Какво е това CD-ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ

[eminem_sz]

През 1980 г. от фирмите Philips и Sony е разработен стандартът "red book" описващ конструкцията и начинът на запис върху CD-DA (Compact Disc Digital Audio), или още познатия на всички нас "матричен" диск с цифрова музика. Впоследствие бе установено, че CD освен музика да съхранява и големи обеми от данни, но това е друга тема (описано е в стандарта yellow book)...

И така, CD-то е съставено от 3 слоя:



Основата (или долната страна на диска, ако гледате от страна на картинката или надписите) се изработва от прозрачен поликарбонат, върху който чрез пресоване е нанесен релеф-непрекъсната спирална пътечка, състояща се от последователност от дупки (pits), започваща от центъра на диска със разстояние между 1,2-1 мкм (стандартно 1.6 мкм). Точно чрез последователността от питове (pits) и разстоянията между тях (наречени lands) се копира цифровия сигнал записан върху CD. Отразяващият слой представлява тънък слой метал (алуминий, сребро, злато и др.), напрашен върху релефната част на основата и служи за отразяване на сигнала на четящия лазер при "просвирването" на CD. Горният слой - защитният, представлява поликарбонат, бой или лак, защитава отразяващия слпй от външни въздействия. Повреждането на този слой, и, като следствие от това, повреждането на отразяващия слой, може да доведе до невъзможността за четене на информацията от CD. Драскотините върху основата са далеч по-безобидни и могат да бъдат при необходимост заличени чрез полиране (важи и за CD-R/W).

Еднократно записваемите дискове CD-R и дисковете за многократен презапис CD-RW имат подобна на CD структура:



Между основата и отразяващия слой (злато, сребро или друг метал) е вмъкнат слой полимер. При CD-R при нагряването на определени точки от този слой със лазера на CD-R устройството (записвачка, печка) тези участъци потъмняват и престават да пропускат светлина към отразяващия слой, формирайки участъци, аналогични на ритовете. Записът на информация се върху носителя се извършва при една мощност на записващия лазер, при което фазовото състояние на регистриращия (информационния) слой се променя на кристално и след изстиването на материала остават в него. За "изтриването" на носителя (или обратното преминаване от кристално към аморфно състояние) се използва друга мощност на лазера, при което се развива друга температура, под въздействие на която материала преминава във аморфно състояние и остава такова след охлаждането му.

Една забележка. Тъй като отразяващата способност на CD-R/W носителите е по-ниска във сравнение със матричните някои (не всички!) CD-устройства могат да не четат записани/презаписани носители или да изпитват трудности в прочитането на информацията от тях. Устройствата, разработени за четене на всички типове носители (CD; CD-R; CD-RW) носят маркировката "multiread".

"Матричните" носители се произвеждат по следният начин: оригиналните данни, готови за запис се формират върху стъклен диск, покрит със слой фоторезистивно покритие (то променя разтворимостта си под въздействие на лазера), за което се използва специална машина. След третиране на фоторезистивното покритие със специален разтворител върху стъклото възниква необходимият релеф, който по метода на галванопластиката се копира върху никелов оригинал (негатив). Този оригинал служи за матрица при производството на серии от CD-та. От него се снемат още копия за производството на по-големи партиди от CD-та. Щамповането на CD-та се извършва по метода на изливане под налягане, при което върху матрицата се излива поликарбонатната прозрачна основа на носителя, върху релефната страна се нанася отразяващия слой, който отгоре се запечатва с друг слой лак или полимер, върху който се нанасят надписите.

При CD-R върху предварително изработените носители с описаната по-горе структура се извършва запис чрез въздействие с лазерен лъч върху иначе прозрачен полимер, който потъмнява вследствие на въздействието. За да може лазерът да следва точно пътечката в режим на запис, по време на производството на носителя върху него се нанася предварителен релеф, пътечката на който съдържа маркери на кадрите и синхронизиращи сигнали. Тези маркери се записват с понижена амплитуда и биват припокрити вследствие на записаните данни. При CD-RW участъците от слоя от органично вещество, върху който въздейства лазера на рекордера, променят своето фазово състояние от аморфно на кристалическо.

