Местоположение: парк Бедечка, гр. Стара Загора
Възраст: 680 години
Номинирал: 3-4 клас на 10-то ОУ "св. Св. Кирил и Методий", гр. Стара Загора
Старият чинар
Древно предание гласи, че когато се роди дете, трябва да се засади дърво, за да може детето с дървото да расте – да знае и тачи своя български корен, да черпи под короната му сила и мощ.
Така, преди 680 години, в град Стара Загора израства чинар. Като природна забележителност той е обявен със заповед № 995 от 20.IV.1960 г. на Главно управление на горите град София на основание чл. 16 от 165-то Постановление на Министерския съвет от 05.VIII.1958 г. и е в държавния регистър под № 385.
Местонахождението му е в местността "Бедечия" - сега парк "Бедечка", отстоящ на 0,5 км от главния път Стара Загора – Казанлък. Самият парк заема площ от 1 060 дка и е залесен през 1958 г. На метри от чинара протича река Бедечка, дълга 34 км, която е ляв приток на река Съзлийка. Обявен е за защитен обект, като чинар самотник с историческо значение.
Като дървесен широколистен вид представлява източен чинар Платанус ориенталис, с диаметър в основата 3,5 м и обиколка 11 м, а височината му е 17 м. Чрез свредел на Преслер са извършени изчисления върху годишните му пръстени. Има мощно развита корона и светло-зелена кора на стъблото и скелетните клони. Листата са едри, длановидни и разположени на дълги дръжки. Има уникално красиви десет скелетни клона, повити като орнаменти. Два от тях са подпрени с метални конструкции, за да не се счупят от тежестта си, а един клон е поразен от мълния.
Прояждането на стъблото през годините и огромната хралупа в чинара застрашават целостта на дървото. Това принуждава група ландшафтни архитекти през 80-те години на миналия век да предприемат мерки за неговото оздравяване. Направена е армировка с железни пръчки и облицовъчна замазка с цимент. Запълването е със специални смески.
Въпреки, че в момента в Стара Загора тече реконструкция на старите дървета, около достолепния чинар царува нехайство. Липсват всякакви указателни табели за местонахождението му и такива с неговите данни. Открадната е пояснително–забранителната табела, както и медните покривни ламарини с които бе изолиран достъпът на валежи в корубата на ствола. Само спомен е солидната ограда и брезовото мостче над вадата.
Сега състоянието на Стария чинар е повече от зловещо. Трагично е и говори за безстопанственост и безхаберие. Дървото е уникална забележителност и са необходими средства за неговото ново укрепване. Застанете ли под величествената му корона, листата нашепват и зов за помощ, и тайни от миналото. Стига да искате да ги чуете...
Турски бей имал сараи на това място. След дълго пътуване донесъл на любимата си жена от Анадола малко дръвче и го засадил в средата на градината си. То трябвало да бъде пазител на конака му, да привлича като магнит мълниите върху себе си и да опазва живота на хората там.
Величествено и гордо устоявало на природните стихии и било ням свидетел на неволите и бедите на поробения ни народ. Оцеляло по време на петте опожарявания на града ни и дочакало неговото Освобождение. Тъй като е в близост до Чадър могила, чинарът е съвременник и на епичните боеве, станали край града ни. Наблизо са били позициите и на руските воини, сражавали се край Стара Загора.
При отстъплението на турската войска напуснал и беят, но преди това заровил в близост до чинара казан с 300 кг злато.
Минавали години. Освобождението останало в миналото...
Възрастен старозагорец имал градина (бахча) на юг от вековното дърво и знаел турски език. Един ден видял до дървото двама турци и подслушал техния разговор. От специална металическа кутийка с капак единият извадил карта. Тя била начертана върху кожа с обозначен Стария чинар и два знака в различни посоки. Там те търсили съкровището, закопано още от времето, когато Стара Загора се е наричала Ески–Загра.
През турско време Старият чинар също е бил забележителен природен обект, за да е отбелязан като знак–ориентир, а самата скица била предавана от баща на син през няколко турски поколения.
През 1943 г. иманяри разкопали целия терен около дървото, без да намерят нищо. Изплашил ги смок, дълъг 5 м и дебел 20 см, който живеел в хралупата и корена на чинара.
Сега в близост до чинара има други негови пазители: на юг – млад чинар, на запад – красив голям орех, на север – стар кестен, а от изток изгрява слънцето. Там се намира и пътеката , по която ние, учениците от III и IV клас при Х–то основно училище "Св. Св. Кирил и Методий", с г-жа Веселина Симанова и г-жа Иванка Гешева стигнахме до него. Някои от нас са с трудни съдби (също като тази на дървото) и живеем в два дома – дом „Мария Терезия” и дом „Теофано Попова”. Други имаме родители, но всички ние живеем задружно и в сговор. Не се делим на етноси: български, ромски и „домски”. Целта ни е обща – да опазим дървото, за да може птици да гнездят в клоните му и да отглеждат с любов децата си.
Нашият чинар е едно от най-старите дървета в България и заслужава да бъде опазен. Напълно възможно е да стане и туристическа атракция. Площта около него ние изчистихме от натрупаните боклуци, но ако теренът се облагороди и се отвори пространство, тук ще има много посетители и ценители на редките растителни видове. Самотникът чинар ще е основен акцент в парк „Бедечка”, който ще се почисти, обнови и съхрани. А от изток, освен слънцето, ще идваме при него ние, децата, а след нас и нашите деца.
Помогнете ни да го опазим!
Дайте шанс на нашия Самотник!
Инфо
http://www.bepf-bg.org/page/%D0%BF%D0%B ... B8/70.html
Снимки
http://tsenkoiliev.snimka.bg/travel/sta ... 6.24312853100_4617 copy.jpg
100_4615 copy 2.jpg
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.