критики + още нещо Vol.2...

[PoSSeSSeD]

>>>Коментари за Dungeon Siege<<<

В такъв случай жалко за актьорския състав, защото като гледам участват 3-ма от любимите ми актьори аз се колебаех да гледам тоя филм ама ще мина без него

[2fry]

Не ве, гледай го, прецени си сам дали става. За мен филма не беше разочарование, защото точно такъв го очаквах да бъде: просто един много тъп филм. А пък и е кофти да не си гледал филм с любимите си актьори. Бтв, наскоро стана ясно как хер Бол привлича такива големи имена към филмите си, дори след такива смъртоносни провали като "Alone in the Dark" и "House of the Dead". Изглежда има специална поправка в немското законодателсвто, което подкрепя филмвите продукции от техните хора чрез парични субсидии от правителството. Та така на Уве му е през шпека дали филма ше направи пари, няма студия които да му мрънкат, а той може да прави $70 млн. продукции и да си плаща на актьорите по 10 млн. примерно и да си подписва и на себе си един чек за няква подобна сума. И сички доволни. Добре че напоследък ония дето му ги давали тея пари се усетили че това е неофрет и решили да попроменят закона. Което е сечено за други хора, които поне са кадърни.

[PoSSeSSeD]

Много дълъг, а смо заради актьорите няма нужда да губя време. И аз нямах големи очаквания за тоя филм и доста отицателни коментари четох. Предпочитам да си пусна още някой и друг епизод от "That 70's Show"


>>>Край на Коментарите<<<

[2fry]

И отново вместо да си уча за изпита аз се занимавам с глупости. Днес реших да си припомня една класика от златните години на видеокасетите а именно..

Big Trouble in Little China (1986)

Тва просто е абсолютно невъзможно да не сте го гледали като малки, освен ако в момента не сте на 10 or something. Няма толкова свежо филмче. Преди няколко поста споменах че недолюбвам 80те с техните изгъзици. Еми, в това филмче просто прелива от 80s фийлинг, ама по некакъв много сатиричен начин. Джон Карпентър е забъркал неква брутална каша от китайски мистицизъм, чудовища, летящо кунг фу, бесен ешкън и един много свеж Кърт Ръсел, който просто няма право да бъде толкова забавен. Интересен е и факта, че за главен герой във филма нашия тип през цялото време не прави нищо (освен накрая дето уби боса). Обикновено като има битка и той или ше е припаднал някаде или не знам и аз какво. Освен това във тоя филм са включени толкова откачени постановки, че приключенията на скапания магьосник Ринсуинд ше ви се сторят като почивка на плажа (не на бълагарски плаж това). Моят персонален фаворит е подземната пещера на лошия, която си имаше гигантски череп за вход и ескалатор! който води към него. Краят!
Освен това във филма участва Рейдън. При това с още по голям абажур на главата. Всичко във филма крещи B-Movie. Ако го правеха сега сигурно щяха да го снимат в България. Фатката обаче е че филма си е истински big-budget филм, и затова си има и доста прилични ефекти и сичко както си му е реда. За съжаление обаче това е последният комерсиален филм на Карпентър за некое голямо студио, понеже е бил финансов провал (за $25 млн. бюджет направил нещо от сорта на $3 млн.). Та след него дърводелецът решава да прави независими филми, щото както той сам си казал "I'm too old for this bulshits". Пич ли е? Пич е!
Както и да е, филмът си е купон от до, без нито на момент да се забравя и да се прави на сериозен, на моменти даже може да ви се стори прекалено, но пък според мен това си е част от чара му. Аз лично се забавлявах и нямам нищо против да му фърля едно око пак след няколко месеца.
Оценка: 8/10

The Woods (2006)

Тука ше съм кратък, щот ма мързи да пиша, пък и трябва да я погледна тая линеарна алгебра тая вечер.
Режисьорчето е Лъки МакКий, когото познаваме от "Мей" и историята с бубите от "Masters of Horror" и тука се справя задоволително добре. Има усет за детайлите пича. Определено с удоволствие бих прегледал нещо друго което е правил. Филмчето си е стандартната ghost-story (при това доста прилична, не като при изгъзената "Готика"), два три инфарктни момента, малко CG щуротии, няма нищо невиждано, но пък си има чар и определено създава атмосфеара, особено ако го гледате нощем. Най-големият коз на филма, разбира се, е Брус Кембъл, който тука грабва една брадва (от някакъв гараж в гората!!!) и я заби в една лелка. Колко култово е това! Само заради него му дигнах една единица на филма. Заслужава да се спомене и бабката с тиковете на лицето, която направи прилична роля, както и факта че най-накрая разбрах колко много ме кефят червенокосите мацки. Абе ако няма какво да прави човек, става за убиване на времето. Определено препоръчвам, най-малкото щото Брус Кембъл играе във филма. Абе аз що не зема да си дръпна "Maniac Cop"?
Оценка: 7/10

[sawo]

The Mist



*The Mist няма нищо общо с бозата ремейк The Fog, която имахме нещастието да наблюдаваме преди няколко години*

