Критики + Още Нещо... Part 2

Вто Ное 18, 2003 0:06 am

Halo - Най-големия хит за XBOX през 2001 излезе и за PC. Някой вече го превъртяха, някой сега го започват, а някой въобще няма да могат да му се насладят. Защо? ЗАЩОТО КОПЕЛЕ ТОВА Е ЕБАСИ ТЕЖКАТА ИГРА.Минималната конфигурация за подкарване и кретане на отрочето на Bungie е CPU 1.5+Ghz/GeForce FX/256DDR+. Предната игра на Bungie - Oni, страшно много ми хареса. Лека, приятна. Но глейте кво става кат се съюзят с Microsoft...XBOX феновете в момента се кефят и на Halo 2, а ний ще се задоволим с нейното по-малко братче. За мен играта не е нищо особенно. Поредната стрелячка. Хубавото е, че пичовете са си разработили свой енджин, който поддържа дори МПС-та. При абсолютния максимум на детайли и ефекти играта не е нещо невиждано. Се едно гледам Unreal 2 (междувпрочем двете игри са като еднояйчни близнаци). Не мога да разбера защо е такъв голям хит, въпреки всичко. Инсталирах я, изиграх я и се съмнявам, че скоро време ще се върна към нея. Просто лична констатация. Е, има някой яки ефекти като например преминаването на слънчевите лъчи през клоните на дърветата...Ние сме киборг на име Master Chief и трепем всичко извънземно по пътя си. А накрая незнайно защо унищожаваме Хейло - огромен пръстен обвиващ цялата планета. Оръжията в играта се броят на пръсти като най-яко се играе с default-натото оръжие - картечницата, която я има на всеки wallpaper с главния герой.
Производител: Gearbox/ Bungie Software
Разпространител: Microsoft
ОЦЕНКА: 8\10

Harry Potter and The Chamber Of Secrets - Странно. Въпреки, че не съм фен на поредицата Хари Потър съм изгледал всички филми и дори съм изиграл всички игри. Защо ли? Ами незнам. Може би от скука, може би от носталгия към хубавичките стари jump'en'run игрички стил Donald Duck/ 7up / Reimand. Играта не се препоръчва за лица над 15г възраст (нали знаеш - на толкова години си на колкото се чувстваш).

Сега сериозно - играта не впечатлява с нищо. Обикновенна графика, Хари следва стъпка по стъпка действието във филма и събира разните там точки за Grifindoor. Ще се хареса със сигурност на всеки фен на малкия магюсник и неговите приключения, както и на този, за когото щуротийте на патока Доналд, капачката на 7up и картофоподобния Реймънд не са му чужди и останали назад и в страни.
Производител: KnowWonder
Разпространител: Electronic Arts
ОЦЕНКА: 5\10

Headhunter - Единствено и само във формат Dreamcast. Ние сме ловец на глави и получаваме задачи из целия град да търсим престъпниците и да ги неутрализираме. Също така и обезвреждаме в едно ниво бомби. Графиката е на високо ниво (все пак 128-те бита си казват тежката дума). Из града щъкаме с як мотор, а междувременно има нещо като Матрица - сядаш на един стол и тренировъчна програма те хаква във виртуален свят, където стреляш на свобода или караш мотор по определен маршрут. Безпроблемното минаване на тренировката носи бонус кредити, с които в последствие закупуваш разни неща. Много добра игра.
Производител/разпространител: SEGA
ОЦЕНКА: 9\10

Heroes In The Wake Of God - Този add-on на Heroes-а не е нищо повече от няколко карти и нови скинове. Старите единици са доразвити откъм физическата част. Кафевите и сини монаси са станали лилави overlord-и или нещо подобно. Много кратка част с пипнати тук-там графични глезотийки.
Производител: 3DO
Разпространител: New World Computing
ОЦЕНКА: 4\10

Hidden & Dangerous - Аз специално я имам играта във версия за Dreamcast, така че ще направя ревю на тази версия. (Тя по нищо не се отличава от PC-вската). Ние имаме на разположение цял отряд от елитни командоси, които контролираме по всяко време на нашата игра - казваме им къде да отидат, по кого да стрелят и така нататак. Графиката не е нищо особенно, но поне не дразни. Не си падам по такива игри.
ОЦЕНКА: 4\10

