вечеря. Свобода - това е една добре въоръжена овца, която оспорва резултата"

Потребителски аватар
slimarkov
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 2004
Регистриран: съб май 31, 2008 23:03 pm

Re: Регионално развитие - Стара Загора икономически център

Мнение от slimarkov » нед май 19, 2019 14:31 pm

Net average monthly salary (adjusted for living costs in PPP)

Slovenia (EU member) - 1.960 $
Croatia (EU member) - 1.782 $
Romania (EU member) - 1.651 $
Greece (EU member) - 1.510 $
Bulgaria (EU member) - 1.498 $
Turkey - 1.435 $
Montenegro - 1.400 $
Bosnia and Herzegovina - 1.311 $
Serbia - 1.229 $
North Macedonia - 1.216 $
Albania - 1.150 $
Kosovo - 1.150 $
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_E ... erage_wage

Потребителски аватар
muhogon
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 1869
Регистриран: пон май 20, 2013 18:55 pm

Re: Регионално развитие - Стара Загора икономически център

Мнение от muhogon » нед май 19, 2019 16:49 pm

Проф. д. и. н. Иван Ангелов е научен сътрудник в Икономическия институт на БАН, съветник на редица правителства на България след 1989 г. и автор на множество трудове по икономика.

Като икономист, за мен беше ясно, че икономиката ни е в много тежко положение, че е на дъното. Но в началото на тази година реших да направя сравнителен анализ- изследване на периодите преди и след десети ноември, което да е базирано на най-точните показатели за една икономика, а именно- натуралните. Само да уточня, че натуралните показатели не подлежат на волна интерпретация, те не могат да бъдат манипулирани. А данните съм взел от Националния статистически институт. Те са официални и общодостъпни. Така че всеки гражданин може да отиде и да си направи справка. Казано с други думи, аз сравних количеството производство, износ и консумация в България по индустриални и селскостопански отрасли за периоди преди 10 ноември, 89 г. и миналата 2014-та година. Трябва да ви кажа, че въпреки не особено оптимистичните ми очаквания, крайния резултат от изследването ми потресе!

Ето и фактите:

ПРОИЗВОДСТВО:

Първа група показатели: Какво е произвеждала България през 88 г. Това е последната нормална година, преди да дойде така наречената псевдодемокрация. Сравнявам 1988 г. с миналата 2014-та г. И ето какъв е резултата по отрасли:

Металообработващи машини: През 1988 г. сме произвели 17 440 броя. За сравнение, през цялата 2014 г. сме произвели едва 1930 броя.

Електрокари: През 1988 г. – 47 400 бр. – През 2014 г. – 180 бр.

Мотокари: През 1988 г. – 35 100 – През 2014 г. – 210 бр.

Домашни хладилници: През 1988 г. – 111 000 бр. – През 2014 г. – 0 бр.

Цветни телевизори: През 1988 г. – 124 300 бр. – През 2014 г. – 0 бр.

Памучни платове: През 1988 г. – 362 млн. кв. м. – През 2014 г. – 8 млн. кв. м.

Вълнени платове: През 1988 г. – 45 млн. кв. м – През 2014 г. – 2,4 млн. кв. м.

Месо: През 1988 г. – 565 600 тона – През 2014 г. – 150 000 тона Тоест- 4 пъти по-малко

Мляко: През 1988 г. – 2,5 млн. литра – През 2014 г. – 70 хил. литра. Тук спадът е потресаващ – 34 пъти по-малко количество!!!

Зеленчукови консерви: През 1988 г. – 344 000 тона – През 2014 г. – 67 000 тона.

Ето и цифрите за нашия износ за същите произволно избрани години – 1988 г. и 2014 г.

ИЗНОС:

Електронни калкулатори: През 1988 г. – 46 700 бр. – Сега 2014 г. – 0 бр.
Електрокари: През 1988 г. – 44 700 бр. – През 2014 г. – 0 бр.
Телефонни апарати: През 1988 г. – 630 000 бр. – През 2014 г. – 0 бр.
Радиотелефони: През 1988 г. – 121 000 бр. – През 2014 г. – 0 бр.
Пресни плодове: През 1988 г. – 139 000 тона – През 2014 г. – 7 000 тона.
Домати: През 1988 г. – 78 900 тона – През 2014 г. – 1 100 тона.

