Критики + Още Нещо... Part 2

[SniperBeta]

Tomb Raider Underworld





След като Crystal Dynamics, създателите на един от най-епичните и дълбоки франчайзи в историята на игрите Legacy of Kain поеха под своето крило разработката на бъдещите Tomb Raider-и, нещата изглеждаха повече от обещаващи. Crystal Dynamics, дори и вече в непълен състав си остават Crystal Dynamics въпреки всичко, така че каквото и да кажем за тях е или добро, или нищо! Tomb Raider 5 и 6 бяха безумно тъпи игри, така че време беше някой да се сети, че все пак това е Лара и е нужно да се подходи към света на Tomb Raider с уважение. Така се роди Legend, който ни показа, че:
А) Лара е все още жива и има какво да ни покаже
Б) Гърдите и са се върнали в човешките пропорции
и
В) Crystal Dynamics винаги са били правилните хора, а вече и за правилната работа
След безкомпромисния успех на Anniversary, феновете вече започнахме да се чудим какво ново и невиждано може да се измисли в следващата част, което да не е свързано с графични подобрения.
Е, Underworld е толкова наситен с Tomb Raider усещане, че се бори не само да е гордо продължение, а да е една от най-силните игри от поредицата от години насам! Ешкъна, който преобладаваше в предните две игри тук е занижен за сметка на останалата част от геймплея. Историята е както винаги силна. Графиката е красива, напреднала, мека и гали окото с всеки кадър като на места огромни красиви гледки те оставят с отворена уста. Но това не е най-добрата страна на Underworld! Ни най-малко. Най-добрата страна на играта е нейната трудност. Да, Underworld е труден! Ако Legend беше лесен, a Anniversary беше с нормална трудност, Underworld може да те докара до нервен срив. И това го казвам почти в добрия смисъл на думата, защото ме накара да си припомня моментите от първите 3 игри, когато се чудих къде да скоча и откъде да мина. Носталгия...
Структурата на нивата е правена от болни хора, които имат спешна нужда от всякакъв вид медицинска намеса, която може да им се окаже! Всяко следващо ниво става все по-епично и по-епично, а местата, които требе да обскочиш за да стигнеш където искаш са почти неоткриваеми. Crystal Dynamics буквално са изкристализирали с Underworld и подозирам, че са дали всичко от себе си за да се върнат към корените на тази игра, защото аз се чувствах точно така, сякаш играя първите части. Браво! Всъщност...зависи.
Техническото изпълнение както казах е изключително добро, но и новия Тумб не прави изключение от правилото, че перфектни неща няма. Играта има множество дребни бъгове и проблеми, като най-фрапиращия си остава запазената марка - КАМЕРАТА, която услужливо ти подсказва в сублимна ситуация, че ръбъ на който искаш да се хванеш е еееей там някъде. Имаме множество проблеми с индивидуалността на Лара и упорития и отказ да приеме, че като припомпя наляво не означава да тръгне напред и че обикновено шпацията я кара да скочи, не да се люлее докато 200 каменни глави ми пърлят задника! Също така не знам дали споменах, но имаме сериозни недоразумения с камерата.
Нововъведения и тук има, като най-голямата тъпотия от тях е сонарния апарат, който ти сканира във виртуална 3D матрица заобикалящата те среда УЖ за да можеш да се ориентираш накъде да скочиш. Явно сонара знае, че камерата е крап, но и той не е по-различен. Като цяло - не работи! Осланяйте се на нюха си. Може и на опита от предните игри.

В заключение, Underworld е изключително фрустрираща игра, която ще накара дай-хард феновете на първите части да се ухилят в демонична усмивка само при вида на нивото, а новобранците да събират копчета на клавиетури и мишки от земята.

Минимални системни изисквания

CPU: Intel Core2Duo E4500 / AMD Athlon 3800+ X2
RAM: 1GB DDR2 800Mhz
GPU: ATi X1650PRO / nVidia 7300GT

Препоръчителни ситемни изисквания
CPU: Intel Core2Duo E6xxx / AMD Athlon 4800+ X2
RAM: 2GB DDR2 800Mhz
GPU: ATi X19xxPRO/XT ++ / nVidia 8600GT++


Производител: Crystal Dynamics
Разпространител: EIDOS
Оценка: 8/10






Daxter





Ей-тоя оръфляк по-долу виждате ли го?