Освен разлика в слоевете и в използваните материали, двата типа носители се отличават и по упоменатата по-горе маркировка (pregroove) нанасяна на CD-R/RW още е в процес на производство. Тази маркировка съдържа ATIP (Actual Time In Pregroove) служещ за разделяне на носителя на блокове и съдържащ освен това и допълнителна информация за носителя-кодове на производителя, типа на използвания използвания чуствителен материал, препоръчвани стойности за скоростта на въртене и мощността на лазера. Маркерите улесняват намирането на областите от диска, предзначени за служебна информация и за записване на данни. Освен всички изброено, CD-R/RW съдържа и 2 служебни области: PCA (Power Calibration Area-област за калибриране на лазера) и PMA (Program Memory Area-област за програмна памет), които се разполагат "навътре" от видимата от програмите област за начало на запис. Областта PCA се използва за избор от логиката на записващото устройство на оптималната величина на мощността на записващия лазер, а в областта PMA се съхранява текущия вариант на ТОС (Table Of Contents-таблица на съдържанието), когато една сесия се записва на няколко етапа. Тъй като дължините на PMA и PCA са по 100 блока всяка, това води до ограничаване на количеството възможни сесии и съответното количеств етапи на формиране на една сесия.

Минималното количество информация, което може да бъде записано наведнъж еднократно върху носителя се нарича пътечка (track) с минимална дължина 300 блока (600 Кb; 4 сек.). В началото на всяка от пътечките се записва служебен сегмент (pre-gap) с дължина 150 блока (300 Кb; 2сек.) за еднотипни пътечки, и 225 блока (450 Кb; 3 сек.) за разнотипни. Една или няколко пътечки формират програмна област (program area), която както споменах по-горе може да се формира в няколко етапа, през което адресите и параметрите на пътечките се съхраняват в PMA. На този етап обикновените (незаписващи) устройства CD-ROM нямат достъп до записващите пътечки и не могат да прочитат записаните данни (този вариант на запис се нарича запис със отворена сесия).

CD-ROM изисква програмната област да започва с LEAD-IN зона с размер 4500 блока (9 Mb, 1 мин.) и да завършва с LEAD OUT област от 2250 блока (4,5 Mb, 30 сек.), за да може да прочете записаните в тази сесия данни. Всъщност, точно комбинацията (структурата) от LEAD IN, PROGRAM AREA и LEAD OUT се нарича сесия, а процесът на запис на LEAD-IN и LEAD-OUT след преключване на един или повече етапи по сформирането на данни се нарича "затваряна на сесията". След затварянето на сесия тя ще може да бъде прочетена от CD-ROM и от CD-R/RW, а при необходимост и възможност към записаната сесия може да бъде добавена друга. И така, последно доуточнение по темата за приликите и разликите - върху CD-R/RW се формира еднотипна с матричните CD-та информационна структура, включваща ТОС и пътечки от различни типове, което позволява записаните дискове с музика и видео да се възпроизвеждат на домашните и мобилни системи, които възпроизвеждат и матрични носители.

В най-общия случай едно типично устройство се състои от платка или платки, на която (които) е разположена електрониката, двигател, задвижващ носителя, оптична система и система за зареждане на диска.

Върху платката (платките) са разположени всички схеми, вклчващи интерфейса за връзка с компютъра, управляващи системи на устройството, аудио-частта, ЦАП и др.

Двигателят служи за придвижване на носителя със постоянна или променлива линейна скорост, за кото се грижи електрониката.

Оптическата система е съставена от глава с разполежени на нея лазерен диод/и, система за фокусиране, фотоприемник и предусилвател. Системата за фокусиране е конструирана като подвижна лупа, която се задвижва със механизъм, познат като voice coil (звукова макара), който се използва за задвижване на мембраните на електромагнитните високоговорители. Промяната на напрежението, преминаващо през намотката предизвиква промяна на магнитното поле и промяна на положението на оптичната леща (лупа), при което тя променя фокуса на лазерния лъч. Самата оптична глава с лещата от своя страна има система за преместване, представляваща рейка със зъбчата или друга линейна предавка и собствен стъпков двигател.

Системата за зареждане на диска в повечето случаи е реализирана като подвижна плоскост (tray), върху която се поставя носителя. Все още се среща и друга система-caddy, която представлява подобие на кутия за CD, в която се поставя носителя, а след това самото caddy се поставя в устройството. В двата случая отделен двигател заедно със специален механизъм за зареждане се грижи за преместването на tray или caddy вътре в устройството, за да може носителят да легне върху специалната шайба върху оста на шпинделния двигател. След като носителя заеме мястото си, отгорето се спуска друга шайба, която го застопорява. Това позволява на повечето устройства да работят и във вертикално положение.