Hitman 2: Silent Assasin - Приключенията, в случая убиствата, на Дървото 47 продължават. Започваме с проникването в "малка схлупена къщурка с две лепи отпред", която трябва да е пищна и огромна вила/резиденция в Италия. Не успях да изиграя играта, защото тъпото нещо се скъса да ме изхвърля на Desktop-а и в последствие се отказах. Иначе графиката е все същата грозотия както и първата част. Мааалко по-пипната ама... Hitman-а се движи като глътнал бастун. Той всъщност не се движи - той се пързаля. Или с няколко думи - глътнал бастун, качен на ролери. Звуците са под всякаква критика и общо взето играта въобще не ми хареса. Нататак може и да става яка, не знам ама до където играх бях тотално разочарован.
Производител: Io Interactive
Разпространител: Eidos
ОЦЕНКА: 2\10

Icewind Dale - Много от гейм-маняците ще кажат, че това е най-великата игра в историята на RPG-то. Аз ще кажа - възможно е, но не съм съгласен. Значи играта си има всичко, което трябва да има едно уважаващо себе си и претендиращо да се нарича такова RPG. Вдигаш левъл, бъхтиш из приказни светове, събираш 5-6 човека с теб -всеки със специфични показатели, трупаш опит, събираш предмети, въоражаваш се... няма нещо, което да няма. На мен тази игра не ми хареса само, защото
1. графиката е двуизмерна.
2. човечетата са толкова малки, че и на '21 инчов монитор да ги включиш, пак трудно се виждат. А аз искам да си гледам героя целия с всичките му джунджурий, които съм му накачулил, а не да се зверя в монитора кат зубър в 24:00 вечерта.
Производител: Black Isle (Interplay)
Разпространител: Interplay
ОЦЕНКА: 5\10

angel · Чет Ное 27, 2003 23:44 pm

Super Extreme Sports - преди два дни си я взех. Много готина игра от заглавието се подразбира за какво е. има байк скейт и др. фрее стайл спортове.8/10

dGeneRator · Пон Дек 08, 2003 23:00 pm

Prince of Persia:Sands of time
Мого яка игра, от типа на tomb raider само че много по-готина, първо за историята която е леко банала но все пак бива(има обрати и т.н.). Нашия човек е принц(очевидно син на краля на Персия)Та някъв маг който на практика се явява главния гад, се е присламчил към бащата на принца и го увещава да нападне махараджата на Индия за да му заграбят съкровищата и по-специално един кристал който съдържа "sands of time". В началото всичко върви по план докато нашия принц не се оказва отделен от войската и продължава сам, за негов късмет се натъква първи на съкровищницата на султана и там открива "the dagger of sand" с чиято помощ има власт над времето и може да прави различни номера(включително забавянето от "Макс Пейн"). Атаката преминава успешно и на връщане към Персия войската се спира при някъв Султан където започват перипетиите, нашия човек подлъган от мага разбива кристала с пясъците на времето и целия замък попада в капан като хората стават на нещо като зомбита, и останалото е много скачане,решаване на пъзели и още повече бой.....аа има и принцеса която се мотае около принца и стреля с един лък което е много важно, а може и да играете с още един освен принца. Битките в играта са много яки, има различни ефекти и спешали тип "Матрицата" и всичко е направено доста удобно. Най кефещото по мое мнение са пъзелите, те не са трудни, просто са на границата. От една страна те затруднявт от друга не са някви глупости дето цяла седмица се чудиш какво да правиш и накрая решението се оказва някаква малоумщина. Графиката е добра, и музиката мене много ме кефи, добе узвочени реплики като цяло 10/10

lelq_dafinka · Вто Мар 02, 2004 23:08 pm

Alasto - ако я видите, ще умрете. Некъв антиреален моторист ходи да събира ябълки и да са бучи в детелинки и ако настъпиш малко по-сериозно газта си пада на кухата глава. Ама ако видите компа как играе, ш са накефите много. ОЦЕНКA 11/10