И накрая нека сравним двата периода по показател „Потребление“. То разкрива една ужасяваща, бедствена картина на населението в съвременна България:

Консумация на:

Прясно мляко – литри на човек за 1 година:
През 1988 г. сме консумирали 195 литра мляко на година – През 2014 г. – 20 литра
Месо: През 1988 г. – 75 кг. – През 2014 г. – 32 кг.
Яйца: През 1988 г. – 263 бр. – През 2014 г. – 143 лв.
Плодове: През 1988 г. – 109 кг. – През 2014 г. – 50 кг.
Захар: През 1988 г. – 35 кг. – През 2014 г. – 7 кг.
Тези данни са жестоки показатели за това как живеят хората и какво потребяват.

Разрушителната политика на хората, които управляваха държавата от 89-та година е само една от причините днес България да е страна от Третия свят. Идеалът на „демократичните“ ни политици след 10-ти ноември беше да се съкращават и разрушават заводите и предприятията, като символ на комунизма. Дори комисиите, специално създадени за ликвидацията на ТКЗС-тата бяха наречени официално с безумното име „Ликвидационни“. Това име е потресаващо.

Рода ми е от село Българин, Харманлийско. Там имаше огромна ферма за елитни биволи, плод на дългогодишна селекция. Ликвидационната комисия най-варварски изкла добитъка. А на бременните животни бяха разпаряни коремите, за да извадят плода. С тази история само илюстрирам какво се случи с икономиката ни от 89-та до 96-та година – беше разграбена и унищожена.

Втората причина за разгрома на родната икономика е политиката ни след 97-ма година, когато влязохме в Световната търговска организация и ЕС. И в двете организации изискването към нас беше чудовищно – да си отворим границите за чуждестранни стоки! Ние допълнително си влошихме положението, като се престарахме в това изискване – Отворихме се тотално и България се превърна в разграден двор. Световния икономически форум всяка година публикува данни за конкурентноспособността на държавите по света. Най-важният показател и индикатор, по който класират страните е импортната им политика – т. нар. импортни мита за внос. И България е на едно от първите места в света по ниски импортни мита. Което значи, че всеки вносител на чуждестранни стоки у нас е в пъти по-облагодетелстван откъм такси и мита в сравнение с който и да е български роден производител. Което е най-сигурният индикатор, че ние сме една от най-слабо развитите страни не в Европа, а на целия Евразийски континент.

Нашите компании, които съществуват от 5-10 години, не могат да се конкурират със западните компании, някои от които са на по 150-200 години. Стоките ни няма как да се конкурират с техните. Технологиите ни за производство са по-примитивни. И въпреки това нашите управници намаляваха митата за внос на чужди стоки умишлено – за да разсипят българското производство и то никога да не успее да отлепи от дъното. Тази антинационална политика продължава и сега.

Отделно, за да е сигурен, че и в бъдеще няма да сме му конкуренция, ЕС ни постави като основно условие за влизане в съюза – да си унищожим ядрената енергетика. Защо ли? Защото токът, произведен от атомни електроцентрали е в пъти по-евтин от другия. Европа не желае България да произвежда евтин ток, защото така произведените индустриални стоки у нас с този евтин ток, ще са по-конкурентноспособни на техните. А кой капиталист би желал да има конкуренти на свободния пазар?! Никой, естествено!

Западните акули намериха удобни и послушни партньори в лицето на нашенски политици като Меглена Кунева. Съгласявайки се да унищожи 4-те реактора на АЕЦ-Козлодуй, Кунева продаде интересите на България за жълти стотинки и обрече на бедност поне няколко бъдещи поколения. В онзи период мои колеги, международни чиновници от Европейската комисия, са ми казвали: Най лесно се преговаря с България, защото всичко, което предложим – те го приемат. Йес мени!

Питал съм многократно мои колеги икономисти – пазарни фундаменталисти: Кажете ми една развита държава, която, когато е била на нашето дередже икономически, така безотговорно да си е отваряла границите за чужди стоки. Няма такава държава. Дори след ВСВ Германия, Франция Англия и др. провеждаха протекционистка политика, насочена към подпомагане на местните производители и ограничаваща вноса на чужди стоки. Класически пример за това е Япония. Бил съм там като гостуващ професор и имам публикации за следвоенната й стопанска политика. Японците до началото на 90-те години имаха протекции на техните стоки. Без протекция Япония нямаше да е този промишлен гигант сега.

