DooM III
"
И аз чух сякаш гръмотевичен шум,
и едно от четирите чудовища каза "Ела и виж" и аз видях,
и съзрях бял кон,
и чух глас измежду четирите чудовища,
и видях и съзрях блед кон,
и неговото име беше Смърт,
и Адът идваше след него"
Welcome to Hell. Hell on Mars.
DooM, бащата на всички "стрелячки от първо лице" се сдоби и с трета част. И както е традицията на играта - тази част също е революционна...дали?
Chapter I: The History:
Марс. Аналогии - червено, скали, липса на кислород. Нашият маринец бива изпратен на Марс да помага на тамошните, но единственото, което печели са близки срещи с Ада, запознава се от близко с тамошните изчадия и като цяло се опитва да си пази дупката на гъза, до като е все още девствена. До тук с теорията. Време е за
Chapter II: Practice:
След като вече врътнах играта, мога с чисто сърце да кажа, че това определено не беше играта, която очаквах, определено няма да я играя скоро втори път, но също така, определено е една от най-добрите игри за жанра тази година.
Chapter II - Level 1:
ГРАФИКАТА: Графиката троши наред. Пълната оптимизация на nVIDIA базираните карти и изцяло поддръжката на DirectX 9 са улучили десятката. Играта изглежда феноменално. Високополигонни текстури, лицеви и скелетни анимации от най-високо ниво, партикъл ефектите (пушек, дим, огън, лава, вода, мараня, стъкло) през погледа на DirectX 9 галят окото. Човек може с минути да стои пред едно стъкло, само за да го разглежда и да му се радва КОЛКО РЕАЛНО Е ТО, ВСЪЩНОСТ! Хората са адски реални, като преглъщам няколко ВИДНИ полигона по дрехите им. И като отворих тема за видните полигони, не мога просто така да подмина нискополигонните текстури (да, и такива присъстват за съжаление) които изглеждат адски лепнати и супер нереални (смисъл, нарисувани на един квадрат тръби (това го има например при първия телепорт, в ляво, където свети червено (ааа, да, и светлината идва от никъде))). Решен е и проблема с физиката и no clip-инга. Като споменах за светлината, не мога да не изкажа възхищението си от енждина, който се грижи за осветителната част в играта. Всъщност...възхищение е доста силно казано, но "приятно изглежда" пасва таман! Където са сложени сенки, те са на ниво, но в повечето случай където трябва да има - няма. Какво искам да кажа? Искам да кажа, че като осветиш една решетка с фенера, отзад няма сенки от решетката. Така е с почти всеки предмет. Та като стана дума за фенера - аз съм размазан от достоверността на снопа светлина, който се процежда през тънкото стъкло. Абсолютно реално (поне то!). Осветява точно толкова, колкото НАИСТИНА осветява, а не като в някои игри, цъкнеш фенера и екрана светне!!! Чудовищата са също така пипнати като всичко останало. Изглеждат...различни, истински и страшни. Само ми се струва глупава идеята за летящите глави (и двата вида), но...какво да се прави, това си го има още от DooM I. Доста се разочаровах от видовете чудовища. Те са само няколко главни (които те нападат нон-стоп) и още най-много 3-4, които идват малко по-шефове. Разбира се има и гадове, които са си отделно.
Chapter II - Level 2:
ГЕЙМПЛЕЙ - посредствен. Вървиш, стреляш, зареждаш, цъкаш
бутони, стреляш, вървиш, зареждаш, катериш се по стълби, стреляш, вървиш, умираш (защото си правил да заредиш). Откъм тази част играта не блести с нищо. От начало всичко е много яко, разучаваш, събираш данни, вживяваш се някак си в играта. Но до към 11-12-то ниво вече играта ми беше писнала до толкова, че сядах с нежелание да я играя. Ами то все едно и също. Все еднакви коридори, все еднакви врати, все еднакви чудовища, все еднакви оръжия, все едно и също правиш. И наистина, по едно време това се оказа играта, която ИМАХ търпение да превъртя. Но за щастие последните 5-6 нива, кръстени от мен
"Марин отива в Ада" успяха да ме разбудят, възбудят, развълнуват и впечатлят до толкова голяма степен, че всеки дръзнал в рамките на тези нива да влезне в стаята ми, беше потенциално застрашен (или с други думи, нищо неподозиращ, свободно разхождащ се фраг). Няма нищо да издавам, но тези нива ще ви вземат дъха, и именно те качиха оценката с две единици отгоре! Нещото, което на даден етап почна да не ме плаши, а дразни супер много бяха скриптираните сцени. ВСИЧКО В ТАЗИ ИГРА СЕ БАЗИРА НА ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПИСАНИ И ЗАДАДЕНИ СКРИПТОВЕ! Чупенета, паданета, появяванита на зомбита или...каквото и да е!
