Как се става болгарнинджа?

[tonyboy79]

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме....
Ден 2. Дойде новия старшина.С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника болгарнинджа, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива.Ако човек не може да прескочи 7 метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу.Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъза задника.
Ден 14. Най сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия.. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъза задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи.
В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал!! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Доиде командира и ни разказа че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими но и нечути тъй като мъдрият старшина ми привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански..два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Тярбва да се знае все пак ка да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо??? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме заупокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани .
Ден 24. Дойде старшината. Обяви че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината състояща се от изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателял на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се че елхата попогрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в искуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата попогрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка/ знаем го/ и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи.
Старшината ни каза под секрет че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция разбира се най добре е ба се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша.Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина набегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие разбира се използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме заупокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателя на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори.Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупкан като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо с зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателя и каза че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателя и със сълзи на очи ни разказа че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклаут.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни че ще усвояваме управление на армейски средства за пидвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи..
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с въртолетите.Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа-физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи го прекъсна посредата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във въртолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме насухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих въртолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола единия в носа единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо ? Никой не можеше да отговори..После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен.Изразихме съчуствие.Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фроид.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони. и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инстртукторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66.
Последен ден от обучението. Скокове с парашут.
Инструктурът каза, че в момента били в затруднено положение и парашути нямало. И самолет, който да качи ротата за скоковете също нямало а въртолета го свалихме с два стола...
Инструктурът отиде да помисли. След половин час поиска още тоалетна хартия.
Като излезе каза да си вземем раниците. Отидохме до града и купихме десет чувала балони. Инструктурът каза че можели да заместят парашутите като се напълнят с хелий. Купихме една бутилка. Субсидиите не стигнаха за повечето.
За да заместим височината отидохме на моста на Витиня.
На човек от ротата се падат по 10 балона, но само два пълни с хелий.
Бънджи скачачите се хванаха за главата. Нищо, ние сме тренирани, ще издържим. Все пак последен ден е.
Подготвихме Добрилюдов за скок. Завързахме балоните за раницата с канап, за по сигурно.
Скочи сам. Каква смелост.
Падна с главата надолу. Не мърда. Няма страшно и той е трениран.
Ред е на Серюжа. Не ще да скача. Инструктурът се закани, че ще му вземе балоните. Скочи. И той не мърда. Трениран е. Заблуждават предполагаемия противник.
Щелев скочи целеустремено. Падна по гръб. Мърда бавно и маха с ръце. Явно ни успокоява, че всичко е наред.
Мой ред е...
Лошото е, че балони ми са от продълговатите...
Нищо, като стигна долу ще му мисля.
Ден 67.
Бойните ни умения трябва вече да навлязат в сила=да се използват.
Цялата ни болгар рота замина на Балкана където имаше американски войници снабдени с мощни оръщия излязли от производство прди 2 месеца а ние със нашита калашнци 1900-ната година.
Генерала ни каза че това е само бойно учение и не трябва да се притесняваме..американците естествено бяха със жилетки от най-висока класа а ние за да не хабим пари (който нямаше държавата ) бяхме снабдени с по една ламарина 3х3 и естествено нямаше за всички кой взел кой не..а стреляш ли два пъти по ламарината на едно и също място тя е на решето...този ден бе подготовката и изграждането на лагерите.на следващият ден започваше екшъна
Ден 68.
Ние може да няаме оръжия но нали за това сме болгарнинджи.
Двата лагера бяха организирани на една поляна с малки неравности между двата и края имаше скали и камъни не по високи от 6-7 метра който пречеха на куршумите да минават...Около нея имаше гора в която съвсем спокойно можеше да се загубиш ..естествено това първи свърши генерала който отиде уш на лов но май той стана дивеча,няма да ви казвам каква болка изпитваше когато го намерихме с два капана за мечки на двата крака..Като го попитахме как е станало.. той ни каза че се е хванал на единия а после докато търсел обратния път се хванал да другия с изненада когато го обърнахме видяхме че имаше и един на оса а той бил от падането-когато паднал защипал носа му.Бяха ни нужни 3-4 часа докато го открием лазейки като нищожество по Земята..докато отивахме към лагера който бяхме устроили той си уреди интими срещи със майките на всички та даше и с тази на Буш която я жива,я не.