Това е най-големия пеераз за 2006-та година!
Сега сериозно.
ТОВА Е НАЙ-ПЕЕРАЗКИЯ ЛЕВАШКИ ИЗГЕЙТАЧЕН ТИПАЖ НА 2006-та година !!!

Петата инсталация по Джак и Декстър франчайза стъпи преди две години и на малките ни портативни конзолки, които гордо си разнасяме насам-натам в джоба и които послушно ни служат за адекватно убиване на време. Само че този път Джак не играе за наше огромно щастие, така че цялото подскачане и събиране на рубини се пада на Декстър. Играта заема място непосредствено преди Джак 2, когато той е хванат и на Декстър се пада да оправя кашите в Небесния Град като бубулечкоизтребител. Ъхъ, Декстър трепе малки, средни, големи и гигантски (последния гад) буби.
За незапознатите със света на Джак и Декстър - това е типичнa джъмп-ен-рън тип игра, в която по подобие на основоположниците на жанра Реймънд и Соник или по-късното недоразумение Ратчет и Кланк ние весело подскачаме от платформа на платформа, събираме каквито съкровища имаме да събираме и трепим представители на флората и фауната. Общо взето игра тип за 5 годишни, която не пречи да забавлява и 25 годишни. Проблема при Декстър е, че нито за миг не може да те накара да се забавляваш, защото ПИЛИ НЕРВИ с шмиргел! Принципно обичам джъмп-ен-рън жанра и чисто такива негови представители като Реймънд и не-дотам - като прекалено любимата ми Алиса са винаги добре дошли на чат в свободното ми време, обаче Декстър е много-силно-изнервящ-малък-пеераз! Играта е всичко друго, но не и за 5 годишни (освен ако не искаш детето ти да израстне с крайно лабилна психика). Трудността на играта е прекомерно завишена, нивата са изгаврени до абсурдност, за управлението си Декстър разчита на сръчността на двата си крака, защото двете си ръце отдавна ги е наврял в декстъровия си гъз, смешките и като цяло комедийните ситуации са трагикомични и НЕ забавляват, а камерата е кошмарна!
Но за жалост играта си има и силни моменти благодарение на които на теб не ти остава време за друго освен да я псуваш.
Играта има галеща окото графика и разполага с голям набор скрити неща и места, които е интересно да откриеш. Също така може да ти предложи голямо количесто ФЪН в мини-игричките си, а те не са никак малко. Дори от главното меню има още една интересна мини-игра - бой между буби, а ин-гейм мини игрите, които се активират след като Декстър си положи пръдналия гъз на мизерното си легло, са истинско пиршество за сетивата.
Друга положителна черта е, че играта е правена от Ready at Dawn, които 2 години след това ни доказаха, че могат да направят истински епос в лицето на God Of War: Chains of Olympus. И наистина, тук присъства подобна мащабност. Понякога...

Daxter ще се хареса само на феновете на приключенията на Джак и Декстър, които след предното леко разочарование ще се почувстват отново в свои, извратени води. Но те са си свикнали.
За всички останали - играта е изключително изнервяща, така че СТОЙТЕ ДАЛЕЧ!


Производител: Ready at Dawn
Разпространител: SCEA
Платформа: PSP
Оценка: 6/10

[SniperBeta]

Prince of Persia




Вече е на лице и следващата инсталация в приказния свят на персийския момък, който всички ние толкова много обичаме. Честно да си призная, след тихия провал наречен Двата Трона, не очаквах Принца да има бъдеще. А и дори да има бъдеще, не очаквах кой знае какво. Тук се намесват UbiSoft разбира се, които толкова много си разбират от работата и от пазара, че с един замах направиха целия ми скептицизъм на пух и прах и успяха да опровергаят всяко едно мое негативно очакване за новата им игра.
Prince of Persia заема времевата линия преди останалите 3 игри и затова може би не носи никакви пищни абривиатури в заглавието си. Ние - логично - поемаме управление над Принца, но последната грешка, която човек може да направи е да седне да играе тази игра с нагласата, че играе Принца на Персия 4. Не, нито в управлението, нито в самия свят има нещо общо с предните игри. Това е едно съвсем ново и самостоятелно приключение, което е толкова класно и стилно, че човек го играе със зверско удоволствие! По моето скромно мнение, новия Принц се нарежда наравно с първите два Принца взети заедно и грубо загърбва третото недоразумение в поредицата.
Играта е изключително приятна и се играе практически самичка. Ти нито можеш да умреш, нито можеш да бъдеш оставен да умреш, а чупките и извивките които требе да правиш са просто мехлем за душата. Да, играта е правена повече за деца отколкото за дай-хард фенове на Принца, но това в никакъв случаи не е минус. Ти просто се потапяш в приказния свят, който са сътворили UbiSoft, плакнеш око с приятната шейдинг графика, натискаш малко копчета и правиш поразителни неща, радваш се на красивия тийм-плей между двамата герои във всеки един момент и нито за миг не блъскаш по клавиетурата в отчаян опит да накараш момъка да се завърти или скочи на правилното място. Той знае какво прави, от теб се иска само да натиснеш копчето.
Наред с красотите и игралната схема, голям принос имат и диалозите между принца и Елика. Те са толкова добре измислени и 'изиграни' от правилните актьори, че съм стоял на едно място, ухилен до уши и помпейки Т (тей двата персонажа комуникират) само за да видя каква простотия ще изръси Принца на следващата реплика. Изключителни диалози обогатени с доволно количество хумор!

