DEAD SPACE

[2fry]

dead space: In physiology, dead space is air that is inhaled by the body in breathing, but does not partake in gas exchange. In adults, it is usually in the range of 150 mL.

Сега повечето хора почват ревюта на игри с кратка историйка, която да опише един ден от "Марин отива в Ада". Малко атмосфера да се вкара един вид. Аз тоя похват на висшия пилотаж не съм го хванал още, затва няма да ви занимавам с глупости, ми направо ше фъргам лайна по вентилатора.

Когато ме срещнат на улицата хората често ме питат "Какво е Dead Space?" Птица ли е, самолет ли? "Не, добри ми хора", отговарям, "Игра е. Ъъъ... и комикс де... иииии филмче също така." Та Dead Space е един от онези така модерни медийни продукти, дето за да ги разбереш пълноценно и въобще както са замислени, трябва да изгледаш и изчетеш от 20 други работи, дето реално само тийзват и не дават никво инфо и накрая ги сектирдосваш и викаш "Бал съм ги тея комикси по Southland Tales, нищо не чактисвам от тях." Всъщност обаче не е точно така, тук рекламните елементи от играта на мен лично ми бяха доста интересни. Затова започвам с тях:

Dead Space (comics)


Ейбрахам Нюман има проблеми. Той е шеф на охранта на малък миньорски пост на Аеджис 7, загражда една жина дето не отбира, инциденти започват да се случват откакто намират тайнствен артефат, партньорката му е религиозна фанатичка дето участва в масово самоубийство и за капак на всичко всички около него започват да се трупясват и да се превръщат в мутанти чудовища. Анадър дей ин хел, ше кажете. Ми да, така е.
Комиксът разказва за събития, протекли преди играта, както и преди и по време на филмчето. Целта е ясна, да се даде допълнително инфо за вселената на Dead Space, която да ти помогне впоследствие да се потопиш в играта. За мен лично това беше най-интересната част от трите (другите две бидейки игата и филмчето), която макар и с най-минималистичните средства успях да ме потопи в един доста по пълноКРЪВЕН свят
Рисунките не са Крис Клермонт или Карлос Пачеко, но пък са задоволителни и вършат работа. Още повече, че ЕА са като Тефал и мислят за всички и най-вече за тези от нас които ги мързи да четат, затова са направили анимирана версия на комиксите, озвучени от прота актьори и доста качествено монтирани. Определено си е като мини 60минутен филм тва. Като цяло много доволен от тази част.
Оценка: 8.5/10

Dead Space: Downfall


Алиса Винсент има проблем. Тя е шеф на охраната на борда на миньорския кораб Ишимура, разни хора се побъркват и тръгват на killing spree, сички са в транс заради някакъв артефакт донесен на борда от Аеджис 7, загубват връзка с повърхността и за капак на всичко е затънала до коленете в чудовища и карантия.
Дааам, анимацията каквато трябва да бъде. Тежка, гадна, брутална, перверзна и нецензурирана. Кеф и рахатлък за всички 10-годишни дето гледат филмчето. И за останалите де. Анимацията отново е стандартна американска, не е някво произведение на изкуството, но няма и нужда. Винсент е ебати пичкта, при все че 100% е лесбийка.Не знам, не знам, тва филмче тотално ме надъха да джиткам играта и вече не се траеше направо докато излезне. Определено доста приятни 70 минути и се препоръчва сериозно.
Оценка: 8/10

Енд нау, дъ стар атракшън:

Dead Space (video game)


