Виц на деня - Част 1

[Heskey]

Да бе и аз на LALETO се смях доста ама иначе оня за таралежа и заека ме накефи най-много

[Heskey]

Ето малко и за супергероите!

Чудел се Супермен една вечер какво да прави и се обадил на Батман да излязат ама той казал че Робин е болен и ще седи при него. После се обадил на Спайдър-Мен пък той казал че с Деърдевил, АкшънМен и Светкавицата ще играят карти. Тогава решил Супермен да отиде при Жената Котка и както си летял я видял през прозореца гола с разтворени крака. Помислил си "аз съм толкова бърз че сега като вляза ще си свърша работата и тя няма нищо да усети" Влиза, върши работата и излиза.
- Какво беше това? - пита Жената Котка
- Незнам ама ме заболя задника - отговаря Невидимия!

[[X]RAVEN]

да ве ама пак като не се е усетил че е бил СУПЕРМЕН

[wiSHmaKeR]

Полицай обяснява полезността от използването на колани в МПС-тата:
- Ето както се вижда при тази катастрофа - тези хора направо са размазани, защото не са си сложили коланите. А, вижте тук - при тази катастрофа тези с коланите са като живи!!!

[The Feeling]

Майката на Мимето се прибира по след обед в къщи
и Мимето я посреща с думите:
- Мамо,мамо апък тебе докато те нямаше тати доведе една
чужда леля и като я сложи на леглото....
-Чакай не сега -скастрила я майка и -довечера като се съберем
на вечеря всичко ще разкажеш
Събрали се вечерта всички и майката на мимето казала:
-Кажи сега Мими какво щеше да ми казваш- ехидно казала майка и.
-А пък татко докато те нямаше доведе една
чужда леля и като я сложи на леглото и започна да
и пъха в писата оная работа дето миналата седмица
чичо Тошко ти я пъхаше в устата.

[SimonseN]

Незнам ама за супер геройте най ме кефеше тоя:
Супермен летял из града зел един спреи и решил да се пошегува малко.Почнал на сякаде да пише:Батман е предераст,Батман е бипец.На другата сутрин се събудил и видял пред прозореца си надпис:Супермен пък е Кларк Кент,Супермен пък е Кларк Кент

Или пак за Любо Пенев адските вицове от рода на :

1.Пенев отбелява 3 гола в испанското дерби между Селта и Депортиво.....но отборът му загуби с 2:1

2.Пенев в атака...минава един...втори...трети....четвърти господи какъв дрибъл на Любо той няма спирачки....господи удар.........но ето Здравков спасява спясява........

и един за финал:
Бекам и Елтън Джон варът по улиците в Манчестър и по едно време гледат Бритни седи заклещена между една ограда ама заклещена само главата а тялото й и задника и нали от другата страна на оградата...поогледал се Бекам то било късно никой не минавало по улиците и зел че я оправил...Свършил нали работата,погледнал Елтън Джон и казал :виж сега аиде късно е няма никой давай ти си на ред никой няма да разбере.Елтън Джон го съзрял и казал:Ааа не не аз в тая ограда не се заклещвам ъпсурт...

[John3V]

Прибира се един мъж вкъщи и какво да види: в антрето едни огромни обувки, на закачалката едно огромно палто, а отгоре една огромна шапка. Влиза в спалнята, а там лежи огромен мъж, а под него нищо не се вижда.
Човекът с всички сили го удря по задника.
Огромният мъж:
- По-силно!
Човекът събира всчки сили и отново го удря по задника.
Огромният:
- Още по-силно!
Човекът отива в килера, взима една бейзболна бухалка, отива отново в спалнята и с всички сили удря мъжа по задника.
Женски глас:
- ОХ!!
Огромният:
- Видя ли, ма, а ти викаше, че няма да влезе...

[wizard_m]

ХaхAхХAхaхa много сме6но

[John3V]

Давам уроци по блгарска гарматика, парвопиз и говоряне на изика. Също така и по писане и четне а също и по разговорене.Умея да имитирам кос ,чичопей,гарга ,славеиче , чучулига и врабче.Също така мога да имитирам звукове на домашни животни като кон ,прасе,куче и котка, но не чак толкова успещено.