Новата инсталация в сагата за персийския бабаит не успя да оправдае нито една графа от скептицизма, с който се бях заредил преди да я играя. Тя е една изключителна игра, с която човек може физически и умствено да разпусне и да си почине без да бъде подлаган на безумни битки или нерешяеми загадки. Смятам, че ще допадне както на феновете (измежду които съм аз) така и на новодошлите за персийските приключения. За последните повтарям - това е един нов принц, който няма нищо общо с предните 3. За тях се искат нерви.


Hint: В началото няма никакъв смисъл да обикаляте картата преди да сте събрали 60 точки. Веднъж събрани ще се телепортирате в Храма, откъдето вече ще се активират местата където може да отидете по сценарии. Принципно може да се ходи навсякъде още отначало, но няма смисъл.

Hint: Оставете принца за няколко минути без да пипате нищо.

Hint: Говорете колкото се може по-често с къмпениъна си.

Минимални системни изисквания

CPU: Core2Duo E4500 / AMD Athlon 4600+ X2
RAM: 1GB DDR2 800Mhz
GPU: ATi X19xx / nVidia 7xxxGS

Препоръчителни системни изисквания

CPU: Core2Duo E6xxx / AMD Athlon 5000+ X2
RAM: 2GB DDR2 800Mhz
GPU: ATi HD3650 / nVidia 8600GT


Производител: UbiSoft
Разпространител: UbiSoft
Оценка: 8.5/10

[2fry]

Бе, де да знам. Друго си е да си бъхтил два часа и да си минал половината карта с триста зора и накрая да умреш по супер тъп начин и после да псуваш като каруцар по надолнище и да се самонадъхваш да го минеш пустото му място дебиш. Или поне така е при мен. Още докато играх Война от Витиня на hard счупих клавиатурата от блъскане и съм излизал на терасата да крещя. За мене това е истинско адреналиново гейм усещане, което ще помня и ще ценя вечно (най-вече в разни кошмари бтв). Разходките в парка, макар и нещо приказно и много красиво, обикновено ги забравям

И да не забравя, липсата на пъзели е просто престъпна!!!

[SniperBeta]