Ден 69.
Не можехме вчера да започнем "Бойното учение"Защото тамън се наканихме да го започнем и намерихме генерал и после на обратно и отиде цели ден...та и по една бира не успяхме да изпием в близкото село.
КОгато започна учеието американците си мислеха че със свойте оръжия ще смалят съпротивата ни н докато стреляха по нашия лагер и се чудеха къде са.Ние се бяхме скрили на скалите който изкатерихме без проблем благодарение на нашите бойни умения.и тъй както си стреляха получиха потупване по гърба на Некрофилов който се беше обвил като мумия във ламарините който беше взел от всички който имаха..
Ден 70.
Генерала е доволен от провелото се учение и от резултатите който показахме..връщаме се у дома..разпуснати сме за почивка.По време на 30 километровото ходене пеше генерала се загуби още 2-3 пъти и ходеше с една бутилка в ръка вероятно това беше причината да получим по една доста добре изказана псувня - той не си поплюваше.Стигнахме в "казармата" за болгарнинджи бяхме затворени за последно заедно за тази година.И като награда получихме за вечера хляб със сол което беше прекрасно с оглед хляба с буболечки който ядохме предишните дни.УСпяхме да избягаме през ноща уж за по една водка.
Ден 71.
Ама изведнъж се оказахме сутринта в леглото аз и НЕкрофилов а останалите строени и слушаха последната реч а генерал беше се оказало че ние вместо 1-2 водки сме обърнали по 17 водки естествено малки и то руски.Това беше последния ден всички бяха доволни от почивката която ни бе дадена
и съжаляваха че след коледните празници се налагаше пак да се върнем.
Естествено сега бяхме 20-ти юли но генерала беше още неизтрезнял и ни даде бая дълга почивка!
Ден 72 (25 август)
Пак сме в поделението. Съкратиха ни почивката. Някакъв началник забелязал, че кмета на близкото село е спрял да идва и да се оплаква от необичайни явления. После се сетил да пита за нас, но никой не знаел къде сме. Намерили генерала. Ама се оказало че е генерал колкото и баба ми. Бил шофьора му с униформата на генерала. 3 дни го изтрезнявали, докато се сети, че ни е освободил. После признал и къде е генерала. Бил избягал на Златни с жената на готвача. Това обяснява защо готвачът от месец и половина готви така, че и мухите не кацат на яденето. А ние си мислехме, че са стресирани, защото постоянно ги преследваме, пълзейки по тавана и стените.
Ден 73
Старшината реши, че след месец почивка имаме нужда от опреснителни упражнения. Пак прескачахме 7-метрова стена. Нямаме барутни ускорители и не успяваме много. Старшината се пеняви и ни се заканва, че или ще ни направи бойни машини, или ще ни види сметката с клечка за зъби. После мисли десетина минути и ни освобождава за обяд. В 10:30 ! И се подсмихва ехидно. Уплашени сме!
По-късно ден 73
Пак сме на станата. Първи е Некрофилов. Не успя с половин метър. Удари се в стената, блезна ярка светлина и се чук силно пращене. След 3-4 минути отново виждам. Чак сега забелязвам прикритите по стената жици. Старшината пак е почнал да гаднее.
Половин час по-късно всички прескачат стената без грешка. На метър над горния ръб. Наистина електричеството е невероятно изобретение.
Вечерта утидохме на дискотека. Некой ни е усетил като тръгвахме, защото дискотеката беше обградена от военна полиция. Нас чакаха. Да си чакат, ние пак ще минем през покрива.
Без малко да ни хванат. Смотлев не прецени скока и прескочи дискотеката. Падна на една от патрулките. Добре че замаяни от силния удар куките не реагираха навреме.