[John3V]

Всяка JAVA да си знае гьола
Парен Хакер - ченге сънува
Не живеем, за да хакваме, а хакваме, за да живеем.
От нов Nick и лудия бяга
Nuke, nuke избива
Кракер, негонен бяга.
Да бе с Правец седяло, не би Windows видяло!
Правец осмица - мирна главица
Моят Linux, е моята крепост.
Много опове, хилав канал
Нов провайдер, нов късмет
Който Nuke вади другимо - сам дропва с него.

[Heskey]

Симеоне дай, като сме ги почнали на ебавка с Бекъм.


Дейвид Бекъм е на посещение в училище. В един от класовете задава въпрос: Ще
може ли някой от учениците да му даде пример за трагедия. Едно момченце става и
казва:
-Ако кола блъсне моя приятел, който си играе на улицата, то това ще е трагедия.
- Страхувам се, че това не е трагедия. Това е просто нещастен случай- отговаря
Бекъм
И отново пита дали някой ще му даде пример за трагедия. Става момиченце и
казва:
- Ако училищният автобус, превозващ 50 деца катастрофира и те умрат, това ще е
трагедия.
- Ами, по-скоро бих казал,че това ще е голяма загуба.
Децата се умълчали. Никое не искало да даде предложение за трагедия.Бекъм
запитал няма ли нито едно дете да му каже какво е трагедия. От последната редица се
вдигнала ръчичка. Станало момченце и със срамежлив глас казало:
- Ако самолет, който превозва Дейвид Бекъм катастрофира, това ще е трагедия.
- Браво, наистина това ще е трагедия. А можеш ли да ми обясниш защо.
- Ами, как така защо? Защото няма да е нито нещастен случай, нито пък ще бъде
голяма загуба.

Алекс Фергюсън бил любопитен как така Арсенал са успели да направят дубъл. За
целта решил да посети една от тренировките им. И така той се приближил до Арсен
Венгер и го питал " Как успяваш да поддържаш футболистите си винаги
концентрирани". Отговорът бил "много просто- винаги на тренировки им задавам лесни
въпросчета- така те никога не се отпускат". Фергюсън помолил за малка демонстрация.
Арсен Венгер извикал Денис Бергкамп.
- Денис, един човек е син на баща ти, но не е твой брат. Кой е той тогава?
- Това е лесно тренер. Това съм аз самият.
- Видя ли ?- казал Венгер на шотландеца.
-Да
Фергюсън се прибрал в Манчестър уверен че сега играта на отбора му ще тръгне.
Още на следващата тренировка повикал при себе си Дейвид Бекъм.
- Е, Дейвид, ще ти задам един лесен въпрос. Един човек е син на баща ти, но не
е твой брат.
Кой е той тогава?
- По дяволите, тренер! Това е труден въпрос. Може ли да си помисля тази вечер и
утре да ти отговоря?
- Добре.
- Защо ми задаваш този въпрос?
- Ще започваме да правим тренировки като европейците.
Дейвид Бекъм се прибрал, но не можал да измисли нищо. И тогава се сетил да
отиде при Ван Нистелрой. Все пак той е играл в Европа и трябва да знае нещо за тези
тренировки.
Задал му въпроса и холандеца му отговорил:
- Това е лесен въпрос. Това съм самият аз.
Изпълнен с увереност Бекъм отишъл на тренировка на другия ден. Фергюсън го
повикал при себе си.
- Е, Дейвид? Сети ли се за отговора?
- Разбира се, тренер. Това е Ван Нистелрой.
- Ах, ти тъпо копеле. Не е вярно. Това е Денис Бергкамп.


Чухте ли, че Пощите в Англия трябвало да спрат от обращение марките, които били
поръчали със снимката на Манчестър Юнайтед. Причината била,че хората не знаели
коя страна на марката да наплюят.


Дейвид Бекъм закаснявал за тренировка. По коридорите на Олд Трафорд се сблъскал
с Алекс Фергюсън.
- Защо закасняваш?
- Извинявай, но Виктория ме накара да напазарувам вместо нея.
- Бързо се събличай и отивай на терена. Аз ще напазарувам.
И така Фергюсън поел към близкия супермаркет. Там ненадейно срещнал Фил
Томпсън.
- Алекс, каква изненада? Какво правиш тук?
- Ами ще купувам 5 килограма картофи вместо Дейвид Бекъм.
- Е, изглежда равностойна размяна- отговорил Томпсън.

[tarsq_pi4ki]

Из бюлетина на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки
Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм
указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в
този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да
се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по
същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко
разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха
само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак
изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново
пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.

Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.