Хижа Ехо.
Намира се на седл.Железни врата между върховете Кавладан и Юмрука. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 42 места с етажни санитарни възли и бани. Сградата е водоснабдена, електрифицирана от агрегат, отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня и столова.
Съседни туристически обекти:
- засл.Академик - 2.00ч.
- х.Вежен - 3.00ч.
- х.Козя стена - 2.00ч.
- х.Хайдушка песен - 3.30ч.
- х.Васильов - 5.00ч.
- вр.Кавладан/1710м./ - 0.10ч.
Пътеките са маркирани.
Изходни места:
1.Село Рибарица - 3.30ч.
2.м.Беклемето - 5.00ч. /през х.Козя стена /
3.Село Розино - 4.30ч.
4.Град Клисура - 4.30ч.
За хижата се тръгва от най-често от село Розино (Карловско). Селото е пълно с циганите, но доста пъти сме си оставяли колите там и досега проблем не е имало. Маршрута започва от ЖП гарата, кратко вървене покрай железопътните линии и после нагоре покрай една река. Това всичко - около 40 минути, докато излезете на по равна отсечка по дърводелски пътища. След още полвин час излизате на едно баш - ба гьолче.

От тук започва здраво вървене само нагоре поне 2 часа.

После пак следва малко "почивка", тъй като се върви около час по сравнително равен терен докато се стигне седловината по връх Юмрука. От ляво постепенно почват да се показват връх Вежен, а от дясно Беклемето и хижа Козя стена. Върха изглежда доста труден за качване, но всъщност се взима доста бързо. Ако няма много сняг - за 40 -50 минути сте го качили и пред вас се открива страхотна гледка. На юг се виждат Родопи, Рила, Витоша и т.н.
От Върха хижата изглежда изключително близо, обаче ви чака поне час уморително слизане. В началото се спускате по стоманено въже, като от двете страни е бездна.

(Изглед откъм хижата на това което сте слизали).
След като свършат въжетата излизате на малък параклис, който по принцип е заключен, но можете да вземете ключа от хижаря и след като си починете да се върнете и да го разгледате.
Хижата е ...като хижа. Не очаквайте нещо повече. Има и топла вода за едно душче след голямото драпане. Чая си го има винаги, а могат да ви сготвят и някоя манджичка. Осетлението е с диоди, коит осе захранват от акумулатор зареден през деня от слънчевия панел. Има и WiFi, докато има акумулатор.
Внимавайте при зимни качвания, че имам случки. Първия път на самия връх се стъмни, падна мъгла и заваля сняг. Бяхме само аз и Цецо и аз вървях малко по напред. Цецо ме предупреди че на върха има колче, ня което има кутия, в която има тетрадска с химикал и който иска се записва и удря по един автиграф. Глед аз напред, едвам хвърлям до съседния кол и ми се мярка нещо. Викам си стигах -да ама не -некролог, с навят вертикално 25 санта сняг отгоре му. Викам си добре - греда, ама взе да става съвсем гадно времето и трябва да се махаме от тоя връх, щото ще ни издуха. Спирам се на последното колче което виждам и се спирам да изчакам Цецо. В моента, в който се обръщам да продължа - снега пред мен изчезва - просто пропада в нищото. Оказва се че съм на самия връх и съм застанал на козирка. 20 санта по-напред и шях да съм в нищото. После бая се полутахме докато изкопаем началото на въжето, че снега беше бая. Скъсахме 2 чифта ръкавици докато пуснем въжето и като стигнахме хижата, хижарката беше в потрес как сме минали изобщо през върха.
Второто ми качване беше без сняг, обаче всичко беше покрито с невдими слой от няколко милиметра лед (включително и тревата). Нямахме котки и с един пикел копахме стъпка по стъпка. А долу преди параклиса има бая паметници и некролози, така че внимавайте.