Ден 74
Отново на стрелбището. Пак ще хвърляме патрони в цел. Старшината реши да ни затрудни и сложи мишените зад метални листове. Пак уцелваме. Не знаехме обаче, че патронът на Макаров става бронебоен, ако го хвърлиш достатъчно силно.
Старшината пак гаднее. Раздаде ни превръзки за очите. Смотлев пак се прояви. Реши да стреля на автоматичен. Хвърли шепа патрони наведнъж, но заради превръзката се заблуди малко. Уцели наблюдателната вишка. Явно куршумите се загряват до червено от високата скорост, защото вишката се запали.
Ден 75
Днес няма тренировки. Строим вишка.
Но старшината реши и това да е тренировка. Взе ни инструментите. Сега ковем гвоздеите с юмруци, а дъските режем и оглаждаме с длани.
Вишката още не е готова, а дъските свършиха. Ние сме си виновни. Започнахме да се състезаваме, кой ще забие гвоздея с най-малко удари. От голямата сила на ударите доста дъски се нацепиха.
Накараха ни да си насечем дърва за да довършим. Отново с голи ръце. На инат изсякохме половината гора.
Старшината е доволен. И вишка има и дърва за зимата. Обеща ни награда.
Вечерта донесе пиене и си тръгна! Не вярваме на очите си! И старшината бил човек. Но няма мезе. Измислихме решение - обора на местното ТПК. Набега беше успешен, но пак имаше недуразумения. Казах на Некрофилов да се погрижи за кучетата. А той проявил чувство за хумор, зашеметил ги леко и ги сложил да сучат от свинята-майка.
Ден 76
Кмета пак е на портала. Разбрахме, че със сълзи на очи разказвал, че кучетата му не дават на прасенцата да сучат, а овцете му са се побъркали - от страх да се доближат до вратата почнали да се катерят по стената на обора. Не знаел какво ги е уплашило, но явно две са успели да изкачат стената, защото никъде ги нямало.
Старшината ни гледа с подозрение. Но какво да каже - пиенето беше от него.
Но си го върна - на тренировките. Нещо ново - преодоляване на водна преграда. С по един чувал камъни на гръб. Каза, че до вечерта ще можем да бягамо по водата.
Бягаме по водата. Смотлев се спъна в жаба. Без малко да се удави, защото се опита да псува под вода.
Ден 77
Опреснителните тренировки продължават. Най-сетне са докарали хром-молибденовите столове за хвърляне по бронирани цели. Наистина вършат работа. Така се въодушевихме, че потрошихме и един истински танк. Началствата са бесни. Май ще има наказания.
Чакаме да видим какво ще измислят.
Искали да ни пратят в ареста, но старшината казал, че там само ще си почиваме. Поискал той да определи наказанието. Лошо!
Ден 78-81
Марш на скок. В раниците вместо храна има павета. Спираме за по половин час за храна. Старшината ни кара да гоним зайци за ядене. С раниците на гръб.
Сутринта и на обяд не хванахме нищо. На вечеря също.
На другия ден обаче уловът беше богат. Гладът давал крила! Печем зайците върху паветата. А тях загряваме с триене едно в друго.
Старшината забеляза, че паветата почват да се изтъркват и да стават по-леки. Запълваме раниците с чакъл.
Ден 82
Командира ни събра и ни чете заповед. Ще ни пращат на мисия. Напълно доброволна. Който откаже, ще бъде наказан. Ама много.
Ще бъдем мироопазващ отряд (НИЕ?! Мироопазващ? Явно той под мир разбира нещо друго) в Ирак.
В последствие се разбра, че ще пазим мира нелегално. Ще се сливаме с населението значи. Заповядаха ни да придобием арабски вид. Сега си пускаме бради и мустаци и почерняваме на слънце. Некрофилов е кьосе, не може да си пусне мустак. Нищо - ще бъде кадъна.
Подиграваме му се.