Следователно — това са двете главни причини за днешния колапс на българската икономика — безотговорни решения на безотговорни български управници, съчетани с брутален натиск върху тях от страна на Европа, за да вземат именно тези пагубни за нас решения!

Българската икономика е достигнала до онази точка на застиване, от която връщане назад почти е невъзможно. У нас сега секторът на услугите, с най-голям дял, в които е финансовият сектор, заема над 70 % от брутния ни вътрешен продукт. Селското ни стопанство е под 10 %. А индустрията заема едва 14 %.

В ситуацията, в която сме, спешно трябва да започне инвестиране в производството на евтин ток и строежа на предприятия. Иначе до няколко години може да закриваме държавата.

Необходими са революционни мерки – тотална промяна на политиката ни от последните 26 години. Ние убихме нашата индустрия и заложихме на непродуктивния финансов сектор.

Според десните либералстващи безхаберници и НПО-грантаджиите, влизането в Европейския съюз е най-голямото постижение на България. Аз обаче съм пресметнал какво сме загубили и какво сме спечелили от авантюрата, наречена ЕС. Имам статия по въпроса със заглавие: „България купи най-скъпия входен билет за присъединяване към Европейския съюз.“.

Според моите сметки излиза, че от преждевременното закриване на четирите ядрени блока, ние сме загубили от пряко понесени загуби, очаквани загуби и пропуснати ползи 14 млрд. долара.

Загубихме още и от платения членски внос на България.

За периода от влизането през 2007 г. до 2014 г. това са 3,5 млрд. долара.

Масовият български гражданин едва ли знае, че само през 2014 г. членския ни внос за ЕС е 970 млн. лв.

През следващите години ако расте БВП, ние ще достигнем и 1 млрд.

За сметка на това от предприсъединителните фондове на ЕС ние сме получили 1.96 млрд. евро. От структурните и кохизионните фондове средно сме получавали по 730 млн. долара или общо получени- 7.6 млрд. долара. Като направя сметка между пропуснати ползи и направени разходи и съответно приходи, то ние сме на плюс с едни жалки 200 млн. лв. Като се има предвид, обаче, че сега ние завършваме един бюджетен цикъл от 2010 до 2014 г. От 2014 г. до 2020 г. е новият бюджетен цикъл. За него няма още подготвени проекти и ще имаме един мъртъв период от поне 2-3 години, когато ще бъдем нетен донор — тоест ще даваме повече, отколкото ще получаваме.

Тоест, ако досега сме на нула, от тук до 2020 г. от членството си в ЕС ние само ще губим.

Изчисленията, които направих са, че ще са ни необходими още поне 50 години, за да покрием загубите от закритите преждевременно реактори.

Това е жалката картина на нашето членство в ЕС.

Аз не съм сигурен, обаче, че дотогава още ще го има Европейския съюз.
И най-лошото /поне за мен/, в цялата тая "розова" картинка е не толкова фактите, а тенденцията! Защото се оказва, че вече повече от четвърт век вече, вървим надолу, към унищожение и изчезване, наложени ни отвън! За същото време, при социализма /с всичките му кусури/, имахме една растяща, обновена България, а сега сме пред загиване! И никакви шамански заклинания, колко сме добре, цъфтим и връзваме, не могат да променят тази мрачна реалност! Чиста проба пропагандна наглост е да казваш колко добре се развиваме, когато е точно обратното! Да лееш хвалебствени дитирамби на един "съюз", в който бяхме набутани като овце, и който ни унищожава, е признак на завършен мазохизъм! Или по-лошо, на заплатен мазохизъм!
"Демокрация е 2 вълка и 1 овца, които гласуват какво ще има за вечеря. Свобода - това е една добре въоръжена овца, която оспорва резултата"

Потребителски аватар
slimarkov
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 2004
Регистриран: съб май 31, 2008 23:03 pm

Re: Регионално развитие - Стара Загора икономически център

Мнение от slimarkov » пон май 20, 2019 19:43 pm

Хайде и дано с новото АГ отделение Стара Загора заеме заслужено 4-то място по раждаемост в страната като изпревари Бургас.
Стара Загора с изцяло ново АГ отделение

20 май 2019

Kmeta.bg



Изображение

„Близо един милион лева е предоставило Министерството на здравеопазването на болница УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" в Стара Загора за новия акушеро-гинекологичен комплекс". Това заяви здравният министър Кирил Ананиев след откриването му.