Вчера забелязах, че вече е излезнало още едно филмово произведение по Стивън Кинг и реших да се запася отрано с чипс и да го гледам възможно най-скоро.
Тук е мястото да се отбележи, че една от най-успешните компютърни игри(ако не и най-успешната), правени някога - Half-Life е вдъхновена от оригиналния кратък разказ на Кинг.
Филма може да бъде оценен по различен начин в зависимост от това под какъв ъгъл се погледнат действията, затова ще кажа че за мен филма си беше психологически трилър преди всичко.
*възможни леки спойлери*
Като цяло действието се развива доста плавно и равномерно.Не мога да кажа че имаше някакъв кулминационен момент, освен можеби края, който няма да издавам какъв е, но ще кажа че въпреки че не е по оригиналния разказ, тегли една майна на всякакви холивудски бози За разлика от Storm of the Century, във The Mist са успели да развият доста добре персонажите за в пъти по-кратко време също толкова успешно.Най-яркия пример е лудата жена, която постоянно дрънка за края на дните, страшния съд и т.н.
Още отначало се създава негативен характер, защото въпреки, че изглежда свързана с религита тя е арогантна, надута и като цяло... луда
Принципно тя не е сериозен проблем, но във филма, а и по принцип има 3 групи хора.Първите разчитат на здравия разум, но разчитат на него дотолкова, че реагират неадекватно според ситуация в която явно не всичко е такова, каквото го мислят.Вторите имат здрав разум и логика, но все пак не казват на бялото черно, само защото такова трябва да е.Третите имат нужда да бъдат водени от някой, да следват групата и ще направят всичко за нея ако там се чувстват сигурни.
Негъра е от първата група и това естествено му струва скъпо, понеже си е направо сляп за това, което става около него.Главните ни герои са от втората група и съответно те оцеляват най-дълго.Всички останали съответно са от третата група и попадат в капана на лудата проповедничка. Нейния герой е толкова отрицателен, че чак са ръкопляскали в кината, когато и теглиха куршума Няма да крия че първата и реч просто я прескочих, понеже през целия филм общо взето тя казваше 2-3 изречения с различния с различни думи.Предполагам, че е постигнала желания ефект в кината, но мен просто ме отегчи и подразни
*край на възможните леки спойлери*
Сценария също не беше най-великия но си беше идеален за филма и като изключим някои сцени които като цяло си лъхаха на холивуд си вършеше добре работата.
Като цяло филма се върти около идеята, че никога не знаем как ще реагираме в привидно прости ситуации.
Наскоро бях гледал едно изследване, в което поставят няколко човека в една стая, с цел да направят няколко прости теста.Всъщност всички са актьори а само един е този, който ще тестват.Показват на всички две ленти - една къса и една дълга и питат коя е по-дългата.Актьорите дават грешен отговор и тук идва интересната част.Много малка част(първата група от филма) дават верен отговор, въпреки грешните отговори на другите около тях, доста хора(втората група от филма) са смутени, чудят се какво става но въпреки това дават верен отговор докато една много голяма част от участниците(третата грута от филма) дават дори грешен отговор на задача с пределно ясен отговор.Това е така, понеже хората като цяло са свикнали да са в група с водач и това се нарича групово мислене.

феноменът "групово мислене" - изразява се в свръхубеденост на групата в нейната правота при вземане на решение, "властта на мнозинството", демонстрира се чрез общогрупово явно гласуване (препоръчва се избягване на решаването на важни проблеми чрез гласуване). В такива случаи повечето от членовете на групата, имащи мнения, различни от общогруповото, се стремят да ги потиснат и да приемат позицията на мнозинството. Но понякога (всъщност твърде често):

"...безполезно е да броим гласовете, за да следваме онова мнение, което има най-много привърженици, защото, ако се касае за труден въпрос, по-вероятно е, че истината е могла да бъде открита само от малцина, а не от много хора".

Именно това е забелязал и заложил като много важна идея в разказа си Кинг!
Като изключим някои сцени които леко намирисваха на Холивуд, филма е доста добър, ако имате за какво да размислите след края му иначе едва ли ще ви впечатли особенно
Заради някои дразнещи моменти мислех да му дам 6.5, но просто края пооправи доста добре нещата и режисьорите много хитро са се сетили да го променят.
7/10

[DeathLord]

аз толкова се впечетлих от тоя филм през целия филм сменях най различни емоции .. един от добрите филми за миналата година е . а края е впечетляващ . половин час след това ми беше някво тъпо и размишлявах главно над филма момента с preacher-ката просто подчертава защо мразя религиите .. прекрасен филм тва е моето мнение

[SniperBeta]

Да понапиша и аз 2-3 реда, че не издържам вече. Ще поразсъждавам именно върху In The Name Of The King и The Mist като последните 2 филма, разгледани тук.

SniperBeta отваря биричка и чипсчи, протяга пръстчета щастливо и стоварвa 2 ръце на клавиетурата.



