
Стара Загора:
1.второ място след София по БВП на глава
2.четвъртата най-голяма икономика
3.даваме близо половината от ел. енергията на държавата
4.второ място след София по заплати
5.първо място в България по икономически ръст за последните години
6.първо място в България по ръст на жилищата в България
7.втората най-развита област в България след София
8.трето място в България по заетост в промишлеността
9.производителността на Стара Загора е с около 25% по-висока от средната за България
10.най-развит индустриален център в България
11.близо 115% ръст на икономиката за последните 10 години
12.на четвърто място по производство на БВП в България
13. един от най-стабилните градове на Балканите според Standart & Poor’s с рейтинг BBB
14.около 2,5% ниво на безработицата в града
15.над 70% са работещите в областта ни с възраст от 15 до 64 години, задминавайки средното за страната
Това е само част от картинката за града.
Ето и една статия за Каталуня !
"Колко важна е и с колко автономия разполага недоволна Каталуня"
Опитът на властите в Барселона да организират референдум за независимост стана повод неведнъж да се цитира, че в Каталуня представлява 19% от икономиката на Испания. Но какво по-точно се крие зад това и колко автономна е испанската провинция в управляването на ресурсите си и свободата да изявява културната си дентичност.
А как се сравняват правомощията на Каталуня в Испания с тези на Шотландия, Фландрия или Квебек?
Каталуня заема територия от 32 114 кв. км - по-малко от една трета от тази на България, но население от 7.45 млн. души (приблизително колкото българското и 16% от испанското) създава икономика за 215.6 млрд. евро - по-голяма от тези на повечето държави в еврозоната.
Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е 28 590 евро (в България е 6754 евро през 2016г.) и това не е най-високият показател в Испания. Районът, в който е столицата Мадрид, води с 32 723 евро на глава от населението, но и в автономната Страна на баските се падат по 31 805 евро на човек.
Безработицата по официални данни е 13.2% - не е ниска, но все пак по-добре от средните 17.2% за цялата страна. Неравенството в Каталуня не е толкова изразено и като цяло тук се живее относително по-добре, отколкото в други части на страната.
От Каталуня идва износ за 65.2 млрд. евро годишно или доста над една четвърт (29.2%) от целия испански експорт.
Преките чуждестранни инвестиции възлизат на около 37 млрд. евро или отново над една четвърт (25.6%) от всички чужди инвестиции в Испания.
Една четвърт (23.8%) е и делът на чуждестранните туристи, идващи в провинцията, най-вече заради Барселона.
Когато стане дума за управлението на тези ресурси, Каталуня разполага с автономни права върху части от данъците. Половината от ДДС и данъка върху доходите остават в провинцията, а правителството в Мадрид решава как да се харчи останалата част. Централното правителство прибира и корпоративните данъци.
Барселона получава 58% от няколко други данъка, включително от акцизите върху тютюневите изделия и горивата, произведени на територията на Каталуня.
Данъчните служби събират също някои данъци върху активите, наследството, хазарта и транспорта и автономното правителство има пълна свобода да решава как да използва тези приходи.
Властите, обаче, недоволстват от начина, по който се преразпределят събраните данъци и такси. Според данни на финансовото министерство в Мадрид всяка година за централната власт отиват около 10 млрд. евро повече, отколкото тя връща в провинцията. Това са около 5% от регионалната икономика.
В международен план автономната администрация има свои представителства в няколко държави, включително в Брюксел, Лондон и Вашингтон.
Правителството на Каталуня разполага с широки права върху образованието, здравеопазването, сигурността, културата, градоустрийството и околната среда.
Провинцията разполага и със собствена полиция - Mossos d'Esquadra. Централната власт в Мадрид отговаря за външната политика, отбраната, имиграционната и основните насоки на икономическата политика.
Значителна част от недоволството днес идва от идентичността и националната гордост на каталунците. Районът става част от Испания през XV век и днес е една от 17-те автономни области съгласно политическата система, създадена след смъртта на диктатора Франсиско Франко през 1975г. Каталуня има собствен президент, парламент и правителство.
Каталунският език има равен статут като испанския в официалната комуникация.
Каталуня има свои флаг и химн.
ШОТЛАНДИЯ
Шотландия, която е друга част от голяма страна в Европа, поискала независимост, е част от Великобритания от 1707г. редом със съставните части на Обединеното кралство - Англия, Уелс и Северна Ирландия. Неуспешният за привържениците на независимостта референдум от 2014г. доведе до увеличени права на шотландците над данъците - могат да създават собствени такива, стига да продължат да заделят за Лондон половината от данъка върху доходите.
От 2017г. властите в Единбург могат да определят ставките и категориите на подоходния данък, а половината от приходите от ДДС остават на разположение на шотландското правителство. Останалото финансиране идва от британския бюджет по формула, съобразена с промените в населението. Като цяло, при 8% от британското население от 66 милиона души, Шотландия е нетен получател на средства от централния бюджет.
В чужбина - освен правото на собствен национален отбор по футбол - Шотландия има свои представителства в Брюксел, Вашингтон, Тронто и Пекин. Шотландската агенция за развитие на търговията и инвестициите разполага също с близо 40 офиса в около 20 държави.
Решенията на шотландския парламент (Холируд), създаден през 1999г., обхващат земеделието, здравеопазването, образованието, транспорта, местното самоуправление, социалните дейности, жилищното настаняване, туризма и икономическото развите, спорта и изкуствата. Въпроси като отбрана, външна политика и имиграция се решават от парламента в Лондон.
ФЛАНДРИЯ
След като през 1830г. става независима от Холандия, държавата Белгия е изправена скоро пред искания за равенство от населението, говорещо холандски в страна, доминирана от френски говорещите жители на юга. След Втората световна война настойчивите искания на увеличилите се като брой и станали по-богати фламандци водят до 6 промени в Конституцията. Така се стига до състояние, в което в кралството Фландрия и Валония се обособяват като територии със силна автономия в сложна федерална структура.
Повечето данъци се определят на федерално ниво, а регионите имат известни права да определят ставките за данъците върху колите и имотите. Като цяло, Фландрия със своите около 6 милиона жители в 11-милионна Белгия е нетен вносител във федералния бюджет.
Локалните правителства отговарят за външната търговия и имат отделни задгранични гърговски представителства. Валония, например, почти провали миналата година СЕТА - търговското споразумение на ЕС с Канада. Фландрия има свои офиси в няколко страни от Европа, както и в Ню Йорк и Претория.
Фландрия и Валония имат права върху политиките в различни области като образование, здравеопазване и земеделие.
КВЕБЕК
Френски говорещите канадци в доминиращо англоговоряща Канада са 8.2 милиона от общо 36 милиона души. Събрани са предимно в Квебек - една от десетте провинции във федералната държава. Референдумите за отделяне през 1980г. и 1995г. завършваха с решение да останат в рамките на Канада. През 2006г. канадският парламент призна кебекарите за "нация".
Всички канадски провинции имат право да определят местни данъци и получават федерални преводи към бюджета. Властите могат да приемат закони, засягащи местни въпроси, но остават обвързани с федералните регулации.
Квебек има представителства в САЩ, Латинска Америка, Азия, Европа и Африка. Провинцията има право и на индивидуално членство в някои международни организации като ЮНЕСКО.