Бая време стана да не съм писал нещо, та реших да се завърна триумфално с 3 в 1, демек три филма в един пост. Инспириран от ревютата на пича от ZeroPuctuation реших да бъда малко по-критичен, но за съжаление тоя път ексцесивно слюнкоотделяне ще има само първото филмче на дневен ред:
Demons (1985)

Дарио Ардженто писал сценария, режисьорчето е Ламберто Бава, сичко изглежда като да обещава приятна доза гуд олд фешън 80-стайл фън, ама не. Абсолютно типичен пример на music-killed-the-movie жанра, както обичам да наричам филмите които тотално са мискастнали музикалния си съпровод. Начи представете си виенето на Гоблинс от оригиналния "Dawn of the Dead", само че тука имаме некво счупено 80-техно ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ. Абе не знам точно какъв жанр е музиката във филма де, но мисля, че във "Flashdance" и в "Полицейска Академия" имаше същата. Ясно, по тва време това е било модерно, както и да има некви смотани пънкарчета насякаде, ама как очакват да ме стреснат като точно в предполагаемо инфарктните моменти са пуснали неква супер енергична музика. Не става така ве, хора с опит сте, как така сте се объркали не ми е ясно. За тея които все пак искат да си попълнят хорър културата на всяка цена ето и малко инфо за сценария. Наща барабар с още 30-40 човека, които са там само за пушечно месо, цъфва на премиерата на някакъв хорър филм в някво световно неизвестно кино, както разбрах от синпосиса в Берлин. Киното затваря врати и повече не ги отваря. Ена чернилка си порязва лицето на една маска на демон и става на нещо като зомби според мен, само че очите им светят както е видно на плаката. Почва се едно гонене, лощите погват нащте, те мрат кат мухи по особено жесток начин, кръв и сперма се лее, накрая има даже един доста смешен плот туист, който за мен лично спаси филма. Няколко забележки, които ми направиха впечатление: черният пимп не умря първи (тва сигурно е революция в хоръра, обикновено цветнокожите си отиват най-рано); един демон като го убиха и почна да тече през лицето си неква гадна субстанция, подозрително приличаща на сперма, с такъв интензитет, се едно имаше маркуч забит в гъзъ; един от пънковете смъркаше coke (буквално, смъркаше от една сламка от кутийка от Кока-Кола; цял филм сичко беше логично и накрая един хеликоптер падна през покрива като съща деус екс махина, свтф, ся как да го разбираме тва. За актьорска игра е опидно да говорим, сички преиграваха се едно са на LSD, а през цялото време се чудих тоя филм дублиран ли е на английски или си е оригинално така. В IMDb пише че трябва да е на италиански, ама като им гледах устните докато говорят баш на английски си ги казваха нещата. Същия случай като с "Deep Red" на Ардженто, там го гледах даже на ДВД с два езика и на италиански на пасваха думите на мърдането на устните. Тва толкова добър лип-синк да има не вярвам. Както и да е, тва ш си остане една от мистериите на бърлгарските гласове. Примерно.
При все сичките си кусури обаче аз като че ли се забавлявах на филма, така че явно се опитвам да го препоръчам. То не стана много критично, даже никак ама айде. Айм онли хюмън.
Оценка: 5/10
First Blood (1982)