Айзък Кларк (а, ясно, вероятно другият вариант за име е било Артър С. Азимов) има проблем. Той не е шеф на охраната, а инжинер на борда на Келион, бившата му праща тревожно съобщение от Ишимура и като че ли няма шанс да оцелее цялата история, карат го да пренася някъв артефакт като същ хамалин и за капак на всичко трябва да трепи чудовища на Ишимура и впоследствие на Аеджис 7.
Историята тука е доста по-разпокъсана и освен това аз вече се бях досетил за много от нещата от филмчето и комикса. Още повече, че ЕА искат да правят пачка и се очаква да ни изпльоскат продължение в най-скоро време, така че няма да си правят сами сечено и да ни разкриват всички карти накрая. Кво са оплакват хората, да не са давали пари за играта. Wait, wаt?
Даам, и тая игра ше я правят трилогия или додекалогия като НФС примерно или знам ли и аз. Искам пък един пък да направят ебаси якото чудо със бруталната история и да я завършат накрая и да кажат "Това беше няма повече", но това би се случило само в един имагинерен свят.
Чай да поговорим за самата игра. Може би най-апелиращото за мен беше възможността да се потопя в свят, подобен на този в любимите ми сай-фай филми. Представете си се едно Alien 1 и Alien 2 са се събрали и са изнасилили Тhe Thing и отрочето им е Dead Space. Или поне в началото беше така. Наистина атмосферата присъства, но по едно време стана доста предвидимо как са аранжирани стряскащите елементи и почнах да минавам през нивото като багер през, да познахте, кофичка от кисело мляко. Още повече че по едно време пищака стана непрощаващ. Репетативността на мисиите също не помогна много. Добре че на равни интервали от време се появяваха разни нови гадове, че да им се полюбувам малко преди да им помогна да се разплескат равномерно по стените. Специлани адмирации на раждащите, дето пускаха едни ми ти плужечета дето ако не ги избиеш сичките и ти се лепнат и почваш да подскачаш като на парти дето музиката наподобява пиукащите звуци на дъното.
Нека да обърнем и малко внимание на нашия стар познайник камерата. Сериозно бе хора, какво ви пречеше да я сложите над главата му, м? Да, знам че Резидента беше яка игричка, но това не беше заради камерата, а въпреки нея. Нямам думи да опиша чупките дето трябваше да правя за да въртя камерата в посоката която искам или любимото ми, когато гада идва иззад гърба ти и аз се завъртам, но нашия се завърта на пичка си лелина и ъгъла да ги видя тея ръждясващи тръби, докато оня отзад си танцува Лорд оф дъ Денс стайл. Мерси. Сериозно ако някой ден видя един от тези толкова кинематографични типове бих искал да им навра кинематографичната камера в кинематографичните им гъзове
Музиката и звуците са бомба. Точно каквото трябва да бъдат, ако е 5.1 има голяма вероятност да фърчите през тавана повече от веднъж. Само едно оплакване, или по-скоро питане. Тоя нашия кънки за лед ли имаше на краката, че като стъпкваше нещо го правеше на парчета с ЕБАСИ звука.
И така, не е нещо особено след 3тия час, по някое време омръзва, но определено си заслужава да се види, най-малко заради гуд ол'фешън The Thing тръпка. Догодина втора част.
Oценка: към 7/10


Ето едно мнение на така люббимия ми ZeroPunctuation.

[SniperBeta]

"Don't come looking for me.
You may not like what you find."

Казват, че космоса е единственото лишено от живот място.
Казват, че тишината там е толкова всепроникваща и всепоглъщаща, че можеш да чуеш собствените си мисли.
Или ритъма на собственото си сърце.
Казват, че когато умираш живееш най-пълноценно.
И единствения собствен момент, в който сърцето отброява последната секунда живот,
ти осъзнаваш себе си.

Добре дошъл на борда на Ишимура, приятелю. Да, знам че е малко оплескано и разхвърляно наоколо, но за всичко си има логично обяснение. Или...не дотам. Добре, колко логично може да е обяснение за извънземна форма на живот, която съумя за 10 часа да избие всичките ми приятели? По-логично ли би било от съществуването на Господ и Дявол, някой от които унищожи цели цивилизации за броени дни? Не? Да? Хм...караш ме да се замисля. Всичко наоколо ме кара да се замисля... Човешката природа...порода винаги е била толкова непредвидима и в същото време напълно ясна в демоничните си идеи. Някой от тези големи клечки, на които ти всеки месец даваш от хляба си, за да са доволно угоени и да станат още по-големи даде нареждане. Разбираш ли, просто нареждане. "Вземете планеторазбивача, натоварете стоката от планетата и се приберете без да задавате въпроси. Ще ви бъде платено повече отколкото можете да изкарате за цял живот". Виждаш ли - съвсем просто нареждане. И задачата изглеждаше не по-сложна. Единствено трябваше да отидем и да вземем този...това...нещо от повърхността на планетата. Ясно, точно и лесно като да ядеш пай. А и обещаната заплата беше изключително...апетитна. Но както може би вече сам се досещаш, всичко на този свят, което изглежда измамно лесно е такова, защото най-вероятно е. Това...нещо изби целия екипаж на проклетия кораб а дори не знам какво е! Никой не знае! Никой не знае от къде дойде и в каква форма е. Никой нищо не видя. Просто ... в един напълно неотличаващ се от другите такива момент, един реши да дръпне спусъка.
Последва го втори.
Трети.
Пети...
Настана война. Клане. Безумност. Паника.
Смърт.
Никой не видя какво е. Всичко стана толкова бързо.
О, но моля те - седни на онзи диван. Недей така да стърчиш до прозореца, никога не знаеш какво може да влезе оттам и да те лиши от главата ти. Те са навсякъде. Дори отвън в космоса! Дебнат те. Изяждат душата те и влизат в пълна симбиоза със съществото ти. Превръщат те в себе си.
Кажи ми, приятелю, имаш ли вяра? В Господ? В по-висша сила? В задгробния живот? В призраци?
А в човека?
Огледай се наоколо. Всичко това, което виждаш е твоят нов Бог. То те притежава. Притежава и всички нас.
То ни трансформира. Всички нас...
Преклони се!