Критерии за избор на подходящ носител
Как да разберем, кой носител е добър? На нашия пазар се предлагат множество носители-на известни и неизвестни фирми, както и "noname" носители, произведени някъде в необятната китайска държава, България и Русия. Често се случва носители, носещи марката на известен производител на практика да са премаркирани noname продукти, върху който е нанесен подвеждащия купувачите надпис (или иначе казано-ментета). За съжаление, няма еднозначен отговор на въпроса "кой е най-добрият носител?" поради няколко причини.

Първата от тях е, че не е сигурно кой е производителят на носителя, който вие сте закупили уж за "оригинален", въпреки уверенията на търговеца.

Втората-различните CD-R/RW устройства записват различно върху различни носители (всяко си има предпочитания за скорост, носители и софтуер!), което може да се установи само експериментално. За първата причина има няколко варианта. Например, добра идея е носителят (ако държите на някаква марка-Ricoh, Verbatim) да се закупува от официалния представител на фирмата за България (има такива!). В моята колекция от носители, например, има 5 различни BASF, произведени от EMTEC, PRINCO (???). Следва да уточня, че дисковете от известни марки (Ricoh, BASF, Plextor) могат да бъдат произвеждани от други производители, това енормално явление. Страшното е, когато някой използва евтини некачествени носители, маркирани с известно име. Такива носители обикновено външно почти не се различават от оригиналите-същия хартиен етикет (обложка), (почти) същия печат, понякога различен цвят на информационния слой (това невинаги има значение, но може да навее съмнение за произхода му).

Съвсем явно е, че носители, произведени за конкретна фирма, със спазване на всички изисквания за качество, са единствената алтернатива в този случай (иначе ще плащаме излишни пари за "фирмена" продукция, която със нищо, освен с цена не се отличава от нискокачествените noname. В интерес на истината, има noname носители със завидно качество, които се записват и четат без никакъв проблем (аз също използвам такива, например на тайванската фирма Promedia, продавани в София на шпиндел), но по принцип, ако искате да сте сигурни, че с течение на времето в резултат влошаване качеството на информационния слой, това няма да доведе до невъзможността да бъдат прочетени данните, записани върху носителя е добре даизползвате оригинални дискове от големи производители.

Върху noname носители е подходящо да се записват данни (като игри, например, за които с няй-голяма вероятност може да се предположи, че няма да се играят след 4-5 години. Трябва да уточня, че все още няма сигурен метод, по който може да бъде установена дълговечността на един носител. Оптимистично е да се предположи, че той ще запази свойствата си за 20-на години (особено noname), но един 5-годишен срок е достатъчно реален (стига да няма видими дефекти върху информационния слой, както често се случва при noname).

Mitsubishi Chemicals, собственик на известните носители Verbatim (произвеждат се от Mitsubishi Chemicals по тяхната патентована технология Metal Azo, някои от носителите се произвеждат от Ricoh) дават доживотна гаранция на своите изделия. Ето списък на някои от големите производители на носители:

Mitsui Toatsv Chemicals Inc.(Hewlett Packard, Mitsui, Philips, Sony)
Taiyo Yuden Company Limited (Taiyo Yuden,Sony, Philips, Hewlett Packard, TDK, Basf)
TDK Corporation (3M, TDK)
SKC Company Limited (SKC)
Multi Media Masters & Machinery SA (Mirex, BASF)
Mitsubishi Chemicals Corporation (Traxdata, Verbatim)
Ritek Co. (Dysan, FujiFilm, Memorex, MMore, Philips, BASF, TDK, Samsung, Targa, Traxdata)
Fuji Photo Film Co, Ltd.(FujiFilm)
Kodak Japan Limited (BASF & Kodak)
Princo Corporation (BTC, Princo & KingTech)

CMC Magnetics Corporation (BASF, MMORE, Imation, Memorex)

Носителите на SONY най-често са проиведени от Sony Mitsui, Taiyo Yuden или Ricoh, BASF-Emtec, Verbatim-Mitsubishi Chemicals (korea, Ireland, Singapure) и Ricoh, HP-Mitsui и Taiyo Yuden.