Като подготовка за новия "Рамбо", който от месец някъде ми стои вече на харда, реших да си изгледкам първата част. Сега, предполагам че този филм е бил любим на много от вас, и също като мен таите все още топли чувства към добрата стара видеокасетка с превода на Мулти Видео Център, която просто е била гледана толкова пъти че лентата вече не я бива. Много светли спомени от онова време и бат Рамбо заемаше доста централно място сред тях. Тва сигурно е единствения филм, който баща ми е одобрил по отношение на оцеляване в дивата природа, а трябва да се има предвид че баща ми е маниак на тема оцеляване. Важен фактор за издуване на патриотични бицепси е и факта, че режисьорчето Тед Кочефф е канадец от български произход, демек родителите му са български емигранти. Яко а? И Рамбо сме измислили. За разлика от продълженията си, които завиват в коренно различна посока, тука нямаме супер-героя Рамбо, дето най-много да го ранят в рамото. Тука си имаме работа с едно момче, върнало се от Виетнам коренно променено и травмирано доживот. Джон Рамбо просто се скита без посока, и единственото което го свързва със света е военното му минало. Така той тръгва да посети стар военен другар, който обаче е починал от рак, отново вследствие на войната. Това скъсва последната нишка с реалността за нашето момче и той като че ли започва да си измисля врагове. В случая една сюрия доста нахакани ченгета в малко планинско градче. Работата се закучва, почва се едно гонене, което ескалира до едва ли не военно положение за малкото градче. И ако сюжета предполага Рамбо едва ли не да е някакъв терорист, а не Терминатор, защитаващ невинните и онеправданите, то филма успява да направи един много остър, но и много тънък социален коментар за Щатите в следвиентамско време, представяйки Рамбо като жертва. В оригиналната книга, по която е правен филма, главният герой дори умира накрая. Бтв чудя се дали някой щеще да си спомня за Рамбо ако и накрая на филма беше умрял. Като заговорихме за умиргане се сетих за схемата, която пусна колегата
sawo. Случайно да забелязахте колко души са убити във първия филм. 1!!!!! И то не умишлено. През целия филм. Е тука свалям шапка. ФИлма е уникален.
Близо 15 години след като го гледах за пръв път филма не е мръднал и ми идва все така ударно. С ръка на сърцето го препоръчвам на всеки който не го е гледал досега, аз вече съм загубил бройката колко пъти съм го гледал. И между другото всеки път като го гледам ми е някво студено. Тва е някъв странен страничен ефект на филма.
Оценка: 9.5/10
Rambo (2008)

Даам, предполагам, че човек или харесва първия филм за Рамбо и после само сумти какво са направили с този толкова интересен и многопластов персонаж, или яде пуканки в индустриални количества и подскача на стола всеки път когато някой на екрана се гътне по особено ефектен начин. Е аз по някакъв странен начи успях да седна на двата стола едновременно и новия Рамбо зе че ми хареса. Не беше много добър, но не беше и чак толкова зле. Сега първо негативното. Филма е кратък. Престъпно кратък. Финалните надписи са 10 минути деа. Ама то с толкова статисти дето нашия изби как иначе. Просто за толкова малко време успяха да покажат само как нашия се развихри за 10тина минути и тва беше. Едно половин час отгоре и работата щеше да заспи и вероятно даже щях да му дам и оценката която е получили в IMDb. Сега обаче се чувствам малко излъган. Не че филма не показа тва което си и обещаваше. Просто беше за прекалено кратко време. Иначе масаката беше лудница. Най-запомнящият се кадър беше когат нашия се качи на голямата картечница на джипа, обърна я към шофера на таратайката и натисна спусака. От оня се отфърча едно парче, след него още едно и така докато не остана нищо от клетия човечец. Нашия просто трупаше трупове на купове. Напомни ми доста на Топър Харли от "Смотаняци 2" дето стреляше по лошите и накрая направо си ги замеряше с куршуми. Абе лудница, гор фест и one-liner-и. Да се критикува сюжета на филм от серията след втория филм нататък (Джеймс Камерън, тва никога няма да ти го простя) е меко казано странно, така че тука не може да се задълбава. Сичко е ясно, имаме си лоши, имаме си некви ангелчета-мисионери, лошите фащата добрите барабар с мацката (естествено има мацка, при това гаджето на Декстър от "Dexter") и Рамбо отива и ги убива всичките. Аааамаха, да знаят за следващия път. Няколко думи за Силвестър Снайлон. Този човек изглежда невероятно. Направо е като гардероб. То сигурно има метър от едното рамо до другото. Можете ли да си представите че е на 61 години. Ама така ше е, бях чувал че горе долу сяка минута от деня му е разграфена. Фитнеси, протеини, просто машина. И това всеки ден на тази преклонна възраст. Евалата.
Та това е, филма не е второто приществие (тва ше е новия Индиана Джоунс), но пък и в никакъв случай не е за изфърляне. Ако ви се гледат безмозъчни 80-тарски екщън с яко кръв и главен герой дето е истински мъж дето къса гръкляни, не някъв лигльо, определено ше ви изкефи. За мене проработи.
Оценка:6/10 (просто проработи, не се изфърлих на монитора от кеф като го гледах, филма си е средняшки както и да го погледнеш)