NoBBy · Нед Апр 04, 2004 1:00 am

Syberia2 - Продължението на култовия куест е вече факт. Играта е страхотна. Историята (най-силната черта на всеки куест(ЛМ)) е също така невероятно развита както и в първата част. Графиката и музиката са на страхотно ниво и пораждат една неповторима атмосфера. Като се има предвид, че това са изводи направени само от няколко часа игра .... правете си сметката. Незнам как се откъснах от играта за да пиша из форума

ОЦЕНКА 10/10

Neighbours from hell 2 - Отново продължение на игра. Пичовете от Jowood са се справили доста добре със втората част на играта. Действието вече не се развива в една къща а на много и разнообразни местности. Добавени са и нови персонажи. А нивата изобилстват от интересни трикове. Играта отново се минава сравнително бързо, но за откриването на всищки трикове се изискват малко повече време и нерви.
ОЦЕНКА 10/10 (то аз май други и не пиша)

Jagged Alliance2 Wildfire - На мен играта много ми хареса, при все, че не бях играл никоя от предишните части. Играчът си съставя песонаж и наема....ми наемници

с които кръстосва измислена държава, чиято кралица е тиранка, изпълнявайки мисии. Играта е съвременна стратегия (ама не съвсем). Битките между наемниците се водят на ходове. Като цяло играта си я бива
ОЦЕНКА 10/10

Нед Апр 04, 2004 12:50 pm

Postal 2: Share The Pain - Ето едно сравнително вече поостаряло заглавие, от което останах доста приятно изненадан. По принцип играта няма ама абсолютно никакъв смисъл. Ти си обикновен човечец, живеещ в обикновенна каравана, имаш обикновенна женичка с необикновенни искания. Пробелам е в това, че по едно време откачаш и тръгваш да избиваш всичко живо из града И/ИЛИ да свършиш работата, дадена от жена ти, като например "Отиди до магазина за да купиш мляко". И какво правиш ти? Отиваш до магазина кротко и спокойно, купуваш млякото и се връщаш И/ИЛИ отиваш до магазина ала "а зад мен - апокалипсис". Първото "оружие" на което попадаш е една лопата - идеална за сечене на глави и други ненужни човешки крайници. Оръжия много, насилие много (голям кеф да пишкаш върху горящ труп), свобода много, смисъл никакъв.

Единствено не разбрах защо и бяха толкова високи системните изисквания...
Производител/Разпространител: Walking With Scissors
ОЦЕНКА: 6.5/10

Beyond Good And Evil - Кой? Кой бил производителят? Ubi Soft ли? Но това изобщо не ме учудва. Както повечето игри на френската компания, така и тази е...как да го кажа, страхотна. Ако не велика, то поне страхотна. Действието се развива в един измислен свят, а ние поемаме управлението над местната фотографка Джейд. 2-3 думи за историята: Извънземни нашественици нападат местността и отвличат различни "хора". Местната полиция наглед се опитва да се пребори с пробелма, но в последствие Джейд разбира, че може би двете страни са се съюзили. За това тръгва въоръжена с търпение, фотоапарат и една бойна пръчка "in seeking the Truth". Графиката е умопомрачителна. Който притежава по-мощничка машинка и включи всичко на МАХ, ще стане свидетел на една абсолютна феерия от светлини, цветове и...красоти. Тук е мястото да отбележа, че това е най-страхотно и реалистично изглеждащата вода в игра, която съм виждал някога, някъде. Физичния модел е доста доста добър, Джейд е анимирана великолепно, движи се абсолютно реално, като движенията и са плавни и приятни. Въобще една много много много добра игра, задължителна за всички, които обичат по-нестандартния стил игра, приключенията на Raymand и други подобни jump'en'run щуротий.
Производител/Разпространител: Ubi Soft
ОЦЕНКА: 8/10

Unreal Tournamnet 2004 - Станахме свидетели и на шестата част от поредицата. О, леле. Тва стана сапунен сериал. Както и да е. Да започнем с играта - страшно малко нововъведения според мен. Няколко нови турнира, възможност за управление на МПС (БПС) и...тва е. Баси! Кое ме издразни най-най много. Още от начало - 6-те диска. Ай чеките ве, ей! 6 диска. Не се ли осрахте малко. Мъничко само... Silent Hill 3 е на 5 и пак са много, тия тука 6.