Носят му дрехите за мисията, за проба и уточняване на размера. Били специални и за промяна на размера трябвало много време.
Облече ги, а ние пак му се подиграваме. Той се ядоса и замахна с някаква част от тия парцали срещу нас. Добре че отскочихме бързо, с фереджето отряза дървото, под което бяхме.
Наистина били специални, фереджето е от кевлар с втъкани волфрамово-карбидни нишки. За останалите дрехи не ни казват, още били секретни.
Некрофилов грейна, а ние завиждаме. Успокояват ни, че и за нас ще има играчки. Доволни сме.
Носят и нашите играчки. Разочарование. Само по един пръстен, от тия дето си закрепят с тях парцалите по главите. Оказа се, че са хром-молибденови, също като бронебойните столове. Но не вършели работа срещу танкове, а само срещу стени и БТР-и, защото били леки. Ще я видим ние тая работа, само да ни падне още някой танк наблизо. Но от седмица ги крият от нас.
Ден 83
Почиваме и се учим да си носим арабските дрехи. Утре тръгваме за Багдад.
Ден 84
Тръгнахме. Пеш! Но все едно, че имаме крила - раниците с павета останаха в поделението.
Ден неизвестен - неизвестен, защото загубихме календарчето си - духна го някакво торнадо по пътя. На нас нищо не ни стана, защото в крайна сметка какво може да ни направи едно торнадо???
Некрофилов и Смотлев отидоха да търсят календарчето. Пратихме ги двамата, защото все пак 280 000 квадратни километра ще отнемат на един нинджа цели два дена, а нямаме толкова време.
Ден 86 - върнаха се - трябвало да оправят някаква пукнатина в Сеуцкия канал, защото нашето календарче се забило там и замалко да я потроши (календарчето е от волрамтитаниева сплав, струваше ни едно тайно нощно посещение на Форт Нокс)
Пак тръгваме, ама първо да си напълним раниците с камънак, защото торнадото отвя паветата...
Ден 87.
Скоро ще отпразнуваме 3 месеца откакто сме в ротата..това не е на добре...видяхме еди самолет интересно.За какво да се мъчим да ходим пеша.Некрофилов с половината чакъл го свали уж да ставаше за летене..ставаше за 7 дни стигнахме в ирак!
Ден 92.
Стигнахме ура!Сержанта беше преди нас и се очуди как сме стигнали.Слязохме от самолете със скокове с парашут ролята му играеха чантите с чакъл.Слязохме ура!
Ден 93.
Трябваше да се смесим с местното население..Смотлев каза че знаел малко арабски ние му повярвахме..по едно време се чудех защо след нас бягаше цяла гвардия от хора..Смотлев типично в совй стилбез да знае смотал нещата и разказал играта на фамалиите на местните хора не всички бяха споменати имената не се безпокойте..
Некрофилов зареден с цяла раница с павета посмя да се върне в града..ама да знаете как само как летят паветата...
Ден 94.
Смесванеето завърши добре макар че Смотлев си поотнесе боя.Сега ни предстой 3 дневна операция..незнам как ще издържим тук и по една бира неможе да се пие..вместо бира ти дават вода от местната река дето има ...и тече мръсната река..ние отказахме под достойнството ни е..
Ден 95
Проблема с липсата на алкохол е решен. Чудехме се защо от както сме тук Домоедов все се покриваше някъде. А пък той събрал фурми и ги оставил да ферментират. Понеже е топличко са ферментирали бързо. Дестилирал сместа на слънце, нали по обяд е поне 53 градуса на сянка. За тръби ползвал цевите на автоматите. А ние тъкмо се чудехме къде ни е оръжието. Добре че не ни се наложи да участваме с някой местен празник с традиционна стрелба във въздуха. Щяхме да станем за срам, да нямаме оръжие в Ирак! Всички местни си имат, било им традиция.