Да се върнем към втората причина, влияеща върху избора на носител. Изхождайки от големия опит на многобройни позлватели на записващи CD-R/RW устройства, може с голяма степен на вероятност да се твърди, че няма универсален носител, подходящ за всеки модел апарат, позволяващ запис на коя да е скорост и след това читаем във всяко едно CD-ROM/R/RW устройство. Единственият начин това да се установи за конкретния апарат е да се извърши запис върху носителя с избраната от вас скорост, а след това да се извършва прочитане на записаната информация върху различни устройства. Ако всичко се чете нормално-значи този носител е подходящ за вашия апарат и за запис на тази скорост. Това е!

Възможно е noname дисковете да се записват и четат без проблеми, докато записаните при същите скорост "маркови" дискове след това да не могат да бъдат прочетени от някои устройства (имал съм такъв случай със записвачка Mitsumi, която идеално пошеше и четеше "шпинделни" дискове, но записаните на нея Verbatim трудно се прочитаха от някои CD/R устройства, което се дължи на разликите във вида на информационния слой). Музикалните ми CD-та (CD-DA), които преди време ги записвах на Panasonic 7502 не желяеха да се се четат от компакт-диска в колата, ако са записани на скорост, по-висока от 1. Макар, че записаните на по-висока скорост CD-DA се четяха без проблеми на двете ми домашни уредби SONY и Technics и в Discman'a Panasonic на жена ми... Така, че опитвайте, докато получите положителен резултат, всъщност, докато не получите отрицателен, за да разберете, какво не трябва да правите : ) (на мен това ми е струвало стотици дискове, променили предназначението си към подставки за бира и циферблати на часовници, но бяха виновни и софтуерите...). Някои съображения относно безпроблемен запис бихте могли да прочетете тук.

Бих искал сега да отделя внимание на един изключително важен въпрос-как все пак може да бъде оценено качеството на запис върху един носител? Един от най-ефикасните начини за оценка качеството на запис върху носителя се явява оценката на показателя (параметъра) BLER (BlockErrorRate), който показва колко грешки при четене на данни е коригирал блокът CRC. За съжаление, оборудването за такъв тип изследвания е много скъпо и е на разположение най-вече на производителите на носители, но в Интернет има много документи, касаещи измервания на параметъра BLER за различни типове носители и устройства.В таблиците по-долу е класирането на носители (записани с TEAC CD-R56S) и някои рекордери (по материали от web).

Може веднага да се направи извод, че продукцията на известни фирми е по-качествена (параметъра BLER има по-ниски стойности, макар че според стандарта Red Book са допустими стойности на параметъра BLER до 220), така, че всички носители се вместват в този показател. Този параметър увеличава стойността си към външния край на диска при всички модели рекордери и носители, но все пак остава в рамките на стандарта. За обикновения потребител това не бива да е повод за тревога.На върха на класацията са носителите, произведени от Taiyo Yuden, Mitsubishi Chemicals, а в дъното-noname. От CD-рекордерите лидери са устройствата на Plextor, Ricoh и Teac.

Относно скоростта на запис-новите рекордери записват данни безпроблемно и на висока скорост, стига носителя да позволява това (да е произведен отговарящ на необходимите изисквания за запис на висока скорост). При запис на високи скорости x8; x16 се използват по-високи мощности на записващия лазер, което в комбинация със специално проектираните за целта носители дава по-добри резултати. Теоретично е допустимо предположението, че съвременните рекордери записват дори по-добре върху новите носители на по-висока скорост, отколкото на ниска (все пак трябва да опитате, за да видите, дали носителите се четат след това безпроблемно). Аз от две и повече години записвам всичко на максималната за устройството скорост, без да съм имал някакъв проблем, дори и върху noname носители (рекордери: Panasonic 7502; Teac; Yamaha 8424; Ricoh 9120; Plextor 12432). Чувал съм за проблем с някои партиди x10 Rewritable носители, които трудно се четат, ако се записват на ниски скорости (x2-x4), но лично аз не съм имал този проблем.