Добре, да кажем че преглътнах някак си дисковете. Какво ме сполетя след пускането на играта. Ами всъщност нищо ново. Същото грозно представяне на логото на nVidia (дори по-зле от 2003). В менютата нещата бяха малко по-добре. И така, пуснах играта на 1024х768, всичко на МАХ и почнах да си избирам герой. Но за огромно мое съжаление гласът от 2003, който произнасяше имената на бойците липсваше. Браво момчета, още един минус. Нататака... Избрах си играч, торнамент и карта и натиснах "Begin"...и отидох да ям. То..по-дълго зареждане просто няма на къде. След като се върнах тамън лодинга приключи и "преснах бутон fire" за да започна. След грижливото отброяване на оставащите секунди до започването на патакламата следваше едно огромно забиване (разруши ми всякакво желание за игра) и женски гаден глас каза "Play!". Еми играта се държеше перфектно, да но:
1. ТОВА Е САПУНКА, ПО ДЯВОЛИТЕ!
2. Не оправдава по никакъв начин шестте диска!
3. Ако момчетата от Epic Games и ония кратуни кухи от Atari си мислят, че печелившата формула за една игра е да излиза всяка година с минимални нововъведения - не са познали!
4. Страшно много време за зареждане.
Това е, мисля, че ще си остана на UT2003, дори смятам по-добре да си остана на Unreal Tournament. Голям ризил, но смятам, че като цяло играта ще се хареса на една голяма маса хора, които могат да преглътнат дисковете и зареждащото време (казах ли, че заема 5GB от харда?). Има карти от първия Tournament, които са излъскани с новия енджин и изглеждат великолепно. Музиата също е от първата част.Точно на тях и на тези, които не са играли 2003 тази игра много ще им хареса, дори може да се превърне в еталон. Но за мен - не.
Производител: Digital Illusion/Epic Games
Разпространител: Atari
ОЦЕНКА: 5/10
П.С. Преди малко разцъках на любимата си карта "FaceClassic" и останах размазан. Страшно добре са я направили. Дори със снайпера успях да достигна до 7-мото подред убийство, носещо името Ludicrous (Head Shot-> Double Kill-> Multi Kill-> Mega Kill-> Ultra Kill->MONSTER KILL-> Ludicrous->сигурно има и още).

П.С. vol.2 Има още. Последното е Holy Shit.

Finding Nemo - Все още не знам защо имах големи очаквания към тази игра. Може би, защото Aladdin за Mega Drive беше пресъздаден спрямо филма по страхотен начин. Може би и защото Pocahontas и Tarzan бяха направени пак много добре. Както и да е, играта "Търсенето на Нимо" не може да пресъздаде и малка част от тръпката, която почувствах като играх горепосочените игри едно време. Finding Nemo следва стриктно сюжетната линия на филма. Дотук добре. Но как я следва само. Клъвнато от тук, клъвнато от там. И какво става в крайна сметка - една попара, която определено нямам желание да сърбам за втори път. По време на игра можеш да превключваш между различните персонажи - от една страна Дори и Марвин в океана, а от друга - Нимо в аквариума. Играта е триизмерна, графиката е добра, но "птичка пролет не прави". Загатките ако са правени за подрастващото поколение би требило да са малко по-сностни. Те са като за малоумни. Като стана дума за загадки - цялата игра е съставена от тях. Но те са такива, че и бебе може да ги мине (особенно сегашните бебета-генийчета, излюпени през новото хилядолетие...

). Специално внимание държа да обърна на продължителността на играта. С това, тя се нарежда на второ място по краткотрайност (дори "трайност" може да отпадне. По-скоро "кратконетрайност") в ТОП 10 на най-кратки игри за всички времена. На първо място са Mortal Kombat серийте и Street Fighter серийте и Tekken серийте. Та да се върнем на думата - играта е с продължителност 1 час и малко отгоре, в случай, че гледаш всичките филмчета в играта (а те са доста и са дирекнто взети от филма). А ако не ги гледаш - някъде около 40мин.

