Final Fantasy XII
Ае нидей си игра е, ебати кокошката. Копеле, казвам ти, станал съм некаф ултра-мега терминатор 13 левъл, минавам през нивото като багер през кофичка от кисело мляко, коля и беся де що видя, убивам вълци, гиганти, босове, мосове и изведнъж от близкия храст ми се измазули една селска кокошка-нинджа заедно с четиритяхто си пиленца и ме уби от бой. Майка и и мокан! Пет пъти ме убива шибаната кокошка, не мога да я утепам. Е кажи ми ся туй не е ли гавра с мойта крехка детска натура...
Мм... мааай не требеше точно по този начин да започна статията си, но просто конвенционалния уседнал начин на започване на дадена статия ми дойде до гуша а в момента на преден план си стои проклетата кокошка, която съумява да ми избие цялото парти с няколко клъввания.
Добре де!
Предполагам че все пак и все още има хора, които не са се докосвали до завладяващата магическа вселена на Final Fantasy. Но пък за сметка на това не вярвам, че има хора, които поне да не са гледали филмите. Първия няма нищо общо с играта, а втория продължава историята на Клоуд от едноименната игра. Това, разбира се, няма никакво значение, защото не мисля да ви говоря за филмите, а за света на "Реалната Фантазия" такъв, какъвто никога, в никоя друга игра няма да го видиш. Така! Фрапиращия момент за теб вероятно би дошъл непосредствено след прочитане на заглавието Final Fantasy XII и по-специално след XII и ако не си запознат с гореупоменатата игра, вероятно ще ти се стори като сериал тип Дързост и Красота (а.к.а. Дъртост и Простота), но ще бъдеш в грешка. Всяка една игра от поредицата следва своя собствена история, която няма нищо общо с останалите. Изключение правят само Final Fantasy VII, където историята продължава да се разгръща и във филма и в играта Final Fantasy VII - Dirge of Cerberus (където се преставят факти около колоритния Винсент Валънтайн) и Final Fantasy X, където всички въпроси, останали без отговори намират последните във Final Fantasy X-2. Но както и да е, сега говорим за една от най-прекрасните игри, излизали някога - Final Fantasy XII.
A warrior takes sword in hand,
Clasping a gem to his heart.
Engraving vanishing memories into the sword,
He places finely honed skills into the stone.
Spoken from the sword, handed down from the stone...
Now the story can be told...
Царство Далмаска.
Силното кралство познато като Аркадийската Империя, която владее континента Валентия и Розалийската Империя, която владее континента Ордалия са непрекъснато във война от десетилетия. В мъглите на войната, Аркадийската Империя напада кралсто Далмаска и настава геноцид. Под ударите на Аркадийската Империя, царство Далмаска приема поражението, но принцеса Аше, законната наследница на трона на Далмаска се присъединява към сформиралата се съпротива, за да се бие срещу Империята. Въпреки трудните години, които настават за Аше (а и не само), тя не се предава, щото е яка мацка. И точно, когато всичко изглежда, че не може да стане по-зле, тя среща едно обикновенно момче. Ваан. Сирак, комуто родители са били избити още преди империята да нахлуе в Далмаска. Сирак, който е приел съдбата си и сега е готов да се бие срещу империята.
Това е общо взето историята на играта и типично за всички игри от поредицата, тя се развива до самия и край, където настъпва някакъв сублимен емблематичен баснословен момент, който ти не си очаквал. Или поне така си мисля, съдейки от игрите досега.
Първото нещо, което се набива на очи непосредствено след завъртане на диска на кое да е от Final Fantasy-тата е стилът. Стилът, който момчетата и момичетата от далечната японска компания за игри (SquareSoft (в последствие Square-Enix) са заложили както в самото меню, така и в цялостната игра. Много малко игри могат да се похвалят с подобен стил и именно той превръща всяка една игра от поредицата в нещо уникално. Final Fantasy XII не прави изключение.
Второто нещо, което задължително прави впечатление е новата система за водене на бой. Тя е тотално различна от всички Final Fantasy-та до този момент, като REE (Random Event Encounter) е заменено с ADB (Active Dimension Battle), а именно - битките вече не се водят в стил...ммм... айде ще го нарека Heroes (скачат всички бойци на отделен екран и се бият един след друг). Тук битките са напълно разчупени, като например това ти позволява едновременно да удряш и да бягаш. Всъщност е малко трудно да се обасни, защото такъв тип на битка не присъства в друга игра...освен емблематичния за мен (а надявам се не само) шедьовър на SquareSoft - Vagrant Story, който излезе в далечната 2000 година. И като стана дума за тази игра, Final Fantasy XII до голяма степен прилича на Vagrant Story което от своя страна беше нещо като духовен оргазъм за мен. И това не е случайно. В XII-тата част гордо зад режисьорското столче е приседнал не кой друг да е а самия Hiroshi Minagawa - главния отговорник за появата на Vagrant Story на бял свят. Човекът пък отговорен за начина на водене на битките (както вероятно ако си фен се досещаш) е Kazutoyo Maehiro, работил и върху Vagrant Story. Музилакните теми в тази част вече не са на Uematsu Nobuo, както на всички други Final Fantasy-та, но не бързай да се тюхкаш, има и негови парчета. Зад композиторското столче пък е приклекнал Hayato Matsuo. Дам, това име е много вероятно да не ти говори нищо, но аз ще те светна все пак - това е човека, творил музиката за Shenmue, Shenmue 2.
