Условията на труд не са се променили много, ще ви разкажа мъничко, дано не ви отегча.
Започнах работа преди 18(осемнадесет) години, през февруари '94-та, бях на 20 години тогава, сега като гледам младите, които идват-почти дете, почти деца почваме да работим.
Първото, което ми направи впечатление беше "назначението"-голяма стая с една маса и десетина скамейки-там влиза смяната в началото на смяната за сутрешен инструктаж. За не повече от половин час. Понеже беше февруари-студ!, навън беше към минус 15 тогава температурата, в назначението беше по-топло-около минус 10 да е било.
След това излизаш и се качваш в камиона, който те сваля в участъка. Стар руски "Зил", който не си помни годините, отзад във фургона беше наваляло сняг, вратата не може да се затвори-опитаха старите работници, но всичко беше станало на "бетон". Пътуваме надолу около половин час. Студ! Долу в участъка е по-добре, макар да е крайно остаряло, като техника всичко, все пак е топло...От време на време се налага да се излиза и на открито...Кал. Няма как да ви обясня как всичко е в такива коловози, че да вървиш е даже трудно, камо ли да носиш 6 киловолтов кабел-да го качваш на ремарке, да го разтоварваш... Стават ми ясни думите на баща ми...Ясно ми е, че в мините е тежко-работят истински мъже, не мрънкат-дават се що-годе добри пари(за нашите си стандарти), няма кво, ще си налягам парцалите, ще търпя...ставам сутрин в 4.45 часа, автобус в 5.20, назначение, смяна, пак на автобуса. Връщам се в къщи в 22 часа-убит съм като животно. Следващия ден нощна...Е, тежко е, но се свиква. Хората са добри, помагат си...тежкият живот ги е научил.
Мислех си като малък-ще трябва да изтърпиш 5-6 години, ще се стабилизират нещата, сега е тежко, криза е, ще дойдат по-добри дни и за нас...
Осемнадесет години по-късно нищо не се е променило. Сега сме в стачка. Стачкуваме всички колеги, за да защитим принципа, че когато някой поеме ангажимент, трябва и да го изпълни. Няма червени, няма саботажници, няма шантажисти и рекетьори...зли кучета няма даже. Има хора, които работят честно и искат с тях да се отнасят по същия начин.
Някой ще вземе да ми разправя сега, че има и други на които им е тежка работата, че сме в криза(аз не помня да сме били някога в нещо друго
), че ако ми е непосилно там, как мога да напусна, че има безработни, които ще се радват да започнат. Да. Може да се говори всичко. Аз лично никога не съм бил против, когато някое съсловие стачкува-били лекари, учители, железничари. Ако зависи от мен само бих ги подкрепил, те си знаят най-точно какво им е, защо стачкуват...и така. Но не бих критикувал нещо, което не разбирам, ей така, само да се правя ма интересен.Това е. Стачкуваме.
