от nasenceto » Чет Окт 13, 2011 20:10 pm
Брей, преживях 2 микроинфаркта и десетина нервни кризи докато си регистрирам возилото. Отивам в петъка и тая на "Обработка на документи като взе да се тюхка и въхка, как така номерата с които съм в момента са написани с молив и някво обяснение на френски на талона... викам добре - права е. Тъпо наистина, ама нищо не мога да направя. Звъня в София на дилъра - вика номера на рамата нали е същия, ще мине. После взе да мърмори що нямам касов бон и сини печати "вярно с оригинала" на всички фактури. Накрая ми каза - няма да стане, искам касов бон за екотаксата, иначе не те пускам. Звъня аз, обяснявам, давам мейл, след 10 минути и нося изпринтена фактура, ама без печати естествено. "НЕ! Искам касов бон". Обяснявам, че пак ще говоря с дилъра и в понеделник ще се видим отново. Не ги псувах много, щото от една страна са прави - нямам документ, доказващ плащането на пустата такса и псувам и себе си и дилъра, щото го убедих да ми я включи в цената, ама понеже всички документи ми ги праща по куриер (щото беше забравил че имаме уговорка за конкретен ден и не беше готов с тях) и не са съвсем изрядно събрани и подготвени. Тръгвам си от гишетата с изповедта на каката, че днеска тва и бил втори нестандартен случай, и тя разбираш ли не можела вече -тюх, въх. тръш! (и аз искам всичко в работата ми да е по релси, ама не става). Тва в петък.
Вторник получавам нова пратка с документи в 11 и в 11,30 съм пак при каките. Нареждам се при друга кака. Веднага ме познават. Абе момче, ти не беше ли тук преди няколко дена? Другата кака и тя надига глава - "Връщай го, нали ти казах че няма да минеш". Почвам да се пищисвам. Обяснявам няколко пъти, че на банково плащане не мога да им представя касов бон. По някое време каката при която съм се наредил зацепва - "Ама виж, то момчето не е виновно. Толкоз пари дало за кола, а виж кви документи са му дали. И на банково плащане няма касов бон". Алелуя! Почва тя, пише, цъка, още няколко пъти се чудят за номерата написани с молив и след 5 минутна вътрешна борба заявява - "Бе аз ща пусна, ти така или иначе ша минещ през офицера, ама на приемането на документи не знам дали ще минеш. Ще те проверя по някое врвме!". Плащам 12.40 за обработка на документи и излизам.
Плувнал в студена пот се нареждам на канала и почвам да чакам. След бая кибик и 4-5 коли пред мен идва моя ред. Почва следващата драма - почват да ми търсят номера на двигателя. 5 минути не не го намират пичовете, прибират се, най - вероятно за жокер от гугъл или някой каталог, връщат се, пак търсят и ... нищо. В графата "номер на двигател" вече гордо стои - "без номер". Викам и тука мина. Отивам на вторите гишета и кво да видя - 30 човека, а часа е 3,30. В 4,15 лелките казват - утре пак, а на стъклото гордо стои табалеа "Утре, сряда, системата има профилактика от 9 до 13, възможни са преебавки".
Сряда. Свеж и бодър в 7.30 заставам пред входа в очакване да отворят и си чукам лаф с още 3-4 мераклии, с които се знаем от предишния ден. Лелките отварят и аз съм първи. Веднага ме връщат при полицая на канала, щото как така нямам номер, пък някъде из докумените имало написан. Ченгето потвърждава - няма. Казвам го на лелката, а тя започва нервно да обикаля стаи и колежки за консултация. След пет минути вече е преборила вътрешния си катаклизъм и е решила, че наистина няма да пише номер на двигател. Банка - 67,70. В това време вече са ми сложили номерата. Обратно на гишетата ми дават новия талон (чийто ламинат отсега е разлепен в единия ъгъл) и съм Готов. Вече знам как се е почуствала жената след раждането. Такава няколко-дневна епопея не пожелавам на никой. Имах чуството, че съм 22 години назад във времето...
А, и да добавя - за 2 месеца и полвина (остатъчни до края на годината) в данъчното ми поискаха 99 кинта за едни смешни 110 коня. Файда че имам Евро4 и т.н. Да са им сладки. Тва прай над 450 кинта годишен данък.