In DA NAME of DA KING: История за подземните тъмници и подводните пещери

КОИТО ТУК ЛИПСВАТ. Добре, принципно съм фен на играта Dungeon Siege, дори наскоро си припомних в мрежа DS2: Учупения Свят и останах доволен, както винаги когато дигна комбат-мейдж в комбина с бъхтар и изора картата.
Преди има-няма 2 седмици, един стрелец, един бъхтар и един магесник седнали да гледат филм за себе си. Филмът се казвал "Dungeon Siege". Принципно надъхани от факта, че някой добър човечец с дебела пачка в джоба е решил да ги възхвали и увековечи във филм, те се запасили с няколко колби и запънали весело кълки пред белия чаршаф, който опънали като екран. Магесника, като най-пекан седнал на дървен стол, направен от най-добрия дърводелец в селото, окрасен, окичен и натруфен по начин, достоен единствено и само за магесник. Бъхтара, като най-дебела греда, се тупнал на пода, а стрелеца, като най-ловък и чевръст се покатерил на близкото дърво като това му дало +5 видимост.
Пуснали филма и след нема и 20мин дружно в един глас те...просто умрели от смях. Бъхтарят останал много недоволен и учуден от факта, че го наричат "фермер" през целия филм. Бръкнал надълбоко в проскубаната си брада и извадил акта си за раждане, където ясно пишело "(въведи-името-тук-и-кликни-ок)". Магесника се задавил от смях с колбата си със синя никому-не-известна течност, а стрелеца се стоварил на земята, принуждавайки всички катерички, пчелички и мухички да се разлетят (да, дори и катеричките) в най-различни посоки, създавайки смут и паника в горския райски кът. Продължили да гледат филма със зяпнали усти, а в случая на бъхтаря с брада, ударила земята. Смеели се, ревали, надавали неистови писъци до такава степен, че дори едно стадо орки, които били излезнали в гората за маргаритки ги чули и се отправили в тяхна посока да проверят какво става. Все пак предстояло битка идния вторник и искали да се уверят, че враговете им не са се сдобили с някакво убер-мощно същество, което ще ги изпепели само с поглед. И така, докато партито на добрите се държеше за коремите и бурни сълзи капеха от очите им, елитът на оркските безмерни пълчища пристъпи тихо за да ги изненада в гръб. Но орките са глупави същества. Те не знаят тактика. Не знаят и какво е ко-оп игра. За това всички те погледнали към белия чършав и замръзнали на едно място.
- Саруман?!? - казал един орк и свел глава.
- Гандалф?!? - казал орка до него и се огледал притеснено.
Втория орк бил убит почти веднага от партито си, сметнат за предател.
И така, в центъра на тузарското хълмче, две партита щастливо гледали белия чършав и на никой не му минавала вече идеята да настане пожизнен масакър с неизвестен край и много черва. На няколко пъти орките изказвали недоумение от факта, че ги наричат кроги, но сметнали, че това е лингвистична грешка. А и както споменахме по-рано - те са глупави същества. За това в крайна сметка, кой седнал на шлема си, кой на шлема на някой друг - всички с нетърпение заочаквали края на това представление, хилейки се през няколко минути, ръкопляскайки окуражително на своя орк-събрат, който имал доблестта да се качи в катапулта и да се блъсне в близкото дърво, изтъквайки очевадни грешки като обстрел със запалени делви в гората, без да се причини пожар на околните дървета (те знаят какво говорят) или обстрел със стрели насочени нагоре (отново в гората), които винаги улучват целта си.
Няколко часа по-рано, от другата страна на Средната Земя, Саруман и Гандалф вече били започнали със своя обеден чай и мъдро обсъждали младежките години, които понякога граничели дори с детски.
- Спомняш ли си, стари приятелю - казал Гандалф на Саруман - когато баща ти отсече черешовото ни дърво, за да ти направи тротинетка?
- Спомням си, още-по-стари приятелю. Сякаш беше вчера... - навел глава Саруман
- Вчера беше, Саруман.
- О...да. Прави си. Как лети времето само, нали?
Пауза изпълнена с наслада от горещия чай от мащерка, който Гандалф бил набрал миналата седмица.
- Днес ми се счупи пръчката - отчаяно споделил Гандалф, гледайки дълбоката пукнатина в гегата си подобно на дълбока рана в неговото сърце.
- Не се безпокой за това, стари друже. Имам резервен бастун в килера. - окуражително Саруман потупал Гандалф по главата.
- Какво е килер? - учудил се на свой ред Гандалф.
- Онова помещение, в което създаваме изродските орди на мрака, които тоя вторник мисля да насъскам срещу теб - жизнерадостно и с усмивка на уста казал Саруман, минавайки с четка съвършенно белите си коси.
Пауза изпълнена с наслада от топлия чай.
- Липсва ми черешовото дръвче... - споделил Гандалф и очите му се наляли със сълзи.
- Не тъжи, друже. Искаш ли да погледнем в кристалната топка и да видим какво става из нашата Земята? - предложил Саруман и оставил чашата си на масата с треперещи ръце.
Двамата старци отишли до пиедестала, и Гандалф махнал покривката, която била поставена над топката.
- Саруман...защо топката е дървена? - попитал в недоумения дядо Гандалф
- О, това е само за заблуда. Ето я истинската - казал Саруман и двамата надникнали в топката, за да видят една невероятна сценка, която преследвала кошмарите им столетия напред.
На една поляна 5х5 били седнали две вражески партита, весело похрупващи ябълки, картофи и други природни дарове, през 5 мин надигащи червени и сини колби, смеейки се, потупвайки се, пускайки си вицове за тролове и джуджета помежду си, а приятелството просто преливало от тях.
- Орки...
- Хора... казали в един глас Гандалф и Саруман, заредени с най-първичната магестническа омраза, която може да се рее из Средната Земя.
Дочакали наред с двете партита края на филма, отгърнали дебелата книга да проверят за режисьора. Оказало се, че е Уве Бол, познат още по техните земи като "Дъвката в нашите Коси", затворили същата дебела книга, summon-нали с общи усилия гигантски дракон, който бил наполовина бял, наполовина черен и го пратили да унищожи "полянка 5х5" и след това да посети Уве Бол.
И всички заживели щастливо до края на дните си.
(който бил във вторник)


ОЦЕНКА: 1/10






The Mist

Този филм го гледах снощи. Принципно не ми хареса особенно, няма да коментирам по върпоса, за да не се надигнат недоволните селяни с вили и мотики и да дойдат да ми изгорят дървената къщурка, която съградих с ей тия две ръце. Само ще кажа, че Silent Hill 1 - фийлинга просто струеше от филма. Да, това ми хареса. А и играеше Сибил Бенет, все пак, а аз много и се радвам. Особенно искам да визирам момента, в който летящото същество счупи прозореца и влезе. В играта Silent Hill 1, за тези които си спомнят, поразително приличащо на това същество нахлу през прозореца в кафенето, докато Хари изследва радиото на масата. Също така видях и същия нож, който взимаме от масата в играта, съвсем в началото.
И единственото, което остава да кажа е че главния актьор направи доста лоша роля, надъханата назлобена до безобразие набожна лелка създаде един доста добре оформен отрицателен герой, който ми напомни на Кристабела от Silent Hill филма, която промиваше мозъците на "тълпата", а бабето дето опърли летящата гадина остана моя фаворит от филма. Нямаше такава бабичка-командос, чесна анти-християнска!


