Какво получаваш всъщност когато даваш?

[lutar]

Използваите интуицита си по често. Онова чуство което ви кара да вземате решения спонтанно без дори да сте осъзнали защо го правите.
В деиствителност ако го обмислите за съзнанието ви може и да се окаже грешка, но ако се нау4ите да рабирате какво печелите и да виждате взаимовръските между поредицата от лоши и добри неща ще преоткриете себеси както всеки емоционален детаил който притежавате. А когато се научите да ги използвате тогава нещата в живота ви започват да се нареждат от самосебеси

[magic_guard]

Какво получаваме когато даваме? В повечето случаи - неблагодарност, а за направеното добро - зло. И това не е случайно, просто злото следва доброто. И за да направиш наистина добро, трябва да преодолееш това зло и едва тогава ти се зачита деянието. Всяко добро дело се подлага на изпитание, наистина ли е добро.
Светите мъже казват, че когато дясната ръка дава, лявата не трябва да знае какво дава дясната. Т.е. да не се тръби, ако се прави благодеяние. Дори този на когото помагаш да не знае кой му е направил добро. Важно е да се научиш да даваш, но по-важно е с какви мотиви го правиш. Безкористно, от сърце, с любов. Само тогава получаваш, по неведоми пътища, точно каквото ти трябва и когато е най-полезно за теб. Защо малко хора са щедри и повечето са користни, дават за да получат нещо в замяна? Защото повечето нямат любов в душите си. Нямат връзка с Бог.И те искат да обичат и да бъдат обичани, но човешката любов бързо свършва, и дори в "любовта" правят сметки какво са дали и какво получават насреща и не разбират че тя вече си е отишла, че се превръщат в енергийни вампири. Заменят любовта с низши емоции, физическо удоволствие от секса, без етерно-магнетичен и духовен енергиен обмен и са нещастни и не разбират защо. Какво е любовта? Любовта е енергия, която държи в единство цялата вселена. Бог е любов, във всеки от нас има искра от него, но тя трябва да се открие и разгори. За съжаление любовта се ражда в живот на големи страдания, в повечето случаи, но евъзможно да се разгори и чрез възторга на изкуството. "Любовта никога не отпада. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не държи сметка за зло...всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява. Любовта никога не отпада."

[lutar]

magic_guard. Не че не съм съгласен с това, но мисля че на много хора това ще им е в повече. ДА това определено първо ще ги накара да страдат, но мога да кажа че колкото по късно се случи това толкова по-малко ще им се отрази на живота. Не всеки трябва да минава през това защото нарая остава сам сред всички, та дори цялата любов на вселената да минава през него и той да е способен да я отдава. Това е като рицарски поход на който края му не се вижда и който изисква много сила и вяра.

[The Feeling]

....... Какво е любовта? Любовта е.....

Ето на тази думичка на това чувство няма точно определение но май ще трябва да отворим нова тема да видим можем ли да спретнем едно такова

[Kyuku]

....... Какво е любовта? Любовта е.....

Ето на тази думичка на това чувство няма точно определение но май ще трябва да отворим нова тема да видим можем ли да спретнем едно такова

Все се чудя трябва ли да я има тая дума.

[magic_guard]

magic_guard. Не че не съм съгласен с това, но мисля че на много хора това ще им е в повече. ДА това определено първо ще ги накара да страдат, но мога да кажа че колкото по късно се случи това толкова по-малко ще им се отрази на живота. Не всеки трябва да минава през това защото нарая остава сам сред всички, та дори цялата любов на вселената да минава през него и той да е способен да я отдава. Това е като рицарски поход на който края му не се вижда и който изисква много сила и вяра.