Rise of the Argonauts




Кой не е чувал за Язон и Астронавтите, тръгнали на самоубийствено пътешествие чак до недрата на Тартарус за да откраднат Златния Телец? Дори по този гръкски мит е базиран и едноименния филм от '63, както и по-късното недоразумение, което вероятно все още се върти по Дилема+ и носи същото име.
Ета във възхода на Астронавтите, ние влизаме в ролята на крал Язон (туй щото Джейсън прекалено американски звучи), събираме си астронавтската трупа и почваме да колим наред всяка уродясала нагла паплач, дръзнала да изпълзи от самия Тартарус.
Играта започва доста силно с убийството на жената на Язон точно на техния сватбен ден, при което Язон (ние) откачаме и поемаме управлението над един обезумял крал. И оп, точно след няколко стилни битки напомнящи ни разбира се за титаничния God of War ние сме принудени да водим диалог след диалог и да управляваме Язон из неговия лабиринтоподобен дворец до самия изход. Камерата също доста помага за тягостното усещане, че нещо не е наред.
Принципно най-силната страна на играта се предполага, че е самата битка и начина по който я водиш. От една страна имаме Язон, който е добър в използването на меч, копие и боздуган и благодарение на точките, които разпределяме по различните божества (обяснено малко по-надолу) ще засилим уменията си в една или друга насока. Също имаме и две дружки с нас по всяко време, които допълнително допринасят за мелето. От друга страна обаче имаме врагове, които тичат ПРАВО срещу нас без капка разсъдък (подобно на Dynasty Warriors серията) и на нас не ни остава нищо друго освен да ги боднем на копието или да ги разполовим с меча. Което ме подсеща, че имаме и finish-тип удари, които обикновенно правят голяма бъркотия и боядисват в червено. Въобще откъм combat-гледна точка играта имам какво да предложи, но за жалост то е недостатъчно, не може да се сравни по никакъв начин с "танца", който играе Крейтъс, когато се развърти с мечовете и някъде към средата на играта става еднообразно. И при условие, че имаме ЦЕЛИ ТРИ оръжия! А в случая на Крейтъс (God of War) имаме само ЕДНО.
Навигацията из играта:
...е КОШМАРНА! По екрана нямаш никакви индикатори за каквото и да било. Нито кръв, нито mini map, нито магии. Авторите на играта са вкарали нещо много интересно, което е гениално само на хартия. За да разбереш "колко кръв ти остава" е нужно да се вгледаш в кървавите петна по тялото на Язон и Астронавтите и да видиш всъщност самото парти колко е ранено. Но в една битка на бързи обороти, в които камерата (която се контролира от мишката) не е особено дружелюбна е невъзможно да видиш това!
Другия минус и липсата на mini map, а такава ти трябва. За да си изкараш картата е нужно да влезеш в меню-то на играта и от там да кликнеш с мишката на map. Това е супер-дразнещо и ненужно. Но тя цялата игра дъха на скалъпен конзолен порт. Нямам нищо против новите конзоли, но като ще се прави и за PC, еми можеше малко да се постараят все пак. Имаме 100 копчета по клавиетурите, едно M за map нямаше да е никак излишно! По време на репликите и на менюто се навигейтва със стрелките и се избира с мишката, което е още едно дразнещо нещо! Но взимайки предвид обстоятелствата около Язон, предполага се че той е кораво копеле и екранна навигация (особено такава за кръвта) не му е нужна. Ако кръвта ти падне достатъчно, Язон влиза в така наречения state of grace, в който екрана се размазва. Има няколко умения които може да се вдигнат точно за state of grace момент, но ако някой те удари (което е почти невъзможно поради това, че почти няма противник, който може да те настигне докато бягаш и се търкаляш) в 10те секунди преди да си възвърнеш здравето, та-дааа - умираш! Сбогом сладък Принце...
Щях да казвам за божественото разпределяне на точки, което всъщност уж внася RPG елемент в цялата тази пуцалка. Както всички знаем, имаме 4 велики божества - Ares, Apollo, Athena, и Hermes. Всеко едно от тях притежава цяла таблица с умения, които ти дават различни бонуси към атака/защита и божествени магии. Докато Язон пердаши Не-Астронавти, той трупа точки, които се разпределят който както сметне за добре. Дори има някои успешни попадения, така че ги прегледайте по-внимателно и си изберете основно божество.
И почти към края, идваме до най-големия минус на играта - ДИАЛОЗИТЕ! Статистиката на Диалог:Пердах е 70:30. А това за една игра, която явно иска да подражава на God of War е НЕДОПУСТИМО! 2/3 от играта се прекарва в диалози, повечето от които са безинтересни и незадоволително изиграни. По някое време идва и тупалката, която остава една и съща до края на играта.


Rise of the Argonauts е един доста плах конкурент на God of War, който освен красивата си визия не може да се сравни с него в нито един друг аспект (Тартарус изглежда злокобно, но царството на Hades, в което попада Крейтъс е в пъти по-добре реализрано). Това е игра, в която ще прекараш повече време в тичане и говорене, отколкото в битка и виждането на финалните надписи ще е по-скоро благодарение на твоето търпение, отколкото на някакви умения. Играта е изключително лесна, като някакъв отпор дават само битките с босовете, но при условие, че сте въоръжени с божествени сили не виждам от какво може да се притеснявате. Това е една интересна и красива история, разказана не особено професионално.