ОЦЕНКА: 6/10

[PoSSeSSeD]

И аз гедах The Mist Определено е доста интересен филм. Има всичко из него. Не ми се дава няква оценка, защото не знам, каква да сложа, но препоръчвам на всички да го гледат.
Edit: Абе тея чудовища и идеята от къде са се появили ми напомнят много на half Life. някой друг да остана с такива впечатления

[sawo]

Май май всички ги мързи да четат тея ревюта дето се пънем да пишем
btw DeathLord груповото мислене се влияе най-вече от човека който стои в основата му и не толкова от конкретната идея била тя религия, политическо или етническо убеждение или каквото и да е друго за което да се хванат хората.

Този филм го гледах снощи. Принципно не ми хареса особенно, няма да коментирам по върпоса, за да не се надигнат недоволните селяни с вили и мотики и да дойдат да ми изгорят дървената къщурка, която съградих с ей тия две ръце.

Изкушавам се да хвърля 2-3 камъка по жамците, ама айде

[2fry]

И аз да зема да се произнеса за
The Mist (2007)

Законите на физиката и на всеобщата гадост отидоха по дяволите когато миналата година два разказа по Стивън Кинг бяха екранизирани и се превърнаха в два от най-любимите ми хорър филми (да не пропуснем и очевидните референции към света на Silent Hill и в двата филма). Единият бидейки 1408, а другият настоящото заглавие. Като се има предвид практиката напоследък филм по книга на Краля да съква могъщо магарешки топки, това си беше като Коледа на рождения ми ден.
Филма започва с една сцена, която за малко да ме накра да счупя монитора си: нашият пич довършва нещо което много прилича на плакат за филм по The Dark Tower! Авееееей, Дарабънт, с някои неща не трябва да се бъзикаш!!! Тва като преди 5 години когато из форумите се се появяваше някой веселя дето пускаше тема "StarCraft 2 излиза тая есен". FFS има хора със слаби нерви!
За феновете на книжката (120 страници разказ ли се води) сигурно ше е любопитно какви са разликите със филма. Еми като се има предвид кой е режисьора не бях ни най-малко учуден от факта, че историята не само е следвана, но на практика е била дори подобрена. Примерно в книгата само беше загатнато за причината за мъглата, докато тук дават малко повече инфо по въпроса. За щастие Дарабънт не е решил да тръгне да обяснява подробно как точно това е станало, или пък да накара главните герои да ходят да "спират" мъглата. Основната промяна обаче е, че Дарабънт е измъдрил финал за филма, който по перфектен начин добавя горчива нотка към и без това тягостното усещане на целия филм. Много се радвам, че най-накрая някой реши да тресне с една лопата Холивуд през зъбите. Давай Франк, давай Дарабънт. Бтв Кинг е казал, че финала бил толкова добър, че ако някой го бил издал трябвало да бъде "hung by the neck until death". Единственото, което не ми хареса във финала беше баш края, където
ФНИМАНИЕ, СПОЙЛЪРИ
се появиха файърбатите военните дойдоха да спасят положението. В книгата хич не се и разбира даже дали м'глата ш са дигне или ше стои така завинаги, което според мен е много по-сдухващо. Със сегашния финал по-скоро като видях танковете и си помислих "хаха, прецака се, пич" и вместо да ми е гадно за героя на Том Джейн ми се стори като голям левак. Но пък лелката в камиона, дето в началото хукна да търси децата си беше много добро попадение.
ДОТУКА СЪС СПОЙЛЪРИТЕ
Дарабънт е изритал от сценария и единствената секс-сцена във книгата, която за мен нямаше псулютну никъв смисъл. Смятай как бащата ш зареже сина си да се изпраска с няква уфца, докато жена му може би умира в момента. Аз лично не виждам никакъв смисъл в тази сцена, още повече че тва не прави главния герой обикновен човек, а по скоро няква отрепка. Както и да е, мъдро решение да се отреже от сценария и аз съм много доволен.
Две думи за актьорския състав. Том Джейн е голям кърък, обикновено играе главни роли в доста тъпи филми и второстепенни в доста добри. Тука е почти в десятката, на няколко моменти преиграването му ми дойде в повече (за съжаление на финала имаме една от тези сцени), но в никакъв случай не ме подразни особено много. Марша Гей Хардън, която играе религиозната фанатичка беше направо за Оскар. Отдавна не ми се беше случвало да мразя някой герой от филм толкова много, но тая направо щяхд а са изфърля на монитора като я отстреляха. И понеже гледах филма на CAM-версия първия път (щот нямах нерви да го чакам 3 месеца) можех да се наслаждавам на реакцията на публиката. Като я хедшот-наха и някой се обади "застреляй я пак" и оня като и тегли втория куршум и тогава заръкопляскаха, както е споменал sawo. Иначе във филма играе и Crashdown от Battlestar Galactica, за който наистина ми стана много кофти. Баси тоя във всеки филм го убиват. Абе Дарабънт знае как да изтиска максимално от актьорите си. Даже детето играеше добре (за справка, обикновено деца във хоръри дразнят на мах(освен във Feast, където очевидно децата в хоръри са дразнели и сценаристите, муаахах )).
За да заснеме филма, Дарабънт се е изхитрил и е извикал операторския екип от The SHIELD, някво шоу за куки в Мексико май или някъде там, на което се води създател. Резултатът е динамична операторска работа, с бързи cut-ове, разфокусиране и зуумване. Спомага доста за динамиката на самия филм и прави инфарктните моменти нетърпими на моменти.
За музиката мога да кажа само че такава няма. Е, излъгах, накрая на филма са използвали "Host of the Seraphim" на Dead Can Dance. Личното ми мнение е, че това е много добра идея, целия филм е изпълнен от такава тежка и плътна атмосфера, че от музика просто няма смисъл. Дарабънт го обяснява с това, че героите и сценария са дотакава степен водещи в този филм, че просто няма нужда от музика която да ти казва как да се чувстваш в даден момент. Но в момента като загърмя "Host of the Seraphim" и докрая аз стоях свит на стола и гледах като хипнотизиран. По-перфектно не можеха да я използват.
Единственото нещо което ме подразни във филма бяха онези гигантски пипала в гаража (бтв, като Том Джейн се разхождаше из него и си светеше с GSMа, тва колко пъти сте го виждали във филм), които наистина изглеждаха престъпно изкуствени, особено на фона на всички останали гадини и буби, сякаш излезнали от болното съзнание на Лъвкрафт. Специални адмирации за гагантския Ултралиск ор уатева, който за разлика от другите противни гадини беше някак си грациозен подобно на син кит примерно. Кита във вода тва, не на сушата.
И за финал кво да кажа. Дарабънт е направо магьосник зад камерата, и с тоя филм доказа че не е нужно действието да се развива зад решетките на затворническа килия, за да направи добра адаптация по Кинг. Смятайте, щом на CAM-версията и бях дал 10/10 колко добър трябва да е бил филма. Много, много доволен, препоръчвам с две-три ръце.
Оценка:9.5/10