Лутар, нашият дар е свободната ни воля. Ние сме бедни откъм добро и любов, защото само Един е подателят на доброто. Писано е "Какво имаш, което да не си получил..." и "без Мене не можете да вършите нищо." Когато човек се отрече от себе си и жертва нисшата си природа, не остава сам, а се превръща в магнетичен център за другите, в духовен учител, лечител... Любовта не е влюбването-заслепение, когато сами създаваме илюзии, живеем в заблуда, блокирани, объркани. Любовта не е страстта, която ни превръща в роби , унизява ни и ни кара да се измъчваме, да искаме да притежаваме другия, да го обсебваме, да мъчим и него. Любовта е свобода на душата и оставя и другия свободен. Любовта е много трудна за отглеждане...Тя е състояние до което се докосваме поне след две Посвещения - след постигането на контрол над физическото тяло и над емоционалното тяло. Тя е състояние, в което умът трябва да работи на много бързи обороти. Тя е виждаща надалече мъдрост. Любовта е бдяща, насърчаваща, закриляща и стимулираща сила. Кара ни да се развиваме, усъвършенстваме и даваме най-доброто от себе си. Две тела, две души и два духа се сливат в единство в нещо трето /т.нар. херметично дете/, за да няма притежание и обсебване. Любовта е владеене на силата, която води до единство. Любов е, когато двама си кажат в един глас:"Обичам те, вярвам ти, сигурен съм в теб, спокоен съм."

[TheNet]

Зависи от естеството на същността, която даваш. Ако даваш болка, ще получиш болка. Даването не винаги е показател за позитивно поприще.

[Darth.William]

Истинското даване е безкористно. То е любов, а не сделка. Даваш, когато влагаш душа, без очаквания за ответна облага. Всяка размяна, движена от търсене на изгода, е просто празна търговия с празни вещи.

[Magas]

Всяка идеология, която спира прогреса на обществото, трябва да бъде унищожена. Това важи за всички догми и авторитарни режими. И преди да кажете нещо, да, аз смятам, че за да създадем етичен ИИ, който да не унищожи човечеството, трябва да го програмираме така, че той да знае това.
Защо доброто и злото са условни
Въведение
Моралните категории добро и зло често се представят като универсални истини, но при по-задълбочен поглед се вижда, че те зависят от множество фактори. Субективността на човешкото възприятие и влиянието на социалните и исторически условия правят границата между добро и зло подвижна.
Културен и исторически контекст
Всяко общество изгражда своя система от ценности в зависимост от политическия, религиозния и икономическия си контекст.
В едни култури строго се наказва краденето, в други то може да се оправдае в името на оцеляването.
Древните цивилизации са почитали насилието като необходима част от ритуали или война, докато модерните демокрации го осъждат.
Тези примери показват как представата за добро и зло се мени с времето и обкръжението.
Психологически и биологични основи
Човешкият мозък е устроен така, че да реагира на социално приемливо поведение по награждаващ начин и да избягва наказуемото.
Невронаучни изследвания откриват, че при добри постъпки се активират региони свързани с удоволствие и удовлетворение.
От друга страна при агресия или нарушение на социални норми се задействат зони, отговорни за страх и вина.
Тези механизми формират основата на индивидуалното ни усещане за добро и зло, но те също са повлияни от обучения и социална среда.
Философски подходи
Морален релативизъм Същността на правилното и неправилното зависи от конкретната култура, общество или индивид.
Морален абсолютизъм Съществуват непроменими универсални принципи, които определят добро и зло независимо от обстановката.
Конструктивизъм Моралните норми се изграждат колективно чрез дискурс и взаимодействие, а не се откриват като вечни истини.
Утилитаризъм Правилна е постъпката, която носи най-голямо благо за най-голям брой хора, а грешната – обратното.
Тези школи показват, че само чрез ясен философски избор можем да дефинираме какво поставяме под „доброто“ и „злото“.
Практически изводи
Условността на добро и зло ни носи както свободата да преосмисляме ценностите си, така и отговорността за последиците от решенията. Когато разбираме културните задължения и биологичните импулси, ставаме по-наясно със собствения си морален компас и можем осъзнато да преценяваме постъпките си.
П.С.Това се отнася и да хората между другото.