Тяхното правене на квартали на практика няма абсолютно никакво значение за населението на града.
Превръщането им вече в днешните средно големи квартали се случва след интегрирането им в града.
Та не знам какво можеш да отлюспиш от тях, освен 1/20 от къщите в Колю Ганчево и един блок в Зора, за да махнеш “селския елемент” от тях.

Всичките други по-големи градове са изкярили доста повече от такива присъединявания: като почнем от 6-7 хиляди при Русе и Асеновград, минем към 10 хиляди за Варна и Пловдив и стигнем до 30+ хиляди за Бургас.
Димитровград още 1946 г. е 9000 души, което значи че 3-те съединени села са били с по 3 000 хиляди души население.
Сега целият Димитровград е 30 000, т.е. 1/3 от него е с чисто селски произход.
Чирпан наистина пострадва обаче най-сериозно. Допреди 90 години Чирпан е 3-ят по големина град в голямата Старозагорка област, простираща се от Шипка до Маказа и от Кермен до с.Баните (днешно Смолянско).
По-големи от него са били само Стара Загора и по онова време препълнения с бежанци Хасково.
С построяването на близкоразположения Димитровград и големите държавни инвестиции наляти там през соца, както и взетите 10 села от Чирпанската околия и дадени на новосформираната Димитровградска община, растежът на Чирпан е скопен тотално. Дори в края на соца едвам надхвърля 20 хиляди.