EDIT: Сега пак го гледах и съм фрапиран. Филмът отново ми хареса, дори може би повече от преди. Финала определено е сила и според мен това че "хепиенда" е клиширан по никакъв начин не принизява качествата му. Даже и послание успява да лансира. Бтв, тва е и посланието на самата книга, дори последната и дума е такава: надежда! Те това е смисълът на филма, да не се губи надежда без значение какво. И трагедията на главния герой е едно мрачно потвърждение. Също така искам да спомена че като се накачулиха в ландкрузъра и светнаха лампите та чак докрая бях като залепен за стола отново. Страшно силен момент. Иначе много яко как накрая на надписите като свърши песента и почнаха някакви звуци от околната среда, направо тръпки ме побиха по едно време

[^Sloopy^^]

Step Up 2


Ам...нищо ново под слънцето в този жанр филми Не че съм очаквал друго де ама ей така за спорта го гледах . Като цяло имаше няколко момента който ми хареса , саундтрака и той що годе беше добър може да се каже че той прави филма май , поне за мен лично де

ааам да да имаше някой друг танц там ала бала

Оценка 4.5 , 5 / 10

[2fry]

The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford (2007)

Много красив филм. Няма нищо общо с уестърните, които като че ли всички действието се развива в Ню Мексико или там някъде из прашната пустиня и всички са някакви брадясали и се гледат половин час злобно преди нашият да убие лошите. Филмът се движи плавно и грациозно, макар и малко бавно. Както бяха споменали в един друг форум много напомня на филм на Терънс Малик. Определено наведнъж не можах да го изгледам, за две гледания е перфектен. Най-добре някой следобед с много свободно време, ако навън вали ще ви подейства дори още по-ударно. Като много приятно написан роман. Дори си има разказвач.
Брад Пит си е психар както винаги, тука е просто някаква машина, студен, непрекъснато изчисляващ и разгадаващ плановете на всички преди самите тях. И в същото време смазан от живота човек, който продължава да прави това което може най-добре, просто защото това се очаква от него. Сташен. Мисля, че е време да зареже всичките високобюджетни простотии и да се захване пак с филми като 12 Monkeys. Кейси Афлек нещо не мога да го трая, адски ми е противен, но тук се вписва идеално в ролята на мижетурка. Добър избор. Бтв, приликата между него и Робърт Форд е покъртителна:

Музиката просто те смачква с тежестта си, а картинките са от типа стой та гледай, само си дръж ченето да не падне.
Определено бих го препоръчал, но само ако имате свободно време за филм, който е хич не бърза да разказва историята си, а те оставя да попиеш детайлите в него.
Оценка: 8.5/10

[2fry]

Най-накрая имам време малко дапопиша и тоя път реших да пофаля едно инди-фликче, за което искам специално да поздравя Владко Дъмбела, който ми го даде, щот иначе никога нямаше да се сетя точно този филм да гледам, и който никога няма да прочете тези редове.

Watching the Detectives (2007)


Така! Първо искам да предупредя, че филмът няма нищо общо с плаката. Или поне може да се каже, че е имат нещо общо на много косвено ниво. Което, след като изгледаш филма, ти се струва доста куул. Второ в този филм главният герой съм аз! В смисъл не играя във филма, просто образът му е същия като мене, некъв абсолютен филмов нърд, дето гледа с кеф разни работи които другите не биха ги пипнали и с по-дългичък метален прът, и на сичкото отгоре абсолютно неспособен на по-долгосрочно обвързване. Килиън Мърфи е пич та дрънка, още от 28 Days Later ми беше направил впечатление да е стабилен и оттогава се нагоре се движи. Хубаво е че от време на време се включва и в някои независим проект. Луситу Лию е, както се изразиха в едно ревю, "cute as a button" и общо взето преповтаря ролята си от Lucky Number Slevin, където беше страшна симпатяга и чесно казано нямам нищо против да я гледам в повечко свестни филми, а не в некви боклуци от сорта на Ква-беще-там-ловкинята-на-вампири-и-други-разни-лошковци-но-пък-и-дават-циците-за-около-0.5-секунди.
Иначе филма не е нещо феноменално, просто една много приятна историйка с лек романтичен привкус и много приятно написан диалог. На моменти се смях с глас, а имаше и някои много тънки гийкски подмятания. Като цяло забавление за час и половина без особено големи претенции.
Оценка:7.5

Продължавам инди-похода и днеска позагледах
Numb (2007)


Матю Пери опатква 12 джойнта за 12 минути и си лепва Depersonalization Disorder. Не знам доколко автентично е пресъздадено това психическо заболяване, но чесно казано филма ми се стори достатъчно скучен да ме демотивира да се поразтърся из нета (както бях направил с Memento и Аnterograde Аmnesia там). Не ме разбирайте погрешно, by no means филма не е лош, просто малко прекалено муден за моя вкус. Матю Пери като че ли най-после се измъкна от образа на Чандлър от Friends (тук и в Studio 60) и показва стабилна актьорска игра, Кевин Полак никога не ме е кефил, но пък и не ме е дразнил. Та така и тука. Филма на моменти малко напомня на Matchstick Men и затва през цялото време очаквах да стане няква врътка, може би затова не бях толкова впечатлен накрая, но като цяло става за времегубка, още повече, че не е много дълъг.
Оценка: 6/10 за усилието