За съжаление не съществува 100% точен начин за определяне производителя на конкретния носител. Съществува софтуерен начин да бъде прочетена служебна информация от областта ATIP на носителя , което става с помощта на някои програми (като CDR Indentifier, например). Проблемът е, че тази информация може понякога да е вярна само отчасти, както, например го отбелязва Чарлз Ралмър от http://www.cd-recordable.com:

"Мнозина ползуватели на такива програми напълно се доверяват на два показателя-информация за производителя и тип на оцветител. Тези два показателя са практически безполезни." Причината за това е, че мнозина производители на CD-R закупуват матрици от трети източници. Тези източници кодират данни, които след това се прочитат от програмите-индентификатори, а те касаят производителя на оригиналния стъклен мастер. Закодираната информация за производителя обикновено представлява името на компанията, произвела мастера. Тъй като матриците, изработени с помощта на този мастер се продават в целия свят, всички дискове, отпечатани от тази матрица ще съдържат една и съща информация за производителя. Информация, коюто обикновено е неверна. Много рядко и информацията за производителя, записана върху CD-R, в действителност не е информацията за производителя на мастъра.

Какъв интерфейс използват устройствата?[/size]

Повечето от съвременните устройства използват един от двата най-разпространени интерфейса - SCSI (Small Computer System Interface) или ATA (IDE), по-точно стандарта ATAPI (Ata Packet Interface - разширението на АТА спецификацията, позволяваща пакетен обмен на данни със CD). Напоследък се забелязват и опити на някои производители да са в крак с новите технологии и спецификации (USB 2; IEEE1394(Firewire)), което води до появата на пазара на устройства с някой от тези интерфейси. Преди няколко години се произвеждаха CD-ROM устройства на различни производители с техни собствени нестандартни интерфейси. Тези устройства се доставяха с допълнителен контролер и кабел.

Какво представляват SUB CHANNEL?

Съществуват 8 SUBCHANNEL: P,Q,R,S,T,U,V и W, които се разполагат по един и същ начин на всяко едно CD, заемайки до 4 MB пространство за всеки един канал. Каналът Р е достъпен за управление от рекордите на JVC и Pinnacle, но напоследък не се използва. Q-каналът е съставен от три части, достъпен за четене и запис: информация за разположението, каталожен номер на носителя и код ISRC (InternationalStandartRecordingCode). Информацията за разположението (на пътечките). се използва от CD-ROM за изобразяване на текущото време и данните за Track/Index при просвирване на CD-DA(Аудио CD). Тази информация се записва върху носителя при запис в режим DAO (DiscAtOnce). ISRC съдържа кода на държавата, собственика, годината на издаване и серийния номер на Track (може да бъде различен за всеки Track), за разлика от каталожния номер на носителя, който е единствен за конкретния диск. R и W каналите се използват за запис на текст и графика, например за запис на данни с информация за името на песента и изпълнителя (CD-Text), която технология се поддържа от почти всички съвременни CD-R/RW (за да бъде изобразена обаче, плейера трябва да поддържа CD-Text). S,T,U,V каналите обикновено не се използват.

Какво представлява полето за индентификация на CD?

Тази система, известна като CDDB, позволява на много от програмите (WinAmp; Audiograbber; Roxio Easy CD Creator 4) да извършат пресмятане на уникалния за конкретния носител ID въз основа на количеството и дължината на записаните върху него песни. След това, по този ID, се извършва търсене в базата данни (разположена, например в Интернет на адрес http://www.cddb.com) и се извлича информация за групата (артиста), името на албума и имената на песните (композициите). Забележете, че CD-DA може и да няма записана CD-Text информация.

Защита от презапис

В интерес на истината, засега все още няма разработена ефикасно работеща "неразбиваема" от хакери защита от презапис. В повечето случаи тя е насочена към по-неподготвените потребители. Единият от най-често използваните начини е изкуственото увеличаване на дължината на един или няколко файла от CD-то, така че сумарният им обем да надвишава възможният по спецификация. Този тип защита се преодолява много лесно с помощта на програми от типа на CloneCD, копиращи цели дискове.

Говорейки за програми, трябва да спомена и друг продукт, извършващ детектване на възможна (известна на него) защита от копиране: Detect. Текущата версия разпознава следните видове защита:

????????????
???????????????
???????????????????????
???????????????????????????????
и предлага стартиране на CloneCD за безпроблемно дублиране на носителя (за повече подробности относно софтуери за "печене" на CD вижте тук).