Университетската болница е едно от четирите водещи лечебни заведения в Югоизточния регион на страната, като само за миналата година през нея са преминали 26 000 пациенти от региона, а отделно от това медицинска помощ са получили и граждани на други административни области. Общият брой на обслужените жени, в това число и на родилките в акушеро-гинекологичната структура на болницата, е 2700, а броят на новородените деца е 1200.

„Старозагорските бебета ще идват на бял свят в нова обстановка, в модерни условия, под грижите на най-добрите специалисти“, каза ресорният зам.-кмет на Стара Загора Иванка Сотирова преди официално да бъде прерязана лентата на обновения АГ комплекс на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“. Тя поздрави акушеро-гинекологичния екип на болницата за професионализма и подари на завеждащия отделението доц. Николай Лазаров икона с лика на Св. Богородица. Церемонията започна с тържествен водосвет.

„За мен е удоволствие да присъствам на откриването на новата база на Клиниката по акушерство и гинекология и Клиниката по неонатология. Нашето министерство има принос към това, което днес виждаме. Всичко е плод на общата работа между държава, община и ръководство на болница“, каза здравният министър Кирил Ананиев. „Няма да забравя преди една година писмото, което получихме – то беше притеснително за състоянието на цялата болница и за АГ комплекса, но ето, че сега сме тук. Гордея се, че финансовото състояние на Университетска болница е с положителна оценка, както и че имаме повод да сме в пребазирания и обновен АГ комплекс“, каза още министърът. Ананиев определи, че приоритет пред подопечното му ведомство е майчината и детската грижа. „Имате доверието на пациентите, това е показател за качественото отношение и лечение“, каза още министърът.

До края на месеца в изцяло обновените стаи ще могат да се настанят 40 родилки, а Клиниката по неонатология ще може да приеме 28 бебета, стана ясно по време на обиколката на официалните гости из реновираните изцяло помещения в УМБАЛ. Шефът на болницата проф. Йовчо Йовчев подчерта, че условията са изцяло в синхрон с европейските изисквания и стандарти. Новото оборудване включва пълно обноявяване на легловата база, както и операционни маси, кувьози, достъп до 4D скенер и други.

На официалното откриване на клиниката гости бяха още председателят на Общинския съвет Таньо Брайков, общински съветници, зам.-кметът Красимира Чахова, народните представители Емил Христов и Радостин Танев, областният управител Гергана Микова и заместниците ѝ Петя Чакърова и Димитър Драчев, ректорът на Тракийския университет проф. Иван Въшин, директорът на РЗИ д-р Златина Нанева, както и представители на местни и държавни институции, работещите специалисти в различни отделения на УМБАЛ и други.
https://www.kmeta.bg/stara-zagora-s-izc ... otdeleniya

Потребителски аватар
Mendeleev
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 553
Регистриран: съб дек 04, 2010 12:28 pm
Местоположение: Стара Загора

Re: Регионално развитие - Стара Загора икономически център

Мнение от Mendeleev » вт май 21, 2019 5:18 am

Модернизират за циганките. Попитайте коя жена, която не е циганка или крайно бедна ходи до държавното АГ. Много време ще им трябва да си върнат пациентите с това отношение.

Потребителски аватар
slimarkov
Старо куче медалист
Старо куче медалист
Мнения: 2004
Регистриран: съб май 31, 2008 23:03 pm

Re: Регионално развитие - Стара Загора икономически център

Мнение от slimarkov » вт май 21, 2019 6:32 am

Mendeleev написа:
вт май 21, 2019 5:18 am
Модернизират за циганките. Попитайте коя жена, която не е циганка или крайно бедна ходи до държавното АГ. Много време ще им трябва да си върнат пациентите с това отношение.
Няма значение кой къде ражда.
Важното е АГ отделението да е модерно и да няма проблеми с ражданията.

Отговори