[2fry]

Снощи беше добра вечер за филми. Живо доказателство, че киното въобще и никак не се е изчерпало и има какво още да ни покаже. На първо място беше

Frontière(s) (2007)


Уат ъ дистърбинг мууви!
Филма привлече вниманието ми като разбрах, че са решили да не го вклчват в официалната селекция на After Dark Horrorfest-а поради, забележете, прекалено брутални кадри на насилие. Недоумяващо повдигнах вежди и се почудих какви ли филми са пуснали на тоя ми ти фест. След като гледах два от тях и прочетох някое и друго ревю на останалите разбрах че критерий да се класираш явно е филма ти да е безумно тъп! Хуу, рекох си аз, хайпнах се неприятно и зачаках хубу рипче. Като излезе бях почти сигурен, че няма да може да изпълни очакванията ми, особено след като ми разправяха, че бил дори по-добър от абсолютния връх във френското хорър-кино Haute Tension. Да се ненадяваш филма зе че филмът зе че си оправда чакането. По-добър от Haute Tension не е, но е съвсем близо.
Действието се развива във Франция, която е на ръба на социална криза. Бунтове по улиците, куките стрелят по цивилни, общо взето като през 60-те години, само че евентуално тоя път има някакъв смисъл. Наште пишман-хорър-сървайвъри са се новосдобили със 100К Евро и решават да духнат къмто Амстердам. Разделят се на две групи, щото единият го застрелват и сестра му Ясмина (главната протагонистка бтв) и бившия и рипват да го оставят в болницата. Другите двама се изнасят къмто провицията с уговорката да се срещнат в некво хотелче по пътя. Намират хотелче, че и две пички в него, които респективно биват праснати както си подобава. След което биваме постепенно запознати със семейството на двете пички и се оказва че сички са си една спретната дружинка Нео-Нацисти, начело с бащата, който постоянно пуска разни забавни немски лафчета като "Аrbeit Macht Frei" (тва го пише на входа на Аушвиц ако не се лъжа). Тогава и започва забавната част на филма а.к.а. горфеста.
Ся искам две три думи за началото. Супер зле ми се стори. Очакванията ми се приземиха в подземния етаж като видях на колко куул и модерен се опитва да ни се прави филма. Имаме си даже некво бед-ес метро типче с изрусена косичка, дето просто си го просеше да го провесят на някоя кука (явно има бог, който да е чул молитвите ми, защото точно така и стана). Камерата си скачаше като за клип по VH1 или уатева дъ фак. Абе макар и стилно направен, филма не предлагаше нищо ново. Hell, дори като почнаха бруталиите си мислех през цялото време за други филми в които е правено абсолютно същото, само че по-успешно. Примерно запознават ни със семейството и аз си припомням сцената с вечерята в оригиналния The Texas Chain Saw Massacre (не римейка от 2003, а най-първия от 70те (един от малкото хоръри от онова време, който наистина ме фрапират даже и сега (take that, Dawn of the Dead))), филм, който на който ако питаш мене е направо обидно да подражаваш дори. После като се намърдаха в некав тунел двама от наште и ме осени флашбек от Тhe Descent. Това продължаваше горе долу до края на първия диск.
Втората половина на филма беше серсем друга бира. Мисля че ако го гледам пак сега целия ще ми хареса доста повече от предния път. Реки от кръв се леят из екрана, хора биват убивани по абсолютно култови начини, и това което беше най-важно за мен... еми пука ми за наште баси! Сценаристите са се усетили как да ни направят съпричастни, просто са дивелъпнали малко героите колкото да те мотивират да искаш да оцелеят накрая. Така се прави качествен хорър!
Има две сцени във филма, които просто абсолютно задължително трябва да бъдат споменати. Странно и в двете няма много кръф. Първата е рязането на косата. Мацката се събужда в една привидно детска стая, всичко розово и пуфкаво, няма и следа от лудостта която е навънка. Освен това ръцете и са оковани във вериги. Идва едно деформирано момиченце и и казва, че татко не обичал черната коса (Уайт Пауа енд шитс) и трябвало да и я отрежат. После грабва ножицата и почва да стриже, докато нашта изпада в нещо като транс и се тресе се едно страда от Паркинсон. А да, и музиката в пристъп на гениализъм става умопомръчително добра.
Другата сцена, която ще запомня беше вечерята. Всеки заклет хорър фен си спомня много добре лудницата накрая на The Texas Chain Saw Massacre и знае че такива мигове на концентрирана истерия не са запечатвани втори път на кино лента. Е тука почти беше същото. Накрая на тая сцена нервите ми бяха толкова опънати и така бях във филма, че ако някой влезнеше в стаята ми щях да съм залепен на тавана. Баси!
Overall филма е брилянтен, като критика ми идва единствено наум, че режисьора, тоя миндил, след тоя филм явно се е продал за парите и е снимал Hitman. Пеерасче, вместо като колегата си Аja да си продължава да прави това, в което е добър - хорърите, той ше ми се праи на баровец и ше снима филми в България. Но като се замисля тва не е проблем на тоя филм. Тва си е мой проблем.
Крайна Оценка: 8.5/10

Но това не е сички, дето викат от WS телешоп!!!

