Никола Корчев - Спасителят на Самарското знаме През 1892 г.

Яко PHUN ;-)
Място за разтоварване на умствения багаж на потребителят! Вицове-мицове, клипове, закачалки за откачалки и тем подобни яко къртещи фаянса на комшията нещица.
Публикувай отговор
Аватар
Nakito
Потребител
Потребител
Мнения: 411
Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 15:39 pm
Местоположение: 2565 km

Никола Корчев - Спасителят на Самарското знаме През 1892 г.

Мнение от Nakito »

Никола Корчев - Спасителят на Самарското знаме През 1892 г. правителството му отпуска поборническа пенсия от... 60 лева. Болен, уморен и възрастен живее трудно

Датата е 31 юли 1877 г. - решителен бой при Стара Загора за освобождението ни от петвековния робски гнет. По време на маневриране Трета опълченска дружина попада под фронтален огън на противника. Знаменосецът Аксентий Цимбалок пада ранен и счупва дръжката на Самарското знаме - българската светиня. Бързо го поема подполковник Павел Калитин, но и той пада, убит от турски куршум. При падането му от коня сребърното копие на върха на знамето е ударено с куршум и се прегъва. Турците се втурват да грабнат знамето. Но нашите бойци са по-смели, по-бързи и по-жертвоготовни. Подофицерът Тома Тимофеев и опълчнецът до него Никола Корчев се втурват смело с риск за живота си и изнасят знамето встрани. Националната ни светиня е спасена. В боя Корчев е тежко ранен. Изпратен е на лечение в Русия. За проявена храброст е награден с Георгиевския кръст за храброст. Никола Корчев е роден в село Горна Диканя. Свободолюбивият му дух не го задържа в родния му край. Тръгва из страната да търси работа. Влюбен е в техниката и през 1865 г. пристига на новостроящата се жп линия Варна - Русе. Мечтата му става реалност.Но той е и пламенен родолюбец. Сближава се с Русенския революционен комитет. Седем години е таен куриер. Заподозрян от турските власти, че върши значима революционна дейност, Корчев е принуден да емигрира през 1875 г. Когато в Румъния се набират опълченски дружини за предстоящата Руско-турска война, той без колебание влиза в редовете на Трета опълченска дружина... Завършила е Освободителната война. Корчев се завръща от лечението в Русия. Отново е на трудовия си пост като машинист на влак по линията Варна - Русе. Установява се да живее във Варна. През 1892 г. правителството му отпуска поборническа пенсия от... 60 лева. Болен, уморен и възрастен живее трудно в мизерия и бедност. С молба се обръща към Народното събрание за по-висока пенсия. И тогава Седмото обикновено народно събрание не обръща внимание на молбата му и отбелязва на нея следната резолюция: "Да се остави без последствие..." Големият художник Ярослав Вешин създава творбата "Спасителят на Самарското знаме", на която лично позира самият Корчев, и заслужено увековечава образа и делото на героя.

http://astoni.blog.bg/history/2012/07/2 ... aign=blogs
There's no mine, there's no yours, the world's Beroe
Публикувай отговор