ОЦЕНКА: 3/10

Colin McRae Rally 04 - Ето това наричам аз рали! И то не просто рали, а рали заредено с конска доза адреналин и тръпка. Ето това трябваше да е според мен 03, но за жалост онова си беше чиста проба технологичен напредък. Демо, върху което да си тестваме машините, за да сме "готови" за четвъртата част. А четвъртата част е просто размазващо яка. Като почнем от подобрената графика, минем през ВИДИМО ПО-ОЛИКОТЕНОТО И ПРИЯТНО УПРАВЛЕНИЕ, и стигнем до системните изисквания. Разкошна игра. Много писти, сравнително много коли, страхотно управление, прилични системни изисквания, зашеметяваша графика. Определено това е играта, която ще играя. А отделно, че май това е единствената част от поредицата, в която можеш да си конфигурираш коповете на джойпад-а за ускорене и спирачка (в предишните те бяха по default нагоре и надолу и не можеха да се пипат).

П.С. Такъв дъжд като този в Япония не ме беше валял до сега.

П.С.2. Майко на Австралия откачих. На една писта ги резнах с минута и 7сек. , а на крайното класиране за Австралия ги разпорих с минута и половина.
Производител/Разпространител: Codemasters
ОЦЕНКА: 8\10

Съб Апр 17, 2004 19:17 pm

Painkiller - Страхотна игра. Две думи - просто, ясно. А ако треби да се изразя с повече ще започна от първото набиващо се на очи нещо - графиката. Тя е толкова добра, че CG-филмчетатa, които разказват историята бледнеят пред нея. Големи открити пространства, декорирани по най-реалистичен и професионален начин, тесни затворени пространства, където всичко е пипнато и до най-малък детайл. Чудовищата дори превъзхождат по детайлност и оригиналност тези от DooM III, а не товарят толкова много. Особенно блатното чудовище имаше размазващи ефекти. Физиката - леле физиката е нещото заради което ще се преиграва тази игра отново и отново. Както и ешкъна де. Но мисълта ми е за физиката, която ще изразя само с една дума - Havok. Може би най-добрият енджин създаван някога. За първи път се сблъскахме с този енджин в Max Payne 2, а за незапознатите - Havok е специално направен физичен енджин, който предоставя до момента най-реалистичното държание на обекти на терена. Смисъл - за всичко, което бива обстрелвано, бутано, дърпано или хвърляно Havok изчислява треакторията му, тежестта му, силата която е оказана върху него и в зависимост от това пресмята как то би се държало в реалния живот. Съединено това в общата картинка говори за нещо феноменално. Същият енджин се предполага и че използва Half-Life 2. Следващото нещо, което искам да засегна е музиката и звуковите ефекти - разкошни. Як метал по време на нивото, прекрасен звук от оръжията, предсмъртни агоний също не липсват. Gameplay - същият като в Serious Sam, само че наситен с още по-голяма доза адреналин. Или с една дума - перфектен. Последното ниво е най-страхотно анимираното и като цяло най-добре измисленото ниво в игра, което съм виждал до момента. В цялото ниво времето е спряло, води се война, но няма никой на терена. Една атомна бомба стои забита в земята и всичко наоколо е пометено. Или с няколко думи - това ниво представлява секундата преди атомната бомба да изпепели всичко. По бойното поле бягат призраци които разпъват кокалестите си пръсти в последен устрем да те сграбчат и да изсмучат и малкото живот, който ти е останал, чуват се агонии, писъци, по радиото умрял полковник дава заповеди на мъртвите си колеги, стрелбата от оръжията все още отеква в пространството, копия замръзнали във въздуха чакат времето да тръгне за да могат да паднат на земята...А крайната ми цел е да убия Лусифер. А да се биеш с Лусифер, означава да се изправиш срещу легион противници. Но както всичко хубаво има край, така и хубавите неща тук свършиха. Лошите не са толкова много, но въпреки това ги има на моменти. Първото нещо, което ми направи на този етап впечатление беше малоумността на сюжета. Но за такава игра - може и да мине,въпреки, че същество от "оня свят" пита от начало нашия какво оръжие му трябва. Добре, следващото нещо е - защо по дяволите косата на нашия пич се сменя постоянно? Веднъж черна, след това сива, оп - кафява. Та дори и лицето му в различните кът-сцени е различно. Хм... Нивото "Military Base" определено не ми хареса. Уж нещата се развиват в Ада или някъде там, а съм вече при едни самолети, едни летища и стрелям по неумрели пилоти. Доста глупаво, според мен. Но най-големият минус за мен е, че играта е неприлично трудна. Не самото стреляне по лошковците, а минаването на "лицензите". На първо място, за да можеш да минеш даден лиценз трябва да играеш на 2-ро ниво на трудност - Insomnia. До тук добре, но какво следва нататък. Лицензите са абсурдни. Избий всички в нивото само с едно оръжие. Наглед - лесно, на изпълнение - трудно. Но това се минава. По-сложното беше "Не събирай сама душа". ? Въри да разбираш. Най-големият ужас за мен дойде на нивото с летището, където лиценза беше да избия всички същества. Добре викам си аз, но като стигнах до края му видях, че съм избил 333 от 347. Три пъти се връщах назад и оглеждах цялото ниво, но не успях да намеря другите 14. И не успях по този начин да си взема карта (Black Tarot), която да ми позволи нещо специално. Иначе при гадовете нещата са малко по-лесни. Там успява човек някак си да вземе лицензите. Блатното чудовище например го претрепах за по-малко от 2 мин, а Guardian-а с чука - за минута. И си спечелих карта, позволяваща ми за известно време да бъда "invincible". Ето друг пример. На нивото със замъка се иска да събереш 95 муниций за да получиш карта. Аз събрах 94