Appleseed: Ex Machina (2007)


Са аз по принцип гледам по едно аниме на година някъде, пък и чак сега разбрах че туй чудо излезнало. Първата част не ми хареса особено. Всъщност поправка, не си спомням дали ми хареса. Май го бях гледал без субтитри и на японски, който иначе е един много приятен и мелодичен език, но за съжаление освен 5-6 лафа, дето научих от Shogun, нещо не го владея. Та така де, мисълта ми е, че нищо не си спомням от филма. Освен че беше компютърна анимация направена да е като аниме. Не, нямам предвид като Advent Children, от който също нищо не разбрах, тука анимацията си беше малко или много уникална. Единствената ми мотивация да гледам втората част беше едно кратко трейлърче което ми зе акъла с графиката си, както и обещанието за бесен екшън, както и факта че ма мързеше да уча и се чудих кво да правя. Освен това разбрах че имало рипче на английски. Аз по принцип съм фен на гледането на филми на оригинален език, даже ако става дума за езика на маймуните - тайландския, само че нещо ми е писнало от тея жълтурковци, дето не мога да им разбера от интонацията и от пискливите гласчета кой кво има предвид. Абе, тъпо е някак си главния герой дето е 200 кила метал и е некав 2.5 метра да ми говори се едно 14 годишния ми братовчед страда от лоша кашлица.
Както и да е, да се върнем на Appleseed 2. Еми анимацията е безкомпромисна. Определено е левъл ъп от предната част, и в никакъв случай не се напъва да се прави на Final Fantasy 7. Наистина има някои феноменални кадри във филма, и всеки фен на красивите гледки (както и на Матрицата) трябва да ги види. Като споменхме Матрицата тука явно много ги е накефила тея пичове и специално третата част. Накрая на филма имаше кадри които бяха идентични с тези от нападението на Зион, ако си спомняте за какво говоря. Имам предвид ония сцени в които медузите си се сипеха във въздуха като ято и се движеха така на няколко потока. Абе красиво беше там, красиво е и тука.
Историята си беше доста прилична. Факта че си я следях през цялото време може да се дължи на английския дублаж, но като за ешкън си беше доволно комплексна. Всъщност като се замисля от Ghost in the Shell насам не съм се кефил на историята на аниме толкова много. Няма да ви я казвам, щото ме мързи и освен това умирам от глад и мисля да посетя мензата.
Както и да е, филмчето си е мъст сий, най-малко заради бруталните ефекти. Ако и вие като мен сте пропуснали че е излезнал да знаете че по торенти-моренти е излезнало доста спретнато рипче, има на английски, има на японски за секи вкус. Наздраве.
Оценка: 8/10

[2fry]

Terry Pratchett's The Colour of Magic (2008)


Най-накрая! Още откакто излезна Дядо Прас чакаме да обявят, че екранизират друга книга по Пратчет. И след като за жалост няма да видим Добри Поличби на Гилиам ше се задоволим с екранизция по първата книга за света на диска (всъщност и по втората). Отново същия екип, отново тричасов филм, тоя път с дооооста по-голям бюджет (тва беше единствения недостатък на предната част, по-скоро приличаше на театрална постановка), една огромна несправедливост беше поправена - Смърт най-накрая бива озвучен както си трябва от Сър Кристофър Лий (баси, искам и аз на 88 да мога да правя такива неща). С една дума - стахотно! Определено стъпка нагоре спрямо Дядо Прас, който както и да го поледнем не беше най-силната книга за Диска.
Всеки фен на Пратчет трябва да познава историята така че няма да се спирам на нея, който не я знае да гледа филма или да прочете книгата. Екранизацията отново е почти буквална, изтървано е около 3-4 страници най-много, така че тука съм повече от доволен.
Бих искал да обърна внимание на кастинга. Като огромен фен на Пратчет съм се чудил преди ако го екранизират кой би бил най-подходящ за коя роля. Предния път най-големи забележки имах за Ноби, просто не беше той това, ама то пък много трудно да намериш актьор с неговите физически характеристики. Та какво става тука. Двуцветко го играе Шон Остин, познат ни като Сам от Властелина. Чесно казано никога не съм изпитвал особени симпатии към този герой и общо зето хич не ми пукаше кой го играе, но хобитът се справя повече от приятно. Фланелката му не е толкова смахната колкото беше описана, но четох че това било, щото като снимали на зелен или син фон и световете се обърквали на лентата, така че тука съм ок.
За Ринсуинд обаче не съм съгласен. Цял филм тоя дядка ме дразнеше. Е, накрая се примирих и просто се забавлявах, но това определено не беше той. Ринсуинд не трябва да е толкова стар, колкото изтормозен (е, имаме предвид че това е първата книга за приключенията му, така че не е бил толкова изтормозен по това време, но нищо). Също така го описват че имал доста малко брадичка, нещо, стърчащо на фъндаци и бегло напомнящо брада, тука си беше като метла. Като се замисля кой би се справил перфектно с тая роля и се ми идва на акъл Стив Бушеми.
Кристофър Лий вече го споменах че просто беше задължителен като Смърт, и явно продуцентите са се вслушали във гласа на феновете. Евалата.
Най-голямата изненада обаче беше Патриция. Заклевам се чудих се кой би го играл най-добре и си мислех за Джереми Айрънс. След като видях Патриция във филма и си рекох "браво бе, намерили са брата близнах на Джереми Айрънс". После погледнах в кредитите кой го играе и чак тогава осъзнах че това наистина беше той! Деа, мислим еднакво с тея хора. Супер доволен от този кастинг, тва е човека просто! Доживотен респект имат от мен тея пичове. Освен това лошият е доста поошопарилият се Тим Къри, да ни е жив и здрав и да ни радва като злодея оше дълги години.
Иначе колкото и голяма продукция да е филмчето все пак си личеше че е ТВ-филм. Мисля че е крайно време Холивуд да спре да си седи на ушите и да се усети че е време да налеят малко пари в нешо подобно. И под подобно имам предвид същич каст и екип най-вече и същата дължина на филма. Естествено това няма да стане никога, ако някога направят високобюджетен филм по Пратчет сигурно ше е 90 минути и ше има 5 книги в сценария си. Миндили! Са като се замисля по-добре да не барат Пратчет.
Тва е, филмът е абсолютно задължителен, няма слабо място почти. Препоръчвам със три ръце, ако мога да намеря трета де.
Оценка:8.5/10



