Ставакажи за GTA-ката стаа ли
Никой не са обажда, затва аз ще пусна бомбата:
Speed Racer (2008)
Миналата седмица филма го пуснаха и сички гръмнаха колко детински бил и как ги заболявали очите от шарениите и въобще как филмът не ставал. Знам, че тука няма как да ме чуят тея хора точно, но все пак да си им го кажа: Стик йор фингър дийп ин йор ас енд роутейт ит вери дайнамикли!!! Искам да кажа, какво очаквахте бе хора. Трейлъра не гледахте ли, подведе ли ви по някакъв начин, че това ще е нещо друго. Аз си отидох на кино с нагласата да гледам семеен филм с най-невъобразимите високоскоростни състезания, запечатвани на кинолента някога, и точно това си получих. Че дори и отгоре.
Да предупредя тука: Да, филмът е шарен отвъд описание. Примерно Charlie and the Chocolate Factory на 10та степен. Някои това може да ги издразни, но за мен това е един доста интересен артистичен експеримент. Но щом настъпи денят, в който Джоуел Силвър яростно защитава толкова ексцентричен 100 млн. доларов експеримент, значи или е настъпил края на света или за Холивуд все още има надежда да се впускат в авангардни проекти и въобще евалата на братята за куража.
Като стана дума за братята нямаше как да нямам много високи очаквания от сценария на филма. Все пак това са хората, дали на света The Matrix и V for Vendetta. Сега като се замисля може би това е проблема на филма. Той е рекламиран като филм за деца, но реално е филм за порастнали деца. Сценарият е оплетен и комплексен (като всеки друг на Уашовски), големи корпорации, стокови борси и сложни думи, неразбираеми за малки деца. Може би това е причината много хора да се оплакват, че на децата в киносалона по едно време им става скучно. Още повече че филма е 2 часа и 15 минути, не най-подходящото времетраене за 9 годишни. Освен това филма при все абсурдизмите през цялото време запазва горе долу сериозен тон и не бъка от шегички като Iron Man примерно. Моментите с лапето и маймуняка (които по никакъв начин е бяха смешни за един възрастен) съвсем спокойно можеха да си ги спестят, но сега като се замисля във всяко аниме има по един такъв герой (примерно в Cowboy Bebop онова малкото с неизяснен пол) така че това е по скоро flaw на жанра.
И тук идва момента с жанровата определеност на филма. В Матрицата имаше аниме-елементи (Ghost in the Shell най-вече), това тук е live-action адаптация по аниме. Е, няма такъв филм просто. Мисля, че аниме-фийла никога няма да бъде предаден по-точно в игрален филм, освен ако не го направят братята пак. Монтажът просто не ми стигат думи да го опиша. Не един, а два Оскара трябва да им дадат за монтаж. Стахотен. Камерата не спира и за миг, ефектни кътове през цялото време, половин екрани, Лу-Дни-Ца! Един от основните виновници за адреналиновия ръш!
Актьорите са страхотни. Емил Хърш си беше добър даже и в бозавия Into the Wild, така че без никакви изненади изнася филма на гърба си. Джак от Лоста (който бтв е от същото село като един приятел в Америка) може да са му дали много забавен SM-курглав костюм, но дори при такива нечестни условия се справя отлично като съпорт. Джон Гудман не случайно е най-експлоатираният от Коеновци актьор. Сюзън Сарандън е странно hot, при все че е поодъртяла, мисля че на мен нещо ми има. Кристина Ричи си е сладурана както винаги. Единственото което ме подразни както вече казах беше неприятното дебело хлапе, но какво да се прави, ако го нямаше съвсем щяхме да загубим детската аудитория.
За ефектите мисля че няма какво друго да се каже освен че са ФЕНОМЕНАЛНИ. Може в началото да ви изглеждат като от Reboot от 1997, но по някое време свикваш и в един момент само стоиш зяпнал и си бършеш лигите. Финалното състезание е най-адреналиновото кино-изживяване в живота ми, мисля че вече няма смисъл да правят филми с коли. То ескалира, ескалира, ескалира и накрая просто те взривява. Братята отново знаят какво искат и как го искат.
Overall препоръчвам филма горещо, макар и да осъзнавам че много хора няма да го харесат и ще ме псуват после. Наистина това е филм, за хора, които са запазили детското у себе си и още се кефят на Том и Джери примерно, но в същото време са достатъчно големи за да оценят един комплексен и фино изпипан киношедьовър. Браво Анди, браво Лари, вие сте едни от малкото творци в Холивуд, чакаме с нетърпение следващият ви проект.
Оценка: 8.5/10
BTW, току що гледах интревю с Емил Хърш при Конан, пича много точно описа филма, вика че било като "kid's crack"! Hahahehaehaheah. Oсвен това забелязах, че тоя филм е направен да се гледа на голям екран. Въобще не може да се предаде грандиозността му дори и на 21''-вия ми монитор.
The Forbidden Kingdom (2008)
Джет Ли и Джеки Чан! Мокрият сън на всеки кунг-фу гийк. Двамата най-големи кино-майстори на бойните изкуства в един филм. Двамата шампиони на Китай по кунг-фу в един филм! И един мизерен американец дето разваля кефа от филма.
Начи филмът почва с неква невероятно изтъркана и клиширана тъпа история за американчето фенче на китайски ешкъни с кунг фу. После имаме малко кунг фу изродщини демонстрирани ни от Джет и Джеки, вкючително и спаринг между двамата, и накрая омазваме всичко с до болка познатото ни "това всичкото беше сън, ама не съвсем".
Двамата майстори се представят повече от перфектно, но пък от тях не се и очаква по-малко. Още повече че бойният хореограф е Йен Ву-Пинг, който не го знае веднага да си пусне The Matrix или Danny the Dog да си припомни точно колко безусловно кадърен е тоя човек.
Ефектите са на ниво, пак имаме смешното летене в стил "държат ме въжета, но нека си представим че не е така". Мисля че е крайно време китайците да се научат да го правят тоя номер с въжетата така че да не си личи толкова деа. Освен това всичко ше изглежда по-естествено. Това си е мое мнение де.
Както и да е, като цяло филма не е нищо особено, но пък си има атмосфера, направо ми се прииска да си кача пак Jade Empire да поцъкам. Не е малко. Определено е препоръчителен.
Оценка: 7.5/10