И после търси минавай цялото ниво за да намериш едните останали НЯКЪДЕ СИ патрони. И пак не ги намерих. Да не говорим за неприлично дългото време за зареждане на нивото. Както и да е, в крайна сметка успях да спечеля само 10 карти от всичките.

Сдъвкано и...:
Не си мислете, че играта е лоша. Напротив, играта е великолепна и аз я изиграх с голямо удоволствие, въпреки явните недоразумения в нея. Страхотната графика, мега зарибяващият геймплей и озвучението веднага водят към оценка 10. Админа спомена нещо за бъгнат крак - няма такова нещо. Играта се играе и превърта без проблеми.
Производител: People Can Fly/Dreamcatcher Interactive
Разпространител:Dreamcatcher Interactive

ОЦЕНКА: 10/10

По молба на един мой приятел ще напиша неговата рецензия за играта Syberia II. Знам, че сме я дискутирали доста, но и той искаше да си даде мнението, но няма нет за да го напише направо.

Syberia II - В началото бях малко резервиран по отношение на тази игра... но после ми мина, защото пих хапчета от сушени жаби. Настроението ми рязко се подобри, щом видях най-красивото изписване на име на игра в геймърската ми кариера. Първото нещо, което ми направи впечатление, беше , че загадките се решаваха някак леко и сюжета на играта можеше да се следва без да вися 5 дни на някакъв пъзел и да забравя за какво аджеба са разправя в тая игра. Графиката не беше удар за мен, защото и в първата игра беше същата, тоест на едно много високо ниво. Честно ви казвам, имаше моменти, в които направо спирах да играя и просто зяпах красивите пейзажи.
Създателите на играта явно са били големи мераклии в началото, защото там куестовете бяха най-логични. Хе, вярно, че се помотах доста в първия град, ама нямаше някаква сериозна трудност, която да изисква намесата на доктор walktrough!
Хубу, големи надежди,след около 5 часа игране най-накрая напуснах първия град...за да се озова в пущинака. От това място все още изпитвам кошмари... Ах, този гаден самолет! Добре бе, Сокал, що тъй, бе?! К'ва беше гениалната логика да са сменени хоризонталата и вертикалата?!?!? Ма, хубу, окапаха ми очите, но нищо, не се сърдя. Простено ви е, все пак историята си я бива, нали. Няма да захвърлите една игра само заради една глупост в нея, я!
"Аз съм вашият среднощен кошмар", помните ли го? Е, това може да се каже за селото на Юколи ли к'ви бяха? Не стига ,че може да си обикаляш колкото за два "Riven"-а, ми и ме принудиха да ползвам walktrough. Ма то си е направо садизъм да поставят решението на проблемите ти всред стотици хиляди сталактити, досущ като този, дет'ти трябва. Освен това ми писна от този скапан pixel-hunting, сериозно!
Но да не лъха от мен само негативизъм и да не кажат, че само плюя по горката игра кат' селски кмет, ще кажа и някоя добра дума: DreamCatcher-ът. Елементът с малкото дървено произведение на изкуството ми допадна зверски много. Доста мистично, а? Освен това беше доста интересно как Оскар стана костюмче за Ханс. Напомня ми за Iron-Man! Coool!
Финалът си беше добър, но за съжаление очакван... и трябва да кажа доста набързо скалъпен. К'во стана с наш'та? Оня изяде ли го мечката? Ханс накъде отпраши? К'во стана с наш'та?
Не ме разбирайте погрешно,играта не е по-зле от предишната част. Но за съжаление не е и по-добра. Просто една доза от изтърканото "още от същото". Жалко!
Производител:Benoit Socal/Microids
Разпространител:Microids
ОЦЕНКА: 7.5/10
Powered by: Muad'dib