Доскоро, преди 80-минутните носители да получат широко разпространение се практикуваше начинът на защита от копиране, заключаващ се в щамповането на матрични дискове с обем, надвишаващ 74 минути. Сега, след като 80-минутните носители са широко разпространени и повечето "сериозни" програми за запис поддържат "overburn" (запис на по-голямо количество данни върху стандартен носител. Някои носители позволяват да бъдат "добавени" допълнителни 1-2 и повече минути към стандартното време).

Някои производители на програмно осигуряване, разпространявано върху CD, при производството на CD-то използват нестандартни по големина паузи между трековете и поставят индекси на неочаквани места, което затруднява копирането. В тази връзка искам да отбележа, че голяма част от програмите (EazyCDCreator, WinOnCD), спазвайки споразумения за защита на авторски права, умишлено не включват възможности за копиране на защитени носители в кода на техните програми. В това отношение се открояват CloneCD, Nero Burning Rom, CDRWIN, Feurio, което впрочем е тема на друга статия. Друг много разпространен начин е добавяне на трекове с продължителност под 4 секунди. Както знаем, стандартите допускат минимален размер на трека от 4 сек. В резултат на това, някои рекордери или въобще ще откажат да копират трека, или ще зациклят, правейки безуспешни опити да го копират. Разновидност на горния начин е поместването на диска на файл с нулева дължина, което противоречи на логиката, защото дори един "празен" файл заема няколко байта (за заглавието). Системата "Laser Lock (http://www.diskxpress.com) защитава от презапис по друг начин, с който обаче безпроблемно се справя CloneCD. DiskGuard от TTR Technology (http://www.ttr.co.il) използва метода на цифров "подпис", който може да бъде прочетен от всички устройства, но информацията не може да бъде декодирана без специално оборудване. Аналогична е защитата на фирма Sony-Securom.

Друг начин за защита, но не от копиране, а от "фалшифициране" на носителите, използват някои фирми (като Microsoft, например) маркирайки всяко свое матрично CD с холограма. Новата ОС на Microsoft-Windows XP, ще използва друг начин на защита-WEB базирана "активация" на инсталирания софтуер (още на етап beta тази система е разбита от хакерите).

Безспорно, ще има нови начини за защита на информацията и способи за предотвратяване на дуплицирането й. Безспорен е и факта, че всички, създадено от човека като технология на защита, изпълнява функциите си до един момент-докато накоя хакерска група не се справи с него.След това всичко започва наново.

Какво означават съкращенията ISO, CIF, BIN, CUE?Разпространеното значение на съкращението ISO е това, че то представлява файл, съдържащ пълно копие на диска. Тъй като в този случай файлът съдържа само 2048 байтови сектори, по този начин може да бъде съхранено в един файл съдържанието на един трек с данни. CD-DA, CD-G, мултисесийни и Mexed Mode CD не могат да бъдат съхранявани в този вид. За да преодолеят това ограничение, фирмите, разработващи записващ софтуер, са разработили собствени формати. Фирмата Corel, например, е създала формата CIF, който все още се използва за създаване на образи (images) на диска в софтуера на фирмата Adaptec (Roxio) Easy CD Creator. От своя страна, фирма Golden Hawk Technology (http://www.goldenhawk.com) автор на единия от най-популярните и удачни софтуери за запис CDRWIN, е разработила собствен формат BIN, с отделен "Cue Sheet", описващ съдържанието.

В крайна сметка, въпреки разликата в заглавията, целта е една-създаване на образ на диска, за да може той след това да бъде записан на друг носител, или, например, транспортиран чрез Интернет (някои инсталационни програми не желаят да работят, ако са копирани пофайлово). Затруднено е и създаването на Bootable CD-ROM, ако оригиналното CD е било такова и е било копирано пофайлово. Създаването на образ на диска върху твърдия диск има и друго предимство поради по-големите скорости на трамсфер копията на носителя могат да се записват на по-висока скорост (освен това няма опастност потока от данни да прекъсне, ако CD-ROM не успее да прочете накои участък). Удобно е да има image файл при създаването на няколко копия на един диск-изчитането му се извършва еднократно.

[proba]

абе темата е супер ама не мога да разбера защо е в раздела FUN при положение че е доста образователна

[kitikri]

Абе книгата със стандартите не се ли казва "The Orange book"?

[eminem_sz]

абе Тука я сложих.Пък дано да заинтригува някои
А до колкото за книгата НЕ СЪМ СИгурен как се казва