Условията на труд не са се променили много, ще ви разкажа мъничко, дано не ви отегча.
Започнах работа преди 18(осемнадесет) години, през февруари '94-та, бях на 20 години тогава, сега като гледам младите, които идват-почти дете, почти деца почваме да работим.
Първото, което ми направи впечатление беше "назначението"-голяма стая с една маса и десетина скамейки-там влиза смяната в началото на смяната за сутрешен инструктаж. За не повече от половин час. Понеже беше февруари-студ!, навън беше към минус 15 тогава температурата, в назначението беше по-топло-около минус 10 да е било.

Ясно ми е, че в мините е тежко-работят истински мъже, не мрънкат-дават се що-годе добри пари(за нашите си стандарти), няма кво, ще си налягам парцалите, ще търпя...ставам сутрин в 4.45 часа, автобус в 5.20, назначение, смяна, пак на автобуса. Връщам се в къщи в 22 часа-убит съм като животно. Следващия ден нощна...Е, тежко е, но се свиква. Хората са добри, помагат си...тежкият живот ги е научил.
Мислех си като малък-ще трябва да изтърпиш 5-6 години, ще се стабилизират нещата, сега е тежко, криза е, ще дойдат по-добри дни и за нас...
Осемнадесет години по-късно нищо не се е променило. Сега сме в стачка. Стачкуваме всички колеги, за да защитим принципа, че когато някой поеме ангажимент, трябва и да го изпълни. Няма червени, няма саботажници, няма шантажисти и рекетьори...зли кучета няма даже. Има хора, които работят честно и искат с тях да се отнасят по същия начин.
Някой ще вземе да ми разправя сега, че има и други на които им е тежка работата, че сме в криза(аз не помня да сме били някога в нещо друго

Това е. Стачкуваме.