Минимални системни изисквания

CPU: Core2Duo E4500 / AMD Athlon 4600+ X2
RAM: 1GB DDR2 800Mhz
GPU: ATi X16xx / nVidia 7xxxGS

Препоръчителни системни изисквания

CPU: Core2Duo E6xxx / AMD Athlon 5000+ X2
RAM: 2GB DDR2 800Mhz
GPU: ATi X19xx / nVidia 8600GT

(независимо от конфигурацията, очаквайте random спад на кадрите поради незнайни причини)

Производител: Liquid Entertainment
Разпространител: Codemasters
Оценка: 6/10

[SniperBeta]

Need for Speed: ProStreet





VS




Racedriver: GRiD





След като имах щастието и времето най-накрая обстойно да се порадвам и на двете игри, мога да направя трезва равносметка коя всъщност е по-добра и заслужава място в колекцията. Принципно съм фен на почти всякакъв вид колички и дори да е 'следващото' NFS му давам шанс да се докаже. Тук искам да вмъкна, че най-любимата ми игра с коли за всички времена е Gran Turismo 4.
И така.
EA Shits както всички знаем не пропускат година без ново NFS и дори ProStreet да не е от най-новите, то споделя абсолютно същата игрална концепция като GRiD. Затова именно го сравнявам с него. За мое огромно учудване NFS: ProStreet е едно доста различно NFS, което след всичкия бълвоч с който EA ни заливат от 6тата част (само и единствено за PlayStation 2) насам някак си изпъкна толкова силно, че беше невъзможно да не се задълбоча повече отколкото требе. Да, ProStreet е едно достатъчно добро NFS, което изиграх с удоволствие, което не бях изпитвал от много NFS-та насам. Имаме си отново лъскави коли, имаме си и познатите тунинги и модификации, но разликата е че НАЙ-НАКРАЯ не кръстосваме улиците на някой измислен град и не ни следват малоумни куки. Няма го и отвратителния blur ефект (да, знам че може да се изключва) и нитрото не превръща колата ти в неразрушима ракетна установка. Имаме си най-накрая щети по колата, така че прецизността на вземане на завоите и като цяло начина по който караш са критично важни за измушването ти на 1во място в драйв-листата. Това NFS ми хареса толкова, защото до голяма степен ми напомни именно на Gran Turismo като дори някои писти поразително приличаха на такива от GT-то. Различните режими на игра също са добре реализирани и забавни за игра.
NFS ProStreet е едно различно NFS, с което EA привличат вниманието именно на онези хора, на които им е писнало от underground светещите NFS-та измежду които е И най-новото - Undercover (логично). OST-то на играта също беше задоволително като парчетата вече не са единствено и само рап (междудругото OST-то на Undercover също е добро).


Racedriver GRiD от друга страна е прекия конкурент за титлата "Кой-Е-По-По-По" в категория RACING за изминалите години. След не-дотам успешния Colin McRae DiRT, любимите ни Codemasters решиха да изкарат нещо по-различно от dirt-рали в техния свят на racing симулации. И изкараха не просто игра. Те изкараха един шедьовър, върху който съм сигурен, че са вложили целия си труд + част от труда по DiRT. GRiD е ИГРАТА, в която всички букви са главни и която е с едни гърди по-напред във всеки един аспект в сравнение с NFS-то. ДЕТАЙЛА в тази игра е толкова силно застъпен, че ако си включиш камерата в колата докато караш, ще видиш как твоя шофьор сменя скорости и настъпва газ и спирачка в реално време. Колата сама по себе си е напълно реален автомобил, който ако го видиш на картинка ще ти требе известно среме докато разбереш, че е всъщност компютърно генериран. Всяка кола е съставена от части (ъхъ) и благодарение на уникалната физика и car damage (две неща, които наистина требе да ВИДИШ) в зависимост къде я удариш, ще се счупи или изкриви там. Туй да я цапнеш фронтално и да се счупи стопа остава само в NFS-то. Единственото, което няма тук е пукане на гуми, иначе всичко друго за което можеш да се сетиш е налице. Графиката и атмосферата на играта са уникални и са дори по-добри от тези на ProStreet (които никак не бяха лоши). За жалост не мога да я сравня с графиката на Gran Turismo 4, но двете игри ги делят доста годинки, в които технологиите дръпнаха доволно бързо. В GRiD режимите на игра са познатите от всички подобни игри взети заедно (стандартните състезания с тунинговани коли, мускулести коли, формули или ле манс-тип състезания / drift състезания от NFS / спускания по хълма-тип състезания от NFS: Carton / Demolition Derby-тип състезания от Destruction Derby и още и още) като единствената ми забележка е към Ле Манс състезанията - въпреки, че са 24мин на писта, това са малко. Не искам да карам по 24 часа на писта, но добре помня сладката травма, която ми остави Gran Turismo 4 с неговите БАШ Ле Манс състезания от по 100+ обиколки в които и бензина свършваше и гумите се изтъркваха. Тук такова нещо за огромно мое съжаление няма. Но като цяло кусурите на GRiD са толкова малко, че с лекота човек може да ги игнорира и да се остави на рева на двигателите и мириса на изгорели гуми съмнително познати ни от Gran Turismo.
OST-то на играта е прекалено добро за да е истина! Ще се хареса на всички фенове на Resident Evil музиката, също както и на Metal Gear Solid. Странно, но факт, който се вписва в цялостното рейсинг-изживяване по неповторим начин.


