ето какво ми се случи преди малко когато ми се наложи да отида до общинската администрация. От време на време пращам разни жалби до кметът на градът ни и бях останал с впечатлението, че всички са много усмихнати хора и колкото и да им лазиш по нервите не биха ги изпуснали. Водя аз едно дело за наем и ми трябваше адреса на този който ще съдя. Пратих писмо до районна прокуратура да искам постановление от прокурор който да разреши да получа актуален адрес на лицето което ще съдя от общината. От там ми върнаха след 1 седмица препоръчано писмо, което ми донесоха до вратата с отговор, удостоверение с което районният прокурор заповядва на община стара загора да ми даде актуален адрес на лицето. Нося аз удостоверението в деловодството на общината, там едно младо момиче го грабва, дава ми номерче под което е заведено и аз си тръгвам с въпросното номерче. След две седмици т.е. днес решавам да видя разгеле до къде е стигнало това писмо. Отивам аз в общината като разбира се нося нова жалба
за зле почистените отводнителни канали и решавам да проверя до къде е стигнало удостоверението. След 1 минута спор с деловодството долу в коридора се оказва, че са пропуснали да ми разяснят когато ми взеха удостоверението, че е трябвало да ме попитат как ще получа информацията: по пощата или на ръка лично следващия ден. Разбира се, двете в деловодството започват да ми се зверят на среща защо не съм им казал как е щяло да си получа адреса. Аз им казвам, че не знам каква е процедурата и би следвало когато са ми взели удостоверението да ме попитат и да ми разяснят процедурата. След още минута мрънкане от тяхна страна ме пращат в стая 309 да видят там какво става с моето писмо. Казвам аз къде отивам, пускат ме, качвам се на третия етаж и виждам, че има врати от двете страни на стълбището и никъде няма номерация кои номера са от ляво и кой от дясно. След още минута - две обикаляне, тъй като коридорите са тъмни, лампи няма или поне не светят и не се вижда добре номерата на вратите. Намирам стаята, чукам и без да ми кажат влез нахълтвам леко ядосан. Казвам аз за какво става въпрос и една леличка започва да вика и кряка, да се вайка. Да хвърля разни "благословии" и "благо пожелания" по тези долу в деловодството. На мен разбира се започва да ми става смешно как ме занимават с бюрократични неща който мен не ме интересуват. Започва тя да рови в една папка в която имаше не повече от 40 листа, спира до някъде и ме пита от коя прокуратора е удостоверението ми. Казвам не знам, не съм длъжен да помня, а в деловодстово ги попитах дали да не ми направят копие на документа, те ми казаха няма нужда споко .... още тогава нещо ме накара да се замисля, че май ще има проблеми. Та намира тя писмото което е 6-7 то под ред и казва: Еми ето, на 31.03 е пратен отговор в прокуратурата ... с което на мен вече леко ми кипва и почвам да и цитирам писмото по памет което гласеше: .... Да се даде на лицето тука е моето име, адрес и егн даже, актуален адрес на лицето ... трите имена и егн. Казвам и аз, че ясно е написано, че трябва НА МЕН да се даде адреса, а не да се изпраща в прокуратурата. Тя също ми се звери на среща и ме пита: Къде е написано ? казвам и аз: Ей там в писмото ... след като го прочете и видя, че са в грешка каза, че може да ми направи копие на писмото което са пратили до прокуратурата ... казвам и аз и това е нещо. Прави ми тя копието ... брей безплатно, не дължа такса за ксерокса ... грабвам го аз от нейната ръка и бягам на вънка. Ето това е случката която ми се случи.