~
край на трансмисията


EA Games, напълно нетипично за тях, решиха да ни поднесат тази година нещо ново и различно. Разбира се, ако ще се взимат някакви драстични мерки и ще се правят някакви бомбастични промени, нека да ги направим и грандиозни, за да може да имаме нов коз от който да черпим пари, разширявайки го. И така след като ЕА решиха да ни зарибят първо с комикс (който е най-доброто от трите електронни забавления), а след това и с пълнометражен анимационен филм (също направен достатъчно добре) крайно време беше да ни запознаят и със самата игра, която да ни забие баш насред мъртвия свят на безумност, който витае някъде там горе. Комикса наистина беше направен доста добре и воала, ЕА са се сетили, че ако го направят и озвучен и аранжиран ще привлекат далеч повече хора към проекта си отколкото да го тупнат в А4 формат. Анимацията също на свой ред допълни някой дребни факти които да ни подготвят за самата игра и ЕТО Я И НЕЯ превъртяна, разчекната и готова за щателна дисекция. Скалпела на 2fry вече премина по приритващия и труп, но моя все още загрява, така че до края на ревюто може и да не е останал труп за разконспириране.

Първото с което играта ти забива десен прав е невероятно красивата графика и лекотата, с която тя върви. Във времената, в които всяка нова игра върви ръка за ръка и с нова графична карта си е истинско чудо, че съществуват хора, които да оптимизират и оптимизират докато играта заизглежда и се заиграе перфектно на максимални настройки на средностатистически машини.

На второ място идва - разбира се - атмосферата на играта, която отначало напомня на DooM драй (най-вече по текстури), но не след дълго успява да се отръска от това усещане и забива повече в правилната Alien-like посока. Да, допирните точки на играта с Пришълците са толкова много, че не мога да ги изброя. И това е само 50% от същността на историята, атмосферата, механиката и замисъла като цяло. 40% се полагат на поразяващата прилика с The Thing разбира се и останалите 10% са автентичност на материала. Което си е пак нещо при положение, че в наше време оригиналността на новите продукти на пазара е от нулеви до минусови стойности. Света в който се намираш е клаустрофобичен, мъртъв и съживен от непозната висша форма на живот, недружелюбен и напрегнат. Излизайки в космоса ти сам ще се чувстваш наистина несигурен и единствените ти мисли поглеждайки към звездите ще бъдат какво ще стане ако пропаднеш там и всичкия този вакуум те засмучи.
Изтръпваш.
Но освен невероятната графика, за атмосферата допринася не на последно място и звука. А тук всеки един звук било то шум или музика е точно на мястото си и подобно на Silent Hill те държи в напрежение през цялото време ОСОБЕНО ако си на по-висока трудност, където изродите са много, а мунициите малко.