В заключение:
Привсе приятната изненада от EA в лицето на Need for Speed: ProStreet, GRiD удобно се е настанил в кола, срещу която ProStreet винаги ще има Нужда от Скорост. Хибрида на Codemasters е един безспорен победител от стартовата линия до финалната, когато лампите на светофара ще угаснат, публиката ще се разотиде и ти изморен от напрегнатия ден ще вдигнеш глава към звездите и ще знаеш, че и днес си жив. И днес си победител.


Tips : - И за двете игри (особено GRiD) е силно препоръчителна играта с joypad с два аналога (PS2/X360 или техните Logitech-ски аналози). Без joypad с два аналога е изключено да се карат Drift състезанията!
- Препоръчвам да играеш GRiD на предпоследна или последна трудност, защото другите са прекалено лесни и няма тръпка.


Минимални системни изисквания

CPU: Core2Duo E4500 / AMD Athlon 4600+ X2
RAM: 1GB DDR2 800Mhz
GPU: ATi X16xx / nVidia 7xxxGS

Препоръчителни системни изисквания

CPU: Core2Duo E6xxx / AMD Athlon 5000+ X2
RAM: 2GB DDR2 800Mhz
GPU: ATi X19xx ++ / nVidia 8600GT ++


Оценка:
ProStreet: 7/10
GRiD: 9.5/10

[SniperBeta]

Burnout Paradise







Излизането на Burnout Paradise за PC окончателно затвърди мнението ми, че от XBOX 360 няма абсолютно никакъв смисъл, защото поради факта, че и двете платформи са под нежната опека на Майкълсофт, всичко излязло за иначе красивата конзола рано или късно излиза и за PC. В повечето случаи дори е шаренко, оптимизирано и лети на среден клас машини. Way to go, Microsoft! Чакаме Fable II и Resident Evil 5.
Burnout Paradise не прави изключение и една годинка след конзолната си версия прави първия по рода си дебют сред PC общността с цел повече фенове и - респективно - повечко пари за клошара Бил Гейтс. Paradise е седмата инсталация и първата игра за PC от поредицата Burnout, появила се в далечната 2001г първо за PlayStation 2, а по-късно и за всичко останало, включително и джобните конзоли.
Идеята на Burnout като цяло, независимо в коя част е трошенето на коли и мръсната газ.
Ако си привърженик на ралитата, в които прецизността и уменията ти на шафьор са водещите фактори за финиширане, Burnout не е твоята игра. Тук всичко се свежда до набиране на копчето за нитро и удрянето на противниците за да ги бутурясаш.
След изключително красивите и безобразно тъпи Revenge и Dominator, Criterion най-накрая са се усетили, че формулата, в която играча дава газ а екрана става картина на Пикасо (туй зарад blur-a) не е особено печеливша и са оправили този огромен проблем. Сега, екрана става Пикасо не от blur-а, а от високата скорост. А сега, кое е по-малкото зло? И все пак, нещата са малко по-добре.
Criterion са взели всичко хубаво и лошо от предните игри, полирали са графиката и ефектите, взели са назаем малко и от подземните NFS-та и са тръснали готовия продукт на пазара. То пък видиш ли, на хората взел и им харесал. Пазар, какво да го правиш.
В новия Burnout присъстват всички познати схеми от другите части, но има и нововъведения. Например, подобно на NFS, ние кръстосваме из измислен град (в случая Paradise City) и си търсим състезания, които са отбелязани с различни точки на картата ни. Също така из този град има хаотично разпръснати неща, които требе да счупим или места от които требе да скочим. Като добавим и бензиностанциите, сервизите и това, че може да караме матори, играта става далеч по-разчупена и неправолинейна в сравнение с всички други.
Тук идват разбира се и проблемите на тази разчупеност измежду които най-главния е, че требе да познаваш града добре, за да се ориентираш из него. GPS система няма като единствения ти ориентир накъде да ходиш са пътните знаци и мигача, който се включва ако требе да завиеш. Две неща, които е почти невъзможно да видиш в лудото меле, което настава непосредствено след като запалиш двигателя.
Другия минус на играта е липсата на шафьор. Няма майтап, ето снимка.