American McGee's Alice - "...Старата книга тупна тежко на пода и се отвори сама на страница. На тази страница имаше нарисувано легло, а сенките на решетки се прокрадваха плахо из стаята. Малка, нежна, ръчичка се показа от страницата и сграбчи килима. Неясна фигура започна да излиза от страницата на книгата. Косата и - дълга, черна. Лицето и - бледо и намръщено. Престилката - оцапана с кръв, а дясната ръка беше зад гърба. Какво ли можеше да крие? Капки кръв падаха една след друга от зад на черната земя. "Коя си ти?"- попитах аз малкото момиченце. Тя наведе глава, отвори очи, усмихна се и каза: "Ще разбереш". След което дясната и ръка замахна към мен..."
Добре дошли в Алтернативният Свят. Свят на огледала, мъка, кръв и сълзи, свят на разбити надежди и погубени желания. Добре дошли в света на Алиса. Тя ми показа своя свят, разказа ми своята история. За няколко дни ние бяхме едно цяло. Тя ме запозна както с Лудият Шапкар (който наистина е доста откачен), така и с Близнаците, и с Дракона и с Орела и с всички същества присъстващи в книгата. Светът на Алиса ни е поднесен по страшно необичаен и същевременно изключително оригинален начин от момчетата и момичетата на Rogue Interactive и Electronic Arts. Графиката не е нещо кой знае какво, но за онези предишни стандарти си беше истиска еволюция. Но за сметка на това геймплейът е жесток. Удоволствие е да гледаш как Алиса припка из Огледалният Свят, държаща в дясната си ръка кухненския нож. Битките са страхотно направени, а изборът на оръжия е задоволително голям. Музиката и звуковете ефекти са на места странни, но за такова заглавие са си точно на мястото и са много добри. Въобще като цяло играта много ми допадна и, въпреки късно, се радвам, че успях да я изиграя цялата.
Производител:Rogue Entertainment
Разпространител:Electronic Arts
ОЦЕНКА: 9.5/10

angel · Сря Апр 28, 2004 22:25 pm

The Lord Of The Rings The Return Of The King
Ами значи играта като цяло е направена като филма. Иначе си избираш с кой персонаж да играеш.
Единствено не ми хареса това, че има едно място кадето не би трябвало да се играе с друг освен с Арагорн, но както и да е.
Играта би трябвало почти всеки да я е играл.
8.5/10

Вто Май 11, 2004 12:57 pm

Hitman Contracs - Никога не съм бил превържаник на приключенията на "Дървото 47". Надявах се с излизането на третата част от за някой култовата поредица, а за други - поредната игра нещата да се променят в положителна посока. Уви, мечтите и желанията ми, както винаги, останаха просто сив прах. Горчивата истина за тази игра, е че пишлеметата от Io Interactive и по-големите батковци-пишлемета от Eidos са наблегнали на графиката и на факта, че тяхното ходещо пънче се слави по цял свят. Също така са се скъсали да плагиатстват от вече наистина адски култовия Max Payne. И тук присъства bullet time-а както в горепосочената игра, но само когато те убият се включва. Иначе Hitman-а е все така дървен, оръжията са все така нереални. А и при графиката, ако го нямаше blur ефекта нямаше да е нищо особенно. Или в крайна сметка - играта определено не ми хареса. За бъговете смятам да не коментирам, защото са толкова много, че няма да ми стигне мястото да ги оплювам.
Производител: Io Interactive
Разпространител:Eidos
ОЦЕНКА: 3/10