Та домоедовата ракийка се оказа доста силна. Имаше нещо странно в нея. Домоедов не си признава какво друго е сложил в джибрите, но не трябва да се сипва в метален съд. Докато го разберем, съсипахме три манерки и пет канчета от алпака. Старшината ще ни скъса зад****те заради тях. Водят му се. Добре, че Домоедов я е събирал в глинен съд при дестилирането. Иначе щеше да се окаже, че напразно е съсипал цевите на автоматите.
По случай наличието на алкохол се напихме. Яко. Ама много.
Ден 96 по обяд
Събужда ни с вик някакъв брадясал тип. Явно е нещо като свещеник. Показаха ни картинки на такива и ни казаха да се пазим от тях, но той ни изненада. Този е като на картинките, но е по-мръсен.
Не му разбираме на приказките, но сочи чашите и вика нещо за някакъв Алах, Мохамед и корал или корав. Май все пак е "корав".
Явно тия корави пичове, Алах и Мохамед са забранили пиенето.
Тоя се пени все повече, ще вземе да ни докара някоя беля и ще ни прецака приобщаването към местното население. След кратко обсъждане вземаме решение - ние ще приобщим него.
Докато му държим ръцете и краката, Кропоткин му изля цяла купа "домоедовка" в устата. Оня падна по гръб, взе да се тресе и да бълбука. След малко се освести, млясна и пак взе да сочи чашите. Ама тоя път без да вика. Пак му сипахме. Повтори и потрети. Потретихме и ние. Абе това арабите били душички като си пийнат, кротки, приказливи, не че му разбираме, ама след 5-6 "домоедовки" и сам себе си не мога да разбера.
На път сме да изпълним мисията, вече се сприятелихме с местните, поне с един местен, остава само да научим езика, за да можем да го питаме това-онова.
Ден 97
Събужда ни някакъв скандал навън. Излизаме навън и какво да видим - нашия арабин обграден от тълпата и му викат, и го бият. Явно сериозно го мислят това, че не трябва да се пие. Да им се чуди човек как са оцеляли без алкохол толкова години.
Чудим се дали да не ги попребием малко и да го оттървем. Ама нали сме на мироопазваща мисия, а и ако ги набием при съотношение 1:47,3 или повече, някой може да заподозре присъствието на специални сили. Какви ти специални, ние специалните ги хапваме за закуска.
Приближаваме се, да не изглежда подозрително че стоим настрани. Нашия арабин ни сочи и нещо ломоти. Добре че домоедовката му е вързала езика, иначе щеше да ни развали прикритието.
Почват да го замярват с камъни, мънички едни такива, направо чакълчета.
Смотлев пак се прояви. Така се увлече в сливането с местните, че им раздаде камъните от раницата си. Опаааа, имало едно останало паве. Жалко за арабина.
Сега кого ще разпитаме, като научим езика? Явно мисията ще се проточи.
Пием от съжаление за мисията. После пием в памет на арабина. После - по навик.
Накрая пием, защото почти не е останало пиене.
Утре ще трябва да ходим за фурми. Повече фурми и по-големи съдове. Че ако почнем да варим ракия на три дни, тая мисия ще ни се стори безкрайна. Надяваме се Домоедов да признае какво слага в джибрите. А може би не. Дали няма да е по-добре да останем в блажено неведение по въпроса. Не че ще спрем да я пием, но по-добре да не знаем, ако е нещо особено гадно. Или хигиенично. Май по-добре да е гадно, че нещо сме отвикнали от чисти неща.
Ден 98
Събуждаме се късно. Главите ни тежат повече от вчера. Явно утайките на домоедовката са по-активни от останалото. Ех да имаше по една шкембе-чорба сега......
Ама какво да се прави, всички разбираме от пиене, а никой от готвене.
Цял ден събираме фурми. Мисията утре.
А по-добре след като стане следващата домоедовка.

[TaO-DeadSocked]

Toва е пускано доста отдавна, но става да се посмеем пак

[tonyboy79]

След ден 66 е ново и не си го чел вероятно (освен ако не играеш Империя онлайн)