След като изяснихме, че нещата на сценарно ниво са интересни, увлекателни и не особено дълбоки, а на атмосферно са наистина брутални, нека да погледнем геймплейната част.
Така псуваната от почти всеки мой приятел камера е напълно неподвласна на преконфигуриране и е всъщност една от най-силните страни на играта защото постоянно те държи в напрежение и ти почти никога не знаеш откъде ще ти изкочи някой мутирал маймуняк, копнеещ да ти клъвне бананчето. А това е идеята на хоръра, нали? Не напразно Резидентите имат подобна статична камера подсказваща ти, че иззад ъгъла може и да има зомби. Ама може и да няма...
Оръжията не са много, но са оригинални като специално внимание искам да обърна на автомата, на който алтернативната стрелба е едно от най-яките неща в компютърна игра които съм виждал от години! Костюма на Айзък е също доста интересен и ъпгрейдите, които може да си прави са и полезни и кичозни. И тук всичко е много добре.
Изчадията са измислени оригинално. Те са отвратителни и си личи, че все пак някога приживе са били и хора. А благодарение на графиката, за която така спонтанно апилирам те изглеждат наистина хорър!
Специални адмирации и за Entering Zero Gravity и Entering Vacuum (при което мен специално ме побиваха тръпки) местата!

Тогава ЗАЩО може би ще попитате след всички позитиви, които написах по-горе съм дал такава оценка на играта. Отговора е прост. Играта е посредствена! От теб се иска да отидеш от точка А до точка Б и да свършиш нещо без да си даваш зор да запомниш какво трябва да правиш или как да го правиш, защо отиваш там и искаш ли всъщност да отидеш. Избор нямаш. По-праволинейна играта би била единствено ако напишеш noclip и стигнеш до крайната точка Б в права линия! Благодарение на въздесъщия SHIFT на теб не ти трябва нито да мислиш какво да правиш, нито от къде да минеш. Имаш една врата, а виртуалния GPS ти показва пътя. GO! Минах играта от начало до край без въобще да се заинтересувам от историята и от съдбата на Айзък. Язък! Неговата съдба, както и тази на стотиците умрели и превърнали се в хидиъс-крийчъри хора от екипажа на Ишимура ми бяха напълно безразлични. НЕ СЕ ПРАВИ ТАКА! НЕ! Не може да направите толкова приятна и стилна играта и да не създадете ХАРАКТЕР на геройте! Не може всичката тази история поднесена ни в книжки и филмче да е само прах в очите, а всъщност да ти е през онази работа за Айзък! Тази игра не може да си позволи такива неща, защото е един от малкото стилни хорър изживявания за последните години.
А, не може.... все пак си говорим за ЕА. Там всичко е възможно!
Мисиите както вече споменах се свеждат до отиди от тази стая в онази на долния етаж, избии всичко грозно и лъщящо по пътя чрез разчленяване на съставните му части, вземи каквото намериш в другата стая и се върни обратно тук за да отидеш до друга стая, по нищо различаваща се от предната такава, за да вземеш друг предмет. Ако срещнеш убер-гад - убий го. Цъкаш SHIFT, зареждаш пушкалото с хилядите патрони, в които се препъваш на най-ниско ниво на трудност и тръгваш. Повтаряемостта на мисиите е КЕФОУНИЩОЖАВАЩА! Същото важи с пълна сила и за стряскащите моменти, които стават дразнещи и предвидими след около час на борда на кораба.

И като край мога все пак да препоръчам играта на хората, които са фенове на Alien и The Thing и които са зажаднели за малко доза хорър. Проблемът е, че явно почти всичко в наше време следва една и съща концепция - започва интересно, колкото да те грабне, да те заплени и в крайна сметка просто те захвърля като мръсен парцал някъде из коридорите на клишираността си. Същото беше и с Дума, същото е и с Мъртвия Космос, същото е и ще бъде по дяволите, защото хората, които всъщност правеха истински Игри с любов (като System Shock примерно) вече ги няма и така като гледам няма и да ги има. Или поне не скоро. МРАЗЯ я тази игра, защото е толкова голяма и интересна, че НЕ МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ да бъде това, което всъщност е!
Dead Space е една игра, която си заслужава да се играе заради прекрасната графика, силната атмосфера и звук, които притежава. Но е една игра, която си заслужава да не се изиграе точно заради прекрасната графика, силната атмосфера и звук, които са просто параван за калпавия геймплей, който се крие под лъскавата кутийка от която неприветливо ти маха грубо отрязана ръка.
Ако беше и свита в среден пръст, щях да го приема като подсказка!


Производител/Разпространител: EA Games
Оценка: 6/10 (тази оценка е съвкупност от трите неща. Само за играта е някъде около 5-)

[admin]

Играта е доста хубава, за съжаление доста кратка