Някъф Смях

[Torbalan]

Гладни години. Няма хляб. Ровя из в-к Позвънете. Обяви. "Кастинг за млади жребци. Добро заплащане. Еротичен филм за чужбина. Тел..."
Обадих се с идеята, че щом искат коне трябва да им трябват и ездачи, а аз преди да се науча да доя магарицата на село съм я яздил и веднъж кон съм яздил. Ама за малко.Нарекоха ме шегаджия, но ме поканиха за кастинга. Коне не видях. А и не разбирам как може да се пъхне кон в този апартамент. Оставих си BMX-а в коридора.
- Одобрен си за филма. Утре снимаме. 300 лв на ден. Здрав ли си?
- Хремав съм, щото тоз грип....
- Ок, ставаш. До утре..
Малий, толкоз пари!? Голям кеф.

На следващия ден ходих на баня и се курдисах първи. Иде режисьора.

- Ясно ти е, че ще снимаме порно?
- Но?
- Какво "но"?
- Не, нали вие казахте "Ясно ти е, че ще снимаме пор, но...?" и аз чакам за "но". А защо писахте коне, а сега пор?
- Моля? Ще снимаме ПОРНО..
- Но?
- Ще снимаме порнографски филм!
- "пор, но графски филм"?! Графски щото сме царско време? - недоумявам аз пропит от девствената ми същност

Тук той ме заряза, грабнаха ме едни със слушалки в ушите, дадоха ме на едни дето ми пудриха всико, съблякоха ме и бам...пъхнаха ме в една стая с голи жени и мъже, които правеха какво ли не. Абе срам, не срам - ще ви кажа. Секс!
Омърлуших се. Кървави пари са тези 300 лв на ден. Нямаше как. Казаха ми -влизаш и почваш да я ближеш онази там долу?
Фон. Музика на Мънго Джери "Ин дъ самъртайм" Сещате ли се? Чип чи чип , а....
Отивам аз, тя се разкрачва. Навеждам се аз. Camera! Action!

- Ъ...може ли само да...?
CUT! - крещи режисьора - Какво има бе?!
- Ами тя мирише на пишано долу - вдигам раменца, а останалите се споглеждат и се ухилват.
- А на какво да мирише бе, чобан? На чубрица ли? Айдееее...

Camera! Action!
Навеждам се аз и ...ближа. А носа ми тече. Едни зелени сополи текат от мен и се сливат с нейните течности. Не мога да дишам. От опитите ми да дишам се образуваха балони в сополите ми. Закашлях се. Повдигна ми се.

- CUT! - крещи режисьора - какво стана пак?!?!
- Косъм - и изпружих врат, след като се бях затичал към него да погледне в гърлото ми.
- Какъв косъм бе? От къде се извъди ти бе? От Марс ли?
- От Трошево съм. Да не познавате някой там?
- Връщай се и повече без изцепки!!!

Camera! Action!!!!!!!!!
Нещо хич не ми хареса отношението. Тези хора не са хубави. Ближа аз, а си мисля за мои неща. Въй?! Колелото?!

- Ъъъ..може ли пак? - вдигнах ръка като за изпит аз
- CUT! CUT! Какво пак бе, говедо?
- Може ли да отида до коридора за да си заключа BMX-a, че да не ми изчезне. Имам си и катинар
- КОЕ ДА ЗАКЛЮЧИШ?!
- ВМХ-а, колелото, като от филма...
- И сега ли се сети? Какво прави досега? Защо не го заключи? Какво прави?
- Ми...близах...
- Преди това бе, чвор?! Бягай и се връщай!!!!!

Отидох в коридора, после в тоалетната, вдигнах капака, пъхнах си главата, пуснах капака и ..изревах с всичка сила. Не обичам да ме наричат "дърво". Върнах се.
И пак...
Camera! Action!
Сега мен ще ме ближат. Легнах аз по гръб и ...

- Кхххниии... - изгърчотих се при първия допир още

CUT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

- Кажи бе, делиорманецо - режисьора пак ме обижда и доби цвят на козе виме след двудневно нонстоп доене - какво пак? Косъм? Мирише? Колелото? Забравил си да си платиш тока?
- Много ме е гъдел...а и тя ми пипа дупето...ама вътре...с пръст

След увещания, кандърми и обещания от моя страна продължихме. За да не ме е гъдел тя си завря пръста в дупето ми. Заболя ме и очите ми почти сълзяха. Камерата не ме снимаше в лицето. Тези 300 лв ще ми излязат през....дупето.
И воистина возкресе. Онази си дръпна рязко пръста и аз ....се нааках.
То после не беше CUT!!!, не беше чудо...Караха ми се, търсеха хавлии, бърсаха някакви плаки, проветряваха, а беше зима....

Изгониха ме. От 300 лв ми отписаха хавлии, пропиляна лента, декори...
Останаха ми 0.80 лв...
Качих се на ВМХ-а и газ към нас. Със стотинките си купих две рогчета. Разкошни соленки. Най-хубавото нещо в този ден за мен. Затова пиша и в клуб "Любов" - за любовта ми към рогчетата. Обичам рогчета!


==============================================

Отговори
Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка. Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- ?!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго...Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ?!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ?!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-а-а-ааа! (пауза за размисъл) - "Роло"!
Продавачът:
- ?!
Опашката:
- ?!
Девойката:
- !
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- Поло!
Девойката:
- ?
Продавачът:
- Уффф!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ?!
Опашката:
- ?!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи... Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката:
- Хахахаха, хихихихи! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане...
Девойката (към опашката):
-?!
Цялата опашка, вече дружно "ХА-ХА-ХА"! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!
Някой от опашката, на пода на магазина:
- На багажника, хаха - обема на багажника!
Опашката:
- Ха-ха-ха!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ!Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойката, почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък:
- Нищо не искам! (бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !?
Продавачът:
- ?!... (пауза) - хм... !! ... следващия!

==================================