Брей, преживях 2 микроинфаркта и десетина нервни кризи докато си регистрирам возилото. Отивам в петъка и тая на "Обработка на документи като взе да се тюхка и въхка, как така номерата с които съм в момента са написани с молив и някво обяснение на френски на талона... викам добре - права е. Тъпо наистина, ама нищо не мога да направя. Звъня в София на дилъра - вика номера на рамата нали е същия, ще мине. После взе да мърмори що нямам касов бон и сини печати "вярно с оригинала" на всички фактури. Накрая ми каза - няма да стане, искам касов бон за екотаксата, иначе не те пускам. Звъня аз, обяснявам, давам мейл, след 10 минути и нося изпринтена фактура, ама без печати естествено. "НЕ! Искам касов бон". Обяснявам, че пак ще говоря с дилъра и в понеделник ще се видим отново. Не ги псувах много, щото от една страна са прави - нямам документ, доказващ плащането на пустата такса и псувам и себе си и дилъра, щото го убедих да ми я включи в цената, ама понеже всички документи ми ги праща по куриер (щото беше забравил че имаме уговорка за конкретен ден и не беше готов с тях) и не са съвсем изрядно събрани и подготвени. Тръгвам си от гишетата с изповедта на каката, че днеска тва и бил втори нестандартен случай, и тя разбираш ли не можела вече -тюх, въх. тръш! (и аз искам всичко в работата ми да е по релси, ама не става). Тва в петък.
Вторник получавам нова пратка с документи в 11 и в 11,30 съм пак при каките. Нареждам се при друга кака. Веднага ме познават. Абе момче, ти не беше ли тук преди няколко дена? Другата кака и тя надига глава - "Връщай го, нали ти казах че няма да минеш". Почвам да се пищисвам. Обяснявам няколко пъти, че на банково плащане не мога да им представя касов бон. По някое време каката при която съм се наредил зацепва - "Ама виж, то момчето не е виновно. Толкоз пари дало за кола, а виж кви документи са му дали. И на банково плащане няма касов бон". Алелуя! Почва тя, пише, цъка, още няколко пъти се чудят за номерата написани с молив и след 5 минутна вътрешна борба заявява - "Бе аз ща пусна, ти така или иначе ша минещ през офицера, ама на приемането на документи не знам дали ще минеш. Ще те проверя по някое врвме!". Плащам 12.40 за обработка на документи и излизам.
Плувнал в студена пот се нареждам на канала и почвам да чакам. След бая кибик и 4-5 коли пред мен идва моя ред. Почва следващата драма - почват да ми търсят номера на двигателя. 5 минути не не го намират пичовете, прибират се, най - вероятно за жокер от гугъл или някой каталог, връщат се, пак търсят и ... нищо. В графата "номер на двигател" вече гордо стои - "без номер". Викам и тука мина. Отивам на вторите гишета и кво да видя - 30 човека, а часа е 3,30. В 4,15 лелките казват - утре пак, а на стъклото гордо стои табалеа "Утре, сряда, системата има профилактика от 9 до 13, възможни са преебавки".
Сряда. Свеж и бодър в 7.30 заставам пред входа в очакване да отворят и си чукам лаф с още 3-4 мераклии, с които се знаем от предишния ден. Лелките отварят и аз съм първи. Веднага ме връщат при полицая на канала, щото как така нямам номер, пък някъде из докумените имало написан. Ченгето потвърждава - няма. Казвам го на лелката, а тя започва нервно да обикаля стаи и колежки за консултация. След пет минути вече е преборила вътрешния си катаклизъм и е решила, че наистина няма да пише номер на двигател. Банка - 67,70. В това време вече са ми сложили номерата. Обратно на гишетата ми дават новия талон (чийто ламинат отсега е разлепен в единия ъгъл) и съм Готов. Вече знам как се е почуствала жената след раждането. Такава няколко-дневна епопея не пожелавам на никой. Имах чуството, че съм 22 години назад във времето...
А, и да добавя - за 2 месеца и полвина (остатъчни до края на годината) в данъчното ми поискаха 99 кинта за едни смешни 110 коня. Файда че имам Евро4 и т.н. Да са им сладки. Тва прай над 450 кинта годишен данък.