Тери Гилиъм се канеше да режисира Good Omens, но за съжаление проектът беше замразен на ниво препродукция. Все пак в едно интервю с него след като направи Tideland спомена, че проектът все още не е съвсем мъртъв и че има надежда. Ако има човек, който да може да го направи тоя филм, това определено е той.
Сега искам да обърна внимание на

The Girl Next Door (2007)


Леле колко тъп филм. Надуха ми главата колко реалистичен и болен бил филмът и как тва било се едно някой олд скуул роман на Стивън Кинг. Фак дис шит!
Ако има нещо което мразя то това е d'oh моменти в хорър-филмите. Това са от онзи тип моменти, в които обикновено подскачаш на стола и псуваш усилено феноменалната слабоумност на някой от героите. Е, дами и господа, представям ви сигурно първия филм, в който на практика всички герои са бавноразвиващи се (специално проучване показва че 90% от страдащите от ритардейшън се подвизават в Щатите). Всички се държат абсолютно нелогично и се едно са сами на тая планета. Тва ако беше реално филмът трябваше да свърши за 10 минути. Дори още по-тежко става положението след като разбереш, че филмът е базиран на реална история. Ако има нещо, което да мразя повече от супер малоумнен и нелогичен сюжет, то това без съмнение е супер малоумен и нелогичен сюжет, базиран на реална история, която е наистина толкова малоумна и нелогична. Пресен пример новият филм на Шон Пен (като режисьор това) Into The Wild, когото също мисля да оплюя подобаващо, в който сичко е по истинска история, в която един глупак отива да живее в пустощта в Аляска и умира от глад. Колко тъп трябва да си да не се сетиш да тръгнеш на някъде като няма храна. И не е като да е нямал време да го направи, пича бил станал 30 кила като го намерили, то тва не се смъква толкова тегло за 1 ден.
Но достатъчно за другия филм, да се върнем на The Girl Next Door. То тва е всъщност. Всеки с малко акъл щеше да се сети за некви закони за предпазване на децата примерно от child abuse как е на български деа. Не е като тая ламериканска конституция да са я измислили преди 10 години. Ама не, наште са като коне с капаци. Че и видиш ли сичките деца в квартала. А патката дето я измъчваха си го заслужаваше, щом е такава мижетурка и още примерно като лошата майка (1:1 със сестра Рачет от Полет над Кукувиче Гнездо) не и даваше да яде да не духна от къщата барабар с малката си сестричка. Се щеше да е по-добре от бавно гладуване и психотормоз 24/7.
Още един огромен проблем се сетих, нищо не казаха какво е станало. Ни оживяла ли е накрая тая дето я измъчваха, ония опандизиха ли ги, колко опандизиха, НИЩО. In before не е важно за посланието на филма, важно е. То по тая логика не е важно и как се казват героите, що са ги кръстили тогава. Знам че е дребнаво заяждане, ама тоя филм си го проси. Я най-добре да го тръкна, че да не го причинявам на други хора.
И така! Кур за тоя филм, не ми пука хич дали хорър моментите били болни или що ли. Щом дори бегло не успяха да ме накарат да симпатизирам на тея на които трябваше да симпатизирам, начи поне в моите очи филма не става.
Оценка: 4/10

Я да подпукам и
Into The Wild (2007)


както съм тръгнал. Начи първо филмът е страшно красив. Заснет е толкова красиво, че на моменти направо онемявах. Освен това носи някакъв приключенски дух на пътуване и опознаване на света, който много обичам. И ми беше интересен в по-голямата си част. Докато не стана време да свършва (бтв дълъг е 2.5 часа и се точи като родопска песен). Горе долу половин час преди края нашия остана без храна както си беше в Аляската в един изоставен автобус и, понеже представете си реката придошла, не може да мръдне наникъде. Се едно са му отрязали краката. Да беше тръгнал нагоре се щеше да стигне я до някое разклонение където реката не е толкова голяма, я до мястото откъдето извира, че да си пресече като бял човек. Така и така няма храна, може да намери нещо нагоре. Или да слезне надолу където има повече дивеч и да изчака някъде да спадне нивото на реката. Не! Глупакът ше стои там докъто стане 30 кила две не вижда и е болен от скорбут и какво ли не и не се натрови с некви отровни билки. То пък баси там две билки на кръст да има и той да улучи баш грешните. Още по-тежко е че филма е по реална история. Това е един от онези случаи в които истината е по невероятна от фикцията. И още по-нелепа. Бтв много рейнджъри са казали за истинския Крис Някой-си, че трябва да е бил баси кретена да отиде в тая пустош уж да оцелява пък без карта или познания за оцеляване. Ше речеш ок, може да е искал да живее като първобитен човек. Хубу ама тогава що беше помъкнал пъшкалото и газовата лампа. Просто е бил глупав човек с нелоша идея. Вследствие на това я е реализирал глупаво и сега адски много хора се отправят по неговите стъпки и рейнджърите се нервят че само трябва да спасяват разни леваци, дето хал хабер си нямат как да оцеляват.
Дето беше писал някой "Отиваш в пустошта на Аляска да се тестваш, не да откриваш себе си". Ами не, дразнещо е, че е имал хиляди начини да оцелее, а той е избрал най-тъпия и абсолютно нелогичен. Тука и изгубих връзка с главния герой и ми стана адски смешен.
Малко по-горе споменах че е дълъг филма. Еми дълъг е, маа му, втория диск го превъртах като луд, шот вече ма фана саклета и не се траеше.
Както и да е, аре че се ядосах. Ако някой все пак планира да го гледа го съветвам да спре филма преди последния половин час, така ше запази само добрите спомени от филма.
Оценка: 5/10