Наистина дразни. Интерактивността в играта е пренебрежително малка. Има кашони, които се мърдат, има и същите, които и с ракета не можеш ги помръднеш. И каква е разликата в иначе еднакво изглеждащите кашони? Разликата е, че едните ТРЯБВА да се мръднат (в повечето случаи за да продължиш напред в играта). Аз като видях
интерактивността в Half-Life 2...DooM-a си е заминал още от сега. Всъщност...DooM-a във всяко едно отношение спрямо конкурента си си е заминал още от сега!
Chapter II - Level 3:
АТМОСФЕРАТА - СТРАХЪТ в тази игра се изчерпва до запознаването с обстановката и с видовете гадинки, които ще ви вгорчават живота. Или както казвам - страхът свършва там, където започва скуката (дмек, някъде около 10-то ниво). За разлика от тази игра, Silent Hill ме държа от началото до края в напрежение. А като се сетя, че тук се насирах на някакви глупави скриптирани моменти, които се ПОВТАРЯТ!, чак ме фаща яд! За сметка на това пък, има няколко доста ефектни изниквания на зомбита. Например едно прасе излезе от един пентаграм и ма захапа за гъза. Лудница!
Chapter II - Level 4:
ЗВУКОВО ОФОРМЛЕНИЕ - За звука в тази игра определено могат да се кажат благи думи. Като започнем от адски реалистична стрелба на оръжията (за BFG не ме питайте), минем през това, че дори пружинката на патлака се чува как се обтяга, когато зареждаш, гилзите по земята как падат, всеки един патрон, когато зареждаш пушката и т.н. и т.н. Всяко чудовище си има индивидуално звучене. Например, когато чуеш жужене на пчели и ревене на бебе се приготви да се изправиш срещу едни от най-шибаните, лайняни, мизерни, гадни гадинки в играта - миличките херувимчета. МАМКА ИМ И ПРАСЕ! Умират от две пушки...стига да ги улучиш. И явно са адски зарибени на тема Serious Sam, защото идват на рояци! Ето ще дам пример. ДНЕСКА!!! какво ми се случи. Изправям се аз срещу едно "голямо бебе" (въоръжено с ракети!) и две от тези малки, гадни...да, същите. И! Голямото бебе с неговите ракети ми взе точно 0 кръв. За сметка на това, малките, гадни педерастчета ми нажилиха пърдялника до почервеняване.
Музиката в играта не се отличава с нещо адски запомнящо се (като в PAINKILLER например), но не дразни. На моменти дори се кефи човек, че я има. А музиката на кредитите е страхотна.
Chapter III: Hellpit:
Ада по принцип присъства в цялата игра. От начало е само на книжки, но към края Марин отива точно там и умира от кеф. И аз наред с него. Дмек - мажа покрай него. Както и да е, ада е пресъздаден...е, не мога да кажа "по реален начин", но определено доста интересно. Лавата и огънят са пипнати отнак, има ги традиционните писъци, кървища, огън, демони, по-шефове демони и демони-бащи. Демон-баща е например последния гад и/или предпоследния "Guardian". Има едни портали както на Марс, така и в Ада, през които наш Марин се разхожда свободно. Порталите в Ада са в пъти по-яки от тези на Марс. И...това е за Ада. Или както каза един приятел "Като цяло, Ада е доста приятно място".
Chapter IV: Тежката дума на Дума:
СИСТЕМНИ ИЗИСКВАНИЯ:
Не знам защо навсякъде пише, че играта е супер тежка и за да може човек да и се наслади напълно, трябва да има "машина на времето". Аз нямам такава машина, но въпреки това успях да и се насладя изцяло. Или с други думи, за мен системните изисквания, при които играта въри перфектно на ULTRA HIGH са:
CPU: 2GHz
GPU: от FX 5700 нагоре или Radeon 9700 (256DDR)
RAM: 512DDR. По-добре е 2x256DDR (зависи от дъното)...абе колкото повече рам, толкоз по-добре!
Chapter V: In The End:
Крайните ми думи за играта са, че всъщност това е една доста неприятна игра, която се играе с кеф от начало и към края, по средата става толкова еднаква, че омръзва адски много. Чудовищата са като цяло малко на брой, графиката маже наред, оръжията са страхотни, гадовете са...мощни и...the winner is... Half-Life 2!
Конец
Производител:
id Software
Разпространител:
Activision
ОЦЕНКА:
7.5/10