Тези налични данни бяха напълно достатъчни, за да бъда сигурен, че играта ще е шедьовър. И така, позволи ми сега да те запозная с главните герои, които сформират всъщност твоето парти.
Vaan
Години: 17
Раса: човек
Ваан е момче, живеещо в царство Далмаска и което един ден иска да стане въздушен пират. Той е изгубил семейстото си в един от множеството конфликти между двете империй и сега мечтае да управлява свой собствен въздушен кораб. Той се присъединява към съпротивата, за да се бие срещу Империята и да освободи гражданите на Далмаска.
Ashe
Години: 19
Раса: човек
Принцеса Аше е дъщеря на крал Далмаска, който умира при инвазията на Аркадийската Империя и е законната наследничка на кралсто Далмаска. Когато Империята стъпва на територията на Далмаска, тя избягва и се присъединява към съпротивата, надявайки се да освободи хората на Далмаска от това владичество.
Balthier
Години: 22
Раса: човек
Балтиер е въздушен пират и управлява малък въздушен кораб в небето над Ивелис. Заедно с Фран, двамата предпочитат да не застават на ничия страна...типично за всички пирати.
Fran
Години: -
Раса: Виера
Фран е от расата Виера и обикаля света заедно със своя приятел Балтиер. В битка е незаменима, като се осланя единствено на собствените си инстинкти и вяра. Тя е добра както с магийте, така и със всякакъв вид далекобойни оръжия.
Penelo
Години: 16
Раса: човек
Пенело специално е моята любимка. Тя е момиче, което желае мир сред народа. Тя живее заедно със своя приятел Ваан (и двамата са сираци) в град Рабанастре (в Далмаска) и работи на пазара. Нейната философия се свежда общо взето до "Докато не се предаваш, нещата ще се оправят". Тя обожава да пее и да танцува. Умее да се бие благодарение на по-големия си брат, който е рицар.
Basch
Години: 36
Раса: човек
Баш веднъж е бил предан рицар, но стечение на обстоятелствата са го обвинили за изменник. Бил е главен генерал на Далмаска, но когато е разбрал, че самият крал на Далмаска стои зад предаването на хората си го е убил. Баш също така е убил по-големия брат на Ваан (Рекс) когато е разбрал истината. Баш е войнствена личност, много полезен като цяло за развоя на битката...всъщност жизненоважен, за да има битката успешен край. Той пътува с Ваан и компания, но намеренията му са неясни.
Те това са главните пресонажи съставляващи партито ти. Подобно на другите игри, по време на битка сте само 3ма, така че избирай мъдро. А сега да обърнем малко внимание и на техническата част. Брилянтна е. Красива околна среда в стил Vagrant Story, страхотен motion caprutring и толкова реални лицеви анимаций, че понякога се чудиш дали това което гледаш всъщност не е намърдан в телевизора жив човек! И това при все, че главните персонажи са изградени от по-малко полигони, отколкото във Final Fantasy X. Феноменално! Цялостната графика на играта е толкова добра, че на моменти ми се е случвало да сбъркам филмче с in-game такова. Чесно, няма майтап. И като стана дума за филмчета, копелетата от Square-Enix отново са сътворили нещо невиждано в стил Advent Children. Не знам. Просто не знам как успяват тези хора всеки път да ни изненадат с нещо толкова прекрасно и различно. Шапки доло!
Геймплейя като гледам така нещата, е с продължителност от чисти 100 часа, които могат да се умножат ако изпълняваш и сайд-куестовете и изучаваш нивата. И като стана дума за нива - те са просто нещо, което спира дъха. Въпреки, че играта използва енджина на десятката, тук нещата изглеждат меко казано съвършенни. Не може да не останеш с виснала до петите джука, когато видиш пясъчната буря в източната част на Далмаска. Или снежната буря, която се развихря на Mt. Bur-Omisace. Просто всичко е пипнато до най-малка подробност.
И като теглим чертата...
Това е една игра, която ще те пристрасти по онзи наркоманичен начин, познат само на заклетите фенове на WoW. Тя е повече от задължителна за хората, които играят игри и които не се ограничават само до Quake 3 и Counter-Strike и една от най-ярките звезди в красивото съзвездие наречено Final Fantasy.
Производител: Square-Enix
Разпространител: Square-Enix
Платформа: PlayStation 2
Оценка: 10/10
