Този въпрос бе задал покойният Енрико Ферми, лауерат на Нобелова награда. Неговите съображения се свеждаха до: вселената е тaка огромна, че в нея непременно съществуват милиарди планети и поне милион цивилизации. Не би било невероятно, ако някои от тях са се развили до такава степен, че са разрешили вече проблема за междузвездните полети. Ако това е вярно, все пак къде са те? Защо не установяват контакт с нас?
Отсъствието на космически пратеници обикновенно се обяснява с два аргумента. Първият произлиза от хипотезата на "песачинката", вторият се базира на аналогия под условното значение "пощенска марка". Привържаниците на първият довод обясняват своето гледище с помоща на поетична метафора. Човек може преспокойно да крачи по безкрайният пясъчен бряг, може да опише на карта неговите очертания и дълбочина на пясъка, но във състояние ли е да рзгледа всяка песачинка?
С други думи, може ли развита цивилизация да опознае всяка една друга от стоте милиарда звезди на Млечният път? Ако проблемеът се разгледа по такъв начин, перспективата за каквито и да е междузвездни контакти неизбежно ще отпадне. Но нека да разгледаме този аргумент по-подробно. Да се изследва всяка звезда не е и необходимо. Известни звездни системи явно имат условия за възникване на жовот; много други са още твърде млади, за да се предполада, че там се е развили съзнание. Освен това нашата слънчева система се намира далеч от центъра на галактиката, в район, където звездите са сравнително много отдалечени една от друга.В самото сърце на галактиката, където се намират най-старите звезди, междузвездните разстояния са на половината по-къси от тези, които разделят звездите около нас.
Следователно напълно логично е да си представим някаква форма на живот, надарена с разум, която изследва галактиката и която е решила да намери звезди, достатъчно стари и устойчиви, за да е възникнал разумен живот в техните предели. Така че въпреки нашата планета да представлява само нищожна песъчинка в безкрайните простори на нашит космос, разумните същества, въоражени с чувствителни и мощи прибори, биха могли да намерят, стига да притежават достатъчно енергя, време и целенасоченост. Въпросът целенасоченост ни навежда на аналогията с "пощенската марка", която еднакво охотно се ползва и от астрономите, и от антролозите.
Нека си представиме, че височината на нюйорският небостъргач "Емпаир стейт билдинг" изразява графично историята на земята- 5 милиарда години.В такъв случай историята на човечеството(1 милион години) ще бъде линийка от 30 см на покрива на небостъргача.Дебелината на една десетцентова монета, поставена върху тази линийка ще съответства на времето за развитие на една цивилизация.Тогава времето за което се създала съвременната наука, ще бъде представено с "дебелината" на една пощенска марка, залепена на самият връх на тази "конструкция".
Ако все пак има други разумни същесвава освен нас, имаме ли големи шансове да намерим живот, който се намира точно на същата степен на развитие, на която сме ние-с други думи, живот, който зрително меже да изрази като дебилината на пощенска марка от нашият макет? Повече от сигурно е, че срещнатата от нас култура по отношение на техническоти й развитие ще бъде или далеч по ниско от нас, или далеч по високо от нас...
ЕТО И ДОКАЗАТЕЛСТВА




ТЕ СА НЯКАДЕ СРЕД НАС



ИНФОРМАТОР:arrow: http://e-l.hit.bg/dokazatelstva.htm