Дека мий шафьора?


Верно катистрофата беше тежка, ама чак пък да се изпари...

Ако имаше антена с топче на капака на колата щях да разбера липсата на човече вътре, ама аде моля! Направо ти се убива кефа.
Голям минус е и премахването на верижните катастрофи, така любими ни от по-старите серии и замяната им с нов режим, в който колата ти свободно подскача насам-натам като топка и чупи коли от трафика. Този режим просто требе да го видиш!

Музикалното изпълнение на игрите от поредицата винаги е било на някакво ниво. И новата не отстъпва на правилото, като в tracklist-а присъстват както добре познати групи и парчета, така и нови (на Avril парчето го има и в друг Burnout, не знам защо е и тук). Ето някои имена, на които може да се кефиш докато препръцкваш по улиците: Killswitch Engage, Avril, Depeche Mode, Army of Me, Faith no More, Soundgarden, Twisted Sister, Guns'n'Roses, Seether, Junkie XL и внимание ludwig van beethoven , mozart, vivaldi, brahms. Последните не съм чул все още къде заемат място, но честно да си призная играта като цяло не успя да ме грабне привсе иновациите и ефектите, които притежава.

Burnout Paradise е красиво, динамично и донякъде достойно продължение в палещата гуми поредица. Интересна е, лека и ще се хареса както на не особено големите фенове, така и на тези, които за пръв път чуват за Burnout. Но от всички гонки, които предприеха Criterion през годините колата, която take-ва всички down е една. Burnout 3!


Hint:
Купете си джойпад, for crap's sake! Управлението с клавиетурата е кошмарно, а всички нови игри са така или иначе XBOX-овски и са си нагласени за въпросния джойпад (или както казах в по-горната статия - Logitech).


Минимални системни изисквания

CPU: Core2Duo E2xx / AMD Athlon 4600+ X2
RAM: 1GB DDR2 800Mhz
GPU: ATi X16xx / nVidia 8xxxGS

Препоръчителни системни изисквания

CPU: Core2Duo E6xxx / AMD Athlon 5000+ X2
RAM: 2GB DDR2 800Mhz
GPU: ATi X19xx ++ / nVidia 8600GT ++





Производител: Criterion Games
Разпространител: EA
Оценка: 6.5/10

Тези няколко изречения (както и следващите коментари) ще бъдат изтрити след няколко дни, но искам да видя има ли въобще някой, който чете тази тема или не. Нека всички, които са стигнали дотук да вдигнат ръка.

[sawo]

[boyzone]

[SniperBeta]

...nice!

[ivanko3ela]

Много интересни теми пускаш. Браво SniperBeta, жалко че си изоставил темата.

[SniperBeta]

Благодаря ти, приятелю. Но ситуацията е такава, че в днешно време на никой не му се чете, а чуждото мнение в повечето случаи не е миродавно и малко хора ги вълнува (трима в случая от не-знам-колко-стотин-регистрирани).
Игрите ни са безплатни и като такива на човек му е по-лесно да си пусне играта и да види сам за себе си дали става или не, отколкото да чете някое мнение някъде си из страниците.

[nasenceto]

Ами! Чете се бе, ама на никой не му се пише.

[SniperBeta]

Когато попитах колко хора са стигнали дотук само 2ма вдигнаха ръка. Не знам къде видя, че се чете. Но и за писането си прав.

[theshadowmen]

абе чете се темичката чат-пат,ама ся има такова разнообразие от гейм-платформи и заглавия,че на човек свят да му се завие...то да се чудиш на кое да отделиш време

[Zac]

Чета, но не съм добър в писането особенно на ревюта