Да почетем героите!

[System_error]

Прясно от фейса, via SanDRo

[Bul-Dog]

Утре е един от най-големите християнски празници-Успение на Пресвета Богородица.

Българите отбелязваме и годишнина от кончината на своя любим Цар Обединител!

През 1943 година със смъртта на Цар Борис III, България загуби не само мечтата си за обединение, но и попадна в лапите на човеконенавистния болшевишки режим и загуби въобще националната си идентичност под господството на червените сатрапи.
Днес България е разкъсана, ограбена, поругана...

70 години след смъртта на Царя...
Бог да го прости!

http://www.bulgarianhistory.org/na_30_q ... obedinitel_/

"369 000 българи преминават през храм паметник Александър Невски за да се поклонят на своя владетел. Борис III е погребан по свое желание в Рилския манастир. В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: “На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония”

През 1946г. тленните му останки са ексхумирани и осквернени, по нареждане на комунистическите управници в България. Тялото на царя е погребано в малък параклис в парка на двореца “Врана”. През 1947г., по заповед на комунистическия лидер Георги Димитров и Васил Коларов, този параклис е взривен и заравнен. В днешни дни, в Рилския манастир е възстановен гроба на цар Борис. В него се намира единственото останало от загиналия монарх – неговото сърце. Сърце, което винаги е било за бъдещето на неговата прекрасна родина – майка България. "

[Bul-Dog]

Дните 16, 17 и 18 септември 1918г., са още известни в нашата история като Дойранската епопея.

На 16 септември 1918г. частите на Антантата започват ново масирано настъпление срещу Дойранската позиция, като срещу защитаващата я Девета плевенска дивизия, която по това време е в състав 58-и, 17-и, 33-и и 57-и пехотни полкове, както и 34-ти полк в дивизионен резерв и 4-и полк в армейски резерв (около 30 000 души) са хвърлени 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал Джордж Милн. В резултат на двудневните ожесточени боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе. В същото време обаче е извършен пробивът при Добро поле и командващият Девета дивизия генерал-майор Вазов получава заповед за отстъпление. Победата при Дойран все пак е използвана, за да може водената от Андрей Ляпчев българска делегация на преговорите за примирие в Солун да издейства България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.

Генерал Владимир Вазов, командир на 9-та дивизия, пише по-късно:

„Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж.“

Английският премиер Лойд Джордж пише по-късно:

„В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.“

В 1928г. в Плевен се издава вестник „Дойран“ по случай десетгодишнината от Дойранската епопея.

В 1936г. в Лондон се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория, на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията лорд Милн дава заповед:

„Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”